Author Topic: Васил Левски (дискусия)  (Read 17144 times)

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Offline Мишок

  • Banned
  • Hero Member
  • *
  • Posts: 4,488
  • Gender: Male
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
  • Politics: Traditionalist Traditionalist
Васил Левски (дискусия)
« on: 01 May 2008, 20:15:54 »
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР


"…времето е в нас и ние сме в [в]ремето;
то нас обръща и ние него обръщаме…"
В. Левски


Десетилетия наред в националното ни самосъзнание на българи битува общоприетото схващане, че най-великата личност от нашата история, Апостолът на България – Васил Левски, е роден през 1837 г. Още от ученическата скамейка на всеки от нас се натрапва лесно запомнящото се, почти символично подреждане на цифрите в първата и последната години от живота на Дякона: 1837-1873. Парадоксално, но въпреки многобройните явни противоречия свързани с него, този факт досега не е бил подлаган на съмнение и сериозна критика. А основания за това има достатъчно. Останали незабелязани и некоментирани, те превръщат една многократно повтаряна неистина в безспорна даденост. Така без съответното научно преосмисляне голите факти не могат да ни дадат ясна представа за протеклите исторически събития и осъществилите ги личности.
В стремежа към търсене на истината обаче неизбежно се пораждат нови хипотези, основани на задълбоченото, всестранно и обективно проучване на данните, с които борави историята. С такава цел е и настоящото изследване. То идва да обори твърдението, че В. Левски е роден през 1837 г. и аргументирано защитава становището, че всъщност 1846 г. е истинската му рождена година. В подкрепа на тази хипотеза представяме редица доказателства. Като основно пряко такова сме използвали позабравените думи на Апостола, изречени пред съда в София, според които той е на възраст 26 – 27 г. Изложили сме и някои от многото косвени доказателства потвърждаващи правдоподобността на нашето твърдение. Това са преди всичко противоречията и неточностите допуснати до този момент от биографите на Левски. На фона на така преосмислените факти се опитваме да наложим една нова представа за Апостола на България. Тя не само че не накърнява неговото величие, но напротив - подчертава с още по-голяма сила чистия патриотизъм и безграничната му всеотдайност към своя народ.
Това изследване, уважаеми читатели, не претендира за изчерпателност. То просто има скромната цел да повдигне един отдавна назрял според нас въпрос. И ако успеем да Ви убедим в правилността и непредубедеността на нашите изводи или да Ви накараме да се замислите поне за малко върху тях, то тогава усилията ни няма да са отишли напразно. Съзнаваме, че като всеки пръв опит така и нашият в случая ще се окаже труден и изпълнен с рискове процес, затова сме готови да посрещнем с благодарност всякакви отзиви и критични бележки, относно разглеждания тук проблем. А кой и защо неестествено “състари” Дякона и ни го представяше досега в една “нормална” зряла възраст – това е тема за бъдещи проучвания.


В ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА


"Истината понякога е толкова
проста, че не вярват в нея."
Ф. Левалд


За живота, делото и трагичната гибел на Апостола на българската национална революция - Васил Левски - е писано и говорено много. Теоретично и научно за изяснени, макар и в различна степен, множество въпроси отнасящи се до жизнения път, идейното развитие и величавата саможертва на тази колосална и необятна личност от нашата възрожденска история. В това отношение е безспорен приносът както на българската, така и на чуждата историография. Стотици трудове, публикации, статии, доклади и пр. още прояви на научната мисъл са посветени на този своеобразен български Христос, на който народът ни така съдбовно се е обрекъл. И все пак, както изтъква видният наш историк проф. Александър Бурмов, истината е, че “…ние познаваме Левски сравнително добре само за периода от две години - от ІІ.1871 до героичната му смърт на бесилката в София през февруари 1873. …За по-ранните периоди от живота и дейността на Левски ние днес разполагаме с твърде малко документален материал.” Изречени преди повече от три десетилетия тези думи съвсем не са изгубили своя дълбок смисъл и актуално значение. Те продължават да звучат достоверно, защото въпреки извършената до този момент огромна изследователска работа, все се намира по нещо, което да убегне от вниманието на историците. Има много задълбочени проучвания по темата “Левски”, но постоянните нови научни открития напълно закономерно допълват и дообогатяват представата ни за всепризнатия гений на българското националноосвободително движение. Множество обаче от изяснените на пръв поглед факти и обстоятелства от биографията на Васил Левски съвсем не са чак толкова категорични и необорими, колкото изглеждат или поне не толкова, колкото на нас ни се иска те да бъдат. И до днес например, на различни нива продължават научните спорове относно предателството, гробът на Дякона и генеалогията на неговия род. Повечето от твърденията по тези, а и по други въпроси, се базират само на устни, често пъти противоречиви сведения и разкази на действителни или мними съмишленици и последователи на Апостола. Това е обяснимо като се има предвид оскъдния в доста отношения документален материал от онази епоха. С риск да прозвучи като укор спрямо някои автори ще отбележим, че на основата само на такива изолирани, несигурни, и двусмислени “факти” и “исторически свидетелства” не трябва, а и не могат да се правят общи и категорични изводи. Подобни погрешни наслоения в изследванията върху Левски има много. Те се дължат не само на посочените вече конкретни причини, но и на безвъзвратното ни отдалечаване във времето и пространството от протеклите някога събития, което прави всяко едно претендиращо за обективност историческо проучване още по трудно. Обаче, тъкмо липсата на достатъчно яснота по отношение на някои утвърдили се вече дадености и стремежът ни към обективност и истинност ни позволяват в настоящото изследване да подложим на съмнение и критичен анализ един общоприет, безспорен на пръв поглед факт от биографията на Васил Левски, а именно – рождената година на Дякона.


