Author Topic: Някои особености на българския език  (Read 24095 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Инжинер Донев

  • Hero Member
  • ****
  • Posts: 1,582
  • Religion: Paganism-Tangrism Paganism-Tangrism

Л.К.Ненчев
Институт по древни цивилизации :
Цел: Намиране доказателства, които интерпретирани съвместно с данни от други автори биха допринесли за класифицирането езика на древните българи.
Материал и методика: Сравнителен анализ на неизменяеми части на речта - съюзи, предлози и частици от съвременните езици - български, пущу и турски.Служебните думи, които се сравняват играят важна роля в граматичния строеж на тези езици. Пущу беше избран, тъи като е език от източноиранската езикова група, към която предполагаме, че принадлежи древнобългарския език.

Древните българи векове наред са живяли в Средна Азия. До скоро болшинсвото автори постулираха тезата, че древните българи са били тюркоезичен народ. За проверка на тази хипотеза като втори език за сравнение беше избран турския език.
Анализ на резултатите: В работата се използват термините древни българи и древнобългарски език вместо прабългари и прабългарски език. Според получените резултати изследваните думи могат да се разпределят в три групи .

В първата група влизат думи еднакви в български, пущу и други индоевропеиски езици. В тази група са включени съюзите "а","макар" , предлозите "по", "без" , отрицателната частица "не". Съюзът "а" служи за съпоставяне на подчинени изречения. Използва се и в руски и полски. Съюзът макар въвежда подчинени обстоятелствени изречения изразяващи противопоставяне. Според [1] произхода му е спорен - от персииски или гръцки. В различни модификации, близки по звучене се използува и в италиански , испански , румънски.

Отрицателната частица "не" е много широко използвуна - в руски , полски , англииски. Присъствието на тези думи в различни индоевропеиски езици обясняваме с общия им произход - от общия индоевропеиски праезик. Казаното важи и за предлозите "по" и "без". "По" има следните функции - посока на действие, темпорални отношения, разпределителна функция, употреба с числителни. "Без" означава отсъствие, липса на нещо. Тези предлози се използват и в руски и полски, но се различават в турски.

Фактически турския език няма предлози. Техните функции се изпълняват от думи, които стоят след думата която обслужват.Наричат се следлози.Функциите на "по" се изпълняват от устойчиви словосъчетания или падежни форми.Следвателно при предлозите е налице драстична разлика между българския и турския език. Предлога "без" има и друга граматична функция еднаква в български, пущу и други индоевропейски езици. Използува се за образуване на устойчиви словосъчетания или като префикс за образуване на прилагателни от съществителни. Примери:безмерен- бешмера, без файда, безполезен - бе файда, без акъл, глупав - бе акл. По аналогичен начин "без-" в ролята на префикс широко се използува в руски и полски. Предполагаме, че тези два предлога също произхождат директно от общия индоевропейски праезик.

Предполагаме, че думите включени в първата група са били част от лексиката и граматичния строеж на древнобългарсия език.Това, че са били близки или еднакви с думите, използувани от славяните е допринесло за утвърждаването им в българския език.

Системата на подчинените изречения в пущу е подробно анализирана от Калинина І2І.Съществуването на такъв широк набор от общи граматични структури в пущу и български е сериозен довод в подкрепа на тезата, че древнобългарския език би трябвало да бъде причислен към източноиранската езикова група. Считаме, че посредством древнобългарския език тези граматични структури са включени и запазени в българския език.

Втретатагрупасавключенидумиеднаквивбългарски, пущуитурски.Вгрупатавлизатсъюзът "ама" ичастиците "хич","таман" и "кешки".Официалнатаверсиязатяхеследната: "ама" и "хич" саотперсийскипроизход. Всичкисапреминалипрезтурскикатоезик - посредник. Затезидумипредполагаме, чеевъзможнодасаприсъствуваливдревнобългарскияезик. Наличиетоимвтурскияезиксамоезатвърдилоупотребатаим.Тезидумисеупотребяватпредимновразговорнатареч.

Намерените аналогии между български и пущу не са случайни. В [3] се докладват.
данни от компютърен анализ на хиляди фамилни български имена, образувани най-често по професионален признак. Намерени са стотици съвпадения на имената на професиите в български и езиците от иранската и индоарийската езикови групи, включително и пущу .

Изводи:Намерени са някои неизменяеми думи - съюзи, предлози и частици еднакви или със сходно звучене в бъългарския език и пущу. Има съществени граматични структури аналогични в българския език и пущу. За част от изследваните думи - съюзите а, макар, предлозите по, без и частицата за отрицание не, данните показват, че са свързани с индоевропейския праезик. Други думи - подчинителния съюз "че" и въпросителната частица "а?" са общи само за българския език и пущу.Трябва да се отбележи, че "че" е ключов съюз за българскя език и пущу. Има общ начин на словообразуване на прилагателни в българския езин и пущу от съществителни с помощта на префикс "без-", съответно "бе-" в пущу.


Допустима е хипотезата, че някои думи, за които се приема сега,че са заемки от турски или са преминали през турски са думи от древнобългарския език. От изследваните думи такива са частиците хич, таман и кешки и съюза ама.
Заключение : Получените резултати са в подкрепа на тезата,че древнобългарският език е език от източноиранската езикова група.

В последните години бе установено, че племената арийа са създали мощна цивилизация върху обширна територия с център град Балх. Този град съществува в продължение на над 3500 години и е бил наричан през цялото това време със едно и също име Балх, макар че в устата на съседните народи е звучал като Бахлика при индийците, Балл при арменците, Балх при таджиките, Бактра при гърците на Александър Велики. На средноперсийски език този град се е наричал Бахли, като по-късната средноиранската форма на това име е било Бахди, което точно предава по-ранното произношение Бахли (3). Около средата на I хилядолетие пр. н.е. е било употребявано и името Зариаспа (Утринно сияние, светлина) за название на града и страната около него

В това отношение е важно да се потърси произхода на гръцкото название на Балх, Бактра. Това досега не е направено еднозначно. Петър Добрев напоследък свърза Бактра с древното име пакти на източноафганистанските племена, които днес се наричат пущуни и са основно население в централен и южен Афганистан.

Най-древната история на българите е необикновено сложна. Поради липсата на достатъчно исторически източници в началото на нейното изучаване са се появили множество хипотези и теории относно нашия произход, бит и култура. Това довежда до възникването на научни спорове. Днес вече има натрупана достатъчно информация, която ни позволява да заключим, че етническия произход на древните българи е бил източно-ирански или арийски .

В днешния български език са открити над 2000 думи от древноирански произход. Главните особености на съвременния български език, които го отличават от славянските езици, задпоставения определителен член и аналитизма са характерни и за иранските езици.

Ирански народи е термин, с който се обозначават онези индоевропейски народи, които говорят ирански езици. Населяват Средна Азия. Иранските народи произлизат от древните арийци или арии, подгрупа на индоевропейците.

Иран няма изключителното право върху името ирански или ирански народ(и). Това название обозначава не само иранците в държавата Иран, но и персийсците в Афганистан , пущуните (източно-иранци ), осетинците, белуджите и други по-малки етнически групи .

Антропологическият анализ на прабългарските погребения показва, че предците ни са били европеиди, брахикрани, с незначителен монголоиден примес.
Основният расов тип на прабългарите е близък до този на Средноазиатското междуречие, известен още като памиро-фергански расов тип.

Всъщност, тюркската хипотеза за произхода на прабългарите не е научна, а политическа доктрина. Тя има за цел да се натикат в ъгъла древните българи чрез изпитания похват на “татаризиране”, след което да им се отнеме значителния културен принос, който те имат в историята на източноевропейските народи. Тази чисто руска доктрина е отдавна харесана от сърби и румънци и най-вече от турците и много трудно може да се обори само с научни средства от отделни изследователи и научни звена.

Група учени изследват генетичните връзки на старите българи с днешните пущуни в Южен Афганистан.

Според проф. Апостолов амбицията на екипа учени е да допринесе за събирането на пръснатото по цял свят българско културно наследство. Наред с това ще бъдат изследвани генетичните връзки на старите българи от Дунавска и Волжско-Камска България с днешните пущуни в Южен Афганистан. Така генетическите изследвания ще потвърдят нашия общ произход и в крайна сметка експедицията ще допринесе за възстановяване на културно-научното сътрудничество между нашите народи. Предвижда се екипът да подготви луксозно многоцветно издание за резултатите на три езика - български, английски и афгански .


Заключение: Проведеният компютърен анализ показва, че в разговорния български език от началото на XIX век са се използвали многократно повече думи от прабългарски произход, отколкото сега. Те може би са били дори по- многобройни от думите от славянски произход. Много думи, смятани за турцизми в българския, всъщност са иранизми и българизми в турския език /5/. Демонстриран е механизма, по който те са навлезли в турския език.

Анализ на резултатите: Още акад. Державин /1/ демонстрира, че етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното индо-европейско минало заедно с шумерите и, че българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най- древните индоевропейски народи .
« Last Edit: 19 Jun 2018, 23:12:34 by Hatshepsut »
 

Offline Инжинер Донев

  • Hero Member
  • ****
  • Posts: 1,582
  • Religion: Paganism-Tangrism Paganism-Tangrism
« Last Edit: 29 May 2011, 09:49:09 by Hatshepsut »
 

Offline makebulgar

  • Forum Member
  • **
  • Posts: 465
  • Gender: Male
  • Зодия: Aquarius Aquarius
  • Religion: Atheism Atheism
:)
Уникални съвпадения! Както е със знамето, лъва, огнените ни обичаи, шевиците, оръжията, имената, начина на градеж!
Зороастър и Буда били атеисти! Невероятно, но факт!
 

Offline Инжинер Донев

  • Hero Member
  • ****
  • Posts: 1,582
  • Religion: Paganism-Tangrism Paganism-Tangrism
  Някои особености на българския език

Д-р Живко Войников (e-mail:wojnikov@mail.ru)

