Археологически находки в Добричка област

[Hatshepsut]

Откриха рядка сребърна монета в български езически некропол

Сребърната византийска монета от началото на VIII век е намерена
при разкопки на некропола при прабългарското селище край каварненското село Топола

Археолози твърдят, че са намерили монета, която е най-ранната досега в езически некропол у нас.

При разкопки на прабългарско селище край каварненското село Топола сребърната монета е открита в биритуален некропол при разкриването на един от гробовете с изгаряне, съобщи за БТА проф. Людмила Дончева от Археологическия институт и музей към БАН, която ръководи проучванията.

Проф. Дончева я определя като византийска милиаренсия на император Лъв III, който е управлявал между 717 и 741 г.

Допускаме, че монетата е свързана с хан Тервел, оказал помощ на арабите при втората им обсада на Константинопол, каза ръководителката на разкопките. По думите й на науката са известни само още две такива монети, открити при село Кюлевча, Шуменско. Те обаче са датирани от края на осми век, докато монетата от Топола е от началото на осми век.

Вероятно проучваният некропола е възникнал в началото на образуването на българската държава, след преминаването на българите на хан Аспарух на юг от Дунав и заселването им по тези места, поясни археоложката.

Според Людмила Дончева некрополът край Топола е най-големият наш биритуален некропол, който се свързва с прабългарите от времето на заселването им до шейсетте години на IX век, т.е. до покръстването им.

Погребалният комплекс е открит през 1983 г. от покойната вече директорка на Окръжния исторически музей в Добрич Любка Бобчева.

Тогава екипът, ръководен от също покойната проф. Стефка Ангелова, проучил 600 гроба, но разкопките били прекратени заради липса на средства.

Сега Министерството на културата отпусна около 40,000 лева и е възможно да се довърши проучването и всичко около некропола да бъде публикувано.

Повредената византийската монета ще бъде реставрирана и заедно с най-ценните керамични съдове, открити в некропола, ще бъде експонирана в музея в Добрич.

Археолози най-накрая ще продължат с проучването на прабългарски некропол край каварненското село Топола. Това ще стане възможно с отпуснатите от министерството на културата  допълнителни средства за разкопки."С допълнителните средства, които са около 40,000 лева,  е възможно да се довърши проучването и всичко около некропола ще бъде публикувано," съобщи директорът на Историческия музей в Каварна (kavarnamuseum.org) Дарина Мирчева.

В местността Кованлъка на 3 км. северозападно от с. Топола и на 8 км. югозападно от Каварна през 1967 г. е открито голямо прабългарско селище основано през VІІ в.

До с. Топола е открит и проучен големия старобългарски некропол. В него 229 гроба са с кремация и 231 с инхумация. Открити са данни за вярванията и обредите на старите българи. В гробовете са били поставяни съдове, жертвени животни, пробити антични монети, ажурни медальони и други ритуални предмети.

Жилищата в м. Кованлъка и старобългарския некропол са едно от сериозните доказателства, че в VІІ-ІХ в. районът около днешна Каварна е масово заселен от прабългарите.

https://www.vesti.bg/

[Hatshepsut]

Откриха кръстче на Христос на Калиакра

Бронзов печат с лика на Богородица, изящни ювелирни накити, стотици сребърни монети и кръстче от полускъпоценен камък с буквата на Христос. Това са едни от най-ценните находки от разкопките на нос Калиакра това лято. Шефът на екипа доц. Бони Петрунова съобщи, че екипът й е открил 85 изящни ювелирни накити, от които 30 златни или позлатени. "За мен това означава, че нос Калиакра е бил центърът на ювелирното производство. Обиците с перли и златният пръстен по нищо не отстъпват на бижутата, носени от търновските болярки, и смея да твърдя, че най-доброто е носено от жените на Калиакра. Тук е била една от най-добрите ювелирни техники", каза още доц. Петрунова.

Най-ценният предмет сред колекцията е уникален печат с лика на Богородица и монограм на собственика, който, според проф. Иван Йорданов, е чиновник - арменец на служба във Византия на име Андроник. Подобен печат досега не е откриван и тъй като находката е намерена в църква № 2, се предполага, че Богородица е била патрон на храма.

Сред откритите култови предмети е кръстче от полускъпоценен камък. Датировката му е от XII-XIII век. В средата има голяма буква Х, което предполага Христос, до нея са букви на останалите светци.
Друга ценност за археолозите представляват откритите монети - стотици сребърни грошове от цар Иван Александър (1331-1371), които се срещат изключително рядко, както и сръбски сребърни грошове на цар Стефан Урош (1355-1371). Част от тях са с контрамарка на деспот Добротица (1366-1385).

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=380352
http://www.standartnews.com/news/details/id/114539/Калиакра---центърът-на-ювелирите-в-древността

Печат с Богородица открит на Калиакра

Множество знаци, свързани с Божията майка, са открити при археологическите разкопки на вътрешния град в крепостта Калиакра през последните години, съобщи на пресконференция в Каварна ст.н.с. доц. д-р Бони Петрунова, зам.-директор на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН.

Специалистите смятат, че всички данни за откритата втора църква в крепостта дават основание да се предполага, че неин патрон е Св. Богородица.

Доц. Петрунова съобщи, че точно на Успение Богородично археолозите са открили оловен печат, който се определя като най-добрата находка това лято.

От едната страна на печата е изобразена Божията майка, от другата - монограмът на собственика.

Находката е доказателство, че през V-VI век след Христа на Калиакра се е водила оживена кореспонденция.

Проф. Иван Йорданов, един от най-добрите ни специалисти, се е заел да разчете и откритите надписи. Според него такъв печат досега не е намиран у нас.

Времето, към което е датирана уникалната находка, съвпада с периода на голямото въстание на федератите. Според сведенията водач на въстаниците е бил Витaлиан, настанил се в крепостта Калиакра, разказа археологът.

Легендите твърдят също, че там е имало прабългарско присъствие, а според преданията около 60 хил. византийски войници са намерили смъртта си, хвърляйки се от стръмните скали.

Преди това пред стените на крепостта шамани са извършили ритуални танци, което е било последвано от падането на тежка мъгла. Именно в този момент загиват голям брой византийски войници.

