Шаманизмът
Вероятно това е най-древната система за лечителство в света. Шаманизъм е особено широко разпространен в племенните култури, които, развивайки се на значителни разстояния една от друга, създали системи от поверия, които поразително си приличат.
Шаманът е човек, който, потопен в особено състояние на съзнанието, придобива способност да общува с духове и да черпи от външни източници значителна сила.
Главна цел на шаманизма е лечението на тялото и ума. Използват го още за гадаене и за осигуряване на успешен лов и процъфтяване на племето или селото.
Шаманизмът е сложно явление, често погрешно приравняван към магьосничеството. Способността да се изпада в екстатичен транс, да се свързва с духовете, да изцелява или да предсказва бъдещето още не прави човека шаман.
Данните от археологията и етнографията свидетелстват, че шаманизмът съществувал още от 20 - 30 хиляди години. Не е изключено да е още по-стар и да се е появил едновременно с човечеството. Следите на шаманизма са открити в целия свят - Америка, Азия, Австралия, северна Европа и Африка. В съответствие с някои съвременни теории определени форми на шаманизма, съставляващи основата на европейското магьосничество са практикували келтите и друидите.
Системите на шаманизма са доста разнообразни, но всички те са свързани с някои общи черти. Шаманът трябва еднакво добре да се чувства и в двете реалности: обичайната, ежедневна реалност и в необичайната реалност, свързана със съзнанието на шамана. Да се проникне в необичайната реалност може в състояние на транс, изменящ се от лека забрава до дълбока кома.
Такова състояние позволява на шамана да вижда и прави онова, което не би могъл в обичайната реалност. Изпадайки в транс, шаманът тръгва за долния свят, промушвайки се през пролука в земята. В долния свят той научава причината за заболяването на пациента и начина на лекуването му, общува със своите отвъдни пазители и помощници. Той може да се превъплъщава в тези духове и да лети във въздуха.
Той прави всичко необходимо за излекуването и може да погледне в бъдещето. Когато работата е завършена, той се връща обратно в обичайната реалност. Казват, че шаманите могат и да се издигнат в небето на призрачни лодки и да яздят духовете на конете, пренесени в жертва.
За шамана необичайната реалност е също така материална, както и обичайната. Предметите, които вижда не са халюцинации, те са просто отвън по отношение на нашия свят. Проникването в тази реалност на съзнанието на шамана става с помощта на барабанни удари, кречетала и танци, а в някои случаи и с помощта на халюциногени.
Шаманите обикновено са мъже, но могат да бъдат и жени, и някои от тях да достигнат до голямо могъщество. В някои култури изборът на шамана се възлага на духовете. Предполагаемият шаман разбира за своето избиране по някой веществен знак, например, сериозна болест, от която той едва не умира, но се излекува благодарение на своята сила. В други култури човекът, притежаващ способности на шаман, се открива още в ранна младост. Обучава се, а после се извършва обряд на посвещение.
Източник на силата на шамана е неговият дух-пазител. Наричат го още "животно на силата", "дух-опекун", "животно-тотем". Обикновено шаманът бди през нощта навън, очаквайки своя дух-пазител. Той се появява във вид на животно, птица, риба или земноводно, но може да приема и образа на човек.
Срещата с него е благотворна, тя открива на шамана достъпа до могъществото. Шаманът призовава духа в своето тяло, и той го пази от болести и враждебни сили от долния свят. След няколко години духът-пазител може да бъде сменен ако възникне необходимост от това.
След като вече има дух-пазител може да се заеме с изцеляване и прорицания. Техниката на изцеление е различна. Шаманът може да събере духове помощници, които са и причина за болестта и средство за освобождаването от нея. Те се въплъщават в растения, насекоми, червеи и др. В състояние на транс шаманът вижда причината за болестта, после слага един от предметите в задната част на устната кухина, а другия - в предната. След това започва да изсмуква болестта от тялото на пациента. Енергията, предизвикала болестта, се поглъща от духовете помощници, които се намират в устата на шамана и го пазят от проникване на болестта навътре в тялото му.
В други случаи шаманът се спуска в долния свят, в царството на мъртвите, за да върне душата на пациента или да намери неговия дух-пазител. Понякога шаманът изгонва духовете, предизвикали болестта с помощта на процедура, напомняща спиритически сеанс, или ги уговаря да напуснат пациента с молба или ласкателства.
На запад интересът към шаманизма се увеличава след излизането през 1951 година на книгата на Мирча Елиаде "Шаманизъм". Оттогава са написани повече книги по шаманските системи и използването на халюциногени и наркотици (забележка: те се използват не при всички шамански системи). От 70-те години 20 век някои неоезически вещици и неоезичници смесват своите религиозни и магически церемонии с шаманските ритуали. Една от първите, която постъпи така е неоезическата църква на Седемте Стрели в Уитридж, Колорадо, основана през 1975 година като църковна конгрегация за общ живот с шамански традиции.
http://krysy.blog.bg/hobi/2012/08/12/shamanizmyt.987542