Съвременият български език е флексивен и аналитичен, за разлика от останалите синтактични /падежни/ славянски езици.
1.Българският език единствен между всички славянски езици има задпоставен член при съществителни, прилагателни, числителни, местоимения и причастия
2.Той единствен между другите славянски езици няма склонения и падежи, освен именителен, звателен и твърде рядко винителен.
3.Единствен образува сравнителна и превъзходна степен при прилагателни, някои съществителни и глаголи с частиците „по-” и „най-”.
4.Единствен има така нареченото двойно лично местоимение.
5.Единствен няма неопределено наклонение - инфинитив.
6.Единствен образува бъдеще време с частицата “ще”.
7.Единствен притежава спомагателният глагол “съм”.
8.Единствен от останалите славянски езици е запазил изговора на звука „ъ”, прехода „е-я”, отразяван до 1945 г. с буквата „ - е-двойно”. Всъщност тази черта не е славянска, а е донесена от  прабългарите. В съвр.осетински език, този звук е добре представен, както и специфичния звук „æ” – произвасян като нещо средно между  „е”  и  „а”.
Тези осбености го отделят от всички славянски езици. Той се причислява към славянската група, понеже словесният му фонд в болшинството е славянски. Но това е станало по пътя на сложни  етногенезисни взаимодействия между прабългари и славяни, а не чрез игнорирането /претапянето/ на прабългарите в славянското множество. За да се осъществи такова сливане е необходимо в съответните езици да има сходство в основните понятия, обясняващо се с индоевропейското родство. Затова в българския език се наблюдава двойственост на много понятия, едното от които е славянско, а другото от друг, източноирански /или тохарски/  произход. Факт  забелязан  и от П.Добрев.

Друг белег е наличието в старобългарски на суфикса -чии използван за образуването на различни занятия и длъжности. Например чувенчии – железар, зъдчии – строител. Обикновено се обяснява с тюркското -джи, което има същия смисъл. Но в тохарски се наблюдава същото явление с прибавянето на суфиксите  -cuki, -suki, -tau, /-цуки, -суки, -тау/ например kantcuki – казначей, kalpasuki – крадец, olytau – лодкар, kryorttau - търговец. В основата на това явление стои древна китайска заемка, съотв. ši, šhih, dzi, čijan, в китайски означава професия, майстор. /НБ-КЗТЯ-ТО-1987/ Както виждаме тя е навлязла независимо и по-различно верме както при тохарите, така и при тюрките, така че българското –чии не е задължително да се обвързва единствено с тюркските езици, цуки – чии е също закономерен преход. В таджикски ihtisos, šuγl – професия. /DRT/
Една от най-важните характеристики на българския език, отличаваща го от всички останали славянски езици е наличието на задпоставен опредилителен член. Той очертава точно българската  етническа територия на разпространение на българските диалекти. Задпоставен член се използвал включително и в най-западните косово-тимошки или поморавски говори, които сръбските езиковеди многократно са се опитвали да обявят за исконно сръбски. От тях  в  сегашните очертания на България е останал районът на гр.Трън. Но наличието на определителния член и редуцирането на падежите в тях  са неоспорим факт, в който са се спъвали всякакви великосръбски  “доводи”.
Според Миклошич, българския определителен член е неславянски белег,  възникнал  под  влияние  на стария  език. Авторът изхожда от факта че в румънски и албански също  съществува  подобен  задпоставен  определителен  член.

