Археологически находки от Велики Преслав

[Борисъ]

“Когато смерд и беден човек и странник дойде отдалеч до крепостните кули на княжеския дворец [столицата Преслав] и ги види, той се удивлява. И като пристъпи към вратите, чуди се и пита. А като влезе вътре, вижда от двете страни издигащи се постройки, украсени с камък и изписани с други неща. А като влезе в двореца [вътрешния, град] и като види високите палати и черквите, богато украсени с камък и дърво и багри, а отвътре пък с мрамор и мед, сребро и злато – така и не знае с какво да ги сравни, тъй като не е виждал в своята земя друго освен сламени хижи. Бедният, започва да губи ума си и да им се чуди.
Но ако му се случи да види княза, седнал в мантия, обшита с бисери, със златна гривна на шията, с гривни на ръцете, препасан в кадифен пояс и увиснал на бедрото златен меч, а от двете му страни седналите боляри със златни огърлици, с пояси и гривни, той когато се завърне в своята земя, когато някой го запита: “Какво видя там?”, ще рече: “Не зная как да разкажа това, защото само със собствените си очи бихте могли достойно да научите за тази красота и ред. Само който от вас види със собствените си очи и размисли с безплътния ги ум, може да се възхити най-добре. Защото собствените очи не лъжат никого. И макар понякога и те да мамят, все пак са по-верни...”

Написано от Българският книжовник Йоан Екзарх в "Шестоднев"

Преславското съкровище:

Преславското съкровище е българско средновековно съкровище, датирано към 10 век сл.Хр., открито през 1978 г. край Преслав.
Съкровището е едно от най-големите със съдържащите се в него над 120 златни и позлатени украшения: златна диадема, огърлици, медальони, обици, копчета, пръстени и плочки от 14- и 22-каратово злато. За обработката им са били използвани клетъчен емайл, перли, аквамарин, планински кристал и други скъпоценни камъни. Сред накитите има от 10 век, изработени в Константинопол и Преслав, както и такива от 3 - 7 в. Правят впечатление християнските сюжети и символика.
Съкровището е открито случайно през 1978 г. в местността Кастана. Разкопките показват, че то е укрито в пещта на малка къща в предградията на средновековния град Преслав, вероятно при превземането му от киевските или византийските войски, съответно през 969 г. и 971 г. Те спомагат за изясняване на подробности около превземането на града. Най-късните предмети в съкровището са византийски монети на император Роман II (959-963).

[Борисъ]

Ето план на Златната Църква.Кръглата част е била с диаметър 9,5-10 метра:

[Светозар]

Преславски печати

През Средновековието международните договори, владетелските грамоти, държавната и частната кореспонденция, били скрепяни с висящи на връвчица печати. Те са правени от различен материал - злато /хрисовули/, сребро /аргировули/, олово /моливдовули/  и восък /керовули/.

Преславската колекция от средновизантийски печати  /971-1088г./, е най-голямата в света открита in situ при разкопките на административна сграда в дворцовия център. Откритите повече от 500 моливдовула, над 200 оловни  ядра и калъпи за отливането им показват, че на това място се е намирало ведомство /Стратегия/, обслужвало представителя на централната византийска власт след превземането на града през 972г.

Колекцията на музея се допълва от печатите на български и византийски владетели и сановници, открити във Вътрешния и Външния град на Преслав, в неговата по-близка и по-далечна околност. Те свидетелстват за активната кореспонденция между българския и  византийския владетелски двор не само в столичния период, но и във времето преди 893г., когато Преслав е заемал важно място във военно-административната структура на държавата.


(Калъпи за отливане на печати от Стратегията в Преслав)

 Металните ядра за изготвяне на печати са отливани в керамични или каменни калъпи с издълбани кръгли гнезда. При отливането, с помощта на клечица в ядрото се оформял канал за промушване на шнура, който   обвързвал сгънатият  на руло или като свитък документ. Окончателното изготвяне на печата ставало посредством специални клещи /булотирион/, върху чиито рамене били закрепяни матрици с гравирани в негатив изображения и надписи.


(Печат на Георги  чърнец и синкел български - олово, последна четвърт на ІХ век.)

