Алианите – кои са те и какво знаем за тях?

[Hatshepsut]

Алианите – кои са те и какво знаем за тях?

Една част от мюсюлманите в България е свързана с шиитското направление в исляма (другите са сунити). Известни са с имената къзълбаши, алеви, алианци и живеят в Разградска, Исперихска, Новозагорска, Бургаска, Хасковска област, и Източните Родопи – Кърджалийско и Момчилградско.

Българските алиани са етноконфесионална (т.е. затворена) общност. У нас те са познати като алевити, а често сами се определят като къзълбаши (червеноглави, понеже носят червени кърпи). Като шиити, алианите се разграничават от сунитите по своите схващания и обредност, както и по религиозно-битовата си практика и обредност.

Най-популярният празник, който те честват е Хъдрелез или Едрелез и съвпада с християнския Гергьовден – 6 май. Независимо, че те са мюсюлмани в някои техни порядки има християнски елементи – както на българския традиционен Гергьовден младежите люлеят момичетата на люлки, боядисват яйца, но гробовете на своите покойници палят свещи, народните им носии много приличат на българската. Част от празника Хърделез е „ваденето на момински нишани“. Тогава младите жени си купуват нови обувки и ги слагат в специален голям съд. Младежите с помощта на пръчка бъркат в него и която обувка извадят с тази жена трябва да бъдат.

Съществуването на ислямски секти в България може да се разглежда и като своеобразен протест срещу управляващата османска власт през 15-16 в. Сектантството в шиизма възникнало в региони с развити религиозни системи. Алианите са сравнително затворена общност, при тях има дуализъм: добро-зло, светлина-тъмнина. В тази посока са ориентирани всичките им традиции, ритуали, обичаи, обреди. Браковете се скючват вътре в общността, но не и с другото население, изповядващо ислямската вяра. Алианите нямат джамии, но в редица техни селища имат молитвени домове, които наричат “джами”. Имат развит култ към огъня и камъка, почитат своите мъртви, числото 7 е магично.

Духовният ръководител на алианите се нарича баба и ръководи не само религиозната общност, но и почти целия светски живот. Според догмите на алианството, техният духовен водач Али е равностоен на Мохамед. Те се молят два пъти седмично. Пазят в тайна своите събирания от друговерци. По време на вечерните си молитви се хващат за ръце и образуват кръг, с което подчертават своето единство и разбирателство. Те се молят колективно в храмове, наречени текета или тюрбета. Най-популярният им храм в България е „Демир баба теке“, от 16 в., до село Свещари, Исперихско. Богомолците се наричат бекташи. Молитвените домове те строят на място, където има стари дървета, и те са на особена почит. Короната на дървото символизира живота в бъдещето, стволът на дървото – животът в настоящия момент, а корените – там, където отиват душите.

Важно място при тях заема курбанът. Няколко дни преди празника те намазват коча с червена боя. Изобразяват и кръст, символ, който е останал още от езическо-християнската вяра.

Малко неща знаем ние за тези хора, с които живеем, учим, работим заедно. Може би е въпрос на време да разберем повече за тях. Още повече, че в модернизиращият се и търсещ нови неща свят има общности, които запазват своята самобитност.

