Любчо Георгиевски: Македонската енциклопедия в основата си е антибългарска, антиалбанска, антигръцка и просръбскаАгенция “Фокус”: Как бихте оценили ситуацията в Македония след публикуването на енциклопедията на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ)?
Любчо Георгиевски: Искам да подчертая, че новата енциклопедия на МАНУ е проблематична само за албанците. Това се дължи може би на факта, че енциклопедията трудно може да се намери. Лично аз, въпреки всичките ми контакти, след една седмица успях да я получа в електронен вариант, но все още я нямам на хартиен носител. Това, което аз повдигнах като проблем в македонската общественост, е, че проблемът на енциклопедията не се състои в това, което е писано за албанците, а се съмнявам, че групата автори нарочно са отворили проблема с албанците, за да може да скрият своите слабости в раздела, който се нарича енциклопедия на македонския народ. Затова се опитвам да повдигна в Македония въпроса не как са представени албанците, а как македонската култура и борбата за независимост е представена в тази енциклопедия.
Първото, което се вижда, е, че сегашните политици са представени в злободневна политическа светлина – кой се харесва на управляващите, кой не се харесва. Това обаче е най-малкият проблем на енциклопедията. Проблемът е в тълкуването на историята на македонския народ. Ако днес се афишират Стоян Новакович и Илия Гарашанин, без съмнение те може да се радват, че техният проект за Македония е изцяло успешен.
Енциклопедията е пълна с идеологически предразсъдъци, прекалено много фалшификати, мистификации, измислени места и тотална ревизия на някои части от македонската история. Енциклопедията е тотална реабилитация на комунистическата власт и на комунистическия период на Македония. Всички личности от времето на комунизма са представени в положителна светлина. Енциклопедията не само че реабилитира комунистическия период, а реабилитира и Македония от времето на кралска Югославия. Това е период на жестоки репресии над македонския народ под робство. Днес виждаме това като един романтичен период, а не като време, когато македонският народ е преживявал трудности. От тази гледна точка мога да кажа, че книгата като че ли е писана през 1978 година, по времето на Леонид Брежнев, пълна е с идеологически и с исторически предубеждения.
Книгата в основата си е антибългарска, антиалбанска, антигръцка и просръбска. Смятам, че това се вижда отдалеч, достатъчно е само да се погледнат заглавията и начина, по който е представена книгата.
Вторият момент, който искам специално да подчертая и смятам, че е най-голямото престъпление, което е направено, е начинът, по който е третирано македонското възраждане. Виждаме, че в македонското възраждане има едни нови измислени герои като например някой си Темко Попов от Охрид или Томо Брадина от Тресонче. Когато прочетете статиите за тях, ще видите, че става дума за открити сръбски сътрудници. Говоря за периода преди сто години. Проблемът не е, че тези хора са включени в тази енциклопедия, проблемът е, че на тях е отделено по-голямо място отколкото за братя Миладинови, Григор Пърличев, Партений Зографски, Йоаким Кърчовски, от Джина (Йордан Хаджиконстантинов). Да не изброявам останалите възрожденци. Да не говоря за Димитрие Чуповски, за когото има два пъти по-голям текст отколкото за тези, които споменах. Да не говоря за Кръстьо Мисирков, за когото е отделено пет пъти по-голямо място, отколкото за Миладинов или Пърличев. Това е една цялостна ревизия на македонското възраждане, извършена по начин, който мога да кажа, че е по-екстремен от самия комунистически период. Смятам, че сме във време, когато създаваме история, основаваща се на приказки и тотални лъжи. В енциклопедията има и хумористични части, каквато е главата „Българското име в Македония” – защо населението в Македония в миналото се е декларирало като българско. Имаме и смешна терминология, при която държавата на цар Самуил се нарича Самуилово царство. Това е буквалното обяснение, че така се е наричала държавата. С такива мъглявини и мистификации е пълна енциклопедията и затова моята позиция е ясна: този прахоляк, която се вдигна с албанците, е маска, за да се скрият останалите глупости, написани в енциклопедията.
Агенция “Фокус”: Енциклопедията предизвика и реакция на съседни страни. Посолствата на САЩ и Великобритания също реагираха. Каква е целта на това произведение според Вас?
Любчо Георгиевски: Аз наистина не знам каква е целта, но в частта за албанците, в частта за македонците, в частта за НАТО четете сръбския почерк. Четете текстовете от сръбска „Политика”, които излизат през всичките тези години. Смятам, че днес сръбската политика е по-мека от онова, което днес имаме в Македонската енциклопедия. Най-вероятно целта е тази, която се казва досега – Македония да престане да се движи по пътя на евроатлантическата интеграция. Може това да е малко по-ярко изявление. Но може да става дума и за лично доказване на екипа около Блаже Ристовски, екип, който години наред прави свои мистификации на македонската история, които не са нищо друго освен реализиране на програмата на Новакович и Гарашанин. Този път обаче това е толкова ясно и толкова видимо, че тези хора вече не се и срамуват. Второто нещо, което искам да кажа, е, че сегашното управление било доволно от факта, че политиците са представени по техен аршин. Но мисля, че има доста сериозни хора и сред управляващите, които няма да се съгласят с тази енциклопедия. Затова мисля, че това е проект на тази група около Блаже Ристовски, когото най-накрая видяхме в истинска светлина.
Агенция “Фокус”: Как ще окачествите реакцията на албанците в Македония?
Любчо Георгиевски: Мога да кажа, че с някои части те се чувстват обидени. Начинът, по който се реагира, обаче и изявленията на техните политици – виждам протести по улиците, това е абсолютно некоректно. Аз имам една теза – това е интелектуално произведение и трябва да има интелектуална дискусия. Моите изявления са съвсем ясни – там не са обидени само албанците, а и македонците. Реакцията не е справедлива, но това говори за цялостните отношения на македонците и албанците, но това е една друга, много по-сложна тема. Това, което често говоря, е, че македонските и албанските отношения може днес да бъдат добри, а утре - в предвоенно положение. Мисля, че става дума за прекаляване от тяхна страна – дали е оправдано или не, това е съвсем друго, но смятам, че се прекалява с това напрежение.
http://focus-news.net/?id=f13059
Редактирано от модератор: Добавен текста на материала от цитирания източник.