1846 – ДЕЙСТВИТЕЛНАТА РОЖДЕНА ГОДИНА НА АПОСТОЛА


"…съм на двадесет и шест – двадесет и седем години…"
В. Левски


Според застъпеното до този момент в съвременната историография становище Васил Иванов Кунчев - Левски, е роден на 6 (18 н. ст.) юли 1837 година. Съобразно редица съзнателно или не изопачени факти и обстоятелства от неговата биография се осмеляваме да твърдим обаче, че не посочената 1837 г., а 1846 е истинската година, през която е роден Апостолът на българската свобода. Доказателства в подкрепа на тази хипотеза съществуват (в противен случай не бихме си и помислили да провокираме нечие съзнание), но на тях или не е обръщано достатъчно внимание, или ако е сторено, то е било не дотам сериозно и критично. Източниците, в които се съдържат въпросните доказателства, могат условно да се разделят на две групи: такива, които съдържат информация оставена ни от самия Левски за него и конкретно за възрастта му, и такива, които съдържат сведения за това какво другите са казали или написали по този повод преживе или след смъртта му. От своя страна, според отношението им към интересуващият ни тук основен факт доказателствата могат да се подразделят на преки и косвени такива. Първите пряко и непосредствено спомагат за установяване на обстоятелствата, отнасящи се до възрастта на Апостола. Вторите ни дават указания в тази насока само косвено, т.е. само след като бъдат съпоставени с другите известни ни факти. Затова те ще бъдат разгледани по-нататък в тяхната обективна връзка и ще се подложат на задълбочен анализ от наша страна.
Като единствено засега пряко доказателство в подкрепа на гореизложената хипотеза могат да се посочат непосредствените обяснения на самия Апостол, дадени от него пред извънредната комисия в София още по време на първия му разпит, проведен на 4.І.1873 г. Така на обичайните, рутинни при всеки един разпит въпроси относно името, възрастта и занятието му, Левски отговаря: “Васил, на баща ми – Иван, от Карлово съм [и] съм на двадесет и шест - двадесет и седем години, занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование” .
Това изключително ценно свидетелство за възрастта на Апостола повдига най-малко два съществени въпроса: единият - относно характера и значението на източника, в който то се съдържа, а другият - относно достоверността на самата информация, която носи. Отговорът на първия от така поставените въпроси е сравнително по-лесен, независимо от проявената от турска страна канцеларска небрежност при оформянето на съответните документи. Макар че съдебно-следствените протоколи, в които са отразени споменатите думи на Левски, не са оригинални, а представляват преписи на оригиналните, те все пак са надлежно изготвени и заверени, което им придава характер на официален писмен документ. Като такъв те са важен писмен исторически извор и ценно пряко доказателство в подкрепа на твърдението, че Дяконът Левски е роден през 1846 г. Отговорът на втория от поставените по-горе въпроси обаче е по-комплексен и изисква просторно да се спрем на някои факти. Така например, в бележките към източника, от който е изведен цитирания текст, се дава следното тълкувание относно неговата достоверност: “Васил Левски е роден на 6.VІІ.1837 г., следователно по време на процеса е бил на 36 г. За грешка у преписвача не може да става дума, тъй като възрастта е отбелязана не с цифри, а с думи. Но че Левски е скрил точната си възраст, не трябва да ни учудва, понеже той изобщо няма за цел да казва истината пред турския съд”. Това обяснение, освен че е твърде лаконично, е на всичко отгоре и неправилно. Вярно, че то не поставя под съмнение автентичността на думите изречени от Дякона, но пък им придава съвсем друг смисъл и съдържание. В действителност Левски разкрива част от истината за комитетската организация, защото е принуден да го направи - тя вече и без това е известна на съда. Ето защо признава, но само онова, което е установено от разпитите на арестуваните негови сподвижници. Останалата неразкрита по-голяма част от истината той не изопачава, а просто премълчава. При това го прави по един неповторим начин, като поема цялата отговорност върху себе си и не издава нито едно име. Благодарение на тази тактика съдът се озовава в един омагьосан кръг, а революционната организация се запазва до голяма степен непокътната. На фона на всичко това евентуалното съзнателно укриване на възрастта бледнее и е направо безпредметно. Нещо повече - то противоречи на поетата от Апостола огромна тежест на личната отговорност и на проявената му по този начин готовност за саможертва. Само чрез подобна ясно изразена позиция, а не чрез изопачаване на фактите относно собствената му личност, Левски успява да спаси народното дело.
Малко по-различно тълкувание на думите на Дякона намираме у Никола Гайдаров, който пише следното: “Както е известно, Левски е роден на 6.VІІ.1837 г. и по време на процеса е бил на 36 години. Но изглежда, той съзнателно е намалил възрастта си. За грешка при записването в протокола не може да става дума, защото възрастта му е отбелязана с думи, а не с цифри. Очевидно неговата цел е била да съкрати времето на своята дейност, като по този начин укрие участието си в легията на Раковски…” Въпросният текст възпроизвежда, или по-точно направо копира споменатия вече източник. Променен е само словоредът. Важното в случая е най-вече това, че и Гайдаров не поставя под въпрос автентичността на думите на Апостола. И той обаче се изкушава да даде свое обяснение на тези думи, като влага в тях ново, противоречиво съдържание, и с това още повече се отдалечава от истината. Вече бяха посочени някои основания, които правят нелогично умишленото намаляване на възрастта от страна на Дякона. Подобни действия с нищо не биха му помогнали и за евентуалното укриване на участието му в Първата българска легия в Белград през 1962 г., при положение, че османските власти наистина са разполагали с доказателства за това. Точно обратното - те не разполагат с такива улики, при което Левски съвсем естествено им спестява тези подробности от своята биография, ограничавайки така действията на съда в рамките на вече известните му факти. За целта не е необходимо да прикрива възрастта си. Още повече, че името, произходът, възрастта, местоживеенето и пр. са индивидуализиращи всяка една личност факти, в достоверността на които съдът в София лесно би могъл да се убеди (ако се съмнява в тях), като просто разпита заловените съратници на Апостола, неговите близки или някои от съгражданите му, сред които той е бил достатъчно добре известен. Но на процеса, напротив, не ни се демонстрира и най-малкото съмнение в тази насока. Ето защо, вместо да се занимаваме с разплитането на различни противоречиви съждения, можем съвсем естествено да се позовем за пореден път на казаното от Дякона. Тогава и цялата истина относно възрастта му ще ни се разкрие в пълна светлина.
