Археологически находки в Шуменска област

[Division]

Шумен – един от центровете на Българското Средновековие и Възраждане

История и археология - Бойка Рангелова, БНР


Шуменската крепост - XII-XIV век

На около 3 километра от днешния град Шумен 12 века преди новата ера възниква тракийско селище. По-късно то е превърнато в крепост, която, макар и няколко пъти разрушавана, продължава да съществува и през Римската епоха, Византийския период и Средновековието. В Средновековна България твърдината е включена в пръстен от крепости, които охраняват първата столица Плиска. И по-късно, заради стратегическото си място, Шуменската крепост е истински страж на българската държава. Още подробности от Мария Георгиева, главен уредник на Историческия музей в град Шумен.

 „Най-голямо развитие средновековният град придобива в периода ХII-ХIV век, когато той вече носи името Шумен – казва г-жа Георгиева - Укрепен е от четири страни, вътре с няколко квартала, с макар и тесни улици. Има пет църкви в различните райони на града, като най-голямата от тях обслужва местното население. Останалите са фамилни параклиси-гробници. По всичко архитектурата напомня на столицата на Втората българска държава Велико Търново, макар че градът е с по-малки от нея размери. Съвсем нови изследвания, свързани с открит каменен надпис, се опитват да докажат, че когато Търново пада в ръцете на османските нашественици, цар Иван Шишман за кратко време премества центъра на управлението на държавата в град Шумен.

На този надпис освен името на владетеля се чете и името на Шумен. До откриването на този документ се смяташе, че името на града дават турците, когато го завладяват в края на ХІV век. Вече е ясно, че това не е така. Няколко теории има по отношение на това име. Едната теория защитава идеята, че ранносредновековната крепост е носила името на цар Симеон и оттам: Шимеон, Шимеонис и Шумен. Друга теория се опитва да докаже, че името е свързано с особеностите на местността – зашумено, гористо място. Напоследък стана ясно, че селище с такова име има и в земите на някогашна древна България, така че твърде е възможно то да е донесено тук, в днешните български земи, много по-рано, отколкото са смятали изследователите досега.”

През 1444 г., по време на кръстоносния поход на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело Шуменската крепост е разрушена. Градът е преместен на сегашното му място. През ХVIII и началото на ХIХ век, с развитието на възрожденските процеси в българските земи, започва и замогването на местното население. Наред с икономиката, в Шумен бързо се развиват и просветата и културата.

„Това, че занаятите имат един много бурен разцвет, се дължи и на факта, че тук е настанен много голям турски гарнизон – продължава Мария Георгиева. - Той остава през целия период на турското владичество в Шумен. Даже по време на Руско-турската освободителна за България война нито един войник не излиза оттук. И тъй като този гарнизон е трябвало да бъде хранен и обличан, това дава основание и възможност на шуменското население да развие бързо занаяти, които имат пазар и градът да се замогне. Известни са 22 вида занаяти. Шуменски търговци са търгували далеч зад пределите на Османската империя, снабдени със специални документи от султанската канцелария.



Но по-важното за града е просветното му развитие. Няколко са културните събития, които в Шумен се случват за първи път на територията на българските земи след падането под османска власт. В областта на просветата още през 1849 година в Шумен се провежда училищна реформа. Изработват се учебни програми по европейски образец. Тук през 1846 година се провежда първият годишен училищен изпит. Това са така наречените “изпитания”, които дават началото и на първите ученически диалози, така добре описани от Вазов в главата “Радини вълнения” на романа „Под игото”. В Шумен се създават и програмите за селските училища, с които се въвежда задължително начално образование на българчетата в региона. Едно от първите читалища, създадени в България, наред с тези в Лом и Свищов, е шуменското „Свети Архангел Михаил”, което миналата година отбеляза своята 150-годишнина. Шумен държи първенството и в театралната дейност. Дали първата постановка е „Михал” на известния български педагог Сава Доброплодни през 1856 година? Или можем да се доверим на писмото на арменския пътешественик Манас Парашкян, който през 1813 година - 43 години по-рано, посещава Шумен. Неговите домакини го завеждат на едно тържество, на което той гледа театро. Точно „театро” е думата, която Парашкян използва в писмото си, а той самият е и театрален деец и много добре знае какво гледа. Смята се, че в Шумен през същата тази 1813 година е първото гражданско честване на празника на Светите братя Кирил и Методий. Шуменците Добри Войников и Васил Друмев са сред основоположниците на българската драматургия, Друмев написва и първата българска оригинална повест “Нещастна фамилия”. Всичко споменато дотук доказва, че Шумен е един значителен просветен и културен център през Възраждането.”

