Годишнина от Илинденско-Преображенското въстание

[Nordwave]

От Грамос планина през Якубица, от Галичица до Огражден. От Пирин планина до Родопа и Ахъчелебийско, от Фере и Дедеагач до Граматиково, Странджа и Цикнихор... Срещу топовете, редовния аскер и башибозука се изправиха българите от Леринско, Воденско, Костурско, Охридско, Битолско, Гюмурджинско, Одринско и поискаха свобода и обединение със свободна България! Малко повече от 30 000 въстаници се изправиха срещу повече от 400 000 турски войници, дадоха повече от 300 сражения. Горите станаха домове, домовете станаха пепелища. Повече от 15 000 хиляди български къщи в Македония и Одринско бяха опожарени. Обезлюдяха стотици села. Хиляди бяха изкланите, убитите, отвлечените, обезчестените... И керваните на бежанците потеглиха към България. Увитите в парцали копита на конете газеха водите на река Рилска, преминавайки границата и пресъхналите от плач очи се взираха назад към пожарите на Македония. Така почти във всеки български град се създаде по една македонска махала, по една тракийска махала... Болката и раната на България. Болка и рана, която вече 100 години гори снагата й и буди паметта й, която събира вятъра на тревожните нощи и люлее люлката на синовете й. Която приспива чедата й, а после ги води по бойните поля. Защото пожарите на Илинден и Преображение, страшните слова на клетвата на Смилево и Петрова нива, поведоха българските полкове и оцелелите въстаници по урвите на Родопската Шипка, по склоновете на Каймакчалан и Беласица, по кървавите полета на Люлебургас, Бунархисар и Чаталджа... Погрома на едно въстание, роди силата на една страна, вярата на един народ, стремежа към едно обединение... В стената на Рилската света обител е вграден скромен паметник от черен гранит. Паметникът на загиналите поручици от Рилския випуск “паднали за свободата на брата роб в Македония”... В двора на селската църква “Св. Георги” в село Цапари, Битолско, в самото подножие на Пелистер, стоят забравени девет офицерски гроба на младши командири от бдинските полкове... По сипеите на Мокра планина и Галичица – от двете страни на Охридското езеро, протегнали ръце едни към други, из фронтовите окопи бродят сенките на едва навършилите двадесет години български синове... Нека запалим свещ за всички тях. Нека сведем глава. Защото това е България – руйните на село Баница, запазили предсмъртните думи на Гоце, клетвата на смъртната чета на Радон Тодев, кървавите води на Преспанското езеро, лепкавата пръст по ръцете на оцелелите четници на Кондолов, пренесли костите му от Паспалевата могила... Това е България, която винаги ще ни връща при себе си, която ще ни вика и ще ни врича, ще ни дарява любовта и земята си... В белите августовски нощи Св. Илия разпрегнал конете си и над святата земя, българска, отекнал тътена на едно въстание, сбрало в едно Македония и Одринско... После Рила и Пирин тръгнали, още Родопа Планина, Балканът стар да попитат: Чия е тази земя? http://vmropd.org/news.php?page=used&year=2007&month=5&id=406


Илинден, майко, Илинден
За българите - Великден ...

