Автор Тема: Авантюрите на руския царизъм в България  (Прочетена 583 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Death angel

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1562
  • Country: bg
  • Карма: +189/-28
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 52.0 Firefox 52.0
Авантюрите на руския царизъм в България
« -: Септември 02, 2017, 11:30:33 »
АВАНТЮРИТЕ
НА РУСКИЯ ЦАРИЗЪМ
В БЪЛГАРИЯ



СБОРНИК ДОКУМЕНТИ
ОТ ЦАРСКИТЕ АРХИВИ

СЪСТАВИТЕЛ: П. ПАВЛОВИЧ
ПРЕДГОВОР: В. КОЛАРОВ











Държавно социално - икономическо издателство
Москва  1935


1



-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------




Книгата  „Авантюрите  на  руския  царизъм  в  България“, подготвена  за  печат  от  П.  Павлович, съдържа  непубликувани материали  от  царските  архиви,  разкриващи  съдържанието  и методите на руската завоевателна политика на балканите, както и предателската политика на българската буржоазия, действаща в услуга на руския царизъм.
Документите се съхраняват в Архива на Външната политика.
Статиите  предоставят  историческа  справка  за  руската нашественическа политика на Балканите в края на XVIII в.




2



-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------



https://georgimet.files.wordpress.com/2016/01/d0b0d0b2d0b0d0bdd182d18ed180d0b8d182d0b5-d0bdd0b0-d180d183d181d0bad0b8d18f-d186d0b0d180d0b8d0b7d18ad0bc-d0b2-d0b1d18ad0bbd0b3d0b0d1801.pdf
« Последна редакция: Септември 02, 2017, 21:19:06 от Hatshepsut »
Не падай духом, където ти падне !

Неактивен Death angel

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1562
  • Country: bg
  • Карма: +189/-28
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 52.0 Firefox 52.0
Re: АВАНТЮРИТЕ НА РУСКИЯ ЦАРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ
« Отговор #1 -: Септември 02, 2017, 11:57:12 »
Предговор


Публикуваните  в  този  сборник  документи  от  царските архиви разкриват истинското лице и действителните мотиви на така наричаната „освободителна мисия“ на царска Русия по отношение на българския народ, получил национална полунезависимост в резултат на Руско-турската  война от 1877 - 1878 г.   Създаването   на   „независимо“ българско княжество трябвало да послужи само като прикритие и етап от завладяването от Русия на подстъпите към Константинопол  по  западния бряг на Черно  море.  В продължение на десет години царското правителство влагало колосална  енергия  за укрепване  на  господството  с и  в новообразуваната квазинезависима държава, като пускало в ход всички средства на азиатско-византийската дипломация — от масовата  корупция  и  подкупи  на  политически  гешефтари  и армейски  офицери  до  организирането  на  военни  бунтове  и държавни преврати,  до  вербуването на убийци и отстраняването на пречещи на плановете му държавни дейци
на България. Ужасяваща, ненадмината по вулгарния си цинизъм картина  разкриват  секретните  инструкции  и  донесения  на царски министри и дипломати, извънредни емисари и чиновници.
Пожълтялата  хартия  на  тези  документи  пази  забележки  на монаршеския  молив.  Александър  III  е бил в течение  на  всички престъпни замисли, планове и подвизи на многобройната шайка дипломати  и  нелегални  агенти.  Той  всичко  знаел  и  всичко одобрявал.  Той  изпращал  лично  нему докладващи  емисари.  Съобщенията  за  терористични  актове  и  убийства,  носещи неприкрити  следи   от   причастност   към   тях   на правителствените  агенти,  не  предизвиквали  у  него никакво възмущение.  „Всемилостивото“ му  сърце  трогвали  само съобщенията   за   неуспехите   и  печалната  участ  на  завербуваните  от  царските  агенти  българи,  върху  които  се стоварвал юмрукът  на  страната,  отстояваща  своята независимост и свобода.
И все пак усилията на Александър III да подчини по един или друг начин България търпели неуспех след неуспех, докато той не бил принуден да признае съществуващото положение на нещата. Мъничкият народ отстоял своята държавна



