Много книги се изписаха за правенето на пари. Как да забогатеем за 250, за 500, за 700 и т.н. дни. Маркетингови теории, търсене на пазарни ниши, индустриален шпионаж, полит-икономически репресии... Създадохме един нереален свят пълен с илюзии. Знанието, опита, образованието и професионализмът се опорочиха. Всичко се внушава и се пречупва през призмата на личния материален интерес. А къде остана духовното? Някъде по трънливия път към трупането на първоначален капитал изгубихме своите човешки ценности! Това ли е крайната цел на една модерна и съвременна цивилизация? Само парите ли позволяват на личността да се развива и отварят всички възможни хоризонти на човека и живота? Показност и борба за надмощие! До тук ли успя да се развие културата на „висшата класа”? Истината е банална и всички я знаят. Тя боли и се избягва като грозна прокоба. Аз също съм банален и съм седнал да пиша тривиални неща, но нямам друг избор. Нямам избор, защото онова духовното, което съвсем не е скучно, то е твърде далеч от ежедневието, от бита на мнозинството. Ако пиша за него, ще получа етикета „пълен идиот”. Сега поне в очите на другите съм на ръба, т.е. полуидиот. И защо е така? Защото не съм практичен. Защото не гледам за себе си и не мисля достъчно за интересите на своето семейство. Не лъжа, не лицемеря и не крада. Разбира се, аз си имам и други основания за това, но те не са интересни за читателя.
Баналната истина е, че ако човекът не се озъзнае, алчността и егоизмът ще го погубят. И това всички го знаят, всички го пишат, но от хилядолетия нищо не се променя. Аз също го пиша с надеждата, че може би има някакъв шанс, макар и минимален. Вероятно можем и да се спасим. Да, шансовете са малки и не са добри, но ние сме длъжни да опитаме. Трябва да започнем от някъде. Не мислиш ли читатателю?
Спасители – дал господ. Пророци, месии, просветители, апостоли .... Има ги в изобилие през вековете и до днес. И все пак, човешката алчност и самолюбие продължават да надделяват над всичко и всички и да управляват света към сигурна гибел. Последните създават глад, мизерия, икономическо робство, политически репресии и войни. Те унищожават природата и духовното в човека. Те спъват развитието на науката и съсипват изкуството. Раждат извращения и дисхармонични, психични патологии. Създават престъпници, мошенници и спекуланти. Обезсмислят живота и тласкат към вредни за здравето навици и пороци (алкохол, цигари, наркотици,вредна музика, хазарт, игри ...). Зомбират хората, манипулират и промиват мозъци...
Либералите пледират за свобода и изява на личността, за здравословен егоизъм. За съжаление тези понятия и изрази са криво разбрани и лукаво приложени. Истината е, че либералите искат да дадат свобода, но не на човека, а на капитала. Меджу тях двете, обаче, няма знак за равенството и никога не е имало. Човешкият капитал, най-ценният от всички други видове, се експлоатира по особено жесток начин, обвит в мили, безочливи, съблазнителни, ласкателни, лицемерни и уж логични думи. Но логиката е повърхностна и само привидна. Останалото си е чиста проба похабяване на човешки потенциал, физическо унищожение и затъпяване. Хората оглупяват принудително и не могат да разгърнат свободно своите възможности, защото условията на труд са такива. Ценностната система на една печелбарска организация ги развива едностранно, монотонно и съвсем недостатъчно. Там не съществува всестранно и хармонично развитие на личността. Няма и как да стане. Това е все едно да очакваш хармонично развитие на тялото от спорт за пари. Малцина са онези, които могат да си позволят да спортуват за здраве, защото не само , че нищо не получават от него, но често се налага и да си плащат.
Нека все пак стигнем до сърцевината на проблема. Той се корени не в производствените сили, както твърди Маркс, а в търговията. Днес всичко се търгува: здраве, образование, страх, сексуален нагон, социална сигурност, политика, вяра, надежда, любов, наука, изкуство, егоизъм, самолюбие, власт, религия, еклология, жизнено пространство, поле за „свободна” изява и всякакви други материални, духовни и интелектуални блага създадени в сферите на производството, изкуството и науката. Всичко, което може да се потърси и да се предложи, влиза в система на търговията и търговските посредници започват целенасочено да спекулират с него. Затова се измества центъра на неговия смисъл и се подчинява на законите на олигополния пазар. Олигополният пазар е свързан с мафиотски структури, изнудване и репресия. Някой хора дори имат наглостта да наричат съществуването на такъв масиран и целенасочен тормоз върху невинните хора „демокрация”. Други казват, че тъпите си заслужават съдбата, без да осъзнават, че твърде често те също са в общия кюп като си плащат скъпо и прескъпо за всяка „умност”, която им родят „великите” мозъци. Така или иначе всички страдат, дори и тези, които са отгоре и тъпчат другите. Страдат, защото не живеят в хармония със себе си и природата. Страдат, защото не са свободни, а са част от една порочна система, от която няма измъкване. Въпреки парите и богатствата си, те страдат, защото нямат поле за свободна творческа изява, защото не са чисти пред себе си и най-накрая, защото никой не може да изтрие напълно съвестта си, освен ако не е психопат.