Преди 110 години Свети Илия разпрегна конете си и над многострадалната ни земя се понесе тътенът на едно въстание, събрало в юмрук Македония и Одринско, духът на една идея, стремежът към една обща съдба, жаждата за свобода и независимост.
И стана чудото - робът се бореше за свободата си, свободният – за съвършенство. Офицерите станаха войводи, поетите – четници, простите селяни – комити.
От Грамос планина през Якубица, от Галичица до Огражден. От Пирин планина до Родопа и Ахъчелебийско, от Фере и Дедеагач до Граматиково, Странджа и Цикнихор...
Срещу топовете, редовния аскер и башибозука се изправиха българите от Леринско, Воденско, Костурско, Охридско, Битолско, Гюмюрджинско, Одринско и поискаха свобода и обединение със свободна България!
Малко повече от 30 000 въстаници се изправиха срещу повече от 400 000 турски войници, дадоха повече от 300 сражения. Горите станаха домове, домовете станаха пепелища.
Повече от 15 000 хиляди български къщи в Македония и Одринско бяха опожарени. Обезлюдяха стотици села. Хиляди бяха изкланите, убитите, отвлечените, обезчестените...
И керваните на бежанците потеглиха към България. Увитите в парцали копита на конете газеха водите на река Рилска, преминавайки границата и пресъхналите от плач очи се взираха назад към пожарите на Македония.
Така почти във всеки български град се създаде по една македонска махала, по една тракийска махала...
Болката и раната на България - болка и рана, която вече 104 години гори снагата й и буди паметта й, която събира вятъра на тревожните нощи и люлее люлката на синовете й, която приспива чедата й, а после ги води по бойните поля. Защото пожарите на Илинден и Преображение, страшните слова на клетвата на Смилево и Петрова нива поведоха българските полкове и оцелелите въстаници по урвите на Родопската Шипка, по склоновете на Каймакчалан и Беласица, по кървавите полета на Люлебургас, Бунархисар и Чаталджа...
Погромът на едно въстание роди силата на една страна, вярата на един народ, стремежа към едно обединение...
В стената на Рилската света обител е вграден скромен паметник от черен гранит - паметникът на загиналите поручици от Рилския випуск “паднали за свободата на брата роб в Македония”...
В двора на селската църква “Св. Георги” в село Цапари, Битолско, в самото подножие на Пелистер, стоят забравени девет офицерски гроба на младши командири от бдинските полкове...
По сипеите на Мокра планина и Галичица – от двете страни на Охридското езеро, протегнали ръце едни към други - из фронтовите окопи бродят сенките на едва навършилите двадесет години български синове...
Нека запалим свещ за всички тях. Нека сведем глава. Защото това е България – руините на село Баница, запазили предсмъртните думи на Гоце, клетвата на смъртната чета на Радон Тодев, кървавите води на Преспанското езеро, лепкавата пръст по ръцете на оцелелите четници на Кондолов, пренесли костите му от Паспалевата могила...
Това е България, която винаги ще ни връща при себе си, която ще ни вика и ще ни врича, ще ни дарява любовта и земята си...
В белите августовски нощи Свети Илия разпрегнал конете си и над святата земя българска, отекнал тътенът на едно въстание, сбрало в едно Македония и Одринско...
После...

Рила и Пирин тръгнали, още Родопа Планина,
Балкана стар да попитат:
Чия е тази земя?

http://focus-news.net/opinion/0000/00/00/25171/

[Крум]

104 години от Илинденско-Преображенското въстание
[youtube]http://youtube.com/watch?v=ln5ZaTQ2Rxs[/youtube]

104 години от Илинденско-Преображенското въстание - Странджа
[youtube]http://youtube.com/watch?v=5M-B2M1YeGg[/youtube]

[Nordwave]

Тази година се навършват 105 години от Илинденско-преображенското въстание на българския народ в Македония и Одринско. Това е най-масовото народно въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, връхна точка в българското националноосвободително движение на Македония и Одринско. По своя характер и задачи то е продължение на българската националнодемократична революция от времето на Възраждането.

Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903, откъдето идва и неговото име. Най-напред избухва в Битолския революционен окръг и няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието е превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република.

На 6 август (Преображение) с. г. избухва въстанието и в Одринско. Въстаниците освобождават много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. В Родопския край на Одринския революционен окръг въстаническите чети активизирали своите действия и приковават за известно време значителни неприятелски сили.

Партизански действия се водят и в другите революционни окръзи. В Серски революционен окръг въстанието било определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сражения между въстаниците и турските войски има и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове.

Общо в Македония и Одринско се провеждат 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити и заклани 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 били принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в свободна България.

По повод 105-тата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание ВМРО издава възпоменателн плакат и листовка. Тържествените чествания на годишнината от въстанието ще се проведат на 20 юли, неделя от 11 часа в парк Света Троица, район Илинден София и на 2 август, неделя в местността Предел между Рила и Пирин планина. http://vmro.org

[Kondolov]

Всички тези българи знаеха за какво умираха!ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА ИМ.
Ние днес не знаем за какво живуркаме.Позор!

[Крум]

Младежката организация на ВМРО участва в тържествено-възпоменателната церемония, която се проведе в столичния парк "Света Троица", район Илинден. Няколкостотин граждани се събраха пред паметната плоча, поставена от ВМРО преди 5 години по повод 100 години от Илинденско-преображенското въстание. Бе отслужен тържествен молебен, а след това младежи в униформите на Вътрешната организация поставиха венец. Председателят на ВМРО - Красимир Каракачанов - произнесе реч, в която отбеляза, че въстанието е триумф на българската воля и гордост, които в днешно време България е позагубила.“Имали сме тежки времена, които сме преодолели и трябва да помним подвига на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание”, каза още той. В памет на загинаталите присъстващите  паднаха на колене с едноминутно мълчание, а след това поставиха цветя  пред паметната плоча.  Софийската градска организация на ВМРО прие нови 18 члена, които положиха ритуалната клетва на ВМРО пред паметника.

Във връзка със 105-тата годишнина младежката организация от ВМРО направи изложба с редки и непоказвани досега снимки. Изложбата бе разположена по алеите на парк "Света Троица". Уникалните снимки от историята на ВМРО бяха над 60.

В 12 часа започна празният концерт, организиран отново от ВМРО. Бе представена богата фолклорна програма. Участие взе и ансабъл "Гоце Делчев".

 

Очаквайте снимки!!!

http://vmroyouth.org/node/618

[Kondolov]

Тези снимки ме зарадваха много .ВМРО отново даде почит на загиналите във Илинденско-Преображенското въстание-хвала за това.Народната памет е жива.Но виждам,че някой тук се опитват да правят сравнение между ония люде дето мряха по бойните полета на Македония и Тракия с оръжие в ръка и някой днешни протестни акции.Няма лошо,но няма форма на сравнение.И във връзка с това се питам-защо Боян и неговите хора не отидоха на възпоменателното честване в Община Илинден.Абе да бяха звънали на Каракачанов и да му кажат-слушаи ще се присаидиним и ние кам вас,за честването.Няма политика,няма протести-всеки българин е добре дошъл на тържеството.Да ама ,не, това си е честване на ВМРО,как ще отидат другите от така наречените национални  партии и движения.Пълна глупост според мен,това е честване на БЪЛГАРСКО ВЪСТАНИЕ .А това е един много добър повод за демонстрация на  ЕДИНСТВО.Дано на Петрова нива да видим събрани всичките/К.Каракачанов е редовен там/но другите ,другите лидери каде са.Или няма да им се ходи толкова  далече,то те в София  на честването не можаха да отидат,камо ли на Петрова нива.

[Дашо]

Днес се навършват 106 години от избухването на Илинденско - Преображенското въстание!
Поклон пред паметта на героите!


1903 г.

