Скандинавски вярвания
Скандинавската митология обхваща предхристиянската религия, вярата и легендите на скандинавците, както и на викингите, които се заселват в Исландия. Важно е да се отбележи, че финландците имат самостоятелна система от вярвания, въпреки че между двете митология има много общи моменти. Скандинавската митология представлява и най-добре запазената версия на старата митология на германите като включва и Англо-саксонската митология. Митологията на германите сама по себе си е развита от ранна Индоевропейска митология.
Скандинавската митология представлява колекция от убежденията и историите, разпространени сред северните германски племена. Тя не представлява истинска религия, тъй като не се смята за истина пратена от боговете и не разполага с една или повече свещени книги. Разпространявала се е предимно устно, под формата на дълги стихове. Устното разпространение на легендите продължава до епохата на викингите. Почти цялата информация за скандинавската митология, с която разполагаме идва от средновековни текстове, написани по време или след християнизацията на тези земи.
В скандинавския фолклор някои от убежденията, присъстващи в скандинавската митология, се запазват непроменени много дълго време. Някои от традициите са част от фолклора на местното население и в наши дни. Други части от митологията на скандинавците впоследствие се е възродила или се е изменила под формата на германски неопаганизъм. Скандинавската митология се превръща в основна тема в немалко съвременни литературни произведения, както и във филмови или театрални продукции.
Викингите винаги търсели начин да запазят благоразположението на многобройните морски божества и преди всичко на Ньорд - богът на морето, символ на плодородието и плодовитостта. В техните представи, той бил стар мъдрец, който бди над крайбрежията и най-вече — над местата, където се лови риба. Те вярвали, че дълбоко в морската бездна, в своя величествен палат живеел Егир, заедно с жена си Ран и с деветте им дъщери. Викингите различавали девет вида вълни и били убедени, че всяка от тях била предизвиквана от една от тези девет дъщери. Това били скандинавските морски сирени, които прелъстявали моряците, за да ги отвлекат в океанските дълбини. Те смятали също така, че земята е плоска и кръгла, заобиколена отвсякъде с море. Според тях, в дълбоките океански бездни живеел Вселенският змей — Йормунганд, чието тяло опасвало цялата земя и, че той предизвиквал силните морски бури. Тези морски божества олицетворявали богатствата и опасностите на моретата, а също (деветте дъщери на Ран) - магията, която винаги са упражнявали над хората.
Викингите вярвали и в различни същества, носители на магическа сила, като елфи, гномове, тролове и т.н. Те си представяли гномовете като малки създания, които живеят под земята и в тъмните и гъсти гори и пазят подземни съкровища. Имали магическата сила да направят човек щастлив или нещастен и особено да подаряват своите несметни съкровища на случайни посетители в горите, които обитавали. Троловете, обикновено са изобразявани,като огромни великани, повече зли отколкото добри, които се хранели с камъни и хора. Някои тролове били огромни колкото скали и дори планини. Дърветата и горите по върховете представлявала косата им, а очите и устата им били пещери.
Один е върховният бог в митологията на германите. Повелител на небето и справедливата война, следи за справедливост. Баща на Тор, Тир, Балдур и други богове.
Один, върховният бог, седял на трона си в най-великолепната зала на Валхала със златен шлем и в златна броня. В него съжителствували силата и мъдростта, изкуството на поезията и силата на властта. Той създал човешките закони според митовете, наредил жертвоприношенията и по негова заповед валкириите водели във Валхала падналите в боя герои, където те ще пируват заедно с Один до края на света - Рагнарьок, когато ще излязат на последен бой рамо до рамо с боговете срещу Локи и слугите му.
Один седял на златен трон и държал в ръката си направено от джуджета копие, наречено Гунгир, което при всяко хвърляне безпогрешно улучвало целта. Осмокракият му кон Слейпнир можел да го пренесе в боя по-бързо от вятъра. На лявото и дясното рамо на Один са кацнали по един черен гарван - Хугин и Мунин, мисълта и паметта. Один пращал всяка сутрин своите птици и те обикаляли целият свят и донасяли новини за съдбата на народите. До Один седели вълците Гере и Фреке (също изписвано Гери и Фреки), на които давал цялата си храна, от която самият той нямал нужда.
Когато настъпи Рагнарьок и Локи нападне Асгард, Один ще се сражава с чудовищния вълк Фенрир, който ще го погуби, ала синът му Видар ще отмъсти за него, убивайки звяра. Епитети на Один са Гриймнир, Харбард, Вератюр, Хериан, Хелблинди, Фарматюр, Свидур, Свидрир, Хар, Ямнхар, Триди, Свасидур, Билаюгур, Тудур, Тундур и много други.
Один е известен под различни имена според географските региони: англо-саксонското Wōden и старото горногерманско Wotan, които произхождат от протогерманската дума Wōðinaz или Wōðanaz. Името се свързва с думата "oðr", която означава „ярост,възбуда“ и освен това „ум“, „поезия“. Както и името, култът към Один води началото си от протогерманския паганизъм. Тацит се отнася към Один като към Психопомп - „онзи, който предвожда душите“. Латинското dies Mercurii („денят на Меркурий“) е всъщност ранногерманският превод "Woden's day" или по-късното Wednesday - сряда. Юлий Цезар споменава Меркурий като върховен бог в религията на келтите. Друг паралел е между Один и келтския бог Луг. Той се изразява в тяхната същност на богове на ума, владеещи магията и поезията. Но Один е също и богът - пътешественик, той е богът с много лица, които проявява в търсене на истината.