[Nordwave]

Археолози откриха варовиковите кариери, от които Цар Симеон е взел материала, за да построи дворците във Велики Преслав. Оказа се, че каменните блокове са добивани близо до шуменското село Средня, което е на 15 километра от старата столица. Уникалната находка разбулва мистерия, над която учени работят безуспешно повече от 100 години, предаде БГНЕС.
Мястото било открито случайно от служители на Природен парк “Шуменско плато”, които правили карта на района. Те помислили, че плитката пещера е скален манастир, а правоъгълните белези в стените взели за места за поставяне на икони. Чак по-късно били извикани специалисти от музея.
“Когато видях всичко, ми се подкосиха краката. Трябваха ми 2-3 минути, за да осъзная, че очите ми виждат стара каменна кариера”, разказа днес директорът на Регионалния исторически музей в Шумен Георги Майсторски.
Вчера започнали сондажни проучвания, а днес специалистите вече са абсолютно сигурни, че са направили уникално откритие. Структурата на камъка е абсолютно същата като на стените на двореца и крепостните стени в Преслав. Ясно се вижда, че от стените на изкопа са дялани блокове. Повечето от тях са с размери 80х40х30 см, което е точният размер на блоковете в симеоновата столица. На дълбочина около метър в пръстта пред кариерата археолозите се натъкнали на дребни натрошени камъни, което показвало, че блоковете са дообработвани фино на място и после са транспортирани до Велики Преслав с помощта на волски или биволски впрягове. Намерени са и парчета от керамични съдове, вероятно ползвани от работниците.
“В кариерата открихме и старобългарски и стари рунически знаци, характерните за периода разцъфнали кръстове, както и на няколко места владетелския знак ипсилон”, каза Майсторски.
Според него кариерата не е единствена и в района на Средня има поне още няколко други. От там е възможно да са добивани камъните и за крепостта в Плиска. Предстои обаче да се направи геоложки лабораторен анализ, за да се докаже идентичността на камъка.
На терен вече работят 10 души, като в екипа са привлечени специалисти от БАН и музеите във Велики Преслав и Шумен. Археолозите се надяват времето да се задържи хубаво поне десетина дни, докато напреднат разкопките, както и да получат финансиране за продължаването им през пролетта. http://dnes.dir.bg/2009/10/22/news5265024.html

[makebulgar]

Както е казал народа - Няма пушек без дим!  :-)

[iivapetrova]

Браво !
Имали сме минало и то какво ...  :|

[Теодор]

Неизвестна досега църква и порта са открити при разкопките в аула на хан Омуртаг

Велики Преслав. Нова, неизвестна до този момент църква и порта на дървеното укрепление са открити при разкопките в аула на хан Омуртаг при разкопките през настоящия археологически сезон. Това съобщи за радио „Фокус”-Шумен Кремена Стоева, археолог от историческия музей във Велики Преслав, ръководител на проучванията. Църквата най-вероятно се отнася към ранното Средновековие. Археолозите са попаднали на нейните останки още през миналата година, но тогава е била разкрита само малка част. През настоящия сезон е била разкрита олтарната й част. Тя е с три апсиди, които са тристенни от външната страна и полукръгли отвътре. Църквата е с дължина 14,60 м, с притвор в западната си част. „Тъй като все още е разкрита малка част от църквата и няма достатъчно материал, не можем със сигурност да я датираме, но архитектурните белези и сочат, че тя най-вероятно се отнася към ранното Средновековие, а не към късно античния период, към който принадлежат останалите четири църкви в аула”, обясни Кремена Стоева. При разкопките в района на с. Хан Крум, в гроб, който се отнася също към старобългарската епоха са открити няколко елемента от накит, макар и в много разрушен вид. Накитът представлява нагръдно украшение - герданче, съставено от няколко кръгли елемента от бронз, украсени със стъкло. През тази година най-важното откритие при проучванията в аула на хан Омуртаг е портата на дървеното укрепление, която е в ос с разкритата преди около 30 години порта на каменното (вътрешно) укрепление. Това показва, че построяването на трите отбранителни линии на аула са замислени и осъществени по едно и също време, заяви Кремена Стоева. Тя подчерта, че в аула на Хан Омуртаг край с. Хан Крум най-важната задача е разкриването на базиликата, установена през настоящия сезон и изясняването на нейната хронология. Необходимо е да продължи и проучването на пространството южно от базилика №4, където се откриха ями свързани с култовите практики на местното тракийско население преди построяването на църквата, посочи Кремена Стоева.

http://focus-news.net/?id=n1463260

[Hatshepsut]

Откриха крепостна стена от V хилядолетие пр. н.е. до язовир "Тича"

Отбранителна стeна на около 7000 години беше открита от екип археолози по време на разкопки на селищна могила край село Сушина, област Шумен. Това съобщи в интервю за Дарик доц. Стефан Чохаджиев - ръководител на експедицията и преподавател по "Праистория" в Историческия факултет на Великотърновския университет.

