Автор Тема: За любителите на немското превъзходство  (Прочетена 6043 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Иван Иванов

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 641
  • Карма: +253/-63
  • Пол: Мъж
80cm Kanone in Eisenbahnlafette "Gustav Geraet"
80cm K (E)


История

Истината около това оръдие е замъглена от много митове, но следната история е общо-взето максимално истинна:

Идеята за това оръдие се оформя някъде през '35та, когато Heereswaffenamt пита Круп какво оръдие би могло да потроши линията Мажино при директна атака. От Круп изчисляват, че калибърът трябва да е между 70 и 100 см. През '36та Хитлер посещава Круп и след разговор по въпроса, пита дали е възможно да се построи такова оръдие. От Круп казват, че може, но ще е много трудно. Хитлер не поръчва нищо определено, но Густав Круп си знае работата и е започната инженерна работа по въпроса. През '37ма официално е одобрено построяването на оръдието.

Поради огромните габарити построяването му отнема ок. 4 години. В края на '40та е готово и през '41ва дава първите си тестови изстрели. Тогава Мажино вече е преодоляна отдавна, но Хитлер настоява да бъде завършено възможно най-скоро. В началото на '42ра официално е събрано оръдието в Ругенвалде и е демонстрирано пред Фюрера. Наречено е "Густав" в чест на Густав Круп. В същото време второ оръдие, "Дора", е завършено, и елементи за трето са в строеж. Проблемът е, че в момента на завършването им, оръдията са вече безпредметни, понеже в Европа не са останали никакви вражески тежки укрепления.

Цел обаче се появява през първата половина на '42ра. Немското настъпление в Крим достига до Севастопол, който представлява силно укрепен пристанищен град, обкръжен от укрепления, някои от които датират от Кримската война през 1854-56. Вермахтът вижда в това идеален обект за показна масирана класическа операция по превземане на крепост с огромна пропагандна стойност. За целта са събрани многобройни обсадни оръдия, някои още от Първата Световна, други модерни ракетни системи. Идват и 600мм мортири "Карл". Примадоната на мащабното представление е напълно заслужаващия такава роля "Густав" (всъщност практически това е единствената роля, която е способено да изпълнява...).

Оръдието е домъкнато по специална вниматлено положена железопътна линия. На избраната позиция, Бахчисари, 16км северно от Севастопол, е положена бойната четирикратна ж-п линия в полуокръжност, защото оръдието е с неподвижен лафет и това е единствения начин за прицелване. Зад тази линия до 1.2км се простират бараките на прислугата и площите за сглобяване, муниции и обслужваща техника.

Първия си боен снаряд оръдието изстрелва на 5 юни 1942 като част от масираната канонада по града. Първите цели са брегови укрепления на ок. 25км от оръдието. Те са разрушени из основи само с 8 снаряда. Следващата цел е укреплението "Сталин", разрушено същия ден с 6 снаряда. Общо за първия ден са изстреляни 14 снаряда, което е отличен резултат за чудовищния калибър. На 6 юни оръдието изстрелва 7 снаряда по още едно укрепление - "Молотов" - , а след това още 9 по погреб с муниции, намиращ се на 30м под морското дъно, построен така, че да бъде неуязвим от конвенционални оръжия. Но Густав е крайно неконвенционално оръжие, и погребът е разрушен изоснови. В процеса е затрита и малка платноходка. На 7ми са изстреляни 7 снаряда по външно укрепление, което е подлежало на пехотна атака. Следващите дни до 11ти са дадени за профилактика на оръдието. На 11ти 5 снаряда са изстреляни по укреплението "Сибир", а на 17ти са изстреляни последните 5 снаряда по укреплението "Максим Горки".

С това приключва бойната биография на оръдието. След доста зрелищния си дебют, оръдието е върнато в Есен за ремонти. Пробите и профилактиката, заедно с бойното използване, достигат края на живота от 300 изстрела на оръдието и цевта му трябва да се смени. Идва ред на Дора - през август '42 е изпратена при Сталинград, но няма данни за дейността й там. При съветското контранастъпление е изтеглена доста бързо.

