В чем трагизм системы Путина?
11 марта 2018, 14:30
http://www.inosmi.info/v-chem-tragizm-sistemy-putina.html...
Със съкращения от:
http://www.inosmi.info/v-chem-tragizm-sistemy-putina.htmlВ продължение на почти две десетилетия Владимир Путин е на власт.
Това е по-дълго от времето, когато Леонид Брежнев беше на власт - "вечният" генерален секретар на Централния комитет на КПСС по времето на Съветския съюз.
Израснало е цялото поколение руснаци, които просто не знаят какъв е животът без Путин. Русия с него се е променила - за добро и за лошо. Тя стана по-богата и по-силна, но в същото време по-застояла и изолирана. Русия демонстрира сила в Донбас, но средният руски отново се чувства слаб и вярва, че е в опасност.
Как този човек успява да остане на власт толкова дълго?
Какво направи "Путинската система" толкова продължителна? И какво ще стане, когато престане да бъде президент? В крайна сметка, според Конституцията през 2024 г. той няма да има право да участва отново в изборитеТова са въпроси, които водят до отдалечените места в Русия, където " путинските" години са оставили още няколко следи, а не само в столицата, а точно там, където живеят повечето руснаци.
Тук е по-лесно е да разберем как живее Русия на Путин. Накратко, всичко се свежда до някакъв "бартер": държавата не дава на своите граждани правото да гласуват, но им дава нещо в замяна: чувство за стабилност и новопридобита национална гордост. Кремъл като, че ли казва: "Не се намесвайте - ние ще действаме и ще бъдете защитени от икономически проблеми, и ще ви уважава света, който е срещу нас".
Стабилността и националната гордост са обещанията на "системата на Путин", а нейните инструменти са измама и власт.Така че, нито либералната Ксения Собчак, нито новия кандидат от комунистическата партия Павел Грудинин, вероятно никога не биха били в състояние да участват в президентските избори, ако Кремъл се страхуваше от тях. Навалний още от момента на получаването на отказ за регистрацията му, призовава руснаците да бойкотират изборите.
Въпреки това, мнозина смятат, че стратегията на бойкот е грешна стратегия, защото тя разцепя опозицията, както и това, че ефекта от участие в изборите ще бъде трудно измерим.
Основното обещание на Путин към избирателите, което отдавна може да се формулира с една дума е стабилност.
В сравнение с предшественика си Борис Елцин, той успя да спази обещанията си. По време на управлението му нямаше дефицит на стоки, както през 1998 г., нито конституционна криза, както през 1993 г. Заедно с нарастването на цените на петрола нарасна приходиха на държавата, а световната финансова криза от 2008 г. правителството успя да се "смекчи". При Путин бъдещето е станало предвидимо и много руснаци са му благодарни за това.
Но сега чувството за стабилност отново изчезна.
След като Путин се завърна в Кремъл през 2012 г., рублата загуби половината от стойността си спрямо еврото. Съответно и реалните доходи на населението намаляват в продължение на четири последователни години. Според официални данни 22 милиона руснаци живеят в бедност.Икономическите проблеми се забелязваха още преди началото на украинската криза, но конфлкта на Путин със Запада значително ги задълбочи.
Между амбициите във външната политика и вътрешната политическа стабилност, благодарение на икономическия растеж, Путин направи избор в полза на първия въпрос. Въпреки това не можем да кажем, че руснаците са му обидени - анексирането на Крим бе посрещнато в Русия с "ура ".
В една от забутаните улички в центъра на Москва се намира офиса на Глеб Павловский. На масата му има всякакви статуетки и фигурки, и по-точно, малка парцалена "кукла" на самия собственик на офиса.
Павловский е известен московски политолог, а някога е бил един от най-влиятелните представители в тази "индустрия". Сега той се е превърнал в критик на системата, в създаването на която той в същото време признава с гордост и срам) е участвал пряко.
Павловский е бил един от тези, който преди почти две десетилетия доведе Путин на власт. В администрацията на Кремъл тогава това се се е наричало "Проект "Наследник" " - и това е било необходимо за да се осигури приличен изход от политическата сцена на болния, и необичания от хората Борис Елцин, и да попречи на разпадането на държавата. Павловский помага на незабележимия по това време "наследник" да създаде лоялна фракция в Държавната Дума и да получи добри резултати в изборите.
Същият този Павловский участва в създаването на мита за всемогъщия Путин, решаващ сам всички съществени въпроси, който много се харесва на електората.
Идването на Путин на власт става огромен успех. Едва след това Павловский осъзнал какво е направил. Сега той прилича на механик, които твърде късно е разбрал, че случайно е свалил спирачния механизъм. Самостоятелните губернатори, опозиционните комунисти в парламента, критичните медии - всичко това, доколкото е някаква сериозна пречка за Путин,бяха премахнати последователно- стъпка по стъпка. И сега всичко това се движи свободно, без всяквкво съпротивление по пътя му. И това поражда сериозни опасения.
Към края на втория президентски мандат авторитетът на Путин е вече толкова голям, че за него е било достатъчно само посочи с пръст към абсолютно нехаризматичния премиер Дмитрий Медведев, за да гоизберат руснаците да бъде следващият президент.
Безпроблемното прехвърляне на властта, което след Елцин стана с голяма трудност, след осем години по-късно стана толкова лесно, като в детска игра.
Прехвърлянето на властта обаче не беше нищо повече от външна изява, а всъщност Путин не изпусна властта от ръцете си.В един "прекрасен" ден през пролетта на 2011 г., пропуска на Павловский в Кремъл изведнъж спрял да работи. Отначало дори охраната помислили, че е възникнал технически проблем, но в действителност това е било сигнал, че Павловский е загубил благоволението на Путин.
Причината е,че Павловский публично се изказал за това, че Медведев да се кандидатира за втори президентски мандат, но през 2008 г. Путин, който се е преместил на стола на премиера, иска да се върне в Кремъл. Той се страхува от конспирация от страна на Медведев и смята, че изказването на Павловский е доказателство за страховете му.
Образецът Путин от 2012 г. се промени много. Той се страхува се от уличните протести, които предшестваха завръщането му в Кремъл. Можем ли да кажем, че руснаците са уморени от него? Той изглеждаше недокоснат по време на празненствата за победата му, дори сълза потече по бузата му, а след това, в най-скоро време, противниците на Кремъл бяха обявени за "вътрешни врагове" - за "пета колона" на духовно и културно чуждия на Русия Запад, за "национални предатели" и "чужди агенти". Зачестиха случаите на задържане и осъждането на политически активисти.
През февруари 2015 г., в центъра на Москва, близо до Кремъл, е прострелян и убит опозиционният лидер Борис Немцов - убийство, от което Путин обаче се дистанцира и това убийство не бе разкрито до края, въпреки че по-късно няколко чеченци и са били осъдени като извършители, а кой е бил поръчителят, това не беше изяснено.
Чисто външно досега "системата на Путин" е издържала и най-мощното сътресение без някакви щети, но тя коренно се промени , стана по-репресивна и популистка. Само две години по-късно се извършва анексирането на Крим и в Донбас започна военна операция, с последващо разрушаване на отношенията със Запада. Путин, който много често действа прекомерно предпазливо, този път пожертва външната политика - и хората му бяха благодарни за това. Популярността на президента се покачи на небето - навсякъде хората започнаха да се появяват в тениски с образи на Путин и лозунги като: "Санкции" ? Не разсмивайте нашите "Искандър"-и! "И това възхищение не беше фалшиво и очебийно, а съвсем искрено.
А рискованата линия на външната политика продължи - този път под формата на напълно неочакваната военна операция в Сирия, въпреки че тази операция не се ползва с популярност сред населението, защото Сирия е чужда страна за тях, но за пръв път в продължение на много години Русия показа, че може да действа равнопоставено със Съединените щати и руснаците изведнъж погледнаха собствената си страна, сякаш с различни очи. Те внезапно почувстваха чувство на гордост към нея, което компенсираше многобройните за тях унижения, които им се налага да изживяват в ежедневието, защото заобикалящите ги вече започнаха да говорят, че "Русия е стъпила на краката си".
Оттогава, горепосоченият "бартер", на който почива доминирането на Путин, се е променил. Сега руснаците имат възможност да се гордеят с величието на своята страна - но за сметка на спада на стабилността и нивото на собственото си благосъстояние. Руската икономика изпитва стагнация, защото липсват реформи, защото няма достатъчно инвестиции в иновациите и образованието. Но как може да се модернизира Русия, ако е изолирана от Запада и разчита на "тихото мнозинство"?
...
...
Добра статия, от която става ясно, че външната политика на Путин и през следващия му мандат ще бъде агресивно-милитаристична.
Начало
Помощ
Търси
Tags
Календар
Contact
Staff List
Gallery
Потребители
Списък с потребителите
Tърси потребители
Hall Of Fame
Вход
Регистрация
Тема: "Inosmi.info" :"Каква е трагедията на системата на Путин?" (Прочетена 1976 пъти)
Similar topics (2)
Септември 10, 2010, 12:30:19