Автор Тема: Цар Фердинанд I  (Прочетена 2462 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4856
  • Country: bg
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.11 Firefox 3.0.11
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Цар Фердинанд I
« -: Юни 29, 2009, 20:02:06 »
"Българският народ е крава, която трябва да доиш до изтощаване....друг е случаят с моя син (Цар Борис ІІІ - бел.ред.), който има търпението да мирише потта на мръсните българи и да се подписва за спомен на техни тефтерчета..." Ще сърба и той попарата на българановците, ако не тръгне навреме по пътя, който аз следвах и който се стараех да очистя от балканджийските потурановци".
Това са само част от съветите на Цар Фердинанд към неговия син Цар Борис ІІІ, който са събрани в книгата "Цар Фердинанд, циник, измамник, лицемер". Книгата е вече на пазара, благодарение на архивиста Цочо Билярски.
БГНЕС публикува част от "най-силните" съвети на Фердинанд, който на 3 октомври 1918 година само три часа след като е абдикирал напуска България завинаги, заедно с архива да двореца.
- "Царедворците не са били никога интересни. Те са блюдолизци и колкото повече ги обсипваш с подаръци и пари, толкова по-лигави и глупави стават. В моя дворец, едно време в София, само жените и слугите проявяваха малко слободия, но и едните и другите, са лишени от разум".
- "Имаш щастието да царуваш на един народ, който не познава силата и значението на науката, на идеите и техническото им приложение. Тоя български народ вярва още, че мисълта не е стока, а той иска стока да произвежда. Меркантилният му дух, в първобитно състояние на истина, е още доминирующ в живота му и това не изпущай от предвид".
- "Ти трябва винаги да настройваш българите един против друг, да ги разединяваш и да взимаш мълчаливо страната на властта. За тая цел около теб трябва да има най-безсъвестни хора, които за пари ще ти устроят по-добра лична полиция от Хамидовата, и тогава ще знаеш какво се крои в Ючбунар, Куру-баглар или в Кушу-кавак или Лопошна. Избирай, впрочем, за твои тайни агенти не чистокръвни българи".
- "Морално българският народ е недорасъл, а физически е просто за оплакване. Това обстоятелство, взето в общия му размер, ще улесни и твоята задача. Няма нужда да притежаваш добродетел или да се преструваш, че ги притежаваш".
- "Българският народ има само един идеал: да се обогати. Заради това, пази се да не му попречиш и затваряй си очите пред кражбите. Помилвай някак си незабелязано крадците, особено тези на държавни суми и дръж списъка им затворен в твоето бюро. Когато тоя списък се увеличи, да бъде в процент 10% от населението, то ти си спасен. Знай, че царете се крепят от разбойниците, но те са жертва често на разбойниците, когато не са ги щедро възнаградили".
- "Най-добрият извор да се обогатиш са военните доставки и заемите. Върши ги чрез германците, защото те са по дискретни и няма един ден да те омаскарят, както се опитаха французите с мен и русите, когато императорът ми даде три милиона франка, уж личен заем, който впрочем аз не върнах".
- "Честността се състои в това да не присвояваш чуждото. Българите, твоите сега възлюбени поданици, не познават що е добродетел. Те крадат от памтивека и го смятат това дори за почтен занаят. Понеже не е срамно да крадеш, прието е това да се върши на открито. Главно правило е, че не може да се краде освен много. Между твоите поданици се съдят всяка година, а това беше и в мое време, с хиляди кокошкари и лежат в затвора, за кражби на дребно от държавната хазна. Законите не улавят големите кражби".
- "Лицемерието е основната добродетел на царете. Това е много тачено в нашия, в Кобургготския род, така също и у българския народ. Ти трябва да го притежаваш във висша степен, ако искаш чрез лицемерието да обезоръжаваш поданиците си".
- "Патриотизмът служи да оправдае успешните войни и да узакони военните разходи, защото народът мисли, че войската, която той плаща, трябва да служи да го пази от външни нападения, когато всъщност войската пази само теб против възможния гняв на народа". http://dnes.dir.bg/2009/06/29/news4685459.html
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен bulgarian085