Могилата беше открита при понижаването на нивото на водите на яз. Тича преди няколко години. Там бяха открити човешки кости, за които археолози доказаха, че са от некропол на селище, съществувало близо 300 години.

На мястото през последните години са открити керамични съдове, сечива от кост, мед и др. Мястото е било обитавано най-късно през Каменно-медната епоха, тоест края на 5-тото хил.пр.Хр. Откритите предмети са над 500. Отбранителната каменна стена може да се превърне в обект с национално значение, дори на Балканите подобна находка е рядко срещана, обяснява ученият.

Отбранителното съоръжение е толкова впечатляващо, че надминава представите ни за строителните умения на хората от онази епоха, разказва още той. Височината е около 3-4 метра. Могилата е обречена на загиване, заради ежегодното покачване и понижаване водите на язовира, които унищожават културния пласт и съоръжението. Археологът допълни, че ще потърси финансова подкрепа от Министерството на културата, за да продължат проучванията в района на с. Сушина.

https://dariknews.bg/


Уникална каменна крепостна стена с три кули от V хилядолетие преди Христа беше открита при разкопки на могила в язовир "Тича". Откритието може да се окаже сензационно, защото през този период крепостните укрепления на селищата са се правели предимно от дърво и глина.

Най-вероятно то е от последния период на каменно-медната епоха и показва разцвета на една малко позната на науката цивилизация. Откритието е на доцент д-р Стефан Чохаджиев от Bеликотърновския университет, заедно с него работят студенти по история.

Отбранителното укрепление е разположено в западната част на могилата, изградено от необработвани камъни, скрепени с глина. То е било поне 4 метра високо, тъй достъпът до него е бил по суша, а останалите страни са обградени от река. Трите кули вътре са били уплътнени с глина. По думите на археолога такова съоръжение няма аналог.

Доц. Д-р Стефан Чохаджиев, ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий":
- Последните проучвания в Провадия също показват, че го е имало като традиция, познато е строителството с камък, но в този мащаб, в тази дължина, запазеност, досега като че ли няма откривано.

На този етап не може да даде отговор защо е било нужно това селище да има такава отбранителна стена. Най-вероятно причината е, че там са изработвани ценни предмети от мрамор и средиземноморска мида "Spondylus", части от които са намерени при разкопките в селището и трябвало да се пазят.

По поречието на Камчия са разкрити още 4 селища от халколита, в които е
живяла велика цивилизация.

http://bnt.bg/bg/news/view/58793/otkriha_krepostna_stena_ot_5_v_pr_hr

През каменно-медната епоха мидата Spondylus е била престижна стока. От нея древните хора изработвали различни накити.

Справка за мидите oт рода Spondylus:



https://en.wikipedia.org/wiki/Spondylus

[Hatshepsut]

Втора тайна врата, откриха археолози на “Ковачевско кале”


Снимка: © Пресцентър община Попово

Руини на втора, неизвестна досега, тайна врата откриха археолози при проучването на поредните линейни метри от Западната крепостна стена на късноримския град “Ковачевско кале” до Попово. Укрепителната система на “Калето” разполага с достоверен план, направен от чешкия археолог на българска служба Карел Шкорпил още в края на XIX век. В него са показни част от градското гробище, трасето на няколко километровия подземен водопровод, спускащ се от подножието на най-високия в района хълм, посоките на крепостната стена и 17-те й кули, 2-те порти, както и останките на един каменен мост.

Преди около месец, при спасителни проучвания на площ от 80 кв. метра и на дълбочина около 2,30 м, археолозите разкриха зазидана тайна врата, извеждала жителите извън крепостта. Тя е била изградена заедно с цялата укрепителна система между 308 и 324 г. и е била повредена и зазидана след силно земетресение, датирано в управлението на имп. Теодосий I. За голяма тяхна изненада, южно от тази врата по време на разкопките, те попадат на втора, повтаряща първата по начин на градеж, датировка и размери, но по-лошо запазена. Двете тайни врати (потерни) отстоят на близо 4 метра една от друга – едно изключително рядко архитектурно решение на древните строители и военни тактици.

