Археологически находки във Великотърновска област

[Hatshepsut]

Откриха отлично запазена римска улица в Никополис ад Иструм

ОТЛИЧНО ЗАПАЗЕНА УЛИЦА НАМЕРИХА АРХЕОЛОЗИТЕ, КОИТО РАБОТЯТ В НИКОПОЛИС АД ИСТРУМ. Улицата е дълга 10 метра и преминава северно от градския площад на римския град.

Находката е на екипа на доц. д-р Павлина Владкова, която това лято работи на обекта с 25 доброволци от страната и чужбина. С нея копаха и археологът от музея в Павликени и аспирант във Великотърновския университет Калин Чакъров и нумизматът на Регионалния музей във Велико Търново Стоян Михайлов.

„Улицата има посока изток-запад. Широка е шест метра, което показва, че никак не е случайна. Говори по-скоро за важната й роля в градоустройствената схема на Никополис. През нея по стълбище от пет стъпала и колонада се е достигало до открития площад, където са извършвани чествания, религиозни церемонии, търговски и делови срещи. Настилката на улицата е изградена от варовикови блокове, докарани от кариерата край Самоводене“, разказва Павлина Владкова. След това уточнява, че от двете си страни улицата е оградена с бордюри, които се издигат на 0,20 м над нивото й.

МНОГО МОНЕТИ, КОИТО ДАТИРАТ КРАЯ НА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА УЛИЦАТА, СА НАМЕРИЛИ АРХЕОЛОЗИТЕ ПО ВРЕМЕ НА РАЗКОПКИТЕ. Монетите са били пръснати по уличното платно и най-вече във фугите между плочите на настилката. Те са датирани около средата на V век. Това е времето, когато нападенията на хуните на Атила нанасят непоправими щети, като разрушават градове, крепости, вили и селища. Сред интересните находки са още бронзов ключ и механизъм от ключалка, игла за шев от кост, фибула, токи и апликации от колан и др. метални, керамични и костени предмети, свързани с бита и ежедневния живот в римския град. Намерената желязна сонда шпатула и част от плочка за стриване на лекарства показват, че вероятно някъде в близост, на площада, се е намирал магазинът, в който са продавани козметика, лекарства и билки.

РАЗКОПКИТЕ В НИКОПОЛИС АД ИСТРУМ ЗАПОЧНАХА, БЕЗ ДА ИМА ПАРИ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА. Без отговор е останала и молбата на Павлина Владкова към Община Велико Търново за подкрепа в размер на 5 хиляди лева. Независимо от бюрократичните и финансови спънки, благодарение на ентусиазма и желанието на доброволците, които работиха на обекта напълно безвъзмездно и сами плащаха за пребиваването си там, разкопките са приключили успешно. Предстои следващият етап от проучванията в Никополис ад Иструм за това лято. Те ще са на водоразпределителна кула и за тях има 10 000 лв. от Министерството на културата.

https://www.borbabg.com/

[Hatshepsut]

Двутонна надгробна плоча с тракийски конник намериха археолози край Павликени

Двутонна надгробна плоча с тракийски конник намериха археолозите в Античния керамичен център край Павликени.

Надгробният паметник от ІІ век е с размери 3 м височина и 1,20 м ширина. Върху лицевата повърхност са изсечени релефни изображения на две жени, едната от които пред олтар, една мъжка фигура и релеф на Тракийския бог конник. От надписа на плочата става ясно, че погребаният е Гай Урсидий Сенецион, който е живял достойно 40 години, а за погребението и издигането на надгробния паметник се е погрижила съпругата му Юлия Валентина.

Откритието е направено по време на есенна оран до Античния керамичен център край Павликени. Трактористът Валентин Савов закача с машината си голям камък, който изкривява плуга. Той уведомява Историческия музей-Павликени. Археологът на музея Калин Чакъров и колегите му Серьожа Петров и Поля Йорданова разчистват камъка. Оказва се, че големината на откритието е значителна, не само по размери. Малко са надгробните паметници в България, намерени на мястото, на което са били поставени по римско време. Повечето са премествани и използвани в градежи от по-късни периоди.
Под надгробния паметник Калин Чакъров открива зидан с тухли и хоросан гроб, покрит с каменни плочи, който е ограбен още в древността. При проучването на гробното съоръжение археологът установява, че античните иманяри са махнали една от каменните плочи над гроба и са разместили две от тухлите на градежа, за да издърпат ценностите, с които е бил погребан Гай Урсидий. Костите са разбъркани, запазени са няколко зъба и малко изтлели във времето кости. Почти липсва и гробен инвентар.