Синкелът е висш духовник - първи помошник на архиепископа.  Възможно е собственикът на този печат и архиепископ Георги , който става глава на българската църква в края на ІХ век да са едно и също лице. Известните два екземпляра на моливдовула /другият се намира в сбирката на НАМ - София/, са най-ранните паметници от този род, изписани с кирилско писмо.


(Печат на цар Симеон / 913-927г/ - олово)

Печатът е открит край с. Черенча, Шуменско. До този момент не са известни други екземпляри от същата група печати на  цар Симеон.  Околовръстният надпис - "Симеон   Василевс " показва,че моливдовулът трябва да бъде отнесен след коронацията на българския владетел  в Константинопол през 913г.


(Печат на Теофан - патриций и протовестиарий /927-934г./-олово)

Протовестиарият е сановник в Двореца на византийския император. Той се грижел за личния гардероб на владетеля и го придружавал навсякъде, дори  по време на военни походи. Протовестиарият бил отговорен също и за личните дела на членовете от императорската фамилия. Според историческите извори, Теофан е главно действащо лице при уреждането на брака между българския цар Петър и византийската принцеса Мария - Ирина /внучка на император Роман І Лакапин/, факт който обяснава наличието на негови моливдовули в Преслав.


(Печат на византийския император Константин VІІ /945г./-олово)
Местонахождение: м."Под Зъбуите"- близо до владетелския дворец

Фактът, че Константин VІІ е представен сам, насочва към датирането на моливдовула в 945г., когато династията на Лакапините е отстранена от престола.  Кореспонденцията от императора, получена в Преслав, вероятно е съобщавала именно за тези промени, настъпили в управлението на Византия.


(Бронзова матрица на  цар Петър - копие, 969г.)
Местонахождение: открит при разкопките на Големия Дворец в Плиска

Матрицата е предназначена за отпечатъци върху мек материал /восък ,  глина/ . Надписът, разположен от двете страни на изображението, е изписан на кирилица.Това е най-ранният сфрагистичен паметник, в който срещаме българския еквивалент на византийската титла василевс - цар или цесар.


(Печат на Алексий  Комнин - севаст велик доместик /1079-1081г./ - олово.)

 Доместикът е висш офицер в армията на императора. Печатът принадлежи на бъдещия византийски император Алексий І Комнин /1089-1118г./. През 1079г. той бил удостоен с титлата  севаст, запазена за членовете на императоското семейство и негови приближени.


(Василий Глава - спатароипат /60-те-70-те години на ХІ век/ - олово.)

Някои от печатите в Преславската колекция позволяват да бъде проследена кариерата на техните собственици. Такъв е случаят с моливдовулите на Василий Глава. От известните пет екземпляра става известно, че в началото на своята кариера той е спатароипат /титла по-ниска от тази на патриция/, а няколко години по-късно достига ранга вестарх, който стои на второ място сред ранговете за евнуси. Задълженията на вестарха са свързани с личния гардероб на императора - тържествени одежди, корона, накити и пр.


(Печат на Теодор Добромир вестарх  /трета четвърт на ХІ век/ - олово.  Местонахождение: Стратегията в Преслав .)

 Кариерата на Теодор Добромир също може да бъде проследена по запазените негови моливдовули.

По-любопитното за този византийски сановник обаче е славянският му произход, както личи от изписаното върху печата фамилно име. Така пред нас е още една жива илюстрация за поли-етническия характер на византийската администрация.

https://www.museum-preslav.com/treasure_house.html

[Генерал Колев]

Средновековната българска столица Велики Преслав ще бъде реставрирана и анимирана по проект на известни наши археолози и историци.

Проектът, който бе представен в старопрестолния град, се нарича "Векът на цар Симеон Велики оживява".

Идеята е централната част на града да заприлича на Преслав от времето на Цар Симеон, съобщи БТВ.

"Част от сградите, особено големите сгради, ще бъдат възстановени в една височина, не цялостна, но около 2-3 метра. Ще има специални аудио-визуални ефекти, осветление, звукови ефекти. т.е. реално погледнато един живеещ средновековен град", разказа проф. Николай Овчаров.

Според авторите на проекта, създаването на подобна атракция е най-добрият начин да разказваме и показваме на света историята си. Проектът кандидатства за финансиране по оперативната програма "Регионално развитие".
http://news.ibox.bg/news/id_415512438

Браво!!!

