Интересни научни открития

[Hatshepsut]

Нов вид гущер откриха в Мадагаскар

Кръстиха го Sirenoscincus mobydick

Неизвестен досега вид гущери бе открит в Мадагаскар от международен екип от учени, оповести Френският център за научни изследвания, цитиран от AFP.

 Новият вид е кръстен Sirenoscincus mobydick от учените, тъй като влечугото им напомнило за прочутия кит в книгата "Моби Дик" на Херман Мелвил.

 S. mobydick свидетелства за уникална комбинация от анатомични характеристики сред сухоземните гръбначни, допълва БТА. Гущерът, открит в гори в северозападната част на Мадагаскар, е претърпял еволюция, която е диаметрално противоположна на тази на другите видове гущери без крака.

 Животното всъщност е с депигментирана кожа, а очите му са закърнели, тъй като то живее под земята. S. mobydick е загубил предните си крайници, но е съхранил задните. Морфологичните му особености напомнят тези на китообразните, отбелязаха от центъра.

 В изследването са участвали учени от Франция, Мадагаскар, САЩ и Германия. Резултатите от него са публикувани в Zoosystema.

Снимка: http://novataxa.blogspot.com/2013/01/2003-sirenoscincus-yamagishii.html

http://www.novini.bg/news/112557-нов-вид-гущер-откриха-в-мадагаскар.html

[Hatshepsut]

10-те най-големи метеоритни кратера на Земята

Източници:

- http://www.idi.bg/blogs/view/blog/1421
- http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=92&aid=2652

Какво представляват астероидите

Астероидите са скални фрагменти, останали след формирането на Слънчевата система преди 4.6 млрд. години. Повечето от тези древни космически отломки, някои от които са наречени от учените малки планети, са разположени на орбити около Слънцето в пояс около Марс и Юпитер. Този регион в Слънчевата система, наречен Астероиден пояс или Главен пояс, съдържа милиони астероиди с размери от големината на Церера с диаметър 940 км (или 1/4 от диаметъра на Луната) до тела, по-малки от километър. Съществуват повече от 20 000 номерирани астероида.
 По време на въртенето им около Слънцето гигантът Юпитер с огромната си гравитация може да предизвика промяна на орбитата на някой астероид и той да напусне астероидния пояс и да се отправи на пътешествие в Космоса. Предполага се, че луните на Марс Фобос и Деймос са прихванати астероиди. Учените вярват, че в миналото подобни блуждаещи астероиди са се сблъсквали със Земята, играейки съществена роля в геоложката история на нашата планета и в еволюцията на живота.
 Астероидите са били наблюдавани с телескоп за първи път през 1800 г. Астрономът Уилям Хершел първи използва думата "астероид", която идва от гръцки и означава "подобен на звезда". Това, което сме научили за астероидите през следващите 200 години, основно е от телескопични наблюдения. Освен за нови астероиди се следи и за небесни тела, чиято орбита може да ги доведе до сблъсък със Земята в бъдеще. За учените "близките до Земята астероиди" са тези, чиято орбита не е по-далеч от 195 млн. км от Слънцето.
 В последните няколко десетилетия астрономите използват спектроскопи, за да определят химическия и минералния състав на астероидите, анализирайки отразената светлина от тяхната повърхност. Учените също проучват и метеоритите - останки от комети и астероиди, които са паднали на Земята, за определяне на техния произход. Около три четвърти от астероидите са изключително тъмни и са подобни на богатите на въглерод метеорити (C-тип). Около 1/6 от астероидите са червеникави каменно-железни тела (S-тип).
 Космическият кораб "Галилео" на НАСА първи успя да наблюдава отблизо астероидите Gaspra и Ida през респективно 1991 и 1993 г. Gaspra и Ida са обекти с неправилна форма, приличащи на картофи, надупчени от много кратери, дълги съответно 19 и 52 км.
 Мисията NEAR (Near-Earth Asteroid Rendezvous) на НАСА е първата, посветена на изучаването на астероидите. Космическият кораб Shoemaker се срещна с астероида Ерос през февруари 2000 г. и обикаляше около него почти година, изучавайки неговата повърхност, орбита, маса, състав и магнитно поле. През февруари 2001-а космическият кораб се приземи за първи път върху повърхността на астероид.