  • Registered user
  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 291
  • Country: 00
  • Карма: +76/-32
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.24 Opera 9.24
  • Зодия: Libra Libra
Re:Краят на един цар (Фердинанд I)
« Отговор #1 -: Юни 29, 2009, 21:40:47 »
историческа чалга

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4856
  • Country: bg
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.14 Firefox 3.0.14
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re:Краят на един цар (Фердинанд I)
« Отговор #2 -: Октомври 16, 2009, 18:56:52 »

Да се знае, че след абдикацията си, Фердинанд не спира да се интересува от българската съдба и по всякакъв начин гледа да помага на българите. Пример е писмото му до Хитлер, иска ревизия на Ньойският договор, следва връщането на Южна Добруджа.
Цар Фердинанд има тази незавидна и трагична съдба да види погребан нашия национален идеал след пробива на Добро поле на 15 септември 1918 г., да загуби две съпруги (Мария Луиза на 19 януари 1899 г. и Елеонора на 12 септември 1917 г.), да живее в изгнание 30 години и в края на живота си да научи за смъртта на двамата си сина Борис III (28 август 1943г.) и Кирил (1 февруари 1945 г.), след което е ням свидетел и на края на монархията у нас, настъпил на 8 септември 1946 г. след проведен “референдум”.

Един от малкото светли мигове в нерадостния му живот е участието му в сватбата на цар Борис с Джована Савойска в Асизи на 25 октомври 1930 г.

В интерес на истината след абдикацията си Фердинанд Сакс Кобургготски не престава да се интересува от съдбата на България, превърнала се за него във втора родина.

През 1928 г. например, когато се чества 1000 год. от царуването на Симеон Велики и 50 г. от освобождението от турско робство, бившият монарх пише с апломб: “Когато българският народ празнува своята петдесетгодишнина, нека знае, че макар и далече от него, една изпълнена с болка, страдаща душа се вълнува от най-сърдечни пожелания за доброто му и светло бъдеще”.

9 години по-късно, в писмо до Константин Калчев (от 7 юли) Фердинанд изплаква болката си, че за 50-годишния юбилей от избирането си за български владетел, на него му е отказано официално честване, за да види отново България – “Аз изпитвам и една душевна тъга, че за тоя 50-годишен юбилей не мога да бъда в любимия мой стар престолен град Търново, в който аз получих моето Българско кръщение”, като “на 50-годишнината на моето избиране за Български държавен Глава, моите страдания се увеличават и от мисълта, че надеждата ми да видя още веднъж тази страна, на която посветих и пожертвувах младините си – изчезва”. Фердинанд посреща с радост раждането на престолонаследника Симеон на 16 юни 1937 г. и следи с гордост усилията на сина му в държавното управление, които дават плод в процъфтяваща България на двадесетата година от встъпването му на трона на 3 октомври 1918 г.

Когато назряват условия за мирна ревизия на Ньойския договор Фердинанд Сакс Кобурготски също се включва в инициативата с прочутото си писмо до Хитлер от 7 юли 1940 г., в което моли “в името на падналите през Световната война под моето командуване храбри български войници и от името на моя тогава така тежко пострадал български народ, който гледа на мене като на единствен виновник за тогавашната катастрофа и нейните по-нататъшни последствия, да бъде поправена неправдата, нанесена на България от Антантата.”

Хитлер отговаря благосклонно, а на 7 септември и под германски натиск по Крайовската спогодба държавата ни си връща Южна Добруджа.

По-нататъшната съдба на любимата на Фердинанд България обаче не е така благополучна, особено след включването й в Тристранния пакт на 1 март 1941 г. и обявяването на война на Англия и САЩ на 13 декември с.г.

