Авторски материал на
http://www.sarakt.org/“Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубна ерес, и като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел.
И мнозина ще последват тяхното разпътство, и поради тях пътят на истината ще бъде похулен.
И, подбуждани от користолюбие, ще ви мамят с лъстиви думи; тяхното осъждане отдавна е готово, и тяхната погибел не дреме. “
Из II съборно послание на апостол Петър 2:1-3
ВМЕСТО ПРЕДГОВОРПрез 1992-94г. в Пловдив се беше развихрила сектата "Еммануил". В залата на операта те провеждаха ежеседмични сбирки с хиляди хора, мнозинството от които млади. Тогава работех като специалист по образованието в Община "Родопи" и членувах в синдиката "Подкрепа". Като ходех на съвещания в централата на синдиката (настанен в една сграда с операта) гледах множеството, което излиза след поредната "служба" на "пастор Иван" и ми ставаше чудно какво ги привлича вътре. Тогава никой не си даваше сметка какво всъщност става. Връх на успеха на "Еммануил" беше посещението на "пастора" Питър Юнгрен. За пристигането му бяха разлепени из целия град хиляди огромни цветни плакати в които се твърдеше, че слепите проглеждат, глухите чуват и сакатите прохождат на "проповедите" му. С огромно любопитство отидох на централния площад където той проведе циркаджилъка си. Имам шест диоптъра късогледство и ми беше много интересно дали няма да стана нормално зрящ, щом той лекува и слепите. Площада беше пълен с десетки хиляди хора, много от тях инвалиди. Пловдив не помнеше такова множество, дори и от митингите на СДС през 1990-91г. Юнгрен говореше на английски, но преводачката съумяваше да предаде точно дори и интонацията му и въздействието върху публиката беше голямо. Тълпата повтаряше като в транс "Алилуя" и "Амен" (не "Амин"), когато я подканяха. След едночасово шоу, когато той обяви, че Христос е тук и сега и няма повече да страдаме, защото сме го приели за личен Спасител, той подкани онези, които са се излекували да се качат на трибуната и да го обявят. Аз и след сеанса си останах късоглед, въпреки, че по едно време за секунди ми се стори, че проглеждам по-ясно. Юнгрен би казал, че съм безверник и затова не съм се излекувал. Започнаха да излизат на трибуната хора, някои носеха високо над главите си патерици. Един каза пред микрофоните, че бил сакат и проходил, друг, че не виждал и прогледнал. Една майка доведе малкото си момиченце и демонстративно му хвърли очилата, като каза, че досега безуспешно го лекувала от астигматизъм, но то вече се излекувала. Някои се бяха "излекували" от глухота. Малка засечка стана, когато един бивш глух излезе да се хвали, че чува вече и пастора го попита от колко време е бил глух. Въпреки, че го попита с микрофона и свръхмощната уредба повтори въпроса му глухият каза: "А! Какво? Преводачката повтори въпроса, по-силно, но глухия пак каза: Какво? И бързо беше свален от трибуната. Качиха друг и инцидента беше замазан. Накрая след поне 15-тия излекуван Юнгрен каза, че изучаватнето на словото Божие трябва да продължи и призова всички да ходят на службите на "пастор Иван" в четвъртък в операта. Мнозина сигурно са отишли. Хората вече се разотиваха, аз също си тръгнах с късогледството си към къщи по главната улица. Чудех се дали масовата хипноза може действително да лекува, поне хора, които са със силни способности за самовнушение или податливи на чуждо внушение. Докато прехвърлях в главата си прочетеното от психологията и медицината по въпроса, почти се сблъсках с една инвалидна количка. В нея седеше една нещастна жена, болна от малка от детски паралич. Познавах, я защото тя късаше билетите в кварталното кино и всички я съжаляваха за нещастието й. И тя си тръгваше от "сеанса", но пак в количката и неутешимо плачеше. Ако досега ме човъркаше съмнението, че теоретично е възможно лекуване с помощта на самовнушението и масовата хипноза то изцяло се изпари. Почуствах се като съучастник в престъпление. Не подозирах, че три години по-късно, вече като кмет на район "Южен" ще разбия структурата на същата тази котерия "Еммануил" на територията на района ми и ще конфискувам "храма им" в Коматево. Съдбата прави странни завои. Но не станах гонител на сектите, защото не се излекувах от късогледството си в далечната 1994г. Вероятно сэм бил покрусен от сълзите на онази нещастна жена. Тя плачеше, защото й бяха дали фалшива надежда.