Във всички случаи печатът влиза в съкровищницата на българското културно наследство, като находката ще бъде част от колекцията на Историческия музей в Каварна, подчерта доц. Бони Петрунова.

Екипът й от миналата година проучва втората църква във вътрешния град.

Около църквата е разположен некропол на богатите граждани на столицата на Добружанското деспотство.

Проучени са над 70 гроба, в които са открити около 20 златни и позлатени накити и елементи за украса, сребърни пръстени и обеци и отново голямо количество монети.

“Некрополът се оказа много богат, каза доц. Петрунова. Археолозите смятат, че на това място е била погребвана аристокрацията на Калиакра.

Тази църква и съседната са били свързани със самия владетелски дом.

При проучванията е достигната дълбочина, така че да може да се проучи античният пласт. Отдолу е излязла огромна антична сграда от времето на града Акре (един от големите градове, споменавани в Пътеводителя на Хиерокъл и въобще през целия период, когато Добруджа се е наричала Малка Скития).

Предполага се, че става дума за част от голяма административна сграда.

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=541135

[Hatshepsut]

В крепостта „Дионисополис" откриха погребения от Римската епоха

Археологическа експедиция на студенти от Софийския университет "Свети Климент Охридски" откри в крепостта "Дионисополис" в Балчик данни за некропол от Римската епоха, съобщи директорът на Историческия музей в крайморския град Радостина Енчева, която е участвала в разкопките.

По думите й екипът е разкрил две погребения, но, за съжаление, единият от гробовете е бил отварян още в античността и в него не е намерен почти никакъв инвентар.

Студентите-археолози са се натъкнали на четири скелета, нахвърляни един върху друг, и на римска глинена лампа, оставена върху погребалната плоча. В другия гроб с трупополагане е намерена римска монета, чиято датировка предстои да се уточни.

Директорът на музея коментира, че погребенията са сигурен знак, че под крепостта има некропол от Римската епоха. Късноантичната и ранносредновековна крепост е изградена върху високо плато, след като старият град Дионисополис е сполетян от земетресение и цунами през 545 година. Укрепителното съоръжение, което е охранявало пътя от Константинопол до делтата на Дунав, е било сред най-мащабните в целия Византийски свят. При досегашните проучвания на крепостта са открити кръгли и петоъгълни кули, жилищни сгради, гробове, много фрагменти от византийска керамика, припомнят от музея. Предстои паметникът на културата да бъде реставриран и консервиран в рамките на проект на общината, който разполага с ресурс от над 5 500 000 лева за туристически атракции.

https://dariknews.bg/

[Hatshepsut]

Пръстен-убиец от XIV век откриха на нос Калиакра

Находката е пряко доказателство, че още през XIV век са извършвани убийства, вероятно с политически характер

Пръстен със специална кухина за скрита отрова от края на 14 век откри архелогическият екип с ръководител доц. Д-р Бони Петрунова, който за 10-ата поред година провежда проучвания на нос Калиакра. Д-р Петрунова е категорична, че откритието е уникално по рода си, защото е първият пръстен за убийства откриван не само в крепостта на Калиакра, а изобщо в България.

Находката е изработена от бронз, за да не бие твърде на очи. Представлява халка и припоена към нея кръгла касета, украсена с гранулация. Има дупчица, която е изкуствено направена. Пръстенът е със семпла, но изящна изработка, като касетата е куха и изработена така, че вътре да може да се напълни с отрова, която да се изсипе съвсем незабележимо в чаша. Пръстенът е ненатрапчив точно по тази причина, тъй като не трябва да бие на очи. Той е мъжки и най-вероятно е носен на малкия пръст на дясната ръка, предполага още д-р Бони Петрунова.

Тя сподели, че уникалната находка е намерена на място, където са живеели аристократи - върхушката на Добруджанското деспотство. Украшението със смъртоносно предназначение е открито самостоятелно, извън контекст и ансамбъл от други предмети, във вътрешния град на Калиакра, където от 2011 г. досега при провежданите разкопки са открити над 30 златни предмета от украси, златни пръстени, обеци с нанизани на тях бисери.

Бони Петрунова обясни, че в много от античните пръстени са се правили дупки, за да може полускъпоценният или скъпоценният камък „да диша", както твърдят бижутерите. „В този пръстен обаче няма камък, както няма и къде да бъде поставен такъв, тоест няма друга причина пръстенът да бъде пробит. Нямам никакво съмнение, че дупката е умишлено поставена и пръстенът е носен непременно на дясната ръка, защото дупката е направена така, че точно като се придържа с пръст, отровата може да се изсипе в дадения момент. Естествено, той не е носен непрекъснато на пръста, той се е слагал при определени цели и необходимост" – каза още археологът.

Според нея и екипът й пръстенът – убиец е ярко пряко доказателство, че още през 14 век са се извършвали убийства, по всяка вероятност с политически характер, като са се ползвали познати по това време отрови. Сред предположенията за доставката на отровните билета, както и на самия пръстен или идеята за него е оживената търговия на деспотството на Добротица с Венеция и Генуа. Петрунова допуска още, че е възможно отровите да са били доставяни освен от Италия и от Испания, с които също тогавашното деспотство е имало добри търговски отношения. Доц. д-р Петрунова допуска като най-голяма вероятността пръстенът да е свързан с конфликта между Добротица и неговия син Иванко Тертер, тъй като е известно, че те са били със силна омраза помежду си. Това е най-старият случай на доказано серийно убийство. С това се обясняват много от неизяснените смъртни случаи на нос Калиакра сред благородници и аристократи, близки до деспот Добротица, казва още историкът.

https://www.standartnews.com/lifestyle-lyubopitno/prasten_ala_bordzhii_ot_14_vek_otkriha_na_nos_kaliakra_-201252.html

[Hatshepsut]

Изненадващо ценни находки по северното ни крайбрежие


Останките на древния град Дионисополис край Балчик

Ценна находка откриха археолозите още в първия ден на разкопките на нос Калиакра. С голяма доза късмет на място, което не е било предвидено за разкопаване, те намират старинен надгробен кръст – енклопион с изображение на Богородица.
 Той е изключително фина изработка. Върху реликвата е гравирана Света Богородица с младенеца в ръце – т.нар. сцена “Умиление”. Божията майка е представена в цял ръст, с дълга роба. Около нея в медалионно разположение с много силен релеф са подредени изображения на светци, като тепърва ще се установява кои са. Кръстът-енклопион е отлично запазен – цели са и двете му части, както и специалното място за съхранение на мощи на светци. Запазена е дори частта, за която се е хващала огърлицата.

