Древната Българска цивилизация

[Hatshepsut]

Първата цивилизация е по нашите земи

Най-старото земеделие в Европа; най-ранната каменна архитектура на Стария континент; най-ранната металургия на медта и златото; най-древната в Европа солодобивна индустрия; най-старото в света обработено злато; най-ранният добив и обработката на полускъпоценни минерали; първата писменост, предшестваща с около 2000 години другите системи за писане; първите в света стандартни единици за измерване; най-ранните в Европа центрове от градски тип с развита жилищна и обществена архитектура; първите портрети – реалистични човешки изображения с индивидуални черти. Най-старата човешка цивилизация се е зародила преди повече от 8 хилядолетия в района около Черно море и долното течение на Дунав и е процъфтявала по нашите земи.

Изложбата „Познанието на най-древната цивилизация", посветена на постиженията й, можете да видите до 15 юни в галерия „Credo Bonum" в София (ул. „Славянска" 2). В експозицията са включени знакови археологически находки, открити на територията на днешна България, които илюстрират как зората на световното познание е свързана с нашите земи. И повдигат въпроса каква е съдбата на тази цивилизация.



На изложбата могат да се видят находки от археологически обекти, доказващи, че по нашите земи за първи път в Европа се е развивала произвеждащата икономика – земеделие и скотовъдство.



„Езерният град" в Дуранкулашкото езеро – първата каменна архитектура в Европа

Къснонеолитното селище на остров в Дуранкулашкото езеро е от втората половина на VІ хилядолетие пр. Хр. Основано е от първите земеделци в Европа. Пластовете на възникналата по-късно селищна могила, единствената обитавана през цялото V хилядолетие пр. Хр. (каменно-медната епоха) в Южна Добруджа, илюстрират живота по времето на една от най-високо развитите култури в праисторическия свят, която достигнала своя апогей с културата Варна. Най-старата каменна архитектура на нашия континент е открита именно тук. Проучените къщи имали внушителна и за днешните представи за дом площ от 150 до 170 кв. м. Ориентирани по посоките на света, те оформяли и най-древните улици в Европа. Тук е изследван и най-големият праисторически некропол в света, функционирал непрекъснато от късния неолит (5300-5250 г. пр. Хр.) до края на енеолита (4150-4100 г. пр. Хр.).

Провадия – първата солодобивна индустрия

Праисторическата селищна могила Провадия е най-ранният регистриран в Европа солодобивен център и най-ранното укрепено с каменни стени, бастиони и ров селище. Добивът на сол започва там още около 5400 г. пр.Хр. (в късния неолит), а след средата на следващото пето хилядолетия придобива мащаби, които днес бихме определили като индустриални. Солта – „бялото злато", била защитена от най-древното каменно укрепление, откривано досега в Европа. Цялата произведена сол била изнасяна на много далечни разстояние, а срещу нея били получавани луксозни изделия и злато. Част от златото във Варненския некропол е купено точно с тази „бяла валута".

Варненският некропол – първото обработено злато в света

Откриването на Варненския халколитен некропол през 1972 г. е една от най-големите археологически сензации на ХХ в., която предизвиква революция в дотогавашните представи за появата и развитието на най-ранните цивилизации.
Количеството злато, намерено във Варненския некропол, не само надвишава като брой и тегло, взети заедно, всичкото праисторическо злато от същата епоха, намерено по света, но е и най-старото технологично обработено злато в света.

Сред откритите предмети има такива, които показват изключителни познания  в областта на математиката и астрономията, използването на еталони на числова, ъглова и линейна метрика и за хармонично съответствие.



Първите рудари

Първите  метали, употребявани от човека, са мед и злато. А първата и най-активна зона в света,  в която се добивало голямо количество мед, разпространявано в обширния Балкано- Карпатски ареал, възникнала през 5-то хилядолетие  пр. Хр (епохата на халколита).  През втората половина на халколита мед е била добивана от около 60 рудника на българска територия и от находища в съседните земи. Едно от най-значимите е в местността Ай бунар на 8 км северозападно от Стара Загора. Изчисленията на изследователите сочат, че в добива на медна руда там са били ангажирани над 3000 мъже.

Първите бижутери

Находки от ключови археологически обекти свидетелстват, че в древните български земи през неолитната и енеолитната епоха (края на VII - края на V хил. пр. Хр.) се е развил най-ранният в света добив и масово и целенасочено обработване на ювелирни минерали. Откриваните в праисторическите некрополи предмети, предимно накити и амулети, били изработвани от нефрит, жадеит, гагат (декоративни черни въглища) малахит, бледозелен антигоритов серпентинит, карнеол, тюркоаз, хелиотроп (зелен яспис с червени петна) и др. Времето на най-древната цивилизация било и период на създаването на най-ранните бижутерийни стандарти. Нефритът, обработван от ранния неолит до края на халколите е повод да се говори за Балканска "нефритова култура". От него се изработвали тесли, разпределители, игли и зооморфни амулети. Тюркоаз, хелиотроп (зелен яспис с червени петна) и други минерали били не само добивани в Източните Родопи. Праисторическите халколитни селища Орлово и Върхари били свързани с първото за Европа масово производство на мъниста от ювелирни минерали.



Дунавската  писменост - най-древната в света

Дунавска – така изследователите наричат най-старата писменост в света. Тя предшества с около 2 хилядолетия другите системи за писане и е с висока степен на логична и абстрактна мисъл, геометричен подход в изразяването на мислите. Сред най-популярните, знакови образци на тази писменост са известната плочка от Градешница от края на неолитната епоха, печатът от Караново, табличките от с. Татария в днешна Румъния  и др.

Тази писменост възникнала в естествената среда на едно развито със свои знания и идеология общество, което наред с иновациите  в областта на металургията, стандартите, градоустройството, архитектурата и други направило и този цивилизационен принос. Най-ранните й паметници се отнасят към VІ хилядолетие пр.Хр. Оригиналните форми на най-древната - Дунавска писменост, се развили от по-ранните декоративни мотиви. Те били нанасяни върху предмети със символичен характер. Постепенно тази писменост се разпространила на северозапад до Голямата Унгарска равнина, на запад до Адриатика, на юг към Македония и Тесалия, на изток- към Украйна. Процъфтявала до края на ІV хилядолетие пр. Хр.

Много изтъкнати изследователи са се занимавали с Дунавската писменост. Те предполагат, че сложните комбинации от прости геометрични единици върху глинените таблички вероятно изразявали вече абстрактни мисли, чувства, митове, а може би дори и представи за преходността. Има предположения, че изчезването на най-древната писменост е повлияла при формирането на по-късните писмености на древния свят, появили се в долината на Нил и Близкия Изток около 2 хилядолетия по-късно.

Краят на най-древната цивилизация и Черноморският потоп

Краят на най-древната цивилизация от нашите земи се свързва с изчерпването на възможностите за по-нататъшен икономически растеж на тогавашното общество и с появата на ново население. Но и с дълбоки климатични промени и природни катаклизми от края на 5-то хилядолетие пр.Хр. Черно море, което дотогава било сладководно езеро, било препълнено от нахлуващите води на Средиземно море, скъсали сухоземната преграда на Босфора. Нивото му се покачвало стремглаво и прогонило обитателите на бреговете му далеч навътре в сушата. Дали тези факти са свързани с легендата за всемирния потоп? Тръгнала ли е тя от нашите земи, за да я открием в по-късни времена в шумерския епос за Гилгамеш, а после и в библейския разказ за потопа? Отговорите и на тези въпроси могат да се потърсят на изложбата.



Изложбата в галерия Credo Bonum не случайно се открива в навечерието на 24 май. „Идеята е да се проследи колко древни са корените на писмеността. Първата е Дунавската от петото хилядолетие преди Христа, появила се в разцвета на първата човешка цивилизация, в контекста на високи достижения на технологиите, високо развито знание и абстрактното мислене.  Целта ни беше с изложбата да се допринесе и за популяризирането на постиженията на българските учени, чрез които древното познание да се превърне в част от мисленето за света на съвременния човек ", обясни консултантът на изложбата проф. Диана Гергова от Националния археологически институт с музей на БАН.

Цветелина Бориславова – председател на фондация Credo Bonum,  поздрави присъстващите на откриването като съмишленици на организаторите в голямата идея да се възроди знанието за тази цивилизация, за нейните познания и енергията й, защото миналото, настоящето и бъдещето ни са едно. „Трябва да се върнем към великото познание от нашите земи, където знанията са събирани повече от 8000 години. Изложбата разказва не само за това колко древна е тази цивилизация, а и че нашите земи са били технологично най-напредналият район в света по онова време. Учените са предизвикани да пренапишат историята. А наш дълг е да представим на света познанието, че тук е земята на най-древната цивилизация. И да помним, че в древното ни минало се коренят основите на нашата вяра и идентичност, но и на нашето бъдеще", каза на откриването на изложбата госпожа Бориславова.

https://spisanie8.bg/

[Hatshepsut]

Преди 8000 години цивилизацията в древна Варна е ползвала мистериозни технологии

Пълна мистерия е как е ставало снаждането на един златен лист с друг при това без да личи. Шевовете могат да се видят само под микроскоп.

„Това е била една изключително загадъчна цивилизация. Има едни биконични гривни, които не са ляти като цяло, а са изковавани като лист, който е снаждан с изчукване. Така единият слой прониква в другия слой – разказа пред „168 часа“ историкът от Варненския музей Валери Кинов. – Моето мнение е, че това е ставало на молекулярно ниво, защото снадката и шевът не се виждат. Трябва да го гледаш на микроскоп, за да го видиш.“

Според него златото е много чиста проба и затова е било изключително трудно за обработка.

„Откривателят на Варненския некропол, моят приятел, покойният Иван Иванов ми каза, че за някои от предметите е викал 13 отлични златари – допълни Кинов. – Идеята му била да установят дали могат да постигнат това ниво на изработка. Само двама са казали, че могат да го направят. Това е изключително трудно, защото златото е почти 24 карата и е много меко.“

Другата технология, която предизвиква недоумението на учените са мънистата от червен планински кристал.

„Той е изключително твърд – казва Кинов. – Освен че са шлифовани, десетки стотици мъниста са и пробити.“

Според него версията, че древните са го правили с медна игла като са въртели мънистото в пясък, не издържа.

„Това означава, че цялото племе, за да пробие не десетки стотици такива дупки, а само сто, е трябвало по цял ден да пробива дупки – казва Кинов. – На смени. То не е трябвало да се грижи нито за храна, нито за лов, за нищо.“

Според него това означава, че цивилизацията „Варна“ е имала други технологи за да пробие планинския кристал, с които съвременната наука все още не е наясно.

„Далеч съм от мисълта, че са познавали лазерни технологии, но при всички случаи не са въртели денонощно мънистата в пясък, за да може в един момент да ги пробият“, казва Кинов.

Учените и до днес продължават да изследват технологиите и свастиката от глинената чиния със златно покритие.

„Свастиката е на соларен символ, срещан в неолита – казва Кинов. – Много странен знак, може и да е на 9 хил години. Някои го свързват с двете пръчки, с които доскоро се смяташе, че е открит огъня. По научен път доказахме, че това е ставало когато лък се завърта с корда, прави се нещо като първобитен стан, след което се завърта една пръчка и тя разпалва огъня.“ Кинов посочи че след като експериментът е направен, той е показан и в учебния музей.
Предметите показват, че тази свастика има различно движение – в някои случаи се знакът се движи наляво, в други надясно.

„В източните религии се говори, че зависи от посоката, в която се върти свастиката. В едната е позитивната сила, а в другата – тъмната. Неслучайно Хитлер избира тъмната. Самата свастика символизира въртенето на галактиката,“ казва Кинов.

Той е убеден, че древните са били наясно с движението на небесните тела. В пещера във Франция има стенописи на 40 хил. години, на чийто таван е изрисувано цялото съзвездие от онова време.

„Има загадки, които съвременната наука не може да обясни. Tрябва да се простим с мисленето си, че онези, които не са имали коли, са по-тъпи от нас, много често ние сме на по-ниско ниво от тях“, казват археолози.

В артефактите се откриват и предмети от метал, който е смес между злато и сребро. В природата се намира изключително рядко.

Предизвикателство пред учените е да установят как древните са знаели къде какви камъни да копаят, как да ги разтопят, за да извлекат тези ценни метали от тях. Според проф. Иван Маразов жреците са притежавали тайното знание, което се е предавало по наследство. Само ограничена загадъчна каста е знаела как да обработва рудата, за да я трансформира в ценен метал.

Древно съкровище скрито под Аладжа манастир

Валери Кинов от 20 години проучва легендите за Аладжа манастир, недалеч от Варненския некропол. Братя Шкорпил пишат, че там са заровени несметните съкровища на Аладжа манастир и на още 12 манастира.

„Те били скрити там заради турските нашествия“, казва историкът. Според него е естествено за такова място под покровителството на боговете в трудни времена хората да крият най-ценните си неща.

„Така те ще бъдат съхранени от боговете и предпазени от разграбване – казва Кинов. – Оттам започна и моят интерес към тези легенди.“

Досега учените нямат яснота точно къде са тези лабиринти. Самият манастир е построен върху огромна скала.
Затова той се е заел с амбициозната задача древните тайни, до които се докосва, да представи в комикс. Главен герой в него е мистичният покровител на Аладжа манастир Рим Папа.

Според легендите той живее от хиляди години в подземията под манастира. Събужда се веднъж в годината, напролет и тръгва из околността. На всеки срещнат той задавал няколко въпроса: „Има ли още пръчки за каране на коне? Жените раждат ли още? Кравите телят ли се?“ Когато му казвали, че това го има, покровителят на манастира казвал: „Има още време.“ След това той отново потъвал в подземните лабиринти.

Кръстници на манастира стават гагаузите, които са християни, но говорят турски.
„Вероятно именно те пренасят легендата във времето“, допуска Кинов.

http://www.168chasa.bg/article/980020

[bozman]

Ако "Преди 8000 години цивилизацията в древна Варна е ползвала мистериозни технологии", това не значи, че тази цивилизация е  "Древната Българска цивилизация".