От там нататък информация за оръдията почти няма. През '43та и двете са в Ругенвалде за някакви тестори стрелби. Предполага се, че Густав за малко се появява край Ленинград, но обсадата свършва преди да може да бъде задействано. По-нататък нищо не е известно до Май '45та, когато 3та американска армия намира части от Густав в Бавария. Части от Дора и от третото оръдие са намерени в Круповата фабрика в Есен и на тестовия полигон Мепен. Днес са останали само няколко неактивни снаряда из музеите.

За финал - това най-голямо оръдие в историята не е нищо повече от кощунствено разхищение на време и ресурси. За цялата война то изстрелва едва 48 снаряда. Просто в съвременната война няма място за такива мастодонти и съвсем показателен е факта, че единственото му бойно използване е при старата крепост Севастопол.


Конструкция

Общото тегло на оръдието е 1344т. Такава грамадна конструкция е трябвало да може да се разглобява на части и така да може да се транспортира от нормален влак. Сглобено, цялото достига 42,976м дължина, 7,01м ширина и 11,6м височина. За транспорт цялото се разглобява на множество компоненти, които се превозват със стандартни транспортни влакове. При пристигане на позиция се полагат четири успоредни влакови релси за самото оръдие плюс две външни за двата 10т кранове, които също пристигат разглобени. Първо се извеждат двете части на грамадния лафет, прикачат се една към друга и върху тях се построява част по част цялото оръдие. Целия процес по подготовка на позицията и сглобяване на грамадното оръдие отнема три седмици и прислуга от 1420 души, командвани от Генералмайор. Ок. 500 от тях са директна прислуга на оръдието, останалите са допълнителен обслужващ персонал. Към оръдието са прикрепени разнообразни части, вкл. собствен щаб за планиране и разузнаване за определяне на целите, както и голям брой противовъздушни и охранителни части. Има и малка група инженери надзорници от Круп.


Технически данни:
Калибър: 800мм
Дължина на оръдието: 32480мм
Дължина на цевта: 28957мм
Възвишение: +10" до +65"
Бойно тегло: 1328.9т
Дължина по буферите: 42976мм

снаряди:
- Експлозивен с тегло 4800кг (400кг взрив) и макс. обсег 47км
- Бетонобоен с тегло 7100кг (200кг взрив) и макс. обсег 38км



Картинки:






Източници:

http://forum.boinaslava.net/

https://www.blogger.com/feeds/12244461/posts/full?start-index=820&max-results=13



Редактирано от администратор: Подмяна на невалиден линк с валиден.
« Последна редакция: Септември 23, 2016, 20:28:48 от Hatshepsut »

Неактивен Бай Иван

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1377
  • Country: bg
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Re: За любителите на немското превъзходство
« Отговор #1 -: Декември 17, 2006, 16:44:49 »
                         Доста неефективно по отношение на придвижване и дислокация. Това докато разположиш, няма да остане разузнаване дето да не е разбрало.

Неактивен MAGADAN

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 627
  • Карма: +101/-15
  • Пол: Мъж
Re: За любителите на немското превъзходство
« Отговор #2 -: Декември 17, 2006, 17:00:10 »
" За финал - това най-голямо оръдие в историята не е нищо повече от кощунствено разхищение на време и ресурси. За цялата война то изстрелва едва 48 снаряда. Просто в съвременната война няма място за такива мастодонти и съвсем показателен е факта, че единственото му бойно използване е при старата крепост Севастопол. "

Абсолютно вярно - типична хитлерова мегаломания. Служил съм на 122 мм гаубици и 130 мм оръдия - далекобойност съответно 25 и 40 км. Разбира се разрушаваща способност на конвенционалния снаряд - несравнима с тази на Густав, ама 130 - таците имаха и ядрен заряд.  ;)