https://www.trio.bg/alianite-koi-sa-te-i-kakvo-znaem-za-tyah/


Глобализиращият се свят все по-трудно се изненадва от непознати култури и верски малцинства. Не са много обаче българите, които знаят за съществуването на алианите – затворена религиозна общност, чиито предци били разпръснати преди векове по земите на днешна България, Турция, Македония, Албания, Босна и из Близкия изток. У нас ги има от поне 500 години. Днес в България живеят около 50 000 души, които се самоопределят като алиани – главно в районите на Лудогорието и Източните Родопи. Непризнаването на религията им за официална е основната причина за тяхната затвореност – а тя наистина ги отличава. Макар да се числят към изповядващите мюсюлманство, алианите практикуват самобитна съвкупност от мистичен суфизъм, характерни за шиитския ислям разбирания и езически ритуали, запазили се от времето на тюркменския шаманизъм. Наред с другото религията им е една от най-толерантните по света.
„Нашите тюркски предци почитали духовете на водата, камъка, дърветата и вятъра. Прекланяли се пред слънцето, луната и звездите като проявления на Бог. Духовните им водачи били шамани“ – обяснява Мухарем Алиосман от село Звиница, ръководител на читалището и изследовател. Тюрките, за които той говори, били обединени в номадски племенни общности. Между XI и XIV в. част от тях се преселват от Централна в Мала Азия и Близкия изток. Навлизайки в пределите на мюсюлманския свят, те приемат вярата му. Сред тях постепенно се формира т.нар. народен ислям, съхранил традиции и вярвания от шаманизма. Към XIII–XVI в. в този конгломерат се вливат и основни идеи от шиизма, единия от двата големи клона на мюсюлманството. Освен пророка Мохамед шиитите почитат и Али ибн Абу Талиб, негов братовчед и зет. Приемат Али за пръв от 12-те имами, преки наследници на Мохамед и просветлени личности, притежаващи божественото познание и разбиращи не само външната, но и скритата, езотеричната страна на учението. Алианите се наричат и алевии. И двете названия са свързани с Али. Определят се още като къзълбаши, т.е. „червеноглави заради червените ленти, които носели на чалмите си в миналото.

https://www.nationalgeographic.bg/?cid=126&article=353

[Петкан]

Верски „битки“ во Турција

Турскиот премиер Ердоган, сунитски муслиман, ги означува 10-те милиони алевити како свои браќа, но бара да се интегрираат со сунитите, ако биле вистински муслимани. Тој бара сите да одат на молитва во џамии.

Проблемот со Курдите не е единствениот, кога се во прашање малцинствата во Турција. Иако премиерот Ердоан ги означува 10-те милиони алевити како свои браќа, нивната положба е незавидна. Ако биле вистински муслимани требало да се интегрираат со сунитите, оти одвоеното молење во алевитски молитвени домови водело до поделба на општеството, вели Ердоан. Граѓанската војна во Сирија уште повеќе ја влошува ситуацијата на алевитите во Турција, оти тамошниот владетел Асад е алевит.
За илустрација на состојбата со алевитите Дојче веле појде во Алевитскиот културен центар во маалото Картал во Истанбул, кој всушност е обична барака на еден паркинг. Но, Али Ајик, претседател на здружението на алевитите, е среќен што таа воопшто уште постои. Од вечерта во септември, кога овде беа фрлани молотови коктели, тој не сака навечер да ги остави сами објектот и неговите посетители.
„Сторителите побегнаа, но ние, алевитите, сметаме дека вистински одговорните се во владата. Премиерот ја користи секоја можност да не навреди. Тоа некој го почувствува како охрабрување за да го изведе нападот“, смета Али Ајик.

Заедничка богослужба за мажи и жени во џамија е незамислива за сунитското мнозинство во Турција. За алевитите тоа е нормално, на мисите се пејат песни, се рецитират стихови. Кај нив во преден план стои хуманизмот, а не догматизмот. Алевитите го чествуваат Али, зетот на Мухамед, а не пророкот. Ритуалот мажите и жените меѓусебно да си ги мијат рацете, е знак за рамноправност...
„В ред, ако таму владее диктатура, тогаш народот треба да ја укине, но не треба да се мешаат од странство. Се виде што стана од таканаречената ’арапска пролет‘. Освен тоа, немаме ли и ние, овде во Турција, диктатура?“, прашува Исмаил Сачли, од Здружение на алевитите во Истанбул.
Поради вакви зборови алевитите губат многу симпатии во Турција. Многумина од нив се во дилема во врска со конфликтот во Сирија - го одбиваат курсот на Асад, но се плашат власта да не ја преземат порадикалните сунити.

„За нас алевитите никој не се грижи, нашите молитвени домови не се признаени, не добиваме никаква помош, дури и ако сме сиромашни.“, вели Илјаз Екинчи, алевит од Истанбул.
„Државата не сака сериозно да ги бара напаѓачите, иако тие се познати“, вели Али Ајик од Здружението на алевитите.
Во алевитскиот културен центар во маалото Картал, и не само таму, веќе не сакаат да молчат. Тие повикаа на протестни акции во целата земја. Така станува се’ повидливо дека освен со Курдите, Турција има конфликти и со други малцинства.

http://www.dw.com/