На север от Стара планина до Трансилвания е зоната на гето-дакската общност. На запад, по поречието на р.Морава, Косово, Северна Македония и територията между реките Вардар и Струма, вкл. Халкидики е бил разпространен дарданския диалект на дако-гетския език. Древният македонски език е бил по-различен и в по-далечна степен на родство. Межу тях се е намирала зоната на фригийския език.
В античността на Балканите се обособява общност от сродни езици, към които е влизал и древногръцкия, оформящи т.нар. “античен балкански езиков съюз”. Илирийският език е бил различен  от тях и се е говорил в Даламация. Според Вл.Георгиев, като добър познавач на албанския език, може да се смята че именно албанския е пряк наследник на античния дако-гето-дарадански и няма нищо общо с илирийския. /СД-ПМ/ През ранното средновековие, предците на албанците, дарданите, са изтикани от прабългари и славяни, единствено в областта на съвр.Северна Албания, до хребета  Черменика. На юг от него е живяло българско и славянско население. Експанзията на албанците се улеснява изключително много, по време на Турското робство, защото приемат исляма и стават част от  упрабляващия етнос в Империята. През 17-19 в. окончателно е прогонено и асимилирано българското население в съвр. Южна  Албания, областите  Колоня, Опара, Загора. През 60-те год. на 19 в. се изселват последните българи от Корча. В 18-19 в. албанците започват трайно да се заселват в Косово и Северозападна Македония, Новопазарския санджак. По ирония на историческата случайност, днес албанците се завръщат към своята Прародина – античната Дардания, обхващала териториите на Косово, Южното Поморавие и Северозападна  Македония.
Предците на съвремените румънци до 13-14 в. са обитавали земите на юг от Дунав, земите на България. Остатък от това население са арумъните в Македония и Тесалия. Затова българските царе от ІІ –то  царство са се титлували като владетели  на  българи  и  власи.
От всички романски езици, единствено в румънски има задпоставен член, което показва че това явление възникнало под чуждо езиково влияние. Липсата на задпоставен член в древногръцки и тракийски показва че и при албанците това е чуждо езиково  влияние. А то може да бъде единствено и само – българско!!!
Непонятно е как една малка езикова общност на средновековните албанци би повлияла на огромната българска територия. Средновековните албанци са безписмен, див, примитивен народ, с основен поминък: грабеж, наемничеството и скотовъдството. Първата албанска книга “Мишари” се появява едва в 1555 г. писана от албански католически свещеник.
Задпоставеният определителен член е исконно българско явление повлиял върху съседните езици. Възниква въпросът как е възникнало, непознато  за  другите  славяни.
 Б.Цонев го разглежда като резултат от отпадането на падежите и заместването на падежните окончания с показателните местоимения. В старобългарски те са: тъ, та, то, отговарящи на съвремените този, тази, това. Членуването възниква чрез прибавяне на съответното местоимение към съществителното или прилагателното. Например: човек-тъ = човекъ, с редукция на т, жена-та = жената, дете-то = детето. Конструкцията съществително + показателно  местоимение  уточвява че не се касае за човек изобщо, като абстрактно понятие, а за определен конкретен човек /респ. всеки друг предмет или явление/. Така че човекъ би означавало човек – този, този човек или тъ човек. Поставянето на показателното местоимение пред съответното понятие се среща също в българския език, като равностойна конструкция на членуването. Старите показателни местоимения са се запазили в някои диалекти. Например  в  Хасковско  се  е  казвало: “то чвякь – този  човек, та  жéна – тази  жена, тва  дéте – това  дете”.
Поставянето на показателното местоимение пред обекта е аналогично на предпоставените членове, разпространени в  романските, германските  езици  и  гръцкия. Например немското  der, die, das и  английското  the.
Според Б.Цонев задпоставните членни конструкции са естествен  ход на развитието на езика, възникнало през годините на турското робство, когато не е съществувала официална писмена норма, консервираща състоянието на езика. Той посочва като пример че в някои руски диалекти /Перм/ са се появили такива конструкци през 19 в., корова-та, дорога-та. /БЦ-ИБЕ-2,стр.500-522/ Но Ст.Младенов открива наченките на този процес още в 11 в., в Супрасилския сборник. Той открива членувани думи: мъжътъ, местото, пещерата, влагата, работъ. /СМ-ИБЕ,стр.239-240/  А това показва че в живия, разговорен език, членуването е съществувало още в старобългарския период, като отделни думи са се промъквали неволно изпускани от преписвачите, в нарушение на каноничната  падежна норма.
Ако в руски това е екзотично явление, то в български членуването е закономерност, позната още  в  9-10 в. и въобще не е продукт на турското робство. Членувани форми се наблюдават в много от старобългарските църковни преписи, паралелно с официално приетото показателно местоимение – иже /този, това/ чрез което се е превеждал, буквално гръцкия предпоставен член. Както пръв забеляза П.Добрев, подобно показателно местоимение съществува в осетинския и талишкия език, така че и то не е пряко копиране, а собствена закономерност на езика.
Според С.Иванчев задпоставения член е остатък от аглунативна езикова конструкция. Тя се проявява особено при използването на двойните местоимения в тяхната енклитична дателна форма, което също е аглунативна конструкция. Например:  на жената детето и,  на човека шапката му.
Аглунативната, “прилепчива” форма на българския определителен член е посочена още от Ю.С.Маслов (1949 г.). С.Иванчев смята че това е прабългарско езиково наследство. Тюркските езици са аглунативни по конструкция и там такива енклитични дателни конструкции са много типични. Например benim babam, на мене баща ми, моят баща, от ben – аз и im – афикс показващ принадлежност, babamin sapkasi – на баща ми шапката, респ. бащината шапка. /СИ-ЕНСБОБЕ-БЕКЕ,стр.112-120/ С.Иванчев, естествено изхожда от битуващата официална тюркска теория за произхода на прабългарите.
 Аглунативността не е типична само за алтайските езици. Аглунативни и аналитични езици са угрофинските, тохарските и осетинския. За тохарските и осетинския, се смята че това е вторично  придобит белег, поради тохаро-угрофинските езикови взаимодействия, респ. кавказкото влияние върху осетински.
 В тохарски показателните местоимения също се поставят след обекта. Съответно те са: м.р. –se/sem – този, ж.р. –sa/sam – тази, ср.р.-tе/tem – това.
Например emprem – истина, emprem.tsne.sem – тази истина, истината.
 В някои български диалекти, от Македония, Родопите, Трънско се срещат сходна членна форма, за близка определеност /първа  колонка/. В  Хасковско тези частици се  използват като притижателно местоимение, слагано пред думата /втора колонка/, напр.: чевек-ос, жена-са, дете-со.
м.р  –ъс,   –ос - този
   
м.р. со – този
ж.р. –са  - тази
   
ж.р. са – тази
ср.р. –со – това
   
ср.р. сва – това
 В осетински подобни конструкци възникват при така нар. местен вътрешен падеж, който се смята че е производен на родителния. Отговаря на въпроса къде – кæм ? Например: кæм дæ ? /къде си/ - скъола-иы / в училището/. Друга, интересна осетинска аглунатативна канструкция представлява склонението на личното местоимение æз –аз. В направителен падеж, показващ посоката на действие, имаме формата мæнмæ – към мен, аналогична на българското двойно местоимение – мене ме.
В примерите които П.Добрев дава с преводите на прабългарските надписи, също личат следи от  аглунативни конструкции. Например в надпис от каменен блок в Плиска: ....исиад кавханос тагма... – тук кавкан-ът тагма. /ПД-ККП,стр.130/ Явно че  -ос  е  показателно местоимение сходно с тох –se, респ. трънското -ъс, -ос. В друг поминателен надпис виждаме – ае осоае олх – Ая жена му почива. В  осетински ус – жена, прабългарското осо-ае, тази жена, жена-та. Разбира се от такива оскъдни изрази не могат да се направят задълбочени изводи.
П.Добрев също стига до извод че задпоставеният определителен член е прабългарско езиково  наследство.
През Възраждането наличието на задпоставен определителен член е предмет на уживени  дискусии. Под влияние на модните тогава славянофилски и панславистки настроения, националист като  Г.С.Раковски стига до погрешните изводи че членуването отдалечава българския език от останалите  “братски славянски езици”!?
Интересна тенденция в развитието си, показват иранските езици. Още в ранните етапи, в античността, се наблюдава разпадане на падежната система. Родителният и дателният падеж се сливат. Причинно-следствените отношения се уточняват с допълнителни постпозитивни частици, производни на притежателните местоимения. Например в таджикски odam - човек, odam-e – някой човек, odam-ki – този  човек, човек-ът.
Бъдеще време в иранските езици се образува със спомагателният глагол čina – искам. В согдийски той преминава в kām, като се поставя зад глагола, напр. kumand - работя, kumand-kām – ще работя. В осетински преминава в dzæn, хотаносакски – jsin. В старобългарски се среща подобна конструкция за бъдеще време, с глагола чиня – искам и съотв. глагол. В българските диалекти се е запазило, като  напр.  „чиня да ходя”.
Друга особеност е в персийски, таджикски, използването на частиците be-, bi- към глагола, независимо от времето, за подчертаване на действието, аналогично като в български, би дошъл, би останал.
Също в български суфикса –че се използва за създаване на умалителни форми. Аналогичен феномен откриваме в чувашкия език, но там това се смята за иранско заимстване. Например дариче – малка врата, вратичка, от иранского dar – врата, баг-че – градинка, гюл-че –  розичка. /АБ-ТТА/ От славянските езици, принципно сходно е руското -ок, за образуване на умалителни форми ребен-ок, собач-ок, котен-ок, зайчон-ок, респ. детенце, кучунце, котенце, зайче.
В някои ирански езици, гилянски, за обозначаването на множество от хора, свързани с някого, се използва следната граматична конструкция: името+3 л.мн.ч., напр. Mэryэme šån – Мариамините синове. /ДЭ-ИСЯИО/ Аналогично и в български, напр. Алцековите българи, Крумовите закони, където се стига до  членуване  на  името, а  опр.член произлиза  от  л.мест. 3 л.мн.ч. - те.

Друга особеност отличавача българския от останалите славянски езици е сравнителната степен. В български тя се образува с частиците по-  и  най- слагани пред обекта на сравняване, в славянските езици  това става със задпоставен суфикс –ше. В сръбски леп – хубав, лепше – по-хубав. В тохарски сравнителната степен е подобна на българската, с поставяне на частицата la -  пред обекта, например  spuk la-bana – от перо по-лек. Превъзходната степен се получава с частицата  posa – всички, например posa-lare, най-любима, буквално най-любима от всички. /ВИ-ТЯ,стр.78/ Подобно сравнение има в  български, всезнаещ, всеможещ, всесилен, вселюбима, адекватно  на  най-.
За съжаление ние не разполагаме с широк набор от източници показващи какъв е бил говоримия език на българите от І-вото  царство, изключая разчетените напоследък предимно от П.Добрев оскъдни скални надписи от Мурфатлар, от каменните блокове в руините на Плиска и Преслав, както и запазени старобългарски текстове. Причината  за това не е в някакво системно унищожаване предприето от  турските поробители, както биха помислили мнозина. Вината е на патриарх Евтимий, който унищожава старата ни книжнина в резултат на прословутата си реформа, тъй като по думите на Григорий Цамблак, езикът на които били написани бил груб, простонароден и неточно предавал догмата на гръцките свещени  книги, не предавал точността на  гръцките  изрази, а това водело до появата на ереси. /ПЦ-СЛБ,стр.178-179/  Почти всичко, оцеляло като книжнина след “реформата” на Евтимий, в годините на робството, педантично и планомерно е унищожавано от православното фанариотското гръцко  духовенство, оказало се много по-страшен и коварен враг от турчина. Това ни лишава от възможността да познаваме отчасти живия български език от дълбините на времето, както и изобщо да имаме собствени  хроники и извори. 
« Last Edit: 07 Jan 2008, 23:58:29 by tankistabg »
 

Offline makebulgar

  • Forum Member
  • **
  • Posts: 465
  • Gender: Male
  • Зодия: Aquarius Aquarius
  • Religion: Atheism Atheism
Много добър материал!

В българския език падежите не са отпаднали, защото той не е славянски и няма падежи освен 2-3 такива! По-точно отпаднали са падежите, но много преди българите да дойдат в европа и да почнат да общуват с славяните!
Българския се води за славянски, защото повечето ни думи са славянски, но също така МНОГО от думите ни са ГРЪЦКИ, АНГЛИЙСКИ, ТУРСКИ, имаме и НЕМСКИ!!! Просто така е устроено социалното общуване между хората и народите! Първо научаваш езика на другия народ, или само по-важните думи, а в последствие вече можеш да общуваш пълноценно, да търгуваш, да разузнаваш! И постепенно не се усещаш как думите на другите народи са станали част от твоя език, а в нашия случай дори са станали болшинство, заради много близките контакти с славяните и приобщаването на много славяни в България!