Скритият проход отново представлява масивна издължена П-образна сводова конструкция, изградена от обработени камъни и плоски тухли, издаваща се 2,20 м от крепостната стена по посока на града. Вътрешната широчина на преддверието на съоръжението е била около 3,50 метра. Тайната врата е извеждала навън жителите и защитниците направо през дебелата 3,20 м крепостна стена. Втората (южна) врата също е служела и за извършване на внезапни контраатаки, както и за допълнителна защита на близко стоящата порта. Тя се намира на 6,50 м, от кула 11, която на свой ред е част от сложното съоръжение, наричано днес Западната порта. От външната страна тунелът е бил подходящо маскиран, като е наподобявал формата и зидарията на стената.

След силното земетресение, разтресло града по време на управлението на Теодосий I (379-395), съоръжението не само не било зазидано като откритото по-рано, но дори е било снабдено с удобна каменно-тухлена настилка от направени специално за тази цел дебели правоъгълни, както и обикновени тухли.

Замисълът да се изградят две тайни врати една до друга е бил главно в това да може да се извършва при необходимост масирана по брой участници контраатака срещу нападателите и тяхната обсадна техника и след това защитниците да могат много бързо и лесно да се приберат обратно, преди да станали мишени на изненаданите нападатели.

Така нареченото “Ковачевско кале” до Попово заема площ малко над 40 дка и според проучвателите му, е изградено по време на съвместното управление на императорите Лициний I и Константин I Велики между 308 и 324 година след Христа. Градът е преживял поне едно силно земетресение и варварски набези (готски и хунски). По монетни данни животът в него е просъществувал до към 578 г., когато той за последно е нападнат от аварите. След тази последна инвазия оцелелите му жителите са били принудени да го напуснат и този път за винаги.

Проучванията, ръководени от проф. д-р Ив. Дончева от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и Владимир Стойков от Община Попово, продължават. От началото на април до сега са открити близо 200 най-различни находки и над 800 медни и бронзови монети, основно от IV, V и по-рядко от VI век. Очаква се до края на проучванията да се постигне и цялостното разкриване на Западната порта, започнало в далечната 1992 година.

https://dariknews.bg/

Откриха ключ за тайна порта на "Ковачевско кале"

Археолози откриха ключа за една от тайните порти на късноримския град „Ковачевско кале" до Попово. Това съобщи ръководителят на археологическия екип Владимир Стойчев, цитиран от Радио Шумен.

Припомняме, през тази седмица учените разкриха руините на втори, неизвестен досега таен проход до западната крепостна стена на обекта. Първият такъв бе открит преди месец. Тогава археолози стигнаха до руини на зазидана тайна врата при проучването на Западната крепостна стена на късноримския град.

В началото на юли пък, в непосредствена близост до една от 17-те кули на Коваческо кале, археолозите се натъкна на 393 медни монети от V век след Христа, отсечени при управлението на император Теодосий Втори (408-450).

Монетите били поставени в две кожени кесии, под дебел пласт от керемиди, рухнали заедно с изгорялата дървена конструкция и част от стените на жилище, опожарено през втората половина на V век след Христа.

http://news.ibox.bg/news/id_424474741

[Hatshepsut]

Военно-административен център от времето на Цар Симеон откриха археолози в местността Кабиюк край Шумен

Военно-административен център от  времето на Цар Симеон (893-927) откриха  археолози в местността Кабиюк край Шумен. Укреплението е имало огромно  значение за средновековната държава, защото  там са се събирали данъците и налозите от населението и търговията със стоки. То е било и от стратегическо значение за защитата на българската територия от нашествията  на варварски племена от север и от юг.

Върху терен от  5 квадратни километра са изградени редица каменни сгради, които са обслужвали военната и данъчната администрация на средновековната държава.   Пред една от най-големите от тях е имало площад с каменна настилка. Сградата е  била и най-важната в административното устройство на укреплението, защото е била резиденция на началника на укреплението.

„В центъра на това укпрепление в момента проучваме една сграда, която има доста монументален изглед  от X век и всъщност най-инетресното за тази сграда е ,че тя е първата, която потвърждава съществуването на тона укрепление и през 10 век, което ни навежда на мисълта, че укреплението Кабиюк е било сателитно не само на първата българска столица Плиска, но и на втората българска столица Преслав. Самата сграда, нейната най-характерна черта е, че тя е застлана с каменна настилка. Вътрешният двор е покрит с добре обработени, добре нивелирани плочи, които са взети тук от региона, не са донесени някъде от далеко и около двора се развива сграда на 2 етажа.

