Българската парична единица (Лев)

[Петкан]

На 4 юни 1880 г. е приет "Закон за правото на резание монети в Княжеството"

През 1880 г. Второто Народно събрание на България приема закон, с който се създава националната валута лев = 100 стотинки = 1 френски франк.
Левът (съкратено: лв.) е паричната единица на България, емитирана от Българската народна банка. Разделя се на 100 стотинки. Името му произхожда от левъ - остаряла форма на думата „лъв“, употребявана през 19 век.

Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети.

Първите български монети в Княжество България, 1881 г., мед
http://www.euro2001.net/issues/3_2002/3br53.html
http://bgmonetology.com/10-santim-1880

"Приетият през 1880 г. Закон за правото на резание монети в Княжеството предвижда фискалното счетоводство да се води в левове, определя количеството злато, сребро или мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева. Левът има стойност, равна на тази на френския франк. Допуска се използването на монети, както на Латинския валутен съюз, така и на други страни, които държавата приема по утвърдени от Министерството на финансите курсове.
Въпреки че законът установява триметален стандарт и че първите отсечени монети са медни, на практика в обращението преобладават сребърните монети. Основната причина за това е по-големият сеньораж, извличан от държавата от сребърните монети поради трайно спадащия курс на среброто спрямо златото в края на 19 век. В същото време емисията на сребърни левове е използвана за премахване от обращение на сребърните руски рубли. В края на 1884 г. парламентът дава възможност да бъдат емитирани сребърни монети за още 10 млн. лева, като за тази цел са претопени голямо количество рубли в монети, събрани от държавата като данъци. През 1885 г. България се доближава до парично предлагане от 7 сребърни лева на глава от населението (смятано от Латинския съюз за емпиричен оптимум), след което новите емисии на сребърни монети са прекратени до 1891 г..."
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BB%D0%B5%D0%B2

[Hatshepsut]

Българската парична единица

https://www.facebook.com/185781174785580/photos/a.676199385743754.1073741862.185781174785580/676199405743752/?type=3&theater

Левът (съкратено: лв.) е паричната единица на България, емитирана от Българската народна банка. Разделя се на 100 стотинки. Името му произхожда от левъ - остаряла форма на думата „лъв“, употребявана през 19 век.
Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на резание /сечене / на монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети.
В първите години след Освобождението в обръщение на територията на България се намират главно сребърни монети, голяма част от които са физически обезценени. Основната част от тях са сребърни руски рубли, навлезли масово в страната по време на войната, но има и екзотични монети, като тунизийски, ирански или индийски, част от които вече не се използват и в страните, в които са емитирани. Фискалното счетоводство се води във френски франкове, като държавата изкуствено поддържа завишен курс на сребърните монети, за да не обезцени спестяванията. Това довежда до допълнителен прилив на сребърни монети от съседните страни, засилен и от забраната за използване на чужди сребърни монети в Османската империя през 1883 г. До 1887 г. чуждите сребърни монети се използват широко в България, наред с българския лев.
Приетият през 1880 г. Закон за правото на резание / сечене / на монети в Княжеството предвижда фискалното счетоводство да се води в левове, определя количеството злато, сребро или мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева. Левът има стойност, равна на тази на френския франк. Допуска се използването на монети, както на Латинския валутен съюз, така и на други страни, които държавата приема по утвърдени от Министерството на финансите курсове.
БНБ започва да емитира банкноти през 1885 г. Първата емисия е сравнително малка (213 хил. лева) и е зле приета от хората. Причина за това е както недоверието в новите хартиени пари, така и златното покритие на банкнотите, което създава значително ажио между тях и масово използваните сребърни монети. Основна цел на БНБ през следващите години е да увеличи дела на банкнотната емисия и постепенно да наложи в страната фактически златен стандарт, като количеството на сребърните монети бъде намалено чувствително. Опит за завършване на този процес е направен през 1890-1891 г., но банката започва да губи златните си резерви, а и среща съпротивата на Министерството на финансите .
Със задълбочаването на кризата в края на 1899 г. БНБ прекратява обменяемостта на банкнотите в злато и започва да емитира банкноти със сребърно покритие, с което и формално се утвърждава фактическият сребърен стандарт в страната.