3


----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------



независимост  срещу  жестоките  покушения  на  могъщия  цар. Сбъднали се пророческите думи на Карл Маркс от статиите му по източния въпрос, поместени в „New York Tribüne“ от 1853 г. Ако славянското  население  на  днешна  България  „достигне някога господство в страната, тогава — пише Маркс — няма съмнение,  че  същите  потребности,  както  и  в  Сърбия, ще предизвикат и в неговата среда антируска прогресивна партия, която неизбежно се заражда всеки път, когато някоя част от Турция стане наполовина независима“. /IX, 378/
Действително, икономическите и търговските връзки от първите дни на съществуването на младата държава създали и в България силно западофилско течение, на базата на което се образувала прогресивната антируска  партия под ръководството  на  Стамболов.  На тази партия се удало да обедини прогресивните сили на народа и да устои победоносно на кроежите и ударите на царското правителство.
Доколкото ми е известно, съветската историческа наука е  хвърлила  недостатъчно  светлина  върху политиката  на експанзия  на  царското  правителство  на  Балканите  през втората половина на миналия век и причините за поражението ѝ. Това призна и покойният М.Н. Покровск и, който даде ценни указания  за  подбора  на  документите,  влезли  в  настоящия сборник.  Въпреки  че  тези документи обхващат малък исторически отрязък и се отнасят единствено за България, все пак те хвърлят ярка светлина върху цялата политика на царското  правителство  на  Балканите.  В  същото време те показват какви съкровища се пазят в тайниците на царските архиви, още неизползвани от марксистката историческа наука. Настоящият  сборник има също огромно значение за пълното разясняване на борбата на прогресивните обществени класи  в  България срещу реакционните и завоевателските домогвания на царското правителство.  Най-важният, решаващият  етап  на  тази борба, започнала в първия ден от съществуването на съвременна България и продължила чак до Октомврийската революция, са осемдесетте години, години на бури и най-тежки изпитания за българския народ. Публикуваните документи обхващат именно този исторически период и още веднъж


4


----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------



потвърждават  правилността — и от гледна точка на международната революция, и от гледна точка на развитието на  революционното  движение  в  България — на  позицията  на непримирима  и ожесточена борба, на която българската революционна   социалдемокрация/сегашната  Българска комунистическа  партия/  под  ръководството  на  Д.Н.  Благоев винаги  е  стояла  по  отношение  на руския  царизъм  и русофилското политическо суеверие, усърдно разпространявано от реакционните партии в България.
Тези документи са много ценен материал за работа върху марксистката история на съвременна България.  Но те са запазили важно значение и от гледна точка на днешната  борба  срещу реакцията  в България.  Защото  те  се отнасят до близкото минало на страната, до вчерашния ѝ ден, неразделно  свързан  с  настоящия  исторически  период.  Те безжалостно  разкриват  черното,  реакционно  и  предателско минало  на  редица  съвременни  политически  групи  и  живи политически дейци на България, които днес воюват на фронта на фашистката реакция и влизат в конспирация с отрепките измежду руските белогвардейци срещу Съветския съюз.  На основата на тази оценка на архивните документи ние с  другаря Г.Димитров получихме разрешение от Наркоминдела да прегледаме материалите от царските архиви, отнасящи се до България, с цел публикуване. Настоящият сборник е резултат на  това  начинание.  Другарят  П.Павлович,  на  когото  ние поставихме  задачата  да  прегледа  архива  и  да  отдели  най-ценните  документи,  извърши  голяма  по  обем  детайлна  и отговорна работа, която заслужава всякаква похвала. В това всестранно му помагаха отговорните ръководители на архива.


Москва, 15 ноември 1935 г.                В. КОЛАРОВ



5


----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------



Не падай духом, където ти падне !

Неактивен Death angel

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1562
  • Country: bg
  • Карма: +189/-28
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 52.0 Firefox 52.0
Re: АВАНТЮРИТЕ НА РУСКИЯ ЦАРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ
« Отговор #2 -: Септември 02, 2017, 12:42:27 »
Въведение

Руският царизъм и България през 80-те години на XIX век



Съгласно Берлинския договор откъснатите от отоманската империя  след  Руско-турската  война/1877—1878/  български провинции  се  разделиха  на  Княжество  България,  намиращо  се във  васална зависимост  от Турция,  и  Източна  Румелия — автономна провинция под върховната власт на султана начело с генерал-губернатор от средите на християните. Според параграф VI и VII на Берлинския договор в продължение на 9 месеца Русия трябваше да държи в двете провинции войска от 50 хил. души и трябваше  да  установи  гражданско  управление,  да  изработи проект  за  органически  устав/Конституция/  и  да  свика  Велико народно събрание за утвърждаване на Конституцията и избор на княз за българския престол. С пребиваването им в България се създаваше възможност за превръщането на временната окупация в постоянна, а самата България — в  отвъддунавска  губерния. Пред царизма се изправяше въпросът за завладяване на България, но  международната обстановка поставяше сериозни трудности по  пътя  му.  Завладяването  на  България  трябваше  да  бъде осъществено  „по незабележим начин“ и  при  това  така,  че  да изглежда  като  „сбъдване на желанията“ на самия български народ.
Оттук неизбежно произтичаха търсенията  на царизма на нужната му българска „общественост“.
С на шествието на царските пълчища избягаха значителен брой турски земевладелци и феодали, в чиито ръце се намираха главните  земеделски  фондове  на  страната.  Техните  земи  бяха заграбени от българските селяни.
Това  означаваше  решителен  удар  по  феодално - помешчическата собственост, разпадане  на феодално-крепостническия строй и с това — превръщане на България в страна на дребната селска собственост.
По този начин войната предизвика дълбок социално-