НАХЛУВАНЕТОДуховно опустошеният след 45 годишното комунистическо робство български народ беше благодатна почва за разпространението на ереси и секти с които западното християнство се е преборило или поне ограничило до поносими размери. След 1989г. българите много радушно възприеха всичко, което идваше от Запад. При практически отсъстваща държава и православна църква, която още не се бе съвзела от нанесените й от комунистите поражения успехите на сектите бяха предизвестени.
В периода 1990-1992г. в страната нахлуха десетки “проповедници” и “пастори”, които с неистови крясъци “носеха благата вест”. Възстановиха се или се легализираха и старите подтискани 45 години от комунистите традиционни протестантски църкви и общности. Настана невъобразим хаос на духовното поприще в който не се знаеше кой какъв е. Това бе добре дошло за всякакви амбулантни търговци на вяра, които дойдоха от къде ли не да “християнизират” православните българи, които имат 1100 годишна църковна традиция. Управлението на президента Петър Младенов макар и краткотрайно ще се запомни с началото на инвазията на западните секти и тяхното легализиране в България.
Това време много прилича на един друг период от историята на България - 864-865г. при управлението на княз Борис I , когато се приема християнството.
ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД864-1396г.
княз Борис I - управлявал България
от 852 до 894г. извършил mокръстването.
цар Петър - управлявал от 927
до 970г. син на цар Симеон Велики
цар Борил - управлявал 1207 - 1218г.
Петър Младенов - президент на България управлявал от 1989 до 1990г.
Случи се в годините на правоверния български цар Петър в българската земя да се яви поп на име Богомил, а по-точно казано Богунемил, който пръв начена да проповядва ерес в Българската земя.”
Из беседата на Козма Презвитер против богомилите
По всичко изглежда, че по време на покръстването в България твърде много се разпалили религиозните страсти, улеснил се до голяма степен достъпът на други религии и дори се създали условия за проникването на ереси. ... Някакъв грък излъгал, че бил презвитер и покръстил мнозина. Разобличен и заловен, той бил наказан с отрязване на носа и ушите и с изгонване от страната. Хаосът, който настъпил в България по време на покръстването, когато тя станала открит терен за прииждащите отвсякъде проповедници, не можел да не всее известни опасения у нейния владетел. Поради това, по-късно княз Борис известил римския папа Николай I (858-867г.), че в страната му “са дошли от разни места християни, които своеволно разправят много и различни неща, т.е. гърци, арменци и хора от други места” В България дошли дори и арабски проповедници, които предложили на българския владетел да разпространяват сред населението исляма. През този период проникнало в страната и павликянството." (“История на България” т. II. С. 1981г. с.216)
В крайна сметка княз Борис I нарежда да съберат всички заловени “проповедници” в една пещера и там ги избиват. Въпросът със сектите е приключен радикално за десетилетия напред.
За втори път проблем възниква при управлението на цар Петър - внук на княз Борис. Той е един от най-слабите български царе, а парадоксално - има рекорд по дълго управление в българската история - 42 години и е канонизиран за светец от църквата. Тогава се появяват еретиците богомили - вероятно под влияние на източното павликянство - проникнало най-напред в района на Пловдив. Налага се царят да пише за съвет до цариградския патриарх Теофилакт. Той му отговаря като разграничава трите вида богомили (“съвършени”, “вярващи” и “слушатели”). Според него “съвършените” проповядват “чужди на църквата догми”, “вярващите” били “заблудени от първите и били подведени от тях, не поради своята порочност, а поради своята простота и глупост” и “слушателите” “нито се поучавали, нито се учели, и не са претърпели или извършили нещо в духа на техните гнусни нрави”. Съответно на тези характеристики патриархът предлага и мерки срещу тях. Основната характеристика на богомилството се изчерпва с една дума - ”разрушителност”. Те рушат вярата, църквата и държавната структура. До такава степен обезсилват държавата, че стават една от най-сериозните причини България да загине под тройните руско - византийско - унгарски удари във безконечните войни с тези държави между 968-1018г.