[Absinthia]

Съгласна съм да се реставрират обекти, но напоследък не им се получава нещо...

Дано нещата не се получат както с Плиска, че тази година я посетих за пореден път и останах силно разочарована! Върху старите камъни са поставени десетки нови... Колко ли ще издържат старите - кой знае! Ще сложим нови.............



Изкуствено, грозно, на места дори кичозно! А да не говорим, че се реставрира по начин, по който някакъв си световнобезизвестен археолог е решил, че Преслав ВЕРОЯТНО е изглеждал! По този начин обектът се обезличава и историческата му стойност се губи!


Редактирано от модератор: Подмяна на невалиден линк с валиден.

[Франкист]

Откриха саркофага на Борис I захвърлен в двор

Оказа се, че саркофагът стоял в базата на археолозите от един век

Историците Маргарита Ваклинова и Николай Овчаров са намерили саркофага на княз Борис I Михаил Покръстител във Велики Преслав.




Досега имаше няколко теории, като според най-известната тялото на покръстителя на българите е било положено в саркофаг, част от който се намира в Марянския манастир край Елена. Самият каменен саркофаг е открит от Карел Шкорпил още през 20-те години на миналия век, но досега не е било ясно на кого е принадлежал.

"Този саркофаг от 100 години стои в двора на базата ни във Велики Преслав. Сега на гърба му, след като го почистихме, успяхме да разчетем 3 букви - "Мих", които са съставна част на името Михаил, християнското име на Княз Борис", каза проф. Маргарита Ваклинова, бивш директор на НАИМ към БАН и дългогодишен ръководител на разкопките на преславските старини.

В Шумен двамата професори обясниха още, че са открили параклис във вътрешността на една от църквите в дворцовия комплекс в Преслав, в който имало постамент, напълно съвпадащ с размерите на саркофага. "Шкорпил в документацията е написал, че той е намерен почти в непосредствена близост до базиликата. По всяка вероятност в него са били положени мощите на Борис Михаил", каза Ваклинова.

През тази и следващата година в Преслав се реализира проект за 2,8 млн.лв "Векът на Цар Симеон оживява", предвиждащ да се реставрират и реконструират 9 сгради от дворцовия комплекс и улиците между тях. "Мисля, че е редно постаментът и саркофагът да бъдат пренесени и експонирани там", каза проф. Николай Овчаров. Според директора на шуменския музей Георги Майсторски идеята е страхотна и това би привлякло много туристи.
Автор:
Novini.bg

[gutito1964]

тоя саркофак стои от 100години там и никой не е знаел за кво става дума тва за кво говори говори че не си вършат работата пълна срамотия

[Петкан]

Фалшива археологическа сензация в Шумен

Измислена сензация, тиражирана в шуменски медии днес, стана повод за обстоятелствени обяснения на архоолозите Маргарита Ваклинова и Николай Овчаров.

След пресконференция на двамата уважавани специалисти вчера някои медии в Шумен написаха, че "саркофагът на Цар Борис-Михаил се намира в Преслав".

"Велики Преслав изобщо няма нужда от измислени сензации", каза пред Агенция "Фокус" проф. Маргарита Ваклинова, директор на Националния археологически институт с музей към БАН и дългогодишен ръководител на разкопките на преславските старини.

По повод днешните публикации тя обясни: "За да кажа аз нещо за този саркофаг, който, подозирам, че те би трябвало да знаят, то беше в контекста на абсолютно друг въпрос. Един от журналистите там, когото аз не познавам, ми зададе въпроса - как смятаме да оживее проектът, за да не стоят само камъните в самия строеж.

Тогава казах, че ще се възстановят подовите и мраморни настилки на място, ще могат да бъдат видени, във владетелската църква ще възстановим амвона, чийто части сме намерили... И че в този параклис, или пък - в близост (по решение на архитекта оформител), ще бъде поставен този саркофаг, което ще създаде у хората усещането как са изглеждали нещата. Това е целият ни разговор", посочи тя.

"Не желая думите ми да бъдат използвани за възникване на измислени сензации", подчерта проф. Ваклинова. Тя е категорична, че е представила на вчерашната си среща с журналисти от региона само хипотеза за параклисите и саркофазите, открити на територията на Велики Преслав, която хипотеза е известна от години.

"Хипотезата е пътят към знанието. Когато говорим за теза - това означава със сигурност доказаност. Тук говорим за голяма доза доказаност, в сферата на хипотетичното. Не ми е в навиците да измислям сензации и да ги лансирам на журналистите, за да мога да покажа колко сме гениални всички.

Откриваме това, което е в земята, и се мъчим чрез науката и познанието да дадем някакво обяснение. Българските журналисти не трябва да си играят с нас по този начин", каза Маргарита Ваклинова.

По същия повод проф. Овчаров напомни днес, че Средновековният Преслав е унищожен през вековете. Сега, с проекта "Векът на цар Симеон оживява", искаме да направим така, че хората наистина да могат да забележат какво богатство е имала България преди 1000 години, когато е била една от водещите империи на стария континент.

Николай Овчаров твърди, че Преслав е бил сред трите най-големи града на Европа през 9-10 век.

"Но през 14-17 век се е превърнал в една гигантска кариера за извличане на камъни и по-специално на варовик. Не случайно в един османски документ от този период пише, че най-доброто сладко от сини сливи става в Шуменския санджак, а съответно в Шуменския санджак, именно във Велики Преслав се прави тази вар, която подпомага правенето на сладкото от сини сливи.

Тази вар се е правила именно от кариерите на преславските дворци. Когато разкривахме дворцовата църква, открихме 13 огромни, с диаметър до 5 метра, варници, в които е изгоряло, потънало е богатството на българските дворци.

Ние сме намирали неизгорени варници, в които виждаме корнизи и капители, цели колони, всичко това се е превръщало във вар. 200 години са работили тези кариери...", поясни проф. Овчаров

Самият каменен саркофаг е открит преди сто години от Карел Шкорпил, но никога не е било ясно чий е.

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4489191



Редактирано от модератор: Добавен текста на материала от цитирания източник.

[varnab]

Май си търсят повод да издоят някой друг паричен поток от някъде :grin-1:

[Hatshepsut]

Уникална монета от Х век откриха във Велики Преслав


Древната монета от Велики Преслав

Древна монета от Х век откриха археолози при разкопки на Велики Преслав, предаде „Стандарт”, цитиран от Vesti.bg. Уникалността на намерената находка се крие и във факта, че досега са открити само три подобни монети.

Медната монета е от времето на царуването на византийския император Роман І Лакапин (920-944 г.). Откритите досега две монети от това време са изложени в експозициите на Британския музей в Лондон и в Ермитажа на Санкт Петербург. Вероятно те са били откупени от частни колекции в началото на миналия век.

Медната монета е открита още през 2009 г. по време на проучването на старата българска столица. Но уникалността й беше доказана доста по-късно, след задълбочената работа на историците по идентификацията й.

Монетата от Велики Преслав е открита от д-р Женя Жекова, която е нумизмат към Регионалния исторически музей в град Шумен. Към момента, уникалната находка е в Археологическия музей в София, като се очаква скоро тя да бъде експонирана и изложена.

Учените споделят, че тази монета е изработена от медна сплав през Х век. Очаква се да бъде направен спектрален анализ, чрез който ще се установят точните съставки на материала. На лицевата й страна има изображение на император Роман І Лакапин с корона. На обратната й страна има кръст като Голгота.

Археолозите смятат, че вероятно матрицата, чрез която са изсечени пробните медни монети, е била използвана за изсичането на сребърни монети, които да се ползват в обръщение. Учените обясняват, че тази монета е била образец дали при изсичането всички елементи и надписи ще излязат в добро качество. В света има няколко подобни монети, които са използвани като образци, а не са изсечени за пускане в обръщение, както откритата монета от Х век във Велики Преслав.

http://www.chudesa.net/

[Hatshepsut]

Възстановка на Южната порта на Дворцовата крепост в Преслав
с прилежащите й крепостни стени и съоръжения


(възстановка Я. Василев, техническо изпълнение М. Христов и В. Павлов)