Метеоритният кратер се образува при удара между астероид или комета с планета или луна. Тъй като Земята е много активна в геоложки аспект, по-голяма част от "белезите", оставени от сблъсъци по време на нейното развитие, вече са почти изцяло заличени от ерозията и движението на тектонските плочи. И все пак на планетата могат да се видят над сто и седемдесет кратера от метеорит – вижте най-забележителните от тях.



1. Дийп Бей, Канада



Дийп Бей е с удивително правилна форма, много дълбок, и с диаметър 12.9 километра. Сформиран е преди около 100 милиона години, като централният му възсед се намира под водата на езерото Рейндиър, в прерийната канадска провинция Саскачеван.

2. Езерото Босумтви, Гана





Наречено още ‘Гърмящото езеро’, Босумтви се намира в република Гана, в тропическите гори на Африка, и е единственото в държавата естествено езеро. То е известно като най-непредсказуемия водоем в света и е с правилна форма на кръг с диаметър 10 километра и дълбочина около 400 метра. Според учените има няколко хипотези за образуването на Босумтви, като една от тях е вулканична дейност, а друга – падането на огромен метеорит преди около 1.5 милиона години. Това, което отличава езерото от обикновените езера е неговата ‘избухлива’ природа – в по-голяма част от времето то е спокойно, но в някакъв момент може да избухне неочаквано, помитайки към бреговете мъртва риба. Учените считат, че това се дължи на гео-химични процеси в недрата на езерото, при които се натрупват газове. Местните жители, ашанти, пък считат езерото за свещено и имат табу – никога да не докосват водите му с метал, затова използват само дървени лодки.

3. Кратер на Баринджър, Аризона, САЩ





Кратерът на Баринджър е голям метеоритен кратер в пустинята Хийла, която се намира в американския щат Аризона. Диаметърът на кратера е 1264 метра, а дълбочината му – 170 метра. Той е най-големият известен на учените метеоритен кратер на Земята.
Образувал се е преди около 49 хиляди години, по време на плейстоцена, при падането на желязно-никелов метеорит с диаметър около 50 метра и маса около триста хиляди тона. Метеоритът се е движел със скорост близо 64 400 километра в час. Кратерът е открит още през 1871 г., но в началото е бил считан за угаснал вулкан. Кръстен е на геолога Даниъл Баринджър, който пръв изказва мнение, че кратерът е с метеоритен произход и го доказва чрез анализ на скалите, който посочва, че те не са с вулканичен произход. Хипотезата му обаче остава без доказателства чак до 1960 година, когато друг учен намира остатъци от редки по състав скални късове. Тук се обучават американските космонавти, заради сходството на кратера с тези на Луната.

4. Кратер Орунга, Чад



Орунга е метеоритен кратер, сформиран преди 200 или 300 милиона години в района на днешната пустиня Сахара. Той се е образувал вследствие от падането на астероид или комета с диаметър около 1.5 километра и е един от най-старите на Земята. Подобни удари планетата изживява едва на няколко милиона години. Кратерът е цели 17 километра на диаметър и се счита, че до него има още два кратера, които разширяват района на 36 километра и които правят Орунга част от цяла верига метеорни кратери.

[Hatshepsut]

5. Гос Блаф, Австралия





Гос Блаф е масивен кратер, обграден със скали, образуван от астероид или комета, паднала на Земята преди около 142 милиона години, на територията на Австралия, близо до легендарната Айърс Рок. При навлизането си в атмосферата със скорост около 40 км/сек, кометата се възпламенила, а сблъсъкът й със Земята предизвикал изхвърлянето на огромно количество отломки и прах, които закрили слънцето над Южното полукълбо в продължение на месеци. Ударната сила на сблъсъка била хиляди пъти по-голяма от атомната бомба над Хирошима – кратерът, който се образувал, е с дълбочина 800 метра и площ от 400 кв.км. В миналото той е имал диаметър 24 км, но заради ерозията се е свил до днешните 5 км.

6. Езерото Mistastin, Канада



Кратерът Mistastin се е образувал в резултат на сблъсък с метеорит преди около 38 милиона години. Той се намира в Лабрадор, Канада, и е с диаметър 28 километра. Дупката в земята постепенно се пълни с вода и се превръща в езеро, а движението на ледниците свиват размерите му до 11 х 17 километра. В средата на езерото има малък остров, който вероятно е бил централният възсед на кратера.

7. Езерото Клиъруотър, Канада



Клиъруотър всъщност са две езера с кристално бистри води, на територията на канадската провинция Квебек, образувани при падането на двойка астероиди преди около 290 милиона години. Те се намират на източния бряг на залива Хъдзън, като по-големият кратер е с диаметър около 32 километра, а по-малкият – с диаметър около 22 километра.

8. Кара-Кул, Таджикистан



Разположен в днешен Таджикистан, кратерът се е превърнал в езеро насред огромна падина. Той се е образувал преди около 5 милиона години, при сблъсъка на метеорит със земната повърхност, на надморска височина 3900 метра, в планините Памир. Езерото Кара-Кул е с диаметър 25 километра, а падината обхваща област от 45 километра. Езерото е открито от учените едва наскоро, чрез сателитен образ.

9. Кратерът Маникуаган, Канада





Кратерът Маникуаган се намира в централен Квебек и се е образувал преди около 212 милиоа години при сблъсъка с астероид с размери около 5 километра. Диаметърът на кратера е около 100 километра, а формата му е учудващо правилна – не напразно езерото, което се е образувало в него, се нарича ‘Окото на Квебек’. Езерото е със сезонен характер, а кратерът е на възраст над 212 милиона години и с диаметър 5 километра. Когато астероидът удря планетата, той прави дупка с размер 100 километра, но с времето тя се свива заради ерозията.

10. Кратерът Чиксулуб, Мексико





Това е кратерът оставен от астероида, който бива обвиняван за изчезването на динозаврите преди 65 милиона години, на границата между периодите креда и терциер. Намира се на мексиканския  полуостров Юкатан, а част от него попада във водите на океана до полуострова. По време на сблъсъка Юкатан се намирал под плитко море с дълбочина около 200 м. Диаметърът на кратера е около 170 километра, а дълбочината му при сблъсъка е 40 километра - един от най-големите кратери, откривани досега. Чиксулуб обаче е слабо проучен, тъй като не се намира на повърхността на сушата. Според учените този праисторически кратер може да даде информация за това какво е представлявала планетата Марс преди милиарди години. В резултат от сблъсъка между Земята и астероида с диаметър 10-30 километра и скорост 10 километра в секунда, половината от видовете изчезват, включително динозаврите. Някои геолози пък са на мнение, че астероидът е паднал в Карибско море, като е предизвикал с удара си огромни вълни цунами. Ударът довежда до огромни климатични промени, до господство на бозайниците и до смаляване на размерите на морските микроорганизми. Интересен факт е, че българският град Бяла е четвъртото място в света, където са открити следи от гигантската космическа катастрофа – по онова време районът се намира на 10 000 км от мястото на падане на метеорита, на дъното на море, на дълбочина около 300 м.

[Hatshepsut]

Изглежда публикувайки предишните два постинга съм се предоверил на автора на блога, тъй като има кратери с много по-големи размери от изброените десет, които той е обявил за най-големите 

Кратерът Вредефорт в Южна Африка


Кратерът Вредефорт, сателитна снимка

Кратерът Вредефорт (англ. Vredefort Crater) — е разположен на 120 километра от Йоханесбург, ЮАР. Диаметърът на кратера е 250—300 километра, което го прави най-големият на планетата (с изключение на неизследвания кратер в Земя Уилкс с диаметър 500 километра в Антарктида).
Наречен е по името на разположения наблизо град Вредефорт. В 2005 год. е зачислен в списъка на обектите от световното наследство на ЮНЕСКО.

Формирование и структура

Астероидът, сблъскал се с Земята и образувал кратера Вредефорт, се явява един от най-големите, сблъскали се някога със Земята след нейното образуване; по съвременни оценки, неговият диаметър е бил около 10 километра. Образувалият се в резултат на удара кратер е с диаметър около 250—300 километра, което надвишава басейна Садбери (диаметър 200 километра) и кратера Чиксулуб (170 километра). По такъв начин, кратерът Вредефорт представлява най-голямото образувание на Земята, причинено от контакта на планетата с чуждо космическо тяло (евентуално кратерът в Земя Уилкс с диаметър 500 километра не е изследван в достатъчна степен, за да бъде признат за образуван в резултат от удар с астероид, тъй като той се намира под Антарктическата ледена обвивка).

