Темелко Нешков - оцелелият поборник за българщината в Македония

[Hatshepsut]

Темелко Нешков - оцелелият поборник за българщината в Македония

Стотици дойдоха тази вечер на представянето на книгата на Темелко Нешков "РАЗДЯЛА НЯМА. Македония срещу македонизма" в Art Hall в София, предаде репортер на БГНЕС.



Казват, че всеки втори българин бил с македонски корени - нека да е всеки трети, но българската кауза за Македония винаги е била най-силният ни идеал и сега, и в миналото. Това е като исторически инстинкт за нас, за неправдата на откъснатата от родината- майка земя, а авторът на документалното четиво е един от мъчениците й, за съжаление, досега непознат на съвременниците заради достойнството на скромността си. Така е със значимите ни личности – опознаваме ги едва, когато ни напуснат…

За Темелко Нешков няма сила, която да приспи сетивата за бащиния род, за него няма разлика между "българин" и "македонец". И плаща тежка цена за упорството си да отстоява българските си корени в Македония- тормоз от титовите апаши и УДБ-ата, 12 г. затвор, мъка по стотиците негови другари, избити заради българската им кауза, емиграция. Но той е и между късметлиите - успява да измами смъртта, нещо повече- сбъдва мечтата си и се преселва със семейството си в България.

От година Темелко Нешков не е сред нас, но автобиографичната му книга "РАЗДЯЛА НЯМА. Македония срещу македонизма" на издателство "Свети Климент Охридски" е от днес в ръцете ни. Спомените му и живите описания на събитията от близкото минало са своеобразен венец на славния живот на този истински патриот и македонски българин. И изстрелва приживе срещу мъчителите си думите: "Аз съм тук!И съм жив, а вас ви няма…", а за погиналите си, твърде млади единомишленици: "Няма ден, в който да не мисля за вас, няма нощ, в която да не сте в сънищата ми…". С болката, че и днес сърбоманията продължава да изтръгва останалите живи корени на българщината в Македония.

На представянето на книгата тази вечер, в препълнената зала, където се коментираше, че няма къде игла да падне, дойдоха Христо Григоров, прeдседател на БЧК, Мария Капон, член на Десните, Деница Сачева, член на Десните, депутатът Велизар Енчев, Мирослав Попов, политолог, ген. Михо Михов, бившият директор на НДК Христо Друмев, Нина Дюлгерова, професор, историк, Атанас Железчев, юрист, Станимир Илчев, бивш евродепутат, Иван Попйорданов, баща на големия актьор Чочо Попйорданов, Илко Семерджиев, председател на Десните, Борислав Цеков, председател на Института за модерна политика, Иво Инджов, политолог, Петър Клисаров, политолог, Георги Атанасов, икономист; председателят на Съюза на икономистите в България проф. Кръстьо Петков, Валери Запрянов, журналист; Светослав Терзиев, журналист; Коста Филипов, журналист; Петър Кичашки, граждански активист; Първан Симеонов, политолог; Зденка Тодорова, журналистка и активистка от Западните покрайнини, политици, дипломати, писатели, поети, дейци на културата, финансисти, обикновени граждани и много българи с корени в Македония.

Актьорът Иван Налбантов прочете страници от мемоарното произведение, чухме и гласовете на съвременниците на Темелко Нешков. С тях той приживе е обсъждал, спомнял събития, хора и дати, търсил обяснение на приглушената истина за Македония. Каква е тя?

Панде Евтимов, публицист, поет от Македония, лежал заради българската си принадлежност в югославските затвори:

"Днес на това място тази книга прави един сериозен преврат в просветляването на живота на един човек, който заслужава почетно място в листата на мъчениците. Авторите на такъв тип книги не са винаги отворени докрай да разкажат цялата истина, истина, която носим на гърба си. Това е един паметен момент, когато ние разбираме за една история, една истина, споделена от 10 000 македонци – мъченици, борили се за македонската свобода.