За радост на археолозите през малкия отвор иманярите не са успели да откраднат всички ценности, които близките на починалия са поставили, за да му служат в задгробния му живот. След внимателното проучване на дъното на гроба Калин Чакъров открива част от дървено сандъче за тоалетни принадлежности, златен амулет във формата на кривака на Херакъл и бронзова монета с лика на император Хадриан, управлявал от 117 до 138 г.
Една от най-интересните находки е частта от ковчеже с релефна украса и метална конструкция, тъй като дърво в археологическите пластове в България се запазва много рядко в цял вид.

"Находките са от голяма важност за историята на римската вила в Античния керамичен център край Павликени. За пръв път са получени сигурни данни за разположението на гробището и е открит най-подробният писмен паметник от това място. Известни са и двама обитатели на вилата - Гай Урсидий и Юлия Валентина, които по всяка вероятност са роднини на основателя на имението. Тепърва предстои анализ на откритието. Дали погребаният може да е Гай Урсидий ще се разбере след извършване на антропологичен анализ на запазените човешки останки в гроба", заяви археологът Калин Чакъров, цитиран от "Булфото".

https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/389795

[Hatshepsut]

Млади археолози откриха древни монети и сечива в крепостта "Ряховец" край Горна Оряховица


Ученици от великотърновското училище „Емилиян Станев“ се записаха в историческите хроники като част от откривателите на древни монети и сечива в крепостта „Ряховец“ край Горна Оряховица.

Ученици от великотърновското училище „Емилиян Станев“ се записаха в историческите хроники като част от откривателите на древни монети и сечива в крепостта „Ряховец“ край Горна Оряховица. Средношколците са от единствения във Великотърновска област кръжок по археология.

Младите археолози са десетокласници от най-голямото училище в област Велико Търново. Възпитаниците на СУ „Емилян Станев“ имат вече едногодишен опит в археологическата наука и работата на терен. Кръжочниците подредиха в училището си изложба от артефакти. Находките са открити от самите средношколци, които през лятото участваха в разкопките на древната крепост „Ряховец“ край Горна Оряховица. Експозицията съдържа богат снимков материал от проучвателната дейност, а в стъклени витрини са подредени монети от 13-и век, части от стрели и битови предмети, както и находки от ранножелязната епоха.

Заниманията по археология стартират през миналата година, а със средношколците се занимава археологът от Великотърновския исторически музей Илиян Петракиев:

"Ентусиазмът на учениците, които започнаха от първия до последния ден, провокираха у мен идеята, освен чисто теоретични занимания, да преминем и към практични. Още през пролетта организирахме теренни археологически обходи в село Боженци, Габровска община. В последствие направихме и традиционните ни разкопки на крепостта „Ряховец“ пак заедно с децата от кръжока".

Човек трябва да знае какво иска, какво може и какво му е на сърцето. Археологията е запалила любознателността на кръжочниците. Десетокласникът Стоян Стефанов е и един от доброволците в археологическите експедиции. Младежът споделя, че историческата наука винаги го е увличала:

"Аз винаги съм бил голям фен на историята. Освен че нямах работа у дома, просто ми беше интересно да разбера как е практическата страна на този предмет. В часовете ни учеха как се работи с геодезия, с фотошоп, с различните програми, които ползват археолозите. На терена ни учиха как се работи с металотърсач и как се описват намерените неща. Иманярството е много по-бързо от археологията, няма нужда да се пишат 50 страници документация след намиране на обект. Кратко казано – единствената разлика е: няма я бюрокрацията, не се пишат писмено находките".

Още в първите дни на теренната работа в крепостта „Ряховец“ Стоян Стефанов бил впечатлен от намерените средновековни монети и нож. Младежът признава, че археологията му е изключително интересна като наука, но не планира да тя стане негова професия:

"Е, много тежък физически труд с много ниска отплата. Трябва много да ми харесва, пък не е на това ниво".