Неактивен Иван Иванов

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 641
  • Карма: +253/-63
  • Пол: Мъж
Re: За любителите на немското превъзходство
« Отговор #3 -: Декември 18, 2006, 01:00:45 »
Основното му пердназначение е унищожаването на силно укрепени дълготрайни отбранителни съоръжения - сиреч, обсада на крепости. Както показва опитът от ВСВ, подобна задача може да бъде успешно разрешена и със силите на корпусната/РГК артилерия - не случайно в нея влиза специален клас оръдя - мортири, немците да речем имат много добра 211 мм мортира модел 1918 г., сходна задача може да се разрешава с помощта на далекобойни оръдия, влизащи в състава на РГК артилерията, като 211 мм оръдие К-38.
Въобще, направих си труда да направя едно сравнение на наличните тежки оръдия на Вермахта и общо взето заключението е следното:

3 х 211 мм мортири модел 1918 г. имат същата огнева производителност като едно 807 мм оръдие "Дора"/"Густав", като същевременно му остъпват в обсега с 62% (17 срещу 45 км), но пък всяка една моритира тежи само 1,2% от масата на 807 мм (и съотношението в цената е сходно) или батареята от три мортири ще тежи само 3,6% от масата на 807 мм.

3 х 211 мм оръдия К-38 превъзхождат по огнева поризводителност едно 807 мм оръдие "Дора"/"Густав", като същевременно му остъпват само с 24% в обсег (34 км срещу 45 км). СЪотношението на масите показва че едно 211 мм оръдие е само 1,88% от масата на 807 мм, съотношението в стойността е сходно или батареята от три 211 мм оръдия ще тежи само 5,4% от масата на 807 мм.

3 х 420 мм мортири "Гама" (от ПСВ) имат по-голяма огнева производителност от едно 807 мм оръдие "Дора"/"Густав", като същевременно му остъпват в обсег с 69% (14 км срещу 45 км), но пък сотношението на масите е в полза на 420 мм мортира, която тежи само 10% от масата на 807 мм (или три ще тежат 30% от тази маса).

Допълнително следва да се спомене и 210 мм ЖП оръдие К-12, което има обсег от 115 км (т.е., с 255% по-голям от този на 807 мм), макар че му отстъпва тъврде много по огнева производителност при маса 22% от тази на 807 мм.

Така че има достатъчно добри и евтини артилерийски решения на същия проблем (тук следва да се спомене и 600 мм самоходна мортира "Карл", да речем, или пък 320 мм самоходна реактивна минохвъргачка, както и множеството варианти на "Небелверферите"). ВЪобще, 807 мм оръдие е възможно най-неефективният и неикономичен вариант, при положение, че е в пъти по-уязвимо от въздушни, наземни атаки и саботъж, допълнително се превозва в пъти по-бавно и трудно, а за подготовката на огневите му позиции трябват седмици. В допълнение към това сравнение следва да се спомене, че останалите споменати артилерийски установки са значително по-универсални по приложението си.

Да не говорим, че същите задачи могат да се решават и по други способи - чрез въздушен десант на инженери, чрез пионерна атака, авиобомбардировки, обстрел със силите на флота и т.н. (или съчетание от тези средства според ситуацията). Като цяло тези две оръдия не са повече от безсмислен куриоз - като "Маус"-ът или да речем планираните 1000 тонни многокуполни танкове.

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=5227&page=2&pp=25&highlight=Gustav+Geraet



Редактирано от модератор: Добавих линка към източника на информацията.
« Последна редакция: Октомври 29, 2011, 07:58:31 от Hatshepsut »

Неактивен Петкан

  • Site Supporter
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8444
  • Country: bg
  • Карма: +1284/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 16.0.912.63 Chrome 16.0.912.63
    • http://www.spletnik.ru/avatar/2000/1831.jpg?908
Re: За любителите на немското превъзходство
« Отговор #4 -: Януари 04, 2012, 23:16:39 »
Ужасният "Тирпиц"-кораб-легенда без изстрелян снаряд