Богомилите продължават разрушителната си дейност и по-късно в годините на Второто българско царство. Стига се до 11 февруари 1211г. когато цар Борил организира събор против тях на който са осъдени водачите им. Съставеният по това време Борилов синодик съдържа интересна информация за тези събития. Там е заклеймен и родоначалникът на ереста. “Анатема на Поп Богомил, който възприе при Петър - българския цар, манихейската ерес и я разпространи в българската земя”.
След това тази ерес започва да запада, за да се появат през ХIV в. други ереси като адамитството и варлаамитството, вече в края на българската държава. Духовното разложение настъпило тогава, не се преодолява, дори и при блестящия български патриарх Евтимий Търновски, който води мъжествена битка с ересите на духовното поприще и отделно е водач на въоръжената съпротива срещу чуждите завоеватели. Сектите и тогава изиграват разрушителната си роля като допълнително омаломощават държавата разлагайки духовните й устои. За щастие след падането под турско робство ересите изчезват, а ортодоксалната православна църква остава единствен стожер на народността ни. Точно тя, а не ересите съхрани българския народ през робството и отново църквата даде подтик на Възраждането ни.
СЪЩНОСТ НА ЕРЕСИТЕ И СЕКТИТЕ“Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа; а отвътре са вълци грабители.
По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от
тръни, или смокини от репей?
Тъй всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо
дърво дава лоши плодове;
Не може добро дърво да дава лоши плодове, нито
лошо дърво да дава добри плодове.
Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат
и хвърлят в огън.
И тъй по плодовете им ще ги познаете.”
Матей, 7:15-20
Какво представляват сектите - известни още и с наименованията ереси и култове? Те самите се мислят за единствено правилните вероизповедания, на които принадлежи бъдещето. Традиционните вероизповедания ги считат за отстъпници от каноните на вярата. За нормалните хора, без значение дали са атеисти или принадлежат към утвърдените традиционни вероизповедания сектантите са заблудени наивници, хора с психични проблеми или ловки мошеници.
Трудно е да се дефинира понятието секта и да се разграничи от известните протестантски църкви. В крайна сметка корените им са едни и същи и тръгват от Реформацията на Лутер, Цвингли и Калвин.
“Лутер приема съществуването на вродено зло начало в човешката природа, което предизвиква желание за злини и изключва възможността за добрини поради самия характер на човека, който има зла и порочна природа.” пише Ерих Фром в “Бягство от свободата” (С. 1998г. с. 80) “Лутеровата “вяра” е убеждението, че ще бъдеш обичан, при условие, че напълно се самоотричаш - решение, което има много общо с принципа за абсолютно подчинение на държавата и на “ лидера””.(с.86) За другия теолог на протестантизма - Калвин, Ерих Фром също прави унищожителен анализ: “Според Калвин трябва да се самоунижим и точно това самоунижение е средство за упованието ни в силата на Бога. ... Самоунижението и смазването на човешката гордост са лайтмотив на цялото му мислене.”(с.89) “Лутер и Калвин дават израз на това всепроникващо озлобление. Не само в смисъл, че и двамата били между известните със силната си омраза исторически фигури и естествено религиозни лидери, но и в още по-важна насока - доктрините им са пропити от злоба и могат да въздействат само на хора също обзети от силна, подтискана омраза.”(с.99) На такава антихуманна идейна и нездрава психологическа основа възниква протестантизмът. Като признаваме положителните му качества - трудолюбие, спестовност и скромност, не бива да пропускаме, че те са елемент на обща система смазваща човека, подтискаща свободната му воля и дух и подчиняваща го на авторитета на измислен, жесток и озлобен Бог (особено според Калвин), който в никакъв случай не е Любов, а по-скоро Омраза. Естествено при такива идейни основи не можем да очакваме нищо хубаво и от съвременните последователи на протестантизма - модерните евангелски секти. След създаването на основните протестантски църкви в продължение на три века от тях се роят по-малки групички. За разлика от централизираните католическа и православни църкви, протестантите създават безброй конгрегации, алианси, съвети и други форми на обединение на църквите си, а много от тях действат и напълно самостоятелно. При тях липсва не само централизацията, но и нормалната координация или съгласие върху основните доктрини на вярата. Църквите им започват да тълкуват по-своему Библията, създават свои общности и като краен ефект от дейността им се увеличава хаосът в християнският свят. Процесът на роене и изопачаване на Христовото учение придобива такива размери и характер, че и традиционните протестантски деноминации се чустват застрашени и започват борба със новите отцепници. Но кутията на Пандора вече е отворена.
