Аввите от пустинята

[Сосипатор]

Аввите от пустинята

   
Малко пояснение защо пускам темата:

След прекратяването на гоненията в християнската църква се появява корумпираност и отслабва ревността понеже хората масово прииждали в църквата не заради Бога, а заради светски облаги. Така постепенно се появяват разни извращения, и вярата губи силата си.  Елинският свят навлиза в лоното на църквата и започва покварата. Спасението тогава идва от Египетската пустиня, от хората които презирайки светската суета се оттеглят в най-сурови условия и в пост и молитва прекарват времето си преизпълнени с Дух Светий. Тогава (през 4-ти век) в Египет се появява нов тип на хора християни наречени монаси. Монашеството изначално е било в отшелническа форма, като първите са св. Антоний Велики, Павел Прости, Евагрий Понтийски, Макарий Велики и др. Набързо след това се появява и общежителното монашество като първият е св. Пахомий Велики.  Става дума за прости селяни, необразовани копти голема част от които не са знаели даже и гръцки. Бог обаче е искал тъкмо те да бъдат "тежката артилерия", и солта на земята която няма да позволи на жертвата да се разложи. Техният пример бързо се разпространява из цялата вселена, и хората и на изток и на запад започват да подражават на техния свят живот.

По техните свети молитви Бог да ни помилва всичките!

[Сосипатор]

Веднъж авва Агатон вървеше с учениците си. Един ученик, като намери на пътя малка зелена шушулка от леща, каза на стареца: Отче, ще ми позволиш ли да я взема?
Старецът с учудване се обърна към него и му каза: Ти ли си я оставил там? А ученикът му отговори: Не!
Тогава старецът му каза: Щом като не си я оставил там, значи не е твоя и не трябва да я вземаш.

[Сосипатор]

Един от старците каза: Суровата дума прави и добрите (да станат) лоши, а кротките думи носят полза на всички.

[Сосипатор]

Светите отци от Скита пророчестваха за последното поколение, като казваха: Какво направихме ние? И отговарайки , един от тях, велик по живот, на име Исхирион, каза: Ние изпълнихме Божиите заповеди. Още запитаха: Които идват след нас ще направят ли нещо? И каза: Ще достигнат половината от нашето дело. - А след тях какво? И каза: Съвсем няма да имат дела хората от онзи род, ще дойде върху тях изкушение, и които се окажат изпитани в това изкушение, ще се окажат по-високо от нас и нашите отци.

[Сосипатор]

Някаква жена, която имаше болест в гърдата наричана рак, като чу за авва Лонгин, търсеше случай да се срещне с него. Той живееше на девет мили западно от Александрия. Когато го търсеше жената, случи се този блажен да събира дърва при морето и като го видя, жената му каза: Авва, къде живее Божият раб авва Лонгин, без да знае, че това е сам той. А той рече: Какво искаш от този измамник? Не отивай при него, защото е мошеник. Какво ти трябва? - Жената му показа болестта. Старецът като прекръсти това място, изпрати я, като каза: Върви, Господ те изцелява. А Лонгин не може да ти помогне. - Жената отиде, като повярва на думата му и скоро беше излекувана. Когато тя разказваше на някои за това и описваше чертите на стареца, те познаха, че това е бил самият авва Лонгин.

[Сосипатор]

Старецът беше запитан: Защо ти никога не си безгрижен? И той отговори: Защото всекидневно очаквам смъртта.

Още беше запитан: Защо непрекъснато унивам?  И той отговори: Защото още не си видял попрището.

[Сосипатор]

Казваха старците, че няма нищо по-лошо от осъждането.

[Сосипатор]

Въпрос: С каква мисъл човек може да се предпази от клеветничество? Отговор: Както този който приема огън в пазвата си, се изгаря, така и този, който взема участие в хорските беседи, не може да остане чист от клеветничество.

[Сосипатор]

Още каза: (авва Амой) Нямай злоба срещу човек, за да не станат напразни трудовете ти.

[Сосипатор]

Старецът каза: Три са сатанинските сили, които допринасят за всеки грях: първата е разсеяността, втората - мързелът, третата - похотта; от похотта човек пада. И тъй, ако умът бодърства и човек не е разсеян, няма да стане мързелив; ако не бъде ленив, няма да бъде похотлив; ако няма похот, той няма да отпадне от Божията благодат.

[Сосипатор]

Макарий Велики разказвал за себе си: Когато бях млад и живеех в килия в Египет, взеха и ме направиха клирик в едно село. Понеже не исках да бъда клирик, избягах на друго място. Там при мене идваше един благочестив мирянин, вземаше ръкоделието ми и ми доставяше всичко необходимо. Поради дяволско изкушение една девица от това село изпадна в любодеяние. Когато зачена, питаха я: Кой е виновникът за това? Тя отговаряше: Отшелникът. Тогава дойдоха и ме отведоха в селото, окачиха ми на врата опушени грънци и дръжки от съдове, водеха ме по улицата, биеха ме и викаха: Този монах разврати нашата девица, вземете го, вземете го! - и ме пребиха почти до смърт. Приближи се един старец и каза: Дълго ли ще биете този монах странник? А мирянинът, който ми служеше, вървеше след мен засрамен; мнозина го ругаеха и казваха: Ето отшелника, когото хвалеше! Какво стори той? А родителите на девицата казваха: Няма да го пуснем, докато не ни посочи някой, който да поръчителства за него, че ще я храни. Помолих служещия ми мирянин и той ми стана поръчител. Като се върнах в килията си, дадох му колкото имах кошници и казах: Продай ги и дай на онази жена за прехрана. А на себе си говорех: Макарие! Ето, намери си жена: сега трябва малко повечко да работиш, за да я изхранваш. Работех ден и нощ и й пращах. Когато дойде време нещастната да ражда, тя много дни се мъчи и не можа да роди. Питаха я: Защо е така? Зная защо - отговаряше тя, - аз наклеветих отшелника и лъжливо го обвиних. Но не той е виновен, а еди-кой си юноша! Тогава мирянинът, който ми служеше, дойде при мен с радост и каза: Онази девица не можа да роди, докато не призна, че отшелникът не е виновен и че те е наклеветила. И ето, цялото село с почести иска да дойде тук и да те моли за прошка. Като чух за това, страхувайки се от безпокойството, избягах тук, в скита. Ето главната причина, поради която съм дошъл.

[Сосипатор]

Авва Сисой помолил авва Ор: Дай ми наставление. Имаш ли доверие към мене? - го запитал авва Ор. Имам - отговорил Сисой. Иди тогава - казал му авва Ор - и прави онова, което виждаш, че правя аз. Какво виждам в тебе, отче? - запитал го авва Сисой. Старецът рекъл: Аз почитам себе си за най-долен от хората.

[Сосипатор]

Моисей, чер абисинец, бил роб на един държавен чиновник, но господарят му го изгонил, понеже бил упорит и крадлив. Разказваше се дори за убийства, които тежали на съвестта му. Нарочно не премълчавам неговото дълбоко падение, за да блесне още по-силно неговата добродетел чрез покаянието. Слух се носеше, че бил дори главатар на разбойническа шайка. Доколко разбирал от занаята си, говори следният случай:

Един овчар го бил подгонил веднъж с кучетата си, когато дебнел за разбой. Той решил да убие овчаря, за да си отмъсти. Издирил, че стадото му е по другата страна на реката Нил и макар да било тъкмо времето, когато водата приижда и се разлива на широчина до една миля108, той се хвърлил и преплувал: ножа стискал между зъбите си, а дрехите си носил върху главата си. Но овчарят овреме го забелязал, успял да избяга и да се зарови в пясъка. Като не го намерил, Моисей избрал четири от най-хубавите му овни, заклал ги, вързал ги с въже и преплувал с тях обратно на другия бряг. Там ги одрал, по-добрите части от месото изял, разменил кожите за вино, изпил най-малко осемнадесет италийски секстарии109 и извървял петнадесет мили път до мястото, дето била шайката му.