На 5 септември 1944 г. съветските войски нахлуват в страната, а на 9 септември е извършен комунистическо – звенарски преврат, който ознаменува краят на българската независимост. На 1 февруари 1945 г. сред осъдените от Народния съд на смърт е и бившият регент Кирил, който е накаран сам да си изкопае гроба.

На 8 септември 1946 год. след “плебисцит” страната е обявена за република, а от 23 ноември с.г. премиер-диктатор става съветският гражданин и агент Георги Димитров.

2 години и два дни по-късно на 10 септември 1948 г. в Кобург в присъствието на двете си дъщери цар Фердинанд затваря завинаги очи. Умира на 87 години, преживял всички свои амбиции и илюзии и видял с болка рухването на своя свят, с който е бил неразривно свързан. http://bg.altermedia.info
« Последна редакция: Март 24, 2011, 11:37:02 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен Sturmmann Батбаянов

  • Фашага
  • Respected user
  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 723
  • Country: bg
  • Карма: +124/-12
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Firefox 16.0 Firefox 16.0
http://monarchism.blog.bg/politika/2012/09/25/korespondenciia-mejdu-cari-ferdinandy-i-adolfy-hitlery.1003264




Приложение 1


Писмо на Царь Фердинандъ До Хитлеръ
Кобургъ, 07 юлий 1940 г.


    Ваше Превъзходителство, ще разберетѣ съ какво въодушевлѣние азъ като бившъ глава на една страна, която съ непоколебима вѣрностъ се е сражавала прѣзъ Свѣтовната война на страната на съюзната германска армия, и най-вече въ качеството си на пруски генерал-фелдмаршалъ съмъ следилъ полета на германския въорѫженъ народъ подъ гениалното водачество на Ваше Превъзходителство. Съ неописуемо задоволство преживѣхъ поражението и наказанието на държавитѣ отъ бившата Антанта, които сѫ били винаги мои смъртни политически врагове и които сѫ донесли толкова нещастия и бедствия на света, особено на малката България. Изказвамъ на Ваше Превъзходителство моитѣ искрени и най-горещи сърдечни пожелания за невижданитѣ и небивалитѣ въ историята дѣла и успѣхи на Нашето политическо и военно водачество!

     Постигнатитѣ победи, които откриватъ пѫтя за мирни договори, ми даватъ поводъ да поднеса на Ваше Превъзходителство следнитѣ мои мисли за благожелателно проучване. Придобиването на Добруджа бе една отъ най-важнитѣ военни цѣли на България още прѣзъ времето на Свѣтовната война. Въпрѣки нейното чисто българско население Добруджа бѣше откъсната пакъ отъ България по непонятни съображения. Ще бѫде напълно въ интереса на традиционнитѣ приятелски отношения между България и Германия и въ съгласие съ национално-политическитѣ идеи на Ваше Превъзходителство, ако тая загубена часть отъ българското тѣло бѫде върната на България именно отъ германска рѫка, а не отъ рѫката на друга страна, която се стреми да впрегне България въ своята кола чрѣзъ такова предложение. Не е нуждно да посочвамъ тукъ какви последствия за по-нататъшното развитие на Балканитѣ може да има разрешението на този въпросъ по единъ или другъ начинъ. Едно справедливо уреждане на добруджанския въпросъ въ тоя моментъ би могло да бѫде въ сѫщото времето едно лично и морално удовлетворение и едно потвърждение и оправдание на моята тогавашна политика. Отъ гледище на тогавашното положение на България като центъръ на Балканитѣ въ интересъ най-вече на сигурностьта на германския пѫтъ къмъ изтокъ ще бѫде, ако бѫдатъ засилени позициитѣ на България, като й се върнатъ загубенитѣ български области и излазътъ на Бѣло море. Отъ името на храбритѣ български войници подъ моето командуване, паднали въ Свѣтовната война, и отъ името на тъй тежко пострадалия тогава български народъ, който ме счита за единственъ виновникъ за тогавашната катастрофа и за последствията отъ нея, моля да бѫде премахната неправдата, причинена тогава на България отъ Съглашението!


Съ искрена вѣрностъ – Фердинандъ




              Приложение 2
 


Фюреръ и Райхсканцлеръ,
Главна квартира на Фюрера – 02. 08. 1940 г.


До Негово Величество
Царъ Фердинандъ Български, Кобургъ,
Августовъ палатъ

 Ваше Величество,

   Много приятелски думи, съ които Ваше Величество сте споменали германскитѣ успѣхи, ме радватъ искрено. Моля Ви поради това приеметѣ моитѣ горещи благодарности.

   За другото съдържание на дветѣ писма на Ваше Величество отъ 7 юлий т. г. длъженъ съмъ да кажа, че азъ винаги съмъ гледалъ съ особени симпатии на българскитѣ ревизионистични претенции. Може би не е далечъ времето, когато тѣ ще намѣрятъ своето осѫществяване.

На Ваше Величество твърде преданъ
Адолфъ Хитлеръ



  Откъсъ отъ книгата - "Василъ Бойдевъ - Отъ поручикъ до генералъ. Спомени"
Нагоре




Капитализъм = диктатура на капитала

Неактивен Франкист

  • банкетен революционер
  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 2476
  • Country: bg
  • Карма: +383/-52
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 16.0 Firefox 16.0
мисля че на имената не се е слагало "Ъ" отзад ,а и въобще в това писмо на всяка дума завършваща със съгласна е сложено "Ъ", което ме кара да бъда много съмнителен относно неговата истинностЪ!

Неактивен Питам

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 10
  • Карма: +2/-0
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 23.0.1271.64 Chrome 23.0.1271.64
Слага се на имена.
Най-малкото - ве ти никога ли не си виждал документи от онази епоха? Е на ти един манифест на Фердинандъ I :

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bulgarian_Indipendence_Manifesto_1908.jpg

Се някоя става книга с Иванъ Вазовъ трябва да си виждал...

Неактивен Поп Агоп

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 32
  • Country: bg
  • Карма: +16/-9
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 16.0 Firefox 16.0
мисля че на имената не се е слагало "Ъ" отзад ,а и въобще в това писмо на всяка дума завършваща със съгласна е сложено "Ъ", което ме кара да бъда много съмнителен относно неговата истинностЪ!

От дядо си поп едно да помниш: Като не знаеш какво да кажеш, по-арно си затрай, чадо!


Неактивен Франкист

  • банкетен революционер
  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 2476
  • Country: bg
  • Карма: +383/-52
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 16.0 Firefox 16.0
Слага се на имена.
Най-малкото - ве ти никога ли не си виждал документи от онази епоха? Е на ти един манифест на Фердинандъ I :

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bulgarian_Indipendence_Manifesto_1908.jpg

Се някоя става книга с Иванъ Вазовъ трябва да си виждал...


приемам критиката

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8875
  • Country: bg
  • Карма: +516/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 52.0.2743.116 Chrome 52.0.2743.116
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цар Фердинанд I
« Отговор #8 -: Август 25, 2016, 22:12:00 »
Царица Елеонора Българска

http://uchiteli.bg/public/uploads/files/Portrait_of_Tsaritsa_Eleonora_of.jpg
Цар Фердинанд I

