[История]

История

Какво ще ни дадеш, историйо,
от пожълтелите си страници? -
Ний бяхме неизвестни хора
от фабрики и канцеларии,  

ний бяхме селяни, които
миришеха на лук и вкиснало,
и под мустаците увиснали
живота псувахме сърдито.

Ще бъдеш ли поне признателна,
че те нахранихме с събития
и те напоихме богато
с кръвта на хиляди убити.  

Ще хванеш контурите само,
а вътре, знам, ще бъде празно
и няма никой да разказва
за простата човешка драма.

Поетите ще са улисани
във темпове и във агитки
и нашта мъка ненаписана
сама в пространството ще скита.  

Живот ли бе - да го опишеш?
Живот ли бе - да го разровиш?
Разровиш ли го - ще мирише
и ще горчи като отрова.

По синорите сме се раждали,
на завет някъде до тръните,
а майките лежали влажни
и гризли сухите си бърни.  

Като мухи сме мрели есен,
жените вили по задушница,
изкарвали плача на песен,
но само бурена ги слушал.

Онез, които сме оставали,
се потехме и под езика,
работехме къде що хванем,
работехме като добитък.  

Мъдруваха бащите в къщи:
"Така било е и ще бъде..."
А ние плюехме намръщено
на оглупялата им мъдрост.

Зарязвахме софрите троснато
и търтвахме навън, където
една надежда ни докосваше
със нещо хубаво и светло.  

О, как сме чакали напрегнато
в задръстените кафенета!
И късно през нощта си легахме
с последните комюникета.

О, как се люшкахме в надеждите!...
А тегнеше небето ниско,
свистеше въздуха нажежен...
Не мога повече! Не искам!...  

Но в многотомните писания,
под буквите и редовете
ще вика нашето страдание
и ще се зъби неприветно -

защото би ни безпощадно
живота с тежките си лапи
направо по устата гладни,
затуй езика ни е грапав.  

И стиховете, дето пишем,
когато краднем от съня си,
парфюмен аромат не дишат,
а са навъсени и къси.

За мъката - не щем награди,
не ще дотегнем и с клишета
на томовете ти грамади,
натрупани през вековете.  

Но разкажи със думи прости
на тях - на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили.

Н. Й. Вапцаров

Въх, постваш стихове на комунист- анатема !  :D

Сериозно, много е добро, както почти всички Вапцарови стихотворения.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна
и ще си отида.

Вапцаров "Прощално", нали?
Наистина добър стих, даже и илюстрация съм му правила...

[един]

Написано върху малко късче хартия 1 /един/ час преди екзекуцията, заедно с "Борбата ...".
Ясен, спокоен и четлив почерк на оригинала.
Този човек е бил велик.

Да, само втората част. Любим ми е както и стиха на Ботев от Хаджи Димитър "..Настане вечер.."
Тези два стиха са извънземни...за мене де :)

[един]

Написано върху малко късче хартия 1 /един/ час преди екзекуцията, заедно с "Борбата ...".
Ясен, спокоен и четлив почерк на оригинала.
Този човек е бил велик.

Велик, но уви объркан. Като Смирненски. Въпреки, че е бил и против възможното влияние на СССР.

Истински великите са винаги объркани защото само те могат да осъзнаят многоликата истина.
Тъпака е праволинеен и предсказуем.

Е да, а и как искате един творец, човек на изкуството да се пъне по площадите да слуша кресливия петел Хитлер и да се опива от глупостите на господа офицерите на Негово величество? Бил си е комунист човека, но това не го прави по-малко гениален.

Впрочем Лорка има същата съдба. И е не по-малко надарен.

Нормално е една душа като поетската да се лута в търсене на истината и правдата. Сигурна съм, че след 09.09.1944 г. и двамата щяха да се разочароват от режима ако бяха доживели.

Някой беше казал май, че няма по-лошо нещо от това да видиш мечтите си осъществени. Обикновено те се оказват нещо доста по-различно от това, което си си представял.

Любим ми е както и стиха на Ботев от Хаджи Димитър "..Настане вечер.."
Тези два стиха са извънземни...за мене де :)

И на мен, още от първото ми съприкосновение преди толкова години с "Хаджи Димитър"!

Учителката ми по литература казваше, че точно този стих и по-точно описанието на природната картина е уникално за цялата световна поезия.

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен!

Учителката ми по литература казваше, че точно този стих и по-точно описанието на природната картина е уникално за цялата световна поезия.

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен!

Правилно ти е казала!

И аз това помня:

Недостижим в смъртта, недостижим и в поезията! В световното творчество няма такъв феномен като куплета от "Хаджи Димитър", където само с няколко думи Ботев дава описание на една неповторима природна картина. Думите са така наредени сякаш пред погледа на читателя постепенно се материализира картината и усещането, че самият той е част от тази природа.


Настане вечер - месец изгрее,

звезди обсипят свода небесен;

Не е ли гениално, как само с осем думи успява да постигне представата за постепенното смрачаване в една хубава лятна вечер!?

гора зашуми, вятър повее, -

Балканът пее хайдушка песен!

Колко добре предава усещането за предстоящия полъх на вятъра чрез шуменето на листата, а усилването на вятъра навява представата за многогласен хор пеещ бунтовни песни!
Прекрасни стихове! Още една причина  да се гордеем, че сме Българи!

Николай Лилиев

Започната от Бай Иван

Отговори: 0
Прегледи: 2023