Турция претендира за специални права над Балканите

[Veskou]

Ердоган: Турция ще си каже думата при промяна на границите на Балканите



Текст от рубриката "Турция разбулена" (http://www.vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=129:2010-04-15-14-50-10&catid=3:blog&Itemid=6)

Турските държавни лидери са все по-активни на международната и балканската сцена. Премиерът Ердоган и президентът Гюл все по-често отправят критики или политически „съвети” към отделни балкански държави или към Европейския съюз. Ето и някои от последните изявления на турските лидери.

Няма да има промяна на границите на Балканите, нито подялба на Косово. Той оцени, че евентуални промени на границите и подялба на Косово биха били във вреда на региона. „Но ако нещо се случи все пак, то балканската държава (Турция), която има над 70 милиона души население, ще си каже думата“, това заяви турският премиер Реджеп Таип Ердоган в косовската столица Прищина преди броени дни. Излизащият в Прищина вестник „Коха диторе“ цитира Ердоган, че идеите за промяна на границите на Балканите са неприемливи и във вреда на мира и стабилността в региона.

• • •

Пред „Ройтерс” Ердоган заяви, че "Турция е уморена от чакане пред портите на Европа. Чакаме вече 50 години, а все още сме в преговорен процес". С тези думи той отправи критики към ЕС заради това, че умишлено, според него бавят и променят правилата за членството на мюсюлманска Турция.

• • •

И въпреки очевидната "имперска" намеса на Турция в региона, турският президент Абдуллах Гюл определи като несъстоятелни твърденията за съживяване на османизма във външната политика на Турция, пише турският вестник „Милиет".

По време на визитата си в Лондон Гюл изнесе лекция в Кралския институт за международни отношения „Чатъм Хаус" Гюл изнесе лекция „Международната система, Европа и Турция в първата четвърт на 21 век".

На въпрос на Би Би Си има ли възраждане на идеята на османизма и османистичните претенции в турската външна политика той каза, че е съвсем нормално Турция да анализира геополитическите възможности, които съществуват в днешно време, но това не може да се разглежда като възраждане на желанието за нова „Османска империя".

По думите му днес ситуацията е много различна и дори да е била в миналото империя, днес това не може да се съживи.

http://vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=1336:2010-11-10-08-08-52&catid=1:latestnews

[FELDMARSCHALL]

С тия сенки и торбички под очите вследствие на перманентен алкохолизъм...голям мюсюлманин бил тоя ердоган. :-D

[опълченец]

Турция няма да има думата за ккавото и да е, след като се отметна от довчерашните си дружки САЩ и Израел и се ореинтира окончателно към фундаметализма, обаче и в тоя лагер нема да ги приемат защото вксички арабски държави мразят тулците като предатели. В България обаче няма адекватни политици, които да се възползват от този факт и да покажат твърдост срещу турската кочина!

[Skarlet]

Интервю с проф. Дарко Танаскович

Дарко Танаскович е роден през 1948 г. в Загреб. Завършва Филологическия факултет на Белградския университет с докторат в катедрата по ориенталистика. Преподава арабски език и литература, турски език, персийска литература, основи на ислямската цивилизация, ислям и християнство. Автор е на над 600 научни и специализирани труда в широкия спектър на ориенталистиката. Гост професор е в университетите в Сараево, Скопие и във Висшето училище за обществени науки в Париж. От 2008 г. чете лекции в Академията за дипломация и сигурност и във Факултета по медии и комуникация в Белград.

От 1995 до 1999 г. е извънреден и пълномощен посланик на тогавашната Съюзна република Югославия в Анкара, от 1998 г. акредитиран и в Баку. След демократичните промени в Сърбия проф. Танаскович е посланик на страната си във Ватикана.


- Проф. Танаскович, какво точно означава терминът "неоосманизъм", с който сте озаглавили книгата си?

- Неоосманизмът е една константа на държавната идеология на Турция. Той не се отнася само за външната политика, а и за вътрешната, като по своята същност е една амалгама от турски национализъм, ислямизъм и неоосманска имперска носталгия. По принцип не е логично трите неща да функционират заедно, но неоосманизмът се реализира по специфичен начин в зависимост от нуждите на всеки отделен момент. Сега сме във фаза на негово интензивно развитие, той е много по-видим, отколкото преди 20-30 години.

