ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Доган е велик, сюблимен, непостижим. И недосегаем
Върховният административен съд постанови, че Ахмед Доган не е бил в конфликт на интереси, когато през 2009 година е получил близо 1,5 милиона лева като консултант на енергийния проект „Цанков камък”. Освен това магистратите задължиха Народното събрание, което заведе иска за установяване на конфликт на интереси, да заплати разноските по делото, които са 300 лева. Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване – значи Доган може вече спокойно да си харчи парите. Ако изобщо някога се е притеснил.
Има формално правни основания за такова решение. Фирмата, платила огромния хонорар, е частна – бившето мултигрупско поделение „Минстрой”, и, както се казва, един частник е свободен да прави каквото си иска с парите си. Разбира се, има и аргументи в обратната посока – „Цанков камък” се строи с държавни пари, с парите на данъкоплатците и е близко до ума, че фирмите изпълнителки ще избият този и подобни хонорари за наша сметка.
Обаче съдът е решил, че няма нередност. Бившата русенска кметица и народна представителка Елеонора Николова, която представляваше парламента по това дело, каза, че решенията на съда не се коментират.
С цялото уважение към г-жа Николова, която има дългогодишна съдийска практика, такива решения не само трябва да се коментират, но и да се прави всичко възможно те да изчезнат от съдебната практика.
Без значение какви са юридическите аргументи е ясно, че решението на съда се е разминало с каквито и да е критерии за справедливост. А справедливостта и здравият човешки разум са в основата на всяко право – било писано, било не. Ако не осигурява справедливост, правото губи всякакъв смисъл.
Нормалният човешки разсъдък не може да приеме, че е справедливо Ахмед Доган да получи милион и половина с един подпис – понеже той наистина ги е получил за това, а конкретната работа по договора е извършена от четирима души, които са получили общо 50 000 лева като „подизпълнители”.
Нечовешко, неморално, несправедливо, крещящо нарушение на реда и човешките представи за нормалност е лидер на политическа сила, с чийто мандат е формирано правителството, да получи толкова много пари в страна, в която средната заплата е 600 лева. За милион и половина лева една българска учителка например трябва да работи 208 години и четири месеца. С толкова пари могат да се платят пенсиите на близо 6000 български пенсионери.
Обаче българският съд не страда от такива скрупули. Той е отсъдил, че Доган е действал по правилата. Не по човешките, по собствените си Догански правила. Които очевидно са и правилата, по които действат българските съдии.
Българският съд твърдо брани своята независимост и обичайно декларира, че не се занимава с политика, а съди само според фактите и вътрешното убеждение на съдиите. С дела като Догановото обаче българският съд произвежда директно политическо послание.
То е ясно, недвусмислено, цинично, обезсърчаващо: Доган и такива като него са недосегаеми. Каквото и да става, от тях няма да се търси отговорност, няма начин да бъдат принудени да върнат поне част от награбеното, няма да има дори морална присъда.
Както е казал Ботев: Тъй върви светът! Лъжа и робство на тая пуста земя царува.
Било е точно преди 140 години.