Свети дух - ден на загиналите за Македония

[Nordwave]

Свети дух - ден на загиналите за Македония и обединението на България  Днес е Свети Дух - денят, в които се почитат всички загинали за свободата на българска Македония и националното ни обединение. Младежката организация на ВМРО в София организира изложба, посветена на въоръжената борба на ВМРО от основаването на Организацията до 1941 г. Изложбата включва малко известни снимки на чети, воеводи и събития от Илинденско-Преображенското въстание. Откриването на изложбата е днес и ще трае една седмица Тя ще може да бъде видяна от столичани в градинката между Софийския университет “Св. Климент Охридски” и сградата на Народното събрание. http://bg.altermedia.info

[Генерал Колев]

Бог да прости загиналите за Македония и във всички войни, водени от нашата страна за национално обединение! Поклон, дълбок поклон пред вас, храбри бойци!

[Nordwave]

Почитувани пријатели,
Во 1920 г. во Софија се создава Студентско дружество „Вардар“ при СУ „Св. Климент Охридски“ кое си поставува за цел да создава интелектуални водачи на националноослободителното движење на македонските бугари меѓу двете светски војни. На 5 ноември 1922 г. двајца војводи на ВМРО, членови на „Вардар“ - поетите Илија Кушев и Љубомир Весов загинуваат во борба со српски војски - едниот крај Велес, другиот - крај Крушево. Во јуни 1923 г. дружеството „Вардар“ го поставува почетокот на чествувањето на паднатите младежи за Македонија. Од тогаш па до сега денот „Св. Дух“ е ден на протест и почит кон жртвите за нејзиното Ослободување. Од таа дата, 6 јуни 1923 г. бугарите од Мизија, Тракија, Добруџа и Македонија оддаваат почит и поклон пред паднатите бугари за слободата на Македонија и обединението на бугарскиот народ. Тоа е ден во кој ги наведнуваме глави пред жртвите, ден на будење на бугарската национална памет, но и ден на протест пред сите кои во минатото и во наши дни ја ограбуваат и фалсификуваат историската вистина, ја оспоруваат националната и културна идентичност на бугарите во Македонија.

Повеќе информации во статијата од проф. Димитар Гоцев која е поставена на главната интернет страница на здружението.

Со почит,
Бугарски културен клуб

http://bkks.org/forum/index.php

[BMPO]

Поклон пред паметта на Българските воини и комити!

[Дашо]

Бог да прости героите!
Ще отида днес до църквата, да запаля свещ да тях.

[Hatshepsut]

Днес е Свети Дух – ден на загиналите за свободата на Македония. През юни 1923 г. дружество „Вардар” слага началото на честването на падналите за Македония младежи. Оттогава насам денят „Св. Дух” става ден на протест и преклонение пред жертвите за нейното Освобождение.

От тази дата, 6 юни 1923 г. българите от Мизия, Тракия, Добруджа и Македония отдават почит и преклонение пред падналите за свободата на Македония и обединението на българския народ! Това е ден в които свеждаме глави пред жертвите, ден на българската национална памет, но и ден на протест пред всички които и в миналото и в наши дни ограбват и фалшифицират историческата истина, оспорват националната и културната идентичност на българите в Македония. Дълги години този велик ден беше забравен. Днес, с чувство на отговорност и родолюбие се връщаме към него. Прекланяме се пред хилядите знайни и незнайни българи и български комити, войводи, революционни дейци и апостоли борили се и дали живота си за освобождението на Македония от турско, гръцко и сръбско иго през последното столетие.

Ние свеждаме глави на синовна почит пред жертвите по време на Кресненско-Разложкото въстание, през 1878 г; Мелнишкото въстание 1895 г; Горноджумайското въстание от 1902 г; Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Всички те се се бориха и паднаха за свободата на българите в Македония. Прекланяме се пред паметта на хилядите българи станали жертва по време на Тиквешкото въстание през юни 1913; Охридското въстание през септември 1913 г, вдигнати срещу новите сръбски поробители; пред жертвите дадени в националноосвободителната борба, за освобождение на Македония от сръбския и гръцкия режим през 1912-1915 г. Особено дълбок поклон изпитваме в днешния ден пред 200 000 български офицери и воини дали живота си за освобождението на Македония и обединението в периода 1912-1918 г. Отдаваме почит и преклонение пред жертвите дадени от българите във Вардарска и Егейска Македония в периода между двете световни войни. Коленичим пред близо 4 200 души въоръжени членове на ВМРО, загинали в сражения с гръцките и сръбските войски, жандарми и контрачети от 1919-1934 г. Поклон пред близо 18 300 българки и българи, сред тях и над 2000 деца между 6-12 г. станали жертва на повсеместния сръбски, национален и политически гнет, прогонване, асимилиране и физическо изтребление, вършени от сръбските окупатори и главно от зловещата организация „Църна рука” във Вардарска Македония 1919-1941 г. Особена почит и признание изказваме пред хиляди млади българи – студенти, ученици, интелектуалци, жертва на сръбския терор предимно членове на ВМРО, ММТРО и КПОМБ в периода 1919-1941 г. Отдаваме синовно признание към десетките хиляди българи, жертви на гръцкия терор, оставили кости по Егейските острови в периода 1919-1941 г. за да запазят народността си. Специално преклонение отдаваме на повече от 10 000 българи, жертви и над 60 000 прогонени от гръцката жестокост по време на Гражданската война от 1946 – 1949 г, чиято нерешена съдба продължава и до днес. Прекланяме се пред жертвите на кървавата коледа през 1945 г., когато сръбските и македонистките комунистически власти само за няколко дни избиват цвета на българщината във Вардарска Македония. В Скопие – 63 души, във Велес – 54, Куманово – 48, Битоля – 36, Щип – 77, при с. Владимирово, Беровско – 330 души и прочие. И до днес, сърбоманските власти в Скопие не позволяват да бъдат разкрити масовите гробове и убитите да бъдат погребани по християнски обреди. Прекланяме се през 72-мата български офицери убити в дома на Армията в Скопие на 26 декември 1944 г., извършено по нареждане на Св. Вукманович – Темпо, защото отказват да отидат да се бият за освобождението на Сърбия, а настояват да отидат да се бият за освобождение на Солун. Поклон и пред повече от 1 000 души войници, които заради посочените причини по същото време умират от глад и студ, от мъчения вършени над тях от сръбски партизани в старата турска крепост на Скопското кале.

Поклон пред над 4 000 българи, главно членове на ВМРО – които от куршум, побой, отрова и други мъчения оставиха своите кости в най-големия затвор на Балканите – Идризово до Скопие в периода 1945-1990 г. Преклонение правим и пред 800-те души българи, членове на ВМРО които през януари 1949 г. са убити по най-жесток начин в лагера на град Добой, Босна без някой да знае нещо за техните гробове до наши дни. Поклон пред 5-те струмишки студенти българи, убити през юни 1951 г. от органите на УДБА, край Струмица, защото се бореха за откъсване на Вардарска Македония от Югославия. Преклонение пред хилядите българи, които оставиха своите кости на зловещия Голи Оток, 1948 – 1956 г. без някой да знае колко са и къде са техните гробове. Най-сетне, в денят на Македония синовно се прекланяме пред всички българи – борци и 23 000 официално признати жертви (Р Македония), осъдени на смърт, убити без съд и присъда, изчезнали безследно в борбата срещу насилственото македонизиране на българите във Вардарска Македония от 1944 до наши дни. Тези жертви ще бъдат най-тежката присъда над македонизма за вечни вермена. Специално изказваме нашето преклонение пред македонските българи, които заради своя български патриотизъм и родолюбие стават жертва на различни антибългарски правителства в България от 1920 – 1960 г. по време на земеделския режим (1920 – 1923), на Деветнадесетомайския преврат 1934 г. и по време на Тоталитаризма 1944-1963 г.

Прекланяме се и пред стотицитe хиляди българи, прогонени от родните им краища от сръбските и гръцките кралски режими, а също и от сръбско-комунистически власти в периода 1912 -1915, 1918-1941 и от 1944 до наши дни. Всички тези жертви Македония дава вече повече от един век за да запази своята българска народност, културно-историческа същност и съдържание. Да извоюва българска национална и културна свобода и обединение със своите сънародници в България. Опитите да бъде променена националната идентичност на българите в Македония след 1944 г., доведоха само до разделяне и хиляди жертви на братята от двете страни на границата, които младите поколения в България и Р Македония трябва да знаят. Историческите факти, чужди и наши са повече от категорични, до 1945 г. историята, културата, езика, борбите и духът на населението в Македония е български. Това трябва да бъде официално признато от днешните политици, историци, журналисти и др. интелектуалци в България и Р Македония, не само на срещи на четири очи както става досега, но и открито и официално, ако искаме да спасим по-голяма част от Р Македония от албанизация.

Прекланям се и пред вас мои братя и сестри от Македония, които и в ден днешен не забравяте корените си и се борите за българщината там.

Станимиръ Диневъ

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10203609342467734&set=a.1455674805461.55358.1641084361&type=1