Аз съм от Преспа, място, исторически известно и страдалническо. Моят драг приятел Нешков беше години в Преспа. Между двете езера, между бисерите на Балканите – Охридското и Преспанското езеро лежат 60 000 затворници. Неизвестен брой затворници умират по най-мъчителен начин в затвора, умират от змии, от камъни. Пътят от едното до другото езеро през Галичица е постлан от умрели или убити затворници, за които няма гроб. Мъчна е нашата история. България е единствената държава, която граничи със самата себе си. Нейната трагична съдба чувстваме и днес и утре. Една разделена нация и народ е обречена единствено на мъчение.

Македонската история твърди, че българите са били окупатори, обаче защо сърбите, италианците, гърците и др. не са били наричани също окупатори. През 1944-1945 г. бяха изгорени всичките библиотеки в Македония както публичните, така и частните библиотеки. Буквата Ъ беше определена като българска. Нима забравиха, че точно в Охрид тази буква беше създадена? Няма как да изразим цялата тъга за случилото се при едно такова малко събитие. Но за бъдещето е нужно да бъде просветлено миналото."

Велизар Енчев, независим депутат от 43 НС, бивш посланик, журналист и публицист:

"Между нас трябваше да бъде авторът, но така е в живота понякога. За съжаление често тези, за които говорим, тези, пред които се прекланяме пред делото им, отсъстват. Нека да говорим за живите, които вършат своите велики дела, а да не чакаме този тъжен миг, една година от смъртта на Темелко Нешков, когато трябва да отбележим изключителните му заслуги за българската кауза в Македония. Запознах се с Темелко Нешков при заминаването ми като посланик в Хърватия. Той изглеждаше като светец и аз се запитах защо е било всичко това, щом днес българската кауза в Македония е потъпкана, а българите в Македония се страхуват дори да разговарят с български дипломати. Книгата трябва да има друго заглавие - Хроника на едно мъченичество.

Каузата на Темелко Нешков и другарите му в комунистическа Югославия е била много по-тежка като изпитание, отколкото борбите на ВМРО в монархическа Югославия, Вардарска Македония. След 1944 г. освен физическото унищожение, сърбо-комунистическата идеология посяга на духа на българите в Македония, което е не по-малко страшно. Днешната асимилация и резултати от нея в Македония са ужасяващи. Сега се прекланяме пред делото на Темелко Нешков и нашите гости от Македония, но нека не забравяме, че на тях им е стократно по-тежко, отколкото на нас, които си мислим, че воюваме с българските правителства, които не защитават интересите на българите в Македония. Нека не забравяме, когато говорим за българите във Вардарска Македония, нека не забравяме, че имаше една поробена българска общност, за която не смеем да говорим или нашата дипломация не смее - българите в Егейска Македония. Никога не трябва да отделяме тези две общности. В книгата на Темелко Нешков се усеща тази мъка, че България изоставя българите в Македония. България открива героите си доста късно, но все пак ги открива.

Групата на Ангел Мишев заслужава страхотното ни уважение. Има една инициатива на интелектуалци и народни представители и възнамеряваме да предложим на държавния глава на България чрез премиера Борисов, който да предложи на държавния глава групата на Ангел Мишев и останалите групи, съдени в процесите след 1945-та година да бъдат наградени посмъртно. Не съм песимист, че българската кауза в Македония е изгубена. Първо трябва да се почете паметта на тези хора."

Методи Методиев, публицист, бивш дипломат и експерт по Балканите:

"Дълъг, опасен и трънлив е пътят на покойния Темелко Нешков и семейството му - от Скопие през Брюксел и Варна, до последния му дом в Лозен. Навсякъде го следва дългата, невидима и костелива ръка на УДБА, зловещите сенки от миналото му, разочароващото настояще и неясно бъдеще на Македония –горестта, живота, любовта и трагедията му.

И тук е мястото да запитаме дали в България някой някъде дори и случайно да е чул за Ангел Мишев, Методи Андонов-Ченто, Живко Илиев, Павел Шатев? И за още хиляди незнайни борци, екзекутирани с или без скалъпени процеси за българщината в Македония? Сигурно почти никой.

Защо България е забравила своите герои? Неизвестно.

Защо никой у нас не иска или не смее да повдигне кървавата завеса над геноцида на българите в Македония? Остава загадка.

