Как руските спецслужби манипулират историята в полза на политикатаСп. Икономист
Когато Николай Патрушев, шефът на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), изнесе реч пред своите служители по повод деветдесетата годишнина на съветските органи за сигурност миналата година, той направи странно историческо сравнение. “Тези, които изучават историята, знаят, че служби за сигурност са съществували и преди. София Палеолог се е омъжила за Иван Трети и като племенница на последния византийски император отделяла специално внимание на сигурността.” Малко хора обаче разбраха думите му.
Мистерията беше разбулена няколко седмици по-късно, когато руски държавен телевизионен канал излъчи едночасов филм - “Разпадането на империята: един византийски урок”. Той се оказа толкова популярен, че каналът го излъчи повторно, като добави 45-минутна дискусия, която стигна до извода, че Русия може да съществува само като православна империя. Автор и разказвач във филма е отец Тихон Шевкунов, за когото се говори, че е изповедник на Владимир Путин. През последните седмици филмът стана един от най-обсъжданите в Москва.
Руските управници често се обръщат към историята, за да оправдаят своите действия. Путин разкри своя интерес към историята още в началото на президентския си мандат, когато върна химна на Сталин като национален. Миналата година той въведе учебник, оправдаващ бруталното управление на Сталин като необходимо зло. Когато другите бивши съветски републики поменават съветските жестокости, Русия го приема като изкривяване на историята. В началото на месеца външното министерство организира съвещание при закрити врата на тема “Противодействие срещу фалшифицирането на историята, насочено против Русия - задача от национално значение”.
В съзнанието и в езика на бившите шпиони, които управляват в Русия, историята е мощно оръжие. Телевизионният филм изглежда от този жанр. В него отец Тихон в парадни одежди потегля от затрупаната си със сняг църква за Истанбул и Венеция, където излага тезата, че Западът “генетично” мрази Византия и нейния духовен наследник - Русия. Богатата и изтънчена столица на Византия - Константинопол - била обект на завистта на непросветените агресивни варвари от Запада, които я плячкосват по време на четвъртия кръстоносен поход през 1204 година. Според архимандрит Тихон съвременният западен капитализъм е изграден върху византийската плячка и джедайското лихварство.
Според тази теория първата грешка на Византия била, че се доверила на Запада (представен във филма като загърната в мантия фигура със зловеща дългоноса венецианска маска) и че предала командните си позиции в икономиката - търговията и събирането на мита - на западните предприемачи и алчни “олигарси”. Използвайки термин от съвременна Русия, отец Тихон говори за “стабилизационен фонд”,
като описва постиженията на византийския император Василий Втори, кръстник на руския княз Владимир, който смазал сепаратистите и пратил олигарсите в затвора. Но дори и великите императори може да имат слабохарактерни наследници. (Филмът е направен преди Путин да избере Дмитрий Медведев за свой наследник, който трябва да бъде одобрен от избирателите на 2 март.)
Използването на съвременни думи и образи във филма е толкова очебийно, че поуката не може да убегне на руския зрител. Вместо да се придържа към своите традиции, Византия се опитала да се реформира и модернизира, както искал Западът, и си платила за това. И най-лошото - Западът натрапил на Византия вредни индивидуалистични идеи, които разрушили основните ценности на империята, така че народът изгубил вяра в управниците си.
Според Сергей Иванов, водещ руски експерт по Византия, тази теория е повърхностно обобщение на хилядогодишната византийска история, грубо пренесено върху днешна Русия. Фактически филмът няма нищо общо с истинската история на Византия. Но нито историята, нито ценностите на православната вяра са неговата истинска цел. При липсата на някаква нова идеология, той манипулира историята на Византия, за да оправдае враждебността към Запада и чужденците, присъщи на Русия през цялата й история от хиляда години насам. Филмът носи и косвено послание към Путин: “Не слушай Запада, остани на власт, затвори държавата за външни влияния!”
Нито отец Тихон, нито руската държавна телевизия се интересуват, че руската империя е спечелвала най-много, когато се е отваряла за Запада, а не когато се е изолирала. Византия винаги е била източник на православната вяра за Русия, но малко руски царе са виждали във Византия политически модел. Неслучайно те наричали Москва “Трети Рим”, а не “Втори Константинопол”. Едва Сталин е този, който възражда изучаването на Византия, заедно с идеята за империализма. “Знаел е от кого да се учи”, казва одобрително отец Тихон.
Но опасността да се манипулира историята по този начин се крие в това, че нейните трагедии може да се повторят.
По БТА
Това съм го забелязал и в Историята! Когато ножа опре до кокала на комунистите винаги прибягват до светото Православие за да се отърват от сигурното преследване и търсене на отговорност за престъпните им деянията. И след това се остава с убеждението от не Православни хора, че светото Православие е политическа религия, и обслужва политическите върхушки в света където има Православни държави. Просто това е една огромна заблуда на вековният юдейски враг на светата Православна вяра. Това е изтънчен метод за унищожаване на светото Православие, вътре в самото него. В това руско държавно "Православие" няма изобщо никаква духовност и искренна вяра в ГОСПОДА НАШЕГО ИИСУСА ХРИСТА, а има един пореден опит някои хора и сили от не Християнски пройзход и вяра, да се скрият за пореден път и да заблудят пак вярващите Православни Християни, както между другото го правят и сърбите сега заради Косово и Метохия. Сега говорят за светоста на Русия, но инак дълбоките им намерения са съвсем други и са адски нечисти. След като им отмине опасноста за вълците в овча кожа от Кремъл и техният сръбски сателит, то неименуемо най-първото нещо което го подлагат на погром и жестоко преследване е точно светото Православие. Това е вековната борба на юдейте срещу вярата Христова, с цел нейното унищожение. Светото Православие е вяра на духа, вяра на по слабите и онеправданите, а не политически инструмент за преследване на користни цели и интереси. Които е запознат с автентичните Православни канони, просто ще разбере че земните дела на хората нямат място сред църковните такива дела. Инак всичко друго е фарисейство и лукавост на дявола, както се използва в църковната терминология. БОГ е в сърцата на хората, а не в краката им. Ако допреди е било така, сега вече няма да е така както някои хора си го мислят и искат да бъде. Да се връзват наивниците на лукавите им методи, и да очакват че нищо няма да им се случи след като отмине опасноста за тях, и пак да си продължават по старият си начин на поведение. Трябва да си го получат някои хора заради греховете си към други Православни народи и нации, за да се престане с тази постоянна политика на геноцид над светото Православие.
>:(