 Кръстът е бил носен от висш духовник, убедена е доц. д-р Бони Петрунова – директор на Националния археологически институт с музей към БАН. От години тя е научен ръководител на разкопките на нос Калиакра. И друг път в столицата на Добруджанското деспотство са откривани кръстове-мощехранилници.
 Този обаче е сред най-ранните. Досега намерените енклопиони бяха от ХІІІ-ХІV в., докато новооткритият се датира в периода ХІ – ХІІІ в. Археолозите са почти сигурни, че кръстът е изработен в Киев, предстои да се установи пътят му от столицата на древната Рус до Добруджа. Вероятно ще бъдат потърсени допълнителни средства за проучване на мястото, където той е открит.

 Заслугата за мащабните археологически разкопки на нос Калиакра през последните 10 години е на Община Каварна. От нейния бюджет за проучване историята на престолния град на деспотите Добротица и Иванко са заделени над половин милион лева. За същия период – десетилетие, Министерството на културата е отпуснало едва 30 000 лева.
 До интересни находки стигнаха при разкопки и студентите-третокурсници от специалност „Археология” на Софийския университет. Под ръководството на д-р Чавдар Кирилов и д-р Румяна Колева те разкопаха част от късноантичната ранновизантийска крепост Дионисополис в балчишкия квартал „Хоризонт”.

 За пръв път разкопки тук започват през 1972 г., а за трети път на това място копаят студенти по археология. Досега се смяташе, че крепостта е била използвана и през Средновековието от българите. Но така и не е намерено нито едно доказателство в подкрепа на тази теза. „Няма никаква следа от древните ни предци тук – обяснява директорът на Историческия музей в Балчик Радостина Енчева. – Вероятно след земетресение през VІ век градът е бил преместен на друго място в околността”.

 Студентите са работили едва 20 дни, колкото трае практиката им, и са успели за това време да разкрият два римски гроба. Това показва, че крепостта е била ползвана и от древните римляни. В единия попадат на римска монета, която все още не е датирана, и лампа за осветление. В другия гроб са открити само 4 скелета, без никакъв гробен инвентар.

 Едно от предположенията е, че мъртъвците са жертви на екзекуция.
 Разкопки в района на Балчик през последните години се правят рядко и в изключителни случаи – както бе при откриването на храма на Кибела в морския град. Причината е липсата на средства. За 6 години общинарите в Балчик така и не са успели да заделят пари в бюджета си за разкопки. Заради безпаричието е спряно и проучването на древнобългарския некропол в района на бившето военно летище.

http://www.desant.net/show-news/28166/

[Hatshepsut]

Уникална по размери епископска базилика откриха археолози в древна Залдапа

Добрич. Само за месец и половина работа екип от археолози от Добрич, Варна и Силистра откриха уникална по размери епископска базилика. Тя се намира в римо-византийския град Залдапа, който е бил най-големия град във вътрешността на Добруджа и се е намирал на главния път между Марцианопол и Доросторум, съобщи директорът на историческия музей в Добрич Костадин Костадинов. Ръководители на екипа са доц. Валери Йотов от варненския музей и колегата му от музея в Силистра проф. Георги Атанасов.

"Обектът до село Абрит е отдавна известен на науката, като дълго време се е мислело, че това е град Абритус и по тази причина е дошло и името на селото, което се намира недалеч от тук - Абрит. Но с откриването на Абритус край Разград, тогава се стига до извода, че това е древния град Залдапа. Той е известен и отначало е бил на вниманието на румънските археолози и на основателите на българската археология Херман и Карел Шкорпил. Основно Карел Шкорпил е извършвал проучвания, като е ползвал данни и на румънските археолози. По-късно обектът е проучван и от варненски историк и археолог, но най-голямата заслуга е на Сергей Торбатов от Добрич, които има издадена и книга, която се нарича "Залдапа", в която той събра всички известни до един момент данни за Залдапа" - разказа доц. Йотов. През есента на 2011 г. е подаден сигнал в музея в Добрич, че тук има иманярски набези, което е и причината за оглед, при който специалистите хипотетично предполагат, че иманярите са попаднали на голяма антична сграда, което е и основание да се стигне до разкопките днес. Залдапа е с 25 ха укрепена площ и две селища с площ около 15-20 ха, това е агломерация от над 40 ха, казва проф. Атанасов.

"Това е един от големите римски градове, които са атакувани най-безжалостно от иманяри. Това е лошият аналог на Рациария. Това, което е Рациария в Северозападна България, това е тази крепост в Североизточна България. Разкопките бяха буквално наложителни за спасяването на този действително голям център. Залдапа се свързва с бунта на Виталиан, който се обявява тук някъде за император. Този град е отбелязан и като епископска резиденция във втората половина на 6 век в един списък на епископиите, публикуван от Жан д'Русе - известен френски специалист" - заявява професорът. Разкритата епископска базилика той сравнява с най-големите храмове от това време - в Одесос, Томи - дн. Констанца и в Истрия.

"Параметрите на храма са впечатляващи - основната й част е 37 м, широка е 21 м. Това е най-широката ранно християнска базилика, по-широка е от тази в Одесос и Марцианопол" - казва още проф. Атанасов. Сред оригалните елементи на мащабната находка той отделя внимание и на мощните фундаменти, изградени с хоросан, дълбоки над 1.5 м, което, според него говори, че сградата е била двуетажна. "Тя е трикорабна, едноабсидна с триделен притвор. На страничните кораби е имало и абсида. Много мощни кораби - 1.30 м, което показва голяма височина на църквата. Тази базилика има рядка по красота и финес изпълнение олтарна преграда. Пред всички олтари в базиликите е имало мраморни олтарни прегради, които отделят наоса от неговата сакрална част - олтара, където е неговата олтарна маса. Те обикновено са с големи мраморни плочи. Забележителното тук е, че тази е ажурна, като брюкселска дантела, изплетена и изрязана от мрамор, който като се измие, става прозрачен. Има само един аналог - единствено в голямата базилика на Истрия - най-богатия град в Добруджа, той е гръко-римски, това е втората олтарна преграда, която е така изпълнена в християнския свят" - разкрива още от тайните проф. Атанасов. Сред интересните находки е и намерената от екипа колона от бреча каролина - това е червен мрамор с бели ивици - много красив, който се е използвал за големи катедрали и се нарича още кралска бреча.

