Скандинавски вярвания

[Hatshepsut]

Скандинавски вярвания

Скандинавската митология обхваща предхристиянската религия, вярата и легендите на скандинавците, както и на викингите, които се заселват в Исландия. Важно е да се отбележи, че финландците имат самостоятелна система от вярвания, въпреки че между двете митология има много общи моменти. Скандинавската митология представлява и най-добре запазената версия на старата митология на германите като включва и Англо-саксонската митология. Митологията на германите сама по себе си е развита от ранна Индоевропейска митология.

Скандинавската митология представлява колекция от убежденията и историите, разпространени сред северните германски племена. Тя не представлява истинска религия, тъй като не се смята за истина пратена от боговете и не разполага с една или повече свещени книги. Разпространявала се е предимно устно, под формата на дълги стихове. Устното разпространение на легендите продължава до епохата на викингите. Почти цялата информация за скандинавската митология, с която разполагаме идва от средновековни текстове, написани по време или след християнизацията на тези земи.

В скандинавския фолклор някои от убежденията, присъстващи в скандинавската митология, се запазват непроменени много дълго време. Някои от традициите са част от фолклора на местното население и в наши дни. Други части от митологията на скандинавците впоследствие се е възродила или се е изменила под формата на германски неопаганизъм. Скандинавската митология се превръща в основна тема в немалко съвременни литературни произведения, както и във филмови или театрални продукции.

Викингите винаги търсели начин да запазят благоразположението на многобройните морски божества и преди всичко на Ньорд - богът на морето, символ на плодородието и плодовитостта. В техните представи, той бил стар мъдрец, който бди над крайбрежията и най-вече — над местата, където се лови риба. Те вярвали, че дълбоко в морската бездна, в своя величествен палат живеел Егир, заедно с жена си Ран и с деветте им дъщери. Викингите различавали девет вида вълни и били убедени, че всяка от тях била предизвиквана от една от тези девет дъщери. Това били скандинавските морски сирени, които прелъстявали моряците, за да ги отвлекат в океанските дълбини. Те смятали също така, че земята е плоска и кръгла, заобиколена отвсякъде с море. Според тях, в дълбоките океански бездни живеел Вселенският змей — Йормунганд, чието тяло опасвало цялата земя и, че той предизвиквал силните морски бури. Тези морски божества олицетворявали богатствата и опасностите на моретата, а също (деветте дъщери на Ран) - магията, която винаги са упражнявали над хората.

Викингите вярвали и в различни същества, носители на магическа сила, като елфи, гномове, тролове и т.н. Те си представяли гномовете като малки създания, които живеят под земята и в тъмните и гъсти гори и пазят подземни съкровища. Имали магическата сила да направят човек щастлив или нещастен и особено да подаряват своите несметни съкровища на случайни посетители в горите, които обитавали. Троловете, обикновено са изобразявани,като огромни великани, повече зли отколкото добри, които се хранели с камъни и хора. Някои тролове били огромни колкото скали и дори планини. Дърветата и горите по върховете представлявала косата им, а очите и устата им били пещери.

Один е върховният бог в митологията на германите. Повелител на небето и справедливата война, следи за справедливост. Баща на Тор, Тир, Балдур и други богове.

Один, върховният бог, седял на трона си в най-великолепната зала на Валхала със златен шлем и в златна броня. В него съжителствували силата и мъдростта, изкуството на поезията и силата на властта. Той създал човешките закони според митовете, наредил жертвоприношенията и по негова заповед валкириите водели във Валхала падналите в боя герои, където те ще пируват заедно с Один до края на света - Рагнарьок, когато ще излязат на последен бой рамо до рамо с боговете срещу Локи и слугите му.

Один седял на златен трон и държал в ръката си направено от джуджета копие, наречено Гунгир, което при всяко хвърляне безпогрешно улучвало целта. Осмокракият му кон Слейпнир можел да го пренесе в боя по-бързо от вятъра. На лявото и дясното рамо на Один са кацнали по един черен гарван - Хугин и Мунин, мисълта и паметта. Один пращал всяка сутрин своите птици и те обикаляли целият свят и донасяли новини за съдбата на народите. До Один седели вълците Гере и Фреке (също изписвано Гери и Фреки), на които давал цялата си храна, от която самият той нямал нужда.

Когато настъпи Рагнарьок и Локи нападне Асгард, Один ще се сражава с чудовищния вълк Фенрир, който ще го погуби, ала синът му Видар ще отмъсти за него, убивайки звяра. Епитети на Один са Гриймнир, Харбард, Вератюр, Хериан, Хелблинди, Фарматюр, Свидур, Свидрир, Хар, Ямнхар, Триди, Свасидур, Билаюгур, Тудур, Тундур и много други.

Один е известен под различни имена според географските региони: англо-саксонското Wōden и старото горногерманско Wotan, които произхождат от протогерманската дума Wōðinaz или Wōðanaz. Името се свързва с думата "oðr", която означава „ярост,възбуда“ и освен това „ум“, „поезия“. Както и името, култът към Один води началото си от протогерманския паганизъм. Тацит се отнася към Один като към Психопомп - „онзи, който предвожда душите“. Латинското dies Mercurii („денят на Меркурий“) е всъщност ранногерманският превод "Woden's day" или по-късното Wednesday - сряда. Юлий Цезар споменава Меркурий като върховен бог в религията на келтите. Друг паралел е между Один и келтския бог Луг. Той се изразява в тяхната същност на богове на ума, владеещи магията и поезията. Но Один е също и богът - пътешественик, той е богът с много лица, които проявява в търсене на истината.

В поетическите Еди Один се споменава като един от синовете на Бьор и Бестла, които създават Средната земя или Митгард от морето, както и първите хора - Аск и Ембла. Тук се споменава за войната на аси и вани, оцелелите от които впоследствие описват делата на Один. В своята реч Хавамал богът разказва за откриването на руните и мъдростта, която те крият, след като сам окачил себе си на световното дърво Игдрасил за девет дни и девет нощи, прободен със собственото си магическо копие. Едно от имената на Один е Иг (Ygg), а Игдрасил (Yggdrasil) би трябвало да значи Конят на Один. А някои учени изказват хипотеза, че ритуалът по провесване на дървото е повлияло върху историята за Разпятиято на Христос.

Според Едите в проза Один обитава в Асгард. Местата, свързани с Один са: Гладсхейм (Gladsheim) - залата, откъдето той управлява делата на Средната земя, или земята на хората; Валаскялф (Valaskjálf) - неговия дворец, построен от солидно сребро; Хлидскялф (Hlidskjalf) - неговият трон, от който можел да наблюдава какво се случва по цялата земя; Валхала - залата на падналите в битка воини, чиито души наричали Ейнхерии (Einherjar). Душите на жените-воини или тези, които се отличавали с красота и сила, събират душите на мъжете-воини за последната битка - Рагнарьок.