6


----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


икономически преврат, като разчисти пътя за капиталистическото развитие на страната. Като отне на България външните  пазари  и  преди  всичко  турския  и  босненско-херцеговинския и като ѝ остави  в наследство старите турски търговски договори със западните държави /почти свободен внос на  стоки  от  западноевропейските  капитали стически  страни/, войната ускори разлагането на стария феодален строй в града и селото.
Този процес на разлагане се съпровождаше от бърз растеж на кулачеството и лихварството, усилено изкупуване на земи от представители на лихварския капитал в селата, от разоряване на големи маси занаятчии и пауперизация на селячеството.
Протеклият преврат  в социално-икономическите отношения  оказа  своето  влияние  и  върху политическата  борба през първите години от съществуването  на  новото  княжество. Най-многобройната и политически най-активна група сега бяха дребната  градска  буржоазия и масата  на дребните селски собственици
[1].   Икономически  разклатените, но политически твърде активни чорбаджии — тези бивши едри земевладелци и представители  на  едрата  търговска  буржоазия — със тавяха обществена сила, враждебна на селячеството и градската дребна буржоазия, а също и на зараждащата се промишлена буржоазия.  Точно между тези две сили непосредствено след Освобождението се водеше ожесточена борба, която намираше политическото  си  изражение  в борбата  на  две  партии — на либералите и на консерваторите.

------------------------------------------------------------------------------------------------
1. Д. Благоев, Принос към историята на социализма в България. „Освобождението извърши пълен социален преврат в освободените части на България. След Освобождението България стана страна на дребнобуржоазното владение и производство, което е изходна точка и необходимо условие за зараждането на капиталистическата форма на производство. Дребната буржоазия и селската маса от дребни стопани съставляват основната обществена класа. Този преврат в социално-икономическите отношения определя политическата и обществената борба през първите години на политически живот в България.“/стр. 61/


7


----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Консерваторите, които защитаваха интересите на старите едри земевладелци, чорбаджиите и лихварите, които се стремя ха към  реставрация  на  феодално-крепостническите  отношения и държаха за неограничена монархия с аристократични учреждения,  бяха  партия  на  реакцията. Либералите, които представяха на дадения етап не само интересите на зараждащата се промишлена буржоазия, но и интересите на селяните и занаятчиите  в  борбата  им  срещу  феодално-помешчическата реставрация,  отстояваха  конституционно-демократичния ред в държавата.
Тази  ожесточена  политическа  борба  се  разгърна  в условията на руската окупация, когато царските генерали правеха всичко, което можеха, за да завладеят България и да я превърнат в отвъддунавска  губерния.  Като  експлоатираше разпространените   сред   масите   русофилски илюзии, първоначално  царизмът  се  опираше  преди  всичко  на реставраторската  партия  на консерваторите, полагайки  всички усилия да подчини на влиянието си и либералната партия. Хазяйниченето на царизма в България започна след Берлинския  форум  с  десетмесечно  управление на руския императорски комисар Дондуков, разпореждал се в страната самовластно  и  безконтролно.  Комисарят, който действаше под ръководството на руското Министерство на външните работи, представи проект за „органически  устав“ на  държавното устройство на България.
В  свиканото  за  утвърждаване  на  представения  проект българско  Народно събрание този  проект, поддържан от консерваторите, срещна опозиция от страна на либералите, които имаха в събранието огромно мнозинство. Събранието отхвърли руския  проект и прие демократичната,  т.нар.  Търновска
конституция.
Обаче това поражение не спря завоевателната дейност на царизма.  Въздигнатият от Русия на българския  престол  княз Александър  Батенберг, племенник на Александър II, състави кабинет от консерватори, обкръжи се с руски генерали и едного от  тях — генерал  Паренсов,  Въведе  в състава  на кабинета с портфейл на военен министър.


8


----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------



Не падай духом, където ти падне !

Неактивен vailen

  • Respected user
  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 407
  • Country: bg
  • Карма: +122/-13
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows NT 6.3 Windows NT 6.3
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
Re: АВАНТЮРИТЕ НА РУСКИЯ ЦАРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ
« Отговор #3 -: Септември 02, 2017, 13:59:39 »

Хубаво написана книга, но...
Латентните русофили(русофоби) трябва да благодарят на комитата за това, че изкараха кирливите ризи на руският царизъм, но освен идейно изчерпана и примитивна антируска пропаганда друго не могат да измислят. Например, не могат да отидат в Русия и да изтребват руснаци или да правят далавери, от които РФ да губи. Както и при русофилите винаги е по-лесно да се воюва пред компютъра...    :rofl:
« Последна редакция: Септември 02, 2017, 14:01:52 от vailen »
България над всичко!


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf