4 декември - Варвара, Женска Коледа

[Hatshepsut]

4 декември - Варвара, Женска Коледа

Според народнотo вярване, Варвара и сестра й Сава (чествана на следващия ден), двете сестри на Св. Никола, подготвят неговия празник и затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава".

Света Варвара се почита като закрилница от шарката и други болести. За празника жените приготвят обредно вариво, както на Анреевден. За да умилостивят шарката, вечерта преди празника приготвят трапеза или оставят медена питка на масата, за да си хапне баба Шарка и да не закача децата. Със същата цел в Западна България нечетен брой деца палят огън на кръстопът и го прескачат три пъти. Главня от него се пази като лек против дребна шарка.

За празника се месят питки, намазани с мед или рачел и се раздават на децата и съседите.

В някои райони на страната, празника се свързва с обичая полазване (Игнажден).

Църковен празник: Св.Варвара, посечена след жестоки мъки, заради отказа и да се отрече от Христовата вяра.

Обредна трапеза: до огнището се нареждат медна питка, паничка с мед, сол, пипер, шише с вода.

В Странджа има поречица: „Варвара вари, Сава меси, Никола гости гощава!".

От Света варвара се завървяват Зимните празници по българско. На варваринден стопанката на дома опича малки „кравайчета" за момченцата и „куклички" за момиченцата, вари жито, царевица, боб и ги раздава по комшиите за здраве и милост от Баба Шарка, та да не боледуват децата.

Празника наричат още "Женска Коледа", защото в него участват само жени и момичета.

Именници: Варвара.

http://horo.bg/index.php?menunode=5&show=material&materialid=275

В българския традиционен календар има множество празници, чийто древен произход е засвидетелстван от нашите учени-историци, етнографи и фолклористи. Самата наша празнично-обредна система съхранила много от традициите на предците ни, които основали тази държава. Поради това нашия бит и фолклор се откроявава от този на останалите народи.

Българските народни празници са разделенини на две големи групи – есенно-зимни и пролетно – летни. Към първата група на традиционните ни празници спадат денят на светците СВ. Варвара, Св. Сава и Св. Никола. С тях започва цикъла на зимните празници.

Според народното вярване Св. Варава и Св. Сава са две сестри, а Св. Никола е техен брат.

Денят на Св. Варвара се празнува на 4 декември. Народът я възприема като покровителка на болестта шарка. За това на този ден не се споменава това име. За да я умилостивят старите хора са я наричали Баба шарка, Лелята и други такива епитети. Обикновено на този ден в някои райони на страната се коли кокошка. Това често се е срещало в Тракия. Заради това този ден там се е наричал и кокошиден. Пак там в празничната вечер се стопаните кадят за първи път къщата си, затова тази вечер за тях е първата кадена вечер. Но това важи само за Тракия. В останалите райони на страната това става на Игнажден (20 декември). За тракийци това се пада втората кадена вечер, т. е това се извършва около Коледа, когато е кулминацията. Всъшност Коледа е най-големия зимен християнски празник и народа празнува подобаващо. Трета и последна кадена вечер е срещу Нова година (Суроваки).

На празника на Св. Варвара в Западна България се извършват определени ритуали, чиито главно действащи лица са малките деца и това съвсем естествено, тъй като именно те най-често са се разболявали от шарка. Те обикалят къщите. Тези деца се наричат Варварици. В българския традиционен календар денят на Св. Варвара е известен и като Женска Коледа.

http://www.bg-history.info/?p=statia&statiaid=277

[Hatshepsut]

Света Варвара или Женска Коледа

Православната църква почита паметта на Света Варвара. Народният календар нарича 4 декември Варварица, Варваринден, Варвардан. Митологията представя Варвара като сестра на Свети Сава (почитан на следващия ден) и на Св. Никола (6 декември).
Сава е по-добрият, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите.

Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на III век и починала през 305 или 306 г.

Паметта й се почита, както в православната църква, така и в католическата на 4 декември.


 В православието Св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт - които са нямали време да се покаят и причестят. В Полша денят на Св. Варвара е един от най-уважаваните празници, обявен е и за Ден на миньора, тъй като светицата се счита за покровителка на миньорите.

 Света Варвара е родена в семейството на аристократ-езичник от Илиопол (Мала Азия). Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Ревнивият й баща я затваря в кула - далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща й разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение.

 Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града - те двамата са поразени от мълния.

 През VI век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол.

Народните обичаи у нас в деня на Света Варвара

 У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи.

 В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве "къпани" питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича). Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.

 В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.

 Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите - по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.

 В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.

https://www.blitz.bg/news/article/93817


Широко разпространено е поверието, че св. Варвара е покровителка на детските болести (и на шарката). Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се заболяват.
    Празнува се за здравето на децата и стоката.
    В някои краища св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. Също така в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие. Момите се наричат варварки, а самият празник - женска Коледа, защото в него участват само момичета.
     Някъде три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си дърва и боб. Там те го варят и го оставят "за баба Шарка".
    За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата. Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си; прието е, че която спечели, ще се омъжи първа през годината. Именничките посрещат гости през целия ден.

   В образа на светицата Варвара се откриват много предхристиянски черти; в известен смисъл тя персонифицира болестите чрез външния си вид и част от функциите си. От друга страна тя символизира плодородието, покровителствайки домашните животни, здравето и брака. В това отношение св. Варвара е близка до св. Екатерина и въобще - до народните представи за християнските женски божества. Двойствеността на нейния образ обаче е значително по-засилена, защото празникът й "попада" в ярко изразената гранична зона, когато "денят се изравнява с нощта". тези представи обуславят амбивалентността на обредните практики: омилостивяване чрез житна жертва на хтоничното начало и осигуряване на плодородна година (в природен и социален план).
   Тук, както и в по-голямата част от народния ни календар, се преплитат отношение към тайнствени езически божества и към християнски светци. Обредите имат важна защитна роля, но и гадателна, и женитбена насоченост. Самият празник е неделим от комплекса Сава и Никулден, както и от предхождащия го Андреевден.

http://margaritta.dir.bg/dekemvri/0407kalendar_dekemvri.htm

[Hatshepsut]

Варвара вари, Сава пече...

След тях пък – с голямата лъжица идва брат им свети Никола, за да гощава гостите

На 4 декември православните християни почитат паметта на света Варвара. Тя се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт, т. е. хора, които са нямали време да се покаят и пречистят. Според старите българи светицата покровителства също плодородието, децата и домашните птици, като предпазва от болести (най-вече от шарка).
Легендите разказват, че тя заедно със свети Сава е сестра на свети Никола. Много популярна е народната поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава“.

От този ден започва цикълът на зимните празници. Празникът е наричан също Женска Коледа. На него млади девойки (наричани „варварки“), нагиздени с нови премени, обикалят по къщите и орисват хората на щастие и берекет. Стопаните ги даряват с боб, сушени плодове, ябълки и брашно.

Жените опичат питка, която вечерта оставят край огнището, за да може баба Шарка да „дойде да си хапне и отиде“. Върху обредната пита се пали „варварска свещ“. След това домакинята на къщата разчупва погачата високо над главата си, за да пораснат житните класове и децата. Свещта се смята за магическа и се пази през цялата година. Вярва се, че ако тя се запали при бури или градушка, облаците ще се разпръснат.

Освен обредната пита, на трапезата се слага и погача, намазана с мед, ошав, пълнени чушки, варено жито, боб и други ястия, все постни, които се прекадяват. Но основните блюда са от пшеница, варива или царевица, като задължително всеки от къщата хапва поне по залък от тях, за да не се „запече полето“. От тях се раздава и на съседите. В миналото децата прескачали огън, запален на кръстопът, за да са здрави през цялата година и „да не ги завари Варвара“.

В някои краища на България се извършва обредно гадаене по първия гост, влезнал в къщата. По това дали той е добър човек и дали идва с празни ръце, или носи някакъв дар за домакините, се предрича каква ще е следващата година.
На празника на света Варвара се извършва и специален ритуал, свързан с кокошките. Стопанката им хвърля в ограден с въже кръг зърна царевица и изрича думите: „Яжте, съберете се, да не ходите по чужди дворове, да се губите“.

Следващия ден (5 декември) Българската православна църква посвещава на свети Сава Освещени, който в края на живота си построил множество манастири и болници. В някои места светецът се олицетворява като покровител на вълците или още вълчи пастир.
Сава се свързва и с плодовитостта, за това на този ден булките, които нямат деца, приготвят  обреден хляб заедно с най-възрастната жена в дома. Те пресяват брашното със сито, обърнато наопаки, а най-старата жена нарежда: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема“.

