Как руснаците се сдобиха с ядрено оръжие?
http://www.pro-anti.net/show.php?issue=834&article=1Заслужен срам
Нася КРАЛЕВСКА, САЩ
Доскоро името Джордж Ковал бе неизвестно на световната общественост. Десетилетия наред съзнателно то бе покривано с мълчание. В Съединените щати - от срам. В Съветския съюз и по-късно в Русия - от политически съображения.
Така беше до ноември, когато Владимир Путин, за да подхрани националистичния дух на своите поданици, оповести дейността на един от най-засекретените и ефективни шпиони на 20-ти век. На тържествена церемония всемогъщият президент посмъртно дари с най-високото държавно отличие - титлата “Герой на Руската федерация”, починалия през 2006 г. в Москва на 92-годишна възраст Джордж Ковал, и го обяви за “единствения съветски офицер от военното разузнаване”, проникнал в проекта “Манхатън” и “помогнал да се съкрати значително времето, необходимо на Съветския съюз да създаде собствена атомна бомба.”
Разкриването на родения в САЩ съветски разузнавач “развърза езиците” на все още живите работили с него учени, дали клетва преди шестдесет години да пазят в тайна разпитите си със службите на американското разузнаване. То предизвика и сензация в средите на историци, автори на книги, заинтересувани граждани. Дори и на процеса срещу Джулиус и Етел Розенбърг днес може да се погледне с други очи. Защото сведенията, които Ковал е успял да предаде на СССР, са далеч по-ценни от данните, съобщени от екзекутираната през 1953 г. двойка. И докато неколцината лица, шпионирали поради симпатии към комунизма проекта за атомна бомба в полза на Съветския съюз, не са били професионално подготвени, Джордж Ковал е блестящо обучен за задачата си. Той е възпитаник на желязната школа на съветското военно разузнаване и единствен от всички шпиони е успял не само да проникне, но и да заеме отговорни позиции в американските атомни заводи (експерти твърдят, че тайната на производството на бомбата е по-важна от тази на дизайна й) наивно “недооценен” от секретните служби. Наивно - защото много са фактите от произхода и живота на Ковал, за които те би трябвало да знаят, преди да го изпратят през 1944 г. в заводите, в които се произвежда атомното гориво - най-трудно постигнатото откритие в проекта за създаване на бомбата.
Родителите на Джордж Ковал - или както го наричат на руски - Георгий (Жорж) Абрамович Коваль, са евреи от Беларус, заселили се в началото на 20-ти век в Съединените щати - в Су Сити, щата Айова. Бащата е дърводелец, а майката - дъщеря на равин, която още преди да напусне Руската империя се е вляла в нелегалното социалистическо движение.
Семейство Ковал посреща болшевишката революция с истински възторг. Бащата става секретар на клона на Организацията за еврейска колонизация в Русия, учредена през 1924 г. от американски евреи-комунисти.
През 1932 г. Абрахам и Етел Ковал напускат САЩ и се установяват на постоянно местожителство в сибирския град Биробиджан, провъзгласен от Йосиф Сталин за светска еврейска територия. С тях е и осемнадесетгодишният им син Джордж, който започва работа в местната дъскорезница. Но само след две години умният и амбициозен младеж е вече студент в московския Институт по химически технологии “Димитри Ив. Менделеев”, който завършва с отличие. След внимателно проучване той е взет в отдела за Военно разузнаване към Червената армия, получава кодовото име “Делмар” и изучава тънкостите на научния шпионаж. През 1940 г. го изпращат обратно в Съединените щати. Първоначално той ползва друго име, после - своето собствено.
Съдбата се оказва повече от благосклонна към младия съветски разузнавач - представящ се за сирак, говорещ американски без акцент и владеещ любимите на нацията спортове. През 1943 г. той е мобилизиран в армията и въз основа на проявени качества и фалшив документ - че е завършил химия в местно учебно заведение, е изпратен в престижния Сити Колидж в Ню Йорк, за да продължи образованието си в инженерните науки.
Отличен специалист и ловък шпионин, Джордж Ковал успява да проникне в Оук Ридж, щата Тенеси, и в Дейтон, щата Охайо, където се произвеждат частите за атомната бомба и се облагородява плутоният 210. Той до такава степен спечелва доверието на началниците си, че се радва на рядката привилегия да разполага със собствен джип и да има достъп до абсолютно всички производства.
Резултатът не закъснява. На 29 август 1949 г. в 7 часа сутринта Съветският съюз използва “коктейла оук ридж”, за да взриви в Семипалатинск първата си атомна бомба.
В този момент разузнавателните служби на САЩ вече са наясно, че са били фатално излъгани. Попаднала им е съветска публикация, в която семейство Кобал се представя като предан и всеотдаен поддръжник на Сталиновия режим. Започват тайните разпити на участниците в проекта “Манхатън”…
Твърде късно. Джордж Ковал незабелязано е напуснал САЩ. Завърнал се е в любимия си Съветски съюз, където защитава докторат в института “Менделеев” и до пенсионирането си остава на работа в него като обикновен професор. Едва посмъртно е признат за “Герой на Руската федерация”, събитие, което през последните седмици предизвика появата на безброй статии в руската преса. Не без основание “смелостта и героизмът на Ковал по време на специалните мисии” и умението му да изпраща в Москва подробни описания на секретните заводи на Съединените щати и детайлна информация за точните методи на производство на обогатения уран и плутоний, днес повдигат духа на руснаците през студените зимни дни.
Основателен е и срамът на американските разузнавателни служби, провалили се да запазят най-ценната за времето си национална тайна. Едно от обясненията за непростимото фиаско е съперничеството между секретните институции. Известно е, че генерал Гроус - отговарящ за секретността на проекта “Манхатън”, не е изпитвал доверие към Федералното бюро за разследване и е предпочитал да работи с отделите на военния контрашпионаж.
Очевидно - фатално решение.