Точно този съвсем пропаднал човек подир известно време се обръща към Бога чрез един нещастен случай; отива в манастир, та с примера на своето строго покаяние привел към Христа и един от другарите си, който участвал в неговите престъпления още от младини. Както си седял един ден в килията си, ето, нападнали го четирима разбойници, които не знаели, кого имат насреща си. Но Моисей ги надвил, навързал ги, дигнал ги на гръб като чувал слама, занесъл ги в църква пред братята и казал: Наистина, аз никому не бива да причинявам страдание. Но кажете, какво да правя с тези люде?! Разбойниците положили покаяние. А когато узнали, че този е някогашният прочут разбойник Моисей, прославили Бога и по негов пример се отрекли от света, като си думали: Ако такъв един, който е извършил толкова престъпления и който е бил главатар на разбойници, почнал да се бои от Бога, как можем ние да не се покаем и да не се погрижим за своето спасение?!
Отначало дяволът страшно го измъчвал, като искал да го увлече в разврат. Изкушението е бивало толкова силно, както сам той признаваше, щото малко е оставало да изневери на своето монашеско обещание. Тогава отишъл при великия Исидор в скитската пустиня, оплакал му се от своята беда и получил такъв съвет: Не се отчайвай! Такава е борбата в своето начало. Както кучето на месния пазар не се отказва от своята стръв да яде месо, докато месопродавницата е отворена, и си отминава, щом я затворят, така и дяволът не ще може нищо друго да ти направи, ако ти останеш непоколебим, освен да ти обърне гръб и да те отмине. Насърчен, Моисей се връща и почва още по-строго да се подвизава против страстите си и особено пък чрез яденето. Той не вкусваше повече от дванадесет унции сух хляб, извършваше най-тежките работи и държеше по петдесет молитви на ден. Но въпреки че така жестоко изтезаваше тялото си, нечистите пожелания все продължаваха да го мъчат, и особено на сън. Той намери друг един светец и го попита: Какво да правя? Сънни видения възбуждат душата ми към блуд. Той му рече: Понеже досега не си очистил въображението си от блудни мисли и представи, ще направиш следното: бодърствай цяла нощ, пости и се моли и скоро ще се освободиш. Като изслуша този съвет, Моисей отиде в килията си и реши цяла нощ да бодърства без да подвие коляно. Така прекара шест години, като престояваше нощите си всред стаята си без да затвори очи; но и по този начин не му се удаде да победи. Тогава измисли друго средство... Отиваше нощно време пред килиите на старите и строги подвижници, скришно вземаше нощните им съдове и ги напълваше с вода; а водата се носеше отдалеч - на едни от две мили, на други от пет, на трети от половин миля. Дяволът побесня. Една нощ го издебна, тъкмо когато се беше навел над кладенеца да черпи, и така силно го удари по бедрата с тояга, че той остана на мястото си като мъртъв, без сам да разбере, какво е станало с него. На следния ден някой си отиде да черпи вода, намери го да лежи и доложи на великия Исидор, който беше свещеник в скита. Той го взе и отнесе в църква. Оттам нататък Моисей лежа болен близо година и оздравя тялом и духом, но с голяма мъка. Великият Исидор му казваше: Моисее, престани да се мериш с дяволите, понеже и най-смелият подвиг има мярка! А Моисей отговори: Не ще престана дотогава, докато дяволът не престане с нечистите видения. Исидор рече: В името на Господа Иисуса Христа твоите сънни привидения ще престанат! А сега с пълно упование се причасти със светите тайни! Защото ти биде победен за своя полза - за да не се възгордееш. След това Моисей се завърна пак в килията си. Подир два месеца Исидор го попита, дали има все още нечисти привидения, а той отговори, че е вече помилван. И му биде дадена такава власт над дяволите, че той се боеше от тях толкова малко, колкото ние от мухите.

Такъв беше животът на абисинеца Моисей, че той биде причислен към лика на свв. отци. След като стана и свещеник в скитската пустиня, умря на седемдесет и пет годишна възраст110 и остави подире си седемдесет ученика.

[Сосипатор]

Брат питаше авва Пимен: Направих голям грях и искам да се кая три години! - Много са, каза му авва Пимен. - Или поне една година, каза братът. - И това е много, каза пак старецът. Които бяха при стареца го запитаха: Не стигат ли четиридесет дни? - И това е много, каза старецът. Ако, човекът, добави той, се покае от все сърце и повече не греши, за три дни ще го приеме Бог.

[Сосипатор]

Старецът каза: Ако в сърцето на монах, който седи в килията, се появят думи и братът, без да е достигнал възраст и не претеглян от Бога, се устреми след тях, пред него застават демони и му обясняват тези думи, както им се иска.