"Находището на този червен мрамор е на около 50 км от Константинопол - добивал се е в Мала Азия и когато знаковия мрамор на император порфирата, добивана в Египет, попада във владение на персите, а след това на арабите, до края на периода се ползва бреча каролина" - разкрива тайни проф. Атанасов. Сред интересните находки, на които екипът е попаднал са четири мраморни гълъба, за които се предполага, че са били част от украсата на амвона. Намерени са и над 400 монети, кръстове, култови предмети, много мраморни елементи. След края на археологическия сезон Залдапа ще бъде консервирана и подготвена за продължаване на работата през следващата година. Най-близкия град на около 25 км е Тропеон Траяна, той се копае от 1890 г. и е проучен някъде около 60 % от площта му. Тук има работа за няколко поколения археолози" - казва проф. Атанасов. Датировката на Залдапа е 4-6 в. Градът е унищожен в началото на 7 век, пояснява директорът на РИМ - Добрич, Костадинов. В този период на територията на днешна България е имало 4 патриаршии - в Рациария, Марцианопол, Филипололис и Сердика и около 20-ина епископии, от които едната - в Залдапа. "Що се отнася до колоната от червен мрамор - колона от такъв червен мрамор може да бъде видяна в "Александър Невски" на царския трон. Зеленият мрамор е бил символ на патриарха и неговият трон е със зелени колони, а императорския или царския - с колони от червен мрамор" - добавя Костадинов. За разкопките на крепостта община Крушари е осигурила 10 хил. лв., а държавата е отпуснала 40 хил. лв. Надеждата на Костадинов и екипът са и догодина да се намери финансиране, за да продължи проучването на обекта. Кметът на община Крушари Димитър Стефанов е готов да помогне за охраната на обекта от иманярски набези през зимния период, като се надява чрез него районът да се развие и икономически и да стане привлекателно място за туристи. Още повече, че предстои откриването на най-новия граничен пункт с Румъния, който е между селата Северняк от българска страна и Добрин - от румънска. Амбицията на Костадинов е Залдапа да стане един от 100-те национални обекта на страната.

https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/unikalna_po_razmeri_episkopska_bazilika_otkriha_arheolozi_v_drevna_zaldapa-253219.html

[Hatshepsut]

Археолози откриха църковно съкровище в Добричко

Археологическа експедиция откри църковно съкровище с над 1200 ранновизантийски монети в местността "Славната канара" край село Дебрене, съобщи директорът на Регионалния исторически музей в Добрич Костадин Костадинов.
По думите му малката амфора с бронзови монети от VI в. вероятно е била църковна лепта, събрана от миряните и укрита при нашествие на авари и славяни.
По предварителни данни това е единствената в страната ни подобна находка, каза научният ръководител на обекта археологът Боян Тотев.
Ценната находка излиза на територията на крепост, която заема повече от два декара и е била използвана още в късната античност. Разкрити са няколко културни хоризонта - късноримски, ранновизантийски и старобългарски, поясни Тотев.
Археолозите смятат, че фортификационното съоръжение е изградено около еднокорабна базилика, за да я охранява. Има податки, че култовите съоръжения в "Славната канара", която се смята за място със специфична енергетика, ще се окажат уникални за Добруджа, посочват археолозите.
Експедицията проучва църквата, която възниква в късноримската епоха и действа до края на VI в. Разкрита е и източната порта и северната крепостна стена, допълни археологът Добри Добрев, главен уредник в музея.
В района на село Дебрене при земеделска работа са открити и три римски спати (кавалерийски мечове), които са дарени на музея, информира директорът на културния институт.
Археологическите разкопки в "Славната канара" се финансират от община Добричка и амбицията е районът, в който има и скален манастир, да стане туристически обект, заяви заместник-кметът на общината Дико Иванов.

https://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/arheolozi-otkriha-cyrkovno-sykrovishte-v-dobrichko-6023020

Ранновизантийско съкровище откриха на Славната канара

Съкровище от 1202 бронзови монети откриха археолози на Славната канара, съобщиха от Регионален исторически музей – Добрич. Те са намерени в малка амфора, която беше отворена пред журналисти днес, а монетите бяха преброени от директора на музея Костадин Костадинов и реставраторът на метал Елена Василева.



Съкровището е открито при разкопките на крепостта Славната канара край Дебрене, на 16-ти септември. То е от ранновизантийски бронзови монети с много нисък номинал, затова се предполага, че амфората, в която е открито е дарохранителница. Най-вероятно е принадлежало на църковно лице и е укрито при нашествието на авари и славяни, опустошило крепостта в края на шести век. Амфората е открита в сграда, прилежаща към базилика, съобщи научният ръководител на разкопките Боян Тотев.



Крепостта има няколко археологически хоризонта – късноримски – 4-ти – 5-ти век, ранновизантийски – 6-ти век и старобългарски от 10-ти век. Тя е унищожавана на три път от хунските нашествия, на авари  и славяни и при българо-византийските войни в края на 10-ти век. Крепостта представлява голям култов комплекс, от който е проучена базилика с прилежащите й помещения. Сградата е голяма и най-вероятно крепостта е възникнала около нея, за да я охранява. Базиликата е еднокорабна, но не е допроучена. Възникнала е в късноримско време и просъществува до края на 6-ти век. До момента няма данни да е била възстановяване по време на Първото българско царство.

Първите разкопки на Славната канара са от 1989 – 90 г. Археолозите досега са разкрили източната порта, немалка част от северната крепостна стена, като най-големите открития тепърва предстоят.  Крепостните стени са двуметрови. Има запазен много дълбок ров – на места с около 10 метра дълбочина.