Възстановката на портата във височина е съобразена с представените в рисунката на Луиджи Марсили от 17 век нейни останки. И тъй като става дума за представителна порта на дворцова крепост, фасадата на портата е представена с по-богата архитектурна украса – разчленена с три декоративни ниши, разделени от вградени колони  (каквито са засвидетелствани при преславската църковна архитектура). Съобразно със средновековните традиции, над самия вход е разположена ниша с изображение на свещенния пазител на града – като той би могъл да бъде Св. Богородица, или Христос, както е в случая. От двете страни на тази ниша са разположени две по-малки, полукръгли ниши, оформени от издялани сегментно каменни блокове, части от кото са били открити при археологическите проучвания. Над тях във височина са представени сравнително широки за едно бойно съоръжение прозоречни отвори, които също съответстват на данните от изображението на Марсили. При него тези отвори са само два, поместени в централната част на фасадата, като тази реконструкция изхожда от предположението, че първоначално тук е имало голям триделен прозорец, чиито централен отвор е бил зазидан на по-късен етап, както вероятно са били зазидани и страничните прозорци (възможно при обсада тези прозорци са били затваряни чрез солидни, обковани с  метал капаци). Последният етаж на портата е решен, както и при ъгловата кръгла кула, чрез поредица от по-малки прозоречни отвори, осигуряващи удобни стрелкови позиции за бранителите. Над него, върху широката бойна площадка вероятно е била поместена шатровидна надстройка, покриваща бойна метателна машина, каквито обичайно са били разполагани при по-солидните крепостни кули през епохата. От двете страна на портата тук са представени малки порти - потерни, чиито по-тесен проход не е прекъсвал основите на крепостната стена. Наличието на потерни в Преслав се споменава в писмените извори при падането на града през 971 г., като такава е била открита при проучването на Източната порта на Вътрешния град. Най-вероятно, такива потерни са фланкирали някои от неговите порти, осигурявайки по-удобна комуникация при тях след заключването на големите входове на града, например нощем или при обсада.

https://bazileus.eu/vyzstanovki/266-vyztanovka-na-ujna-porta-na-dvorcovata-krepost-v-preslav-s-prilejastite-i-krepostni-steni-i-cyorajeniq.html

[Hatshepsut]

Откриха съкровище от 103 монети във Велики Преслав


За първи път се открива монетно съкровище във външния град на Велики Преслав
Снимка: Bulphoto

Сто и три медни монети от края на XII и началото на XIII век са открити при археологически проучвания в старата българска столица Велики Преслав.
 Това съобщи за БТА доц. Росина Костова, която ръководи разкопките заедно с проф. Казимир Попконстантинов.

Ръководителите на археологическата група
професор Казимир Попконстантинов и доцент д-р Росина Костова
Снимка: Bulphoto

 За първи път се открива монетно съкровище във външния град на Велики Преслав, който до момента не е добре проучен, отбеляза доц. Костова. По думите й монетната находка е открита до основите на църква, в североизточния край на средновековен манастир, за който се смята, че е принадлежал на ичиргу боила Мостич - вторият човек в държавата след българските владетели Симеон и Петър, управлявал централната територия на страната. Монетите обаче не са били негови, тъй като са от по-късна епоха. Те са датирани от края на XII и началото на XIII век.

 След консултации с нумизмати е прието, че изображенията на монетите са на византийските императори Исак II Ангел (1185 г.-1195 г.) и сина му - Алексий III Ангел (1196 г.- 1203 г.). Предстои монетите да бъдат почистени и експонирани в археологическия музей във Велики Преслав.

 При разкопките е намерен и оловен печат на Св. Николай, собственост на византийски аристократ. Археологическите проучвания на екипа на доц. Росина Костова, с консултант проф. Казимир Попконстантинов, продължават до 6 октомври.

 Само преди няколко дни беше открит комплект от 11 медни накрайника за писалка  до Патриаршеската базилика в дворцовия комплекс на Велики Преслав. Писалките са използвани от книжовници от школата на Цар Симеон (893-927).

https://dnes.dir.bg/news/veliki-preslav-moneti-sakrovishte-12123841

[Hatshepsut]

Откриха писците на симеоновите книжовници

Комплект от 11 медни накрайника за писалка откриха археолози до Патриаршеската базилика в дворцовия комплекс във Велики Преслав. Те бяха намерени от екипа на археолога Ангел Конаклиев и консултантът професор Николай Овчаров.