Ако след изложените до тук аргументи в подкрепа на лансираната от нас хипотеза приемем, че пред извънредния съд в София през януари 1873 година Левски е изрекъл истината за възрастта си, то ни остава само да отговорим на въпроса защо всъщност споменатата възраст е някак си на пръв поглед неопределена - между 26 и 27 години. Практически при изчисляването на възрастта са възможни два подхода. Единият е да се зачитат само навършените години, а месеците от последната, не навършена година, да не се броят. Ако е разсъждавал по този начин, Апостолът би трябвало да посочи, че е точно на 26 или 27 години, което явно се разминава с действително отразеното в протоколите. При втория възможен подход се прибягва до закръгляне като, ако месеците от не навършената година са по-малко от 6, то те не се броят, и се зачита само навършената година, а ако са повече от 6, се зачита следващата, макар и не навършена година. Очевидно и в този случай Левски би трябвало да посочи само една определена година. Но след като не го прави, следва да заключим, че в действителност има някаква основателна причина за това. А тя не може да бъде друга, освен една - единствена, именно че не е нито на 26, нито на 27 години, а на 26 - 27 години, т.е. по средата или на 26 г. и 6 мес. Ето как, по един перфектен начин Апостолът на свободата е фиксирал с абсолютна точност истинската си възраст за идните поколения. Той не само че не я укрива или намалява, но напротив, още с първите си думи пред съда я афишира с достойнство и пред обвинителите си, и пред народа си. Такова е единственото правилно тълкуване, което може да се даде на фактите. И най-елементарните математически изчисления оттук - нататък позволяват да се направи извода, че ако в началото на онзи зловещ януари на 1873 година титанът на нашето националноосвободително движение е бил на 26 години и половина, то той безспорно е роден не на 6(18) .VІІ.1837 г., а на 6(18) .VІІ.1846 г.
Потвърждение на това, че е безсмислено да укрива истинската си възраст ни дава самият Дякон още непосредствено след залавянето му. Така по време на предварителния разпит в Ловеч, макар и да не разкрива пред каймакамина своята самоличност, той индиректно споменава за възрастта си: “Попитаха първо В.Л[евски] отде е, а той отговори, че е родом от Търново, но баща му и майка му били избягали преди 25 години в Влашко и се заселили там.” Информацията извлечена от този текст, независимо от факта, че е съзнателно изопачена в по-голямата си част, идва да потвърди, че в хода на разглежданите събития Васил Левски е на възраст най-малко 25 години. Тази възраст, ако не се припокрива напълно със застъпената от нас, то поне се доближава максимално до нея и в никакъв случай не й противоречи. Що се отнася до изопачените факти, Левски умишлено прибягва до тях за да не навлече на близките си и най-вече на майка си излишни неприятности, за да не им бъде в тежест и за да им спести евентуалния тормоз от страна на турските власти. Отведен в Търново, където сред многото уличаващи го свидетелства са му показани и негови фотографии, той окончателно разбира, че е невъзможно повече да крие самоличността си и споделя със заловените си другари: “Изповядах правото. Пашата притежава такива силни документи за моята личност, щото всяко по-нататъшно отказване ставаше безполезно.” Категоричността, с която са изречени тези думи, за пореден път ни убеждава, че нито в Търново, още по-малко пък в София, Левски има някаква основателна причина да укрива фактите и обстоятелствата, които индивидуализират неговата самоличност. И не само от този момент нататък, но и през целия си кратък живот, той следва неотлъчно единствено правилната линия на поведение - тази на върховната саможертва в името на своето Отечество. Такова вътрешно кредо е диаметрално противоположно и несъвместимо с тактиката на прикриване на самоличността, каквато някои автори се опитват да припишат на Дякона. Едното просто изключва другото и след като първото Апостолът ни е доказал недвусмислено с епохалното си дело, то за второто и дума не може да става.
За да сме още по-убедителни в защитата на лансираната от нас хипотеза ще приведем в нейна подкрепа и някои от многото косвени доказателства, за които споменахме в началото на настоящето изследване. Така още първите биографи на Левски - Георги Яков Кирков и Захари Стоянов - налагат общопризнатото и до днес мнение, че Васил Левски е роден през 1837 година. “Васил Левски (впоследствие “дяконът”) - пише Г. Кирков - е роден в Карлово около Петровден в 1837 г. …” В стремежа си да бъде по-точен З. Стоянов пък ни дава една още по-неконкретизирана информация: “Васил Левски Дяконът се е родил в Карлово, Пловдивски окръг, два - три деня пред или после Петровден 1837 година…” Оттук не става ясно дали преди или след Петровден се е родил Левски и в кой точно ден е станало това. Въобще нито Г. Кирков, нито З. Стоянов ни посочват въз основа на какъв точно извор те обосновават своите твърдения. Нещо повече, самият З. Стоянов признава: “Ни библиотека, ни вестници, ни възпоминания, ни някакви си архиви съществуват, към които да може да се обърне бъдещият биограф на Васил Дякона.” В резултат и двете споменати биографии ни затрупват с неточности и ни заплитат във фрапиращи противоречия. Например, ръководейки се по собствената си датировка, З. Стоянов правилно отбелязва, че Левски увисва на бесилото на 35 - 36-годишна възраст, но на друго място в своето произведение той ни демонстрира абсолютна математическа неточност, заявявайки по повод замонашването на Дякона, че “…Това се случило на връх насами деня Св. Екатерина, 24.