Протестантски автори, противници на сектите (те ги наричат култове) дават различни определения на сектите в зависимост от това от какъв аспект ги изследват - психологически, социологически или теологически.
Психологически -“ Култ - група хора, която променя нечие поведение и светоглед.”
Социологически - “ Култ - група, която не отговаря на нормите на дадено общество”.
Теологически - “ Култ - група хора основаващи своите възгледи върху светогледа на изолирани водачи, които винаги отхвърлят централните доктрини на християнството, каквито са в Библията.”
Третото определение върши работа и в нашите изследвания, друг е въпросът, че и традиционните протестантски църкви могат да бъдат подведени под него.
Но на въпроса какво точно представляват сектите трудно може да се отговори еднозначно поради многообразието и различията на тези общности и доктриналните им основи. Някои уж се базират на християнството, други го комбинират с източни култове, трети изцяло го отхвърлят. Затова определението не може да се основава на авторитета на Библията, а трябва да се извлече функционално от дейността им. От една страна това са религиозни или псевдорелигиозни групи хора с променен светоглед и поведение, обединени от своите вярвания в затворена, авторитарно устроена общност, подчинена на собствен водач и противопоставена на останалите хора извън техния кръг и обществото като цяло.
Това включва и псевдохристиянските ереси и източните и други култове и секти. Като пренебрегнем теологията, дейността им и резултатите от нея са винаги едни и същи.
РОДИНА И СЕДАЛИЩЕ НА СЪВРЕМЕННИТЕ СЕКТИБезспорният факт е че “обетованата земя” на сектите е САЩ. Там възникват или са пренесени и намират почва ереси като “Свидетелите на Йехова”, “Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни” (или мормони), “Християнска наука”, “Обединителна църква Мунити”, “Сциентология”, “Трансцендентална медитация”, “Международно общество за Кришна съзнание” и десетки други. Там и в момента са най-толерирани. Причините за това са както в историческата традиция, така и в духовният вакуум в който се намират САЩ - един икономически и политически гигант - галеник на съдбата, постигнал огромни успехи в жизнения стандарт, но без духовни начала и историческа традиция. Месиянските политически амбиции на американците, избуяли от могъществото им, избиват в създаването на идеологически и религиозни конструкции, чрез които се опитват да придадат смисъл на съществуването си като народ и държава и да оправдаят лидерството си. Често пъти те заместват липсващите нация, език и национална история. Но в крайна сметка това са изкуствени построения, безплодни опити за духовно-културна самоидентификация, които нямат никакви успехи и бъдеще, но добре служат на геополитическите цели на американската политика.
Тази духовна криза е отлично схваната от американския поет Уолт Уитман, който още през 1870г пише: “Май никога преди не е съществувала толкова душевна пустота, колкото сега и тук в Съединените щати.” И по нататък-следва препоръката му: ”Демократичната нива няма да се освободи от дребните заяждания докато не основе и отгледа свои собствени при това тучни форми на “изкуство”, собствен “религиозен и морален характер”, “устойчива раса от изключителни американци”, които превъзхождат всеки известен ни досега народ.”
Ако тези ереси се стояха в САЩ ние нямаше да се занимаваме сега с тях. Но те плъзнаха по света и например Йеховистите, които имат 60 000 събрание и 4 000 000 служители, издават 55 милиона(?!!) броя от списаниятя си “Awake!” и “Watchtower” на 128 езика!!! Отделно от това техни мисионери през 1990г са прекарали 835 426 538 часа в разпространение на литература по света. Въпреки, че водачите им 9 пъти предсказваха края на света и Второто пришествие и това все не се сбъдваше, те продължават да печелят последователи. Мормоните с 40 000 мисионери по света се хвалят с 400 000 “покръстени” от тях годишно. Те имат 9 500 000 членове, а дневния приход на сектата е 300 000 $. “Трансцендентална медитация” има 350 центъра за обучание само в САЩ. “Пътят” (“The way international”) има 150 000 членове в 50 държави и два колежа в САЩ. “Християнска наука” (да не се бърка със Сциентолозите) е привлякла 420 000 души организирани в 3 000 местни събрание. Муун има 2 000 000 членове. Като прибавим и “Форумът”, “Победоносната всемирна църква”, “Религиозна наука” “Теософията” (или така наречените “Ню ейдж” култове) и “традиционните вече “Адвентисти от седмия ден” и “Световна Божия Църква” става ясно, че сектите не са за подценяване.
За “петдесетниците” проникващи даже в католическа Латинска Америка, Джордж Кенан (“Залезът на демокрацията” С. 1995г. с.302-304) пише: “Както радикалите, така и реакционерите разглеждат протестантизма като троянски кон на американския икономически и културен империализъм. Едва ли биха могли да бъдат по-далеч от истината. Всъщност един от главните апели на петдесетническия протестантизъм е апелът за локален контрол. Всяка църква изгражда свои собствени правила, а всеки човек е теолог сам за себе си. ... Ако човек не харесва църквата към която принадлежи, може да положи началото на своя собствена.
Този апел на протестантизма “да се моделира собствена вяра”, който изглежда като антитеза на истинската религия за повечето ортодоксални протестанти и католици, е отличителният белег за една бързо разрастваща се инстинктивна религия. ... Макар апелът им да е религиозен, последиците от този апел са често пъти социални и политически. ... Съзнавайки, че религията им е по-същество “американска”, без обаче да е здраво свързана със Съединените щати, те са склонни на явен антикомунизъм и защитават каузи, които основателно или не - идентифицират като американски. Всяка инстинктивна религия обаче има милениристки потенциал. ... Религиите на народа - в противоположност на религиите за народа - винаги съдържат семената на бунта. Харизматичният петдесетнически пастор.... - при нормални условия съюзници на господстващите политически сили - крият в себе си такъв революционен потенциал, за какъвто само биха могли да мечтаят теолозите на освобождението.”
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ТЕОЛОГИЯТА на СЕКТИТЕТеологичните доктрини на сектите при всичките си различия имат общи особености без значение дали са “мормони”, “сциентолози” “Еммануилити”, или “Обединени Божии църкви”. Внимателното изследване дава следните характерни за всички ереси особености:
- Отричане на централни християнски доктрини
- Промяна и фалшификация на Библията
- Ползуване на извънбиблейски откровения и писания
- Твърдения, че християнските църкви грешат (изопачават, фалшифицират) Христовото учение
- Изолирано авторитарно водачество на сектата
Разбира се не всички ереси могат да имат и петте горепосочени характеристики, но обезателно имат поне една от тях, което е достатъчно за да открием антихристиянската й същност. Друг е въпросът, че източните култове на основата на будизма, индуизма и др., не използват авторитета на Библията, а се основават на други религиозни системи. Има и опити за синтез на западни и източни религии и изобщо всякакви еклектики. Във всеки случай, те отричат централни християнски доктрини. “ Какво знае християнският свят за Бога? Нищо...Но що се отнася до Божиите неща, те са най-големите глупаци! Те не познават нито Бога, нито Божиите неща.” (твърдение на “Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни” или мормоните)
По повод опитите да се прибавя, реже, променя Свещенното писание ще припомним думите на Господ: “Не прибавяйте към това, което Ви заповядвам, и не отбавяйте от него, пазете заповедите на Господа, Вашия Бог, които аз (днес) ви заповядвам.”(Второзаконие, 4:2)
Или казано накратко, всяко отклонение от Свещенното писание е еретическа теология, която вече идентифицира секта. Под този знаменател попадат и традиционните протестантски деноминации, защото те си позволяват да отхвърлят цели книги от Стария завет. Всеки може да направи съпоставка и да открие, че в която и да е протестантска Библия липсват книги 17,18,19,26,27,31,32,47,48,49 и 50 от Вехтия завет или от 50 там са останали 39 книги. За сведение на протестантите ще цитираме и думите на Йоан Богослов: “И аз свидетелствам всекиму, който слуша пророчествените думи на тая книга; ако някой прибави нещо към тях, нему Бог ще наложи поразите, за които е писано в тая книга; и ако някой отнеме нещо от думите на книгата на това пророчество, Бог ще отнеме дела му от книгата на живота и от светия град и от написаното в тая книга.” (Откровение, 22:18)
За останалите изопачавания, фалшификации, “преработки”, допълнения и “подобрени преводи”, които си позволяват сектите спрямо текста на Свещенното писание даже няма смисъл да се говори.
