Археологически находки във Варненска област

[Hatshepsut]

Крепостта Овеч спирала турци и византийци към нашите земи

Военното съоръжение, обитавано в древността от траки, римляни, гърци и евреи,
бързо станало административен център

Крепостта Овеч се намира на планинското плато, наречено Калето, извисяващо се източно от днешния град Провадия. То има формата на кораб, чийто нос сочи на юг. Отвсякъде е обкръжено със скални откоси, високи около 20 м. Тесен провлак го свързва с друго плато - Табиите (укрепленията), разположено на север от Калето.

 Провадия е селище с над 15-вековна история. Археологическата датировка отнася най-старите


 следи от човешка дейност в землището

 към V в.пр.Хр.

 Смята се, че градът е основан като крепост и преден пост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена.

 Византийците я наричали Проватон, турците - Таш Хисар, а българите - Овеч. Проватон на гръцки означава "Овча крепост". Това име било преведено буквално от славяните като Овеч. Дошлите по-късно Аспарухови българи също възприели това име, под което се среща и в повечето документи.

 Крепостта, издигната първоначално само като отбранително съоръжение, бързо се превърнала в относително голямо селище, за което свидетелстват източници, в които е споменавана като областен център.

 Каменната крепост е била свидетел на разни епохи и народи. В различните периоди тя е населявана от траки, римляни, византийци, евреи. Превземана е от рицари, турци, руски войски. По време на Второто българско царство Овеч вече е важен административен, стопански и военен център, а и едно от седемте седалища на митрополити.

 За бързото разрастване и утвърждаване като военно-административен център способства стратегическото и разположение - близостта до Плиска, Преслав и Варна (която още от 681 г. е в българско владение). Всъщност при евентуално превземане на Варна, Овеч би била основната преграда по пътя към Плиска, Преслав и Търново.

 През 1278 г., опитвайки се да преминат през проходите на Стара планина към Търново, две византийски армии от 5000 и 10,000 бойци, водени съответно от пълководците Априн и Мурин, намират гибелта си под мечовете на воините на цар Ивайло [1277-1279 г.]. Следващият византийски пълководец Михаил Глава Тарханиот опитва през Варна. Той превзема няколко крепости в Източния Балкан, но е спрян при Овеч. Докато се занимава с обсадата, в тила му пристига армията на Ивайло и ликвидира византийците за броени дни. Михаил Глава (за когото впрочем се смята, че е от български произход) предвидливо се "разболял", качил се на кораба си във Варна и отпътувал за Константинопол, оставяйки войниците си на заколение.

 В крепостта са били затворени рицарите на Амедей VI Савойски, между които маршалът на Бургундия, пленени при неуспешната му обсада на Варна през 1366 г.

 Тук е живял цар Петър II, след като се отказва от короната и предава властта на своя по-малък брат Асен през 1190 г. Хобито му да ловува го довежда тук, където някога е имало чудни гори.

 Овеч паднал под турска власт през 1388 г., когато тридесетхилядна турска армия под командата на Лала Шахин с измама нахлула през нощта след сключено примирие.

 Завоевателите го наричат Провадия, а също и Таш Хисар ("Каменна крепост")

 По-късно крепостта е завоювана от Ягши бей и 490 години е в чертите на Османската империя. По време на похода [1444 г.] на Владислав III Ягело-Варненчик е завзета с щурм, гарнизонът е избит до крак и крепостта опожарена и разрушена. Била е и център на освободителното въстание на Фружин - син на Иван Шишман [1371-1395 г.]. Към средата на ХVI в. крепостта запàда. Градът трайно се установява на днешното си място в котловината, по бреговете на р. Провадийска.

 Освобождението на България от османско иго заварва Провадия с около 3500 жители. Голяма част от мюсюлманското население се преселва в Турция. На негово място прииждат българи от близките села и от Източна Турция. За кратък период от време Провадия е окръжен център в Княжество България. В резултат на административна реформа от 1881 г. става околийски град.

 От нейната слава са останали само уникалното мостово съоръжение между крепостта и платото Табиите, множество кладенци за събиране на вода (един от които с дълбочина 80 м.) и щерни за зърно, руините на Митрополитската църква, стражевите кули, каменната порта, затвора на рицарите, мраморните колони на Омуртаг [814-831 г.].


 Гербът на крепостта е орелът, изрисуван върху пръстените


 Доскоро дъното на кладенеца беше запушено след двадесетия метър дълбочина, тъй като всеки турист, изкачил платото, е хвърлял вътре по един камък, вярвайки, че така ще му се изпълни желанието пак да се върне.

 По време на реставрацията на крепостта пък работниците са го ползвали като място за изхвърляне на строителни отпадъци. Наскоро беше завършено организираното от община Провадия отпушване и проучване на кладенеца, при което кладенецът беше осветен и обезопасен. Дълбочината му достига 80 м, от които 4 м са под скалния масив. На дъното не е намерен изход, а само съоръжение за събиране на водата. Мостовото съоръжение от Централната северна порта до другото плато - Табиите е възстановено.

 Всички тези дейности са извършени по проект "През очите на времето - природа и култура", финансиран от програма ФАР и осъществен от община Провадия. През последните две години са възстановени археологическите разкопки на Овеч. Те дават нови данни за възникването и функциите на крепостта.

Легендите

За отбраната на крепостта

 Според тази легенда черкезите с месеци обсаждали Овеч. Местното население обаче си изградило желязна система за защита и си съобщавало с огньове, ако в далечината се мерне враг. Веднага след като се появял сигналът за бедствие, всички влизали в крепостта и вдигали подвижния мост, който свързвал платото с околността. В дълбоките карстови пещери имало огромни запаси с жито, а прочутият кладенец снабдявал обсадените с прясна вода. Според преданията той можел да се ползва и като авариен изход. Местните хора разказват, че преди време в отвора на кладенеца пуснали оцветена юрдечка. Птицата изплувала след два дни в Петров дол, което е на 12 километра от крепостта.