За разлика от Стоян неговата съученичка от кръжока Пламена Владимирова категорично е решила, че археологията ще е нейното бъдеще, а интересите ѝ са насочени към некрополите и скелетите в тях:

"Работата на обекта е уникална, защото там се срещаш с хора, които са готови да дадат част от времето си, за да могат да открият някаква малка история. Те не гледат парите, а са там, за да се забавляват, което на мен ми направи голямо впечатление. Аз основно се занимавах с металдетектора, защото ми беше интересно как са структурирани монетите, къде се намират, дали има значение мястото им според датировката. В края на заниманията на обекта излязоха нови находки, които бяха неочаквани – три скелета, което образува некропол. Винаги съм била запалена по некрополите и се научих да ги чистя, да водя документацията и да описвам откритите на тях находки".

Археологията може да е забавна наука, разказва на кръжочниците си Илиян Петракиев:

"Част от нещата, които аз им преподавам, аз също ги уча наново. Аз, може би, започнах от тяхното ниво и това ми позволи да имаме по-близка дистанция един с друг. Наблегнахме на повече снимков материал, работа в клас, а не точно чистата, суха теория. Трябва да си призная, че децата са изключително талантливи и много бързо не само че попиваха това, което им се преподава, но искаха допълнителна информация, допълнителна литература. Не е лъжа, ако кажа, че задлъжнях на библиотеката на нашия музей, защото голяма част от литературата вече е в тях.

Средношколците археолози активно се включиха в археологическата школа „Ряховец“ и почистването на находките, намерени в едноименната крепост, разказа ръководителят на школата Мая Иванова от Историческия музей в Горна Оряховица. Под нейно ръководство вече пета година в музея се провеждат семейни съботи, по време на които родителите водят децата си, за да се забавляват и помагат на археолозите:

"Децата, с които аз работя в музея, ми вдъхват една увереност и още по-силно ме мотивират да работя, тъй като виждам, че работата ни има смисъл. Има млади хора, които се интересуват, които са доволни и страшно щастливи. За мен това е достатъчно. Когато човек е щастлив, значи си е свършил работата".

Клубът на младите археолози и СУ „Емилиян Станев“ обявяват конкурс за изработване на лого на Археологическа школа „Ряховец“. Трите най-добри проекта ще бъдат наградени, а всеки който иска да участва, може да се включи в творческата надпревара до 15 февруари 2019 година.

http://bnr.bg/post/101057152/mladi-arheolozi-otkriha-drevni-moneti-i-sechiva-v-krepostta-rahovec-krai-gorna-orahovica

[Hatshepsut]

Археологически находки от Свищов

Фрагмент от тухла с частично запазен латински надпис-щампа, в който става дума за бойна единица от прочутия І-ви Италийски легион е открит при разкопки на хълма „Чуката“ в Свищов. Това съобщи ръководителят на екипа проф. Николай Овчаров. Надписът се датира в ІV в.

По време на разкопките, които продължават вече втора седмица, е намерена и красива рисувана керамика и метални апликации от различни епохи, както и монети от Римската империя, през средновековни български и византийски монети до османски монети от ХV-ХVІІІ в. Археолозите са попаднали и на пожарища, предизвикани през 1810 г. това е станало на дълбочина около метър в двора на замъка.

А непосредствено под този пласт излиза средновековна керамика, както и желязни гюллета за оръдия и каменни бойни топки за метателни машини.

„Без съмнение става дума за войните между християни и мюсюлмани от ХV-ХVІ в. и превземането на замъка от Дракула“, коментира проф. Овчаров.

Разкопките продължават и предстои навлизането в по-ранния средновековен пласт от Второто българско царство.

„Надяваме се, че там ще излязат и свидетелства за героичната съпротива на българите срещу османското нашествие през ХІV в.“, обясни Овчаров.

За разлика от останалите крепости на Второто българско царство, за замъка н Свищов съществуват много писмени сведения. За първи път се споменава от пътешественика Петер Шпарнау през 1385 г. Той е важен и значителен град, който пази брода на р. Дунав и т. нар. „Свищовски път“, водещ към Влахия. Крепостните стени обграждат града чак до Дунав, а на върха се намира якият замък.

Особено важно е сведението на най-ранния османски хронист Мехмед Нешри, описващ завоеванието на Търновска България през 1393 г. След превземането на столицата Търновград, нашествениците се насочват към Дунав и превземат редица крепости. Комендантът на Свищов е един от малкото военачалници, които отказват да се предадат и заявява, че ще брани вярата на своя цар Иван Шишман. Българският гарнизон в замъка се сражава до последно и се предава чак когато свършват припасите.

https://www.monitor.bg/bg/a/view/nadpis-na-italijski-legion-otkriha-v-srednovekoven-zamyk-v-svishtov-166605