Първият български симфоничен оркестър

[Петкан]

На 26.02.1851 г. в Шумен е основан първият български симфоничен оркестър. Първите репетиции са в дома на общественика и меценат Атанас Х.Стоянов под ръководството на унгарския емигрант Михай Шафран. В него участват унгарски емигранти, пристигнали в България след потушаване на Унгарската революция (1848-1849). Ансамбълът съществува до 1860 г., когато Шафран напуска Шумен. Репертоарът му включва маршове, полки, мазурки, полонези и откъси от опери на прочути италиански и немски композитори.



Сред пристигналите емигранти е и унгарецът Михай Шафран. Според Чилингиров той бил първо моден шивач – френктерзия – но веднага се заловил с музикална дейност – най-напред с емигрантите, а после с българските младежи.
Между емигрантите имало мнозина, които са знаели да свирят на разни инструменти. Те скоро си образуват добър оркестър под управата на познатия в Шумен Шафран (Sáfrang), маджарин. Оркестърът се е състоял от 9–0 души. Ето имената на по-видните от тях: Гуглер, Цинцар, Канели, бащата на нашия пръв директор на Народния театър, който свирел отлично на флейта.


Михай Шафран (1807-1902)
...
Като първа информация за културното начинание на Шафран се счита обръщението на кореспондента на Цариградски вестник – „Един българин”, към издателя на вестника, публикувано през април 1851 г. Ето част от този текст:

"Но възблагодарихся още и ся зарадвах, като видях чи Шуменците били ревнители за всяко нещо, което спомага за образованието им почудих ся, като видях и слишах сос ушите си млади, и малки Шуменски ученици, че свирят по европейски, сос ноти разни органи н.п. Виолино-Китара – Флауто – Кларинато – Бас и други, и да могат да направят разни мучни Европейски гласове (хави) каквото, Кадрил – Полка – Валс-Мазурка – Чардаш и други, които в растояние на шест месяци изучили, за което и самий нихен учител Г. Шафран ся чуди, който такожде предава в няколко домове и Европско Хоро, което начнали някои домородствия, и употребляват в вечерни веселия сос музика на едно. Похвалявам и прочее, които са станали причина и на това. И ако това ся вижда на някого грозно и неприлично, защото ухото им са научило на други песни, и окото им видяло, и гледало до нине други Хора, но уверявам ги братски как никоги не могат да бъдат по добри и по сладки циганските гнусни песни от образованите Европейски, които са основани, от горе на правил музически."
Априлия 10, 1851

Друг изключително интересен документ, представлява дневникът на унгарския емигрант Шандор Вереш от 1849 г., когато той пребивава в Шумен. Ето част от него:

"Оркестърът на българите се състои от 1–2 цигулки, от един инструмент, който прилича на цимбал и от един тъпан. Те свирят тихо, за да не се чува на улицата…
Основахме и един оркестър, от мъка засвирихме;но и това беше по-умно от дуелиране и от отчаяние. Аз също като бивш ДЕБРЕЦЕНСКИ студент станах член на оркестъра. Купих от магазина на Иванио една цигулка за три форинта. Тази покупка затова е интересна, защото магазинера както сиренето, така и цигулката изтегли на кантара. Това е задължително, защото по заповедите на турците всичко трябва да се тегли, за да не измамят някого. Но магазинерът не беше прост, защото тази цигулка продаде най-скъпо, макар че беше най-лека.
Точно по време на нашите разправии пристигна ЖЕНАТА НА КОШУТ. По-младата част на емиграцията, забравила несгодите си отиде да прави серенада."

Прави впечатление, че Вереш говори за „оркестъра на българите”. Това по всяка вероятност не е бил класически оркестър, но все пак те са свирели заедно, имало е и цигулки. Нещо повече – имало е откъде да си купиш цигулка, пък било то и на килограм.
От всичко това следва, че появата на първият български оркестър е била по-скоро закономерно, отколкото фантастично събитие за Шумен. И така през 1851 г. Шафран образува в Шумла първия оркестър от местни младежи (10–12 на брой), като репетициите се провеждали в дома на чорбаджията Анастас Хаджи Стоянов, виден шуменски общественик, който стоял също и в основата на всички културни събития в града. По-главните сред първите оркестранти по спомени на Ан. Стоянов са Добри П. Войников и Симеон Янчев – първа цигулка, Димитър Дюгмеджиев – втора цигулка, Никола Патоев и Жеко Шопов – трета цигулка, Спаси Попов и Злати Милев – съответно първа и втора флейта, Тодор Куцаров – контрабас. Самият Шафран, който дирижирал, свирел втора цигулка. За преводчик между капелника и неговите оркестранти е служил Юрдан Балтаджиев, който поради своите езикови дарби е можал да усвои маджарския език по-рано от своите млади съграждани. Интересен факт е, че контрабасът бил изработен от някой дограмаджия по упътване на Шафран от газени сандъци, а струните – от сушени черва.
Какво може да се каже за оркестрантите на първия оркестър?

  Добри Войников отначало бил ученик, когато станал цигулар в оркестъра на Шафран, а после, след 1858 г. – учител и първият българин диригент на оркестъра.
Знае се още, че е свирел на китара, с която си помагал при композирането на училищни песни. От една снимка се вижда, че е свирил и на флейта. Анастас Стоянов пък знае, че е свирил „отчасти на пиано”. По този начин се създава представа за широките музикални интереси и за значителната за времето музикална подготовка на Войников. Знае се, че е учил хармония от чешкия професор Петра.
Димитър Дюгмеджиев бил търговец, но в оркестъра на Шафран бил концертмайстор. Той бил човек със значителна култура, завършил е колеж Бебек в Цариград, а от архивата му личи, че се е ползвал от изворите на френската и гръцката литература. Неговите синове Велико и Пресиян също оставиха трайни следи в историята на нашата музикална култура.
Никола Патоев бил известен възрожденец в Шумен. По професия той бил обущар, но заедно с това пишел драми и се занимавал с музика. Написал е пиесата „Невяна”, играна дълго на възрожденска сцена.
Спас Попов като изхождал от своите книжовни интереси и в процеса на формирането на българската буржоазия като класа, създал в Шумен едно от най-крупните полиграфични предприятия в страната – известната печатница „Спас Попов”.
Освен инициатор и диригент Шафран също така е композирал и аранжирал за новосъздадения оркестър. Той се е ориентирал предимно към малки музикални пиеси, достъпни за силите на неговите оркестранти и за публиката. Репертоарът на оркестъра се състоял главно от валсове, полки, мазурки, кадрил и шаркии. Сред запазените творби, които носят неговия подпис, са: пиесата „Подпури”, „Кавалерийски марш” и „Хусарен полка”, в които се усещат унгарски мотиви; „Надежда валс”, „Валс на цивилизования българин” и „Полка-мазурка”, в които се усеща влиянието на Щраус.
Оркестърът на Шафрана дава повод на мнозина заможни младежи да се учат на цигулка, флейта и китара; покрай тях и много млади момичета и жени почват да се учат на китара. Така че тия три инструмента стават нещо обикновено в града – коментира Ан. Стоянов, а Ст. Чилингиров добавя – Но освен заможните младежи, ще са усвоили по някой от тия инструменти и по-бедните.
Много любители от първата музикално-инструментална генерация от 50-те години се опитват вече в областта на хармонията, изучават и елементарна теория на музиката и солфеж.
Смели стъпки били направени и в областта на танците, под звуците на оркестъра. Те също се заучавали в дома на Анастас х. Стоянов, откъдето се разпространявали в целия град. Оркестърът започнал посещенията си по домовете и все повече се налагал на вкусовете на шуменци. С двадесет (две по десет) стаи е къщата близнак на известните шуменски търговци – братята Дюгмеджиеви, строена през 1851 г. Единствената къща с две оркестрини и два салона за танци.
И все пак не е била толкова рязка промяната и не е било посрещано новото без съпротива. Тази дейност, макар и одобрена и похвалена от просветените българи и наречена от тях „цивилизация”, била посрещната недоброжелателно от другите чорбаджии, които формирали общото мнение и на значителна част от българския еснаф. Закостенелите им възгледи и традиционализъм определяли тази дейност като разрушителна за основите на добрите нрави. Особено язвително отношение получавали девойките, проявяващи интерес към музиката и танците. Наричали ги „шафрантии” по името на Шафран. По-късно това прозвище става нарицателно за всяка жена с по-свободно поведение.
Това двояко отношение е намерило израз в една дописка „Размишления” в „Цариградски вестник”, където дописникът пише:

"Един маджарски авантюрист подир падането на Кошута, пристигнал бе в Търново, а после се скита по Филибе, Свищов, понаучи младите момци и моми да се прегръщат и въртят на валс, да кършат на полка и да се мъдрят на кадрила. И сега им се види хоровод хориатска и просташка работа, без да мислят, че бащите им и майките им даже и те сами до преди малко време са го играли весма изкусно и съвсем не са го намервали тежак."
 (19.01.1857).
https://www.actualno.com/education/pyrvijat-bylgarski-orkestyr-e-osnovan-v-shumen-news_17249.html
http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=65410