Някои особености на българския език

[Сосипатор]

Просто езика ни не е славянски. Езика ни е почтни същия като езика на старите Българи ("прабългарите") и езика на траките. Имаме много общи думи със славяните, което се дължи на голямото Българско културно влияние над славяните през средновековието. И много важно е да споменем, че граматиката на езика ни е коренно различна от граматиката на славянските езици.

Tакива меко казано глупости могат да минат само в този форум.  Батка, ти четеш ли се какво пишеш?

Можеш ли това твое твърдение да го подкрепиш с някакъв смислен лингвистичен анализ?

[makebulgar]

Езика на който са говорели прабългарите е доста слабо проучена тема. Ако знаете нещо по въпроса, някоя дума, или общи неща между съвременния ни официален и диалектен  език  с други езици като иранските, славянските, тюркските, монголския и т.н. ги давайте, за да научим как са говорели прабългарите и от къде идват думите в езика ни!!!

Освен това и това е интересно:

БАТ - идва от скито-сарматското Пати или общо индо-европейското Питар - Баща
ЗАКОН звучи много подобно на ЗАКАНА, а
ДИРЕК вероятно идва от Бат-Терек - свещенно дърво от хрониките на волжките българи!

Има още много подобни примери. Трябва само да ги намерим!

[Болгардингезе]

Предполага се ,че е ирански ,но освен това доказателство друго не мога да дам.За писменост руните, нашите руни са сложни ,защото писането с тях ставо по математичен начин.

[Севар Вананд]

Древните Българи са говорели ирански език, защото са били ирански народ. Това вече е ясно на всички. След 10 години ще го пише в учебниците. И няма нарочно да зачеркваме няколко хиляди години от нашата история. Най-накрая ще знаем кои сме. На пук на всички панслависти и комунисти.

[опълченец]