Защо у нас няма поне един паметник на тези жертви? Не е ясно. За политиката на България към Македония не ми се говори. Единственото, което мога да кажа е, че това е жалка безпътица и безидейност в услуга на гръцките и сръбски национални интереси. Няма да коментирам политиката на днешните лидери на Македония, но ще си припомня епизода от книгата, свързан с честването на 10-годишнината от основаването на ВМРО-ДПМНЕ, на което авторът присъства. Беше гротескно! С демонстрация на пълно неглижиране на жертвите от страна на т.нар. "пробългарска партия" в Македония и нейният тогавашен лидер Любчо Георгиевски. И така до ден днешен. Поклон пред паметта на поборниците за българщината и българския дух в Македония! Вечна им памет и Бог да ги прости!".

Иван Николов, издател, главен редактор на сп. "Македония":

"Книгата "Раздяла няма.Македония срещу македонизма" на Темелко Нешков връща автентичността на проблема, възкресява чистотата, искреността и доверието между хората от Македония и България и поставя на изпитание доктринерско-тесногръдото отношение към историческата истина. Историческата истина не е някаква едноизмерна, наситена с опростенческа философия категория. Тя е уязвима материя, подложена на непосредствената ерозираща агресия на множество етно-идеолого-геополитически фактори. Точно тези фактори си дават среща в Македония след Втората световна война. Те са основното оръжие на управляващата върхушка в Скопие и днес, което налага България да се прости с досегашната си платонично-наивна позиция и да защити историческата истина с адекватни държавнически и политически средства".

Днес площадът в Скопие е изпълнен с паметници на личности от античната, средновековната и ВМРО историята…, но няма и следа за "избитите, за чиято борба, любов към Македония, истина и смърт не се споменава", пише Темелко Нешков в книгата си. А те са хиляди. Ако някой проговори и се каже истината от фонтана на площада "сигурно вместо вода ще избликне кръв".

Гордост и болка е Македонията за българите. Но, основният и стратегически проблем си остава - заедно с унищожаването на Македония и превземането й от север и юг, да се подчини София, смята авторът.

Докато България не осъзнае това, ще бъде на колене…

https://news.bgnes.com/view/1203666

[Hatshepsut]

Темелко Нешков лежал 12 г. по югозандани, защото е българин

Темелко Нешков е роден на 14 март 1928 г. в град Прилеп, Вардарска Македония (дн. Р Македония). Произлиза от известно местно българско семейство. Дядо му, който работи в Сащ дълго време, и баща му са едри земевладелци. 18-годишен, Темелко Нешков се включва в редиците на ВМРО. През 1947 г. е арестуван и осъден на 12 години затвор. В процеса от 11 души, 4-ма са осъдени на смърт. През 1958 г. е осъден отново на 4 години затвор за вражеска пропаганда и опити за разцепване на Югославия.
Женен е за Даница - дъщерята на известния търговец от Галичник Аврам Дамянов. Аврам работи в близкия I изток и има ресторант в Египет. В началото на 1977 г. Нешков бяга с дъщеря си в Западна Европа, От близо 20 г. живее в България. Има две деца - Славица и Любчо, които работят като журналисти в България.

Интервю на Пламен ЙОТИНСКИ

- Как сте на 80 г.?

- По-добре, отколкото, когато бях на 18 или 48!

- Защо споменахте 18-ата си година?

- Тогава за пьрви път ме осъдиха.

- Малко са хората, които се радват на старостта, вие сте от тях. Защо?

- Много от другарите ми бяха убити млади, други мизерстваха под тормоз десетилетия на ред. Въпреки 12-те години затвор в югославските лагери съм жив.

- За какво ви осъдиха?

- Според обвинението ние, 11 души, сме били фашисти, искали сме да развалим братството между народите и т. н. По такива обвинения в Македония бяха унищожени десетки хиляди семейства. Хиляди бяха осъдени на смърт или направо избити. Защото сме и се чувстваме българи.

- Правеха ли разлика между комунисти и други?