Вековната традиция на нашата държавност не помни друг случай, в който от лявата страна на българския цар да е седяла толкова достойна жена, заслужила с делата си не само възхищението на цяла Европа, но и правото да носи като свое фамилно име името на своя народ – царица Елеонора Българска. От втората съпруга на овдовелия Фердинанд се е очаквало само да се грижи за децата му. Но за девет години царуване от мащеха на царските сираци Елеонора се превръща в Майката на Отечеството, като с личен пример започва да приучва младото българско общество към състрадание, милосърдие и дарителство.
 За сватбен подарък на новата владетелка българският народ събира солидната сума 150 000 лв. Министерският съвет ги предоставя на младоженката и още следващата година тя ги влага в изграждане на санаториума за гръдноболни деца край Варна, построен по нейно настояване в национален български стил. За нея граф Де Бурбуло, съветник и приятел на Фердинанд, пише, че тя е висока, стройна, кестенява, със силен глас. Че знае всички езици и познава цяла Европа, говори свободно и руски. Отличава се с простота, няма слабост към лукса, обича хигиената, голите стени и отворените прозорци. Пред пресата Елеонора Българска казва: „Да си царица е служба като всяка друга: чиновник във Външното министерство, началник на пожарната команда или възпитател на деца с увредено зрение. Пък и царицата е такава само в Двореца“.
 Елеонора изучава български сама – чрез разговорите при посещенията си в болници, санаториуми, заседания на благотворителни организации. Там се явява облечена в униформата на милосърдна сестра, а в китела на полковник - само когато присъства на маневри на подшефния й 24 пехотен Черноморски полк. И в същото време работи за Българския червен кръст, дарява значителни суми от личния си фонд на Дружеството за борба с туберкулозата, на Съюза за благотворителност по време на война, на дружеството „Самарянка”. Основаният от нея благотворителен фонд „Царица Елеонора” открива болници, сестрински училища, сиропиталища и ясли, безплатни ученически и детски трапезарии, както и Интернат за слепи и глухонеми деца, за чието основаване дарява 30 000 лв. А когато жълтите европейски вестници я обявяват за владетелката с най-скромен гардероб, тя отвръща: „За една царица е недопустимо да се гизди!“.
 България трябва завинаги да й е благодарна, защото царицата спасява от разрушение националния ни шедьовър – Боянската църква – българския влог в Европейския предренесанс. През пролетта на 1912 г. жителите на витошкото село решават да съборят този уникален храм заедно с фреските „от времето на царете Асеневи” и на негово място да издигнат нов. Защото старият бил малък и по време на службите черкуващите се селяните вътре не могат да се съберат. И царицата не само купува с лични средства и подарява на боянчани парцел за нов храм, но и довежда от Европа образописец. И понеже гласуваният от Народното събрание нейн личен бюджет е твърде скромен, царица Елеонора тайно продава едно от най-ценните си фамилни бижута – триредово перлено колие с цвят пепел от роза, принадлежало някога на самата Жюли Полиняк, приятелката на Мария Антоанета,  и подарено на Елеонора от баба й по майчина линия – френската херцогиня  Гаспарина Роан... Така една благородна чужденка спасява Боянската църква, за да я подари на  поколенията българи и на света, а самата тя да остане забравена.


Елеонора Българска е едновременно царицата самарянка и царицата воин. През ранната есен на 1912 г. избухва Балканската война. Тя със собствените си ръце е избродирала главното знаме на Македоно-одринското опълчение, организира курсове за милосърдни сестри, а самата тя е непрекъснато по фронтовете. В София, Пловдив и в Кюстендил са разположени болниците, издържани със средствата на царицата – 400 легла и 200 души обслужващ персонал. Близо до фронтовата линия са настанени и временни лазарети, по спирки и гари са разположени питателни пунктове за пристигащите с влака ранени. И тя – „Главната медицинска сестра на България” – е навсякъде: до последния ден на войната се намира на първа линия с риск да бъде пленена; денонощно лично осигурява спасяването не само на ранени, но и на болни от холера и петнист тиф. Или, както пише сестрата самарянка Мария Хаканова: „Тя си беше спечелила обичта на всички войници. Защото нямаше войник, който да е изказал някакво желание на Царицата-Майка – те й казваха Майко, – и да не бъде то изпълнено“.
 И тъй – до битката за Чаталджа. Главната милосърдна сестра заминава на фронта край Кюстендил. Когато гърците настъпват в Кресненското дефиле и положението изглежда неудържимо, в българския щаб пристига височайша заповед за отстъпление. Болницата на царицата със 170 души ранени трябвало да бъде изоставена на милостта на врага. И тогава – за пръв път в живота си на коронована съпруга – царица Елеонора си позволява да използва правата на своя ранг: заповядва на артилериста полк. Атанасов да й осигури преграден огън, докато ранените бъдат измъкнати от болницата и спасени. После лично поема последствията от гнева на Фердинанд, а също и Военния кръст „За храброст“, IV степен, без мечове. Това отличие тя получава след настоятелното искане на фронтоваците и командирите им. Това става със заповед, подписана от пом.-главнокомандващия ген. Радко Димитриев. Кръстът й е тържествено връчен пред войнишки строй в Кюстендил, където се е намирал Щабът на действащата армия.