"Българският език е най-точният език на който могат да се предават окултните закони и Словото на Бога, защото българския народ е най-древния народ на земята" П.Дънов
Винаги съм се замислял над този израз.Какво има в предвид П.Дънов.С какво нашия език е различен от другите.И защо той казва ,че не случайно е избрал България.И нима е случайно ,че той и много други твърдят ,че спасението на човечеството ще дойде от славяните и че те са предвестниците на новата шеста раса.Слушах едно американско радиопредаване за имената в С.А.Щ и другите англоезични страни.Нито едно тяхно име не беше съставено от корените на думите :светлина,радост,вяра,надежда,любов,мир,Бог,добро,огън.воля,рай и т.н..Затова пък някой беше наименувал детето си Satan (сатана)..След навлизането на христианството навлизат някои имена (еврейски ) от билейки персонажи.Същото става и при нас.Веднага направих сравнение с българските (славянските) имена.Удивих се на невероятното многообразие на имена със светло,положително значение и излъчване.Радост,Радостин,Радослав,Райчо,Райко,Радка,Радосвет,Радомир,Красимир,Пламен,Любов,Любчо,Любомир,Людмил(мил на людете),Мирослав,Миродраг,Милодраг,Милко,Милен,Славчо,Мирчо,Вяра,Надежда,Богдан,Богомил,Боголюб,Добри,Добрина,Владимир,Благовест,Обич,Огнян,Св-етлин,Светлана,Светослав,Веселин,Божидар,Драгомир,Драгомил,Драгой,Драган, и т.н и т.н.Разнообразието просто ме изненада.Даже името Севда,Севдалин-по турски севда означава любов.Не знам дали се използва като име в турския език.Нима това е случайност? Бог е светлина и Словото на Бога може да се предаде чрез един светъл език, език идваш пряко от първоисточника.Така перефразирах думите на Петър Дънов.А след това случайно ми попадна информация за сричката "ра".Оказва се ,че това е старославянска дума с окултно значение. Най-общо слънчева светлина,но също,божественна светлина,енергията на живота,живителната сила,началото на всичко ,божественния Аз или Бог.Не случайно главния Бог при египтяните е Ра -Бога на слънцето.Но това, на което се учудих е как не сме забелязвали смисъла на тази дума, която употребяваме и сега.Например РАдост-доставяне на "ра".Доставяне на живот,на божественна светлина.Сетих се за руската(старославянска) дума РАдуга.Тук няма нужда от превод.Означава светлинна дъга.Дъга която се получава от спектралното разлагане на слънчевата светлина.В английския език думата е rainbow ,което означава дъждовна дъга.Значението не е толкова точно.Започнах да прехвърлям в главата си думите с "ра"."Раждане"-енергията на живота"ра"+ждане (жду,ждан-очакван).Или раждане означава очакване на живота,животочакане,светочакане.Знаели ли сме за силата на тази дума..."Рай"-мястото,източника на "ра".край-място.Рай-мястото на светлината."Раз"-първичност,начало на всичко.Започваме да броим :раз,два,три.и т.н.Първоначалния замисъл.Ра+Аз=раз.Раз поставена пред всяка дума означава изначалност,първичност на действието.Тичам-разтичвам се;будя-разбуждам;чета-разчитам(чрез "ра" азът прочита);нося-разнасям и т.н.Да разгледаме думата " разсъмване"".Ра"+ Аз съм+ване (показва действието,прявлението). Бих го превел като-Аз съм проявлението на "ра"( божественната светлина,на Бога).Подобна е думата " разсвет"(изначална светлина).Не случайно се препоръчва посрещането на изгрева."Развитие"-ра+Аз+вия."Вия" означава движение по спирала,или Божественният Аз се движи по спиралата на еволюцията...Да разгледаме "разум".Ра+Аз+ум.Просветлен азов ум.Ума на Божественния Аз.Ако пред думата "крия" поставим "раз" то от нещо ,което е скрито,спотаено, то става явно,РАЗкрива се.Това е смисъла на думата "разкривам" (за Бога няма тайни).Божественната светлина осветява тъмнината и изважда всичко на показ...Подобен е смисъла на думата "разобличавам"( раз+ обличам).Обличам от своя страна произлиза от облик-обичен лик (лице,личност). Думата "различен" показва изначалното РАзнообРАзие.Имаме навика да казваме за някой ,който не ни интересува (или много често не изпитваме симпатия към него), че ни е безразличен.Но "без" означава липса на нещо.Или безразличен означава без разлика,нямащ разлика.Такъв като всички.Нима тази дума не ни подсказва да не забравяме ,че даже когато сме "безразлични" един към друг ние сме едно цяло (без разлика),като отделни части от всеобщото единство. "Растеж"-ра+ставане(издигане) с помоща на живителната сила,енергията на живота."Старателен"- ставам РАтелен(осветен,просветен)Върша делата си с помоща на "ра"."Радетел"-извършител на светли дела."Работа" и "труд"-като че не правим разлика между тези думи, но труд би трябвало да ни затруднява,да ни е трудно,нещо което вършим на сила.Работа, би трябвало да е когато се вършат Божиите дела-РА-БОжияТА. "ОбРАботвам"-би трябвало да се тълкува като обична работа за Бога. "ОбРАЗ"-Обич+ ра+аз.Обичен свелинен Аз."СъРАтник"-този който върши светли дела със себеподобни,съсветец.Има и думи които не носят полжителен смисъл.Примерно "рана"-място от където изтича "ра"(живота).Думата "раз" не може да се постави пред думата "убивам",което подсказва,че думата няма изначалност от "ра".Или убийството не е било предвидено изначално от Бога."Раз" се е внедрила пред думата "стрелям",Разстрел навлиза в българския език едва след навлизането на огнестрелното оръжие и убийствата стават масови...Тук вече и езика започва да губи първоначалното си светло излъчване...Старата дума за война- "рат" ме смущаваше докато не разбрах,че в нея е вложен съвсем друг смисъл от смисъла, който влагаме в думата война-физическо унищожаване на себеподобни продиктувано от егоистични (преди всичко материални ) интереси.Рат означава борба за надмощие на светлината над тъмнината без убиване,а чрез просветляване на тъмнината чрез Словото.
Но силата на славянския език не се крие само в думичката "ра".Тя може да се срещне навсякъде.Руснаците казват "спасибо" това не е нищо друго, а Спаси Бог.Българите използват израза "помози Бог"."Благодаря" е даряване на благо.Пожеланията са силни и светли.Думата "план" се използва във всички езици ,но "планина"само в Българският.Какво означава "планиране"- най-общо обмисляне на бъдещи действия.Но може да се каже също,че е създаване на определена мисъл-форма,която се носи в пространството и чака своето материализиране,изпълнение.А какъв е другия смисъл на думата "планирам"-нося се свободно в пространството.А планината е мястото където свободно носещата се Божественна мисъл-форма се улавя,приема най-добре, защото е далеч от местата запълнени с всякакви мисъл форми,далеч от гъсто населените места.Не случайно за да се общува с Бога всички са се качвали в планините...Или планината е мястото за получаване на Божия план за човеците.Славянската дума "уд" се е използвала в Българския език до 40-те години (съдя по лекциите на Петър Дънов) и означава крайник,разчленение,член.Да разгледаме думата"удовлетворение".Удо-воле-творение.Удово волево творение. Уда чрез волята твори.Ние неправилно я възприемаме като наслаждение,задоволство.Но пропускаме думата "творение".Или получаване на наслаждение,задоволство от творческия процес.Съвместно творение и радост за всички от неговото съзерцание-това желае Бог от нас.Ние творим чрез удовете,а творческата мисъл ни е дадена от Бога.Или изпълняваме Божията воля.Това всъщност е идеалът, когато вършим Божиите дела,а не своите лични егоистични желания,когато сме готови на себе-отричане.Плътското удоволствие (изпълнена е волята на уда) ,ако няма за цел Божественно творение не може да бъде удовлетворение...Ето какво изначално е означавало удовлетворение.Няма език в които думите душа,дух, дъх,дишам,дихание,въздишка и т.н. да са толкова близки по значение.Не случайно Висоцки пее-"и я дышу и значить я живу.."Думата "карма" не е славянска но бългаската дума карам не се нуждае от обяснение-означава действиеТова означава и думата карма ..А руската дума "карать" означава осъждане.Кармата също е действие отсъдено според предишните ти дела.Думата " кандило" се исползва от българите векове преди англичаните да започнат да използват свещта и да я нарекат candle.Думата " чакра" е санкритска и означава енергиен център,място на енергийно завихряне(въртене).Това означава и българската дума " чакрък"-това което се върти,създава вихри.Според египетската космогония Атум е Бога творец създател на света (атом-най-малката частица от материята съдържаща характеристиката на живота).От Атум произлизат Озириз-светещо същество,светлина ,дух,което също и значи ОЗАРЕН и Изида .Озирис(озарен) олицетворява животворящия дух,а Изида (българските думи зидар,иззиждам) формообразуващата материя.От единението на Озирис и Изида се ражда ХОР (събирателния образ на човека като понятие.(човеци-ХОРА)Също думите певчески хор и хоро(хоровод).И в двата случая са група хора които пеят или танцуват-или изпитват радост от живота. Думата "свят" (светът в който живеем) произлиза от свет,светлина.В руския език (а и в нашия) се използва и думата "мир" (в этом мире-на този свят), (мирово значение-световно значение) и свет (вокруг света-около света). Или изначалния Божи замисъл е бил за един мирен (без войни) и светъл (без тъмни помисли) свят.Или нашия език изразява ,чистия , истинния замисъл на Бога за света.
Няма друг език освен СЛАВЯнските, който така ярко смислово да изразява Божия замисъл,Словото на Бога,защото СЛАВЯните са СЛАВен народ.Защото това е народ избран да проСЛАВи Бога.Това не ни дава право да се възгордяваме,а да оценим по достойнство дара (дар-словото-езика на който говорим), който ни е даден от Бога в това ни въплащение.И това ми дава право да се съглася че ние сме стара нация,че нашия език е стар,чист и светъл,но това означава също,че пред нас стои огромната отговорност за бъдещето на човечеството и земята,че пред нас стои огромната задача да съхраним езика ни в чистия му вид ,да запазим нашите потомци от влиянието на тъмните сили,на заблудата и да не им отнемаме свободата на светлата човешка мисъл,която ние трябва да распространим по света.