В строеж от 2 ноември 1936г
Спуснат на вода на 1 април 1939 г.
В експлоатация от 25 февруари 1941г
Потопен на 12 ноември 1944г
Силова установка   12 парни котли Wagner
3 турбини Brown Boveri & Cie
Мощност   163 026 к. с. (121 МВт)
Винтове   три трилопатни винта с диаметър 4,7 м
Скорост   30,8 възела (57 км/ч)
Далечина на плаване 8 870 морски мили (16 400 км) със скорост 19 възела (35 км/ч)
Екипаж   2 608 човека: 108 офицери и 2 500 моряци (1943)
Въоръжение
Артилерийско въоръжение:   8 × 380 мм/L48.5 SK-C/34 (4 × 2)
12 × 150 мм/L55 SK-C/28
16 × 105 мм/L65 SK-C/37 / SK-C/33
Зенитна артилерия   16 × 37 мм/L83 SK-C/30
12 × 20 мм/L65 MG C/30 (единични)
72 × 20 мм/L65 MG C/38 (четворни)
Торпедно-минно въоръжение:   2 × четири 533-мм торпедни апарати, с торпеда G7a T1



Tirpitz_camouflaged

Трудно е да се обясни, защо бисерът в короната на немския военноморски флот не изстрелва и залп срещу вражески кораб. Но още по странно е, че без да изстреля и един единствен снаряд и без да помирисва театъра на бойните действия, той е главният виновник за потопяването на един от конвоите на съюзниците(Конвой PQ-17)
Фюрера е много засегнат от загубата на Бисмарк и решава Тирпиц по никакъв начин да не бъде сполетян от съдбата на близнака си. Така че нарежда да се дислоцира в сигурни води, каквито са далечните и недостъпни норвежки фиорди, които по онова време са в ръцете на германците. От този момент започва тъжното странствуване на Тирпиц по различните пристани на скандинавските брегове,Подходящият случай изниква, когато важен съюзнически конвой, от близо четирийсет кораба, се насочва към съветското пристанище Архангелск. Този маршрут е от жизнена необходимост както за Червената армия, така и за изхранването на руското население.

Когато конвоят минава близо до норвежкия бряг, Тирпиц получава заповед да вдигне котва. Те, които редовно разузнават позициите на линейния кораб, разбират ужасени, че той не е закотвен в никое от пристанищата и предполагат, че немците са решили да хвърлят срещу конвоя най-добрия си кораб. Въпреки защитата на съюзническата ескадра повече от сигурно е, че появата на Тирпиц би нанесла големи поражения на формированието.
За да избегне възможната гибел на ескадрата, нарежда на корабите да се разпръснат оставяйки конвоя беззащитен. След като анализират положението, англичаните стигат до заключението, че загубата на няколко търговски кораба е за предпочитане, отколкото да бъдат изложени на опасност ценните им бойни кораби. Те изобщо не си дават сметка, че това решение е излишно, тъй като по това време Тирпиц се намира закотвен в друго сигурно пристанище, като изпълнява заповедта на Хитлер да не се излага на никаква опасност.

Тази необяснима грешка на съюзническото морско командване оставя без никаква защита транспортните кораби които са унищожени от немските подводници и самолети. Потопяването на беззащитни кораби в паническо бягство е детска игра за обиграните летци и подводничари. Двайсет и пет съюзнически кораба потъват на дъното и само два успяват да достигнат съветското пристанище.
От своя страна, Тирпиц е благоразумно отдалечен от мястото на сражението. Въпреки че не участва директно в битката близкото му присъствие е от решително значение за голямата победа на германците.




Въпреки това англичаните се страхуват пред възможността Тирпиц да излезе в открито море. Ако това морско чудовище влезе в играта, твърде е възможно корабите, тръгнали да го преследват, да нямат същия късмет, като тези, потопили Бистарк. Ако Тирпиц излезе в Атлантика, търговските конвои с оръжия, храни и стратегически суровини, пристигащи във Великобритания от Съединените щати, неминуемо ще попаднат под огъня на мощните му оръдия. Присъствието му там ще наруши несигурното равновесие на битката в Атлантика, която за Чърчил е най-важната от всички сражения с германците. Доказателство за тези опасения е решението на Чърчил да определи потопяването му за първостепенна задача на империята. За да премахне заплахата от немския линеен кораб, той не се скъпи нито на хора, нито на ресурси.