В поетическите Еди Один се споменава като един от синовете на Бьор и Бестла, които създават Средната земя или Митгард от морето, както и първите хора - Аск и Ембла. Тук се споменава за войната на аси и вани, оцелелите от които впоследствие описват делата на Один. В своята реч Хавамал богът разказва за откриването на руните и мъдростта, която те крият, след като сам окачил себе си на световното дърво Игдрасил за девет дни и девет нощи, прободен със собственото си магическо копие. Едно от имената на Один е Иг (Ygg), а Игдрасил (Yggdrasil) би трябвало да значи Конят на Один. А някои учени изказват хипотеза, че ритуалът по провесване на дървото е повлияло върху историята за Разпятиято на Христос.
Според Едите в проза Один обитава в Асгард. Местата, свързани с Один са: Гладсхейм (Gladsheim) - залата, откъдето той управлява делата на Средната земя, или земята на хората; Валаскялф (Valaskjálf) - неговия дворец, построен от солидно сребро; Хлидскялф (Hlidskjalf) - неговият трон, от който можел да наблюдава какво се случва по цялата земя; Валхала - залата на падналите в битка воини, чиито души наричали Ейнхерии (Einherjar). Душите на жените-воини или тези, които се отличавали с красота и сила, събират душите на мъжете-воини за последната битка - Рагнарьок.
Тир е германски бог на войната, син на Один, брат на Тор.
Тир, както твърди Снори, бил най-храбрия сред боговете, покровител на смелите воини. Той изгубил ръката си която била отхапана от вълкът Фенрир. Фенрир бил едно от чудовищните изчадия на Локи, роден от великанка. Боговете чули предсказание, че един ден вълкът и неговите братя и сестри ще разрушат света, затова те хванали чудовището и го държали в своя власт. Само Тир бил достатъчно храбър, за да се наеме да го пази. Докато Фенрир бил малко вълче, имало затишие, но когато боговете видели колко огромен ставал, те се разтревожили и решили да го оковат с измама . Убедили го да се остави да бъде окован под претекст, че това ще е изпитание на силата му, но колокото и дебела верига да му слагали, вълкът я разкъсвал. Тогава поръчали на най-изкусните майстори джуджета да изковат три пъти калена верига от шест елемента: стъпки на скитащ котарак, женска брада, планински корен, мечешки жили, дихание на риба и слюнка на птица. Джуджетата изковали много тънка, но неимоверно здрава верига. Боговете се опитали да подмамят вълка, да му я сложат, като казали, че след като успял да строши железните окови, лесно ще се освободи от тънката верига. Вълкът отговорил, че няма нищо достойно в това да скъсаш толкова тънка верига, освен ако не е изработена с хитрост, а в такъв случай той отказвал да се занимава с нея. В края на краищата, страхувайки се, че смелостта му е поставена под съмнение, Фенрир се съгласил, но само при условие, че един от боговете постави ръката си между челюстите му, докато го оковават, като залог за почтенноста им. Никой от боговете не искал да направи това, само храбрият Тир приел. Оковали вълка с магическата верига. Той се опитал да се освободи, но не успял и отхапал ръката на Тир.
Когато Рагнарок настъпи, Тир ще се изправи в смъртоносен бой с кучето Гарм ( Garmr ), пазачът на царството на мъртвите. Често Гарм е описван като вълка Фенрир, отхапал ръката на Тир. Гарм може да бъде намерен едва в няколко скандинавски текста, където е описан като "куче, най-силно от всички кучета". В предвид, че Фенрир убива Один и бива убит от сина му Видар, а не от Тир, вероятно смесването на Гарм с Фенрир е неправилно. По време на Рагнарок Тир и Гарм ще се бият като схватката ще е смъртоносна и за двамата.
Тор в скандинавската митология и викингските саги е бог на гръмотевиците, бурите, плодородието син на Один, брат на Тир и закрилник на хората. Той е описван като могъщ боец, сражаващ се с огромния чук Мьолнир. Тор е свиреп враг на злите великани и много легенди описват битките му с тях, но неговият най-голям противник е драконът Йормунганд - Митгардската Змия, който живее на дъното на океана, опасал с колосалното си тяло цялата земя. Когато настъпи Рагнарьок и Локи нападне Асгард, Тор най-сетне ще убие Йормунганд, но едва направил девет крачки ще рухне мъртъв, поразен от от отровата му.
Балдур (съвременен исландски: Baldur. Balder е името в съвременния норвежки, шведски и датски език) е, в Скандинавската митология, бог на светлината в германския паганизъм и втори син на Один.
През XII век датски записки от Саксо Граматикус и други датски и латински хроникьори отбелязват историята на този бог. Съставени в Исландия през XIII век, но базирани на много по стара скандинавска поезия, Поетичната Еда и, базирана най-вече на нея, Прозаичната Еда събрали и съдържали голям брой източници за смъртта на Балдур като голяма трагедия и като предвестник на Рагнарок.
Според източниците съпругата на Балдур е Нана, а техният син - Форсети. Споменава се също, че Балдур има най-великия кораб, построяван до тогава, наречен Хрингхорни и нямало по-хубаво място от неговата зала, Брейдаблик.
Балдур бил убит от своя брат Локи със стрела от имел.
Източници:-
https://bg.wikipedia.org/wiki/Скандинавска_митология-
https://bg.wikipedia.org/wiki/Один-
https://bg.wikipedia.org/wiki/Тир_(бог)-
https://bg.wikipedia.org/wiki/Тор_(митология)-
https://bg.wikipedia.org/wiki/Балдур