[Hatshepsut]

Ще споделя моето мнение за особеностите на българския езиk. Предварително уточнявам, че не съм филолог, а споделям своята лична позиция по въпроса.

Според мен, българският език се е формирал тук, на Балканите, в продължение на хилядолетия - още от времето на неолита и халколита. Всички народи (индоевропейски и неиндоевропейски), живели по нашите земи, са дали своя принос в речниковия фонд и граматиката на българския език. В този смисъл, моето мнение е, че в нашия език има няколко компонента, които са се наслагвали един върху друг в продължение на хилядолетия (изключвам заемките от гръцки, латински, турски, както и съверменните заемки от английски, френски и др.езици):

- най-старият компонент е на местното население от неолита и халколита
Това е основата, върху която се надграждат всички останали компоненти
- тракийски компонент
- "прабългарски" компонент
- славянски компонент

Не смятам славянския компонент за най-важен. Моето мнение е, че връзката на българският език със славянските езици е чисто формална, тъй като разликите между него и славянските езици са по-големи от приликите. Разбира се, мнението на филолозите ми е добре известно, но аз не се чувствам обременен с техните шаблони. Аз не съм съгласен, че българския език е славянски, а от тракийския и "прабългарския" са се запазили 10-20 думи (а за езика на населението от неолита и халколита филолозите май не спомeнават нищо?).

Най-старият пласт в българския език е този на населението от неолита и халколита, за което вече споменах. Възможно е езикът на това население да не е бил индоевропейски. Според Стефан Гайд езикът на това население е сходен с коптския език (бохарски диалект), говорен в миналото в Северен Египет. Тази негова теза е изложена в неговата поредица "Тракийското писмо декодирано" I-IV. Естествено, оттогава са минали 5-6 хиляди години и не можем да очакваме днес да има много общи думи между коптския и българския език. Населението на Балканите е влязло в контакт с индоевропейски народи, а в Египет - със семитски народи и постепенно езиците са се изменили твърде много.

Искам да спомена няколко думи за коптския (бохарски) език. Това е аналитичен език, в който няма падежи. В него има два граматически рода - мъжки и женски. Съществителните и прилагателните се членуват с неопределителен или определителен член, който се поставя пред обекта (съществително или прилагателно).

Коптската азбука:



http://www.omniglot.com/writing/coptic.htm

Ето и един много добър коптско-английски речник (PDF формат):

http://web.1asphost.com/stmark/coptic/coptdict.pdf

Oт този речник съм подбрал думите, сходни по значение с българските.
В следващите си постинги ще публикувам списък на стотина думи от коптския (бохарски) език, близки по звуково и смислово значение със съответните (или подобни) думи в съвременния български език.