Освен езика много ми е интересно какво точно се е случило с азбуката!
Нали основната ни версия е, че Борис е поръчал на кирил и методи азбука и те написали глаголицата за нас! Има много неща говорещи за това и тази версия може да е вярна! Първото от тях е, че повечето от буквите в глаголицата имат пряки аналози в българските и сарматските рунни знаци намирани между черно и каспийско море!
От друга страна  другата версия е, че византия е поръчала азбука за славяните, за да ги приобщи към православната църква и така да засили влиянието над славяните!!! И че Кирил и методи са славяни, а не българи и азбуката е предназначена за моравците!

В крайна сметка   който и от двата вариянта да е верен това няма никакво значение!!!  Това е така, защото след като за известен период от време българите се опитват да използват глаголицата за  азбука, явно установяват, че тя не е подходяща за българския език и се връщат към старата си писменост, която са използвали много дълго време преди да измислят глаголицата и това е  Кирилицата (гръцката азбука в комбинация с десетина български рунни букви - Ъ, Ж, Щ, Ш, Ь)!!!  По същия начин са писали и българите по времето на Аспарух - с гръцки букви на български език, като някой неща са ги писали с български руни(розетката от плиска например)!!!
Така, че за глаголицата можем да спорим дали е българска, но за кирилицата със съгурност можем да кажем, че не е славянска азбука а е българска използвана главно от българи, в българската администрация и църква!



Зороастър и Буда били атеисти! Невероятно, но факт!
 

Offline Фанагория

  • Forum Member
  • **
  • Posts: 143
  • Gender: Male
  • Аутист, гениален социопопат, професионален клошар
Quote
Единствен притежава спомагателният глагол “съм”.

То тези особености на българският език, не са като осебеностите на руската баня!

Пример за това е неразбираемото за чужденците изречение: " бил съм се бил напил и съм се бил бил".
-Кой хлопа в този късен час?
-АЗ хлопам- каза Финдли.
Върви си! Всички спят у нас!
.........................................

Не всички!....Каза Финдли.
 

Offline Death angel

  • Premium user
  • Hero Member
  • *
  • Posts: 1,483
  • Gender: Male
 Таше, бъркаш и у македонскио ги има - сум, ке и т.н. . :-P
Quote
Единствен притежава спомагателният глагол “съм”.

То тези особености на българският език, не са като осебеностите на руската баня!

Пример за това е неразбираемото за чужденците изречение: " бил съм се бил напил и съм се бил бил".
Това минало свършено незапомнено време ли беше ?  :-P
 Някой може ли да напише нещо в бъдещо незапимнено ?  :-P

 А ако някой ми разтълкува това има една бира от мене :
 "Отишла Сака при Сака да си сака сака. Сака не сака да сака, че Сака си сака сака."
                                             :-P  :lol:  :-P

Между другото в българския език има и много латински думи останали от времето на римската империя, а сега считани за диалектни.
Не падай духом, където ти падне !
 

Offline Mirotvorec

  • Junior Member
  • *
  • Posts: 40
  • Gender: Male
  • Religion: None None
Quote
Това е така, защото след като за известен период от време българите се опитват да използват глаголицата за  азбука, явно установяват, че тя не е подходяща за българския език и се връщат към старата си писменост, която са използвали много дълго време преди да измислят глаголицата и това е  Кирилицата (гръцката азбука в комбинация с десетина български рунни букви - Ъ, Ж, Щ, Ш, Ь)!!!  По същия начин са писали и българите по времето на Аспарух - с гръцки букви на български език, като някой неща са ги писали с български руни(розетката от плиска например)!!!
Да си призная, че за пръв път чувам, че кирилицата е била преди глаголицата  ???  Фактът, че са използвани гръцките букви не значи, че това е било кирилица. Може и да бъркам, разбира се...
 

Offline Пламен Пасков

  • Banned
  • Forum Member
  • *
  • Posts: 236
  • Gender: Male
  • Зодия: Virgo Virgo
Да си призная, че за пръв път чувам, че кирилицата е била преди глаголицата  ???  Фактът, че са използвани гръцките букви не значи, че това е било кирилица. Може и да бъркам, разбира се...
И аз...  ???
с уважение, Д-р Пламен Пасков Д.В.М.
Skype: plamen_paskov
тел: +7457723295 Русия
моб: +359887814925 България
моб: +380679863269 Украйна
e-mail: pppaskov@mail.ru
ICQ: 237712745
 

Offline Инжинер Донев

  • Hero Member
  • ****
  • Posts: 1,582
  • Religion: Paganism-Tangrism Paganism-Tangrism
това не е сигурно. Аз пък съм чел че глаголицата е възникнала още порез 4ти век. Както казах - не е ясно. Периодът е мъгла.
 

Offline makebulgar

  • Forum Member
  • **
  • Posts: 465
  • Gender: Male
  • Зодия: Aquarius Aquarius
  • Religion: Atheism Atheism
Quote
Това е така, защото след като за известен период от време българите се опитват да използват глаголицата за  азбука, явно установяват, че тя не е подходяща за българския език и се връщат към старата си писменост, която са използвали много дълго време преди да измислят глаголицата и това е  Кирилицата (гръцката азбука в комбинация с десетина български рунни букви - Ъ, Ж, Щ, Ш, Ь)!!!  По същия начин са писали и българите по времето на Аспарух - с гръцки букви на български език, като някой неща са ги писали с български руни(розетката от плиска например)!!!
Да си призная, че за пръв път чувам, че кирилицата е била преди глаголицата  ???  Фактът, че са използвани гръцките букви не значи, че това е било кирилица. Може и да бъркам, разбира се...


Еми и аз не съм сигурен в това нещо! Просто се опитвам да мисля логично и да анализирам ситуацията дистанционно!
Явно е че не се е наричала Кирилица, а в последствие е наречена така на просветителя Кирил! Също така много вероятно и Климент да не я  създал! Той просто е бил "директор" на просветния център на Преслав и цяла България, а по-късно заминава в дългосрочна командировка в  охридския просветен център! А ние знаем, че шефовете и директорите винаги обират лаврите на славата, и затова и смятаме, че Климент я е създал(или прости имаме нужда от Име което да я е създало за да го прославяме)!

Българите възприемат гръцката азбука много отдавна и когато идват на балкана сред тях най-вероятно е имало хора  знаещи  добре и да говорят и да пишат на гръцки!

Всъщност нещата не са се изменили и са същите и днес! Много хора се обучават да четат и пишат на чуждите езици, заминават на специализации в чужбина, приемат чужди учители! Преди 1400 години всичко това не е било толкова интензивно както е днес, но и тогава е било почти същото! Както знаем Кубрат отива в Константинопол да учи, и език, и писменост и култура!

Появата на Кирилицата предполагам, че е станала както се появи от нищото най-новата азбука в света - ШЛЬОКАВИЦАТА!!! Za da sym po-ubeditelen preminavam za malko na neq! :)  Znaem, 4e tyi kato v latinicata nama bukvi otgovarq6ti na na6ite bukvi Ч, Ш и Щ, nie izpolzvame za celta cifrite zapo4va6ti s sy6tiq zvuk - 4 i 6! I taka nqkaksi uspqvame da pi6em i da se razbirame byrzo v internet kogato nqmame kirilica na kompiutyra! Vypreki tova vse o6te se my4im za6toto za bylgarskiq zvuk Ъ nqmame zamestitel i izpolzvame bukvite Y ili A, zvuka Ж izpolzvame J, G, V, Z, ZH! Po tozi na4in mnogo dumi se izmenqt zvukovo, moje dori i novi dumi da vyzniknat taka!

Аналогията е пълна!!! Преди азбуката която сме почнали да ползваме е била Гъцката, сега за интернет е Латинската! Преди за българския език в гръцката азбука е нямало букви за звуковете Ъ, Ш, Ч, Ж, и сме започнали да ползваме нашите си руни  за тези звукове, сега заменяме Ч и Ш с 4 и 6, и успяваме да общуваме горе долу нормално! Преди време в процеса на преводи на гръцки книги се е появила постепенно Кирилицата, а сега в процеса на интернет общуването се появи Шльокавицата!

А дали кирилицата се появява преди глаголицата никой не може да каже със сигурност! Според мен след покръстването политиката в България е била да се преведат на български всички святи книги за да бъдат разбирани от народа! И са почнали да превеждат както до тогава са си пишели по каменните плочи! Покръстването започва около 864г, а учениците на Кирил и Методий идват в България 886 година! За тези 22 години едвали в България не е преведена нито една книга на български език с гръцката азбука! По скоро в Преслав българите са се опитвали да допълнят гръцката азбука с българските руни, и са създали основите на кирилицата, а после като идват и Климент, Наум и останалите ученици, се започва масово производсто на книги и преводи!
Зороастър и Буда били атеисти! Невероятно, но факт!
 

Offline Пламен Пасков

  • Banned
  • Forum Member
  • *
  • Posts: 236
  • Gender: Male
  • Зодия: Virgo Virgo

Еми и аз не съм сигурен в това нещо! Просто се опитвам да мисля логично и да анализирам ситуацията дистанционно!
Явно е че не се е наричала Кирилица, а в последствие е наречена така на просветителя Кирил! Също така много вероятно и Климент да не я  създал! Той просто е бил "директор" на просветния център на Преслав и цяла България, а по-късно заминава в дългосрочна командировка в  охридския просветен център! А ние знаем, че шефовете и директорите винаги обират лаврите на славата, и затова и смятаме, че Климент я е създал(или прости имаме нужда от Име което да я е създало за да го прославяме)!

Българите възприемат гръцката азбука много отдавна и когато идват на балкана сред тях най-вероятно е имало хора  знаещи  добре и да говорят и да пишат на гръцки!

Всъщност нещата не са се изменили и са същите и днес! Много хора се обучават да четат и пишат на чуждите езици, заминават на специализации в чужбина, приемат чужди учители! Преди 1400 години всичко това не е било толкова интензивно както е днес, но и тогава е било почти същото! Както знаем Кубрат отива в Константинопол да учи, и език, и писменост и култура!

Появата на Кирилицата предполагам, че е станала както се появи от нищото най-новата азбука в света - ШЛЬОКАВИЦАТА!!! Za da sym po-ubeditelen preminavam za malko na neq! :)  Znaem, 4e tyi kato v latinicata nama bukvi otgovarq6ti na na6ite bukvi Ч, Ш и Щ, nie izpolzvame za celta cifrite zapo4va6ti s sy6tiq zvuk - 4 i 6! I taka nqkaksi uspqvame da pi6em i da se razbirame byrzo v internet kogato nqmame kirilica na kompiutyra! Vypreki tova vse o6te se my4im za6toto za bylgarskiq zvuk Ъ nqmame zamestitel i izpolzvame bukvite Y ili A, zvuka Ж izpolzvame J, G, V, Z, ZH! Po tozi na4in mnogo dumi se izmenqt zvukovo, moje dori i novi dumi da vyzniknat taka!

Аналогията е пълна!!! Преди азбуката която сме почнали да ползваме е била Гъцката, сега за интернет е Латинската! Преди за българския език в гръцката азбука е нямало букви за звуковете Ъ, Ш, Ч, Ж, и сме започнали да ползваме нашите си руни  за тези звукове, сега заменяме Ч и Ш с 4 и 6, и успяваме да общуваме горе долу нормално! Преди време в процеса на преводи на гръцки книги се е появила постепенно Кирилицата, а сега в процеса на интернет общуването се появи Шльокавицата!

А дали кирилицата се появява преди глаголицата никой не може да каже със сигурност! Според мен след покръстването политиката в България е била да се преведат на български всички святи книги за да бъдат разбирани от народа! И са почнали да превеждат както до тогава са си пишели по каменните плочи! Покръстването започва около 864г, а учениците на Кирил и Методий идват в България 886 година! За тези 22 години едвали в България не е преведена нито една книга на български език с гръцката азбука! По скоро в Преслав българите са се опитвали да допълнят гръцката азбука с българските руни, и са създали основите на кирилицата, а после като идват и Климент, Наум и останалите ученици, се започва масово производсто на книги и преводи!
За първото - според мен незаслужено обиждате и принизявате по социалистически модел заслугите и ролята на Климент Охридски. Няма как в онези времена, когато са дошли само 4 човека, знаещи и носещи ги тези писмена, от които скоро останали 3 (Горазд умрял, бил тежко болен), да се правят на директори и други да пишат вместо тях. Обучението в писмената тогава не се е заключавало само в разпознаване, научаване на четмо и писане кое-как на тези знаци. Това обучение задължително е включвало и калиграфията, а това не е наука, която се усвоява за няколко месеца и после да ти доверят преписа на много книги. Самото калиграфическо изписване на църковните книги, при това - изцяло и единственно ръчно, отнема такъв ресурс време, че да си представяме Св. Климент като някакъв охранен съвременен диерктор да си чопли носа, докато на долните етажи пчеличките рисуват църковните книги, а други пчелички обучават бъдещите пчелички как с еправи това, е меко казано не реалистична представа, според мен поне.

За второто: шльокавицата и писането по български на латиница е чисто български, срамен феномен.
Не е вярно, че интернета бил на латински, затова SMS и в чата сме "принудени" да пишем на латиница.
Защото и в Русия, и в Украйна, и в другите страни компютри, клавиатури, и най-вече - самият Windows и всички приложения, даже и кракнатите, си идват именно на езика на страната, където е предназначен. Кодовите таблици са вградени, и си пишат всичко, буквално всичко, с изключение на и-мейл адреси или уеб-сайт адреси на кирилица, на японски, китайски, арабски или каквито си поискат писмена. Това е задължителен стандарт!
Същото е валидно и за мобилните телефони: има си държавни стандарти, и просто без тези кодировки и писмена е невъзможно те да се появят на пазара! А и никой няма да ги купи, или да ги вземе безплатно, даже и да му ги дават...
Така че шльокавицата е резултат на специално отглеждана и провеждана държавна обезродяваща политика, под маската на "нехаене" или на "евроинтеграция", или, най-точно казано, подготовката на народа да бъдат слуги на глобализацията или на господарите на глобализацията.
Колкото по-ясно се осъзнае това, толкова по-активно критични следва да бъдем към държавната администрация (това е само един от многото им огромни грехове), защото България като член на Евросъюза ги има тези права и задължения за стандартизация с двойна сила!
Тези правила се съблюдават свято даже и в страни, които нямат нищо общо с Евросъюза!
« Last Edit: 10 Jan 2008, 10:26:20 by Пламен Пасков »
с уважение, Д-р Пламен Пасков Д.В.М.
Skype: plamen_paskov
тел: +7457723295 Русия
моб: +359887814925 България
моб: +380679863269 Украйна
e-mail: pppaskov@mail.ru
ICQ: 237712745
 

Offline Machtwille

  • Forum Member
  • **
  • Posts: 404
  • Gender: Male
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Просто езика ни не е славянски. Езика ни е почтни същия като езика на старите Българи ("прабългарите") и езика на траките. Имаме много общи думи със славяните, което се дължи на голямото Българско културно влияние над славяните през средновековието. И много важно е да споменем, че граматиката на езика ни е коренно различна от граматиката на славянските езици.
 

Offline Инжинер Донев

  • Hero Member
  • ****
  • Posts: 1,582
  • Religion: Paganism-Tangrism Paganism-Tangrism
"тракиииския" език си е чисто и просто модификация на иранския. От иранската група на езици. Същото важи и за прабългарския!
 

Offline Machtwille

  • Forum Member
  • **
  • Posts: 404
  • Gender: Male
  • Зодия: Capricorn Capricorn
"тракиииския" език си е чисто и просто модификация на иранския. От иранската група на езици. Същото важи и за прабългарския!

Точно така.
 

Tags: