Бай Ганьо и политиката ! :-D (политическа философия).
http://eutopia.blog.bg/politika/2010/03/24/politicheskata-filosofiia-na-bai-ganio.517407От Алеко знаем, че Бай Ганьо е политически опортюнист и лесно сменя партии, само за да е близо до властта, защото там е келепирът. Това не му е трудно, защото Бай Ганьо споделя по малко от философията на всички политически идеологии.
Хронологично погледнато Бай Ганьо е либерал. Той е индивидуалист. Не иска другите да му се месят, не обича и държавата да му се меси т.е да му взима парите. Той обаче обича да се меси в делата на другите и да им дава акъл от разстояние. Иска да забогатее, но да забогатее по възможност само той. Не иска да дели спечеленото. Не иска да си дава парите. Те са си негови, неприкосновена частна собственост. Моето си е мое. Твоето, по възможност, също е мое. Бай Ганьо много се интересува от правата си, но малко се интересува от правата на другите. Бай Ганьо иска права, но не иска задължения. Не иска да носи отговорност. По-добре вишестоящите да я носят. Бай Ганьо не обича да плаща данъци и такси, предпочита да дава рушвет за отделните случаи. Много е по-либерално така. И още повече много е по-ефективно така, отколкото по общия ред, който е така бюрократизиран и закостенял, че само си плаче за подкуп.
Но Бай Ганьо е и консерватор. Той е свикнал с традициите, със старите ценности и хич не обича да се променя. Бай Ганьо вярва в авторитета и в силния лидер. Гледа много новини, чете вестници и вярва на популисти, с големи обещания и малки възможности. Той иска да има ред в обществото, но ако може този ред за него да не важи изцяло. Колко хубаво би било да пристъпва леко извън очертанията от време на време...
Бай Ганьо е за лесните решения. Ще последва лидер, който му обещава да го оправи тук и сега.
Недоверчив е Бай Ганьо към гражданското общество, защото подозира, че други Байганьовци го правят и щом те го правят, значи със сигурност са намислили как да го минат някъде. Да почакаме и да видим, пък може и да излезе нещо. Ако е лоша кауза, той не се захваща. Ако е добра кауза, той смята, че други ще се намерят да я свършат. Защо да се хаби?
Бай Ганьо е социалист. По принцип целта му е лично да забогатее, но ако не успее или ако другите някак си го изпреварят, Бай Ганьо веднага писка към държавата да преразпределя в негова полза. Бай Ганьо е шоп. Той не иска на него да му е добре, а на Вуте да е зле. Играе игра с нулев резултат, ама не съвсем. Нулата за Вуте той автоматично приема за своя победа, дори ако това не му носи нищо. Бай Ганьо не е американец, за да се вдъхновява от успеха на другите и да последва техния пример. Вместо това той ги подозира, презира, не спира да им завижда. Защото, както Шерлок Холмс открива: „Посредствеността не познава нищо по-високо от себе си”.
В годините на социализма се работи по-малко и по-малко отговорност се носи, което значително облекчава ежедневието на Бай Ганьо. Освен това разликите между него и Вуте са по-малки, и завистта е по-малка. Пословичната старателност и трудолюбие са мит. Той ме лъже че ми плаща, аз го лъжем, че работим. Тази максима се пренася и в новото време. Бай Ганьо е по-беден от европейските си партньори, защото е по-малко производителен. Бай Ганьо обича пълната заетост и социалната сигурност на социализма. Бай Ганьо обича икономиката да е зависима от субсидиите на СССР, защото от това има изгода. Няма да ритаме много-много, ще правим манифестации и чествания на българо-съветската дружба и ще получаваме ресурси специално за нас на ниски цени или за предпочитане без цена.
Бай Ганьо не се доверява на държавата, защото управляващите крадат, но по същото време винаги има огромни очаквания от нея. Когато е в управлението, Бай Ганьо е воден от идеята за общото благо. Никога не пропуска да се облажи и той. От държава и от баща не е кражба. То нали си е наше. Общото е наше, следователно е мое. Но ако всеки си вземе неговото от общото, то къде отива общото? Бай Ганьо е настроен крайно негативно към плащането на данъци. От друга страна големи са му очакванията от тия, на които плаща (или не плаща) данъците. И подозренията му са големи. Те ме крадат, аз да не съм будала да им плащам. Хубаво нещо са косвените данъци, защото Бай Ганьо по-малко ги забелязва като данъци. Ама и от тях е намерил начин как да точи. Бай Ганьо се надиграва с държавата. Тя не връща ДДС, той няма пък да и го плаща.
Бай Ганьо е изобретателен. Бай Ганьо е широк специалист. Той знае най-добре. Разбира от всичко: и по-специално политика, футбол, домашна ракия, международни отношения, здравеопазване, реформа в съдебната система. Истинско дете на енциклопедизма на 18ти век е той.
Бай Ганьо е сравнително любознателен. Той е екстроверт, защото живее в малка отворена икономика и има интерес да познава чуждите по-покупателни пазари. Всъщност ученолюбието му е останало още от миналото, когато като е малък са му казвали: „Учи, за да не работиш.” Ученето е по-малкото зло все пак.
Когато е в икономиката Бай Ганьо не иска да се набива на очи. Ако забогатее, ще вземат да му завидят и да го окрадат, ако се провали, ще стане за резил.
Бай Ганьо не е нито за светла, нито за черна икономика. Той иска да е в сивия сектор, ако може да не бие на очи. Бай Ганьо е предприемчив, но на дребно. Ако се случи да се замогне Бай Ганьо не слуша Адам Смит и не инвестира в непрекъснато нарастване на производство. Бай Ганьо си купува вила, бентли, яхта в същата прогресия. Като стигне до края, ги дава пак ама в обратен ред. Няма склонност да печели много (освен ако не е голям престъпник, но и тогава не печели твърде много, пък и да спечели, рискува да загуби живота си).
В днешно време Бай Ганьо стана еколог и започна да строи слънчеви електроцентрали. Той стана зелен, не защото го е грижа за околната среда, а защото държавата се е самопринудила със закон да изкупува енергията, която той произвежда. Това е сигурна инвестиция.
Във външнополитически план Бай Ганьо е раздвоен относно европейската интеграция. Международно търговският Бай Ганьо (класическият Алеков тип) е за общия пазар. Търговийката се развива по-добре така. Вътрешният Бай Ганьо е подозрителен към Европа. Те ще дойдат чужденците да ни ограбят. Освен това какъв му е келепирът, че паднаха границите. От това богатите ще спечелят. Той не иска богатите да печелят. Често използва като синоним за Европа предлога „там”, въпреки че Европа би трябвало да е тук и Бай Ганьо да е част от нея. Не се чувства съвсем част от нея той, въпреки че винаги гледа натам. Бай Ганьо пробва да измами европейците и да им вземе парите, но те си имат правила и си ги спазват. Ако Бай Ганьо иска парите на европейците, трябва да спазва правилата, които са за всички. Не е свикнал правилата да са всички. Тоест свикнал е правилата да са за другите, а не за него.
Бай Ганьо е голям националист, но на чашка само. Хвали се с миналото и с културата. Познава славните победите, но не говори за загубите. Спечелихме битките, но загубихме войната. Днес той е сравнително неагресивен.
Бай Ганьо е умерен. Никоя идеология не взема връх. Бай Ганьо е прагматик: което работи сега - него. Който е силен днес – с него. Не живее с мечти и не си прави илюзии, защото е здраво стъпил на тая земя. Бай Ганьо не е екстремист. Трябва наистина много да го подразниш и да му вземеш парите, та да излезе на площада. Случва се рядко.
Бай Ганьо е златната среда. Малко от тук, малко от там...