[Hatshepsut]

Ето и списъка на коптски (бохарски) думи, сходни с българските:

Kоптските думи са с удебелен шрифт, преводът на български - с нормален шрифт, а английският превод - в светлосин цвят. Давам английския превод, за да направите сравнение кои думи са по-близки до българските - коптските или английските. Тъй като английският език е индоевропейски, би трябвало английските думи да са по-близки до българските, отколкото коптските.
В този списък не съм включил думи, за които има съмнения, че са заемки от гръцки, латински или иврит.
По-подробен списък на такива думи може да видите в книгата на д-р Стефан Гайд "Тракийското писмо декодирано - IV", София, 2008.

аха - да (потвърждение) yes
ме - не (отрицание) no
амой - ами would, o that
халак - халка, пръстен ring
вервер - варя boil
битс - битка battle
емк - ям, гълтам to swallow
мках - мъчително, трудно (мъка) difficult, grieved
мшиш - отмъщение, мъст vengeance
тай - тази this
томтем - тъма, затъмнявам to darken
темтом - потъмнял to be darkened
йот - баща, отец father
йоти - бащи, отци fathers
мау - майка mother
кал / кели - коляно knee
кари - корем belly
карус - къдрав (за коса) curled (of hair)
корж - кърша, откършвам, отчупвам to break off
кас - кост bone
какамау - кукумявка small night owl
йави - теч, гной (от рана), язва discharge (from wounds or sores)
келка - подутина, пъпка pustule, blister
келфи - клепки, клепачи eyelids
ким - мърдам, правя знак, кимам to move, make sign to
клижи - клюн (на птица) (?) part of a bird
колкел - глина, кал clay, mud
хула - клеветя, злословя, хуля to slander
лови - луд to be mаd
ливи - лудост madness
лавои - лъвица lioness
ласнау - двуличен, лицемерен, лъжовен double-tongued
лажи - безсрамен, нагъл (лъжец?) impudent, persistent person
лoл - легло, пейка (люлка?) bed, bench
лом - парче, частица, отломка morsel, bit
лойли - плувам float
леж - ближа, лижа lick
меа - размер, мяра size
маре - хайде, нека may, let
мур - превръзка (марля) bandage
масте - мразя to hate
мeррe - червен цвят за коса red of hair
млах - бия, боря, млатя, битка to fight, battle
мгал - слуга, роб servant, slave
маштам - затварям (махам?) shut
меран - резервоар за вода (геран?) trough
енкай - нещо по принцип, нещо thing in general
пеже - каза, рече said
сажи - слово, казвам to speak, say, word
раши - радвам се to rejoice
рек - отвръщам се от, отричам се to bend
рими - плача, сълзя, ръмя (за дъжд) to weep
роуш - грижа care
са - страна, отстрана side
санис - съмнявам се to doubt
сат - сея to sow
сагр - загребвам, помитам to sweep
схуор - заклевам, заклятие (заговор) to curse
саве - мъдрост, поучение (съвет) wisdom
кам - тръстика (камъш?) reed, rush
севи - тръстика reed
В моя роден край старите хора наричаха тръстиката "цеви", може би поради вида на стъблата. Не знам дали в други краища на България съществува подобно название.
сефи - сабя, меч sword
севте - приготвям to prepare
сок - потичам to flow
стертер - треперя to tremble
си - преситен, удовлетворен (сит) satisfied
сол - разпръсквам (соля?) to dissipate
сон - брат brother
сони - сестра sister
тей - дай, давам to give
уем - ям to eat
кров - измама, хитрост, коварство guile
аткров - откровен, открит guileless
сакров - измамлив, потаен (съкровен?) deceiver
шарва - изгаряща, жега (жарава?) scorching heat
шари - червен, червенина red
шери - дъщеря, щерка daughter
шири - син son
шет - искам, ща to demand
шоп - шепа, длан 4-finger breadth
шорт - луд, побъркан (щур?) to be demented
шуе - сух, сухота dryness
шушитс - съскане whistling, hissing
шфер - приятел, другар (шафер?) friend, comrade
шфит - срамежлив, скромен (свит) to be ashamed
шаш - удар stroke
ешшоу - желание (ищах) desire
шчен - чесън garlic
фоти - пот, потя се sweat
келкол - убивам (коля) kill
кроу - гръм, гръмотевица thunder
херхер - хъркам to snore
хре - храна (за хора); фураж (за животни) food (of human); fodder (of beasts)
глежи - сладост, приятност, удоволствие sweetness
галжи - прегръщам to embrace
ехмот - благодат, дар (имот?) grace
жагжег - удрям (жегвам) to strike
геп - крия, скривам hide
геп - хващам, сграбчвам to seize
хвот - проницателност, умение (похват) fathom
гофжеф - готвя (ястие) to cook
гири - мръсотия filth
го - говоря, казвам to say
чес - възвеличен съм (честит?) to exalt
чла - тласък, блъсък, бърза вълнa wave
шлам - запалвам, подпалвам to kindle
чре - черпак lade


И накрая две важни думички - же и иже.