ИДЕОЛОГИЯТА НА СЕКТИТЕИдеологията (не теологичната доктрина) с която сектите обосновават присъствието си дадена страна (особено в България) е смесица от чужда геополитика, долнопробно политиканство, извращаване на демократичните принципи и злоупотреба с “правата на човека”.
Основните им аргументи са свободата на вероизповеданията, и правото на човек на свобода на съвестта, демократичният плурализъм пренесен в религиозната сфера. Даже се появиха статии в които дейността на сектите се представя с термини от пазарната икономика като “конкуренция” между религиите: “Ревността на православната ни църква към конкуренцията, която е по-атрактивна, по агресивна и общуваща на достъпен език с вярващите може да бъде разбрана. ... Така, че харесва им или не на нашите духовници - други, чужди, различни на религиозното поприще ще има и занапред” (в-к “Демокрация” /20 май 1997г. Лиляна Попова в статията “Времето на чл 1 изтече и за православната ни църква”)
Без да отричаме универсалността на горните демократични принципи ще посочим тяхното извращаване и деформация в теорията и практиката на сектите.
Въведеният в българския обществен дебат от сектите и техните слуги и подгласници в държавните институции и мас - медиите термин
“религиозна ? i толерантност” е типичен пример за противоречие в понятието. “Религиозната ? i толерантност” е невъзможна по чисто доктринални причини. Още първата Божия заповед гласи:
“Аз съм Господ Бог твой, да нямаш други богове освен Мене.”
Всяка религиозна доктрина естествено е построена върху централната идея, че нейното откровение е Боговдъхновено и единствено вярното. Бог е един, заповедите Му трябва да се спазват и място за други Богове и закони няма. “Защото писано е “Господу Богу твоему се покланяй, и нему едному служи Така е и в исляма и във всяка друга религия. Отделно стои въпросът, че Аллах например повелява друговерците езичници да се избиват чрез Джихад (Свещенна война), същата идея я има и в юдаизма, а християнството е по - търпимо. Всякакви приказки, които сега са модерни, че Бог бил един, само пътищата за Неговото служение били различни (затова имало различни религии) не могат да обяснят, защо например в Шинтоизма и Индуизма има десетки богове, в Будизма пък изобщо няма Бог, или как така един и същи Бог ще заповядва на част от чадата Си, например юдеи и мюсюлмани да избиват другата част от чадата Му, примерно християните. Изобщо такива твърдения намирисват на Унитарианската универсалистка църква и нямат нищо общо с Библията, а по-скоро с еретическата икуменистка идея. Нещо повече сам Иисус предупреждава, че ще дойдат лъжепророци в негово име. “Пазете се да не ви прелъсти някой. Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина.”(Марко, 13:6) И още: “ Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи! Господи! Не в Твое име ли пророкувахме? И не в Твое име ли бесове изгонвахме? И не в Твое име ли чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито; никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие които вършите беззаконие.”(Матей,7:22)
Но ако така стоят нещата на доктринално ниво, естествено е в една модерна демокрация, да има стандарти за веротърпимост в рамките на държавата, защото Божието царство е различно от земното. Сам Христос дава няколко основни принципа, валидни за разграничението на Божието и земното царства, на светско и духовно; на църква и държава.