ХІ.1857г., когато Левски бил на 18 - 19 години…” След като очевидно Левски по онова време е на 20 години и 4 - 5 месеца, значи тук става въпрос или за проявена небрежност от страна на биографа или, което е по-вероятно, сме свидетели на поредното разминаване в информацията, почерпана от различни източници. Същото се отнася и за сведенията, които ни дава Г. Я. Кирков. Той например твърди, че “…Левски се е отличавал с особена развитост, жив и впечатлителен характер…” и, че е бил “…една бодра и твърде рано развита натура…” Това безспорно е така, защото се потвърждава и от други източници. Как обаче да си обясним факта, че един такъв буден младеж се е надявал до 1862 година, т.е. чак до 25-годишна възраст, вуйчо му да поеме грижата за по-нататъшното му образование? Като имаме предвид ранното физическо и духовно съзря¬ване на личността през онази възрожденска епоха (факт, който намира своето правно отражение и потвърждение дори в османските законодателни актове) ще ни бъде трудно да повярваме в подобно нещо. Единственият правилен и логичен отговор на така поставения по-горе въпрос е, че тук става дума за грешка в датировката, а оттам и във възрастта. Иначе не е възможно Дяконът, такъв буден, какъвто го познаваме и с такъв впечатляващ характер, с какъвто го описват съвременниците му, да се е “пробудил” толкова късно за времето си, когато личности на по 18 - 20 години са ставали вече учители, духовни водачи или революционни дейци, с две думи - народни будители. Примери за това много и не е за вярване, че именно Левски е едно от малкото изключения. В тази връзка ще припомним само, че на 18 години Христо Ботев например е учител в бесарабското село Задунаевка, а друг български възрожденски деец, Бачо Киро, се изявява на учителското поприще дори на много по-ранна възраст. Същото може да се каже и за един от близките съратници на Апостола - ломчанина Петър Берковски (1852 - 1892 г.). На 14 години той е вече ученик в Белградската Духовна семинария, а на 20 учителства в Хасково. В спомените си Стоян Заимов, който е учител заедно с Берковски в Хасково през 1872 - 1873 г. отбелязва, че в тамошното българско класно училище, което има две степени (основна и класна), се учат деца на възраст от 5 до 16 - 18 г. Този факт, а и изобщо състоянието на образователната ни система по онова време, ни дават сериозни основания да се съмняваме, че Левски, който през периода 1855 - 1858 г. пребивава с вуйчо си в Стара Загора и учи там, прекъсва обучението си във втори клас на старозагорското Светиниколско училище на възраст 21 години. Такива ни се представят фактите, ако ги съпоставим с 1837 г. като рождена година на Апостола. В много по-достоверни се превръщат те, ако вземем за изходна база годината 1846. Тогава същите събития ще се отнесат към 12-та година от живота на Левски. Звучи логично и правдоподобно на фона на казаното по-горе за българското възрожденско училище. В подкрепа на това трябва да изтъкнем и още един факт. Съратникът на Апостола, старозагорецът Кольо Ганчев, постъпва като ученик в споменатото Светиниколско училище почти на същата възраст, на която и Левски. К. Ганчев е с 3 години по-голям (съобразно нашата хипотеза) - роден е през 1843 г. - и съвсем естествено, когато идва в Стара Загора през 1855 г., Дяконът го заварва в същото училище. Според някои историци от годините прекарани в старозагорското класно училище датира и познанството на Левски с бъдещия дългогодишен (от 1869 до 1875 година) председател на Търновския революционен комитет Иван х. Димитров х. Пенчев. Той е роден в Стара Загора през 1845 г., а през 1863 г., само на 18 години, открива собствена бакърджийска кантора в Търново. Въобще сред сподвижниците на Васил Левски има много негови връстници. Такива са не само Кольо Ганчев (1843 - 1876 г.) и Иван х. Димитров (1845 - 1922 г.), но още и Сава Младенов (1845 - 1876 г.), Таньо Стоянов Куртев (17.ІV.1846 - 1876 г.), Георги Данчов - Зографина (27.VІІ.1846 - 1908 г.), Иван Тодоров Драсов (15.ІІІ.1848 - 1901 г.) и редица други.
Изложеното до тук красноречиво показва, че възприетата от нас датировка съвсем не е някаква произволна приумица. От позицията на тези нови схващания могат да се дадат логични обяснения на цяла верига от факти и обстоятелства, свързани с биографията на Апостола. Така съобразно нашата хипотеза през 1863 г. на 17, а не на 26 г., Левски се записва в училището на Йоаким Груев в Пловдив, за да завърши своето класно образование. И вече през следващата 1864 г. на 18, а не на 27 г., както се смята досега, той става напълно подготвен правоспособен учител в с. Войнягово. В подкрепа на това ни твърдение също има косвени доказателства. Например, когато Й. Груев споменава имената на по-известните си ученици, той казва, че сред тях има и “…няколко калугерчета, между които известния дякон Васил Левски.” Като използва умалителното “калугерчета” старият възрожденски деец едва ли има предвид един вече зрял 26 - 27 годишен мъж, какъвто е Левски по онова време според общоприетата досега версия. Трудно ни е да си представим, че именно той, възрожденският учител, който най-добре познава смисъла и значението на отделните части на речта в бълг. език, е употребил въпросното съществително случайно. Напротив, абсолютно правилно той си служи с него по отношение на един свой 17 - 18 годишен възпитаник. Ако Левски е роден през 1846 г., а за нас това безспорно е така, то тогава разликата във възрастта между него и духовния му наставник ще е от порядъка на 18 г. (Й. Груев е роден през 1828 г.). В такъв случай споменатият израз не би породил никакви съмнения.
Поредно важно доказателство, което макар и косвено, идва да потвърди изнесената хипотеза, е и едно писмо на Любен Каравелов до Райчо Попов - виден представител на българската емиграция в Румъния, един от учредителите и деен член на ТЦБК в Букурещ, подпомогнал щедро материално и финансово четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, а по-късно и тази на Христо Ботев. Ето какво гласи самото писмо:

“Райчо,

Пашапортът вие треба да ми испроводите в Букурещ, и аз да го испрата за дето треба. Аз ти вече казах, че тоя пашапорт не е за Панайота; а за едно момче руссо, високо, на 26 годин, очи има руси, мустаки малки, разбра ли сега? Ако Райчо са бои да не отговаря, то не треба да ми испращате гореказанният пашапорт, защото аз намерих тука гръцки, за когото треба да са заплатат само малко пари, но никой нема да рискува в това дело. Требало би да има повече поверение един към други, защото друго-яче нищо не бива.

 

Offline Борисъ

  • Senior Member
  • ***
  • Posts: 949
  • Gender: Male
  • Зодия: Gemini Gemini
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
Re: Васил Левски (дискусия)
« Reply #1 on: 01 May 2008, 21:23:56 »
1846 – ДЕЙСТВИТЕЛНАТА РОЖДЕНА ГОДИНА НА АПОСТОЛА
Поредната глупост,лансирана от групичка изследователи,които се чудят за какво да пишат.Левски взима участие в Първата Българска Легия на Раковски през 1862 година и това е твърдо установен факт.Ако е бил роден през 1846 то тогава излиза,че в легията за освобождение на България са приемали 16 годишни пубери :lol:
« Last Edit: 01 May 2008, 21:28:10 by Борис »
 

Offline Мишок

  • Banned
  • Hero Member
  • *
  • Posts: 4,488
  • Gender: Male
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
  • Politics: Traditionalist Traditionalist
Re: Васил Левски (дискусия)
« Reply #2 on: 03 Apr 2011, 16:55:11 »
Левски: за чиста и свята република

Как мислите дали наистина Левски е бил за република ?
Според мене го е казал по няколко причини. Защото не сме имали вече благородници и е смятал създаването на царство за невъзможно, не е искал да повдига въпроса, за да няма спорове и отклонения от главната цел : освобождението на България. По онова време е било на мода да се говори за републики и той естествено е ползвал това за да популяризира идеята за освобождаването ни.
Мое мнение е че той Левски много умно е постъпил в тази ситуация , избягвайки така разни вътрешни противоречия и кавги. Аз лично все си мисля че вътре в себе си е бил за царство.
Нека порасъждаваме по въпроса.
« Last Edit: 04 Apr 2011, 13:10:20 by Hatshepsut »
 

Offline patrioti

  • Junior Member
  • *
  • Posts: 25
  • Gender: Male
Re: Васил Левски (дискусия)
« Reply #3 on: 25 Oct 2011, 20:31:54 »
Как мислите имало ли е наистина чета сформирана, която цели да освободи Левски?

Нека да коментираме малко ... всеки които иска да се изкаже от това колко,къде и каквото е чел ... лично аз ще се изкажа след като потръгне дискусията ... както каза @Cetnik хубаво е да дискутираме такива неща и да анализираме .. мисля ,че това е интересно да дискутираме....
За мен информацията която е дадена изобщо за създ. на такава чета е прекалено оскъдна...ще спра до тук смятам ,че ще научим нещо ново от някой където е прочел нещо "ново" иии така .. ;)
« Last Edit: 26 Oct 2011, 04:49:26 by Hatshepsut »
 

Offline Мишок

  • Banned
  • Hero Member
  • *
  • Posts: 4,488
  • Gender: Male
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
  • Politics: Traditionalist Traditionalist
Re: Васил Левски (дискусия)
« Reply #4 on: 25 Oct 2011, 21:07:38 »
В едно предаване по телевизията чух : че е имало две чети сформирани за освобождението на Левски.
Едната е дебнела на пътя за Русе - големият околийски град тогава. Другата е вардела пътя за Цариград.
Само че турците за да не се вдига шум са решили да съдят Апостола в София.
Документи по въпроса няма , защото за комунистите нихилисти беше удобно : никой да не е искал да спаси Левски и така да изкарат българите боклуци.
За съжаление предполагам че дискусията ще е доста слаба. Левски макар и популярен не е любимец на бг-националистите.
 

Offline Франкист

  • банкетен революционер
  • Premium user
  • Hero Member
  • *
  • Posts: 2,405
  • Gender: Male
Re: Васил Левски (дискусия)
« Reply #5 on: 25 Oct 2011, 21:15:32 »
В едно предаване по телевизията чух : че е имало две чети сформирани за освобождението на Левски.
Едната е дебнела на пътя за Русе - големият околийски град тогава. Другата е вардела пътя за Цариград.
Само че турците за да не се вдига шум са решили да съдят Апостола в София.
Документи по въпроса няма , защото за комунистите нихилисти беше удобно : никой да не е искал да спаси Левски и така да изкарат българите боклуци.
За съжаление предполагам че дискусията ще е доста слаба. Левски макар и популярен не е любимец на бг-националистите.

ти нали беше много начетен на тема Левски бе - от телевизията бил разбрал - майко мила!