9,53 Самото местоположение на сградата е интересно. Тя се намира на най-високото място в укреплението и има видимост навсякъде, към всички околно плата, както и към Стара планина, към Ришкия и Върбишкия проход, което според нас предопределя нейното стратегическо значение”, каза  Андрей Аладжов, ръководител на археологическия екип от АИМ към БАН 

Засега археолозите са открили малка част от територията на  аула, но  имат  информация  за архитектурата и разположението на поредицата от сгради. Едната  от тях е с две широки порти, през които са минавали конниците и каруците  с товари.

„Първата структура, която можем да видим, е южният вход на комплекса. Самата постройка е със застроена площ 1300 квадратни метра и обхваща четири корпуса с помещения наредени около вътрешен двор. Освен южният  вход, който е с ширина, в широката си част 3,20, в стеснената вътрешна част 1,40 м има един по-голям вход, който откъм запад и е с ширина приблизително 3,50 м, т.е. пригоден е за преминаването на товарни коли. Помещенията са наредени  покрай покраищата на двора и са общо 11 с ширина до 4 метра. Най-голямо е северното помещение, което е с размери до 24 метра. А останалите, има 4 ъглови помещения, които са еднакви по размер 4 х 4 метра. Комплексът е бил и изграден и ползван по времето на Цар Симеон” – уточнява археологът Янко Димитров.

Според проф. Станислав Станилов, консултант м археологическата експедици Кабиюк  постепенно  разкрива тайните си.  Аулът е един от четирите, които са били натоварени с разли„ни функции. Военно–адмистративният  център е съществувал още от времето на езическа България, свидетелство за това е светилището.

 „Там,  където има такова светилище има дворец. Където има такова светилище винаги има църква .Тук е имало голям комплекс през Х век и той вероятно има държавен характер. Що се отнася до комплекса от езическа България него тепърва предстои да проучваме и той вероятно ще стои много близо до Плиска. Това е един хански комплекс. Това е вторият по-големи аул от тези няколко аула, които са имали различни функции.Тука има и  следи от каменния път, който води към Плиска. Функцията на това укрепление е военно–държавен център, който е полифункционален. В монографията на Рашо Рашев за езическата култура е записано пунктове за събиране на данъци, резиденции на владетеля, военно укрепление” продължи разсъжденията си проф. Станилов.

 Макар  аулът да е съществувал дълго време,  разцветът му е бил при  Цар Симеон.

http://archive.bnt.bg/bg/news/view/106718/starite_stolici_razkrivat_tajnite_si

[Hatshepsut]

Откриха крепостна стена на 7 000 години край шуменското село Сушина

Крепостната стена на 7 000 години „изплува" при понижаване на нивото на язовир Тича край шуменското село Сушина. В могилата, която се проучва от преподавателя от великотърновския университет доц. Стефан Чохаджиев и студенти ангажирани по проект „Студентски практики" на Министерството на образованието, се открива селище съществувало няколко века.

Отбранителната стена с бойница е толкова впечатляваща, че надминава представите ни за строителните умения на хората от тази епоха. Нуждата да се отблъскват постоянно вражеските нападения вероятно е причината да се замени крепостният ров с масивна каменна преграда с височина близо 5 метра. Сред подредените един върху друг камъни, скрепени с глина, се забелязва голяма пукнатина.

Земетресение разрушава стената и тя се срутва навътре и затрупва няколко жилища... Явно не е бил фатален този земетръс, те продължават и възстановяват стената, обясни доц. Стефан Чохаджиев.

По южния склон са направени каменни прегради на три нива, за да затруднят максимално нападателите. Любопитен щрих в откритието е и мястото на укрепеното селище, което вероятно е било на владетеля на долината. Намерените над 1 200 предмета, сред които луксозни битови и военни предмети, подкрепят тезата за йерархичното му надмощие.

Това са мраморни мъниста, нефритени изделия... медни сечива, един мраморен боздуган, коментира доц. Чохаджиев.

Отбранителната каменна стена може да стане туристически обект, смята доц. Чохаджиев. Толкова добре запазена крепостна стена от този период няма в Югоизточна Европа.

http://bnt.bg/bg/news/view/107628/otkriha_krepostna_stena_na_7_000_godini

[Hatshepsut]

Археолози откриха липсващата падаща врата на “Коваческо кале” до Попово


Снимка: © Пресцентър община Попово

Почти в края на продължилите малко над 6 месеца спасителни археологически разкопки на късноримския град до Попово, известен като “Ковачевско кале”, поднесоха поредната си изненада. Тя бе и отскоро очаквана от екипа археолози, извършващи проучванията през този сезон.

При прокопаване на трасето за поставяне на кабели за ел. осветление и видеонаблюдение на обекта, в близост до кула 11 от Западната порта, работници попадат на зид, широк близо 1,50 м и дълъг около 3,30 м. Зидът, състоящ се от три добре обработени каменни блокове е конструктивно свързан с кулата и фундиран дълбоко в земята, поясни Владимир Стойков – един от ръководителите на обекта.

Спешното проучване на зида показа, че това са основите, запазени дълбоко под античния терен на първата врата, охраняваща Западната порта на крепостта – катаракта. Вратата, която се е вдигала и спускала отвесно, е служела за първо препятствие пред нежеланите “гости” и се е намирала на около 8 м пред друга двукрила порта.

Новото археологическо откритие ще промени в бъдеще и цялостната концепция в експонирането на техническото съоръжение, наречено “Западна порта”, състоящо се от две кули, една двукрила и една падаща врата.

Теренът, в който е открит зида, се е смятал за проучен още през периода 1990-2002 г. Електрически стълб, поставен в миналото на това място, е попречил на археолозите да извършат тогава цялостно и дълбочинно проучване и да открият липсващото съоръжение. Поради тази причина досега се считаше, че Западната порта е завършвала с надвратна кула, каквато обаче не бе установена през този археологически сезон.

Освен това откритие, преди няколко седмици отново в района на Западната порта на укрепения град, проучвателите разкриха руините на монументална колонада от 4 век, състояла се някога от 4 колони, стъпили върху отлично запазен и до днес каменен фундамент (стилобат).

Преди броени дни, почти в края на запазената днес Западната крепостна стена, археолозите проучиха частично западната и южната част, както и подовото отопление (хипокауст) на кокетна римска баня (терми). Двойният под на банята е бил монтиран върху иззидани правоъгълни и кръгли тухлени колонки. Освен подово, банята е имала и стенно отопление, като горещият въздух е преминавал в пода и стените през различни по големина и диаметър теракотени тръби. Бъдещите проучвания ще покажат в цялостна светлина римската баня, датирана от специалистите в 4 век.

Тазгодишните проучвания се ръководят от проф. д-р Иванка Дончева от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”- В. Търново и Владимир Стойков от община Попово. Само монетите, които ще обогатят колекциите на поповския музей, без останалите дребни находки, добити през тази кампания, вече надхвърлят 2100 броя.

https://dariknews.bg/

[Hatshepsut]

Ново откритие направиха археолозите на „Ковачевско кале” до Попово

Още една зазидана скрита врата (потерна) откриха археолозите, разкопаващи западната крепостна стена на “Ковачевско кале” до Попово. Тя се намирала на около 3,50 метра северно от кула 10 и недалеч от незапазената днес ъглова кула, свързваща западната със северната крепостна стена. Входът е бил широк малко над 1,60 метра, а височината му, при днешното състояние на запазеност на укрепителната система, не може точно да се установи. Проходът в стената, добре прикрит и защитен от гореспоменатата кула, е давал възможност за безпрепятствено и незабележимо напускане, в случай на необходимост, на територията на укрепения град.

На един по-късен етап, вероятно при управлението на император Теодосий I, проходът в дебелата 3,20 метра крепостна стена е пострадал и е поддал вследствие на силно земетресение и поради опасност от самосрутване е бил запълнен с камъни, хоросан и зазидан. Въпреки взетите от древните строители аварийни мерки зазиданото пространство, под тежестта на многотонната крепостна стена, е поддало и се е издуло, но без да се самосрути. В това състояние то е застинало векове наред, и така е разкопано и разкрито от археолозите днес.

В активите на археолозите, извърващи тазгодишните и най-мащабни в историята на проучванията на късноримския укрепен 40 декаров град са: многобройни находки от бита на жителите; медни и бронзови монети; важни за историята на античния град колективни монетни находки; предмети от метал, глина, стъкло и кост; много рядко срещана бронзова лампа–риба; уникална за днешните български земи двураменна трапецовидна каменна сълба с два скрити тайни прохода в нея, извеждащи извън крепостните стени; останки от монументална колонада; руини на неизвестната досега падащата врата (катаракта), принадлежала на Западната порта, както и част от подовото отопление (хипокауст) на една немалка по размери и сложна като архитектура богато вътрешно и външно декорирана банна постройка (терми).

Наскоро проучвателите попаднаха и на близо 20 еднотипни и много интересни керамични съда, изпадали от дървените лавици на опожарено от хунските нашественици жилище в средата на V век.

Добросъвестно събрания в над 40 големи кашона костен материал ще даде, след обработването му, една почти цялостна картина за животинския свят на територията на града и на околността му от преди 1400-1600 години, а стотиците хиляди керамични фрагменти от най-различни битови и амбалажни съдове ще “отворят работа” за няколко години напред на реставраторите на керамични предмети.

Продължилите без прекъсване изключително резултатни 7 месечни археологически разкопки дадоха възможност да се проучи площ от над 1250 кв. метра. Те се ръководиха от дългогодишния изследовател на крепостта проф. д-р Иванка Дончева – преподавател във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, гр. В. Търново и от Владимир Стойков – ст. експерт и представител на Община Попово на обекта и един от първите проучватели на калето от самото начало на редовните разкопки в 1990 г.

https://dariknews.bg/

[Hatshepsut]

Кладенец на над 1600 години и зазидана пещ за подово отопление откриха в “Ковачевско кале” до Попово

Археолозите извършващи проучването на северозападната част от късноримския укрепен град Ковачевско кале до Попово, попаднаха на две нови и интересни находки – кладенец, датиран в IV век и помещението с пещта (префурниум), от което се отоплявала банята на града (термите).

Според проучвателите, кладенецът е бил също елемент от частично разкритата баня, като се е намирал в едно от най-крайните помещения на сложната по своята структура многоделна сграда. Доловен е в едва личащо в пласта от IV век хоризонтално нарушение. Самият кладенец не иззидан, а е бил направен от монолитни каменни блокове, с размери 0,90 на 0,90 м и височина 0,70 м. Камъните са били първоначално издълбани като тръби, добивайки вътрешен диаметър около 0,65 м. След изкопаването на отвора в земята, каменните блокове са били спуснати в него и поставени един върху друг. С течение на вековете или сред природен катаклизъм те са поддали и са започнали да се приплъзват на север - по посока на наклона на неравния терен. В това му състояние съоръжението е разкрито от разкопвачите. Съдържанието на затлачения кладенец е проучено дълбочинно на 1,20 м без дори да има податки за неговия край.

Няколко метра на север от кладенеца, в последния ден на археологическите разкопки, археолозите успяха да разкопаят цялостно и едно помещение от 5,30 кв. м, от което се е захранвала пещта на банята (т. нар. префурниум). Пещта е затопляла с горещия си въздух, чрез сложна система от различни по размер и диаметър подови и стенни глинени тръби, поне две от помещенията на банята - помещението с басейна с топлата вода (тепидариум) и помещението с басейна с горещата вода (калдариум). На един по-късен етап пещта на банята е била зазидана, което говори за цялостна промяна на предназначението на банната постройка. Интересното е, че дори едно малко и помощно помещение като гореспоменатото е било старателно обмазано с хоросан, оцветен в жълтокафяв цвят и впоследствие украсено с декоративна врязана украса. Тя и до днес е частично запазена по стените около входа му.

С разкриването на кладенеца и префурниума на термите на този късноримски укрепен град археологически проучвания, ръководени от проф. д-р Ив. Дончева и Вл. Стойков завършиха. Освен, че те бяха най-мащабните и най-продължителните за цялата история на калето от 1990 г. насам, тези разкопки се оказаха и изключително резултатни и наситени с открития.

https://dariknews.bg/

[Hatshepsut]

Разкопките на Кирека смаяха археолозите

Археолози откриха раннохристиянска крипта, в която през IV-V век са съхранявани мощите на светец. Каменната камера с формата на гроб се намира под олтара на известната вече базилика в местността Кирека близо до Мадарския конник.
Сензационното, според специалистите, откритие е направено в последните дни на експедиция, проведена от екип на Регионалния исторически музей в Шумен с ръководител Георги Майсторски.
Няма съмнение, че това е крипта за съхранение на мощите или дори за погребване на светец - практика, наложена още първите векове на християнството. Обикновено това e бил и патронът на храма, а неговите мощи се изваждали от хранилището единствено в дните на празнични литургии, свързани с почитане на светеца.
Смутните години от края на V и началото на VІ в. са принудили свещениците да евакуират ценните реликви без да оставят знак на кого са принадлежели те, разказа Майсторски.
Археолозите направили още едно голямо откритие - при извършването на сондаж над апсидата са намерили старохристиянската базилика, лежаща под руините на езически прабългарски храм от ІХ в. и малка черква от годините след покръстването. Там е намерена друга тухлена камера за съхранение на свети мощи.
Под останките на рухналата манастирска постройка е открита и отлично запазена монета от втората половина на ІІІ в. Важни находки са получени от западното помещение на южната сграда - съдове за съхраняване на храни, включително делва от сива глина, част от хромел, юзда и други. На входа на същото помещение са открити два гроба на деца - на около 4 и на 8-10 г., които вероятно са живели след ХІ в.
При южната сграда е разкрит и най-внушителния до момента гроб - с ширина на ямата 1,50 м и дълбочина от древния терен близо 1,30 м., покрит плътно от каменен кожух. Погребаният е бил окичен с наушник от сребро с позлата - знак за неговия висок социален статус приживе.
Основната ни задача бе разкриването на пластовете в помещенията на голяма верижна постройка в южния сектор на средновековния манастирски комплекс от ІХ-ХІ в. За съжаление и тук, подобно на много други обекти в шуменско, през последните пролетни месеци иманяри бяха извършили тежка интервенция, заличавайки ценна археологическа информация, допълни Майсторски.

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=541589subaction=showfull&id=1411641795&archive&start_from&ucat=20

[Hatshepsut]

Уникален средновековен печат откриха при проучване на манастирския комплекс край Кирека

 

Оловен печат от 10 век откриха археолози при проучванията на обект “Средновековен манастирски комплекс” в местността Кирека. Това съобщи днес на пресконференция научният ръководител на проучванията на обекта Георги Майсторски.

“По мнението на специалистите гл. асистент д-р Женя Жекова от РИМ и проф. д-р Иван Йорданов - от филиала на НАИ към БАН, печатът е от 10 в. Той е отлично запазен и позволява пълен исторически прочит. На лицевата страна е изобразен Свети Никола с благославяща десница, а на обратната страна надпис “Лъв императорски остиарий”, уточни Майсторски. Според него печатът е бил поверен на длъжностно лице близко до владетеля, натоварено да води кореспонденцията. “Това вероятно е било през 10 в., когато е властвала Византия. И с тази ценна находка се потвърждава още веднъж доказателството, че комплексът е бил владетелски манастир".

Майсторски уточни, че оловният печат е образец, който нямаме в колекцията на РИМ. Той е открит в последния ден на двуседмичните проучвания – 30 септември в Южната сграда на комплекса при прочистването на стария й изход.

Обектът в местността Кирека е проучен още през 30-те години, но по-късно, заради  неизвестни ясноти Тодор Балабанов възстановява проучванията. С прекъсвания през 2009 г. отново започва проучване. Там са открити ценни археологически находки, сред тях старобългарски съдове от втората половина на 9 до 11 в.

“Ще настояваме за централно финансиране, защото обектът е ценен за българската средновековна историческа наука.  Комплексът в местността Кирека има възможност да стане част от културно-исторически маршрут в бъдеще”, каза Майсторски.

Целта на проучванията тази година е била южната сграда на комплекса. Финансирането за дейността е осигурено от РИМ-Шумен, община Каспичан и фирми от града и с. Мадара.

http://www.shum.bg/index.php?item=115015

[Hatshepsut]

Новооткрита базилика в Аула на Омуртаг преобърна хипотезите на археолозите

Новооткритата базилика № 5 в Аула на Омуртаг, разположен близо до село Хан Крум между старите столици Велики Преслав и Плиска, преобърна досегашната хипотеза на археолозите за функциите на комплекса, който доскоро беше смятан за изцяло военно укрепление. По думите на археолога, ръководещ разкопките на обекта от 2008 година насам, Кремена Стоева храмът датира от последните десетилетия на IX век.
"Комплексът е многопластов и в него се откриват структури от няколко исторически епохи. Той добива известност след находка на Вера Антонова още през 50-те години на миналия век. В него са открити и четири раннохристиянски църкви от IV-V век", обясни Кремена Стоева и подчерта, че става дума за много важна старобългарска крепост.

Тя обясни, че църквата се отнася за времето след приемането на християнството у нас, което пък променя виждането на археолозите за функциите на Аула. По думите й това е била голяма трикорабна базилика, вероятно с външен притвор.
"Съпоставяйки я с известни храмове от същото време, можем да кажем, че тя има сходства с Голямата базилика и други църкви в Плиска, както и църквата при село Черноглавци. Ето защо смятаме, че това е един от най-ранните старобългарски храмове, построен по времето на княз Борис през 80-те години на IX век ", каза още Стоева.

По думите й под базиликата пък екипът й се е натъкнал и на късноантичен некропол от IV-V век. "Най-вероятно има и още един храм, който още не сме локализирали, тъй като наличието на некрополите, особено християнските, го подсказва", допълни Стоева. "Нашите дирения оттук нататък ще бъдат насочени към изясняване функциите на Аула. Предстоят обаче години проучвания", добави тя.
Проучването на обекта през тази година се осъществи с финансирането на Археологическия музей във Велики Преслав, Министерството на културата и помощта на доброволци.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=26382