Тир е германски бог на войната, син на Один, брат на Тор.

Тир, както твърди Снори, бил най-храбрия сред боговете, покровител на смелите воини. Той изгубил ръката си която била отхапана от вълкът Фенрир. Фенрир бил едно от чудовищните изчадия на Локи, роден от великанка. Боговете чули предсказание, че един ден вълкът и неговите братя и сестри ще разрушат света, затова те хванали чудовището и го държали в своя власт. Само Тир бил достатъчно храбър, за да се наеме да го пази. Докато Фенрир бил малко вълче, имало затишие, но когато боговете видели колко огромен ставал, те се разтревожили и решили да го оковат с измама . Убедили го да се остави да бъде окован под претекст, че това ще е изпитание на силата му, но колокото и дебела верига да му слагали, вълкът я разкъсвал. Тогава поръчали на най-изкусните майстори джуджета да изковат три пъти калена верига от шест елемента: стъпки на скитащ котарак, женска брада, планински корен, мечешки жили, дихание на риба и слюнка на птица. Джуджетата изковали много тънка, но неимоверно здрава верига. Боговете се опитали да подмамят вълка, да му я сложат, като казали, че след като успял да строши железните окови, лесно ще се освободи от тънката верига. Вълкът отговорил, че няма нищо достойно в това да скъсаш толкова тънка верига, освен ако не е изработена с хитрост, а в такъв случай той отказвал да се занимава с нея. В края на краищата, страхувайки се, че смелостта му е поставена под съмнение, Фенрир се съгласил, но само при условие, че един от боговете постави ръката си между челюстите му, докато го оковават, като залог за почтенноста им. Никой от боговете не искал да направи това, само храбрият Тир приел. Оковали вълка с магическата верига. Той се опитал да се освободи, но не успял и отхапал ръката на Тир.

Когато Рагнарок настъпи, Тир ще се изправи в смъртоносен бой с кучето Гарм ( Garmr ), пазачът на царството на мъртвите. Често Гарм е описван като вълка Фенрир, отхапал ръката на Тир. Гарм може да бъде намерен едва в няколко скандинавски текста, където е описан като "куче, най-силно от всички кучета". В предвид, че Фенрир убива Один и бива убит от сина му Видар, а не от Тир, вероятно смесването на Гарм с Фенрир е неправилно. По време на Рагнарок Тир и Гарм ще се бият като схватката ще е смъртоносна и за двамата.

Тор в скандинавската митология и викингските саги е бог на гръмотевиците, бурите, плодородието син на Один, брат на Тир и закрилник на хората. Той е описван като могъщ боец, сражаващ се с огромния чук Мьолнир. Тор е свиреп враг на злите великани и много легенди описват битките му с тях, но неговият най-голям противник е драконът Йормунганд - Митгардската Змия, който живее на дъното на океана, опасал с колосалното си тяло цялата земя. Когато настъпи Рагнарьок и Локи нападне Асгард, Тор най-сетне ще убие Йормунганд, но едва направил девет крачки ще рухне мъртъв, поразен от от отровата му.

Балдур (съвременен исландски: Baldur. Balder е името в съвременния норвежки, шведски и датски език) е, в Скандинавската митология, бог на светлината в германския паганизъм и втори син на Один.

През XII век датски записки от Саксо Граматикус и други датски и латински хроникьори отбелязват историята на този бог. Съставени в Исландия през XIII век, но базирани на много по стара скандинавска поезия, Поетичната Еда и, базирана най-вече на нея, Прозаичната Еда събрали и съдържали голям брой източници за смъртта на Балдур като голяма трагедия и като предвестник на Рагнарок.

Според източниците съпругата на Балдур е Нана, а техният син - Форсети. Споменава се също, че Балдур има най-великия кораб, построяван до тогава, наречен Хрингхорни и нямало по-хубаво място от неговата зала, Брейдаблик.

Балдур бил убит от своя брат Локи със стрела от имел.

Източници:

- https://bg.wikipedia.org/wiki/Скандинавска_митология
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Один
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Тир_(бог)
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Тор_(митология)
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Балдур

[Hatshepsut]

Сътворението на света според скандинавската митология

Източници:
- http://www.mythology.tribak2007.com/scandinavia-mythology1.htm
- http://www.nationalgeographic.bg/

В началото, на земята нямало нищо. Съществувала само черната бездна Гинунгагап. На север от нея се простирало царството на студа Нифелхейм, а на юг - царството на огъня Муспелхейм. Но ето. че в царството на мразовете бликнал изворът Гергелмир, чиито води дали началото на могъщата река Еливагар. Тя потекла стремително на юг, пропадайки в бездната Гинунгагап. Жестокият студ превръщал водата й в лед, но изворът Гергелмир не преставал да бълва все нови и нови потоци. Ледените грамади растяли и се приближавали все повече и повече до Муспелхейм. Накрая, ледът достигнал толкова близо до царството на огъня, че започнал да се топи. Искрите, излитащи от Муспелхейм се смесили с топящия се лед и му вдъхнали живот. И тогава, над безкрайните ледени простори на Гинунгагап се издигнала исполинска фигура. Това бил великанът Имир, първото живо същество в света. От лявата ръка на Имир се появили момче и момиче, а от крака му се родил шестоглавия великан Трудгелмир. Така било поставено началото на рода на великаните - жестоки и коварни, като леда и пламъка, от които са произлезли. Заедно с великаните, от топящия се лед се появила и гигантската крава Аудумла. Четири реки от мляко потекли от вимето й, давайки храна на Имир и децата му. Понеже все още нямало пасища, Аудумла се хранела, облизвайки солените ледени грамади. Една от тези грамади постепенно се стопила и от нея се появил могъщият великан Бури. Неговият син Бор се оженил за великанката Бестла, която родила боговете Один, Вили и Ве. На новородените богове не се понравил света, в който трябвало да живеят, а и не искали да понасят тираничното господството на жестокия Имир. Те се опълчили срещу великана и след дълга и жестока борба, го убили. Имир бил толкова огромен, че в кръвта, която потекла от раните му, потънала кравата Аудумла и всички останали великани. Само внукът на Имир - великанът Бергелмир успял да построи лодка, с която се спасил заедно с жена си. Сега вече никой не пречел на боговете да уредят света според своето желание. От тялото на Имир те създали земята - кръгла и плоска. Разположили я всред огромното море, образувано от кръвта на великана. Нарекли земята Митгард, (Средна земя/страна). От черепа на Имир създали небесния свод, от костите му - планините, от косите - дърветата в горите, от зъбите му - скалите, а от мозъка - облаците. От искрите, излитащи от огнения Муспелхейм направили звездите и украсили с тях небето. След като сътворили света, Один и братята му решили да го населят. На брега видяли две дървета - ясен и елха. Отсекли ги и от ясена направили мъж, а от елхата - жена. Един от боговете им вдъхнал живот, другият им дал разум, а третият - кръв. Така се появили първите хора - мъжът Аск и жената Ембла. След всичко това, боговете се погрижили и за великаните. Отвъд морето, на север от Митгард, те създали страната Йотунхейм и я дали във владение на спасилия се великан Бергелмир и неговите потомци - ледените великани.