Избухва Илинденско-преображенското въстание. На същия ден по нов и по стар стил се чества църковният празник Илинден.
Илинденско-преображенското въстание е масово народно въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), връхна точка в националноосвободителното движение на Македония и Одринско. По своя характер и задачи то е продължение на българската националнодемократична революция от време на Възраждането. По силата на Берлинския договор от 1878 г. Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя. Това предизвиква остра реакция от страна на българския народ, който не желае да се примири с волята на западните велики сили, наложили това решение, и започва борба веднага след оповестяването на решенията на Берлинския конгрес през 1878 г. Тя придобива организиран характер след създаването на ВМОРО през есента на 1893 г. в Солун. Скоро в Македония и Одринско е създадена гъста мрежа от революционни комитети. През 1899 г. е поставено началото и на четническото движение, което изиграва важна роля за масовизирането на организацията и подготовката на въстанието. В началото на ХХ в. настъпват събития, които усложняват обстановката в Македония и Одринско. Неуспехът на Горноджумайското въстание от 1902 г., провокирано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, довежда до разгрома на голям брой революционни комитети и застрашава организацията от нови провали. Като се възползва от това въстание, турското правителство съсредоточава големи военни и полицейски сили в тези две области. Това довежда до стълкновение с турските войски в редица краища на Македония и Одринско и става причина за преждевременното избухване на въстанието.
В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. В отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Гоце Делчев, Дамян (Даме) Груев, Георги (Георче) Петров и др., които са противници на каквито и да било прибързани действия, конгресът взима решение за обявяване на общо въстание през пролетта на 1903 г. Макар и несъгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се му подчиняват. Те полагат усилия само за неговото отлагане през лятото на същата година и за превръщането му от повсеместно в стратегическо, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия не могат да бъдат ефективни. Всичко това е направено с цел да се защити населението от полските райони от репресиите на турските власти. Междувременно подготовката на въстанието върви с пълна сила. На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Дамян (Даме) Груев, Борис Сарафов и Анастас Димев Лозанчев, на който е делегирано и правото той да определи датата на въстанието. Малко преди свикването на Битолския окръжен конгрес ВМОРО претърпява тежка загуба. На 4 май (21 април стар стил) край с. Баница е убит Гоце Делчев. Въпреки това подготовката за въстанието продължава. След конгреса в Смилево следва и друг конгрес, свикан в местността Петрова нива в Странджа, на който се обсъжда плана за въстаническите действия в Одринско и се определя състава на бойното ядро в този район: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли 1903 г. (Илинден), откъдето идва и неговото име. Най-напред избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република.
На 6 август (24 юли стар стил) – Преображение, същата година избухва въстанието и в Одринско. Въстаниците освобождават много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. В Родопския край на Одринския революционен окръг въстаническите чети активизират своите действия и успяват да приковат за известно време значителни неприятелски сили. Партизански действия се водят и в другите революционни окръзи. В освободените селища е установена революционно-демократична власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски има и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Изправен пред опасността, главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство. Правителството, предупредено от западните велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив. Като разчита на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не успява да удържи неговия напор.
За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско се водят 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си места и да търсят спасение в България.
Причините за неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание са много и от различно естество: на първо място за това допринася преждевременното му избухване, както и недостатъчното въоръжение на въстаналото население. Следващата съществена причина е крайно неподходящата международна обстановка, при която то избухва. За разлика от Априлското въстание от 1876 г. този път Русия, ангажирана със свои планове за война в Далечния изток, предупреждава ясно, че няма да се ангажира в никакви конфликти на Балканите. Другите велики сили категорично заемат страната на Османската империя, което позволява на Високата порта да се разправи по особено жесток начин с въстаналото население. Следваща причина е ненамесата на България.
Въпреки своя неуспех Илинденско-Преображенското въстание има огромно значение. То показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.

[bulgarian085]

Нашият регион - Пиринска Македония, винаги е бил най-будния в цяла България

[Angel Lights]

Поклон пред паметта на героите!

[Ivo_the_MOnsTer]

Слава на героите

[OnlyBG]

Живи и здрави хората ,които се сетиха!

[Hypathia]

Вечна Слава на героите!

[опълченец]

Вечна слава на героите!
Смърт на турския поробител!
Да живее обединена България!

[Nordwave]

Ви ја честитаме 106 годишнината од славното Илинденско-Преображенско востание.

Искрено,
Бугарски Културен Клуб. http://bkks.org/forum/index.php

[Генерал Колев]

В историческата местност Петрова нива в Странджа планина ще се проведе националният възпоминателен събор по повод 106-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. Тържествата ще преминат под патронажа на президента Георги Първанов, съобщи БНР.

Със заупокойна молитва в памет на загиналите преображенци в храм-костницата „Св. Петка" ще започне традиционното честване, което всяка година събира тракийци и родолюбиви българи в местността Петрова нива.

Официалното откриване на двудневните тържества ще се състои пред Паметника на героите. То ще бъде съпътствано със заря-проверка.

Петрова нива е мястото, където на Преображение през 1903 година се провежда конгресът на вътрешната революционна организация на българите от Тракия.

На него е взето решение за подкрепа на започналото вече в Македония Илинденско въстание. Днес се навършват 106 години от историческото събитие.