На свети Сава по стар обичай се пържат мекици, които се раздават за здраве и благополучие. В стари времена народът ни изпитвал страх от светията, защото вярвали, че той „засява“ болестите по хората. От там идва и изразът: „Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява“.
На Савинден се подготвя никулденската трапеза. В някои краища на страната се вари жито в памет на мъртвите, което се раздава на гробищата.

http://www.desant.net/show-news/29005/

[Hatshepsut]

Женска Коледа / Варвара

На 4 декември Православната Църква отдава почит на света мъченица Варвара. Според някои източници, името Варвара произхожда от гръцки и е етимологичен аналог на "чужденка". В характеристиките на християнската светица са налице множество от реликтите на древно езическо бижество, свързано с култа към Богинята-майка, с продуциращото начало. Оттук произхождат, както доминиращото женско присъствие в обредността на празника, така и наименованието Женска Коледа. Момите, участващи в ритуалите, се наричат Варварки в чест на християнската светица. Заедно с празниците, посветени на св. Сава, свети Николай Чудотворец и предхождащия ги Андреевден денят на света Варвара образува единен празничен комплекс, в който се преплитат обреди с апотропейна (предпазваща) насоченост, множество гадателни практики и ритуали със соционормативен характер. Във фолклорните представи на българина и до днес се съхранява самобитното вярване, че "Варвара вари, Сава пече, а Никола гости посреща!" - в празничния комплекс всеки един от светците заема своето уникално място и е обект на култово преклонение, заради специфичните си функции и своята битово-социална ангажираност.

В процеса на многовековните си наблюдения и натрупаните емпирични данни, народът ни е достигнал до извода, че със света Варвара се свързва уголемяването на нощта - астрономическата близост на празника с деня на зимното слънцестоене обуславя наличието на обредни практики за омилостивяване на хтоничното начало и същевременно за осигуряване на бъдещо плодородие. По подобие на света Екатерина, света Варвара асоциативно се персонифицира с детските болести (Баба Шарка) и със здравето на децата в семейството, покровителка е на домашните животни и птици, свързва се с брака и хармоничните взаимоотношения между интимните партньори. Ритуалната обрядност на празника се свързва с откровено-дуалистични настроения - периодите на аграрен преход в езическата религиозна система винаги са се характеризирали с амбивалентно почитане на опозициите "добро-зло", "младост-старост", "живот-смърт", "ден-нощ", "мъжко-женско" и др. Създаването на противостоящи двойки в празничната обрядност е опит за християнско преосмисляне на древните философски концепции, залегнали в древния бит на народа ни.

Рано сутринта в деня на света Варвара по стар обичай се събират момите в населеното място и сформират моминска "варварска" дружина, която е своеобразен еквивалент на мъжките коледарски дружини. Тяхната цел е организиране на ритуално шествие до всички жилища, намиращи се на територията на общността. Освен че има изразителен социо-нормативен характер, неговите функции са и с апотропейна насоченост - за предпазване на децата и домашните животни от болести, за здраве и плодовитост. Извършват се и гадателни практики от инициален тип, целящи прогнозиране на плодородието през новия аграрен цикъл, както и ритуали със сватбена насоченост. Пеят се обредни песни (вербална магия), играят се обредни хора (вид имитативна магия) и се извършват поредица от действия, целящи омилостивяването на света Варвара и успешното приобщаване на младите жени към социума.

Тъй като празникът на света Варвара се почита по времето на Коледните пости, обичаят повелява да се приготвят постни храни и варива в нейна чест - за спечелване на благоразположението й, за здравето на децата и семейството, за бъдещо плодородие и благополучие в дома. В етимологичен аспект името на светицата произлиза от "варя, варене" и оттам е продиктуван обичаят  в деня на света Варвара да се варят обредни варива - царевица, пшеница и др. Тъй като жертвата е житна, безкръвна, може да се счита, че заедно с другите обекти на култово преклонение, налице е и почитане на култа към смъртта - опозицията "живот-смърт" отново е застъпена в празничната обрядност като доказателство за вечния стремеж на българина към възстановяване на нарушената хармония между хтоничното и соларното начало. За здраве и благоденствие се месят обредни хлябове, които се мажат с мед и заедно с варената пшеница (коливо) се раздават сред съседите и другите жители на общността.

В някои етно-региони на територията на България е разпространен обичаят да се сформира детска дружина от 3, 5 или 7 деца, които отиват на кръстопът, на поляна или на бунището да варят боб за омилостивяването на Баба Шарка. Под формата на игри и забавления се извършват детски ритуали с апотропейна (предпазваща) насоченост.

http://nikitova-art.com/faq-ikons/386-zhenska-koleda-varvara.html