Писците са с различен диаметър.  Освен тях археолозите са открили две бронзови кукички-закопчалки за книги. Находките се свързват с книжовници от школата на Цар Симеон.

До този момент подобни не са откривани, посочва радио Шумен.

Писците са намерени пред пещ и вероятно  са загубени от притежателя си. Те се свързват със скрипториите - местата, където са писани и оформяни като миниатюри и орнаментика книгите, разказа професор Николай Овчаров.

Другата находка, открита само преди дни от Ангел Конаклиев, е погребение на висш духовник, близо до Базиликата от X век.

Археолозите са категорични, че става дума за епископ, тъй като тялото е положено в гроба полуседнало - състояние, в което са били погребвани само висши духовници.

http://news.ibox.bg/news/id_131520609

[Hatshepsut]

Медните писци на монасите от Велики Преслав

Археолози откриха писала от епохата на Симеон Велики,
находките нямат аналог в света

Когато във Велики Преслав през Х век е имало модерна канализационна система, извеждала отпадъчните води извън дворцовия комплекс на Симеон Велики към реката, във Франция са си хвърляли съдържанието на цукалата през прозорците на улицата.
Това отсече през последния ден на археологическото лято Ангел Конаклиев, ръководител за втора поредна година на разкопките на Патриаршеската базилика в дворцовия комплекс на археологическия резерват Велики Преслав и директор на музея в Търговище.

Не че тази констатация е нова, т.н. “клоака максима” беше открита доста отдавна. Според Конаклиев Преслав е имал най-развитата канализационна мрежа в Европа през  Средновековието, която може би е отстъпвала само на тази в Константинопол.

Част от канализацията на Велики Преслав

Това лято археолозите продължиха да копаят северната част на двора на Патриаршеската базилика за разкриване на нови отсечки от уникалния лабиринт от керамични тръби.
На около 1,20 метра до едно огнище, твърдо датирано от Х век, неочаквано стигнали до уникалните медни писци от Симeоновия век, 11 на брой. Пособията са били използвани от книжовници от школата на Симеон, с тях са се оформяли графически ръкописните книги.

Това съобщи проф. Николай Овчаров, който като консултант на обекта, специално дойде от столицата, за да представи находката, открита от Ангел Конаклиев. Два дни след това при посещение на старините на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков находката беше отново демонстрирана с надеждата обещаният един милион за разкопки да дойде.
Засега обаче домакините имат само един чек без покритие, който демонстративно бяха поставили по време на кръглата маса, организирана от столична тазета.

Дребните хитрини обаче никак не променят уникалността на намеренето. До находката стигнали като очаквали от пръстта да извадят поредните монети, защото металотърсачът, с които предварително Конаклиев „прослушал” обекта, дал индикация за цветни метали.
„Разпоредих внимателно да пресяват пръстта, когато внезапно в ръцете ни се оказа малка слепена с кал топка”, спомня си той.   
Вътре в нея открили 11 на брой дребни медни ламаринки, с вид на перца, заострени от единия край, а на обратния разширени, за да се поставят върху дървена пръчка, нещо като перодръжките от близкото минало.

Всяко от перцата е с различен диаметър, т.е. всяко рисува различна по дебелина линия. Не са били за писане, а за оформяне на ръкописните книги, т.е. за украсяването им с винетки, орнаменти, главни букви. Топели са ги в различни по цвят мастила. Това е бил комплектът на неизвестен художник- миниатюрист, творил преди повече от 1000 години.
Спомнете си монаха Анселмо от „Името на розата” на Уберто Еко, който рисува причудливи неща, сменяйки различни видове писала. Не съм сигурен дали в Западна Европа е намирано нещо подобно, още повече че при нас находката е открита в много добре датиран пласт от Х век, каза проф. Овчаров.

„Нямаше веднага да се сетим, че това са перца за рисуване, ако сред тях не се намираха и две медни катарами, закопчалки за дървените корици на старите ръкописни книги от това време”, обясни Конаклиев.
Точно тези закопчалки оформили версията, че находката е свързана с книгата и се касае за комплект от писала. Археолозите имат и версия защо са намерени до огнището.