Даже не знам за какво си хабя клавиатурата да ти се присмивам!

1.Защо италианецо реши че Левски не е любимец на националистите?
2.Левски бил ли е спасен от някого? Оставям настрана сведенията ти придобити от малката кутия със мърдащи се картинки в нея
3.Точно по времето на комунизма ,колкото и да не ти се иска Левски е бил най-възвеличаван!
4.Какво е правила на пътя за Русе тази една чета и койе е дебнела?Знаеш ли къде е къкринското ханче?
5.Какво е правила другата чета на пътя за Цариград
6.Ти знаеш ли за какво е осъден Левски? Защото за това за което е осъден не е било нужно да бъде пращан нито в Русе,нито в Цариград!

п.п. Значи Русе е големият околийски град.ХахахахаДруги няма викаш - само той.....

« Last Edit: 25 Oct 2011, 21:39:21 by lonely_франкист »
 

Offline Мишок

  • Banned
  • Hero Member
  • *
  • Posts: 4,488
  • Gender: Male
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
  • Politics: Traditionalist Traditionalist
Re: Васил Левски (дискусия)
« Reply #6 on: 25 Oct 2011, 21:29:59 »
Макар изказването над мене да е безмислено и не по темата ще го коментирам.
да чета и сега за Левски , но в книгите писани през комунизма това май няма да го намеря - става дума за четите.
1. ами защото националистите не се интересуват от него и делото му - ти също Франкисте.
2. Ами въпроса ти е тъп, ако някой го беше спасил, нямаше да са го обесили.
3.да така го възвеличиха, та му изровиха костите и ги хвърлиха на боклука. Комунистите мразят Левски, но не можеха да го прескочат. В крайна сметка възвеличаването му и до сега се свжда в това, кой го бил предал и поп Кръстя.
4.Е как какво е правела четата на пътя за Русе ? Чакали са турците с Апостола. Предполагали са че от Търново ще го закарат в Русе или Цариград.
5. тази чета е правела същото, като онази от точка 4-та.
6. Осъден е за много неща и за убийство също. Какво да коментираме земи и чети. По онова време разкритието на организацията и водача и са били доста актуална тема даже и в Европа. За да не се вдига излишен шум са го осъдили в по-малкият тогава град София.
Близкият голям град е бил Русе - естествено че е имало и други големи градове. Абе земи се ограмоти бе !!!
Поне се заяждай подплатен с някакви познания. Самото ти мнение в темата за Левски показва че ти не го уважаваш.
И въобще целта ти е да прецакаш дискусията ли ?
Повече няма да ти отговарям. Кой чел чел, кой не е - да е чел.
 

Offline penko

  • Registered user
  • Senior Member
  • ***
  • Posts: 692
  • Gender: Male
Re: Васил Левски (дискусия)
« Reply #7 on: 25 Oct 2011, 22:48:55 »
Оставете  четника  да  развива  темата  за  Левски   това   ще  накара  много  патриоти  да  се  замислят  за   историческите  моменти  от  нашата  история   и   дори   да  ги  накара  да  прочетат  нещо  за  да  се  информират  .

     

Българската   история   трябва   да  се  учи  такава   каквато  си  е  била   за  да  може  да  възпитава  младите  българи  да  не  допускат   грешките   на  своите  дядовци  и  да  знаят  че   предателството   може   да  преобърне   съдбата   не  само  на  един  човек  но  може  да  промени  бъдещето  на  една   нация   да   си  има  своя   независима   държава   на  която  няма   да  и  се  диктува  отвън   каква   политика  да  провежда  .

 Васил  Левски  е  изказал   две  много  важни   тези   които  и  до  ден   днешен  тежат  като  проклятие  върху  нашата   държава   .  Първата    теза   е   че  този  които  ни  освободи  той  ще  ни  пороби  и  втората    теза  която  е   като   действащо    проклятие   и  до   ден  днешен   е  че   Левски  е  вярвал  републиканския    модел   на   държавно   устройство    като  президента   бива  избиран   от   народа   със   мандат  и  не  трябва  да  си  имаме  цар  а  ние  точно  обратното  направихме  на  идеите   които    Левски  е   вярвал  и  е  мислел  за  най  правилно  ,  знаем  за  провалите  на  цар.Фердинат   и  разпокъсаните  земи  след  балканските  войни  .

           Една   история   има  нужда  да  има  и  заделена  страница   за   предателството  животът  не  е  само  във  бяло  по  някога   живота  си  има  и   тъмни  страни  които  заедно  със  светлите  моменти  взаимно  се  допълват   това  ни  помага  да   различим  доброто  от  злото   животът    така   става   по   непредвидим   като   ни   вдъхновява   силното    желание   за   борба   срещу   злото   което   иска   да   унищожи   нашето   отечество  . 



 

Offline Panzerfaust

  • Administrator
  • Hero Member
  • *
  • Posts: 1,349
  • Gender: Male
  • Интереси: история, политика, психология, военно дело, икономика
  • Зодия: Virgo Virgo
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
  • Politics: Conservator Conservator
Re: Васил Левски (дискусия)
« Reply #8 on: 26 Oct 2011, 00:58:45 »
3.Точно по времето на комунизма ,колкото и да не ти се иска Левски е бил най-възвеличаван!
Много спорно твърдение. Бих казал абсолютно невярно!
В Царство България Левски се почита не по-малко, отколкото в НРБ. Не по-малко, но за сметка на това много по-искрено.

6.Ти знаеш ли за какво е осъден Левски? Защото за това за което е осъден не е било нужно да бъде пращан нито в Русе,нито в Цариград!
За това, за което е осъден Левски наистина няма нужда да е съден нито в Русе, нито в Цариград. Обаче османският съд използва всъщност една правна хватка, за да осъди без много шум и да представи в най-криминална светлина делото на националния ни герой. Реално те са искали да намерят начин да се отърват от него. И реално в Османската империя е било пълно с хора, извършващи убийства, на които им се е разминавало, особено ако са от господстващата вяра.

п.п. Значи Русе е големият околийски град.ХахахахаДруги няма викаш - само той.....
Мишокът допуска известна неточност, но всъщност има резон в думите му. По това време в Русе управлява Митхад паша. Градът е център на Дунавския вилает и е административен център от Ниш до Тулча. Най-големият град по това време в северна България. Левски е заловен в Ловеч - нормално е да бъде съден във вилаетския център. А ако бъде преценено, че е особено опасен - и в столицата на Империята Цариград. Османската власт обаче изненадващо решава да премести процеса във второстепенния тогава град София с цел да не се вдига много шум.
« Last Edit: 26 Oct 2011, 01:01:23 by Panzerfaust »
 

Offline SPQR

  • Premium user
  • Forum Member
  • *
  • Posts: 328
  • Gender: Male
Re: Васил Левски (дискусия)
« Reply #9 on: 26 Oct 2011, 10:40:19 »
  Това, че Левски е имал недостатъци е напълно нормално и разбираемо. Кой човек няма?! Ако е искал да става светец е щял да си остане дякон. Но той напълно съзнателно е избрал да живее и умре за Отечеството си. Изцяло и абсолютно безкористно се е посветил на това! Именно това е неразбираемо за някои "изследователи" ! Това искат да омаловажат и за това го искарват обикновен убиец и разбойник. Това е целта им, да се измести вниманието от важното и същественото и да се вторачим в слабостите му. За това ровят, като прасета да извадят нещо компрометиращо. За да ни докажат, че такива хора е нямало и няма! Искат да си живеем в лайната и да не вдигаме глава и да не отваряме уста против свинете, които ни управляват!
"И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ..."
Димитър Талев
 

Offline Волен

  • Banned
  • Forum Member
  • *
  • Posts: 301
  • Gender: Male
Re: Васил Левски (дискусия)
« Reply #10 on: 26 Oct 2011, 11:05:56 »

3.Точно по времето на комунизма ,колкото и да не ти се иска Левски е бил най-възвеличаван!

Много спорно твърдение. Бих казал абсолютно невярно! В Царство България Левски се почита не по-малко, отколкото в НРБ. Не по-малко, но за сметка на това много по-искрено.

Доста прибързано, бих казал емоционално твърдение на уважаемия Panzerfaust. За да прави подобно сравнение (абсолютно ненужно и нелепо, между другото), човек би трябвало да е поживял поне по малко и при двете системи. Безспорен факт е обаче, че при соца Левски беше поставен на пиедестал - напълно заслужено и съвсем нормално. Това, за "искреното" - 'айде нЕма нужда! Когато децата се възпитават в дух на почит към националните герои, те формират своето виждане именно такова и в момента, в който поотраснат и вече нямат нужда някой да ги "формира"...
При соца може да беше всичко, но такъв национален нихилизъм, какъвто има в момента, беше невъзможен. Примерът може и да ви се стори не много меродавен, но все пак: от съседния клас в нашето училище преместиха ученик, който си беше позволил да нарисува очила и рога на портрета на Ботев в учителския коридор. Това "местене" (по социалистически глупаво, разбира се) представляваше последната стъпка преди най-тежкото възможно наказание, а именно изключване.
 

Offline Франкист

  • банкетен революционер
  • Premium user
  • Hero Member
  • *
  • Posts: 2,405
  • Gender: Male
Re: Васил Левски (дискусия)
« Reply #11 on: 26 Oct 2011, 12:14:35 »
Много спорно твърдение. Бих казал абсолютно невярно!
В Царство България Левски се почита не по-малко, отколкото в НРБ. Не по-малко, но за сметка на това много по-искрено.
За това, за което е осъден Левски наистина няма нужда да е съден нито в Русе, нито в Цариград. Обаче османският съд използва всъщност една правна хватка, за да осъди без много шум и да представи в най-криминална светлина делото на националния ни герой. Реално те са искали да намерят начин да се отърват от него. И реално в Османската империя е било пълно с хора, извършващи убийства, на които им се е разминавало, особено ако са от господстващата вяра.
Мишокът допуска известна неточност, но всъщност има резон в думите му. По това време в Русе управлява Митхад паша. Градът е център на Дунавския вилает и е административен център от Ниш до Тулча. Най-големият град по това време в северна България. Левски е заловен в Ловеч - нормално е да бъде съден във вилаетския център. А ако бъде преценено, че е особено опасен - и в столицата на Империята Цариград. Османската власт обаче изненадващо решава да премести процеса във второстепенния тогава град София с цел да не се вдига много шум.

Не говоря за Царство България,тъй като нямам и информация за почитането на Левски тогава,говоря за сегашно време - за съвремието.

А за Русчук - продължавам да твърдя, че е по-логично да го изпратят в София - както и става.Разбира се ако не откарват към Търново.
 

