Напрежение между Полша и Русия заради Катин

[Индивидуалист]

От седмици интелектуална и национално будна Полша със затаен дъх очаква пускането по екраните на “Катин” - може би най-личния и изстрадан филм на Анджей Вайда. На 17 септември вечерта в Театр Виелки във Варшава, в присъствието на църковния и държавен елит, и което е не по-малко важно - в присъствието на руски правозащитници от московския “Мемориал”, се състоя официалната му премиера.

Филмът за катинската трагедия на един от големите майстори на епичното политическо кино връхлита полското общество точно на 68-годишнината от съветската агресия срещу Полша. “Катин” ще открие 32-рия полски филмов фестивал в Гдиня, а от 21 септември филмът излиза на националния екран със 190 копия. Въпреки че паметта за избитите от съветския агресор през пролетта на 1940 г. сънародници е била винаги будна в Полша, това е първото кинематографично приближаване към една от най-болезнените теми на полското обществено съзнание.

Едва ли друг освен Вайда би могъл с по-голямо право и творчески потенциал да се заеме със зловещото катинско престъпление.
На 81 години, почетен с всички големи отличия на световното кино, създателят на “Пепел и диаманти”, на “Човека от мрамор” и “Човека от желязо” от десетилетия се готви за своя може би последен дълг - да обхване със силата на изкуството най-жестоката драма на своя народ. Тя е трагична и за неговата лична семейна история. Баща му Якуб Вайда, 43-годишен офицер, е сред разстреляните в Катинската гора. Майката на режисьора, една от жертвите на държавно-официалната съветска лъжа до последния си земен ден се надява, че мъжът й ще се завърне от сибирски плен.

Лъжата и човешкото страдание са двата полюса във филма, между които Вайда вплита човешки съдби и политически конфликти. В това поле на напрежение зрителят остава вцепенен и същевременно разтърсен из основи. След премиерата измина доста време, преди аплодисментите да нарушат гробното мълчание, обхванало залата на варшавския Театр Виелки. Според Анджей Вайда без екранизацията на този ключов момент за полското национално самосъзнание неговата историческа филмова хроника би останала фатално непълна. Той обяснява десетилетното “закъснение”, с което се появява филмът, с липсата на адекватна висока и убедителна литературна творба по темата. В книгата “Катин. Пост мортем” на Анджей Муларчик е намерен конгениалният източник, на чиято основа авторът създава сценария за филма. Оператор е Павел Еделман, познат от “Пианиста”,
номиниран за “Оскар”. Артистите са млади и според Вайда работата с тях му е припомнила таланта на поколението големи полски актьори от 70-те и 80-те години. Познато име в ролята на генерал, мъжествено опазващ и в НКВД-исткия ад своя човешки образ е Ян Енглерт. Музиката е от Кжищоф Пендерецки, който казва, че работата над нея му е донесла едни от най-вълнуващите творчески преживявания в живота.

На 17 септември 1939 г., две седмици след нападението на националсоциалистическа Германия над Полша, от изток, в съответствие със спазарения през август договор “Молотов - Рибентроп”, в Полша навлизат дивизиите на втората тогавашна социалистическа държава - СССР. В плен попадат десетки хиляди полски офицери и войници. Прехвърляни по етапен ред, от лагер на лагер, те прекарват зимата при неописуемо жестоки условия. На 5 март 1940 г. членовете на Политбюро на ВКП(б) и лично Сталин подписват заповедта за екзекуция на всички полски “националисти”. Разстрелите започват през април и траят до средата на май. Жертвите са събирани от всички лагери и избивани в горски участъци край Катин, Твер, Харков и Буковня.

Пишейки и четейки за разстреляни полски офицери, често пъти се забравя, че в по-голямата си част това не са професионални военни, а запасни офицерски чинове, мобилизирани в защита на отечеството. Всъщност става дума за цвета на Полша, за нейния елит в най-благородния смисъл на думата. Учители, медици, адвокати, духовници, интелектуалци - такива са жертвите на едно от най-жестоките масови избивания в новата европейска история. Именно обезглавяването на полската нация е и основната цел на кремълските вождове. Такова е мнението и на големия полски историк Адам Кжемински: “Една добре обмислена акция, за да бъде заличен цветът на полската нация, да бъде унищожена нейната интелигенция”. Съветският съюз с десетилетия не само отрича своето участие в престъплението, но се опитва да го припише на своя тогавашен съюзник - А.Хова Германия. Единствено благодарение на категоричния протест на американския съдия Бидъл, “Катин” не е включен в обвинителния акт срещу ръководната клика на Третия райх в Нюрнберг. Десетилетната лъжа на официална Москва намери своя срамен край едва след като през 1992 г. президентът на Русия Борис Елцин предаде на Полша оригинала на
решението на Политбюро с подписите на Сталин, Берия и другарите им.
През последните години обаче Москва отново нагазва в блатото на отричането и жалкото увъртане. През 2005 г. генералната прокуратура прекрати 14-годишното следствие по “Катинското дело” поради изтичане срока на давност. Прокуратурата отхвърли становището на полската страна, че става дума за геноцид, за който не се предвижда давност. През май тази година Московският градски съд отказа реабилитация на “Катинските жертви”, тъй като нямало доказателства за осъждането им по политически мотиви. Те били станали жертва просто на “длъжностно престъпление” и на “превишаване на служебни пълномощия”.

На този фон Анджей Вайда не престава да напомня, че филмът му не е “антируски” (както вече започнаха да пишат някои масови руски медии), че днешните руски граждани не носят отговорност за престъпление по заповед на тогавашното Политбюро. Той е убеден, че “Катин” ще бъде показан и в Москва, за което е отправена покана от “Мемориал”. В Полша вече определят новия филм като “национална реликва”.
Именитият публицист Бронислав Вилдщайн каза в една от първите дискусии по телевизията, че след увлеченията по “деконструкция” и “демитологизация” на миналото вече е дошъл моментът за неговото реално възприемане в цялата му понякога потискаща трагичност. Адам Кжемински смята, че “Катин” ще запълни една зееща бездна в общественото съзнание. Въпреки че днес “всяко дете знае какво се е случило с полските офицери в Катин”, смята историкът “досега тази трагедия отсъстваше като културна икона. Това е, което създава сега Вайда със своя филм.”

Като българи този дебат не ни оставя безразлични.Ние също имаме своя Катин.
Нашият Катин обаче е дело на сънародници и трае няколко месеца - от септември 1944 до пролетта на 1945 г. По ирония на историята броят на жертвите е приблизително същият - около 30 000. И пак - из цвета на нацията: военни, търговци, адвокати, медици, държавни служители, духовници, местна и национална интелигенция - избита варварски, по най-жесток начин от завладелите властта пратеници и агенти на партията, виновна и за катинската трагедия.

Тъжното е там, че за разлика от “всяко полско дете”, децата у нас знаят малко за масовите кланета, поразили Страната на розите преди 60 и кусур години. Паметта на загиналите се тачи от шепа сънародници, за тяхната съдба и за страданието на близките им пишат и напомнят броени издания с ограничено разпространение.

Времето за мемориални творби, които да се превърнат в “културна икона” в памет на трагедията, ще дойде чак когато обществото узрее за тях. Дано само тогава да не е прекалено късно…    :'( :'( :'(

http://www.epochtimes-bg.com

 

 

[Индивидуалист]

Руски медии или съветски                                                       
Posted by milen on Sep 19th, 2007

Реакции в Москва след «Катин» на Анджей Вайда

© Милен Радев

След завчерашното посещение в Русия на полска държавна делегация, водена от президента Лех Качински и след варшавската премиера на новия филм на Анджей Вайда «Катин» руските печатни медии се надпреварват с укоризнено-заплашителни опуси по адрес на своите западни съседи.

Голямата «ежедневна делова газета» РБК daily, под чиято глава деликатно е указано, че се издава в партньорство с германския Ханделсблат пише, че първата визита на полския президент в Русия оставила повече въпроси отколкото отговори. Недоволството на вестника е предизвикано от това, че Лех Качински не си направил труда да посети Москва, а стигнал само до Смоленск и участвал в заупокойната служба пред мемориала в Катинската гора. Вместо да литне след това до Кремъл и се разцелува със сегашния му обитател, както би желала навярно редакцията на «деловата газета», полският президент се върнал във Варшава за премиерата на новия филм на Вайда «Катин».

За да помогне на озадачената редакция и на не по-малко обърканите читатели, РБК daily кани политолога Олег Неменски от Славянския институт на Руската академия на науките. Младият учен оценява и визитата, а и филма на Вайда като «част от общодържавен социално-образователен проект в Полша за

преразглеждане ролята на СССР във Втората световна война»

Целта била да се променят настроенията на поляците, за които, съгласно социологически проучвания, образът на Червената армия бил все още «по-малко черен» отколкото този на Вермахта. Филмът на Вайда, според руския учен, е един от най-важните актове на тази кампания. Днешна Полша не желае мир с Русия, смятат и Неменски, и интервюиращият го журналист. Полша се стреми към «замяна на Русия като център на постсъветското пространство и към сформиране на конфедерация на «освободените» народи с център във Варшава, присъединяване на Украйна, Белорусия и Кавказ в една обща евроатлантическа структура».

Всичко това се поднася с пълна сериозност на руските читатели на «деловата газета», която за по-голяма убедителност дори изписва в подзаглавие внушителното

«Варшава мечтае да заеме мястото на Москва»

Добронамереният наблюдател би могъл да допусне, че става дума просто за частното мнение на частен всекидневник. Същото щяхме да направим и ние и да си затворим очите пред поредицата сродни по дух материали през последните два дни в руския печат, ако не ни бе попаднала солидната Российская газета. Това е правителственият орган на Руската федерация, писаното в нея може и трябва да се мери със златарска везна – от страниците на Российская газета към страната и чужбина звучи гласът на белокаменна Москва.

Нека чуем какво прогласява той по повод Катинската трагедия и новия филм на световния майстор Анджей Вайда. В нарочен коментар един от Российските елитни журналисти Алекандър Сабов с тревога констатира: «Сегашните траурни мероприятия в Смоленск (трудно се произнася думичката «Катин» наистина, я по-добре да я заменим със «Смоленск» - М.Р.), предшестващи полската премиера на новия филм на Анджей Вайда не ни приближават, а още повече ни отдалечават от истината».

Бързо става ясно, откъде черпи авторът убеждението за тъй песимистичното си заключение. Оказва се, че според Российская газета «официалната версия за катинската трагедия» и «чистосърдечното признание на съветската вина за Катин» е трябвало «да се харесат на Запада». Днес, смята правителственият вестник, далеч «не всичко в това дело е очевидно».

В текста многозначително се подчертава, че за масовите разстрели на полски офицери светът е научил точно след поражението на Вермахта край Сталинград. Официалната версия се основавала на един единствен документ – предложението на наркома на Вътрешните работи за ликвидиране на поляците, събрани в лагера край Катин. Според Российская газета това дори

не бил оригинал, а ксерокопие,

резолюцията на него, кой знае защо отсъствала, левият ъгъл на документа бил прегънат…

Тук авторът оставя досетливия читател сам да си направи изводите – явно, че на скритото ъгълче е имало отрицателна резолюция – и отиде, та се не видя «единственото» доказателство за съветската вина. Ако резолюцията беше положителна, пита Алекандър Сабов, нима щяха да я скриват с бял лист при копирането? Въпросът, кой е правил тези загадъчни ксерокопия, и защо ли той трябва да е имал интерес да скрие сталинския подпис, не вълнува повече правителствения коментатор, той бърза нататък: имало наистина и някакъв документ на конвойните войски за етапиране на офицерите от другите лагери в посока Катин, но това била обичайна практика според Сабов – тези от поляците, които били лоялни към съветската власт били просто отделяни от онези, които изпитвали враждебни чувства към Русия и прехвърляни в други лагери…

На това място търпението и на най-флегматичния читател, незагубил изцяло паметта си, се изчерпва безвъзвратно. Горното се пише в най-сериозния руски вестник, въпреки че през 1992 г. Борис Елцин предаде на тогавашния полски президент Лех Валенса документи от най-секретния съветски архив – т.н. «Папка № 1». Сред тях –

решението на Политбюро за екзекутиране

на 25 700 полски пленника, снабдено с подписите на Сталин, Берия, Ворошилов, Молотов и пр., откъс от непосредствената заповед на НКВД за провеждане на разстрелите от 5 март 1940 г. и справката на тогавашния министър на вътрешните работи Шелепин до Хрушчов от 3 март 1959 г., с което му докладва, че са били екзекутирани 21 857 поляци и предлага личните им дела да бъдат унищожени.

Въпреки всички тези документи, влезли в научния оборот от години, въпреки други, буквално безбройни, външни доказателства и свидетелства, днешна полуофициална, нека я наречем така, Русия отново запява познатата от десетилетия ария на Лъжата: нищо не е доказано, никой не е хванат на местопрестъплението, ние не сме виновни. В допълнение, вместо лошите германски реваншисти, сега на позорния стълб се приковават коварните полски ревизионисти.

Арията е позната, но тя бе позабравена през последните 10 – 15 години. Днес гласове като колоратурещият солист на Российская газета ни карат да се питаме, дали са наистина руски тези журналисти. Или атрибутът съветски не пасва по-добре към мирогледа и методите им?

[Индивидуалист]

така е,знае се всичко отдавна,но има и доста по-млади хора,които не знаят подробности,поне те да четат,затова ги пускам подобни материали.

[Podkrepa]

Днес е годишнината от Катинското клане  :-X

[FELDMARSCHALL]

Според Мишо, поляците сами са се заклали!! ;D :D

[Nordwave]

Полски и руски лидери ще отбележат годишнината от клането в руското село Катин, където преди 70 години съветските войски избиха 22 000 полски офицери в местната гора - зверство, което все още носи напрежение в отношенията между двете държави. Руският премиер Владимир Путин ще вземе участие в церемония на 7 април в Катин заедно с полския си колега Доналд Туск. Полският президент Лех Качински ще отбележи годишнината в отделна церемония на 10 април.
При посещението си Туск ще разговаря с Путин по текущи политически въпроси, а церемонията ще включва полагане на венци и речи, произнесени от двамата лидери.

Полша иска Русия да публикува документите, с които разполага за катинското клане - едно от най-спорните събития от Втората световна война. Тези документи, според Варшава, са необходими, за да се подведат извършителите на убийствата под отговорност. Според някои церемониите са сигнал за положителна промяна в полско-руските отношения.

Напрежението между двете държави се засили през август 2008 г., когато Полша се съгласи да приеме на своя територия елементи от американската система за противоракетна отбрана. Отношенията останаха хладни, въпреки че американският президент Барак Обама неотдавна се съгласи да замени системата с по-опростен вариант.

Полският президент Лех Качински обяви, че ще ръководи церемония в Катинската гора на 10 април заедно с организации на ветерани и около 300 роднини на жертви от Катин. Той отбеляза, че целта на посещението му не е "да обтяга отношенията с Русия", а да отдаде почит на жертвите, предаде Полската агенция по печата. Специален влак ще отведе около 400 души до мястото на церемонията. Сред тях ще има роднини на загиналите, скаути, доброволци и полски войници. Ще бъде отслужена меса, а Качински ще държи реч.

Двете различни дати не означават, че церемонията е разделена на две, заяви началникът на канцеларията на Туск Томаш Арабски. Просто ще има една церемония, ръководена от Качински и двустранна визита с участието на Туск и Путин. Церемонии ще се състоят също така в няколко града в Полша, както и в Съединените щати.
Във Варшава те ще се състоят на 13 април, признат официално за ден за възпоминание на загиналите. Тогава се навършва и годишнина от деня, през 1943 г., в който германските войски откриват масов гроб в Катинската гора.

След Втората световна война, когато Полша е управлявана от подкрепяния от Кремъл комунистически режим, съветските власти обвиняват за клането нацистите и прикриват историческите доказателства. Русия пое отговорност за убийствата едва през 1990 година.

https://dnes.dir.bg/

[Петкан]

Винаги съм твърдял,че Сталин е най-големият вселенски изрод.
А Полша е била изоставена от своите западни съюзници най-подло в ръцете на Хитлер и Сталин.

[omerzen]

Този спор е стара работа. Прочетох двете публикации. Ние българите нямаме работа там. В този спор между руснаци и поляци.

[Генерал Колев]

Винаги съм твърдял,че Сталин е най-големият вселенски изрод.
А Полша е била изоставена от своите западни съюзници най-подло в ръцете на Хитлер и Сталин.

Петкане, какво означава "изоставена най- подло в ръцете на Хитлер и Сталин"? На никого в Европа тогава не му се е воювало, включително и на Хитлер, с изключение на Сталин. Полша предизвиква сама Германия, а по този начин и Сталин. Всъщност Хитлер свършва мръсната работа на Сталин, но няма как да е иначе- Хитлер в сравнение със Сталин е начинаещ диктатор. А добрата стара Англия и франсетата са имали доста войска по границата с Германия, но са изпуснали единствения си шанс, когато Хитлер е бил с гръб към тях, дълбоко навътре в Полша. Пък и са били респектирани достатъчно от военната ефективност на немската бойна машина.

[Генерал Колев]

Ние българите нямаме работа там. В този спор между руснаци и поляци.

Какво означава, че нямаме работа там? Нужно ли е да ти казвам, че сме длъжни да казваме истината за Катин- това ни е работата. Всъщност знаеш ли, че когато немците откриват масовите гробове, един от международните специалисти, работили по разкриването на съветските престъпления, е бил българин? Така че имаме работа там!

[Генерал Колев]

Сталин би се обърнал в гроба.

През 1940 година руският диктатор Йосиф Сталин заповядва да бъдат убити хиляди полски офицери и интелектуалци. Истината за това престъпление, което е едно от най-перверзните в историята, остава дълго време табу.
 

За онзи, който иска да разбере раните на Полша, е достатъчно да посети едно гробище. В почти всеки полски град могат да се открият кървави следи от най-новата история. Почти няма гробище, в което да няма символични гробове на жертви на нацисткото господство от времето на Втората световна война.

Срещат се също и паметни плочи и надписи, които напомнят за жертвите от Катин. Това е едно от най-перверзните военни престъпления в историята. Жертвите са предимно офицери от полската армия, но и много лекари, юристи, учители, предприемачи, банкери. Или накратко - става дума за интелектуалния и икономическия елит на страната.
Чудовищната логика на едно жестоко престъпление

Офицерите попадат в съветски ръце, след като през септември 1939 година Полша бива поделена между двамата агресори - Германия и Съветския съюз. На 5 март 1940 година Сталин заповядва да бъдат разстреляни 20-те хиляди интернирани офицери. Заповедта бива изпълнена месец по-късно. Чудовищната логика зад това престъпление е семпла: да се ликвидира елита, за да може страната да бъде овладяна по-лесно.

Впрочем същата логика прилагат и тогавашните съюзници Сталин и Хитлер. Концентрационният лагер Аушвиц се появи първоначално като място за унищожаване на полската интелигенция. Хитлер, самият варварин, не се осмели да нареди да бъдат екзекутирани пленените от неговите войски полски офицери. В този случай Сталин надминава Хитлер по жестокост. Нищо чудно че разкриването на масовите гробове от Катин след нашествието на Вермахта в Беларус предложи на националсоциалистите добре дошъл пропаганден материал. Хитлер искаше да забие клин между Полша и съюзените с нея западни сили, за да победи Съветския съюз.

Лицемерно, за пропагандни цели, той демонстративно изрази съчувствие със семействата на убитите. Сталин контрира, като приписа на германците вината за жестокостите. В продължение на десетилетия комунистически управляваната Полша налагаше тази версия като съставен елемент на официалната историография. За демократичната опозиция обаче беше ясно, че не би могло да има добри отношения с Русия, ако истината не излезе на бял свят.

Горбачов пръв наведе глава.
Историческият момент настъпи през 1990 година, когато Михаил Горбачов за пръв път призна, че съветското НКВД е виновно за масовите убийства в Катин. Един символичен жест обаче липсва. Този пропуск бе наваксан едва през 1993 година от приемника на Горбачов - Борис Елцин. По време на посещение в Полша президентът Елцин помоли за прошка и предаде на полското ръководство документи във връзка с престъплението. А днес - точно 70 години след зверствата - бе направена поредната важна стъпка: Путин покани полския си колега Туск да присъства на възпоменателната церемония по повод годишнината. Помирението между руснаци и поляци вече не е утопия.

Автор: Б. Дудек, Б. Емануилов / Редактор: Д. Попова-Витцел
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5439052,00.html

[Петкан]

Винаги съм твърдял,че Сталин е най-големият вселенски изрод.
А Полша е била изоставена от своите западни съюзници най-подло в ръцете на Хитлер и Сталин.

Петкане, какво означава "изоставена най- подло в ръцете на Хитлер и Сталин"? На никого в Европа тогава не му се е воювало, включително и на Хитлер, с изключение на Сталин. Полша предизвиква сама Германия, а по този начин и Сталин. Всъщност Хитлер свършва мръсната работа на Сталин, но няма как да е иначе- Хитлер в сравнение със Сталин е начинаещ диктатор. А добрата стара Англия и франсетата са имали доста войска по границата с Германия, но са изпуснали единствения си шанс, когато Хитлер е бил с гръб към тях, дълбоко навътре в Полша. Пък и са били респектирани достатъчно от военната ефективност на немската бойна машина.

Сталин напада Полша на 17.09.1939г.Уговорената демаркационна линия между Хитлер и Сталин за подялбата на Полша е била р.Висла.
Германия напада Полша с 42 кадрови дивизии,а в това време френската армия има 90 дивизии и за три седмици успява да мобилизира още,достигайки численост от 108 дивизии,а германците имат само 11 дивизии на запад.(по данни на фон Типелскирх).Началникът на Генералния щаб на френската армия по онова време е генерал Морис Гамелен,който е спрян от много по-малобройните немски войски,но би могло да се отбележи,че Франция не е проявила желание да започне сериозна офанзива на запад срещу Германия,давайки възможност Хитлер да хвърли значително количество войски срещу Полша.Крахът на Полша е бил предизвестен от пасивността на съюзниците и и от договореността между Хитлер и Сталин за подялбата и.
На 27-ми септември Варшава пада,а на 28-ми е подписан актът за капитулация на Полша.Тогава с решение на Хитлер на Сталин се подарява гр.Лемберг(Лвов),завладян от войските на 14-та германска армия и е заповядано изтегляне на германските войски на запад в съответствие с договорената линия на разделение на Полша между СССР и Германия,договорена от външния министър  Рибентроп и Сталин.На 11-ти октомври 1940г в Берлин е ратифициран пактът Молотов-Рибентроп.
Немски военни източници признават,че светкавичната победа на Германия над Полша не би била възможна,ако западните съюзници на Полша са атакували Германия от запад.

[Генерал Колев]

Има някои неточности в коментара ти. Хем твърдиш, че западните съюзници са предали Полша, хем казваш, че Гамелен (който е бил един пълен хвалипръцко) е спрян от "много по-малобройните немски войски". Това е нонсенс- или не са направили нищо, или са водили кръвопролитни боеве и франсетата са били спрени от Вермахта. Трябва да посочиш само една от двете възможности.
Крахът на Полша както вече казах, е предизвикан и от нея. А това дали Сталин е ударил от изток почти няма значение. По това време съдбата на поляците е била вече решена от немската бойна машина.
И едно леко лирическо отклонение ;-): казват, че страхът е голямо шубе. Та така и с негодните за войници французи и англичани. Разбра ли ме какво исках да кажа?

[Преспанец]

Това че германците са били наши съюзници и са ни помогнали да осъществим националните си интереси, не означава, че трябва да оправдаваме престъпленията им. Полша е една беззащитна жертва на Германия и СеСеСеРе. С какво ги предизвиква? С нищо!

По темата. Клането в Катин си е дело на сесесерейците, това е било установено от комисия на времето.

[Генерал Колев]

Това че германците са били наши съюзници и са ни помогнали да осъществим националните си интереси, ен означава, че трябва да оправдаваме престъпленията им. Полша е една беззащитна жертва на Германия СеСеСеРе. С какво ги предизвиква? С нищо!

Наско, умно момче си, но нищо не си чел по темата (като изключим учебниците по история), така че не се изказвай неподготвен.