Психология на сектите или как добрите хора се превръщат в чудовища Дали след внезапно позвъняване на входната ни врата, или докато пресичаме оживена градска улица, се сблъскваме с хора, които - стига да им позволим да ни обяснят, са готови да ни въведат във фундаментални истини за живота и смъртта. Въоръжени с листовки и книги в ръцете, от една страна, и приветливи усмивки на лицата, от друга, тези хора ни предлагат лекарство, с което да се избавим от средата на несигурност и страдание около нас.
На пръв поглед, идеите, които ни представят, може да не прозвучат крайно особено или налудно. Обявите може да съдържат описания на различни курсове, чиито теми варират от справяне с тревожността през ренесансова философия до устойчиво земеделие.
С течение на времето обаче в умовете на посещаващите ги е настъпва зловещ и трудно обясним поради своята внезапна открита проява обрат. Вашият близък или познат човек например взема неочакваното решение да напусне работното си място и да прекрати контактите си с досегашния си социален кръг, след което продава имуществото си и отива да живее на землянка в далечна горска местност, без да ви даде каквото и да е обяснение за това. Или пък слага риза с вратовръзка и започва да кръстосва домове и тротоари с усмивка и печатни материали в ръка.
Действително немалко общности се придържат към един или друг набор от схващания за реалността, който би могъл да се стори странен за други. Някои хора отказват да ваксинират децата си, други си поставят кръвосмучещи паразити в устата и интимните части, вярвайки, че по този начин ще пречистят кръвта си от опасни токсини, трети се хранят със слънце. Четвърти прокарват идеята, че луната е всъщност извънземна база, построена и "сложена" в орбита около Земята преди милиони години от влечугоподобни създания. Изповядваните в степен, граничеща с фанатизъм, възгледи е възможно да са на диаметралния полюс на установеното от дългата редица натрупани изследователски данни в една или друга област на човешкото познание. При все това техните поддръжници не са непременно сектанти, нито психично болни.
Какво означава да бъдеш в секта?Култовите организации могат да бъдат от различно естество - религиозно, расово, бизнес/финансови пирамиди, политическо, психологическо, тн.
Сектата може да се определи като множество от хора, чиито отношения са организирани около централна фигура с голяма власт. Подобно на множество други форми на социална организация, тук присъства стремежът към разрастване на влиянието, с цел установяването на достъп до все по-голям брой властови и финансови ресурси. За разлика от тях обаче, при сектантските организации се прилага определен набор от техники за повлияване и заблуда, така че да се упражнява ефективен контрол върху психичните процеси на членската маса.
Успешната обработка на жертвите позволява последващата подмяна на техните предишни самоличности с нови, които едва ли биха приели доброволно преди присъединяването си към групата.
Членска лудостС оглед на ярки примери като масовите самоубийства в култа Хевънс Гейт и прословутите зверства на последователките на Чарлс Менсън, лесно бихме се изкушили да предположим, че в психиката на средностатистическия участник в култ има нещо изначално "сбъркано". При все това проучвания разкриват, че поне 2/3 от постъпващите в секти са с нормално психическо здраве, имат добро образование и идват от семейства от средната класа. Останалата 1/3 е по-вероятно да притежава депресивни симптоми - обикновено свързани със загубата на близък човек - като например смърт в семейството, провалена романтична връзка или проблеми в професионалния живот. Едва между 5% и 6% от вербуваните демонстрират хронични психически проблеми в момента на своето присъединяване.
Може да се каже, че култовете избягват вербуването на индивиди с психически проблеми и физически недъзи - те по-скоро се възприемат като спад, отколкото приръст в производителността на групата - освен ако организацията не е намерила някакъв начин да печели чрез физическите и психическите недъзи на част от своите членове (например чрез просия, тн.). Усилията за привличане в масовия случай са насочени към интелигентни и усърдни индивиди, които могат да допринесат с финансови средства и талант за каузата - независимо каква е тя.
Според класическата формула на Курт Левин (Kurt Lewin) П=f[Л,С], поведението може да се опише като функция на взаимодействията между личността и условията на средата. Едно от големите открития на социалната психология е високата степен, в която условията на средата (ситуацията) могат да окажат влияние върху поведението на даден индивид.
Ярки и притеснителни примери от последните няколко десетилетия са документираните военни престъпления в американските затвори на територията на Ирак и залива Гуантамо, от една страна, и затворническия експеримент на Филип Зимбардо (Philip Zimbardo) в подземията на Станфордския университет, от друга.
Докато в първия случай става въпрос за използването на затворническото население за устройването на смъртоносни и садистични игри и експерименти, то във втория се наблюдава рязката метаморфоза на студенти с нормални равнища по индикаторите за психично здраве и етичност в садистични надзиратели и техните жертви.
Жребийното разпределение на всяко от лицата в експеримента на Зимбардо в една от двете групи води не просто до приемането на нова роля, но до нейното "вграждане" в психиката на лицата от двете групи. С други думи, настъпва по-горе посочената подмяна на личността. Нещо повече, бързината, с която тя настъпва, налага и преждевременното прекратяване на експеримента с оглед съхранението на живота на участниците в него.
Човешката природа може да не е нито "добра", нито "лоша", но поставени под ръководството на личност с авторитарни наклонности, голяма част от подчинените са способни да извършват жестокости.
Човеци и нечовециБихме могли да предположим до каква степен деморализацията в подобни авторитарни йерархични структури се отразява на писихиката като цяло - може би участниците в тях "губят" способността си да изпитват чувства като обич и състрадание не само към своите жертви, но и към близки и познати. Превръщат ли актовете на зло своя извършител в завършен злодей?
