Иван Грозни погубва Казан, за да срине Волжка България
Реки от кръв и сриване на цветущия град заедно с библиотеката му
съпътстват варварския акт
България, известна днес като Волжка България или като Волжко-Камска България, е средновековна държава, обхващаща територията около сливането на реките Волга и Кама. Смята се, че Волжка България е основана около 660 г. от хан Котраг, един от синовете на хан Кубрат. Страната обаче става независима едва след като отхвърля хазарския хаганат в края на 9-и или началото на Х век.
Волжка България просъществува чак до XIII век, когато въпреки грандиозната победа в т.н. "Овнешка битка" в крайна сметка е разрушена от набезите на монголо-татарите и
става част
от държавата
Златна орда
като няколко постоянно бунтуващи се български княжества. Според хрониките "Джагфар Тарихи" на Бахши Иман от XVII век, чиято достоверност се поставя под съмнение от съвременните учени, Волжка България става васал на монголите и български войски участват в походите на Бату в Полша, Великото литовско княжество и Унгария.
Територията на Волжка България се отделя от Златната орда през XV век под името Казанско канство, което е завладяно през 1556 година от руските войски на Иван
IV Грозни
(1533-1584). Казанското канство е пряк наследник на Волжка България, за което свидетелства дори най първото име на град Казан - Булгар-Ал-Джахид - Новият Булгар. Според редица волжки историци от днешните идел-уралски републики единствената съществена разлика между Казанаското канство и Волжка България е, че столицата се е преместила. А тъй като Казанското канство е било на ключов търговски път, то било апетитна хапка за руските амбиции да завладеят цяла Азия. Входната врата за осъществяването на това била именно Волжка България, която за съжаление става жертва на руската имперска политика.
Как пада Казанското канство, това историята ни ни представя твърде лаконично - нещо като "тогава и тогава великият Иван Грозни смачка нищожните българи..." Само че не е било така. И макар руснаците да се оправдават, че: "Българските канове са направили 40 последователни атаки над руски територии, главно в регионите Нижни Новгород, Владимир, Вятка, Кострома и Галиш, в първата половина на XVI век", това е просто опит
да се оправдае
варварското
избиване
на населението на един многолюден град и търговски център. Ако човек разгръща страниците на книгата "Пълна колекция на руските хроники", може да се удиви от небивалиците. В бълнувания се стига дотам, че се твърди, че Иван Грозни е нападнал Казанското канство не заради имперска политика, а защото "българите, предвождани от Крал Мохамед Гирай, пленили 150,000 роби". От това човек би заключил, че половината население на тези северни земи е отишло в плен на българите, което е абсурд.
Ето какво пише в спомените на един от руснаците, обсаждали Казан: "Вече около пет седмици россияните стояха под Казан и убиваха излизащите от града не по-малко от десет хиляди неприятели... Никой не се предаде жив, спасиха се малко... ранените... Градът беше завзет,... убиваха всички, които се намираха в домовете или в ямите; вземаха в плен жени, деца или чиновници,... сечта престана но кръвта се лееше... Царският дворец, улиците, крепостните стени и дълбоките ровове бяха запълнени с мъртви,... тела се носеха по реката..."
Обсадата на Казан продължила 40 дни. Градът паднал на 2 октомври 1552 г.
Историята е
запазила името
на последната
българска царица
Сююмбике, което е еквивалент на българското женско име Люба, от Сюю - любов. Приставката "бике" просто означава "жена, госпожа, дама". Царицата остава вдовица през 1551 г. и се заема сама с управлението на държавата и възпитанието на сина си. В летописа "Казанска история", написан няколко години след падането на града, се разказва покъртителна история за напускането на Казан от Сююмбике.
Царица Сююмбике в плен Подобно на Патриарх Евтимий, и тя е била основна духовна опора на населението в града и последна надежда за благополучен край на войната. Отивайки в мавзолея на съпруга си, ден преди да падне градът, тя казва, ридаейки:
"Досега аз бях канска съпруга, а ето станах нещастна робиня! Вече не мога и да плача, сълзите ми изсъхнаха, очите ми ослепяха и гласът ми изчезна!"
Последните думи на Сююмбике са били за града: "О нещастен, обезкръвен град! Няма го в теб вече онова минало величие! Какъв си бил и какъв си станал! Бил си господар, а сега си само жалък роб! Къде са твоите царски софри и празници? Къде са щастливите лица на момите и жените? Живял си Казан красиво и богато. А сега по твоите улици текат реки от кръв и сълзи. И нямам никакъв късмет да изпратя известие на родния си баща!"
Когато Иван Грозни срива град Казан, той се провъзгласява за "цар на българи и руси". Богатствата на града са изнесени към Москва. В "Казанска история" се говори за 16 кораба злато.
"Россиани плаваха в изобилие, вземаха каквото си искат: хляб, мед, домашните животни, опожаряваха селищата, убиваха жителите... Къщите бяха красиви и богати,... в тях имаше скъпоценности,... пленяваха само жените и децата..."
Изгорена е и Казанската библиотека.
„Василий Блажени“ - паметник на погрома
Победата над е изобразена върху герба на Москва - руски воин пронизва барадж (дракон, предпазващ българите от всякакви зли духове и вражески армии), което е символ на победата над Волжка България.
Но гербът на Москва не е единственият спомен и символ на победата над волжките българи. Самият Иван IV Грозни, като човек във висша степен мегаломан, заповядва да се съгради църква, символ на победата, с куполи за всички светци, каквато "светът не е виждал. Катедралата "Свети Василий Блажени", по руски известна като "Собор Покрова", се издига през 1588 г. в Москва.
Катедралата "Василий Блажени" в Москва Легенда разказва че Иван Грозни толкова се впечатлил от това здание, че заповядал да убият архитекта - Постник Яковлев, защото се страхувал да не би някога този архитект да създаде нещо още по-красиво. (Яковлев е човекът, който създава плановете на Казанския Кремъл, с което добил славата си.) Катедралата има редица куполи, в форма на чалма, украсени по най-чудни форми, символизиращи чалмите на волжките българи, върху които е било забивано копие (респективно - кръст). Цялото здание е един своеобразен паметник на българското падение.
http://www.arhiv.vestnikataka.bg/archive.php?broi=1734&text=&fromDate=&toDate=&newsID=98664.