Освен ордена тя получава и името, дадено й от народа – „Майка на фронтоваците”, а европейската преса я нарича „Коронования ангел на България“. Европа се прекланя пред делото на царицата. Трепва сърцето дори на далечна Америка. Президентът Рузвелт се обръща към нацията: „Да се притечем на помощ на един достоен за внимание и уважение народ, какъвто е българският. На другия край на света, през един океан и континент се намира един почернен и опустошен от войната народ. Един малък народ, който даде 44 000 от най-храбрите си синове жертва на бойните полета и 100 000 ранени и безпомощни в болниците. Един миролюбив народ, който през вековете е устоял на мохамеданските огнени вълни, днес е обезлюден от усилните си борби. Това е България. Нейната Царица и народ апелират към американците да им се притекат на помощ. Европа бе спасена за втори път от тоя малък народ. Борбата беше успешна, но нанесе ужасни жертви. Да помогнем на тоя народ, който се бори срещу общия враг на християнската цивилизация, жертвайки се да задържи мохамеданските орди в Мала Азия“ („New York American”, 21 януари 1914 г.).
  През 1915 г. царица Елеонора е поканена от президента Уилсън да посети Съединените щати. За пръв път коронована особа от Стария континент е уважена с подобно внимание. Царицата вече е болна и презокеанското пътуване, както и големите разстояния в Новия свят могат да й костват живота. „Не ме е страх. Нося си пълна торбичка с обезболяващи хапчета – казва тя на сестра си. – Длъжна съм да направя това за моята България. Америка е новата световна сила. И тя проявява интерес към нас. Точно сега, когато европейските сили ни смятат за агресор… когато сме разгромени и объркани. Повярвай ми, сестро, човек трябва да живее заради онова, което може да вземе със себе си на оня свят…”

http://uchiteli.bg/public/uploads/files/016154190_big.jpg
Цар Фердинанд I

Но на път за Хамбург, откъдето трябвало да вземе парахода за Ню Йорк, царица Елеонора усеща влошаване на състоянието си и постъпва в клиника. След три операции – оказали се напълно безсмислени – тя се решава на четвърта. Но вече е написала завещанието си. През лятото на 1917 г. царицата се връща в България, за да издъхне на 12 септември в килията на манастира „Св. Димитър” край двореца Евксиноград. Всичките финансови средства, с които е разполагала българската владетелка, тя завещава на болници, санаториуми, бедни семейства и инвалиди. Последното й желание е да бъде погребана скромно – „като прост войник!” – до стената на любимата й Боянска църква.
 Днес у нас малцина знаят делото на тази изключителна жена, наричала България „родината на душата ми” и „сбъднатата мисия на моя живот”. И че Тя е казвала: „Нашият народ е благороден, състрадателен и предприемчив, и негово е бъдещето“. С името на царица Елеонора е обозначена къса пресечка в столичен квартал, а централна софийска улица е наречена на друга българска владетелка – княгиня Мария-Луиза. Едната е майка на царя, другата е припозната от народа като Майката на Отечеството. Но кой ти слуша народа днес?! В България той никога не е бил мнозинство!

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=5&newsid=55115


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf