Никола Вапцаров

[Царица]

Любим мой поет:

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и...

                                                      толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

 

Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!

[nord1940]

Песен за човека

Ние спориме
двама със дама
на тема:
„Човекът във новото време“.
А дамата сопната, знаете —
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.
— Почакайте — казвам, — почакайте,
нека… —
Но тя ме прекъсва сърдито:
— Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и… после му станало леко. —
Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. —
Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.
Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и… съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.
Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
човек.
Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.
И после разправял:
„Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти — ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може…“
Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен —
и после
заспивал
усмихнат…
Но в коридора
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. —
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
„Хайде, стани.“
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.
Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил —
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
— Да тръгнем ли? — казал.
— Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
„Веднъж да се свърши…
Загазил си здравата, брат.“
Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.
„Тя — моята — свърши…
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден…“
Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.
Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. —
Човекът спокойно, тъй — дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.
Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
„Браво, човек!“
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.
И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? —
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
„Ужасно! Ужасно! — Разказвате,
сякаш
като че там сте били!“…
Какъв ти тук ужас?! —
Той пеел човека. —
Това е прекрасно, нали?

[Балкани]

Иначе долният комунист Вапцаров има едно стихотворение, което аз много харесвам


                  ВЯРА

            Ето - аз дишам,
            работя,
            живея
            и стихове пиша
            (тъй както умея).
            С живота под вежди
            се гледаме строго
            и боря се с него,
            доколкото мога.

            С живота сме в разпра,
            но ти не разбирай,
            че мразя живота.
            Напротив, напротив! -
            Дори да умирам,
            живота със грубите
            лапи челични
            аз пак ще обичам!
            Аз пак ще обичам!

            Да кажем, сега ми окачат
            въжето
            и питат:
            "Как, искаш ли час да живееш?"
            Веднага ще кресна:
            "Свалете!
            Свалете!
            По-скоро свалете
            въжето, злодеи!"

            За него - Живота -
            направил бих всичко. -
            Летял бих
            със пробна машина в небето,
            бих влезнал във взривна
            ракета, самичък,
            бих търсил
            в простора
            далечна
            планета.

            Но все пак ще чувствам
            приятния гъдел,
            да гледам как
            горе
            небето синее.
            Все пак ще чувствам
            приятния гъдел,
            че още живея,
            че още ще бъда.

            Но ето, да кажем,
            вий вземете, колко? -
            пшеничено зърно
            от моята вера,
            бих ревнал тогава,
            бих ревнал от болка
            като ранена
            в сърцето пантера.

            Какво ще остане
            от мене тогава? -
            Миг след грабежа
            ще бъда разнищен.
            И още по-ясно,
            и още по-право -
            миг след грабежа
            ще бъда аз нищо.

            Може би искате
            да я сразите
            моята вяра
            във дните честити,
            моята вяра,
            че утре ще бъде
            живота по-хубав,
            живота по-мъдър?

            А как ще щурмувате, моля?
            С куршуми?
            Не! Неуместно!
            Ресто! - Не струва! -
            Тя е бронирана
            здраво в гърдите
            и бронебойни патрони
            за нея
            няма открити!
            Няма открити!

[omerzen]

Чудесно стихотворение!

[nord1940]

ПРОЛЕТ

Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!

Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.

Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.

Тя пита: "Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?"
И после те грабва и носи
на своите светли крила.

В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.

Ти имаш любима? - Обичай!
Ти вярваш в живота? - Добре!
Подай си ръката челична -
отвънка е пролет! Здравей!

[omerzen]

На пръв поглед би звучало като комунистическа лирика, но може и да се възприеме като надежда за един по чист свят без човешката низост и мръсотия.


Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=17&WorkID=131&Level=1

[Преспанец]

Вапцаров има и хубави стихотворения, ама е комунист и не е препоръчително да се четат произведенията му.
Трябва да бъде изваден от учебното съдържание, заедно с Гео Милев и Христо Смирненски!

[omerzen]

 :-D Ти си бил готов цензур бе! От де си сигурен че Вапцаров е бил точно комунист. Те комунистите навремето така го представяха , че Вапцаров да изглежда като комунист. Ами да го изхвърлим от учебниците - колко му е! Тогава македонистите ще ни го отнемат окончателно.
Апропо , навремето комунистите и Христо Ботев изкараха комунист. Но ти си малък и не ги помниш тия работи.

[Преспанец]

Е той самият е бил във военната организация на комунистите! Какъв ще да е? Фашист?!  :-D

Впрочем Ботев не е точно комунист, а анархо-комунист. Имал е досег с руски революционери нихилисти и открито е симпатизирал на Парижката комуна.

[Авитохол-165]

:-D Ти си бил готов цензур бе! От де си сигурен че Вапцаров е бил точно комунист. Те комунистите навремето така го представяха , че Вапцаров да изглежда като комунист. Ами да го изхвърлим от учебниците - колко му е! Тогава македонистите ще ни го отнемат окончателно.

Може и да не знаеш, ама Вапцаров е бил македонист. Никакво уважение за тоя комунярски боклук и национален предател.

[Absinthia]

Мммда, вярно и Смирненски можем спокойно да сложим в купата, макар и аз лично много да харесвам Приказка за стълбата. Но просто някои от стиховете му сааа...! :@

[nord1940]

Мммда, вярно и Смирненски можем спокойно да сложим в купата, макар и аз лично много да харесвам Приказка за стълбата. Но просто някои от стиховете му сааа...! :@

Всяко време си има поетите, не можем да виним, че някой вярвал в нещо, които дори не е познавал. Съмнявам се , че ако Смирненски и Вапцаров бяха посетили и постояли в Москва през 40-те на миналия век, щаха да са с комунистическо мислене. Напротив, щяха да са отвратени. Но както знаем, Коминтерновската пропаганда работи по това време неуморно.

[Авитохол-165]

Всяко време си има поетите, не можем да виним, че някой вярвал в нещо, които дори не е познавал.

Но можем да виним някой, който е терорист, служи на чужда държава против собствената си и поддържа антибългарски доктрини като македонизма.

[omerzen]

И сега какво? Да изхвърлим половината български поети от учебниците. Защото през дадени моменти от тяхното битие имали идеали които сега не чак толкоз ни харесват. (Все едно през царско време българите да изхвърлят Левски от учебниците защото е проповядвал чиста и свята република. А не монархия.) Ще имат идеали разбира се! Как няма да имат. И тогава е имало будни българи които не са били тъпи , прости , елементарни и ограничени. Иначе не биха станали поети. Извисеният дух на тези българи не е знаел покой. Не е задължително поетичният патос и талант да се изявява само в патриотизъм. Например когато Вапцаров е живял , турското робство вече го е нямало. Тогава в освободената вече България е имало съвсем други проблеми. И там поетичната българска мисъл е намирала изяви. В тези проблеми. Представете си ако великия Ботев беше живял по времето на Вапцаров. Какви ли щяха да бъдат стиховете му? Или ако Вапцаров беше живял по времето на Ботев? Например един Димчо Дебелянов щеше ли да се запише доброволец на фронта ако точно в този момент я нямаше войната? Няма никакво значение кой какви политически убеждения тогава е имал. Важното е че са били будни и сърцати българи. Извисеният български дух се проявява в различните исторически моменти различно. Запомнете че нито една национална култура не може да си позволи да изхвърли своите автори. Включително и българската национална култура. Защото без тази култура ние лесно ставаме роби на чалгизацията , циганията и простотията. Каквото всъщност вече става.

[Авитохол-165]

И сега какво? Да изхвърлим половината български поети от учебниците. Защото през дадени моменти от тяхното битие имали идеали които сега не чак толкоз ни харесват.

Не става въпрос просто за някакви идеали и политически възгледи, а за конкретни антибългарски деяния и национални предателства. Вапцаров работи за македонистката кауза, следвайки линията на Коминтерна, говори срещу "великобългарският шовинизъм", не ме карай да се ровя за негови противни нихилистични цитати. Ако Хаджи Иванчо Хаджипенчович беше добър поет и него ли щеше да уважаваш? Едно е някой да има възгледи, които не одобряваш, друго е да работи директно срещу България, както прави Вапцаров, който заслужава единствено и само презрение.