Телегония

[Hatshepsut]

Реших да пусна тази тема, въпреки че не съм специалист по генетика.
Като начало, ще публикувам една статия от Уикипедия, а ако намеря други материали от сериозни научни източници, ще публикувам и тях. Ще се отнасям с недоверие към материалите от съмнителни или жълти сайтове, неподкрепени с доказателства.

Като се има предвид, че учението за телегонията се подкрепя от християнските фанатици (http://budiveren.com/), то моето първоначално отношение този въпрос е крайно скептично.

Телегония

Телегонията (от гр. "τῆλε" - "далече", "γόνος" - раждане) е наименование на хипотетичното въздействие на гените на предишни сексуални партньори на една жена върху поколението й от следващите й партньори. Феноменът се отличава с много ниска честота на срещане, но е свойствен за всички организми, които се размножават по полов път. Макар и да има научно издържано обяснение на изключителните случаи, в които телегонията се проявява, теорията продължава да се разпространява като норматив в някои среди (религиозни фанатици, расисти, вманиачени на тема чистокръвие животновъди).

Често примерът, с който телегонията се илюстрира, е при междурасови сексуални отношения: ако бяла жена е заченала и родила от чернокож мъж, и впоследствие зачене от бял мъж, то детето, което ще роди от него, отново ще има физическите белези на черната раса. "Обяснението" е в способността на мъжките полови клетки да "инфектират" женските за цял живот. Макар и погрешна, тази теза продължава да се налага от привърженици на теорията за превъзходството на бялата раса и други расистки настроени групи.

В други източници акцентът се поставя върху вярването, че се унаследяват генетичните характеристики не на кой да е от сексуалните партньори на жената, а тъкмо на първия от тях. Учението за телегонията се разпространява вероятно като аргумент за опазването на девствеността у младите момичета и предотвратяването на евентуални безразборни сексуални връзки (промискуитет).

Идеята за телегонията е лансирана през второто десетилетие на XIX век от граф Мортън, който при своите занимания по отглеждането на породисти коне се запознал с трудовете на Чарлз Дарвин върху еволюцията на видовете. Тъкмо авторитетът на Дарвин, на който Мортън се позовавал, спечелил разпространението на тезата, първоначално крепяща се на сензационни материали в пресата. В края на века Ле Дантек спомага за разпространението на хипотезата, но не се основава на конкретни доказателства, подкрепени с числа. Успешни опити за оборване на теорията са правени в началото на XX век. Днес на зоолозите и животновъдите е известно, че спермата може да се съхрани физиологически в половите пътища на женските птици, бозайници и човека, като с различна степен се запазва способността й на оплождане. Например у птиците сперматозоидите запазват жизнеспоспобността си до 70-80 дни, у бозайниците - от няколко дни до няколко месеца. Това прави възможно съхранена в женските полови органи сперма от предишен партньор да участва в зачеването при акт с нов партньор.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Телегония

[Hatshepsut]

Продължавам с още една статия от Уикипедия, която преведох от руски език.
Предварително съе извинявам, ако съм допуснал някакви неточности при превода.

Телегония

Телегòния (от др.-гр. τῆλε — «далеко» и γόνος — «раждане, произход, род», тоест «роден далеч») — опровергана и остаряла биологическа концепция, според която сексуалните контакти с предишните, а особено с първия сексуален партньор оказват съществено въздействие на наследствените признаци на потомството на жената, получено в резултат на сексуалния контакт с последните партньори. Oт позицията на съвременната наука това твърдение е предразсъдък и заблуждение, което не се основава на експериментални изследвания и не е съвместимо с известните механизми на наследствеността.

Етимология

Думата «телегония» произлиза от името на сина на Одисей — Телегон: според мита «Телегония», Одисей е бил погубен от случайността и защото не е познавал своя син, роден далеч от него.

Представи за телегонията към началото на XX век

Представа за телегонията има още при Аристотел. Той предполага, че признаците на индивида се наследяват не само от неговите родители, но и от другите мъжки екземпляри, от които неговата майка е имала предишни бременности.

На границата на XIX—XX век вярата в телегонията е била разпространена сред селекционерите, работещи с различни видове домашни животни. Най-голяма известност получил случая с кобилата на лорд Мортън, описан ор Чарлз Дарвин с думите на Мортън и изложени от Ф. ле Дантек:

"Тя е имала 7/8 арабска и 1/8 английска кръв и е била покрита (в 1815 год.) от квага (по-малко шарена разновидност на зебрите), без да роди потомство. В 1817, 1818 и 1823 години тази кобила е била покрита от жребец от нейната порода. Родените след това жребчета приличали (по твърдостта на косъма, червено-кафявата козина, по наличието на тъмни петна и ивици по гърба, по плещите и задните участъци на краката) на квага в такава степен, сякаш че е имала 1/16 кръв на квага."

Самият Чарлз Дарвин е считал този случай за проява на архаичен признак, свойствен на общия прародител на конете. Ле Дантек също бил склонен да допусне съществуването на телегония, в това число и при човека. Той писал:

"Не трябва да се допуска, че извънбрачните деца няма да имат никакви признаци от мъжа на тяхната майка, ако тя поне веднъж е имала сексуален контакт с него... И детето, родено от жена, която по-рано е имала много деца от различни партньори, може да има признаци от всички тях."

Експериментална проверка

Опитите за възпроизвеждане на резултата на  Мортън, правени от селекционера Касар Юарт (англ. James Cossar Ewart) (1889), а също и от И. И. Иванов в резервата Аскания-Нова, кръстосвайки кобили със зебри, не са подтвърдили съществоването на телегония. В резултат на дългогодишни наблюдения над кучета (Ланга) и гълъби (Бел), проведени в края на XIX век, също не били открити никакви подтвърждения на съществуването на телегония.

Обяснение на феномена

Според съвремените представи, болшинството факти, «демонстриращи явлението телегония», са прояви у потомството на признаци, отсъстващи при непосредствените родители, но съществуващи при по-далечните предци. Христоматиен пример е проявата на скрити (рецесивни) признаци при определени съчетания на родителските генотипи, а също така и атавизми, спонтанни вторични мутации, при които се проявява генетична информация, изменена при първичната мутация (такива, като появата на опашка при човешко дете).

Телегонията от гледна точка на генетиката

При бозайниците всеки сперматозоид съдържа хаплоиден (единичен) набор хромозоми, и всяка яйцеклетка съдържа другия хаплоиден набор. В процеса на оплождане се получава зигота с диплоиден (двоен) набор хромозоми, и този набор е характерен за всяка клетка на бозайника. Тоест точно половината от генетичния материал се наследява от производителя на спермата (бащата), а втората половина — от производителя на яйцеклетката (майката). По такъв начин, митът за телегонията противоречи на съвременното знание за генетиката и репродукцията.

Телегонията в общественото съзнание

Без оглед на отхвърлянето от научните среди, считащи телегонията за предразсъдък, тази концепция е приета в средите на някои коневъди и любители на кучета, а също и от радикални националисти (за оправдание на расистки и шовинистически действия от позицията на социал-дарвинизма). Някои православни свещеници и миряни използоват идеята за телегонията в качеството на «научен аргумент в полза на целомъдрието», но са подложени на критика от страна на православните богослови, учени-биолози и журналисти.

За обяснение на телегонията понякога се прибягва и към окултна аргументация. Съгласно такива аргументи, при половия акт се получава взаимодействие на аурата или биополето на партньорите. При това се получава «информационен обмен» между партньорите. Всеки от тях уж носи в себе си и за в бъдеще  информация за всеки от партньорите си.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Телегония_(теория)