- За сърбите - ако си българин - няма значение какъв си като политическа визия. В процеса ни имаше монархисти, комунисти, републиканци - всякакви, обединени от каузата на ВМРО. Живко Илиев, легионер, като го биеше Лазо Мойсов, той му казваше:

„Където ме удариш, ще цъфне една българска роза".

Убиха го...

Не съжалявам, че още на тези години-18, избрах пътя на дядо ми, на баща ми.

- Кои са най-ярките личности, с които сте бил в Титовите затвори?

- Не са един и двама. Братя Чкатрови, д-р Иванов, Асен Татарчев, д-р Чулев... Трагична е тяхната съдба.

Но по-трагичното е, че въпреки промените македонското общество не научи за тях, за борбата, саможертвата и патриотизма им Сред тях имаше осъдени на смърт, които бяха измъчвани до смърт в килиите от такива като Лазар Мойсов. Те си отидоха, той и сега си живее в Белград, срещу парламента...

-... Онази сграда, от където тръгна свалянето на Милошевич?

- На 50 метра от нея.

Мойсов, чиито родители са убити от кралския режим, защото са би ли български учители, е класическият пример за българската и балканската драма.

Тя ражда хора с промити от сръбския хегемонизъм мозъци; хора, изпълняващи „правилата" със средновековна жестокост...


/Лазар Мойсов/

Този човек и много като него клаха българския дух в Македония.

Срещу което получаваха високи постове. А Мойсов стана и президент. От кого беше посрещнат символът на промяната - Михаил Горбачов в Белград?
От касапина Мойсов. А той беше прокурор по нашето дело.

- Говорим за миналото...

- Това е настоящето, а може би и бъдещето. Режимът не е спирал да действа. Това е вирус, който зарази и други на Балканите. Сърбите сториха нови еничари от децата на убитите за българщината. Днес светът знае за жестокостта на кралския, Титовия или режима на Милошевич. Но не и за това, което продължава.

- Чертаете мрачна картина за настоящето на Балканите, няма ли промяна в Югославия от 90 г.?

- Промяна в бивша Югославия настъпи само в Словения. В останалите бивши републики в някаква степен съществува манипулативен национализъм. И омраза. В Хърватия спрямо сърбите, в Македония - към българите и България, в Косово - към сърбите, а в Сърбия срещу всички и срещу самите тях...

- В Македония нещата също ли са във фризера на историята?

- Там не се каза истината за миналото, не се даде път на демократичните сили. Запази се старият режим под ново име. Но е същият като съдържание. Ако нещата продължат така, бъдещето на страната ще бъде изпълнено с трагични събития... Конфронтацията на властта в Скопие със съседите от 1992 г. досегас нищо не се различава от тази от 1918-а или 1945-а година

- Десетина години сте бил политически емигрант в Западна Европа.

- В средата на 70-те години на миналия век първо аз и дъщеря ми Славица, а година и половина по-късно и моята съпруга със сина ни Любчо избягахме от, слава Богу, днес несъществуваща Югославия. Десетилетия наред България забрави българите в чужбина. Живеехме добре, свободно, но не и щастливи. До идването ни в България. Страхът беше жив. Не забравяйте, че хора като Аркан израснаха като наемни убийци с разстрелите на политически емигранти от Югославия в Европа.

- Как реагира България, когато Македония беше родена с „Титово" сечение от Коминтерна?

- Никак. Че Павел Шатев (един от солунските атентатори - б. р.), но вече като министър на правосъдието, праща писмо до Трайчо Костов, че новият режим не се различава от кралския и иска да изкорени всичко българско. Даже турският султан не си позволява - въпреки вината му, да го екзекутира. Но Тито го стори. Прати го на „Голи оток", намериха трупа му на бунище. Трайчо Костов го убиха.

България мълчеше...

- Как живеете днес?

- В България съм, това беше моята мечта, на моите деди, на баща ми. Той почина, когато излязох от затвора за първи път през 1955 г. Спомина се, след като ми каза: „Сега си на свобода. Бягай бързо в България!". Когато се обърнах да го погледна, той вече беше мъртъв. В леглото до мен.

https://makedonski-bulgari.blogspot.bg/2008/07/12.html