Тазгодишната работа на археолозите е подкрепена с 20 000 лв. от Община Добричка – надяваме се и догодина да заделим финансов ресурс за продължаване на разкопките, заяви зам.-кметът Дико Иванов. Мястото има голям потенциал за туризъм, каза Костадинов и уточни, че се намира над чешмата, където се провежда общинския фолклорен събор. Срещу крепостта има скален манастир, който никога не е проучван.

Три меча – римски спати от 3-ти век са открити край Дебрене от частно лице при земеделска работа, пожелало анонимност, и са дарени на музея. Единият от тях е изключително добре запазен.



Обектът е с целогодишна солидна охрана, съобщиха още от музея.

https://www.dobrichonline.com/?com=news&cid=25369

[Hatshepsut]

За първи път на терен археолози откриха колан на старобългарски воин

При продължаващите разкопки на крепостта в местността "Славната канара" край добруджанското село Дебрене археолози за първи път откриха на терен бронзови елементи от колан на старобългарски воин. Пред журналисти археологът Боян Тотев сподели, че до момента има само един такъв открит и той отново е в Добрички район, а другите известни елементи са находки на иманяри, които музеи в страната са откупували.

"Този е цялостен и предполагаме, че на мястото, където намерихме вече тези 14 елемента ще има и още, както и очакваме да намерим гайката и токата. Елементите са изработени от бронз, като датировката е от края на 9 и началото на 10 в. Коланът е бил на воин от среден ранг и има два вида апликации - предимно стилизиран трилистник от торевтиката - релефната обработка на художествени изделия от метал. Любопитното тук е, че първоначалният ни оглед показва, че елементите от този колан са от по-ранен период от известните центрове за торевтика в столицата на Първото българско царство", разказа още Боян Тотев.

Общо крепостта се простира на площ от около 2 дка, като екипът от историци предполага, че тя е възникнала на мястото, за да охранява и защитава разкритата базилика от екипа. Мястото е култово и предположенията са, че в по-долните хоризонти могат да се открият находки от по-ранни периоди, смята и директорът на Регионалния исторически музей Костадин Костадинов. Той дори изрази надежда, че в хода на работата на терен може да се намерят и баптистерии и мартириум - места, където се съхраняват мощи на мъченици и светци.

"Надяваме се времето да е с нас и да продължим до края на месеца работата, като до момента едва 20 на сто от обекта като такъв сме проучили. Ще продължим и през следващата година, като се започва и подготовката на проект, за да бъде обекта по-достъпен, още повече, че срещу мястото се намират и останки от килии на съществувал скален манастир", каза още Костадинов.

Историците подкрепят твърденията си, че крепостта е имала важно значение, тъй като е разкрит и кладенец, който е с дълбочина над 20 м. Освен кладенецът, в района на крепостта могат да се видят и редица огромни ями, прокопани с дълбочина над 8 и повече метра, белег за иманярските набези, тъй като множество легенди разказват, че именно тук и в съществувалия насреща скален манастир Вълчан войвода и дружината му са крили златото, което задигали от турските хазни. Крепостта се намира на пътя между Одесос и Дионисополис. Тук археолозите откриха и амфора с монети, за която предполагат, че е църковна лепта. Почистените до момента бронзови монети са от времето на Юстиниян Велики - 6 в.

https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/za_parvi_pat_na_teren_arheolozi_otkriha_kolan_na_starobalgarski_voin-258087.html

[Hatshepsut]

Тайните на неизвестна крепост край Славната канара


Археологът Добри Добрев край древните останки

В малката твърдина, охранявала важно духовно средище в древността, наскоро бяха направени уникални открития.
Между добруджанската шир и морския бряг се диплят стръмнините на Батовската долина – уникално кътче от Добруджа, един от стотиците живописни оазиси на красота и спокойствие, които предлага неповторимата българска природа. Равнината изведнъж свършва край добричкото село Дебрене и преминава в гъста гора. Високопроходимите автомобили едва пъплят по каменистия черен път сред хълмистата местност.

Тъй като сме тръгнали за среща с историята, си задаваме въпроса как ли са се придвижвали хората преди десет века из девственатата по онова време гора. Всъщност, цяла Добруджа в миналото е била гъсто залесена. Днешната безбрежна равнина с хлебородни ниви е резултат от човешката дейност в по-нови времена, когато в търсене на обработваема земя са били изкоренени вековните гори.
Долината е била обитавана още в дълбока древност. При проведените в нея археологически разкопки са открити податки за уседнал живот по тия места още през късната бронзова епоха.

Отклоняваме се от главния черен път, свързвал в миналото морето и равнината. Навлизаме по тясна горска пътека, която ще ни заведе към целта на краткото ни пътуване. Сред вековните дървета извисява снага Славната канара – едно от емблематичните места за Добруджа. Точно срещу нея са останките на безименна крепост, която това лято бе обект на археологически разкопки. Нейната отдалеченост от урбанизацията и трудно достъпният релеф на местността са спомогнали стените на укреплението да се съхранят на места на височина 2-3 м.

За разлика от много други старини, камъните на тази малко позната твърдина не са били използвани за строителен материал на къщи и огради в околните села. Но съществуването на крепостта не е останало скрито от иманярите. Търсачите на съкровища знаят наизуст носещите се сред местното население митове за хайдушкото имане на Вълчан войвода. Други народни сказания пък твърдят, че нейде наоколо са скътани парите от турската хазна, която прославеният добруджански хайдутин Пею Буюклията е причаквал и обирал из тукашните гори. Край Славната канара, твърди легендата, е било и хайдушкото сборище на Буюклията.

Тези предания привличат като магнит иманярите, за които отдалечеността и трудният достъп до древната крепост и канарата край нея са предимство. Необезпокоявани в продължение на десетилетия, нелегалните копачи са издълбали десетки дупки, някои с внушителна дълбочина – до 10 м. Те са ровили не само в меката почва, но дори са взривявали скалата. Специалистите се дивят какво са търсили под камъка – на всеки е ясно, че под него пак има скала.

В интерес на истината, съкровище бе открито, и то само преди месец. Но от археолозите. Този път те успяха да изпреварят иманярите и се натъкнаха на почти изцяло запазено гърне, пълно с 2002 монети - не от турските хазни, а от Късната античност. Парите се оказаха бронзови, от ранновизантийския период. Предполага се, че това е дарохранителницата от базиликата на крепостта, укрита при някое от варварските нашествия. В древното гърне са събирали лептата, която миряните давали за храма.