Обмяната на златни банкноти срещу злато е възстановена и през следващите години банката емитира все повече златни левови банкноти, които през 1907 г. за пръв път стават повече от сребърните банкноти. През годините до началото на Балканската война в България на практика функционира система на златен стандарт, като разликата между среброто и златото е ликвидирано и левът поддържа устойчив курс спрямо валутите на Латинския съюз. Относителната стабилност се дължи на благоприятната международна конюнктура и сключването от правителствата на няколко външни заема.
Влизането на България в Първата световна война коренно променя нещата, тъй като
войната предизвиква значителна инфлация във всички европейски страни. След края на войната само Великобритания успява, с цената на период на силна дефлация, да възстанови златния стандарт при довоенното съотношение на стойността на лирата и златото. България дори не прави опит за това, а се опитва да стабилизира лева на новото му обезценено ниво, като фиксира курса му към американския долар. Това е успешно постигнато едва през 1929 година, след отпускането на Стабилизационния заем и реформиране на Българската народна банка. Голямата депресия, със силната дефлация и натиска върху бюджетите, променя коренно световната финансова система. През 1931 година Великобритания, а през 1933 година и Съединените щати, се отказват от златния стандарт и девалвират валутите си. България, както много други европейски страни, се опитва да избегне открита девалвация, която би увеличила номиналната тежест на държавния дълг, но още през 1931 година отменя конвертируемостта на лева в злато.
Макар формално левът все още да е обвързан с долара (а след 1933 година — с френския франк), задължението на БНБ да обменя левове в чужди валути със златно покритие е премахнато. Едновременно с това са въведени силни административни ограничения върху движението на капитали и вноса на стоки. През следващите години все по-голяма част от външната търговия се осъществява чрез междудържавни клирингови спогодби.

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.676199385743754.1073741862.185781174785580&type=1

[Hatshepsut]

135 години от създаването на българския лев

Днес се навършват 135 години от създаването на националната парична единица: българския лев.
Левът (съкратено: лв.) е паричната единица на България, емитирана от Българската народна банка. Разделя се на 100 стотинки. Името му произхожда от левъ – остаряла форма на думата „лъв“, употребявана през 19 век.
Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети.
От 1997 г. стойността на лева е твърдо свързана с тази на германската марка чрез системата на валутен борд при курс 1000 лева = 1 германска марка. След деноминацията на лева от 5 юли 1999 г. курсът става 1 лев = 1 германска марка, а след премахването на германската марка в края на същата година левът се привързва към еврото при курс 1,95583 лева = 1 евро.
В първите години след Освобождението в обращение на територията на България се намират главно сребърни монети, голяма част от които са физически обезценени.
Основната част от тях са сребърни руски рубли, навлезли масово в страната по време на войната, но има и екзотични монети, като тунизийски, ирански или индийски, част от които вече не се използват и в страните, в които са емитирани.
Фискалното счетоводство се води във френски франкове, като държавата изкуствено поддържа завишен курс на сребърните монети, за да не обезцени спестяванията. Това довежда до допълнителен прилив на сребърни монети от съседните страни, засилен и от забраната за използване на чужди сребърни монети в Османската империяпрез 1883 г. До 1887 г. чуждите сребърни монети се използват широко в България, наред с българския лев.
Приетият през 1880 г. Закон за правото на резание монети в Княжеството предвижда фискалното счетоводство да се води в левове, определя количеството злато, сребро или мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева. Левът има стойност, равна на тази на френския франк. Допуска се използването на монети, както наЛатинския валутен съюз, така и на други страни, които държавата приема по утвърдени от Министерството на финансите курсове.
Въпреки че законът установява триметален стандарт и че първите отсечени монети са медни, на практика в обращението преобладават сребърните монети. Основната причина за това е по-големият сеньораж, извличан от държавата от сребърните монети поради трайно спадащия курс на среброто спрямо златото в края на 19 век. В същото време емисията на сребърни левове е използвана за премахване от обращение на сребърните руски рубли. В края на 1884 г. парламентът дава възможност да бъдат емитирани сребърни монети за още 10 млн. лева, като за тази цел са претопени голямо количество рубли в монети, събрани от държавата като данъци. През 1885 г. България се доближава до парично предлагане от 7 сребърни лева на глава от населението (смятано от Латинския съюз за емпиричен оптимум), след което новите емисии на сребърни монети са прекратени до 1891 г.
През следващите 2 г. правителството и .Българската народна банка (БНБ) успяват окончателно да изтеглят от обращение руските сребърни монети. Това става с известни загуби, тъй като те са обменяни за левове по курс, по-висок от пазарния, за да не обезценят силно частните спестявания. Този процес предизвиква значителна дефлация, компенсирана в известна степен с емитирането на левови банкноти през следващите години.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=40955

[Hatshepsut]

Първите сечени монети на лева разказват за живота в следосвобожденска България

Велико Търново е домакин на ценна нумизматична експозиция, която прикова вниманието не само на познавачи и колекционери, но и на любители на историята. Сбирката от златни и сребърни монети, сечени и пуснати в обръщение в периода между 1882 г. и 1937 г., проследява историята на младата българска държава в един твърде динамичен от икономическа гледна точка период.

Експонатите са над 6 хиляди и са били събирани в продължение на 20 години от родолюбивия българин, живеещ в САЩ, Деян Спиридонов. До месец февруари 2017 г. частната му сбирка ще краси залите на емблематичния за Търново хан „Хаджи Николи” – сграда с богата история, обявена за паметник на културата. Колекцията от монети ни връща назад към зората на българския лев, във времето когато младата ни държава заема най-сетне полагаемото й се място в общността на европейските народи след 5-вековно османско подтисничество. Заедно със знамето, герба и химна, българският лев е бил символ на националния ни суверенитет и повод за гордост на българите. Доц. Константин Дочев от великотърновския филиал на Археологическия институт с музей към БАН разказва:

През 1880 г. се приема законът за правото за сечене на монети и през 1882 г. започват да се секат първите медно – никелови, а през 1883 г. и първите сребърни монети. Година по-късно на бял свят се появяват и първите емисии от златни монети, които и до днес предизвикват възхищение със своето изящество. Същевременно тези златни образци са имали и чисто пропагандно послание, свързано с отвоюваната ни държавна независимост. И както сега българите имаме готовност да влезем в еврозоната, така малко след Освобождението, през 1882 г., първите ни държавници взимат решение Княжество България да се присъедини към Латинския (Европейски) монетарен съюз. В резултат на това всеки българин по онова време е можел свободно да пътува, да учи и да пазарува в целия европейски свят.

Присъединяването ни към Латинския монетарен съюз и приемането на френския наполеон като общовалидна валута дали сериозен тласък на българската икономика. Нашият лев бил напълно равностоен на другите западноевропейски валути и достигнал страни като Австралия, Канада, Русия, Англия, Индия и дори далечна Япония. Различни са символите, гравирани върху монетите ни. Най-разпространени са християнският кръст и лъвът, като олицетворение на могъщество и сила. Вглеждайки се внимателно, съзираме и изображения на българския трибагреник, както и флорални мотиви от прекрасните ни плодородни житни ниви. И разбира се, къде без прословутата ни маслодайна роза! Изящно гравираното цвете краси монетите от времето на цар Борис III. Но къде са били сечени тези великолепно изработени парични единици?

Гравьорите са чужденци – обяснява доц. Дочев. – Първите емисии са сечени в Бирмингам, след това в Санкт Петербург, а вече, когато минаваме в едно икономическо сътрудничество с Австро-Унгария, започваме да сечем почти всичките ни емисии там. Но гравьорите са много добри. Има французи, има австрийци. Например на големите сребърни монети от 5 лв. номинал, на обратната страна на българския герб, можем да открием образа на нашето знаме с надпис „България”, който само с лупа може да се прочете. Това показва високата техника на някогашните гравьори.

Изложбата в залите на хан „Хаджи Николи” предлага носталгична разходка в епохата на следосвобожденска България, когато националното самочувствие на българина било в подем. За по-любознателните са поставени и информационни табла с интересни данни не само за съдържанието на благородните метали във всяка отделна емисия, но и за икономическата среда през годините между 1882 и 1937 г., белязани от периоди на възход, но и на резки обрати, водещи до национални катастрофи и тотален срив на валутата ни. Както се казва – нищо ново под слънцето!

https://pateshestvia.net/razni/3785

[Петкан]

На 4 юни се навършват 137 години от влизането в сила на Закона за правото на сечене монети в Княжество България. Второто Народно събрание на България приема закон, с който се създава националната валута лев = 100 стотинки = 1 френски франк.
    Със Закона за правото на сечене на монети в Княжество България се дава изключителното право на държавата да сече и пуска в обращение монети.
    За национална парична единица е определен левът, състоящ се от 100 стотинки. По време на дебатите Стефан Стамболов прокламира монетната единица да носи наименованието "франк", а неговите подразделения "сантим". Д-р Иван Богоров настоява думата да бъде "свободник". Мнението на депутата Йосиф Ковачев за чисто народното название "лев" обаче печели сърцата на всички.
Името му произхожда от левъ - остаряла форма на думата лъв, употребявана през 19 век.
 Първите монети от по 2, 5 и 10 стотинки са медни и са отсечени в Монетния двор на Бирмингам (Великобритания) през 1881 г. През 1882 г. в Монетния двор на Санкт Петербург (Русия) са отсечени сребърни монети по 1 и 2 лева - първият български лев с благородно съдържание.
През 1894 г. идва и първата златна българска емисия на монети с номинална стойност 10 и 20 лева. Жълтиците са правени в Австро-Унгария. За отсичането на всички монети до 1951 г. са използвани европейски монетни дворове.

В първите години след Освобождението в обръщение на територията на България се намират главно сребърни монети, голяма част от които са физически обезценени. Основната част от тях са сребърни руски рубли, навлезли масово в страната по време на войната, но има и екзотични монети, като тунизийски, ирански или индийски, част от които вече не се използват и в страните, в които са емитирани. Фискалното счетоводство се води във френски франкове, като държавата изкуствено поддържа завишен курс на сребърните монети, за да не обезцени спестяванията. Това довежда до допълнителен прилив на сребърни монети от съседните страни, засилен и от забраната за използване на чужди сребърни монети в Османската империя през 1883 година. До 1887 г. чуждите сребърни монети се използват широко в България, наред с българския лев.


Приетият през 1880 г. Закон за правото на резание монети в Княжеството предвижда фискалното счетоводство да се води в левове, определя количеството злато, сребро или мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева. Левът има стойност, равна на тази на френския франк. Допуска се използването на монети, както на Латинския валутен съюз, така и на други страни, които държавата приема по утвърдени от Министерството на финансите курсове.
БНБ започва да емитира банкноти през 1885 година. Първата емисия е сравнително малка (213 хил. лева) и е зле приета от хората. Причина за това е както недоверието в новите хартиени пари, така и златното покритие на банкнотите, което създава значително ажио между тях и масово използваните сребърни монети. Основна цел на БНБ през следващите години е да увеличи дела на банкнотната емисия и постепенно да наложи в страната фактически златен стандарт, като количеството на сребърните монети бъде намалено чувствително.
От 1997 г. стойността на лева е твърдо свързана с тази на германската марка чрез системата на Валутен борд при курс 1000 лева = 1 германска марка. След деноминацията на лева от 5 юли 1999 г. курсът става 1 лев = 1 германска марка, а след премахването на германската марка в края на същата година левът се привързва към еврото при курс 1.95583 лева = 1 евро.

[FLEKTARN]

Изчерпателно, благодаря.

Много повече като визия ми харесваха старите банкоти. Старите "лева" бяха с много по-красиви картинки, лично мнение.

[Hatshepsut]

На 1 август 1885 г. е отпечатана първата българска банкнота

На 1 август 1885 г. е отпечатана първата българска банкнота в Санкт Петербург с номинал 20 лв.
Първата българска банкнота се съхранява в Историческия музей Габрово и има номер 000001. Номиналът й е 20 лева, размерите са 150 на 97 мм и върху нея има воден знак на БНБ. Лицето на банкнотата е кафяво каре върху светла охра, а в левия ъгъл има изображение държавният герб.
Непосредствено след Освобождението в българската парична политика цари пълен хаос. В обръщение по това време са всевъзможни монети като наполеони, лири, златни и сребърни монети от по-далечни и екзотични страни - като тунизийски, ирански или индийски, излезли от обращение дори в собствените си страни.
Първите бюджети на държавата през 1879-1880 г. са съставени във френски франкове. След приемането на закона от 1880 г., още следващата година в Англия, в Бирмингам, се отсичат първите български медни монети с номинални стойности 2, 5, 10 стотинки, а година по-късно в Русия се сечат вече сребърни монети по 1 и 2 лв., или първият български лев с благородно съдържание.
Банкнотите с номинал от 20 и 50 лв.от първата златна емисия са отпечатани в Санкт Петербург. Интересно е, че в текста на банкнотата са оставени две руски думи. Въпреки че са обменяеми в злато, а по-късно и в сребро дълго време не са приемани с доверие от населението.


https://www.facebook.com/photo.php?fbid=758366944325355&set=gm.1626413984070266&type=3&theater

[Петкан]

В последно време българският министър-председател се бори много яко за влизането на България в "чакалнята на еврозоната".
Ама изглежда, че не ни искат в тази чакалня, защото от подписаното споразумение между Германия и Франция за бюджета на еврозоната, излиза, че еврозоната е за богатите, а другите, които са по-беднички, т.е. и България ще чакат пред...чакалнята.
Някой може ли да обясни, каква ще е ползата на България, ако оставим националната си валута и ползваме евро?
Норвежката крона и швейцарския франк са в обръщение, а швейцарците и норвежците не са глупави хора, щом оставят националните си валути и не приемат еврото.
Лично за мене евентуалният отказ от лева ще бъде едно много тъжно събитие, сравнимо с това, ако от герба на България махнат лъва.

[генерал Жеков]

Paзбира се,че полза няма.Това с общите валути е добър начин европейските народи да бъдат държани под контрол.Ако се вгледаме по-дълбоко ще разберем,че това е чисто еврейски план за контрол над населението на континента