Асгард, Ази и Вани


Асгард

Високо, високо над облаците, толкова високо, че нито един смъртен не можел да я види, се простирала прекрасната страна на боговете Асгард. Ефирният, но много здрав мост-дъга Бифрост съединявал Асгард с Митгард - земята на хората. Лошо се пишело на онзи, който дръзнел да се изкачи по него. Червената ивица на моста-дъга бил вечният, никога не угасващ пламък. Той бил безвреден за боговете, но изгарял всеки смъртен, който се докоснел до него. В средата на Асгард се извисявал върхът на гигантския ясен Игдрасил. Клоните му се простирали над целия свят, а корените му лежали в три страни - Нифелхейм, Йотунхейм и Митгард. Измежду тях бликали чудесни извори. Първият - Гергелмир, се намирал в Нифелхейм. Това бил изворът на всички реки, които пълнели моретата. Вторият бил в Йотунхейм. Това бил изворът на мъдростта. Страшният, сляп великан Мимир, най-могъщият от всички великани, охранявал водите му и не позволявал никому да пие от него. Третият извор - Урд, се намирал в Митгард. Той бил толкова прозрачен и чист, че който се потопял в него, ставал бял като сняг. До този извор било обиталището на норните. Тук те разплитли нишките на съдбите на всяко човешко същество от първия ден до смъртта му. Ако някоя нишка се скъсала, човекът веднага умирал. Всред клоните на ясена Игдрасил, бърза като светкавица, подскачала катерицата Рататоск По листата на дървото проблясвали капки медовина - вълшебната напитка, утоляваща жаждата на боговете. Близо до върха на Игдрасил, на най-високото място в Асгард бил трона на властелина на света и най-могъщия от боговете - Один.

От тук той виждал всичко, което ставало в Асгард, Митгард и даже в далечния Йотунхейм. Один бил баща на азите и най-мъдрият между тях. Когато бил още млад, отишъл при великана Мимир и помолил да му разреши да се напие от водите на извора на мъдростта. Но великанът му казал: "Нищо не се дава даром, а особено мъдрост. Какво ще ми дадеш ти в замяна?" "Всичко, което поискаш" - отвърнал Один. "Тогава ми дай дясното си око" - поискал Мимир. Один се замислил и отговорил: "Добре, съгласен съм. Умният вижда с едно око повече, отколкото глупавият - с две." И след като се напил с водата на вълшебния извор, за него нямало повече тайни нито в настоящето, нито в бъдещето. На плещите на Один стояли гарваните Хугин и Мунин, а в нозете му лежали вълците Гери и Фреки. Хугин и Мунин летели над цялата земя през деня, а Гери и Фреки я обикаляли нощем и след това разказвали на господаря си какво са видяли и чули. Один носел на главата си крилат, златен шлем, а в ръката си държал копието Гунгнир, което не пропускало никога целта. Осмоногият му жребец Слейпнир можел да препуска по земята, водата и въздуха. Господарят на света обикалял земята, яздейки го невидим за хората и участвал в сраженията им, като помагал на по-достойните да победят. Дворецът на Один - Валхала, бил най-големият и най-красивият в Асгард. В него имало петстотин и четиридесет просторни зали, в които пирували храбрите войни, паднали достойно в битка с врага. Те се хранели с месото на огромния глиган Серимнир, когото изпичали всеки ден, а на следващия той оживявал, за да бъде изяден отново. И боговете и войните във Валхала пиели от изобилното, сладко като мед мляко на козата Хейдрун, която пасяла клонките на ясена Игдрасил. Само Один не се нуждаел от храна.
 Тор - могъщият бог на гърмотевиците Освен Один, в Асгард живеели още дванадесет богове-ази. Най-важен всред тях бил най-големият син на Один, могъщият чевенобрад бог на гърмотевиците Тор. Той не бил така мъдър, като баща си, но затова пък нямало по-силен от него в целия свят, а подвизите му били неизброими. Майка на Тор била богинята на земята Йорд. Той бил покровител на селяните и зорко пазел домовете и нивите им от нападенията на злите великани. Хората вярвали, че ако не бил Тор. великаните биха унищожили целия свят. Понеже бил огромен и много тежък, нямало кон, който би могъл да го издържи и затова ходел пеш или препускал по небето в своята, обкована с желязо колесница. Тя била впрегната в двата козела Тангниостр и Тангриснир. Те били по-бързи от вятъра и даже по-бързи от Слейпнир - осмоногия жребц на Один. Тор притежавал вълшебен пояс, който увеличавал двойно силата му. На ръцете си носел железни ръкавици, а вместо копие или меч размахвал тежкия железен чук Мьолнер, който можел да разбие на трески най-дебелите и здрави скали. Богът на гърмотевиците пребивавал рядко в Асгард, защото дни и нощи се сражавал с великаните на изток. Но ако азите били заплашени от някаква опасност, било достатъчно да произнесат гласно името му и той веднага идвал на помощ.

Ето и останалите по-важни богове и богини от скандинавския пантеон:

Балдер - бог-аз, син на Один и Фриг. Бог на интелекта, мъдростта и пролетта.
Тир - бог-аз, син на Один и сестрата на морския великан Гимир. Бог на войната. Най-храбрият между боговете.
Хеймдал - бог-аз, син на Один, наречен "Мъдрият Аз". Верният страж на моста-дъга.
Браги - бог-аз, син на Один, бог на поетите.
Ход (Ходер) - бог-аз, "Слепият Аз", син на Один. Притежавал огромна сила.
Видар - бог-аз, син на Один и великанката Грид, наречен "Мълчаливият Аз".
Вали - бог-аз, син на Один. Владеел оръжието до съвършенство.
Ниорд - бог-ван, покровител на мореплавателите и нему били подвластни морето и морските ветрове.
Фрейр (Фрей) - бог-ван, бог на плодородието и лятото, син на Ниорд.
Локи - не е нито аз, нито ван. Произхожда от рода на великаните, но боговете му разрешили да живее в Асгард заради ума и хитростта му. Бил красив, но зъл и коварен.