Преди дни на бял свят се появи и следващият значим артефакт, с който ще бъде обогатен фондът от ценности на добричкия музей. Сред останките на средновековно наземно жилище археологът Добри Добрев се натъква на бронзови апликации от старобългарски колан. Във времената на Първото българско царство мъжкият колан е имал ролята и на знак, сочещ сана и положението в обществото на притежателя му. Най-често богато апликирани препаски са носили воините, по тях се е разбирало какъв е рангът им.
Макар да са открити 16 фрагмента от колана, находката е все още непълна, защото не е разкопано цялото жилище и не може със сигурност да се твърди какво е било положението на неговия притежател, живял преди около 1100 години.

Откритите елементи са два типа и представляват стилизирани растителни мотиви –  трилистник, вграден в лотос. Орнаментите са заимствани от византийската и източната култура и са пренесени върху миниатюрни металопластики. Открит е и коланният накрайник. Археолозите се надяват, че ще намерят още фрагменти, токата и гайката на колана.

Засега може да се каже единствено, че притежателят е бил воин, вероятно багатур, каквато титла са носили прославилите се в бой и военачалниците от средно ниво в епохата на Първото българско царство. Средновековният велможа е живял в края на ІХ и началото на Х в. Колибата, в която е открит неговият колан, е била изградена от пръти и кал и е унищожена при пожар. В жилището са открити още копчета и керамика.
През този археологически сезон бяха напълно разкрити и останките на малка раннохристиянска базилика, около която най-вероятно впоследствие е възникнало и укреплението. Археолозите предполагат, че  местността е била религиозен център с важно духовно значение.

В подкрепа на тази хипотеза е и фактът, че в самата Славна канара през Средновековието са обособени скални манастири, където монаси отшелници са битували в общение с Бога. Крепостните стени сигурно са издигнати, за да пазят святото място от набезите на варварски племена, които са кръстосвали Добруджа в периода на Късната античност и Ранното средновековие – епоха, известна като Великото преселение на народите.
След създаването на българската държава край бреговете на Дунав, крепостта в гората на Батовската долина е добила и военно-охранителни функции. В подкрепа на твърдението, че тук е имало воински контингенти е и една находка от първите разкопки, извършени преди повече от три десетилетия. Тогава е намерена отлично запазена българска сабя от времето на Първото българско царство. Тя също е датирана от ІХ-Х в., откогато е и новооткритият колан.

След налагането на християнството като официална религия местността възвръща значението си на духовно средище. Не е изключено тук да е имало и манастирски комплекс, предполагат  археолозите. Засега се смята, че крепостта е възникнала през ІV-V в. и е просъществувала до края на Х в., когато е била разрушена от руските войски на княз Светослав или от ромеите при превземането на Източна България през 970 г. Следите от пожар говорят, че тя е била център на съпротива срещу нашествениците.
Но някои дребни находки, като част от викингски меч например, дават основание да се предполага, че укреплението е продължило да се извисява и през Второто българско царство. За съществуването му обаче няма никакви податки в изворите и не е известно как се е наричало в миналото.

„Фактът, че мястото е обитавано непрекъснато в толкова голям период от време, въпреки че не е особено удобно, трудно достъпно е и е отдалечено от големите градски центрове, показва, че то е било култов сакрален център с голямо духовно значение“ - пояснява археологът Боян Тотев. Базиликата е една от най-ранните в Североизточна България. От периода на най-ранното християнство са и скалните манастири, изсечени в канарата. Предвидено е те да бъдат проучени догодина, като учените се надяват да открият тук и мощи на някой светец.

Древните строители на крепостта са използвали отлично даденостите на релефа. Той е спомогнал да се обособи ров с дълбочина около 15 м – един от най-дълбоките сред известните досега в България, при това отлично запазен. Недалеч от крепостта е разположена и една от най-старите чешми в Добруджа. Наблизо се провежда и ежегодният фолклорен събор „Песни и танци от слънчева Добруджа”.
От добричкия музей имат намерение да разработят проект, с който мястото да се социализира и да се превърне в туристическа атракция.

http://www.desant.net/show-news/31565/                  

[Hatshepsut]

Нови находки на острова в Дуранкулак (видео)

Уникално култово съоръжение на 7500 години откри екип археолози с ръководител Иван Вайсов на големия остров в Дуранкулак. Там се намира една от най-старите праисторически култури в Европа, открита още през 70-те години. След повече от 11 години прекъсване разкопките продължиха това лято и извадиха на повърхността още от тайните на каменния град в езерото.

През последните дни археолозите разкриват може би най-голямата известна до момента каменна сграда в Европа, както и пещ, която е била използвана близо 80 години. В близко помещение са намерени различни култови предмети. Сградата е била срутена при земетресение и опожарена.

“Това предизвикателство, пред което сме изправени в момента, е да разкрием последователността на напластяване на няколко етажа или етапа на живот в една от най-монументалните сгради въобще в праисторическа  Европа, с обща запазена площ над 200 квадратни метра, ако е била двуетажна над 400 кв. м”, обяснява археологът Петър Зидаров.

Праисторическото селище на острова е от така наречената култура “Хаманджия 4″, проучвана близо 40 години от проф. Хенриета Тодорова. В екипа участват специалисти от Института по археология при БАН, Нов български университет и Регионалния исторически музей във Варна. Разкопките са финансирани от Министерството на културата и община Шабла.

http://news.bnt.bg/bg/a/602115-novi-nahodki-na-ostrova-v-durankulak


Сградата някога е покривала площ от над 2153 квадратни фута (200 кв. м.) - по-голяма от тенис корт игрище - а археолозите подозират, че сградата е била на два етажа, което означава, че може би е била с площ приблизително 4306 квадратни фута (400 кв.м.).

Следите от селището, за което се смята, че се е сринало заради земетресение, са открити на "големия остров" в езерото Дуранкулак, лагуна с площ 3,4 кв. км в североизточната част на България.

Разкопките на мястото, известно като "добруджанската Троя" са започнали през 1970г., когато там са открити артефакти, датиращи от около 10 000 г. пр.н.е., заедно с доказателства за неолитното селище, съобщиха български археолози.

През лято 2015г. археолозите откриха огромна сграда с пещ, за която предполагат, че е била използвана около 80 години.

Сградата, построена през халколита или медна епоха, се смята, че се е сринала заради земетресение.

Петър Зидаров, археолог от НБУ в София, заяви за БНТ: "Предизвикателство, пред което сме изправени в момента е да разкрием последователността на напластяване на няколко етажа или етапа на живот в една от най-монументалните сгради въобще в праисторическа Европа с обща запазена площ над 200 квадратни метра, ако е била двуетажна над 400 кв. м."

Възможно е огромната сграда да има два етажа. Говорейки за технологиите по онова време, той добавя:

"Хората, които са живели на това място не само са били отлични строители, но са и сред първите хора, които са започнали да топят метали-самородна мед, самородно злато, изработват накити от тях и търгуват с далечни земи включително до брега на Средиземно море."

Aрхеолозите също така са намерили още едно помещение с култови предмети. От останките от сградата може да се заключи, че са част от комплекс, смятан за първия каменен град в Европа и построен 5500 г. пр. Хр. по време на неолитната култура Хамангия-Дуранкулак. Праисторическите останки датират от първата заседнала земеделска култура в Европа, която е създала и първите каменни сгради в Европа.

Това е единственият напълно проучен град от времето на Троянската война на Балканския полуостров.

[Hatshepsut]

Намериха уникална монета от Средновековието в Балчик

Уникална златна монета от Средновековието е намерена в крепостта Хоризонт в Балчик. Монетата, датирана около 10 век, е толкова запазена, че е готова веднага да постъпи в експозиция, коментира директорът на балчишкия музей Радостина Енчева. На нея е изобразен византийският император Никифор ІІ Фока [963-969], заедно с Богородица. Монетата е открита в събота, по време на традиционната лятна практика на студентите от ІІІ курс Археология при Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Техни ръководители са д-р Румяна Колева и д-р Чавдар Кирилов, както и директорът на балчишкия музей Радостина Енчева.

https://www.novini.bg/news/

[Hatshepsut]

Археолози откриха златна монета от ХІV век в Калиакра

Археолози откриха при разкопки в Калиакра златна монета на императорите Андроник ІІ и Михаил ІХ, сечена между 1305-1320 г., съобщи директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

Теглото на монетата е 3 грама. Тя е орязана по т.нар. Варненски стандарт и реалното й тегло е 4.03 грама. Златни монети на Калиакра излизат много рядко и това е ново доказателство за значимостта на деспотата на Добротица в средата на XIV век, посочва Димитров.

Археологическите проучвания в резервата "Калиакра" се провеждат от Националния археологически институт с музей към БАН и Националния исторически музей за втора поредна година.

Ръководители на разкопките са Елена Василева от секция по Средновековна археология на НАИМ–БАН и Филип Петрунов, уредник в отдел "Археология" на НИМ.

Проучени са няколко жилищни помещения от периода на средновековието през ХІV в. Продължило е разкриването на антична сграда с изцяло проучено едно помещение, вероятно предназначено за склад. Сградата, респективно и помещението, се датират в VІ в.

На финален етап от проучването е и средновековният некропол, разположен до първата укрепителна линия на крепостта. Той се датира от ХІV в., а през тази година от него са регистрирани 15 гроба. По-голяма част от гробовете са на деца. В почти всички съоръжения са били открити гробни дарове - обеци, копчета, токи за колани. В един от гробовете (на възрастен) са били открити 20 медни копчета с позлата.

Интересно е да се отбележи, че в някои от ямите има останки от дърво, което е използвано за ограждане на ямите и/или за ковчези.

При проучванията са открити предмети от бита - ножове, точила, ключове, фрагменти от стъклени съдове, както и накити.

Монетният материал е предимно от ІV до VІ в. - повечето от времето на император Юстин ІІ [565-578]. Има и такива от средата на ХІV в. (Баязид І), както и татарски монети и екзагии (теглилки за мерене на монети).

https://www.mediapool.bg/arheolozi-otkriha-zlatna-moneta-ot-hv-vek-v-kaliakra-news252576.html

[Hatshepsut]

Какво разкриха археолозите в късноантичния некропол край с. Абрит

Върху възвишение, намиращо се на 400 м. западно от късноантичната крепост Залдапа, край с. Абрит, община Крушарие, е разположен късноантичен некропол. В него е погребвано варварско население - вероятно от времето след обсадата на крепостта Залдапа от аварите.

Миналата година там бяха проведени археологически разкопки, предизвикани от иманярски интервенции, унищожили част от гробовете. В четвъртък, 16 март, от 18.00 часа в зала „Kняз Александър I” на Историческия музей в Русе, археологът Никола Русев ще представи резултатите от тези проучвания.

През 2016 г., на площ около 100 кв. м. са регистрирани 11 гробни съоръжения, от които 9 са проучени напълно.

Специалистите отличават три отделни типа - гробове с вертикална шахта и разположена в една линия с нея гробна камера (катакомба), гробове с ниши и плитки гробове. Почти всички от тях са ограбени в миналото. Причина за това е гробният инвентар, който вероятно е бил богат, категорични са археолозите.

От него са запазени единични предмети - железни токи и фрагменти от костни гребени, които датират некропола в рамките от средата на VI до началото на VII в. Той е принадлежал на варварско население, свързано с разположен непосредствено до Залдапа квартал или със стан от времето или след обсадата на крепостта от аварите.

През късната античност и Великото преселение на народите погребване в катакомби е характерно за аланите и родствените им племена, но планът на съоръженията в района на Залдапа се различава, както по своята източна ориентация, така и по разположението на камерата в една линия с правоъгълната шахта.

Такива гробни съоръжения са специфични за ранноаварския период, когато по течението на р. Тиса в днешна Унгария, се появяват некрополите от групата Сегвар-Оромдюльо, уточняват русенските специалисти.

http://www.desant.net/show-news/38708

[Hatshepsut]

Уникална базилика откриха край тервелското село Оногур


Казимир Попконстантинов

Единствена по рода си базилика в късноантичната крепост Палматис край тервелското село Оногур бе разкрита от археологическият екип на проф. Казимир Попконстантинов.
"Аз съм човек с 40-годишен опит в християнската и манастирска архитектура и такъв храм в България, мога категорично да заявя, не е откриван. С какво той е изключително ценен - със своя синтрон. Това е мястото, където е епископският трон, на който епископът е сядал, когато е присъствал на литургии, а около него са сядали останалите свещеници. Според измерванията ни той е бил с височина между 2.70-3.00 м. Другото, което никъде, в нито един храм не може да се види в България, е менза сакра, или както гърците наричат това място светата трапеза - олтарната маса. Тя е била с богато украсени колони, елементите на които открихме по време на работата - основи, парчета от самите колони и капителите им, които са богато украсени. По украсата им е видно, че са в йонийски стил," обясни професорът. Той е категоричен, че находката в късноантичната крепост Палматис, която е край Оногур, е от изключително значение както за българската, така и за балканската християнска архитектура.
По базите и капителите има знаци, които безспорно доказват, че колоните са изработени в ателиета в Мала Азия. "Недалеч от Палматис е крепостта Залдапа, където продължава работа колегата проф. Атанасов. Той идва заедно с френските си гости да видят това, което сме разкрили и проф. Паскал от Париж бе изключително впечатлен от находката ни, като сподели, че знаците на ателиетата могат да дадат много полезна и богата информация", коментира още проф. Попконстантинов.
Очаква се следващата седмица да бъдат разкрити баптистерията на храма и олтарната преграда на храма. По извършените до момента проучвания, професорът е категоричен, че базиликата е от периода на император Юстиниян Велики - 527-565 г. Това е и датировката на крепостта Палматис, като досега се е предполагало, че се касае за пътна станция на древния римски път между Доросторум /дн. Силистра/ на Дунав и Марцианополис /дн. Девня/ на морето. Според разкритията и направената геофизика на обекта става ясно, че се касае за древен град на площ от 225 дка. Директорът на РИМ - Добрич, Костадин Костадинов заяви, че съвместно с община Тервел стартират процедура за обявяване на Палматис за паметник от национално значение, а проф. Попконстантинов уточни, че в близост до крепостта се намира и един от най-старите в Европа комплекси скални манастири "Шан кая".

https://www.monitor.bg/

[Hatshepsut]

Откриха най-голямата крипта за свети мощи в българските земи

Най-голямата и най-представителната крипта за свети мощи в българските земи бе разкрита по време на археологическите разкопки на римо-византийската крепост Залдапа – най-голямата във вътрешността на Добруджа и Североизточна България. Това съобщи пред журналисти проф. д.и.н. Георги Атанасов, ръководител на екипа. „Разкопките бяха концентрирани в базиликата. Действително се оказа, че това е една от най-големите базилики в българските земи. Вече е разкрита изцяло. Дълга е 62 метра и е широка 22 метра. Базиликата се датира след началото на VІ в. Под нея още миналата година започна проучването на по-ранна базилика – от втората половина на ІV в. Най-забележителното в тази ранна базилика, която е по-малка, е криптата за свети мощи. Оказва се, че това е най-голямата и най-представителната крипта за свети мощи в българските земи. Нейната площ е около 30 кв. м с две помещения, в които могат да бъдат оставени саркофазите на трима мъченици. Тази година разкрихме и коридора от южния кораб на базиликата до тези помещения. По 11 стъпала се е слизало до криптата. В края на коридора открихме останки от стенопис. Това са единствените следи от стенопис в ранно християнска крипта в България.

Тази крипта е втората по големина на Балканския полуостров. В Далмация, в Гърция, в Северна България, най-вече в провинция Скития, са документирани десетки крипти. Тази е втората по големина след голямата крипта в столицата на провинцията Томис /Констанца/. За съжаление, е запазено много малко от стенописите, но добре си личи фигуралната система, използвани са четири цвята. В известна степен можем да възстановим живописните пана. Благодарение на запазения свод в източната част на Голямата крипта, можем да възстановим напълно нейната конструкция. Тя е била с два свода. Височината стига до 3,5 м. Действително едно много впечатляващо съоръжение. Докато ранната базилика от края на ІV в. е била сравнително по-грубо изградена, то криптата е изящно изпълнена – с великолепно оформени каменни блокове. С червен хоросан е направена една архитектонична украса. Криптата е с ширина на стените 70 см, за да може да носи тази много тежка и впечатляваща сводова конструкция”, разказа проф. д.и.н. Георги Атанасов.
След разрушаването на ранната базилика, вероятно през втората половина на V в., мощите са били изнесени, тъй като светите мощи са най-ценното за християните. След като в началото на VІ в. е построена новата базилика, с епископския дворец, който също е изцяло разкрит, мощите на единия мъченик са разположени в нова крипта, която е почти изцяло запазена, разкрита преди две години. Успоредно с епископската базилика в началото на VІ в. са построени още две базилики, от същия архитект. Детайли от мраморната украса, от измазването на стените говори за почерка на една и съща архитектурна школа. В другата базилика миналата година също е открита крипта. Тази година археолозите са уточнили и плана на втората базилика, копана още от Шкорпил в началото на 20-и век. Това показва, че най-вероятно, вторият мъченик е бил положен в криптата на базилика №1.

Тримата мъченици, погребани в ранната базилика, са били пръснати. Сакралното пространство е увеличено и то вече обхваща със свети мощи цялата крепост, която е около 26 хектара, но има още две поселения до базиликата и общата градска агломерация на Залдапа е била близо 50 хектара. Действително е бил един забележителен град.
„Тази година продължиха да излизат много нови мраморни детайли и броят им е над 1 100. Великолепен капител с орли е изложен до кметството. Това ни дава уникална възможност. Не зная в региона да има базилика с толкова много мрамор, включително червен мрамор. Това ни дава много добра възможност да реконструираме и мраморната украса и тази забележителна олтарна преграда, която е като истинска брюкселска дантела”, каза още проф. д.и.н. Георги Атанасов.
Проучването на най-голямата в нашите земи раннохристиянска крипта за полагане на свети мощи на мъченици в римо-византийския град Залдапа, недалеч от българо-румънската граница, край добричкото село Крушари, вече приключи . Разкопките в Залдапа продължават с цел окончателното документиране на внушителната епископска базилика и прилежащия епископски дворец.

https://www.monitor.bg/