Злите политически езици в последните няколко седмици много упорито започнаха да артикулират една версия в различни кръгове. А именно – бившият президент от СДС Петър Стоянов да стане кандидат за президент на ГЕРБ на предстоящите избори наесен. Това, разбира се, може би са слухове, които естествено съпътстват всяка мъглива предизборна ситуация. Но има поне няколко основания тази възможност да бъде приета сериозно.
На първо място, в последно време изказванията на Бойко Борисов по отношение на Петър Стоянов граничат дори със суперлативи. Такива изказвания, от една страна, са рядкост за Борисов, който обикновено се кара, а не хвали. От друга – подобни политически изявления няколко месеца преди изборите в никакъв случай не бива да се разглеждат като случайни. И ако се върнем към август 2006-а, ще си спомним думите на тогавашния столичен кмет Бойко Борисов пред БНР: “Преди месец-два, когато Петър Стоянов поиска подкрепа от мен, аз казах, че ще го подкрепя него лично за президент.” Тогава Борисов обвърза подкрепата си с евентуален отказ на СДС от съюза с Иван Костов и от кандидатурата на Неделчо Беронов, която по-късно претърпя тежко крушение на вота. Сега също има “месец-два” до август, когато Борисов е обещал да обяви кандидата на ГЕРБ. Така че нищо чудно вече да са си хортували по темата с експрезидента.
И още нещо – едва ли е случайно през последния месец заиграването на министър-председателя със Съюза на репресираните. Навремето именно репресираните бяха сред най-горещите фенове на Петър Стоянов, а и самият той ги ухажваше активно.
Бойко Борисов заедно с Емил Стоянов и съпругата му Маргарита РалчеваСъщевременно бившият президент все по-често и, уж, случайно, започна да се появява в различни медии с новини, които не предизвикват кой знае какъв интерес, но са нещо като подгряващи епизоди, преди серийния филм, който може би му предстои.
И на трето, но не на последно място, братът на Петър Стоянов – Емил, е евродепутат от ГЕРБ.
Роднинските връзки в политиката никога не трябва да се пренебрегват
Както обикновено, всяка политическа идея има и позитивни, и негативни страни. А обикновено “между идеята и действителността, между движението и действието винаги пада сянката на времето” (Томас Стърнс Елиът).
Да започнем с позитивното. Независимо, че загуби втория си мандат, вследствие на емоционално преиграване с един “ченгеджийски” доклад, Стоянов имаше успешен мандат. Още повече, че неговото избиране беше пример за най-сериозната коалиция вдясно за последните 20 години – ОДС, в която влизаше дори и ДПС. По време на мандата си той беше един от основните двигатели на евроатланическа политика на България.
В СДС, разбира се, той направи няколко грешки, най-важната от които беше, че при цялото си влияние, което тогава имаше, остави Иван Костов да си “разиграва коня” и методично да превръща синята партия в болшевишка организация. Но да оставим това на страна.
Преди 5 години Бойко Борисов вече даде веднъж подкрепата си за евентуалната кандидатура на Петър Стоянов за втори мандат.Кандидатурата на Петър Стоянов за президент, подкрепена от ГЕРБ, ще привлече част от бившите “седесари” и при всички положения ще развали схемата на Синята коалиция и други десни формации. Защото те няма как да си позволят да издигнат друг кандидат за президент срещу Петър Стоянов, който дори по времето на президентския си мандата казваше: Аз съм седесар. И те ще бъдат принудени, въпреки ГЕРБ, да подкрепят тази кандидатура. Което означава, че ГЕРБ изглежда ще може да играе ролята на обединител на дясното. Още през 2006-а около евентуалната кандидатура на тогавашния лидер на СДС Стоянов кметът Борисов спомена: “Аз винаги съм казвал, че СДС са стратегически партньор на бъдещата партия ГЕРБ в център-дясно.” Сега, евентуалната кандидатура на Петър Стоянов пак означава и легитимирането на партията на Борисов като дясна, нещо в което отдавна никой не вярва.
От друга гледна точка, липсата на “личен” кандидат на ГЕРБ за президент, води след себе си разсъждението “Каква е тази голяма и управляваща партия, която не може да излъчи собствена кандидатура?”
Илия Петров е политически коментатор, депутат от СДС в 38-то Народно събрание.Което логически ще доведе и до извода: “Борисов го е страх, че ще загуби и затова лавира с различни кандидатури”. Защото в края на краищата,
ако Стоянов спечели, ще е спечелил ГЕРБ, а ако загуби, ще е загубил само той
Ако Борисов се кандидатира и загуби, горното съждение е абсурдно, а ГЕРБ ще се срути като пясъчен замък.
Президентството е смъртоносно необходимо на ГЕРБ. И би било прекалено неуместен ход да заложат, на която и да е несигурна кандидатура, особено ако тази кандидатура не е обвързана пряко с партията на Бойко. Ходът с обществена фигура, която е подкрепена от ГЕРБ, е далеч по-силен, не защото Петър Стоянов не е обществена фигура. А защото е свързан с историята на СДС и не с историята на ГЕРБ. Въпреки че социолозите сочат, че ГЕРБ, все още води, изборите наесен ще се проведат в съвършено различна политическа и обществена ситуация.
Така че в шеговит план, както би казал другарят Костов: “Не вярвайте на социолозите, дори когато носят дарове.”