Фриг - богиня-аз, жена на Один и мъдра колкото него - главна богиня в Асгард. Покровителствала брака и семейството.
Фрейя - богиня-ван, дъщеря на Ниорд и сестра на Фрейр, богиня на любовта. В Асгард била първа след Фриг.
Идун - богиня-аз, жена на Браги, богиня на вечната младост.
Ейр - богиня, покровителка на лечителите.
Йорд - богиня на земята, майка на Тор.

 Освен боговете и богините, в Асгард живееели прекрасни девици-войни - валкириите. Техен предводител била Фрейя. Те вземали невидимо участие във всяка битка, давайки победата на този, комуто я присъждали боговете. След края на битката отнасяли падналите войни-герои във Валхала и там прислужвали на пиршеството им.

[Hatshepsut]

Скандинавските богове

Източници:
- http://www.falantia.com
- http://forum.vestnikataka.bg/index.php/topic,13578.0.html

Скандинавските богове са разделени в две основни групи - "ази" (раса Аезир) и "вани" (раса Ванир). Ваните са земни богове, символизиращи богатството, плодородието и плодовитостта. Те са свързани със земята и морето. Най-главните вани са Аегир, Ниорд, Фрейр и Фрея. Азите са небесните богове, символизиращи мъдростта, мощта и войната. Те живеят дълго, но не са безсмъртни и загиват във времената на Рагнарок (Залезът на боговете). Представители на азите са  Один, Тор, Фриг, Тир, Хеймдал.

Один

ОДИН - господар на Асгард, върховен бог на скандинавския пантеон. Той бил надарен със свръхчовешки качества, което обаче не му пречело да събира мъдрост и знания отвсякъде. Один канел във Валхала загиналите в битка храбри войни, а там им прислужвали Валкириите - девици-войни. Один често пътешествал всред хората, наблюдавал ги и ги съветвал. В миг на просветление, той разкрил на азите, ваните, гномите, гигантите и хората смисъла на руните. На плещите му стояли гарваните Хугин и Мунин, а в нозете му лежали вълците Гери и Фреки. Хугин и Мунин летели над цялата земя през деня, а Гери и Фреки я обикаляли през нощта и след това разказвали на господаря си какво са видяли и чули. Один носел на главата си крилат, златен шлем, а в ръката си държал копието Гунгнир, което не пропускало никога целта. Конят му Слейпнир, бил с осем крака и можел да препуска по земята, водата и въздуха. Господарят на света обикалял земята, яздейки жребеца си и невидим за хората, участвал в сраженията им, като помагал на по-достойните да победят. В Рагнарок (Залеза на боговете), вълкът Фенрир убил Один, но преди това той забил копието си Гунгнир в гърдите му.

Тор

ТОР - бог на гърмотевиците, син на Один и богинята на земята Йорд. Тор е висок, мускулест и червенокос. След Один, Тор е считан за най-могъщия бог. Още като дете, той поразявал всички със силата и мощта си. Не бил така мъдър, като баща си, но затова пък нямало по-силен от него в целия свят, а подвизите му били неизброими. Тор препускал по небето в своята, обкована с желязо колесница, впрегната в двата козела Тангниостр и Тангриснир. Те били по-бързи от вятъра и даже по-бързи от Слейпнир - жребеца на Один. Тор притежавал вълшебен пояс, който увеличавал двойно силата му. На ръцете си носел железни ръкавици, а вместо копие, меч или лък, използвал тежкия железен чук Мьолнер, с който можел да разбива и най-здравите скали. Тор рядко оставал в Асгард, защото дни и нощи се сражавал с великаните. Но когато над азите надвисвала опасност, било достатъчно да произнесат името му и той веднага се явявал на помощ. В дните на Рагнарок (Залезът на боговете), Тор убил с чука си вселенския змей Йормунганд, но след като отстъпил девет крачки, паднал поразен от отровата му.

Тир

ТИР - бог на войната, син на Один и сестрата на морски великан. След Один, Тир бил трети по значение всред азите и най-храбрият бог. Той имал само лява ръка, защото загубил дясната, спасявайки боговете от гигантския вълк Фенрир. Това обаче, не му пречело да бъде изкусен войн и да участва във всички сражения. Тир е един от дванадесетте главни богове. В дните на Рагнарок (Залезът на боговете), той и вълкът Гарм се убили взаимно.

Балдур

БАЛДУР - бог на интелекта, мъдростта и пролетта. Син на Один и Фриг. Той е един от дванадесетте главни (след Один) богове. След Рагнарок (Залезът на боговете), той и Ход се освободили от разрушения свят на мъртвите и помогнали за построяването на новия свят.

Ход

ХОД (ХОДЕР) - наречен Слепият бог, син на Один. Той обладавал огромна сила, но никога не напускал Асгард и рядко излизал от двореца си. Ход е един от дванадесетте главни богове. Заради убийството на Балдер, бил убит от Вали. След Рагнарок (Залезът на боговете), той и Балдер успяват да се измъкнат от разрушения подземен свят и помагат да се построи новия свят.

Хеймдал

ЛОКИ - бог на огъня, побратим на Один. Той бил великан, смел и красив, но много коварен. Макар и великан, азите го приели като свой и често попадали в беда заради него, но и често ги спасявал, благодарение на находчивостта си. Той също е един от дванадесетте главни богове. Той е вдъхновител на убийството на Балдер, заради което боговете го заточили в подземния свят. В дните на Рагнарок (Залезът на боговете) е предводител на гигантите в битката им срещу боговете (азите). Локи убива Хеймдал, но самият той загива от копието му.

[Hatshepsut]

Фрейр

ФРЕЙР -  бог на плодородието, син на Ниорд. На Фрейр била подвластна слънчевата светлина. Той бил могъщ и прекрасен - отстъпвал по красота само на Балдер. Бил много добър, като баща си Ниорд и покровителствал мира на земята. Фрейр също бил един от дванадесетте главни богове. Във времената на Рагнарок (Залезът на боговете) бил убит от огнения великан Сурт.

Вали

ВАЛИ - един от дванадесетте главни богове. Владеел оръжието до съвършенство и в сраженията не отстъпвал даже на Тир, но не бил особено мъдър. Той убил Ход веднага след убийството на Балдер.

Видар

ВИДАР - наричали го Мълчаливият Аз, тъй като не обичал да говори, независимо, че бил много мъдър и храбър. Той бил син на Один и великанката Грид и бил почти толкова могъщ, колкото богът на гърмотевиците Тор. Той също е един от дванадесетте главни богове.