Най-вероятно са били изгубени от миниатюриста. Той ги е носил в торбичка на кръста, за да са му винаги под ръка. Приседнал е тук уморен и ги е загубил, после торбичката е изгнила, но пръстта е слепила в топка писалата и двете закопчалки.
„Това са най-хубавите ни находки, когато хората на онова време са загубили нещо”, твърдят археолози.

Какъв е образът на този творец, никой не може да каже. Въпреки че столичен вестник писа, че са открили “писалките” на Симеон Велики, те със сигурност не са били негови, а на човек от Преславската книжовна школа от времето на Семеон или на Петър. Това е една следа, която до този момент не е разработвана въобще, защото знайно е, че историята има много оскъдни данни за това време.

Нито една книга от Преславска школа не е запазена. Те са изчезнали, има по-късни преписи, но сега за първи път се намират писците на български миниатюрист, оформял книги. Кои паметници са могли да бъдат написани с тях, също не се знае, но е сигурно, че е била една от тези велики книги, дали началото на славянската (българската) писменост. И в света няма аналог на тези средновековни „рапидографи”, твърдят археолозите.

На това място скриптории (местата, където са писани и оформяни книгите) не са открити. Находката обаче показва, че със сигурност в двореца е имало и такова място. То може да е било навсякъде по всичките тези сгради, в архиепископията например. Този вид помещения винаги са свързани с черквата.
Буквално в последните дни на разкопките в старопрестолния град археолозите открили и гроба на средновековен епископ от XIII век. Че тялото е на висш духовник, се съди по полуседналата поза на скелета, положен в зидана камера. Тази поза символизира владишния трон. Зиданият гроб се намира само на 5-6 метра от базилика от Х век, но е в участък, който се е използвал през ХІІІ век.

Тайнственият духовник

Некрополът е датиран някъде до 60-те, 70-те години на ХІІІ век. Това е т.н. следвторичен етап, столица е Велико Търново, но Велики Преслав става вторият град, в смисъл старопрестолният град на България.
Погребаният епископ може да се идентифицира само като сан и длъжност, но не и като име. Според археолозите той е служил по времето на цар Петър или Симеон. По добре запазените зъби на скелета със сигурност може да се каже, че е принадлежал на 30-35-годишен мъж.

Възможно е това да са останките на епископ Сава І, който по времето на цар Калоян приема регалиите от папа Инокентий ІІІ. Не е изключено да е епископ Марко, който при управлението на цар Иван Асен докарва мощите на св. Петка в България. Може да е епископ Сава ІІ, който гради Троишкия манастир.
Предстои да се извършат антропологични изследвания на костите. Поне да се определи възрастта му и от какво е умрял. Преславският архиепископ е вторият по ранг, сан и важност човек в българската църква, след патриарха във Велико Търново. А  Преслав остава силно почитано място като стара столица и продължава да съществува като развит град до 70-те години на XIII век.

http://www.desant.net/show-news/25578/

[Hatshepsut]

Намериха част от мраморната украса на Преслав

Археолози откриха фрагменти от изящната мраморна украса на владетелската резиденция в Преслав, съобщи БНТ. Находката е намерена в югозападната част на средновековната столица. Мраморните орнаменти на величествената сграда са съперничили по блясък на императорския дворец в Константинопол.

От широките 2 метра каменни основи, вкопани на 1,70 м дълбочина, може да се съди за внушителните размери на сградата. Резиденцията е била на три етажа с три корпуса, средният, от които, най-голям. Фасадата му е била украсена с варовикови колони, завършващи с подпокривни корнизи.
"Които са с няколко различни орнамента - дентикули, вълчи зъби и триъгълни зъбци. Вътрешната украса е по-значима, защото изцяло е от мрамор. Блестящи подови настилки с различни елементи и в централната зала една великолепна настилка от големи гравирани до блясък мраморни плочи", обясни доц. д-р Стойчо Бонев.

Резиденцията е разположена в най-високата част на средновековния град. "Местонахождението на постройката и нейната архитектурно-пластична украса свидетелстват за по-особеното място, което тя заема в целия градоустройствен силует и заедно с още две, които образуват цялостен архитектурен ансамбъл, са личната владетелска резиденция", допълни още Бонев.

http://news.ibox.bg/news/id_1978126021