Набор от конвергентни доказателства насочва по-скоро към съществуването на механизми за избирателна емпатия. Ролята на посредник в тази схема са всъщност процесите на хуманизация и дехуманизация, на които подлагаме хората около нас.
Дехуманизиращото възприятие представлява когнитивна грешка, при която човек не "отчита" вътрешния свят на друг човек - мислите и чувствата, които той или тя притежава. Възникването й обикновено се случва в съчетание с изпитването на преобладаващо отвращение, което успява да неутрализира дори минималното количество положителни социални емоции, което мозъкът ни "изпитва", когато си взаимодействаме с други хора.
Един индикатор за дехуманизиращо възприятие е понижената активация в невронната мрежа за социална когниция в мозъка (social-cognition network), към която спадат структури в медиалната префронтална кора и супериорния темпорален сулкус.
С други думи, критично важни за социалните ни взаимодействия пътища в мозъка може да се "изключат", когато попаднем на отвратителни за нас хора. Наблюдателите са склонни да разглеждат такива мишени в по-голяма степен като непознати, несходни, нискоинтелигентни, езиково неспособни, студени, некомпетентни, както и притежаващи по-малко човешки характеристики като цяло. Също така се наблюдава по-ниска честота на употребата на глаголи, описващи вътрешен свят, когато се коментира ежедневието на дехуманизираните мишени (например мисля, чувствам, разбирам). Изследваните лица се замислят по-рядко за психичните процеси при тях, отколкото при членове на други социални категории.
Отхвърлянето на типични човешки характеристики - като например интелигентност или езикови способности, принизява жертвите до животинско ниво. По този начин дехуманизацията улеснява извършването на поведение, което не е предназначено за човешки същества, тъй като възприемането на отсрещната страна като личност предпоставя със себе си набор от морални правила и норми, които направляват общуването.
Може да се каже, че тези правила и норми са "вградени" в мозъчната ни структура посредством еволюционния отбор на моралните емоции. Следователно, нарушаването на тези правила води до изпитването на чувства на съжаление и вина. Освен ако жертвата не се категоризира като нечовек. Проучвания на Вайерстал и колеги в тази конкретна насока например установяват негативно взаимоотношение между актовете на насилие и вероятността за развиване на посттравматично стресово разстройство у извършителите при два отделни случая на геноцид и масови убийства.
Казано по-поетично, човек за човека е човек.
Кръгът на (не)одобрениетоЧесто прилагана в култовите организации е техниката на горещия стол. Представете си, че влизате в слабо осветена стая и виждате различните членове на култа да седят в голям кръг около стол в неговия център. При команда от страна на лидера един от членовете се изправя бавно, отива до стола и сяда на него. Лидерът му казва да сподели пред останалите проблемите и прегрешенията, с които се е сблъскал през изминалата седмица, и да се освободи от тях, като ги признае пред останалите. В този момент лицето може да каже например, че за един или друг кратък момент е изпитал съмнение в ученията за задгробния живот, че е почувствал сексуално желание към някакъв човек и т.н. Неговото самопризнание е посрещнато със съчетание от неодобрение заради естеството на признатото от него, но също така и похвала от останалата част от групата заради това, че е споделил своите прегрешения. Усещайки внезапно претоварване от тежестта на своите грехове, лицето избухва в плач и получава увещание от страна на лидера да подобри себе си, да се съпротивлява на съмненията и естествените си желания, тн. Увещанието е пренасочено по импровизиран път и към останалата част от групата, която едновременно унижава, но и дава похвала на лицето.
Основната цел на това упражнение е намаляването на самочувствието на членовете. То е добро въплъщение на установен в редица психологически проучвания принцип на социално влияние, според който хора с ниски нива на самочувствието са по-податливи на убеждаване, отколкото такива с високи - особено когато посланието е слабо убедително.
Според модела Йеил-Макгуайър (Yale-McGuire) лица с ниско самочувствие биха били по-склонни да приемат манипулативни послания, тъй като се доверяват повече на другите хора. От друга страна, те също така би следвало да отделят по-малко внимание на подобни послания, тъй като техните мисли (подобно на лицата с депресия) са насочени повече към вътрешния свят.
Моделът на Йеил и Макгуайър допуска обратното за другия край на кривата - лицата с високи нива на самочувствие приемат по-трудно поднесените послания и отделят повече внимание на тяхното съдържание. При положение, че както при лицата с ниско самочувствие, така и при тези с високо има някаква бариера пред приемането на манипулативните послания, двете групи са донякъде сходни по отношение на убеждаването. Най-податливи следва да са тези със средни нива, които не са достатъчно затворени, за да могат да получат и осмислят информацията, но не са и достатъчно уверени в себе си, за да я отхвърлят. Метаанализ, проведен от Роудс (Rhodes) и Ууд (Wood) през 1992 г., потвърждава тази криволинейна зависимост.
Проучванията обаче внасят едно важно пояснение - когато съобщението е неадекватно - липсва му добра логическа структура, то бива отхвърлено както от лицата с високо самочувствие, така и от тези със средно. Следователно, при странно и крайно фантастично съдържание, членовете, които са най-малко уверени в себе си, ще останат убедени.
Съществуването на тоталитарни социални структури, които преднамерено нанасят вреда на своите членове, не е скорошно явление. С настъпването на епохата на фалшивите новини обаче проблемът придобива нови измерения, в които по думите на американския историк Томас Николс (Thomas Nichols), безразличието към установените факти се заменя с враждебното отношение към тях.
https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Psihologiia-na-sektite-ili-kak-dobrite-hora-se-prevrashtat-v-chudovish_88953.html