Възрастта на кратера се оценява най-малко на 2 млрд години (2023 ± 4 млн години). По такъв начин, той се отнася към началото на орозирийския период на палеопротерозойската ера. Той е вторият от най-древните известни кратери на Земята, Вредефорт е с поне триста милиона години по-млад от кратера Суавярви, разположен в Русия.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Вредефорт_(кратер)


Vredefort crater, Largest Impact crater on Earth (World Heritage Site)

[Hatshepsut]

Учени са открили 200-километрова астероидна „ударна зона” в Австралия

  Учени са открили 200-километрова „ударна зона” в австралийската пустиня, която е била причинена от падането на гигантски астероид на Земята преди над 300 млн. години, съобщава АФП.

Ендрю Гликсън от Австралийския национален университет заявява, че астероидът е бил с размери между 10 и 20 км в диаметър и е бил „великан” в сравнение с метеорита, който се разби в централната част на Русия преди седмица.

И докато взривната вълна от „Уралския метеорит” изпочупи прозорци и причини наранявания на над 1 000 души в района на град Челябинск, последиците от австралийското събитие са били глобални.

Учените са установили, че докато „ударната зона” е била с диаметър 200 километра, пряко засегната от удара зона обхваща 30 000 км. На мястото на удара се е образувал кратер, който в момента се намира под 3 км. дълбочина седименти скали. В резултат от сблъсъка се е образувал огромен облак от прах и пара, който е покрил Земята.

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=600925

[Петкан]

Канадски космически телескоп за наблюдение и откриване на астероиди

"Проектът NESS използва космическия телескоп NEOSSat, за да открие астероиди на вътрешната част на Слънчевата система. NESS ще внесе научен принос в усилията на  международната общност за намиране и проследяване на близки до Земята астероиди и комети..."

http://neossat.ca/neossat-mission-background.html/

Опитайте да гледате старта на NEOSSat на живо.Стартът е насрочен за 05:26 ч. местно време Калгари , 25-ти февруари, 2013.
http://www.ddinews.gov.in/

http://www.isro.org/scripts/livewebcast.aspx

[Hatshepsut]

Първите птици били с четири крила

Първите птици са имали четири крила. Тази теория потвърдиха и китайски палеонтолози, цитирани от Франс прес.

Заключенията им са базирани върху изследване на 11 много добре съхранени фосила от птичи видове на над 100 млн. години.

Малкият брой подобни фосили, намерени досега, не позволяваше да се установи със сигурност дали тези далечни прародители на птиците са имали пера на задните си крака.

Новите фосили предоставят данни, които могат да хвърлят светлина върху еволюцията на перата, заяви един от ръководителите на изследването Син Сюй от Китайската академия на науките.

Фосилите са от пет вида ранни птици, чиито размери са били по-малки от тези на пуйка. Изложени са в Природонаучния музей в Шандун Тянюй.

Новите 11 фосила запълват празнини в началото на еволюцията на птиците, поясни Дейвид Александър, експерт от Канзаския университет.

Първият фосил от живелия преди 150 млн. години археоптерикс, който е смятан за общ прародител на днешните птици, бе открит през 1861 г. Животното е звено между птица и динозавър и има пера на задните си крака.

Новооткритите 11 фосила датират отпреди 100-150 млн. години - период, когато група динозаври с пера са еволюирали и са се превърнали в птици, отбелязват авторите на изследването.

Фосилите разкриват, че краката с пера не са били рядкост в еволюцията, довела до появата на птиците. Новите фосили не оставят никакво съмнение - четирите крила са били често срещани у тези древни птици, които впоследствие еволюирали и съхранили само две крила, отбеляза Александър.
Въпросните морфологични особености съществували у първите птици, преди постепенно да изчезнат, докато краката им били ползвани за ходене и улавяне на плячка.

Новото изследване обаче не отговаря на въпроса как двете задни крила са били използвани за летене.

Според Син Сюй те позволяли по-дълго реене във въздуха и осигурявали по-голяма маневреност.

Санкар Чатърджи от Тексаския технически университет пък смята, че задните криле гарантирали по-голяма сигурност при летенето във въздуха, но затруднявали маневрирането по време но полет.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс".

https://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/pyrvite-ptici-bili-s-chetiri-krila-5607671

[Hatshepsut]

Откриха гигантски паяк в Шри Ланка


Снимка: https://news.nationalpost.com/2013/04/05/

Биолози откриха в Северна Шри Ланка непознат вид тарантула с дължина (заедно с краката) 20 см - колкото човешко лице.

 Тя е не само голяма, но и произвежда достатъчно отрова, за да убива мишки, гущери, малки птици и змии, съобщи "Лайв сайънс".

На любителите на паяци тарантулата Poecilotheria rajaei може да се стори доста симпатична - тя е оцветена в сиво, розово и жълто в геометрични фигури.

 Дори специалистите обаче са изненадани от размера й.

"Тя е малко по-малка от чиния" - каза Ранил Нанаякара от екипа.

Новооткритата тарантула може да е доста рядка.

Тя живее по стари дървета и заради обезлесяването хабитатът й намалява.


Tarantula the Size of a Human FACE Discovered in Sri Lanka

https://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5667931

[Hatshepsut]

Откриха две планети - близнаци на Земята

Снимки: https://www.nasa.gov/mission_pages/kepler/news/kepler-62-kepler-69.html

Две планети - близнаци на Земята, са открити от НАСА. Смята се, че те са най подходящите места за дом на извънземна цивилизация, откривани до сега. Според учените тези нови светове са с правилната големина и точното разстояние от тяхната звезда, така че може да се очаква на повърхността им да бъде намерена вода в течно състояние, пише Би Би Си.

Тези заключения не могат да бъдат потвърдени със сигурност, тъй като планетите се намират на 1200 светлинни години от нас и няма как да бъдат детайлно проучени с помощта на сега съществуващите технологии.


Сравнение между планетите от Слънчевата система и системата Кеплер-69

"Това са най-добрите кандидати за обитаеми планети, открити до този момент", твърди Уилям Боруцки от изследователския център на НАСА „Еймс“, работещ с космическият телескоп "Кеплер". Екипът на Боруцки изследва данни, свързани с наблюдаваните от "Кеплер" над 50 000 звезди. Космическият телескоп се занимава с наблюдение на звездите от март 2009 г., когато бе изстрелян в орбита, като за това време е открил близо 3000 потенциални екзопланети, а 105 от тях вече дори имат статус на такива. Това означава, че евентуално на тях може да има живот.

Двете новооткрити планети, за които се смята, че са обитаеми, са обозначени като  "Кеплер-62е" и "Кеплер-62f" и се въртят около звездата си, носеща името "Кеплер-62" в съзвездието Лира. Размерите на двете планети са малко по-големи от тези на Земята. "Кеплер-62f" е 1,4 пъти по-голяма от нашата планета, а "Кеплер-62е" -1,6 пъти. Системата "Кеплер 62" притежава общо пет планети - "Кеплер 62b", "Кеплер 62с", "Кеплер 62d", "Кеплер 62е" и "Кеплер 62f".


Относителни размери на новооткритите планети спрямо Земята.
От ляво на дясно: Кеплер-22b, Кеплер-69c, Кеплер-62e, Кеплер-62f и Земята

Според думите на изследователите тяхната големина предполага, че те са скалисти като Земята или съставени предимно от лед. Планетите изглеждат твърде малки, за да са от газ, подобно на Нептун или Юпитер, поясняват учените. “Вода в течно състояние  на теория може да съществува на повърхността на всяка от планетите”, се казва в доклада на изследователите.

Ние говорим само на теория за възможни форми на живот на тези планети, като съдим по множеството сходни със Земята черти, пише още в документа. Най-вече това се отнася за "Кеплер-62е". Снимките на тази планета, идващи от телескопа, напомнят на Земята, но със силно размити, приглушени цветове. Съдейки по първите наблюдения, можем да кажем, че изглежда там съществува нещо като атмосфера, казват изследователите.

Учените предполагат, че "Кеплер-62е" е по-топла от двете планети, като на нея са регистрирани образувания във формата на облаци. На "Кеплер-62f" може да бъде наблюдаван т. нар парников ефект, при това тя е значително по-студена, но все така е потенциално подходяща за живот. "Кеплер 62е"обикаля около своята звезда за 122 дни, а "Кеплер 62f" е с орбитален период 267 дни.

В допълнение към тези планети, вниманието на астрономите привлича и трета-"Кеплер-69с", която е най-голямата от предните две, намира се в системата "Кеплер 69" и също се счита за кандидат за съществуването на извънземен живот. Системата "Кеплер 69" се намира на 2700 светлинни години от нас, в съзвездието Сигнус. “Всички тези обекти, които открихме, са с най-близки до земните характеристики от всички наблюдавани по-рано”, заяви Том Баркли от НАСА

http://www.dartsnews.bg/News/45989

[Hatshepsut]

Какво е помогнало за еволюцията на човешката ръка?

В Кения откриха трета метакарпална кост на човек, който е живял преди 1,4 милиона години

Кенийски и американски учени от университета в Мисури откриха кост от човешка ръка, която обяснява как хората, боравещи с каменни брадви, са добили еволюционно предимство и са предали това качество на потомството си, пише в. "Дейли мейл".

Става дума за трета метакарпална кост, намерена в Кения, на човек, който е живял преди 1,4 милиона години.

Преди 1,7 милиона години ранните човешки същества започнали да използват първите каменни брадви. Но досега антрополозите нямаха обяснение как точно се е развила китката на нашите предци, за да могат да си служат със сечива.

Преди да ги вземат на въоръжение, китките на хомо еректус били много слаби.

С откритието на древната метакарпална кост учените изясниха еволюцията на човешката китка в периода от 1,7 милиона години до 800 000 години пр. Хр.

Тази костица е много важна, тъй като преминава през дланта и свързва китката със средния пръст.

Тя дава стабилност на цялата ръка при захват с останалите пръсти. С нейното развитие се е увеличил и шансът за оцеляване на нашите ранни предци.

В началото основни оръдия на труда били каменните брадви, а с развитието на  метакарпалната кост, постигнато преди 1,4 милиона години, първите хора започнали да боравят с все по-изтънчени сечива, което им е помогнало да оцелеят и да се наложат като доминиращ вид.

https://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5707851


Справка - метакарпални кости (на илюстрацията са обозначени с жълт цвят):



https://bg.wikipedia.org/wiki/Фаланга_(кост)

[Hatshepsut]

Учени: Древните египтяни са имали любовен сезон

Древните египтяни са имали любовен сезон. Те са правили секс повече през лятото и така са се раждали с 20% повече деца през март и април.

 Като последица повечето смъртни случаи сред жени в детеродна възраст, както и на бебета, са били през пролетните месеци, предаде БТА.

 Археолози, работещи в оазиса Дахла, изкопаха 765 гроба и установиха кога са погребани хората в тях, защото всички гробове са в посока на изгряващото Слънце. В тях е имало 124 бебета, умрели от 18-ата до 45-та седмица след зачеването. Това прави възможно изчисляването на любовния сезон на египтяните.

 Резултатите са изненадващи, защото в другите древни средиземноморски култури са зачевани по-малко бебета през горещите летни месеци. Прекалено високите температури вероятно са намалявали либидото, а и са влошавали показателите на спермата.

 Древните египтяни са свързвали приливите на Нил с плодородието на Земята. Тогава е имало и много празненства. Тази тенденция е продължила чак до началото на ХХ век.

https://btvnovinite.bg/lifestyle/liubopitno/drevnite-egiptyani-sa-imali-lyuboven-sezon.html

[Петкан]

15 нови вида птици край Амазонка

"Петнадесет нови вида птици са открити в Амазония в Бразилия, най-голямото откритие на бразилската орнитология през последните 140 години, заяви пред АФП Луис Фабио Силвейра, орнитолог от Музея по зоология на Университета на Сао Пауло.

"Три-четири вида птици се описват всяка година в света. Изненада са установените нови 15 вида и това доказва богатото биоразнообразие край Амазонка и необходимостта то да бъде запазено", каза ученият.
Някои от тези птици живеят в източната част на Амазония в много ограничени местообитания и вече са застрашени видове заради обезлесяването", каза той.

Птиците, един от разредите на Piciformes - който включва тукана и кълвача - и всички други Passeriformes са частично описани в майския брой на сп. "Pesquisa Fapesp" на Университета на Сао Пауло.
Най-големият от тях е "gralha", вид гарван с дължина 35 сантиметра.
Тези птици ще бъдат официално описани, с всички подробности в научни статии и ще бъдат публикувани през юли в специален брой на "Handbook of the birds of the world" /Наръчник на птиците по света/ на испанската Edicions Lynx, смятан за "Библията" на орнитолозите по света.
Единадесет от новите видове са ендемични за Бразилия, четири други могат да бъдат забелязани в Перу и Боливия.
" Това е най-голямото откритие от 1871 г. насам. /АФП /"

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5794791
...
...








http://revistapesquisa.fapesp.br/2013/05/14/novas-aves-da-amazonia/

[Петкан]

"Учените в Русия са открили тяло на мамут в Сибир.Кръвта и мускулната тъкан са отлично запазени.Кръвта на отдавна изчезналото  животино все още е течна,независимо от това,че околната температура е -10 º C. Откритието води изследователите на крачка по-близко до клонирането на мамут - задачата, която учените се опитват от 1990 г. "
http://www.guardian.co.uk/world/video/2013/may/30/10000-year-old-mammoth-carcass-preserved-ice-video
...

http://edition.cnn.com/2013/05/30/world/asia/siberia-mammoth-blood-discovery/index.html

[Hatshepsut]

Откриха непознат досега нов човешки орган

Става дума за неизвестен до този момент специфичен слой, „скрит“ в роговицата на окото

След толкова години изследване на човешкото тяло смятаме, че знаем почти всичко за нашата анатомия. Оказва се, че това съвсем не е така, съобщава sci-news.com. Преди дни учените направиха интересно откритие, свързано с човешкото тяло. Те се натъкнаха на нов човешки орган, разположен в едно от най-деликатните места на тялото – очите.
Става дума за неизвестен до този момент специфичен слой, „скрит“ в роговицата на окото. Новооткритият орган получил названието „слой на Дуа“ – на името на неговия откривател, Харминдер Дуа, професор по офталмология от университета Нотингам. Специалният слой е изключително тънко, но въпреки това твърдо образувание, дебелината на което достига 15 микрона (1 микрон = 0.000001 метра). „Органът“ е разположен в задната част на роговицата – чувствителна прозрачна тъкан, която се намира в предната част на човешкото око.

 Роговицата и слоят на Дуа вероятно изпълняват взаимодопълващи се функции за фокусирането на светлината, попадаща в очите, коментират специалистите. Самият професор Дуа твърди, че неговото откритие не само ще подобри знанията на офталмолозите в областта на анатомията на окото, но и също ще позволи усъвършенстването на извършваните операции на пациенти, при които има увредена роговица.

 От клинична гледна точка съществуват множество очни заболявания, засягащи задната страна на роговицата. Сега вече става ясно, че е възможно те да са свързани с нарушения на слоя на Дуа. Например – при генетично обусловено отсъствие на този орган. Дуа и неговите колеги предполагат още, че този орган може да е свързан с такива разстройства, като натрупване на течност в роговицата, дегенеративни заболявания на очите, както и промени във вътреочното налягане.

 Новият слой ще бъде добавен към петте съществуващи до този момент слоеве на роговицата – епителен, мембрана на Боумен, строма, десцеметова мембрана и ендотел. Новооткритият слой на Дуа се намира между стромата и десцеметовата мембрана. Откриването му станало възможно, благодарение на малки мехурчета въздух, които учените пуснали с цел да разделят роговицата на отделни слоеве.



New Dua's layer discovered in the cornea, pre-Descemet's - A State of Sight #68

https://www.blitz.bg/news/article/205509

[Hatshepsut]

Откриха 3 планети с условия като на Земята

Три планети - „супер-Земи", обикалящи в орбита около звезда в животоподдържащата й зона, са открити от астрономи от базираната в Чили Южна европейска обсерватория. Това съобщи Томас Рихтер от Georg-August-Universität Göttingen за информационния портал за наука idw-online.de.

Трите планети са част от общо седем небесни тела, които обикалят около звездата „Глийз 667С", една от трите звезди, разположени на 22 светлинни години от Земята в съзвездието Скорпион.

Планетите са на разстояние от звездата „Глийз 667С", което позволява съществуването на вода в течно състояние.




Снимки: http://www.universetoday.com/103131/three-potentially-habitable-planets-found-orbiting-gliese-667c/

Трите планетарни тела са наречени „супер-Земи", защото са относително малки в сравнение газовите гиганти, които представляват по-голямата част от т. нар. „екзо-планети", които са отвъд пределите на Слънчевата система.

Това е първият случай, в който толкова много „супер-Земи" са открити наведнъж. Оказва се, че има ценен смисъл да се издирват подобни на Слънцето звезди с ниска маса, които изглежда имат предпоставки да формират около себе си планети, които на теория могат да поддържат живот.

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2096123