Както можете да се досетите, тези думи имат подобно значение и се използват по аналогичен начин, както в старобългарския език (как ли този факт е убягнал на филолозите досега?). В съвременния български език думата иже вече не се използва, но думата же още се използва, макар и по-ограничено - като че. Просто звукът Ж е преминал в Ч.

же - съюз "че", прочее (след глаголите "казвам" или "наричам", "назовавам"); преди преки, директни твърдения или въпроси; защото; ако; дали because, if, whether, for, that
иже - ако, като че, прочее, който прочее if, as if, as it were

Ще дам някои примери:

- на коптски: Пеже Иисус же...
- на старобългарски: Рече же Иисус...
- на новобългарски: Рече Иисус така...

На коптски:
Тенушт `ммок о пи-Христос нем пек-Йот `н-агатос нем пи-Пневма Eтуаб же ак-Ѝ ак-соти `ммон.

На английски:
We worship You o'Christ with your good Father and the Holy Spirit for you came, You saved us.

На български:
Ние Те почитаме о Христе, с твоя обичен Отец и Светия Дух, че Ти дойде и ни спаси.

[Hatshepsut]

Предлагам още една статия за връзката между българския и египетския/коптския език:

Български думи в египетски и коптски

Източник: http://sparotok.blog.bg/politika/2010/11/18/bylgarski-dumi-v-egipetski-i-koptski.636872

 Нашият език е уникален, въпреки че по отношение на граматиката си е изключително развит, основният речников запас е съхранил думи, чието ехо е запечатано в дълбока древност. Българският играе не само ключова роля в разчитането на тракийските надписи, но показва също до къде са стигали миграциите на хората почитащи Арес и Орфей. Колесниците на богоравните траки са прекосили не само степите на Азия, а дори и страната на пирамидите...

На теория не би трябвало да има общи думи между български и египетски, но те съществуват. За тези необичайни съответствия не се говори, за да не се подронват приетите до този момент тези за произхода на нашия народ.

 Представям кратък списък със староегипетски и български думи. Дадени са и английските им съответствия, за да може връзката между различните езици да стане по-ясна.
 

СТАРОЕГИПЕТСКИ	БЪЛГАРСКИ	АНГЛИЙСКИ
АТЕФ	ОТЕЦЪ (баща)	FATHER
АН	ОНЪ, ОНА (той, тя)	HE, SHE
БХА	БЕЖАТИ (бягам)	TO RUN
БЕС	ВЕСТИ	TRANPOSRT, BRING, CARRY
ВСТ	ВЬСЪ (селище)	SETTLEMENT, VILLAGE
ДР	ДВОР	ENCLOSURE, YARD
ИИ	ИТИ (идвам)	TO COME
КЕС	КОСТ	BONE
МСТИ	МЪСТ	REVЕNGE, WRATH
ПТ	ПИТА (хляб)	BREAD
ПРИ	ПРАВО (хляб)	FORTH
РУТ	РЪТЪ (уста, отвор)	MOUTH, OPEING
РУХ	РЪСТ	GROW, HEIGHT
РК	РОКЪ (време)	TIME
САЧ	СЕКА	CUT
СЕПТ	ШИП	THORN
САМТ	СЪМВАНЕ	MORNING
СУ	СЪ (този, това)	THIS
СВИ	СВЕТЛИНА	LIGHT
СБТ	СОБА (стая)	ROOM, CHAMBRE
ТА	ТА (тази, това)	THIS, THAT
ТУ	ТЪ (това)	THIS, THAT
ХР	ГОРЕ	ABOVE, ON

Понеже коптският е наследник на египетския напълно логично е да намерим и там думи близки до нашите. Ето ги и тях:
 

КОПТСКИ	БЪЛГАРСКИ	АНГЛИЙСКИ
ЖЕРО	ЖАРЯ	TO BURN
КАС	КОСТ	BONE
КАС	КОСТИЛКА	PIT, STONE
КОЛКА	КОЛЕЛО	WHEEL
КОУКЛЕ	КУКУЛЪ (качулка)	HOOD
ДР	ДВОР	ENCLOSURE, YARD
ИИ	ИТИ (идвам)	TO COME
КЕС	КОСТ	BONE
КОЕИС	КОШ	BASKET
КРО	КРАЙ	END
КУРЖ	КЪРША	TO BREAK
ЛАС	ГЛАС	VOICE
ЛАПСИ	ЛАПАМ	TO EAT, BITE
МАТЕ	ИМАТИ (имам)	TO HAVE, TO OBTAIN
МЕРРЕ	МОРАВ, ЧЕРВЕН	RED
ПОЛК	БОЛКА	PAIN
ПУКЕ	ПУКАМ	TO BURST
РО	РЪТЪ (уста)	MOUTH
СИКЕ	СЕКА	TO CUT
СОГРЕ	СЕКИРА	АХЕ
ТАЙ	ТАЯ, ТАЗИ	THIS
ЦОНКЕ	ЦОКАМ, ПИЯ	TO DRINK
ХАЛАК	ХАЛКА	RING

За непредубедените е повече от ясно, че има само едно логично обяснение за смайващите прилики между египетския, неговия по-късен вариант коптския и българския. Приемайки,  че българите са тракийски наследници феномените изчезват защото тракийското присъствие в Египет е лесно доказуемо.

Литература:

Sir. E.A. Wallis Budge, Egyptian Language;
Sir A. Gardner, Egyptian Grammar;
W.E. Crum, A Coptic Dictionary;

[Panzerfaust]

Hatshepsut, личи ти, че не си филолог.
Уважавам труда ти, но просто пренебрегваш елементарни лингвистични методи. Това, което правиш е квазинаука.

[Миш-маш - I вид]

Славянски език ли е българския?

http://letopisec.blog.bg/history/2011/07/14/slavianski-ezik-li-e-bylgarskiia-quot-ezikyt-na-bylgarski-na.782582

" „Сборникът „Български народни песни” на Димитър и Константин Миладинови, отпечатан в Загреб през 1861 г., представя един от най-ценните извори за изучаване на българската народна реч и нашите диалекти отпреди 100 години...Да предположим, че това заглавие липсваше. Бихме ли могли тогава да определим езиковата принадлежност на тия песни? Да, можем, и то съвършенно точно. Всеки славянски език има свои особени характерни езикови черти, които го отличават от другите славянски езици, въпреки че те са така близки помежду си. Тия особености се дължат на специфичните закони на всеки отделен език и те са тъкмо, които отличават български от сръбски (сърбохърватски), словенски, руски, чешки и пр....” (Вл. Георгиев. Проблеми на българския език.,С.,1985, с.283/284).


(N.B. – НИКОГА ВЛ. ГЕОРГИЕВ НЕ Е ТВЪРДЯЛ, ЧЕ БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК Е ТРАКИЙСКИ, А ОНЕЗИ, КОИТО ДНЕС ИСКАТ ДА МУ ПРИПИШАТ ТОВА, КАТО СПАРОТОКОМАНИТЕ, ИСКАТ ДА ВНУШАТ, ЧЕ „БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ” НА БР. МИЛАДИНОВИ, ЗАПИСАНИ НА БЪЛГАРСКИ ПРЕЗ 1861 Г., НЕ СА НА БЪЛГАРСКИ, ПОНЕЖЕ СПОРЕД СПАРОТОКОМАНИЯТА, СПЕЦИФИЧНИТЕ ЗАКОНИ, КОИТО ОТЛИЧАВАТ БЪЛГАРСКИЯ ОТ ДРУГИТЕ СЛАВЯНСКИ ЕЗИЦИ, НЕ ВАЖАТ, ПОНЕЖЕ БЪЛГАРСКИЯ БИЛ ТРАКИЙСКИ...)...


А това си е чисто македониско историчарство, откъдете между впрочем новите тракедонисти заемат автохтонния модел ???

„ Какво е било етническото състояние, което заварват славяните през VІ в. в източната половина на Балканския полуостров? Главната част от населението по това време все още са били траките, но в процес на погърчване, а в североизточните области в процес на романизиране. След нахлуването на славяните основната маса на предславянското население е била славянизирана. Следователно траките представляват една компонента в славянската основа на нашия народ, те са субстратът, който се влива в славянската маса при възникването на нашия народ.

 

         Траките са говорили индоевропейски език, също както и славяните. Те са били най-старото население в източната половина на балканския полуостров. Още от най-древни времена те са създали една самобитна култура, която се е равнявала на най-високите култури по онова време на племената и народите от Близкия изток. Към началото на нашата ера Тракия е била покорена от римляните и е била включена в Римската империя. Славянизирайки траките, славяните несъмнено са възприели редица придобивки на тяхната култура. За съжаление ние знаем много малко за езика на траките, за да можем да определим какво влияние той е оказал на старобългарския език. Известни са само около 40 думи (глоси), около 1800 собствени имена и няколко кратки надписа.

         Ето някои тракийски думи: бриа (град), болинт (див бик), брюнх (китара), зелас (вино), скалме (нож, меч) и др. Днес в нашият език са запазени някои географски названия от тракийски произход, като: Арда, Вит, Витбол, Искър, Лом, Места, Несебър, Осъм, Пловдив, Струма, Стряма, Тимок, Тунджа, Янтра, и др.(...)
(Вл.Георгиев. Проблеми на българския език., София, 1985., стр. 269)"



"Братя Миладинови за­почват систематично да събират български народни  песни през 40-те години на XIX век. Димитър Миладинов е насърчен от руския славист проф. Виктор Григорович, който посещава Охрид през 1845 г. и двамата заедно отиват в Струга, където Григорович записва българска песен, чута от майката на Миладинов, която била забележителна певица. Интересът на руския професор към българските песни прави впечатление на Димитър Миладинов и той започва да събира песни, предимно от западната част на българските земи, където е учителствал – Струга, Янина, Охрид, Прилеп. Песните от софийския край са били събирани от Сава Филаретов, учител в София през периода 1857 — 1861 г. и са изпращани чрез Найден Геров в Москва, където Константин Миладинов учи по това време. Песните от Панагюрище са събрани и изпратени в Русия от Марин Дринов и Нешо Бончев, по време на тяхната работа като учители.

Песните, легендите и преданията събирани от братя Миладинови са били записани първоначално с гръцки букви. Това е една от причините за слабия интерес на руските учени към тях и неуспеха на Константин да издаде Сборника в Москва. През юни 1860г.  Константин Миладинов заминава за Виена. Там той се среща с Йосиф Щросмайер, който приема радушно идеята за отпечатването на „Български народни песни”, дарява 70 000 тогавашни гроша и убеждава Константин да препише песните на кирилица. През септември същата година Константин Миладинов заминава за Дяково, седалището на епископа, където прекарва до началото на 1861г., подготвяйки сборника за печат. При транскрибирането на кирилица той среща големи трудности, а далеч от родината и от брат си е било невъзможно да направи никакви проверки и справки. Въпреки това сборникът остава като едно от най-добрите издания за времето си. През февруари 1861г. във вестник „Дунавски лебед“ е публикувано обявление за предстоящото излизане на сборника. В него се посочват задачите му и се открива подписка за събиране на абонати. През юни 1861г. заветната мечта на  братята от Струга е осъществена. Но Димитър никога не успява да види книгата, защото вече е в цариградската тъмница, а за Константин радостта от появата на сборника е помрачена от вестта за арестуването на брат му и незабавно заминава за Цариград, където скоро след пристигането си е заловен и също затворен. Създателите на едно велико дело умират в Цариградския затвор през януари 1862г., без да видят възхищението, с което се посреща тяхната незабравима книга, без да са почувствали поне частица от дълбоката признателност на своя народ към тях, същият този народ, който е  „’секогашенъ и великъ пѣвецъ”.[2]

Сборникът на братя Миладинови е изключително събитие в развитието на българската фолклористика. Той съдържа 660 народни песни в 23 559 стиха, разделени на 12 части (самовилски, други стари, църковни, юнашки, овчарски, хайдушки, жальовни, смешни, любовни, сватбени, лазарски и жетварски), както и легенди, описания на сватбени обичаи и детски игри, български имена, поговорки и гатанки. В предговора се споменават 2000 редки думи и 11 песни, записани с ноти, които после отпадат поради увеличения обем на сборника. Не са включени също и подготвените изображения на български носии, а също така и някои стари исторически песни, които биха могли да засегнат или раздразнят турската власт, което говори за една изключителна толерантност и дипломатичност, проявена от съставителя на сборника Константин Миладинов. От предговора личи, че песните в сборника са на различни диалекти на българския език, но са били събирани главно от македонските предели: Струмишко, Кукушко, Стружко, Битолско, Прилепско. Авторите не претендират за пълнота и изчерпателност, макар че това е най-богатия за времето си по обем и най-добре подреден жанрово сборник, с най-много описания на обреди и обичаи, богато представяне на народния епос, широк географски обхват, ценен речник и интересен предговор, показващ отношението на авторите към народното творчество и нуждата от такъв сборник."

http://milenakatosheva.wordpress.com/2012/01/11/братя-миладинови-и-сборникът-им-„бълг/

[Hatshepsut]

         Траките са говорили индоевропейски език, също както и славяните. Те са били най-старото население в източната половина на балканския полуостров. Още от най-древни времена те са създали една самобитна култура, която се е равнявала на най-високите култури по онова време на племената и народите от Близкия изток. Към началото на нашата ера Тракия е била покорена от римляните и е била включена в Римската империя. Славянизирайки траките, славяните несъмнено са възприели редица придобивки на тяхната култура. За съжаление ние знаем много малко за езика на траките, за да можем да определим какво влияние той е оказал на старобългарския език. Известни са само около 40 думи (глоси), около 1800 собствени имена и няколко кратки надписа.

         Ето някои тракийски думи: бриа (град), болинт (див бик), брюнх (китара), зелас (вино), скалме (нож, меч) и др. Днес в нашият език са запазени някои географски названия от тракийски произход, като: Арда, Вит, Витбол, Искър, Лом, Места, Несебър, Осъм, Пловдив, Струма, Стряма, Тимок, Тунджа, Янтра, и др.(...)
(Вл.Георгиев. Проблеми на българския език., София, 1985., стр. 269)"

Едно добро изследване за тракийския език на акад.Иван Дуриданов (1976):

Иван Дуриданов - Езикът на траките

Формата на книгата е DJVU. За да отворите файла, използвайте програмата WinDjView:

http://windjview.sourceforge.net/

Според акад.Дуриданов, тракийският език спада към групата на балтийските езици, т.е. по своите особености е близък до славянските езици. От тази гледна точка, може да се окаже, че голяма част  от думите в българския език са унаследени от тракийския, а не от славянския език 

[Hatshepsut]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=wqYZ7Af4Eeg[/youtube]
ДРЕВНИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

[Hatshepsut]

Кимерийски език ли са говорили прабългарите?

"Старобългарски" се нарича езика на писмените паметници след ІХ в., а към ХІІ/ХІІІ в.в. вече става ясно, че българския език е малко по-различен от писменият старобългарски, който е славянски....

        Българският е аналитичен и има по-особена глаголна система.

         Българския език и днес е "екзотичен" спрямо останалите славянски езици, понеже независимо от близката лексика с тях, (а и с останалите индоевропейски езици) няма падежи, каквито има в останалите славянски...

               Всъщност, само българския и неговия диалект македонския, са без падежи...

              Да се твърди, че аналитичния ни език днес е същия като тракийския, означава да се отрича, че писменият старобългарски е език на средновековната българска култура...

             Да се твърди, че глаголицата е създадена от Урфила, означава да се твърди, че Кирил и Методий не са свързани с българската история...

Разликата в граматично и падежно ниво между българския и останалите славянски езици е повод да се търси, кой е този език, близък до славянските, който обаче е имал собствена граматична история....

            Такъв език, според Леман-Хаупт е бил кимерийския...

(По Леманну-Гаупту, язык киммерийцев мог быть «потерянным звеном» между фракийским и иранским языком. Георг Хольцер [Prof. Dr. Georg Holzer. Entlehnungen aus einer bisher unbekannten indogermanischen Sprache im Urslavischen und Urbaltischen (=Sitzungsberichte der Philosophisch-Historischen Klasse der österreichischen Akademie der Wissenschaften, 521. Band), Wien 1989 (Habilitationsschrift). Das Erschließen unbelegter Sprachen. Zu den theoretischen Grundlagen der genetischen Linguistik (= Schriften über Sprachen und Texte, hrsg. von G. Holzer, Bd. 1), Peter Lang, Frankfurt am Main/ Berlin/ Bern/ New York/ Paris/ Wien 1996.georg.holzer@univie.ac.at; Seite an der Universität Wien;http://www.oeaw.ac.at/balkan/] выдвинул гипотезу существования отдельной индоевропейской ветви, которую он отождествил с киммерийцами. Он обратил внимание на ряд балтийских и славянских слов, в которых нарушаются регулярные соответствия с индоевропейскими языками. Слав. *poto (> рус «путы») и лит. pantis (путы) — по правилам соответствий должны восходить к и-е *pent-, но такого корня в и-е языке нет. Есть *bhendh- («связывать»), откуда нем. binden (связывать), > нем. Band (лента) > рус. бант. Слав. *tes-to (тесто) похоже на причастие от и-е *dheigh- (месить тесто, ср. нем Teig), но корня *teik- в и-е тоже нет. Слав. *trotъ, лит. tranas (трутень), тогда как в и-е название трутня восстанавливается не как *tron-, а как *dhron- (напр., греч. θρώναξ — дронас). И тому подобное.
Хольцер рассмотрел значительное количество слов вместе и обнаружил, что эти отклонения от стандартной системы сами по себе образуют систему.)

          Създаването на писмения славянски език от братята Св. Св. Кирил и Методий е исторически факт.

       Техните ученици намират прием в България при княз Борис (852-889).

       Дотогава дипломацията на Борис е успяла вече да създаде собствена архиепископия, вследствие отказа на българите на VІІІ Вселенски събор да са към Римската църква. Константинопол дава български архиепископ, но Борис продължава делото по автономия на българската църква, като въвежда с помощта на Кириловите ученици като писмен език славянския....

       Славянския явно е бил много близко лексически до българския, който обаче се е различавал граматично от него...
     
         През ХІІ/ХІІІ в.в. се оказва, че се пише по начин, по който не се говори...

         Речта на българските поданици, все повече се отдалечава от изкуствено въведения писмен славянски, който има много падежи и разни двойствени числа...

         Патриарх Евтимий (1375-1393) прави цяла книжовна реформа, за да върне писмения в правилата на кирило-методиевата книжовна норма, но не успява...

          Константин Костенечки също не успява в България с реформата на езика, но най-изненадващо успява в Сърбия, където хората, понеже са славяни, си говорят с падежите и няма "нарушение словесъ"....

         И така, българския език е очевидно лексикално близък до славянския, но не и граматично...

         Историческата граматика и диахронните особености на един език, са нещо което не може да се случи просто ей така и за нула време... Помислете!!!
               
               Езиковедите са посочили различната граматична история/диахрония на българския, въпрос на мета-езиковедски анализ е дали може да се търси на основата на това, различна етническа субстанция (???).

              Единствено Вл. Георгиев имаше доблестта да се опълчи и да каже, че нашия език има два етапа на развитие, а не три, както и до днес се учи в университетите.....

Първият етап е писмения старобългарски преди ХІІ/ХІІІ в. в. А вторият етап, е въвеждането, при това видимо, на аналитизъм в писмения български след ХІІІ в.... Това е...

http://kirilmilchev.blogspot.com/2013/03/blog-post_7554.html