Древният Теотиуакан в Мексико е бил по-голям от градовете в ЕвропаЗагадка за археолозите е и бързият разцвет, и внезапната гибел на античната столица
Теотиуакан, с огромните си пирамиди на Слънцето и Луната, е съставен от лабиринт от дворци, храмове, жилища, площади и улици. Смята се, че градът е бил изграден 100 години преди Христа. Теотиуакан означава "Градът на Боговете" или "Където Хората Станаха Богове". Той е разположен в едноименна долна на 48 на север от Мексико Сити.
Процъфтяващ религиозен център,
възникнал няколко века преди ацтеките
той по всяка вероятност е бил най-големият мексикански град в древността по времето на своя най-голям разцвет през 600 година сл.Хр. Градът е бил напълно изоставен през 750 г. като причините са неизвестни.
По време на разцвета си Теотиуакан имал население от около 200,000 души. Разположен на площ 20 кв. км., той е бил много добре планиран, по-развит и по-голям от европейските градове по това време. Неговата цивилизация може да се сравни с римската, но е просъществувала по-дълго - повече от 500 г.
От тази цивилизация са останали масивни руини, но все още не е открита следа от писмена система и поради това се знае твърде малко за обитателите на града, които били наследени от толтеките, а по-късно от ацтеките. Ацтеките го смятали за мястото, където боговете са създали сегашния свят.
Освен главните пирамиди в Теотиуакан има и други големи сгради, особено близо до северния край на града, около Пирамидата на Луната. Такива сгради са Дворецът на Кутцалкоал, Дворецът на Пеперудите, Храмът на Ягуарите и още няколко храма. Градът е приключил славното си съществуване през 700 г. след
преднамерено разрушение и опожаряване
по всяка вероятност извършено от неизвестни нашественици. Около столетие по-рано, около 600 г.сл.Хр., цялото влияние на Теотиуакан в Централна Америка изведнъж прекъсва, показвайки някакъв вид вътрешна несигурност и упадък още преди разрушението. Първите признаци, че нещо не е наред в Теотиуакан са от 650 г. Населението намалява толкова бързо, че само след столетие, някога гордият град вече не е нищо повече от няколко селца, заемащи площ от около един квадратен километър.
Очевидно катастрофа е сполетяла града около 700 г. сл. Хр., намалявайки населението му на 70,000 души. Много от хората се преселили на изток. След това градът е бил преднамерено опожарен и разрушен. С времето сградите се сривали, а пирамидите обраствали в гъста растителност.
Упадъкът на Теотиуакан е бил почти толкова бърз, колкото и неговият път към разцвета. Въпреки това, осем столетия по-късно Теотихуакан все още е почитан като свещено място. Но никой не си спомнял кой е построил града или, че в него някога са живели хиляди хора.
Градът продължил да съществува още две столетия, когато някаква катастрофа помела всички древни цивилизации от Централна Америка, включително маите, принуждавайки ги да напуснат повечето градове.
Някои антрополози вярват, че кризата може да е предизвикана от недостиг на храна поради суша. Те смятат, че причина за такова засушаване е била комбинацията от смяна на климата и от изсичането на всички дървета в долината. Първоначално там растели кедър, бор, кипър и дъб, а днес растат кактуси, агава и пиперови дървета. Тази смяна на растителността показва големи климатични изменения.
Теотиуакан е като пъзел за археолозите
заради факта, че огромният град изглежда е достигнал възхода си без сътресения и падове, но има един важен факт за класическия период в Мексико - първенството на Теотихуакан пред всички останали градове. Той бил център на Мексико и неговата мощ била налагана с политически и културно не само в планинските райони, но и в крайбрежните тропически области чак до държавата на маите. Търговската империя на теотихуаканците е сравнима с тази на ацтеките, които ги последвали. Всички други мексикански държави били в някаква форма зависими от Теотихуакан.
С началото на упадъка на Теотиуакан приключила и неговата роля на обединителен център за държавите от Централна Америка и неговата широко разпростряла се търговска мрежа. На мястото на бившите мощни държави се образували малки военизирани кралства. Войните станали всекидневие в бившите територии на Теотиуакан, а тези, които имали нещастието да бъдат пленени, били принасяни в жертва на жестоки богове.
Ацтеките взели испанците
за богове и им се покорили
Военни империи като тази на толтеките през XII столетие сл. Хр. и по-късно тази на ацтеките през XIV век сл. Хр., били тези, с които испанците се срещнали и в последствие изкоренили между 1519 - 1521 г. Вероятно е причината, поради която испанците са успели да завладеят ацтеките за толкова кратко време, да не се корени в техните военни умения. По-вероятно е тя да се крие в приликата на испанците с бог Кутцалкотал. Той е изобразяван като перната змия, но се е приемал за историческа фигура - човекът, който донесъл цивилизацията за ацтките. В легендите се споменават конкретно даровете на културата, календарът, математиката, метулургията, астрономията, строителството, архитектурата, земеделието, билкарството, законите, изкуствата, занаятите и мира за местните хора. Той е изобразяван като крайно различен от местните хора - със светла кожа, груби черти, с дълъг нос и дълга брада. Легендите разказвали, че той е пристигнал с лодка от изток, и отплавал отново след няколко години, обещавайки, че ще се върне някой ден.
http://www.vestnikataka.bg/show_news.php?id=211009&cat=11