Браги

БРАГИ - бог на поетите. Един от дванадесетте главни богове. Син на Один и мъж на Идун. Всеки, който искал да стане поет, трябвало да моли за покровителството му.

Идун

ИДУН - богиня на вечната младост, жена на Браги. Тя била скромна и тиха, но без нея азите нямало да бъдат живи. Тя имала кошница, пълна с ябълките на вечната младост, с които угощавала боговете. Кошницата била вълшебна и никога не се изпразвала.

Сиф

СИФ - богиня на плодородието, жена на Тор. По красота Сиф отстъпвала само на Фрея, но коси като нейните, нямал никой, защото били направени от златото на гномите.

Фриг

ФРИГ - богиня на брака, семейството, жена на Один. Тя е господарка на живеещите в Асгард богини. Тя била толкова мъдра, колкото и нейния мъж. Подобно на Один, Фриг често се спускала на земята и предрешена бродела всред хората, слушайки за мъките и грижите им.

Фрея

ФРЕЯ - богиня на любовта, дъщеря на Ниорд и сестра на Фрейр. В Асгард тя била първа богиня след Фриг. Фрейя нямала равна по красота нито всред боговете, нито всред хората, а сърцето й било толкова добро и нежно, че съчувствала на всяко страдание. Когато плачела, от очите й капели златни сълзи. Фрейя била също и предводителка на Валкириите.

[Ратникъ]

Моля те посочи източника !

[Hatshepsut]

Митологични същества, великани и чудовища

Великани

МИР - първото живо същество на земята. Според скандинавската митология, при възникването на Вселената огънят на Муспелхейм се срещтнал с мразовете на Нифелхейм при Гинунгагап (хаос, празнота, вакуум) и на това място ледът се разтопил, а от водата се зародил живот в лицето на Имир. От него са произлезли великаните (тролите). Боговете от расата Аезир (азите) убили Имир и направили от черепа му небесния свод, от тялото му - земята, от кръвта - морето, от костите - планините, а от косите - горите.

БУРИ - прародител на боговете. Появил се от леден блок, близан от митичната крава Аудумла. Бури е баща на Бор и дядо на азите, боговете от расата Аезир. И до сега не е уточнено дали Бури е великан или бог.

БОР - древен скандинавски бог, син на Бури. Той се оженил за ледената великанка Бестла - дъщеря на ледения великан Болтор. От тази връзка се родили първите трима богове от расата Аезир - азите Один, Вили и Ве.

МИМИР - сляп великан. Най-могъщият от всички великани. Той бил пазител на извора на мъдростта, който извирал от корените на гигантския ясен Игдрасил. Върховният бог Один дал на Мимир едното си око, за да може да пие от водите на извора.

СУРТ - предводител на огнените великани от Муспелхейм. Във времената на Рагнарок (Залезът на боговете), той убил Фрейр с огнения си меч, но при това загинал и той.

Чудовища

ЙОРМУНГАНД - едно от децата на Локи и великанката Ангрбода. Чудовищна морска змия (змей), обвиваща с тялото си цялата земя. Наричана е още Мидгардска змия (змей). Другите деца на Локи и Ангрбода са огромният вълк Фенрир и Хел - господарката на подземния свят.

ФЕНРИР - чудовищен вълк, дете на Локи и великанката Ангрбода. Азите успяли с хитрост да го оковат, но във времената на Рагнарок (Залезът на боговете) той разкъсал веригите и се освободил, след което погълнал слънцето и убил Один. След това и той загинал.

ХЕЛ - чудовище, олицетворяващо смъртта. Дете на Локи и великанката Ангрбода. Господарка на подземния свят, изобразявана като жена, която от кръста надолу е скелет.

ГАРМ - кучето (вълкът) на Хел, пазач на подземния свят. Имал четири очи. Във времената на Рагнарок (Залезът на боговете) убил Тир и е убит от него.

Митологични същества

АУДУМЛА - едно от първите живи същества - гигантска крава, която се появила заедно с великана Имир от ледения хаос. Тя е откърмила първя великан Имир. Когато водата на Гинунгагап змръзнала отново, кравата Аудумла близала леда, докато се появил Бури, баща на Бор, който пък бил баща на Один, Вили и Ве - първите богове от расата Аезир (ази).

СЛЕЙПНИР - осмоног вълшебен кон, който Локи подарил на Один. Той можел да препуска по земята, по морските вълни и да лети във въздуха. С него Один пътешествал между световете.

МУНИН и ХУГИН - двата вълшебни гарвана, които служели на Один. Всеки ден те летяли по широкия свят и разказвали на Один какво са видяли и чули.

ХЕЙДРУН - коза, която живеела в Асгард и се хранела с листата и клонките на Игдрасил. Всички богове пиели от нейното мляко.

http://www.mythology.tribak2007.com/scandinavia-gods1.htm

[Hatshepsut]

Елфи и гноми

Веднага щом в небето засияло слънцето, животът на земята станал по-весел и по-радостен. Хората се трудели мирно в полето, всички били доволни и никой не искал да стане по-знатен или по-богат от другите. В тези времена боговете напускали често Асгард и странствали по света. Те научили хората как да добиват руда, как да направят първата наковалня, първите клещи и първия чук. С тяхна помощ, след това били изготвени всички сечива и инструменти. Тогава нямало войни, нямало грабежи, нямало клетвопрестъпления. В планините хората добивали много злато, но не го трупали като съкровише, а правели от него домакински съдове и украшения. Затова наричали този век "Златен".
 Веднаж, търсейки в земята руда, боговете Один, Вили и Ве намерили червеи, които се появили в тялото на Имир, от което преди време били направили земята. Гледайки ги, Один казал: "Ние населихме с хора повърхността на земята, но забравихме за нейните недра. Нека направим от тези ненужни червеи малки човечета-гноми и да им дадем във владение подземното царство. Ще го наречем Сварталфхейм т.е Страната на черните елфи." Тогава брат му Вили попитал: "А ако им омръзне да живеят там и поискат да излезат навън, на слънце?" "Не се бой, братко" - отвърнал Один. "Ще направя така, че слънчевите лъчи да ги превръщат в камъни. Това ще ги накара да живеят само под земята." "Добре, съгласен съм" - казал Вили. "Но ние забравихме не само недрата на земята. Ние забравихне и въздуха. Нека тогава превърнем част от тези червеи в черни елфи или гноми, а другата - в светли елфи. Тях ще ги заселим във въздуха между Митгард и Асгард и ще наречем страната им Алфхейм т.е. Страната на светлите елфи." Братята се съгласили с него и се захванали на работа. Така се появили гномите и елфите и скоро след това, гномите станали най-изкусните майстори. Никой не можел да обработва скъпоценните камъни и металите по-добре от тях. Даже самите богове често търсели услугите им. Докато гномите работели в недрата на земята, светлите елфи се трудели на повърхността й. Те отглеждали най-красивите и ароматни цветя и всяка година покривали земята с тях, за да я направят още по-красива.

Норни

Безгрижно и щастливо живеели хората в златния век, но това не продължило дълго. От изток, от страната на великаните, в Митгард дошли три жени. Едната от тях била стара и грохнала и се наричала Урд - "миналото", другата била зряла жена и се наричала Верданди - "настоящето", а третата била съвсем млада и се наричала Скулд - "бъдещето". Тези три жени били прорицателките норни, вълшебници, надарени със способността да определят съдбата на света, на хората и даже на боговете.

"Скоро, много скоро жаждата за злато ще проникне в сърцата на хората и тогава ще свърши златния век" - казала Урд. "Хората ще се убиват и мамят заради златото. Много славни герои ще бъдат заслепени от блясъка му и ще загинат заради него" - добавила Верданди. "Да, всичко ще бъде така, но ще мине време и златото ще изгуби властта си над хората и тогава те ще бъдат отново щастливи." - казала Скулд.

"Жаждата за злато ще завладее не само хората, но и боговете и те също ще проливат кръв и ще нарушават клетвите си" - отново заговорила Урд. "Великаните ще започнат война с боговете. Тази война ще продължи много години и ще завърши с гибелта на боговете и великаните." - казала Верданди. "Да, така ще бъде, но не всички богове ще загинат. Техните деца и онези от тях, които не са убивали и не са престъпвали клетвите си, ще оживеят и ще управляват новия свят, който ще възникне след гибелта на стария." - възразила Скулд.

 И наистина, всичко в света започнало да става така, както предопределили норните. В сърцата на хората се зародила алчността. Много от тях оставили мирните си занимания, хванали мечовете и започнали да воюват. Слънцето в небето продължавало да грее все така, но хората вече не били така щастливи, както преди. Сбъднало се и другото предсказание - между боговете и великаните започнала жестока борба, която продължавала векове. Безсилни да се доберат до Асгард и да победят азите, великаните насочили гнева си към хората. Започнали да изпращат в Митгард студове и суша, бури и градушки, а понякога спускали от планините огромни лавини, под които изчезвали цели селища. За да защитят хората от злодеянията им, боговете издигнали от веждите на Имир пръстен от високи, непроходими гори. Но понякога гигантите успявали да се промъкнат през него и тежко на онзи, който се изпречвал на пътя им. Желаейки да погубят света,те изпратили чудовища след слънцето и луната, за да ги погълнат. Единственият бог-аз, от който великаните се страхували, бил гърмовержеца Тор, който водел всеки ден безпощадни битки с тях, наказвайки ги за деянията им.

https://www.mythology.tribak2007.com/scandinavia-mythology2.htm

[Hatshepsut]

Залезът на боговете - Рагнарок

Наказанието на Локи

Веднаж, много, много отдавна, боговете пирували безгрижно в двореца на Аегир - повелителят на морето. Пиршеството продължило чак до настъпването на зимата. Само Тор, обезпокоен, че великаните ще завладеят в негово отсъствие Асгард и Митгард, потеглил на изток. Слугите на морския бог, Фемафенг и Елдир прислужвали толкова сръчно, че предизвикали спонтанното възхищение на пируващите ази, които ги обсипвали с похвали. Това озлобило завистливия бог на огъня. Опиянен от изпитото пиво, той убил с меча си Фемафенг. Възмутените богове скочили възмутени срещу него и го изгонили завинаги, нежелаейки да проливат кръв в дома на любезния домакин. Изплашеният Локи побягнал и дълго бродил около двореца на Аегир. Но злобата му не утихвала и когато до ушите му долетял смехът на богвете, не издържал и се втурнал обратно в залата. Елдир, другият слуга на морския бог, се опитал да го спре, но Локи го отблъснал и седнал отново на масата. При вида му, веселящите се ази замлъкнали поразени, а Один казал сурово: "Навярно си изгубил ума си, щом след всичко, което направи, се върна отново при нас. Казахме ти веднаж и пак ще го повторим - махай се и не се появявай повече пред очите ни!" "Никъде няма да ходя" - отвърнал Локи, усмихвайки се язвително и започнал да се подиграва на боговете. В това време, на вратите се появил разгневеният Тор и гърмовно извикал: "Махай се, Локи или моят чук Мьолнер ще те накара да замълчиш завинаги!" Лукавият бог на огъня се отправил към вратата, но преди да излезе се обърнал към боговете и злобно казал: "Знайте, че Балдер загина заради мен, защото аз сложих стрелата от имел в ръката на Ход и аз насочих лъка му. Знайте също. че заради мен, той не се върна от царството на Хел, защото аз се преобразих във веселата великанка, която не искаше да плаче за него." След тези думи той побягнал навън, преди поразените от ужас богове да се съвземат и да се втурнат след него. Достигайки до реката, Локи се гмурнал в нея, превръщайки се в риба. Виждайки това, азите взели мрежата на богинята Ран и я хвърлили във водата. Когато влачещата се мрежа достигнала спотайващия се под речните камъни бог, той скочил отчаяно извън водата, но могъщият Тор го хванал във въздуха. Страшно било наказанието на Локи. Разгневените ази го отвели до най-високата скала в Митгард и го приковали към нея. Над главата му поставили отровна змия, от чиято уста непрекъснато капела отрова. Сигин, вярната жена на Локи, седяла ден и нощ до него, държейки над главата му голяма чаша. И когато отровата започнела да прелива, тя я изливала далече от него. В това време обаче, отровата капела върху лицето на бога на огъня и той се гърчел в страшни мъки.

Пророчеството за Залеза на боговете - Рагнарок

Минало много време, откакто коварния бог на огъня Локи, бил прикован към скалата. Скръбта на азите след гибелта на прекрасния Балдер, започнала вече да стихва. По това време се родил вторият син на  Тор, наречен Моди, който не отстъпвал по сила на брат си Магни, а победените от Тор великани вече били забравили пътя към Асгард и хората се разпръснали по цялата земя, заселвайки най-отдалечените кътчета на Митгард. И тогава се появила пророчица, която виждала бъдещето така, както хората виждат това, което се случва около тях. Славата й се разнесла по целия свят, достигайки даже до Асгард. Щом чул за нея, великият  Один я повикал, за да предскаже на него и децата му по-нататъшната им съдба. Веднага щом дошла, прпрочицата започнала да говори: "Виждам, как още много столетия азите ще управляват, както преди света. Виждам, как ще се увеличават богатствата и славата им. Виждам, как ще ги почитат хората и как ще се боят великаните от тях. Но също така виждам, как се събират черни облаци над главите им и как приближава залезът на боговете. Тогава ще настъпят три зими с небивали студове и ветрове, които ще продължат три години, но хората няма да им обърщат внимание, защото ще воюват непрекъснато за злато, което е заслепило очите им и е помрачило разсъдъка им. В края на третата зима ще паднат оковите, с които е окован бога на огъня и той ще се надигне изпълнен със злоба и желание за мъст. От земните недра ще се изтръгне могъщият вълк Фенрир, а от морските дълбини ще се надигне Митгардската змия. Виждам, как Локи събира всички великани от Нифелхейм и Йотунхейм и как идва с тях къ Митгард на кораба "Нагалфар". Всред тях е Сурт - могъщият повелител на Муспелхейм. Той държи в ръката си огнен меч. Голям, много голям е корабът "Нагалфар". Той е направен от ноктите на всички умрели и с него идва несметна войска. Виждам смелият страж Хеймдал, който вече тръби със своя рог Гялар. Виждам, че са се разтворили всичките петстотин и четиридесет врати на Валхала и през всяка от тях излизат по осемстотин смели войни. Пред всички, на своя Слейпнир, с копието Гунгнир в ръка и златен шлем на главата, препуска Один. Останалите ази се спускат, като лавина по моста-дъга Бифрост, за да посрещнат врага. Виждам, как битката между боговете и вликаните, придружени от чудовища, започва в долината Вигрид. О, мъка за всички вас - виждам как Фенрир разкъсва бащата на боговете и как славният Тор убива Митгардската змия, но поразен от отровата й, сам пада мъртъв на земята. Виждам, как Локи се сражава с Хеймдал и как двамата се убиват взаимно. Виждам как Гарм, кучето на Хел се хвърля върху Тир и как загиват двамата. Вече е паднал прекрасният Фрейр, поразен от огнения меч на Сурт, който веднага се хвърля към богините, сражавищи се рамо до рамо с мъжете си. Виждам, как Видар - Мълчаливият Аз, настъпва челюстта на Фенрир, как забива меча си в гърлото му и убива чудовището. Ето, Магни и Моди вдигат бойния чук на Тор и също встъпват в боя и виждам, как Сурт загива под ударите на Мьолнер. И виждам, да - виждам, че великаните са победени, но огненият меч на повелителя на Муспелхейм е паднал върху ясена Игдрасил и могъщото дърво е обгърнато от пламъци. Неговите корени, отдавна проядени от дракона Нидхог, не могат да го крепят повече и той рухва. Заедно с него се руши небесният свод, а земята потъва в океана. Ето, вълците Скол и Хати поглъщат слънцето и луната и... вече не виждам нищо." Пророчицата замлъкнала, а боговете седяли замислени. Даже неукротимият Тор мълчал. Малко след това обаче, пророчицата заговорила отново: "Радвайте се, богове! Виждам, как се разпръсва черният дим, а в небето засиява новото слънце. То е по-ярко и по-красиво от предишното. Вече не съществуват Асгард, Митгард, Йотунхейм, Нифелхейм и Муспелхейм. Няма я страната на гномите, няма я и страната на елфите. Виждам само безкрайния  океан. О, не! Високо-високо в небето, по-високо от Асгард, виждам мълчаливия Видар, храбрия Вали, могъщите Магни и Моди - те са останали живи. Заедно с тях са Балдер и Ход, които са успяли да се спасят от мрачното царство на Хел. В пояса на Магни е затъкнат страшният чук на баща му. Оцелелите богове строят за себе си нова страна, а под тях, от океана се появява отново земята. Тя, цялата е зелена и е покрита с девствени гори, обширни поля, пасища, градини и ниви. Ето ги и хората. Те вече не мислят за богатства. Блясъкът на златото не ги заслепява и вече не воюват. Те са щастливи." - били последните й думи. "Кога ще бъде всичко това?" - запитал Один. "Не знам кога, но знам, че ще бъде!" - отвърнала тя.

https://www.mythology.tribak2007.com/scandinavia-mythology4.htm

[Hatshepsut]

Моля те посочи източника !

Аз съм ги посочил почти във всеки постинг, ето ги още веднъж систематизирани:

Източници:

- http://bg.wikipedia.org/wiki/Скандинавска_митология
- http://bg.wikipedia.org/wiki/Один
- http://bg.wikipedia.org/wiki/Тир_(бог)
- http://bg.wikipedia.org/wiki/Тор_(митология)
- http://bg.wikipedia.org/wiki/Балдур

- http://www.mythology.tribak2007.com/scandinavia-mythology1.htm
- http://www.mythology.tribak2007.com/scandinavia-gods1.htm
- http://www.mythology.tribak2007.com/scandinavia-mythology2.htm
- http://www.mythology.tribak2007.com/scandinavia-mythology4.htm

- http://www.nationalgeographic.bg/
- http://www.falantia.com/
- http://forum.vestnikataka.bg/index.php/topic,13578.0.html

[Горда–91]

Благодаря за темата!Скандинавските езически вярвания са ми страст от много време насам,и има малко хора с които да разговарям затова:)10 х!Сдобих се наскоро с една книга,но информацията е малко,а искам да се запозная подробно:)

[JKL]

Снори Стурлусон е на-известният скандинавски автор. Преведени на български са 2 тома на "Кралски саги",които са писани от него, но нищо особенно не са. Нашите приказки са по-интересни.

[Горда–91]

Опитах да се добера и до двете еди,ама не ми се получи.Навсякъде има или само общи неща,които вече знам или съвсем нищо:(

[Hatshepsut]

Исландия изгражда храм за богове от скандинавската митология

Той е повелителят на небето и справедливостта. По негова заповед валкириите водят душите на падналите герои към Валхала, където смелите ги чака пир до края на света. Той седи на златен трон, а в ръката си държи копие, което никога не пропуска. Той е върховния бог Один и скоро северните народи ще му се кланят отново.

Исландия се връща назад към корените си и възобновява култа към Бога-пътешественик.

Исландците скоро ще имат възможност официално да почитат в новопостроен храм боговете от скандинавската митология Один, Тор и Фриг, съобщава Ройтерс.

Изграждането на първия такъв храм на острова започна този месец. Това е първият храм за богове от нордската митология от Ерата на викингите.

Въпреки че християнството измества тези богове преди около 1000 години, в последно време модерната версия на скандинавското езичество печели популярност в Исландия.

Членството в религиозната група Asatruarfelagid, която е свързана с тази инициатива, се е утроило в Исландия за последното десетилетие до 2 400 члена миналата година. Населението на страната е от 330 хиляди души.