Аз мисля, че още от времето на първия демократично избран турски президент Аднан Мендерес имаше пробив в доктрината на Ататюрк и тогава започна развитието на неоосманизма. Специално през 90-те след разпада на Съветския съюз, когато турски президент е Тургут Йозал, Турция започна много по-смело да се стреми към статут на мощна регионална сила.

- Може ли неоосманизмът да се приеме за основа на турската външна политика?

- Абсолютно. На пръв поглед той не е видим, но ако направите разрез, ще видите, че външната им политика е изцяло неоосманистка. Изумителното е, че външните политически партньори на Турция не разбират това, не виждат идеологическата обосновка на тази политика. Докато бях посланик в Анкара от 1995 до 1999 г., ми беше пределно ясно, че отношението на Турция към Балканите е през неоосманската призма. Държа да отбележа, че това не е нито позитивно, нито негативно - това е обективна констатация. Но за нас, балканците, това е негативно, защото неоосманизмът взима връх над нормалните икономически, културни и прочие отношения. Това е стремеж към възстановяване на останали назад в историята времена. Но все пак трябва да признаем, че ако и Сърбия, и България бяха имали империи до 1918 г., и при нас и вас щеше да има носталгия и стремеж към възстановяване на това положение.

- Има ли сблъсък между официалната доктрина на кемализма и неоосманизма?

- Най-големият вътрешен неприятел на неоосманизма, съюзен с ислямизма, е именно кемализмът. Тази мимикрия на неоосманизма е до голяма степен свързана с този сблъсък с властващата доктрина. Сега обаче ситуацията се променя - заради течащата ислямизация на Турция кемализмът е в отстъпление. Бидейки догматична идеология, той загуби връзка с действителността, с живота и проблемите на хората. Ислямизмът, дори и само като част от неоосманизма, е по-силен от него и това е видимо от резултатите на изборите в Турция последните години. Има наистина голяма вражда между кемализма и неоосманизма, но и нещо, което ги обединява - това е патриотизмът. Привържениците и на едната, и на другата идеология са националисти. За тях турската държава е най-важното нещо на света.

- Смятате, че ислямизмът е само част от неоосманизма, така ли?

- Да, точно така. Ислямизмът е само едно проявление на неоосманизма, независимо дали в крайната или умерената си форма. Дори мисля, че умерен ислямизъм на практика няма, защото дългосрочните им политически интереси са идентични - ислямизиране на целия свят. Това очевидно е невъзможно. Затова ислямизмът възприема по-обективен подход. Така се получава, че политическите лидери в Турция наричат себе си умерени, но са екстремисти в своята политика.

- Заплаха ли е за балканските държави неоосманската доктрина?

- Ако те не разберат същността на неоосманизма, тогава заплахата е реална. Защото турците с подобна нагласа смятат, че имат специално право над Балканите, защото толкова векове са властвали тук. За мен да имаш право над територия следствие на 500-годишна окупация не може да бъде валидно. Турция като балканска държава може да бъде полезен партньор, ако се държи като такъв, но без идеологически компоненти във външната си политика.

Трябва да се обърне сериозно внимание на идеите на сегашния турски външен министър проф. Ахмед Давудоглу, който е архитект на новата фаза в неоосманизма чрез книгата си "Стратегическата дълбочина: мястото на Турция в международния политически ред". Там той пише, че на Балканите има две национални популации, към които Турция има специален интерес. Това са бошнаците и изобщо мюсюлманите във всички балкански държави, и албанците. Видно е, че по крайно субективен и тенденциозен начин турската държава подкрепя мюсюлманите на полуострова - и в Босна, и в Косово, и в България...

Повтарям, Турция може да бъде полезен партньор като нормална балканска държава, но ако се откаже от неоосманската си идеология. Трябва да се работи с Турция, те са много важна и полезна държава за всички нас, но трябва да се гледат първо нашите национални интереси и в техните рамки да се осъществи тази работа. Политическите лидери на Сърбия, България и Гърция не успяват да се противопоставят на неоосманската политика на Турция, те сякаш не я забелязват, а това е константа от много време насам. Всички балкански държави трябва да имаме конструктивна национална политика, за да разбираме както собствените си сили, така и възможностите на чуждата политика и да я балансираме.

- Турция участва в европейските енергийни проекти и преговаря за членство в ЕС. Може ли неоосманизмът да промени този курс?

- Не, това не може да се случи. Висшата политическа класа в Турция, която фактически провежда неоосманската политика, е пределно наясно, че Турция никога няма да стане член на Европейския съюз. Но от чисто тактическа гледна точка те привидно продължават този курс към евроинтеграция. Така те постигат и вътрешни, и външни свои цели. Вътрешно те се стремят да поставят армията под политически контрол и до голяма степен успяват да направят това. Навън пък за Турция е лесно да иска да бъде третирана като всички други кандидатки за членство, въпреки че са наясно, че приемането им е практически невъзможно. Вие чухте какво каза Ангела Меркел за мултикултурализма, но това не се отнася за Турция. Те се намесват във всичко на Балканите, искат да покажат, че могат да решат всички проблеми на държавите тук. Европа може и да не иска това, но няма избор, особено на фона на прокламираната турска евроинтеграция.

- В книгата си пишете, че допускане на турско влияние на Балканите може да бъде компенсация за неприемането на Турция в ЕС...

- Тази теория е доста вероятна. Гледано от Европа, изглежда лесно да се вземе подобно решение. За Турция това няма значение - компенсация или не, за тях Балканите са стратегическа цел, със или без нечие одобрение. Те имат свой национален приоритет тук и дано в Европа не са толкова наивни да смятат, че с компенсации ще удовлетворят Турция. За нас, балканците, това обаче е сериозен проблем.

- Как смятате, че ще се развие турската външна политика към България и останалите балкански държави в следващите години?

- Посоката е ясна - неоосманска Турция иска да има голямо влияние на Балканите. Всички територии, които е владеела Османската империя, са техен приоритет. Темпото на развитие на тази турска политика зависи изцяло от действията на балканските държави. В момента те водят дефанзивна политика. Естествено не бива да се говори за антитурска политика или нещо подобно. Важно е поне България, Сърбия и Гърция да създадат някаква координация помежду си, защото според мен имат съвпадащи национални интереси. Да, Сърбия не е член на ЕС и НАТО, но това не бива да бъде пречка. Разбира се, важни са позициите и на ЕС, и на САЩ, но най-вече всичко зависи от това дали ще осъществим стратегия на общобалканска политика спрямо Турция. Тя не бива да бъде неприятелска, а разумна и дългосрочна.

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7761&sectionid=5&id=0001201

[Иван Д.]

Нови действащи лица на ислямската сцена след уахабитската интермедия: Завръщането на Турция на Балканите

Керем Йоктем
Колеж Св. Антоний, Оксфордски университет

1.   Мюсюлманските общности на Балканите: емиграция, деислямизация и нови национализми
2.   "Уахабистката интермедия"
3.   Новото турско присъствие на Балканите
3.1    Интелектуални и междуличностни мрежи: ролята на Давутоглу като ислямски интелектуалец
3.2    Техническа помощ за възстановяване на общностите: Турската агенция за международно сътрудничество и развитие (TIKA)
3.3    Новият Мешихат: Управлението по религиозните дела (Дианет)
3.4    "Ислямските редници":  Училищата Гюлен и ислямските братства с база в Турция

Заключителни бележки: Западните Балкани, със своите слаби държави и големи групи мюсюлманско население, стават много важни за новата политика на Турция за ангажираност с мюсюлманските общности. Особено в албанско-говорещите общности в Македония, Косово и Албания, турските действащи лица са проникнали в утвърдените ислямски обединения и сектора на образованието. В България и Гърция, силно национални държави с традиционно подозрително отношение към предимно турските си мюсюлмански малцинства, новите турски действащи лица имат по-малко успех. В България светската турска партия Движение за права и свободи запазват дистанция спрямо правителството на Партията на справедливостта и развитието. Разнообразието на мюсюлманските общности на Балканите ще продължи на фона на различни политически и институционални условия, като все повече ще се свързва с други в рамките на по-голямо мюсюлманско пространство, простиращо се от Турция до Западна Европа.

[Бръснарят]

Не сменим ли управляващия елит не можем да се занимаваме с национални интереси и етноси,голяма каха става и много обидени ще има.Първо трябва да обявим на хората ,че който живее в България независимо от религия и етнос е българин и трябва да защитава интересите на страната и да обслужва нейните интереси все едно в какви свери на икономическия или политически живот участва.У хората трябва да се оформи представа за народна власт ,ред ,дисциплина и морал.Ако Турция помага на България ,да помага на населението без арзлика на религията ,ако не да си гледа собствената държава и граждани и да не развращава българското население .Ако пък на някой му харесва повече Турция да отива там да живее,да видим там дали ще му помагат с нещо властите.Нали само в Истамбул хората живеят долу-горе сносен живот,останалите мизерстват.На собственото население не могат да помогнат,тръгнали да лъжат българското.И ако иска Турция да няма проблеми с България да си кътка кокошките в собствения двор ,а не да разлайва кучетата на съседите,че ще ми стане само на фесове!!

[Nordwave]

Балканите - ислямизирани до 2020 План "3000" има за задача през първата фаза да работи за създаване на общоислямска държава от Атлантика и Испания до Урал, а през втората фаза да бъде ислямизиран целият свят

Радикални ислямистки организации планират до 2020 г. да ислямизират целите Балкани, които да им послужат като "самолетоносач" за широко отваряне на вратите за нахлуване на исляма в Европа, каза бившият разузнавач и експерт по сигурността от Скопие Иван Бабановски, написа вчера Dnes.bg.

Той подчерта, че на ниво радикален ислямистки интернационал плановете вече се изпълняват – единият е "Балкани 2020", а другият "3000".

"Планът "Балкани 2020" предвижда чрез неправителствени и хуманитарни организации и определени политически структури на мюсюлманските и албанските етнически структури до 2020 г. целите Балкани да бъдат ислямизирани и да послужат като "самолетоносач" за широко отваряне на вратите за нахлуването на исляма в Европа", изтъкна Бабановски.

По думите му един от центровете за осъществяването на тази цел е Сараево, а другият би трябвало да бъде Скопие поради оценката, че Македония е най-нестабилна политически, икономически, военно и по отношение на сигурността. Поради това материалните, финансовите и кадровите ресурси на ислямистките радикални организации са стационирани в тези райони.

Според Бабановски план "3000" има за задача през първата фаза да работи за създаване на общоислямска държава от Атлантика и Испания до Урал, а през втората фаза – до края на 3000 г. да бъде ислямизиран целият свят, като християнството бъде практически ликвидирано, пише на сайта си сръбският вестник "Блиц".

Бабановски е на мнение, че всички разузнавателни и служби за сигурност на Балканите заедно с разузнаването на НАТО и водещите тайни служби на Запада трябва да организират съвместни екипи за оперативно-техническо следене на действащите лица в интернационалните ислямистко-терористични планове "Балкани 2020" и "3000", тъй като действията на радикалните ислямисти не застрашават само Балканите, а представляват реална заплаха и за сигурността на гражданите и страните от ЕС, САЩ и Израел. http://bolgari.net/balkanite___isliamizirani_do_2020-n2-4499.html

[Nordwave]

Ако премиерът Реджеп Тайип Ердоган получи квалифицирано мнозинство от две трети на изборите в неделя, съществуват опасения, че той ще въведе в Турция авторитарен режим от типа Путин. Как ще се отрази това развитие на нещата на Балканите, където през последните години Анкара придобива все по-голямо политическо и икономическо влияние?

Когато участваш на журналистическа среща, официалната реч на правителствения представител, който е определен да открие събитието, не е точно нещото, върху което трябва да се концентрираш. Но сутринта на 2 май, докато седях в полусенчестата зала на центъра Ататюрк в Бурса, една фраза привлече вниманието ми в речта, с която вицепремиерът Бюлент Арънч откри Медийния форум на страните от Балканите: “Намерихме се отново заедно след 100 години разделение”, каза Арънч. Светна ми журналистическата червена лампичка, порових се в паметта си и намерих. През 1912 г., преди Балканската война, последните страни от региона, намирали се под владичеството на Османската империя, са обявили независимост. “Намирането отново” означава връщане към семейството отпреди 1912 г.

И това не е първият път, когато официален турски представител от висок ранг правеше изявление с османски парфюм. През 2009 г. турският външен министър Ахмет Давутоглу го каза по време на посещение в Босна: “Османските векове на Балканите бяха една успешна приказка. Сега трябва отново да сътворим тази приказка …Турция се върна”.

Външнополитическата доктрина на Давутоглу и на правителството, ръководено от премиера Реджеп Тайип Ердоган, е наречена дори неоосманизъм. Тя се развива около концепцията на “стратегическата дълбочина”, измислена от Давутоглу, и предполага активна роля на Турция в дипломацията, една външна политика, основана на чувството за преоткрито величие и една визия за Турция като за ключова държава, която може да играе активна политическа и икономическа роля на Балканите, в Кавказ или в Близкия изток, тоест в бившето османско пространство.

Геостратегическата значимост на Турция трудно може да бъде надценена. Разположена на мястото, където се събират Европа, Азия и Близкия Изток, и имайки контрол над проливите между Черно море и Средиземно море, Турция бе най-важният коз на НАТО по време на Студената война. Една голяма армия - втората в НАТО, ръководена от образовани офицери, гарантираше светския характер на политическия режим на Републиката, такава каквато я остави Мустафа Кемал Ататюрк, и запази стратегическия съюз със Запада. От 2002 г., откакто умерено ислямската Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган дойде на власт, нещата се промениха. И не винаги за добро.

За десет години Ердоган покровителства впечатляващ икономически подем (БВП нарасна над три пъти), правейки Турция 17-ата икономика в света. Бавно, но сигурно елиминира ролята на армията в политиката и принуди дори кемалистката опозиция да заяви верността си към гражданските институции. Турците инвестират масивно в Ирак и в другите арабски държави, в Кавказ, в Русия и наЕ Балканите, където получиха ключови позиции, най-вече в Босна, Косово и Албания, и конкурират руснаците и австрийците в Сърбия и Хърватия.

Същевременно Турция се обяви и за ключов център за транспорта на петрол и газ от каспийския регион. Петролопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан и газопроводът Баку-Ерзурум дават допълнителна тежест на стратегическата значимост и просперитета на Турция. Осъществяването на газопровода Набуко зависи на първо място от Турция.

От друга страна във външната политика Турция се отдалечи от Европейския съюз (в който й се отказва да влезе от десетки години) и от САЩ, и се преориентира към Русия и Иран.

Всички тези успехи осигуряват на Ердоган и на ПСР позицията на фаворити в изборите на 12 юни. Целта и залогът на тези избори обаче е получаването на квалифицирано мнозинство в еднокамарния парламент в Анкара - 367 места от 550, което би им позволило да променят конституцията без референдум. Ердоган не крие факта, че иска да създаде президентски режим от френски тип или както казват някои авторитарен режим от типа Путин. Предизборните плакати на ПСР внушават, че Ердоган иска два президентски мандата, които биха му позволили да ръководи Турция до 2023 г., когато се отбелязва столетието Ататюрк.

На пътя на неговите амбиции стои кемалистката Народнорепубликанска партия (НРП), която се ползва с подкрепата на 30 процента от населението, според проучванията, и Партията на националистическото действие, която може и да не мине изборния праг от 10 процента, след като в медиите случайно се появиха порнографски записи с нейни лидери, изненадани по време на оргии. Кюрдските партии не се явяват на избори заради високия изборен праг, но ще имат независими кандидати, които могат по този начин по-лесно да влязат в парламента.

Правителството не стоя със скръстени ръце, за да си осигури по-добри позиции за спечелване на изборите. Редица лидери на опозицията са в затвора по обвинение, че са били част от така наречената мрежа Ергенекон, която била заговорничела за държавен преврат срещу правителството. В Турция под “мултикултурализъм” се разбира турски национализъм и Ердоган влезе в конфликт с канцлера Ангела Меркел, когато поиска от турците в Германия да защитават турската си идентичност. Заради популярността, премиерът скъса съюза с Израел и стана страстен защитник на Хамас. Но най-сериозното нещо - в Турция на Ердоган, над 60 журналисти и писатели са затворени заради своите писания - повече, отколкото в Китай.

Още по-тревожно е, че никой на Балканите не изглежда обезпокоен от това авторитарно отклонение. На Форума в Бурса организаторите поискаха от нас да “приемем” така наречената “заключителна декларация”, в която се утвърждава приоритета на мултикултурализма и на принципа за съвместно съществуване по отношение на свободата на изразяване. От 200-те присъстващи балкански журналисти, един единствен глас се вдигна да протестира. На гореподписания.

Автор: alchemist 
http://alchemist.blog.bg/regionalni/2011/06/12/vryshtat-li-se-neo-osmancite-na-balkanite.763914

[Преспанец]

Ако премиерът Реджеп Тайип Ердоган получи квалифицирано мнозинство от две трети на изборите в неделя, съществуват опасения, че той ще въведе в Турция авторитарен режим от типа Путин. Как ще се отрази това развитие на нещата на Балканите, където през последните години Анкара придобива все по-голямо политическо и икономическо влияние?

Турция още повече ще я отритват от евросъюза, ще я обвиняват в неспазване на човешките права, свободи и прочие. Тя ще продължава да е ислямизираща се страна. Някога известна със светското, някой ден може да въведат и шериата. Колкото по-ислямска Турция, толкова по-добре за нас.
Аз така го виждам.

[Amenhotep]

Колкото по-ислямска Турция, толкова по-добре за нас.

Страх ме е, че са прекалено близо, за да може да е добре за нас ...

[Rodolubec]

Колкото по-ислямска Турция, толкова по-добре за нас.

Страх ме е, че са прекалено близо, за да може да е добре за нас ...

Те вече са тук,въпрос на време е да ни забият нож в гърба както са го правели през вековете. Джихадът срещу България върви по план. След избирането на Ердоган,неоосманистите ще станат още по нахални и по настоятелни в исканията си за широки "контакти" с братата им в Балканските страни.

[Франкист]

    Да бъде създаден парламент на балканските държави предложиха от управляващата в Турция Партия на справедливостта. Седалището на парламента да бъде в Измир, а в него да вземат участие България, Гърция, Босна и Херцеговина, Румъния, Албания, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора, пише Новинар.

    Идеята е в своеобразното събрание да участват представители на всички страни, където има "наследство от османската империя и ислямизацията".

    Според сараевското издание "Дневни аваз", инициативата на Саит е посрещната хладно в Анкара. Вестникът уточнява, че това е първата такава инициатива в историята на турския парламент.

    Според депутатът Рифат създаването на балкански парламент ще е възможност „балканските страни да развиват отношенията си във всички области, в които биха имали взаимна полза“.

    Първите депутати в балканския парламент, според Саит, трябва да бъдат журналисти, политици, хора от неправителствени организации, учени и писатели.

    Предложението е изпратено за одобрение във външното министерство в Анкара и сега се чака одобрението на шефа на дипломацията Ахмет Давутоглу.

www.actualno.com


Тия дали си вярват че някой ще им се върже на глупостите.... - май само безпътната ни сестра Македония или Босно и Херцеговина....След като разбраха че едва ли някога ще бъдат приети в ЕС( ако въобще го има до тогава) турците започнаха да мислят какви ли не варианти за да стъпят още по-дълбоко на Балканите!

[Щурмовак]

Тия изроди вярват ли си... хахахха!
 "наследство от османската империя и ислямизацията" - плюя на наследството и на всичко османско!

[Петкан]

    Да бъде създаден парламент на балканските държави предложиха от управляващата в Турция Партия на справедливостта. Седалището на парламента да бъде в Измир, а в него да вземат участие България, Гърция, Босна и Херцеговина, Румъния, Албания, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора, пише Новинар.

    Идеята е в своеобразното събрание да участват представители на всички страни, където има "наследство от османската империя и ислямизацията".

    Според сараевското издание "Дневни аваз", инициативата на Саит е посрещната хладно в Анкара. Вестникът уточнява, че това е първата такава инициатива в историята на турския парламент.

    Според депутатът Рифат създаването на балкански парламент ще е възможност „балканските страни да развиват отношенията си във всички области, в които биха имали взаимна полза“.

    Първите депутати в балканския парламент, според Саит, трябва да бъдат журналисти, политици, хора от неправителствени организации, учени и писатели.

    Предложението е изпратено за одобрение във външното министерство в Анкара и сега се чака одобрението на шефа на дипломацията Ахмет Давутоглу.

www.actualno.com


Тия дали си вярват че някой ще им се върже на глупостите.... - май само безпътната ни сестра Македония или Босно и Херцеговина....След като разбраха че едва ли някога ще бъдат приети в ЕС( ако въобще го има до тогава) турците започнаха да мислят какви ли не варианти за да стъпят още по-дълбоко на Балканите!

Идеята е в своеобразното събрание да участват представители на всички страни, където има "наследство от османската империя и ислямизацията".

Идеята е прекалено дръзка,имайки пред вид същността на Партията на справедливостта ,а на какъв принцип ще бъде създаден този "парламент",също е неизвестно.
С избори ли?
Мисля,че това е вариант за мобилизация на мюсюлманските общности в балканските страни с определена цел,която е благоприятна само за Турция и обслужваща нейните интереси на Балканите.

[Radikal88]

Точно затова съжалявам за положението в Гърция! При една силна Гърция турчолята нема и да си помислят за подобна работа.

По голямата част от страните не биха го приели, но ще видим Уорлик какво ще заповяда на ББ....