1892 русия убива Георги Вълкович - български посланик в Цариград

[Цар Борис три]

русия убива великия Стефан Стамболов - http://bulgarskaistoriq.blogspot.bg/2015/12/blog-post_7.html

Какво съдържа:
Биография
Малко преди убийството
Убийство на Георги Вълкович
Последици
Кой е руската, турската слуга и терорист - Наум Тюфекчиев убил министър Христо Белчев 1891 г. , през 1892 г. Георги Вълкович и през 1895 г. великия Стефан Стамболов.

Роден   
1833 г.
Одрин, Османска империя

Убит
1892 г. (59 г.)
Цариград, Османска империя

Биография
Георги Вълкович е роден през 1833 в Одрин. Той е български лекар, политик и дипломат. През 60-те години той е сред водещите хирурзи в Цариград. Става един от водачите на Консервативната партия, а при управлението на великана Стефан Стамболов ( убит от русия три год. след Георги Вълкович ) дипломатически представител на България в Османската империя.
Баща му е от богатия и влиятелен копривщенски род Чалъкови. Вълкович първоначално учи в Пловдив, а през 1857 завършва Военномедицинското училище в Цариград. След завършването си работи като хирург и преподава във Военномедицинското училище. През 1860-1863 специализира хирургия в Париж, а през 1865 за кратко е главен лекар в Централната болница в Дамаск. През 1870-1871 е директор на цариградската болница „Хайдар паша“. През 1872 Вълкович вече има чин полковник в османската армия. От 1875 е дописен, а от 1884 - действителен член на Българското книжовно дружество.
Георги Вълкович става един от водачите на Консервативната партия. Той е избиран за народен представител в Учредителното събрание (1879), I Велико Народно събрание (1879) и III Обикновено Народно събрание (1882-1883). През 1879 е директор на земеделието, търговията и обществените сгради, а през 1881 - директор на пощите и телеграфите на Източна Румелия. По време на Режима на пълномощията е министър на външните работи и изповеданията (1881-1883) и председател на Държавния съвет (1883).
По време на Сръбско-българската война през 1885 Георги Вълкович е управител на военните болници. През 1886 става директор на Александровска болница в София. През 1887 е назначен за дипломатически представител на България в Цариград и остава на този пост до убийството му. Той е един от инициаторите на провежданата от правителството на Стефан Стамболов политика за активни дипломатически действия, насочени към подобряване на положението на българите в Османската империя.

Малко преди убийството
След опита ( втори опит ) за убийство на министър-председателя Стефан Стамболов ( при , който убиват финансовият министър Христо Белчев ) , извършен през януари 1891 г., Георги Вълкович участва активно в разследването на заговора, а малко по-късно на прехвърлянето в България на бомби, предназначени за атентати срещу Стамболов и княз Фердинанд I. Руския шпионин помияр и терорист Наум Тюфекчиев , който е сред основните участници в атентата срещу Стамболов, намиращ се по онова време в Одеса, се опитва да организира убийството на Вълкович. За тази цел той се свързва с живеещите в Цариград Христо Стефков и Георги Мерджана, като в самото начало на 1892 г. лично отива до Цариград, но не успява да ги убеди да извършат нападението.

Убийство на Георги Вълкович
На 20 февруари Тюфекчиев изпраща от Одеса Димитър Орловски и Дражев, които при пристигането си в Цариград се срещат с руския посланик Михаил Нелидов. Вечерта на 24 февруари по улиците на Пера - цариградския квартал, в който се намират много европейски посолства, сред които и българското, има необичайно много хора, тъй като се отбелязва християнският празник Заговезни. Орловски и Дражев изчакват Вълкович да свърши работата си в посолството и към 19 ч. го нападат близо до изхода, като го намушкват с нож в корема. Той умира 2 дни по-късно.
След нападението Орловски и Дражев се опитват да се качат на руски кораб за Одеса, но не успяват, тъй като не разполагат с редовни документи, след което отиват в руското посолство, където прекарват нощта. На следващата сутрин руския посланикът, опасявайки се от замесването на посолството в скандала, успява да уреди заминаването им.

Последици
Разследването на атентата е възпрепятствано от руското посолство, което дори издейства освобождаването от ареста и изпраща тайно в русиа своя служител Владимир Шишманов, който ги изпраща в русиа. Следователите достигат до информацията за връзките на Тюфекчиев с Христо Стефков и Георги Мерджана и това става основата на обвинението. През май Стефков и Мерджана са осъдени на смърт за извършването на убийството, а Наум Тюфекчиев и брат му Никола Тюфекчиев получават задочно по 15 год. затвор за организацията на атентата, но руското правителство отказва да ги екстрадира, за да изтърпят наказанието си.

Кой е руската, турската слуга и терорист - Наум Тюфекчиев
Наум Тюфекчиев е роден на 29 юни 1864 година в Ресен, тогава в Османската империя. Следва пиротехника в Белгия и открива предприятие за производство на взривни материали и оръжие в София. В Белград заедно с Димитър Ризов, Кръстьо Ножаров, Михаил Ставрев (Хальо) и братята си Никола и Димитър (Денчо) Тюфекчиеви организира опит за убийството на Стефан Стамболов, но на 15 (27) март 1891 година вместо Стамболов е убит министър Христо Белчев, а Димитър Тюфекчиев е арестуван и по-късно убит. След това Тюфекчиев бяга в Одеса, където със руските власти подготвят убийството на дипломатическия представител на България в Цариград - Османската империя доктор Георги Вълкович.
Подготвя двама терористи, които убиват доктора на 12 февруари 1892 в Цариград. Наум и Никола Тюфекчиеви са осъдени от османския съд като подбудители на атентата на по 15 години в затвор, но присъдата им не е изпълнена, тъй като русиа отказва да ги екстрадира. Изпратен е за кратко на заточение в Симбирск и
получава месечна заплата от Руската държава.
Тюфекчиев се завръща в Княжество България и се включва в дейността на Младата македонска книжовна дружина в периода 1892-1894 година. На I конгрес на Македонските дружества Тюфекчиев е избран за подпредседател на организацията.
Чрез връзките си в двореца на Фердинанд I купува 4000 бракувани пушки, 300 бомби и припаси и ги предава на Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1895 година. В София създава бомболеярна, където произвежда гранатите „македонки“, като за главен куриер на доставките в Областта Македония се ползва Дончо Щипянчето. Тюфекчиев обаче спекулира със своето производство и Гоце Делчев и Гьорче Петров се отказват от услугите му.
Със Стоян Шангов издава през 1900 година вестник „Вечерна поща“, в която се допечатват редовно компромати. В следващите години с Борис Сарафов обмислят да отвлекат сина на богатия политик Иван Евстатиев Гешов, но планът се осуетява. От 1905 година влиза в контакт с болшевишки ( руски ) ,,революционери'' и им препродава бомби. През 1906 година Тюфекчиев е замесен в международен скандал при пренасяне за оръжие в русия.
През 1908 година Наум Тюфекчиев се връща в Област Македония и се сближава с водачите на Младотурската революция Ниязи бей и Енвер бей.
През 1915 година турската тайна полиция се свързва с Наум Тюфекчиев, с цел той да организира атентат в България, който да я тласне към съюз с Централните сили. Така от него е организиран атентатът в Градското казино, изпълнен от Червените братя на 31 януари 1915 година. При атентата загиват Никола Бояджиев, синът на началник-щаба на армията генерал Климент Бояджиев, дъщерята на военния министър генерал Иван Фичев Мара, Цветана Христова и художникът Петър Милев, а други 8 души са ранени. След включването на България в Първата световна война прави дарение от над 5 000 златни лева от името на Александър Тюфекчиев за възстановяване на институциите на Българската православна църква в Област Македония. На 25 февруари 1916 година по заповед на великия българин от гр. Щип Тодор Александров Наум Тюфекчиев е убит от екзекутора на ВМОРО Туше Скачков на улица „Раковски“ с шест куршума в гърдите.

Българския дипломат в Цариград и доктор - Георги Вълкович (1833-1892)



Руската, турската слуга и терорист - Наум Тюфекчиев (1864-1916)