Offline Panzerfaust

  • Administrator
  • Hero Member
  • *
  • Posts: 1,349
  • Gender: Male
  • Интереси: история, политика, психология, военно дело, икономика
  • Зодия: Virgo Virgo
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
  • Politics: Conservator Conservator
Re: Васил Левски (дискусия)
« Reply #12 on: 26 Oct 2011, 17:35:52 »
Доста прибързано, бих казал емоционално твърдение на уважаемия Panzerfaust. За да прави подобно сравнение (абсолютно ненужно и нелепо, между другото), човек би трябвало да е поживял поне по малко и при двете системи. Безспорен факт е обаче, че при соца Левски беше поставен на пиедестал - напълно заслужено и съвсем нормално. Това, за "искреното" - 'айде нЕма нужда! Когато децата се възпитават в дух на почит към националните герои, те формират своето виждане именно такова и в момента, в който поотраснат и вече нямат нужда някой да ги "формира"...
При соца може да беше всичко, но такъв национален нихилизъм, какъвто има в момента, беше невъзможен. Примерът може и да ви се стори не много меродавен, но все пак: от съседния клас в нашето училище преместиха ученик, който си беше позволил да нарисува очила и рога на портрета на Ботев в учителския коридор. Това "местене" (по социалистически глупаво, разбира се) представляваше последната стъпка преди най-тежкото възможно наказание, а именно изключване.
Левски е на пиедестал от самото начало на Третата българска държава. Съвсем неслучайно вероятно първият паметник в следосвобожденска София е неговия. На негово име преди 09.09.1944 г. са кръстени селища, много футболни отбори (на практика във всеки по-голям град е имало отбор "Левски", оцелял е само софийският), дружества. Казвам, че се е чествал "по-искрено", защото е било далеч от социалистическата помпозност, но много по-спонтанно.
И разбира се, няма нужда човек да е живял при двете системи, за да сравни. Откакто хората са изобретили писменото слово, това не е необходимо. Има достатъчно информация по въпроса. А аз съм се интересувал и съм получавал и инфо от "първа ръка" - от дядовците ми, родени през 1912 г. и 1924 г. и живели и при двете системи.
А дали сравнението ми е ненужно и нелепо е въпрос на гледна точка. Комунизмът унищожи България. Унищожи българския дух. Унищожи раждаемостта ни. Който не може да го разбере, не мога да му помогна...

Не говоря за Царство България,тъй като нямам и информация за почитането на Левски тогава,говоря за сегашно време - за съвремието.
Така може. Аз останах с друго впечатление, съжалявам.

А за Русчук - продължавам да твърдя, че е по-логично да го изпратят в София - както и става.Разбира се ако не откарват към Търново.
Но защо?
И София, и Търново са второстепенни градове тогава. Съвсем логично е да бъде съден в административния център на Дунавския вилает - Русчук.
« Last Edit: 26 Oct 2011, 17:39:37 by Panzerfaust »
 

Offline Волен

  • Banned
  • Forum Member
  • *
  • Posts: 301
  • Gender: Male
Re: Васил Левски (дискусия)
« Reply #13 on: 26 Oct 2011, 17:48:40 »
Имах предвид друго: това, че при комунизма се честваше по-тържествено, понякога може би дори помпозно, съвсем не означава, че хората, които са го чествали, са били по-малко искрени. Всичко е въпрос на възпитание и ценности. А колкото до това дали може да се разчита на писменото слово (що се отнася до искреността на хората)...няма как да стане тази работа. Вътрешната нагласа и усещането на човек не могат да се пресъздадат с писане (разбира се, ако не става дума за усещанията на пишещия). Левски винаги е бил и ще бъде в сърцата на истинските българи и никакъв комунизъм, никаква демокрация и прочее простотии не могат да го помръднат оттам. А външното проявление е само суета.
« Last Edit: 26 Oct 2011, 19:05:00 by Волен »
 

Offline boilad

  • Newbie
  • Posts: 2
Re: Васил Левски (дискусия)
« Reply #14 on: 02 Feb 2012, 20:22:15 »
Опити за освобождаване на Левски:
1.След откарването на заловения в Ловеч,вечерта на 27.12.1872г. у Сиркови се събират поп Кръстьо и Димо Петров Драсов.Последния настоява да избавят Левски.Поп Кръстьо отговаря,че властите не знаят кого са заловили и затова по-добре да не бързат,защото подобен опит би събудил подозрителността им.
2.През нощта на 28 срещу 29.12.1872г. комитетските дейци в Търново опитват да запалят конака,та в суматохата заловените да успеят да избягат или да изгорят.Неуспеха на тази акция напълно потвърждава съображенията на поп Кръстьо.Левски е разкрит.
3.След първия провал търновци опитват да организират чета и да го освободят по пътя,но не успяват да съберат достатъчно хора.
4.Веднага щом на 2.1.1873г. брата на бай Иван Арабаджията от Каратопрак Петър научава за задържането на Левски организира чета,тоест успява там,където търновци се провалят,и заминава за злополучния Арабаконашки проход и пристига там само няколко часа след минаването на конвоя с Левски през него на път за София.На практика той разсъждава най логично.
5.Най грандиозен е замисъла на Атанас Узунов,но той се основава на грешното предположение,че Левски ще бъде съден в Цариград.По това време два са основните пътя до имперскат столица.Единия от София до Саранбей,от там с железницата до Одрин и накрая Цариград.Дугия е от София към някое дунавско пристанище,от там с параход до Русе,от Русе до Варна с железница и от Варна по море до столицата.В София е изпратен Дончо Фесчията,за да съобщи кога и по кой път ще прекарат Левски.Към началото на февруари подготовката е завършена.Предвижда се три чети на три места да съботират линията Саранбей-Одрин и една чета по линията Русе-Варна.Тогава получават печалното известие за обесването на Левски.
6.Най-фантасмагорична е идеята на Сребрьо Стойновски и Илия Миланов,които искат да освободят Левски,като на негово място оставят приличащ на него човек.
7.Не липсва и дипломатически опит.Доктор Рашко Петров настоява пред руския вицеконсул в Пловдив Найден Геров да окаже дипломатически натиск върху Портата за освобождаването на Левски,но руския генерален консул в Цариград граф Николай Павлович Игнатиев категорично му забранява да използва служебното си положение за тази цел,макар вече да има прецедент и задържания по същото дело Христо Стоянов,като руски поданик е освободен.
 

Tags: