Княз Василий Лупу (1597 - 1661) - Българин - княз на Молдавия

[Nordwave]

Княз Василий Лупу (1597 - 1661)

Българин от с.Пороище (Арбанаси), Разградско

Историческите сведения за българина Василий Лупу, който е бил 20 години княз на Молдова и е роден в с. Арбанаси, Разградско или, както го нарича Г. С. Раковски, Великото Арбанашко село, съвпадат с разказа на прабаба ни за корените на нашия род, които идват от рода на Василий Лупу. Това събуди интересът ни към миналото на село Арбанаси и личността на Василий Лупу. За произхода на Василий Лупу има много свидетелства, но и фактът, че името Лупу означава на латински "вълк", а пък древното име на Разград е Даусдава и се разчита като "Вълчи град", също го потвърждава. Някои от сведенията, които поместваме тук, са безспорно свидетелство за живота на българите от един малко известен период на нашата история.

Настоящата страница е изградена върху материали, публикувани в статия от Христо Капитанов през 1936 г. и други исторически източници

Василий Лупу е един от най-видните молдавски князе, князувал продължително дълго време (1634 - 1653) на Яшкия трон, издигнал престижа на Молдовското княжество* пред Високата порта и съседните държави. В румънската историография съществуват големи противоречия относно народностния произход на този княз. Напоследък немският историк Франц Бабингер, след дълги и упорити изследвания, установи с две съобщения пред Румънската академия в 1927 година, че Василий Лупу действително е роден в село Арбанаси, но не в това до Търново, както погрешно мислеха румънските историографи, а в това при Разград, наречено Бей-арнаутлар или Голямо Арбанаси, а днес прекръстено Пороище. От името на селото - Арбанаси, се вадеше заключението, че Василий Лупу е от албански произход. Обаче днес вече е установено, че в това село е имало заселници македонски българи от Костурско.

На 10 май 1634 г. Василий Лупу е назначен за молдавски княз от Високата порта срещу големи парични суми. Като такъв той престоява близо 20 години, което е било рядкост по онова време. Василий Лупу е показал особен интерес към своята родина България и към всичко българско.** В това няма нищо чудно, защото Василий Лупу не само че произхожда от родители българи от село Пороище, но и сам е роден в това село през 1597 г.

Още баща му Никола Кочов показва живо внимание към българския манастир "Зограф" в Света гора. В една черква в молдавския град Васглуй е намерена позлатена сребърна чаша (потир) с български надпис, който гласи, че е подарена от бащата на Василий Лупу през 1630 г. за църквата "Св. Георги" в Зографския манастир. Тази традиция на бащата продължава и синът. През 1641 г. Василий Лупу подарява на Зографския манастир няколко чифлика отвъд реката Прут, т. е. в Бесарабия. На 26 март 1651 г. той подарява пак на Зографския манастир богатия румънски манастир "Добровец" с обширните негови имоти.

С големи жертви към Цариградската патриаршия Василий Лупу сполучва да вземе мощите на Св. Параскева, които са били символ на българското величие и са свързани с най-големия възход на Българското царство през времето на Иван-Асен II, който ги е пренесъл в Търново, поради което и светицата наричат Света Параскева Търновска. Именно тях поискал през 1641 г. молдавският княз и ги поставил в построения от него храм "Три светители" в Яш на 13 юни 1641 г.* В тази църква се намират княжеските гробове на Василий Лупу, неговата първа жена Тудоска и синът им Стефан Вода.

При храма в Яш Василий Лупу създава училище и установява първата печатна преса през 1639 г., където е издадена първата печатна книга в Молдовското княжество, а през 1640 г. той открива там академия "Василиана" - висше училище за латински и славянски езици.)

Василий Лупу не забравя и своето родно село. В специално решение на Цариградската патриаршия селото Арнауткьой до Разград, днес Пороище, е било извадено от властта на владиката от Червенска епархия и освободено от всякакви парични и други задължения към нея, като го обявяват за "патриаршеско и ставропигално място", което е било особена чест за него време. Също така той нарежда да се отпечатат редица църковни книги на български език, предназначени за отвъд Дунава.

Василий Лупу е починал през април 1661 г. в Цариград. Княжеските гробове на Василий Лупу, неговата първа жена Тудоска и синът им Стефан Вода се намират в построената от Василий Лупу църква "Три светители" в Яш.

Този бележит българин е бил полезен не само за Молдавия, но и на своя български народ.

Бележки:

* Княжество Молдова се създава към средата на ХIV век с главен град Яш. От 1387 до 1497 г. било васално на Полша, а след 1511 станало васално на Турция.

През 1594 г. Михаил Храбри преминава Дунава и достига Разград, като в неговита войска е участвала и българска доброволна конница.

** Маргос, А., "Полъх от вековете", в. "Народно дело", В., 1975 г.: "Варна се е славила в миналото с многобройните си чешми, някои от които уникални архитектурни паметници. Такива са били чешмата при старата пристанищна порта и особено тая, която се е намирала пред сградата на днешната опера.

http://lupu.dir.bg/newpage4.htm

[Севар Вананд]

Много от великите личности на съседните народи са Българи. Такъв е бил и Дракула. Също такива са и най-големите национални герои на шиптерите и турците- Скендербег и Ататюрк. Лошото е че доста от тези наистина велики и способни хора, оставили трайни следи в историята на човечеството, са работели целенасочено срещу България. Такъв човек е примерно именития сръбски държавник Никола Пашич.