За Михаил Воин

 Любопитна, но доста неясна е легендата за Михаил Воин от Потука [† 867 година], който на връщане от воински поход убива седмоглав змей, след което препускал с коня си по тесните и стръмни стъпала нагоре към Таш-Хисар; когато стигнал там, конят му издъхнал, а той успял само да се помоли в черквата, след което се върнал, за да умре при коня си. Като спомен за "събитието" на това място бил сложен "камък, околчасто издълбан, висок", т.е. стълб.

http://www.vestnikataka.bg/show_news.php?id=211333&cat=11

[Hatshepsut]

Праисторически скелет бе открит край Суворово

Праисторически скелет – на приблизително 7,5 хиляди години, бе открит при археологическите разкопки в местността Корията край Суворово. Той бе намерен при разкопките на жилище, което е датирано от около V хилядолетие преди Христа.

Полът на скелета все още не е известен. До момента е ясно, че той е загинал насилствено, съобщи ръководителя на експедицията д-р Владимир Славчев.

През това лято, за втора поредна година Община Суворово с активното съдействие на кмета инж. Павлин Параскевов финансира археологическото проучване на праисторическото селище в местността Корията. След като миналата година бе проведено геомагнитно изследване на терена, през тази археолози подновяват прекъснатите преди повече от 20 години разкопки.

Селището в местността Корията се датира в средата на петото хилядолетие пр.Хр. Каменната му архитектура го нарежда до синхронните селища, проучени край Дуранкулак и Драганово, Добричко и селищната могила край Провадия, Варненско. Съзнавайки високата му научна стойност, Община Суворово предприе стъпки за по-нататъшното му проучване, съобщават от общинската администрация.

През 2010 г. екип от Новия Български университет начело с Петър Зидаров измерва геомагнитните аномалии в обекта и локализира редица неизследвани опожарени жилища, както и трасето на укрепителната стена на селището. През този сезон археологът от Варненския музей Владимир Славчев заедно с уредника на общинската музейна сбирка Росен Петров започват разкопки на едно от локализираните жилища. Те ще се опитат да го разчистят изцяло, за да изяснят повече подробности за бита на обитателите на това древно място. Очакват се нови попълнения в сбирката, които да разкажат за живота на нашите далечни предшественици.

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=534384


Както се вижда на снимката, става дума за т.нар. хокерно погребение. При него трупът се полага в ембрионална поза - с присвити към тялото крака. Тази практика е във връзка с вярванията на древните ни предшественици, че смъртта не е краят, а начало на нов живот.

[Hatshepsut]

Овчата крепост над Провадия


Възстановеното уникално мостово съоръжение между крепостта и платото Тобиите
и реставрираната северна порта

Високо над днешния град Провадия, известен повече с качественото си олио „Слънчеви лъчи”, на стръмното планинско плато, оградено отвсякъде със скали, са запазени останките на някогашната солидна крепост Овеч – едно от най-старите укрепления по българските земи.

Тя е изградена още в късната античност и е наречена Проватрон, което на старогръцки означава „Овча крепост”. Вероятно това име й е дадено заради добре развитото овцевъдство в този край. Аспаруховите българи възприемат направения от славяните буквален превод и я наричат Овеч. В някои хроники
 

от ХІІ в. се среща и под името Бурфанта, но то така и не получава широко разпространение. Когато в по-късни времена крепостта е превзета от турците, те пък й дават името „Таш хисар” – „Каменна крепост”. Може би това е най-точното определение за това могъщо съоръжение, разположено на 130 м. над околните терени, от които 30 м. представляват отвесни скали. Крепостта е била достъпна само по един скален зъб, дълъг 50 м. и широк само две крачки. На този скален зъб има изкоп, дълбок 4-5 м., над който е бил спускан подвижен мост. До наши дни са оцелели само входната порта и каменната стена край нея. Твърдината е била свързана със съседното плато – Табиите с уникално мостово съоръжение, дълго 160 м. Според легендите, в карстовите пещери под крепостта са укривани огромни запаси от жито и храна, с които при обсада се изхранвали жителите на града. За съществуващата тук добра водоснабдителна система свидетелства разчистения кладенец, дълбок 80 м., който е снабдявал крепостните защитници с безценната течност. Днес той е обезопасен и представлява една от туристическите атракции в комплекса с археологически останки.

Само на 500 м. от мостовото съоръжение, върху платото Табиите са разположени тридесетина скални гробници от времето на траките, за които има данни, че са били използвани и през раннохристиянския период.

Но да се върнем на историята на крепостта Овеч. Тя заема достойно място в нашата многовековна летопис, като най-голяма роля играе по времето на Второто българско царство. Прави впечатление, че е издигната на много стратегическо място. Нейната функция е била да защитава пътищата, минаващи през дефилето на Провадийска река от Черно море към вътрешността на страната и от поречието на Дунав на юг към Адрианопол (дн. Одрин) и Константинопол. Съвсем наблизо пък са се намирали първите две български столици – Плиска и Преслав.

Овеч бързо е е превърнала не само в отбранителна твъдина, но и в голямо селище с постоянно население, което бързо става един от най-големите градове в тогавашна България. Той се споменава в хрониите като областен адинистративен център, а след като българите приемат християнството – и като епископска резиденция. След като се отказва от короната и предава властта на по-малкия си брат Асен, през 1190 г. тук идва да живее самият цар Петър. Някога тези места са били обрасли с гъсти гори и българският цар много обичал да ловува в тях. Вероятно това е причината да избере Овеч за свой дом. Предполага се, че един от градоначалниците на крепостта е бил и лично Ивайло, който именно оттук предприема отбранителни боеве срещу татарските нашествия и започва похода си към Търновград.

През 1366 г. пък по заповед на Иван Александър тук са били затворени трима от рицарите на граф Амедей VІ Савойски, между които и маршалът на Бургундия – Гуидо ди Понтарлиер. Те били пленени в боевете при Галата. Видните затворници били освободени срещу 2400 златни перпера и застъпничеството на католическия патриарх на Константинопол. Иметто на крепостта Овеч е записано в българската история и като център на въстанието на сина на Иван Шишман – Фружин от 1409 г., обхванало градовете Мадара, Овчага и Айтос.