Храмът ще бъде с кръгла форма и ще бъде разположен до исландската столица Рейкявик. Той ще се използва също за погребални и сватбени церемонии.

Новото езическо течение отбелязва някои от ритуалите като на викингите, с музика, четене, пир, но се избягва колене на животни.

http://news.ibox.bg/news/id_1352712943
http://inews.bg/

[Hatshepsut]

Асгард

Асга̀рд (на нордически: Ásgarðr - „Ограденото място, оградата на асите“) в скандинавската митология е небесен град, обиталище на боговете аси. Намира се на полето Идавьол, много високо в облаците. Над него се извисява Лерад - върхът на ясена Игдрасил, а край Лерад, на най-високото място в Асгард, е Хлидскялф - тронът на Один, от който той вижда какво става по целия свят. Асгард е ограден от огромна и непристъпна каменна стена, построена от великан, който поставя условието, че ако я съгради за 18 месеца, трябва да получи като награда богинята Фрейя, както и Слънцето и Луната. Прибързано съгласилите се богове изпадат в ужас, когато виждат, че великанът ще успее, но лукавият бог Локи успява да попречи на работата му и като следствие строителят е убит.

В Асгард се намират жилищата на боговете. Първата постройка според митовете е дворецът Гладсхайм (Жилище на радостта), в който се събират боговете. В него има тронове за дванадесетте най-важни сред тях с висок трон за председателстващият ги Один. Самият Один живее в двореца Валаскялф, който е направен от чисто сребро. Край него се намира и дворецът Валхала, в който са настанени падналите по време на битка воини - т. нар. айнхерии. Боговете заседават в Гладсхайм, пируват във Валхала, но всеки от тях живее в собствен чертог.

Мястото, където живее бог Тор се нарича Трудхайм (Жилище на силата, също и Трудвангар - Полета на могъществото), а дворецът му - Билскирнир (Як дом). Балдур живее в блестящия палат Брейдаблик (Силен блясък), който е най-красивата постройка в Асгард. Богът на морето Ньорд живее на място, наречено Ноатун (корабостроителница). Сесрумнир (Имащ много места) е дворецът на богинята Фрейя, която притежава и фермата Фолквангер (Поле на воините). По време на битка тя избира половината от падналите воини като другата половина дава на Один.

Асгард се свързва с Мидгард (средната земя, светът на хората) чрез Биврьост - моста на дъгата. Край Биврьост се издига Химинбьорг (небесната планина), където е жилището на бог Хаймдал - пазителят на моста и Асгард.

В Асгард се намират и дворците Глитнир (Блестящ - домът на бог Форсети) - със стени и колони от злато и сребърен покрив, с него може да се сравнява само Брейдаблик, - и Гимле, дворец в южния край на небето. Един от най-красивите дворци, той е обитаван от светли елфи. Според мита, след Рагнарьок той ще остане непокътнат и в него ще се заселят оцелелите богове.

На Асгард като небесен свят и обиталище на боговете e противопоставен Нифлхайм и по-точно най-ниската му част Хелхайм — царството на мъртвите, населявано от душите на умрелите, които са недостойни да живеят във Валхала.

https://bg.wikipedia.org/

[Hatshepsut]

Деветте свята според скандинавската митология

https://www.facebook.com/the.pagan.traditions/photos/a.948661371831011.1073741830.948239281873220/1639006672796474/?type=3&theater

В основата на вярванията на викингите стои Дървото на мирозданието, наречено Игдразил. То представлява исполински ясен, чиито клони, стъбло и корени олицетворяват деветте царства, обитавани от боговете, хората и другите същества. Дървото само по себе си има символно значение, обхващащо цялата позната реалност. Както е описано в Едите, Один - върховният скандинавски бог, прозрял цялата истина за света, висейки обесен на клоните му, в магически екстаз. Наименованието Игдразил буквално означава "конят на Игр", където Игр е едно от многото имена на Один. Трябва да се посочи, че някои митове се срещат в няколко варианта, и затова няма голяма сигурност, дали някои от световете на Игдразил не съвпадат с други, но с различно наименование. Освен символно значение, световете на Игдразил имали и географско разположение, поне за такова се загатва в някои текстове. То е твърде неуточнено, но все пак свидетелства за едно от тълкуванията на митологията като сбор от предания за действителни лица, вождове и войни от най-древни времена.
Най-високо в короната на дървото е светът на висшите нордически богове - Асгард, обитаван от Асите - небесни богове от расата Аезир.
В короната на Игдразил е също и Ванахейм - градът на другата основна раса богове освен Асите - Ванир. Ваните са подчертано по-земни, в тяхната власт са плодородието, благоденствието, магиите, познанието за бъдещето. Аси и Вани често се противопоставят в митологията, но нерядко създавали общи потомци или някои богове от Ванир живеели в Асгард. Понякога наименованието Асса, освен за представител на расата Аезир, се използва и за обединено наименование на двата клана - Аезир и Ванир.
В короната на дървото е също Алфхейм, понякога наричан и Лиосалфхейм - или градът на светлите елфи.
В средата на стъблото на Игдразил е Мидгард - средната земя. Това е мястото, където живеели хората. Те не са митологически образи и това, което е известно за обитателите на Мидгард, е почерпено най-вече от стари англо-саксонски текстове, като например поемата Беовулф, в която, наред с измислиците, се представят и някои смятани за реални личности и събития от територията на Дания и Южна Швеция.
Йотунхейм е градът на великаните, зли същества от камък или лед. Врагове както на хората, така и на боговете.
Съществували и тъмни елфи, които за разлика от светлите били зли, те живеели в Сварталфхейм. Понякога обиталището им е наричано и Нидавелир.
Нифлхейм се наричал светът на мъглите, леда и студа, свят на мъртвите, управляван от богинята Хел.
Муспел е огнен свят обитаван от огнени великани. Според митологията при възникването на Вселената огънят на Муспелхейм се срещнал с мразовете на Нифлхейм при Гинунгагап (привидното нищо, празнота, вакуум) и на това място ледът се разтопил, а от водата се зародил живот в лицето на първото същество - Имир. Имир освен първия леден великан е и важна фигура в нордическата космология, тъй като от тялото му били създаден света. След като водата на Гинунгагап замръзнала отново, ледът бил близан от кравата Аудумла, която хранела Имир. От там се родил Бури, баща на Бор, който пък бил баща на Один, Вили и Ве - богове от расата Аезир.
Най-дълбоко в корените на Игдразил е Хелхейм, някои го смятат за едно и също с Нифлхейм. Вероятно е област в Нифлхейм (възприеман въобще като отвъдното), където живеела богинята на смъртта Хел.

http://bgworld.forumotion.com/t5204-topic