Той казва, че “Моето царство не е от тоя свят; ако беше царството ми от тоя свят, моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на юдеите; но сега царството ми не е оттук.”( Йоан, 18:36)
“...Отдайте прочее кесаревото кесарю, а Божието Богу.”(Лука, 20:25)
“ ...Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.” (Йоан 19:10-11)
От тълкуванието на горното следва, че държавата и религията са ясно и категорично разграничени. Тоест Иисус не е дошъл на света да променя държавните и обществените уредби, да създава “справедливо царство”, да освобождава робите или да отменя данъците, а да спасява душите на Божиите чада следващи законите Му. Всякакви опити да му се припишат разни идеи за по-добро и справедливо земно устройство противоречат на Библията. Но моралният принцип: “Прочее всичко, което искате да правят вам, човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците.” (Матей, 7:12) е станал основа на демокрацията изобщо. Това обяснява защо тя е възникнала и се е развила в християнски държави, а в другите просто е пренесена или наложена силово, при това не особено сполучливо. Доразвит чрез историческата традиция и множество правни норми този принцип е в основата на всички права на човека и плурализма изобщо.
Ако за православната църква търпимостта е особено характерна, не така стои въпросът със сектите в България. Всички те без изключение атакуват и хулят православието и се стремят да отнемат паството му. Много интересен въпрос е защо те не отидат да проповядват в Иран и Египет, Либия или Ирак или в Африка и Бразилия, където има милиони хора, които не са чували за Христа, а идват в традиционни християнски държави ? Явно, защото целта им е друга, не да християнизират, а да рушат. С това пренебрегват основния демократичен принцип да не правят на другите онова, което не искат да се прави на тях. Оттук нататък всякаква ответна реакция на православието е оправдана и неизбежна. Щом започваш война, не се оплаквай от последствията. “Защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.”(Матей,7:2) Да не говорим, че в законодателната уредба в България има изискване вероизповеданията да имат толерантни взаимоотношения помежду си. Това автоматично поставя сектите в графата закононарушители. А сам Христос дава указанието какво да се прави с лъжепророците: “Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън”(Матей,7:19) и още “Когато силният отбраня с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност.”(Лука, 11:22)
Освен това тук става смесване на несъвместими неща. Плурализмът и демокрацията гарантират свободния избор на съпруга, работа, местоживеене, политически убеждения, кметове, депутати и президенти, стоки и услуги. Но не става дума за избор на родители, майчин език, вяра и националност. Искаш или не с тези неща се раждаш и умираш. Разбира се има процедури с които да си смениш името, да се отречеш от родителите, езика и националността си, вярата или държавата си. Но това те прави или емигрант или родоотстъпник и предател, особено ако го правиш с озлобление към себе си и рода си. Тези дълбоки същности определят човека като такъв и не подлежат на избор, те не са обект на демокрацията. Тя всъщност е механизъм добър или лош, за прилагане на библейския принцип да живеем без да пречим на другите и без те да ни пречат и всъщност има ограничено приложение. Когато сектантите се опитат да обосновават с политически, макар и демократични принципи правото на “избор на вяра” рушат една много деликатна граница в човешката същност. Без нея следват “избор на Родина”, език, националност, родители, държава и т.н., което е абсурдно. Все едно с пари да си купиш щастие или разум. Какво пречи щом съм “избрал” да бъда “сциентолог” в Пловдив, утре да се обява за “тракиец” по националност, или син на Абхай Чаран Де Бхактиведанта Свами Прабхупада и да избера за “майчин език” бангалорския или някой от евангелистките “небесни езици”? Последното което закономерно идва, че Пловдив вместо в българската държава може да се озове в турската, руската или в САЩ.
Всъщност сектите в България изпълняват чужди политически поръчки. Ето две показателни откровения от различни “пастори” от различни секти:
“След падането на комунизма трябваше да се намери друг вид идеология и комунистическите водачи смениха тактиката , обявявайки се за защитници на православието. Те лансираха и идеята за панславизма, която отново да обедини в един лагер Москва, Белград и София.”(Иван Несторов “пастор” на забранената секта “Еммануил” в интервюто ““Активни мероприятия засилват психологическия тормоз над “Еммануил” в Пловдив”, сп. “Обектив”-Месечен бюлетин на Българския Хелзинкски комитет член на МФ, октомври 1997г.)
Home
Help
Search
Calendar
Contact
Staff List
Gallery
Members
View the memberlist
Search For Members
Hall Of Fame
Login
Register
Topic: Срещу сектите (Read 22401 times)
Similar topics (1)
19 Apr 2014, 11:42:41