След като многократно сменя стопаните си и минава ту в ръцете на византийци, ту на рицари, ту на българи и дори е завладяна и унищожена до основи от полско-унгарския крал Владислав Варненчек, най-накрая в нея се настаняват турците и тя постепенно загубва значението си, като окончателно е изоставена някъде през ХVІ-ХVІІ в. Според една от легендите за завладяването на Овеч от османците, това станало с помощта на подло предателство и изобретателна ориенталска измама. Българите дълго време успявали да отбиват пристъпите на турските нашественици, но в един момент хранителните запаси свършили. Децата почнали да измират от град, а отчаяните им майки си скубели косите от мъка. Изтощените защитници решили да изпратят тяно няколко човека в града за храна. Сред пратениците обаче се намерил предател, който се предал на аскера и обяснил в какво тежко положение се намират обсадените в крепостта българи. Подлите турци скрили в натоварените на мулетата кошове с хляб свои въоръжени войници и така проникнали в твърдината...

Парадоксално е как една такава значима крепост днес все още не е добре проучена. Преди време по програма ФАР се задейства някаква активност, но и сега голяма част от автентичните останки тънат в буренаци. Въпреки че в сайта на Община Провадия е обявено, че на крепостта се организира посрещане от «градоначалника и стражата», а също и стрелба с лък и копие, като туристите получават минерална вода и рекламна шапка, в деня на нашето посещение, което стана в сряда по обяд, на териоторията на обекта «Крепост Овеч» не се мяркаше жива душа. Нямаше нито екскурзоводи, нито посетители. За значението на руините и тяхното някогашно предназначение се ориентирахме по няколкото избелели и ръждясали указателни табели. Това, което днес може да се види като свидетелства за старата слава на крепостта, са останките от множеството кладенци за вода и щерни за зърно, руините на Митрополитската църква, стражевите кули, северната каменна порта, затворът за рицарите, работилници за восък и мраморните колони от времето на Омуртаг. Възстановено е и уникалното мостово съоръжение между крепостта и платото Тобиите, но по него може да минат само хора със здрави нерви и които не страдат от страх от големи височини. Ако все пак имате такава фобия, ще вие трудно дори да изкачите витата метална стълба, по която може да стигнете до платото по екопътеката «Овеч».

Но пък панорамната гледка отгоре си заслужава усилията. А и попадайки сред оскъдните каменни руини, човек неизбежно се връща назад във времето и усеща с всичките си сетива величието и могъществото на някогашните обитатели на тази уникална българска твърдина.

http://www.desant.net/show-news/20706/

[Hatshepsut]

Намериха уникални съдове на повече от 3000 г. край село Кипра, община Девня

Отлично запазени праисторически съдове дари на Музея на мозайките в Девня съвестен жител на село Кипра. Уникалните предмети ще останат в музея за съхранение. Те са керамични и са открити случайно при строителни дейности. Ценните находки датират от периода на късно бронзовата епоха по нашите земи (1600 - 1100 г. преди новата ера).

 Районът на с. Кипра е известен с древната си история и богато културно-историческо наследство. Единият от намерените съдове напомня по своята форма на златните чаши от прочутото Вълчитрънско златно съкровище, което е от същата епоха, съобщиха вчера от пресслужбата на община Девня.

http://www.moreto.net/novini.php?n=153589


За този съд от Вълчитрънското златно съкровище става дума:



https://bg.wikipedia.org/

[Hatshepsut]

Уникален златен пръстен от VI в. открит край Бяла


Откритият край Бяла уникален златен пръстен. Снимка: Dnes.bg

В момента пръстенът е изложен в Националния исторически музей в София, където ще остане до края на май

Уникален златен пръстен, представящ ротондата "Анастасис" над Гроба Господен в Йерусалим, е открит при разкопки край Бяла, съобщиха варненските археолози Валери Йотов и Александър Минчев. Находката е датирана от VI век, съобщи БТА. Според учените пръстенът най-вероятно е принадлежал на свещеник.

 Това е първият такъв пръстен, открит в църковен комплекс, уточни Йотов. Той припомни, че край Бяла археолозите се натъкнаха на базилика, аязмо и жилище на първосвещеник.

 В Европа има твърде малко намерени златни предмети от VI век, допълни Минчев. По думите му причината за това е, че властващият по това време византийски император Юстиниян I (527-565) е забранил производството на такива накити извън Константинопол. Освен това златото се е изземвало от населението. Това показва, че свещеникът, който е живеел край днешна Бяла, е получил пръстена направо от патриарха, посочи Минков.

 Към разкопките и находката на варненските археолози вече са проявили интерес много чуждестранни учени. Минков съобщи, че през следващата седмица тук ще пристигне група от 50 римски и ватикански професори и студенти, които ще се запознаят на място с работата на българските си колеги.

 Археолозите допълниха, че в момента пръстенът е изложен в Националния исторически музей в София, където ще остане до края на май. После ще бъде изложен във Варна, а най-вероятно ще се съхранява в бъдещия музей на Бяла.

http://www.dnes.bg/obshtestvo/2012/04/12/unikalen-zlaten-prysten-ot-vi-vek-otkriha-krai-biala.156440#13342457984041&if_height=298

Златният пръстен, представящ ротондата „Анастасис“ открит от варненските археолози в късноантичната крепост на нос „Свети Атанас“ край Бяла е единствения, намерен в "ясна среда". Това съобщи днес на пресконференция д-р Валери Йотов от Варненския археологически музей. Златният накит може с голяма увереност да се датира от VI век. Находката е истинска сензация в археологическите среди, защото е сред малкото известните християнски светини от този период.

Уникалното откритие е направено през септември 2011 година пред входа на т. нар. „жилище на епископа“. Пръстенът е открит в църковен комплекс, който включва базилика, две кръщелни, аязмо, жилище на първосвещеник, който е възможно да е „местен“ епископ. Археолозите са се натъкнали на уникалната находка на самия вход на жилището на първосвещеника. Той вероятно е бил собственик на златния накит.

Пръстенът представлява плоска халка, върху чиято външна повърхност има украса от ластари и гроздове. Те са изработени чрез филигран и гранули. Горната част на украшението представлява цветна чашка, върху която стъпва ротонда - цилиндър и шатровиден / конусовиден купол. Отдолу на халката с гранули е представен равнораменен кръст.

Валери Йотов отбеляза, че било естествено при търсенето на паралели да се обърне внимание най-вече на византийските пръстени с подобна форма. Той добави, че сред достъпните литературни примери има един, който е публикуван от израелски учен. За него е посочено, че представя храма над Гроба Господен в Йерусалим.

По думите на Йотов трябва да се каже, че най-почитаната в християнството светиня - Гроба Господен, навсякъде се изобразява с представяне на архитектурно съоръжение (ротондата „Анастасис“), въздигнато (предполагаемо през 325-326 година) над гроба господен, по времето на император Константин Велики (280-337).

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=563470

[Hatshepsut]

Край Бяла откриха уникален византийски керамичен съд за готвене на пара

Уникален византийски керамичен съд от началото на VII век откриха археолози на нос Св. Атанас край Бяла, Варненско.

Това съобщи на пресконференция доц. Валери Йотов, ръководител на разкопките.

Доц. Йотов уточни, че в началото на този месец при проучването на жилище от късноантичната крепост на нос св. Атанас археолозите попаднали на находката - керамичен съд за готвене на пара.

Датировката на съда е в края на VI - началото на VII век, като по думите на археолога може да се изкаже хипотезата, че жилището е опожарено в 614 г.

Определението "уникален" в случая е напълно уместно, особено на основата на сравняване с видовете съдове от богатия керамичен ансамбъл на огромната територия на Византийската империя в този период, каза доц. Валер Йотов.

Той подчерта, че такъв керамичен съд не е известен не само за VII век, но също така и за предходните хилядолетия и следващите столетия.

Същевременно става ясно, че уникалният съд насочва към познати и препоръчвани съвременни кухненски съдове за готвене на пара, реклами за здравословно хранене и пр.

Доц. Йотов отбеляза, че този метод на приготвяне на храна е доста разпространен в Китай, Индия, Африка.

От няколкогодишните археологически разкопки на късноантичната крепост в Бяла се знае, че повечето жилища са напуснати в самото начало на VII век.

Както и при други византийски крепости по Българското Черноморие, рядко се случва да се попадне на архитектурна структура, в която да се открият повече находки. В случая обаче става дума навярно за жилище, чиито обитатели не са успели да вземат със себе си голяма част от имуществото си.

В заключение ръководителят на разкопките на нос Св. Атанас заяви, че откриването на жилище с голяма част от предметите на ежедневния бит, винаги се смята за добър шанс в археологическата практика.

Мястото на жилището – до крепостната стена, характеристиката (двуделно, двуетажно), откриването на две златни монети на императорите Юстиниан (527-565) и Маврикий Тиберий (582-602) и над 150 византийски медни монети, тежести за измерване, златарска везна и др. позволяват да се изкаже хипотезата, че това е било жилище на трапезит или с други думи – обменно бюро.
 
https://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4976871

[Hatshepsut]

Солницата край Провадия е най-стария град в Европа

Възникнал е преди повече от 6500 години

Най-старият солодобивен център в Европа – Провадия-Солницата, се оказа и най-стария праисторически град на стария континент, възникнал преди повече от 6500 години! Това установил екипът от Националния археологически институт и музей на БАН, който извършва разкопките в археологическия обект.
 „Каменни бастиони и каменни стени от 4700–4200 г. пр. Хр. с дебелина два и три метра са най-ранните и най-масивните укрепления от периода на праисторията, документирани до днес в цяла Европа”, разкрива ръководителят на екипа проф. Васил Николов.

 След последните разкопки техните останки се открояват все по-импозантни. Разкриват се съоръжения, непознати за фортификацията в древността на Стария свят, добавя той. Професор Николов и екипът му са проучвали три последователно съществували каменни крепости, в които древните са пазели от грабители добиваната от тях най-ценна за времето си суровина – солта, в наше време равна по значимост на нефта. „Какво са криели зад дебелите стени – това иска да установи екипът ни от Националния археологически институт и музей – София и Исторически музей – Провадия. А че тези хора са били богати свидетелства и некропола, проучван през този археологически сезон. Гробовете датират от края на „златната ера”, когато първата европейска цивилизация с център в района на Варненските езера загива”, разяснява археологът. Той добавя, че екипът е бил удивен от няколкото странни гробове на убити и „разфасовани” мъже, както и един троен гроб на възрастен мъж с две деца.

 Не по-малко е било и учудването от богатството на гробните дарове. „Солта в праисторическата древност има функцията на първите пари – далече преди златото, което е само белег на престиж. Като единствен производител на сол на Балканите по това време, през V хилядолетие пр. Хр. Провадия-Солницата е „монетния двор” на региона”, разкрива още проф. Николов. И добавя, че чрез мащабна търговия провадийските солни „кюлчета” достигали далече на юг, а обратно се връщали храна и продукти на престижа, които са придружили техните собственици в гробовете на Варненския „златен” некропол.

 Неслучайно в рамките на две години в Провадия (2010) и Варна (2012) се събираха най-известните специалисти по древен солодобив и по черноморска праистория – водеща тема бяха откритията край Провадия през последните няколко години! Изследвания на археологическия обект правят и учени от Великобритания, Япония и Германия.

http://www.blitz.bg/news/article/157734

Скелети на над 6 хил. години откриха в некропола на Провадия-Солницата


Снимка: © БГНЕС

Археологически екип, ръководен от професор Васил Николов, откри некропол със запазени скелети датиращи от 4300 години преди Христа при разкопки в археологическия комплекс Провадия-Солницата.

Екипът работи почти два месеца на обекта, а според проф. Николов от Национален археологически институт и музей на БАН Провадия-Солницата е най-ранният праисторически град в Европа и неговото възникване като комплекс и като градски център се датира някъде около 4700 г. пр. Хр.

Това е най-старият в Европа солодобивен център от VI и V хилядолетие пр. Хр. Началото му е около 5500 години преди Христа показват радиовъглеродните дати.

По думите на учения производството на сол е това, което е създало този комплекс и го прави толкова силен.

Селището възниква в средата на VI хилядолетие пр. Хр. с производството на сол вътре в селището. По-късно производството е изнесено извън него, а селището е застроено предимно с двуетажни къщи и е оградено с каменна стена.

Три стени през вековете са строени за защита на града. Първите две, строени някъде около 4700-4500 г. пр. Хр, с дебелина между 2 и 2,4 метра, са и най-ранните укрепителни системи в Европа.

http://news.ibox.bg/news/id_849698898

[Hatshepsut]

Манастирът на княз Борис I


Манастирският комплекс впечатлява с размерите си,
макар да е проучена само половината от площта му

Най-големият проучен скрипториум от средновековна България и Византия се намира край Варна

Жителите на Варна едва ли знаят какво богатство имат, скрито само на няколко километра от кв. “Възраждане”, край лозята на Теке Караач. Там се е намирала манастирската обител на княз Борис I, в която той се оттегля и отстъпва престола  на сина си Владимир през 889 г.

 Построена е в края на IX и началото на X в. - период на утвърждаване на християнството в България и мощна книжовна дейност. Днес на Теке Караач може да се видят очертанията на средновековната сграда, множество помещения, възстановени донякъде стени и разкопки.
 Обектът все още не е превърнат в туристическа атракция и може би заради това е познат главно на малчуганите от близкия квартал, които играят наоколо.

 Забележително откритие в манастира е просветителският център, или казано на съвременен език,  средновековно книгоиздателство, в което е кипяла писателска, преписваческа и преводаческа дейност, поставила основите на българската книжнина. Счита се, че това е най-големият проучен досега скрипториум (400 кв.м ) от средновековна България и Византия.

 Откривателят на манастира  Карел Шкорпил през 1921 г. пише: “Оставаме учудени от гледката, която се открива оттук. Под нас като на длан се гледа цялата варненска долина със светлото езеро, тъмното море и с града Варна. Разкошна местност!”.
 Шкорпил открива в района трисантиметров оловен печат (моливдовул) на княз Борис – Михаил, който най-вероятно е ктитор на манастира. Печатът се е прикрепвал върху кореспонденцията му с аристокрацията. От едната му страна е изобразен Исус Христос, а от другата - най-вероятно замонашеният княз или, според други предположения, молеща се Богородица.

Оловният печат на Борис-Михаил

 Около образите има два надписа: “Богородице, помози (на твоя раб) Михаил, княз на България” и “Господи, помагай на Михаила, княза на българите”. Храмът на  манастира е посветен на Пресвета Богородица, покровителка на рода на Борис I.
 Най-новите проучвания на комплекса започват през 1995 г. под ръководството на проф. Казимир Попконстантинов, директор на катедра “Археология” във Великотърновския университет.

 През 2008 г. той попада на основите на баня и тоалетна. Досега такива помещения са откривани само в манастира в село Равна, Провадийско, и в Голямата Базилика в Плиска.
 Луксозното строителство - четири реда камъни и три реда тухли, говори, че сградите са свързани с княжеския двор.
 Намерени са и около 12 000 фрагмента от стенописна украса в манастирския храм. Такива изображения от X в. в Североизточна България има само при архиепископската базилика в Дръстър.

 Сред ценните находки е бронзовият кръст от X в., разпятие на Исус Христос. В четирите му края има изображения, вече доста изтрити, най-вероятно на четиримата евангелисти. Открити са и множество български, византийски, сръбски, турски и венециански монети.
 Манастирският комплекс на Теке Караач обаче най-много впечатлява със своите размери. Освен скрипториума, той включва църква, кула с параклис, библиотека, училище, олтарна маса, монашески помещения, ковашка работилница.

Останки от мраморна колона

 Сградата на скрипториума е дълга 40 м, широка 10 м, разделена на 13 помещения, с обширен коридор. В нея са открити голям брой бронзови закопчалки за книги и 30 железни стилоса (писала). Те са заострени в единия край, а в другия имат форма на лопатка.
 С острия връх се е пишело, а със заобления се е заглаждало. Използвали са се восъчни таблички, т. нар. цери.

 Според археолозите, ръкописи трудно могат да се открият, тъй като писани на пергамент и на тази географска ширина не биха могли да се запазят. Това, което времето е съхранило, са апликации от украсата на кориците на книгите. Монасите са превеждали богослужебна литература от гръцки на старобългарски език.
 Катедралната църква е построена с ниши от север и от юг и е украсена със стенописи и монументална каменна пластика. Помещенията край нея са изработени от податлив на обработка варовиков камък.

 Княжеският манастир край Варна учудва проф. Георгиос Веленис от Солунския университет “Аристотел”. Той заявява, че не познава друга такава сграда нито в старобългарската, нито във византийската строителна традиция.
 Според проф. Попконстантинов пък мястото е част от т.нар. Варненска огърлица: Варненският некропол, Аладжа манастир и манастира в село Равна.  Просветителският център е разрушен в края на X и началото на XI в., най-вероятно от свлачище, а следи от живот има до XVIII в.

 Княжеският манастир край Варна има всички предпоставки да се превърне в археологически обект от национално значение. Той дава представа за мащаба на средновековното културно богатство на българите.
 Но все още е проучена едва половината от площта, върху която се е простирал. Липсва финансиране за по-мащабни археологически изследвания.

http://www.desant.net/show-news/26895/

[Hatshepsut]

Археолози откриха в Бяла редки за България паметници на християнската култура

В раннохристиянския комплекс в крепостта на нос св. Атанас, гр. Бяла археолози откриха три помещения за покръстване - кръщелни или баптистерии. За тези интересни открития разказват ръководителите на научната експедиция доц. д-р Валери Йотов и Александър Минчев.

Баптистерий 1 е бил изграден в северната половина на предверието на базиликата. Според формата на басейна се отнася към тип "кръг в правоъгълник". Често срещан тип е за Изтока, поради което другото наименование е "сирийски" тип. Това е единственият засега баптистерий с такава форма в България.

В тази си част, където се е намирал баптистерий 1, предверието е било украсено със стенописи и надписи. Между по-големите има един със запазен частично образ на светец (възможно - Исус Христос). Има също два фрагмента с частично повредени надписи с имена на латински: MARI[A] и HІE[S]US (или HРE[S]US). Засега, това са и най-ранните надписи с имената на Св. Богородица и на Иисус Христос от българските земи.

През 2010 г., в най-източното помещение - част от намиращата се северно от базиликата триделна сграда бе проучен кръстовиден баптистерий, а през 2012 г. под него се откри структурата на друг, по-ранен. Стратиграфската позиция ни накара да ги определим като баптистерий 2А (по-ранният) и баптистерий 2Б (по-късния).

Баптистерий 2Б (по-късният/горният): има форма на кръст, в чиито център е оформен цилиндричен басейн с по две стъпала от четирите страни. В най-късния етап от използването басейнът е бил с малък размер.

Баптистерий 2А (проучен в 2012 г.; по-ранният/отдолу) е с басейн, който е еднакъв по форма с басейна на баптистерий 1, но ориентиран в посока север-юг. Неговият улей за оттичане на водата е насочен в северна посока и също е оформен от продълговата амфора. Баптистерий 2А се отнася също към тип "кръг в правоъгълник".

Без съмнение, по-ранният от тия два баптистерия (2А) е изграден след разрушаването на баптистерий 1 (в предверието на базиликата), което е станало в средата на V в. Помещението на този ранен баптистерий (2А) е имало входове в източния и в западния зид. Навярно в първата половина на VІ в. е бил изграден горният баптистерий 2Б, който след няколко поправки е бил използван до първите десетилетия на VІІ в.

Може да се приеме със сигурност, че баптистерий 1 е бил използван в първите години на покръстване на местното население - предимно възрастни. По тази причина басейнът му е с по-големи размери и дълбочина. Приблизително със същите размери (но ориентиран север-юг) е и следващият като хронология баптистерий 2А. Най-късният баптистерий 2Б е с по-малък размер на басейна - навярно вече за кръщаване основно на новородените.

Александър Минчев - зам.-научен ръководителят на археологическия обект на нос Св. Атанас бе поканен на 22 март да представи тези и други интересни открития пред Папския институт по християнска археология в Рим. Папският институт е най-реномираният център за християнска археология не само в Италия, но изобщо в Западния свят. През месец април 2012 г. петдесет души от Папския институт посетиха обекта на нос Св. Атанас и археологическата експозиция изложена в Общинския културен институт /музей/ - гр. Бяла. Александър Минчев е първият българин, поканен да участва с лекция в Института.

http://news.varna24.bg/423549.html

[Hatshepsut]

Съкровище от златни монети откриха на нос Св. Атанас

Снимки: http://www.impactpressgroup.org/
 

Съкровище от седем златни монети е намерено край Бяла. Ценната находка е открита в късноантичната крепост на нос Св. Атанас, съобщи ръководителят на научната експедиция доц. д-р Валери Йотов.

 Археолозите са се натъкнали на съкровището при прокарване на канал в рамките на крепостта. Монетите са били поставени в керамично гърненце.

 Паричките са от средата на VI век. Една от тях е на император Юстин I (518-527), който поставя началото на Юстинияновата династия, а останалите шест на неговия наследник Юстиниян I Велики (527-565). Названието на златните монети, сечени в Източната Римска империя (Византия), в този този период е солид (от латински: solidus – твърд масивен).Теглото на всеки солид е около 4,44 грама, като ранните монети са с висок процент на злато – около 98%.

 Досега са открити шест съкровища със солиди от VI век по Западното Черноморие, като три от тях са във Варненска област. Те най-често съдържат между 8 и 12 монети, поясни доц. Йотов.

 Вероятно монетите са били притежание на собственик на имот, който търгува. Археолозите обосновават хипотезата си с това, че крепостта на нос Св. Атанас е била място за убежище и търговски център.

 През VI-VII век квалифицираните работници, като ковачи, дърводелци, са получавали 1-2 солида месечно, т.е. 10-20 солида годишно. Заплатата на войниците е била 8 солида годишно, но едновременно с това са получавали храна, дрехи и други стоки, с което тяхното възнаграждение реално е 15-20 солида годишно.

 С намерените на нос Св. Атанас монети по онова време хората са могли да си купят около 3 тона пшеница, 2000 – 3000 литра вино, около 150 литра зехтин, 2-3 крави, 10 прасета, 2 магарета, 1 работен кон, както и откуп за един обикновен пленник.

http://www.moreto.net/novini.php?n=207227

[Hatshepsut]

Археологически разкопки край Суворово

Как са живели в средата на V-тото хилядолетие преди Христа в местността "Корията" край Суворово - това проучват варненски археолози, които работят по останките на опожарено жилище. То е част от селище от периода на Халколита, когато хората откриват първия метал - медта.

Археолозите се опитват чрез находките, които са събирали в продължение на 4 сезона, тази година да получат пълна картина за обитателите на това селище. Засега знаят, че около 4 600 години преди новата ера хората тус са се занимавали със земеделие и скотовъдство.

"Това, което е характерно за тези хора, за тези обитатели през това време е, че те живеят на доста големи площи като селища. Архитектурата им е много
масивна", заяви гл. асистент Владимир Славчев - ръководител на разкопките.

Глината е един от основните материали за строителство. Откритите жилища от тази епоха са двуетажни, такава е била и къщата в местността "Корията".

Самите жилища са много масивни, а самите селища имат следи от много дълго обитаване от над 100, 150 години, тоест това е бил един период на разцвет, на едно постепенно развитие, което е водило до натрупване на различни блага.

Особен интерес представлява запазена част от релефна стенна мазилка, върху която личи шарка, позната като рибна кост или паркетен рисунък. Археолозите правят опит да я консервират. Разкопките ще продължат до края на август.

http://bnt.bg/bg/news/view/105721/aarheologicheski_razkopki_kraj_suvorovo



Археологически разкопки край Суворово

[Hatshepsut]

Край Варна откриха монети от различни епохи

В края на месец юли завършват разкопките на средновековната крепост Кастрици (Евксиноград) под ръководството на проф. д-р Валентин Плетньов.

Най-ценни сред находките се открояват няколко монетни съкровища - 130 монети на влашкия воевода Влад І, сребърни грошове на Мирчо Стари, монети на българският цар Тодор Светослав (1299-1322), османски акчета и др, съобщава агенция Булфото.

Работите по обекта започнаха в началото на юни, с много ограничени средства и намален брой работници - основно специалисти от варненския музей и музеите в страната.

За поредна година са разкрити части от средновековните улица на града, 8 големи двуделни средновековни жилищни сгради и складове, крепостна стена с височина четири метра, както и многобройни находки от керамика и метал, сред които: добре запазени блюда и паници със сграфито украса, за пръв път част от чаша с кръст и надпис "Св. Георги", четири бронзови кръстове-енколпиони, над триста средновековни (ХІІІ-ХІV в.) и късноантични (V-VІ в.) монети.

http://inews.bg/Култура/Край-Варна-откриха-съкровища-почти-като-пиратски_l.a_c.394_i.309611.html

Уникални кръстове и монети открити при крепостта "Кастрици"


Снимка: http://inews.bg/pictures/1009592_375_282_4x3.jpg

Близо 300 редки монети и няколко християнски кръста откриха археолози при разкопките на средновековната крепост "Кастрици" край Варна, съобщи БНТ. И тази година екипът се ръководи от проф. Валентин Плетньов, но с ограничени средства от бюджета на Регионалния исторически музей във Варна.

Археолозите проучили 7 сгради от крепостта "Кастрици" и открили, че някъде в средата на 14 век голямо земетресение разрушило постройките и принудило хората да се преместят по-високо и навътре в сушата. И тази година археолозите не успели да стигнат до отдавна търсената църква, за която предполагат, че се намира в крепостта.

Затова пък новите находки са изключително ценни - две редки монети от времето на Йоан Тертер, други няколко - пробити, сечени от българския цар Тодор Светослав (1299-1322) - вероятно за женски накит. Намерени са и 130 монети с лика на влашкия воевода Влад I Узурпатор, част от ритуална чаша, множество кръстове, сребърни грошове от румънските земи, както и турски монети от времето на Сюлейман Великолепни (1520-1566), отличаващи се с високо качество на среброто.

През 16-ти век се е търгувало основно със зърнени храни и дървен материал се е изнасял основно, от България са изнасяли венецианци и генуезци зърно, ечемик, жито, мед, пчелен восък, а са внасяли луксозни
стоки.

Сведения за крепостта Кастирици има от 1321 година. Тя е защитавала Варна от север, използвана е като пристанище и през Османския период. Заради активната търговия тогава, всяка година специалистите намират там съкровища и големи количества старинни монети.

http://www.vsekiden.com/138898

[Hatshepsut]

Царски гроб на 64 века

Семейство на владетел избито в Провадия

Едно от аристократичните семейства, владели цитаделата на най-стария европейски град Провадия-Солницата, е било избито по особено жесток начин и захвърлено в масов гроб. Възможно е да става въпрос дори за фамилията на Царя на солта. Трагедия от 4300 г. преди Хр. разкри екипът на проф. Васил Николов вчера, когато окончателно почисти костите на 5 скелета, захвърлени в овална яма с диаметър 1,7 м. В нея са открити останките на две деца на не повече от 4-5 г., юноша, жена и мъж. Черепът на едно от хлапетата е напречно разсечен, телата им са положени по гръб едно до друго. Юношата е бил захвърлен по лице. Жената, вероятно майка им, е прекършена, със свити на гърдите ръце и крака между главите на децата. Черепът й е смазан под огромен камък. Мъжът по-късно е хвърлен в ямата. На темето му зее огромна дупка. В корема му е била забита каменна тесла.

Край скелетите няма и следа от погребални дарове или нормалния за това време погребален ритуал. Убийците са искали душите на тези хора никога да не намерят покой, да не могат да се преродят, обясни за "Стандарт" проф. Васил Николов. Той подчерта, че масов гроб от края на халколита се открива за първи път у нас. Археолозите попадат на ямата в последния ден на миналогодишния сезон. Затова работата по находката започва едва сега. Старт на сезона в Провадия даде дискусия на "Стандарт" от кампанията "Чудесата на България".
Заедно с проф. Николов в проучването участва и световноизвестната проф. Катлийн Максуини, биоархеолог от университета в Единбург.
Зъбите на всички са в изключително добро състояние, което показва, че са били от богат род, каза още проф. Николов. Най-вероятно семейството е станало жертва на битка за солта. В края на каменно-медната епоха Провадия-Солницата е била процъфтяващ център за добив на сол, средище на велика цивилизация. Стената на цитаделата е била нещо немислимо не само за времето си, но и за хилядолетия след това - над 3,5 метра висока, с дебелина 2,4 метра. Това е първата каменна крепост в Европа, каза проф. Васил Николов. В праисторическото време солта е била по-ценна от златото днес. В края на каменно-медната епоха обаче настъпват климатични промени, започва засушаване и добивът на сол намалява до пълното му изчезване към 4300 г. пр.Хр. Това, според учените, е и причината за изчезването на халколитната култура. Краят й е белязан от брутални кръвопролития за сол и храна.
В петък проф. Николов и проф. Максуини ще извадят скелетите от ямата. От дъното й се подават още кости и учените предполагат, че гробът пази още древни тайни. Проф. Максуини ще определи пола на децата, вероятно ще разкрие и други подробности за масовото убийство. Екипът ще направи ДНК експертиза, за да установи дали покойниците са били наистина семейство.

http://www.bulgariautre.bg/2013/08/21/182477-tsarski_grob_na_64_veka

[Hatshepsut]

Работилница отпреди 5000 години откриха археолози

Грънчарска работилница отпреди 5000 години откриха варненските археолози в местността "Курията" край град Суворово, Варненско. Селището е от средния халколит, четвърта фаза на културата на Сава и Xаманджия, съобщи за БТА н.с. д-р Владимир Славчев - археолог от Варненския археологически музей.

Пътят към разкопките минава през покрайнините на Суворово в посока на село Дръндар на фона на огромните перки на вятърните генератори. Прашна селска пътека отвежда до поляната пред праисторическото селище. Тишината и спокойствието по нищо не издават присъствието на този значим и интересен обект.

През 1983 година при изграждането на пряк път между две селища работници се натъкват на археологически находки и уведомяват за това общината. Археологът Иван Иванов, отговарящ за праисторическата епоха във Варненския археологически музей установява, че находките са две праисторически жилища, разрушени от пожар. Успява да ги проучи. През 1989-90 година местната власт възнамерява да построи в района завод за керамика. Правят се предпроектни проучвания. За два сезона се извършват 16 сондажа, с помощта на които се уточняват границите на праисторическото селище. Разкрива се северната защитна стена, която е изградена от масивни каменни блокове. Проучената част от стена е дълга 16 метра.

След 10-годишно прекъсване разкопките са възобновени от археолога Владимир Славчев. Той възлага да се направи геомагнитно проучване на северозападната част от селището, за да стане ясно какво се крие под земята. При сканирането се различават стените на укрепителна система, както и очертанията на жилищата. С финансовата помощ на община Суворово през 2011 г. разкопките продължават още един сезон. Тогава археолозите откриват скелет пред входа на едно от жилищата, което според Владимир Славчев е изключително рядка находка. След направените изследвания се установява, че това е скелет на жена, на възраст между 65-70 години. Ако се съди по състоянието на зъбите и на костите й, тя е била в добро здраве.

Другата значима находка, открита в района на селището, е българска землянка, датирана от Х век, уточни Славчев. Сложната структура на обществото, обитавало селището Археолозите предполагат, че праисторическото селище е унищожено от голям пожар. Под останките върху глинения под на жилището те откриват огромно количество битова керамика, която е добре запазена.

Задачата, която си поставя екипът, е да обясни начина, по който хората са изграждали жилищата си, ползвайки дърво, клони, глина и камък. Владимир Славчев предполага, че древните жители първо са изграждали опорните контури на сградата и конструктивните връзки с обработени греди от дърво с различни размери. После оплитали около тях клони и ги привързвали с лико, натъпквали от двете страни глина, като я приглаждали с ръце. От външната страна те правели орнаменти с пръстите си. За да уточнят културните пластовете в селището, археолозите са предприели стратиграфски сондаж и са констатирали, че под жилището има още поне два периода на обитаване. Те са свързани с масивна каменна стена от варовикови блокове, която според учените предхожда периода на опожарените жилища. Огънят е превърнал обмазаните с глина дървени пръти в тухли. Там археолозите попаднали на глинобитна платформа, за която предполагат, че е плочата на втория етаж на сградата. Те са намерили и пещ за печене на керамика, където се различават и няколко плочи, рухнали на пода след пожара. След огледа може да се предполага, че жилището е съставено от три помещения с обща площ около 30 кв. метра, каза ученият. Археолозите открили и още две по-малки пещи. Това подсказва, че постройката е изградена като работилница за керамика. Тази хипотеза се подкрепя от намерените шпатули, орнаментьори, каменни гладилки, ползвани от тези, които са изработвали керамиката, разкриват експертите.

Археолозите имат идея следващата година да направят изложба на средния халколит. Искат да съберат на едно място подбрани находки на няколко музея от този период. Целта им е да се разкаже за живота на хората, за това как са строили домовете си. След некропола във Варна селището край Суворово ще допълни липсващите звена история, за да може разказът за Варненската цивилизация да стане пълен и истински, уверяват учените. Факт е, че безименните селища от местността "Курията" край град Суворово първи в Европа, вероятно и в света, изграждат общество със сложна социална структура и напреднали технологии.

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1139544

Археологическо откритие доказвало, че Варна е люлка на цивилизацията

Грънчарска работилница край Суворово отпреди 6500 години е доказателство, че регионът е люлка на цивилизацията, смята археологът Владимир Славчев от Варненския археологически музей. Той е ръководител на екипа, направил откритието през последното лято.

„През каменно-медната епоха в тази част на Балканския полуостров се достига едно стъпално на развитие, което по-късно бихме нарекли цивилизация. Разцветът на това общество настъпва 200 години по-късно, когато е оставен Варненският халколитен некропол”, коментира Славчев.

Досега са били открити няколко грънчарски пещи, но за първи път на Балканския полуостров се открива цяла сграда, която може да се свърже с това производство. Според археолога нейното съществуване показва, че пред средната каменно-медна епоха има специализирано производство и второто разделение на труда действително вече е настъпило.

Грънчарска работилница е имала три помещения. За построяването й са използвани предимно глина и по-малко дървен материал. Археолозите предполагат, че сградата е имала и приземие, тъй като керамични съдове и инструментите за направата им са намерени върху масивна глинена плоча.

„В работилницата не са открити земеделски сечива, но такива са изравяни при предишни разкопки на селището. Това показва, че произведената храна е била заменяна за грънчарската продукция. Твърде е вероятно готовата стока да е пласирана в съседните територии по Черноморието”, смята Славчев.

Археолозите са се натъкнали също на части от 5 религиозни антропоморфни фигури. „Хората са си представяли божествата с човешки облик, които са владеели различни стихии. Големият брой статуетки предполага, че става въпрос за политеистична религия, в която Богинята майка е играела водеща роля, тъй като повечето фигури са женски”, заяви още Владимир Славчев. Той се надява изследванията на археолозите да продължат и през следващото лято.

Първите проучвания в местността „Корията” край Суворово започват през 1983 г., когато е открито селище, датиращо от около 4500 г. пр. Хр. В началото на 90-те години разкопките са преустановени, като подновяването им е започнало през 2011 г.

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=621191

[Hatshepsut]

Трусове събарят древните крепости

Цитаделата край Провадия от края на халколита е съизмерима с една малка пирамида. При това родната крепост е съществувала близо 2000 години преди египетските пирамиди. През този сезон екипът на проф. Васил Николов дълба крепостните стени на най-древния град. В тази наистина къртовска работа излязоха наяве останки от първата отбранителна система, построена около 4700 г пр.Хр. Стената с дебелина при основата 2,10 м е изградена с огромни камъни и е съществувала около век, докато не я съборило земетресение с център Шабла-Каварна. След тежкия трус обитателите са използвали част от камъните и са вдигнали втора стена с дебелина 2,40 м и висока 3,50 м. Тя също е срината от земетресение, което люляло от изток, защото горната част се е срутила в тази посока. За прехода от среден към късен халколит това е било невероятна крепост. Но и трусовете са били често явление. Тези две укрепления от 4700-4500 г. пр.Хр.са са първите и най-ранни цитадели в Европа. Изключително много впечатлява, че са вдигнати с огромни камъни, тежки до 5 тона, пренасянето на които е трудна и сложна технология за онова време. Толкова канари в праисторически обект направо изумяват. Но богатите собственици на солниците са плащали, за да се укрепят и пазят. Има вдигната и трета стена, явно правена в края на халколита, може би защото площта на селището се оказала малка за обитателите му и са я разширили. Древните са направили и кожуси, за да не се свлича пръстта, като новата каменна отбранителна система е изключително помпозна, категорични са праисторици и археолози. За следващото лято остава да разгадаят сложността и предназначението на множеството радиални стени под бастиона.

http://paper.standartnews.com/