През юли 1942 г. Тирпиц печели първата си и единствена победа. Както бе обявено по-рано, любопитното в случая е, че той не изстрелва нито един снаряд срещу противника.

 

Тирпиц с кила нагоре

Потопяването на Тирпиц

Но да се върнем към непрекъснатите опити за потопяването на Тирпиц. Провалът на предишните опити довежда до решението, че масирана бомбардировка от въздуха е единственият начин за унищожаването му. Така че съюзниците създават формирование от двайсет и осем Лапкастъра, снабдени с мощни шестонни бомби, като се има предвид, че бомбите в предишното нападение тежат едва по двеста килограма.

Самолетите не са същите - става дума за стратегически четиримоторни самолети, използвани при бомбардировките над германските градове. При масирана бомбардировка на акваторията, в която се намира корабът, някоя от бомбите улучва целта. Вероятностите са изчислени правилно и една от тях се взривява на кораба и прави огромна дупка в корпуса.

Въпреки точното попадение броненосецът не потъва и след оттеглянето на съюзническите бомбардировачи. Дори предчувствайки гибелта си, Тирпиц не се предава. Извличат го до по-сигурен пристан и започва труден и щателен ремонт.

Отчаяни, англичаните не престават с въздушните си нападения. Последният удар е нанесен чак през ноември, когато нова ескадрила от 38 бомбардировача Ланкастър е изпратена над мястото, където е пуснал котва корабът, за да свърши веднъж завинаги с него.

Този път за нарочения кораб няма милост. Само минути след началото на нападението една от бомбите се взривява в него. За десет минути Тирпиц потъва в ледените води, отнасяйки със себе си живота на 902 моряци, които споделяй участта на легендарния линкор.

Най-накрая Чърчил си отдъхва и изпраща послание на американския президент Франклин Д. Рузвелт, в което се казва: „За голямо облекчение вече нямаме този проблем".

Това е смъртният акт на необикновения кораб Тирпиц, кой то печели битки, без да е дал нито един оръдеен изстрел.
« Последна редакция: Септември 23, 2016, 20:39:11 от Hatshepsut »

Неактивен Исперих

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1701
  • Country: bg
  • Карма: +430/-132
  • Пол: Мъж
  • Всички комунисти под земята! (надпис в мина)
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 8.0.1 Firefox 8.0.1
Re: За любителите на немското превъзходство
« Отговор #5 -: Януари 04, 2012, 23:46:41 »
За това пък "Бисмарк" стреля и заради "Тирпиц"! Чърчил праща целия британски флот по следите на "Бисмарк", след като с втория залп от главния си калибър, потопява "Худ". Колко гордо било наркозависимото прасе, че потопили един единствен кораб с помощта на целия флот на една държава. :finger:
”Делото е свято, проклети ще бъдете, ако не продължите борбата” Г. Кондолов

Неактивен ЕxedRa_SS

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 61
  • Country: bg
  • Карма: +10/-2
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 11.0 Firefox 11.0
Re: За любителите на немското превъзходство
« Отговор #6 -: Април 06, 2012, 20:12:21 »
В началото на Втората световна война , германските сили си спечелили лоша слава за бързи и успешни нашествия на Полша , Холандия, Белгия и Франция и Съветския съюз , в 1939-41. Въпреки че началото на войната Panzer II, III и IV са в някои отношения отстъпва на някои от техните френски и съветски колеги, това Blitzkrieg ("мълния война"), е възможно от няколко фактора: на немския военен опит в Първата световна война, тяхното ниво на обучение, интегрирани комуникации, координирано използване на ударени от въздуха, и може би най-известният от комбиниран оръжейното заетостта на интегрирана пехота и бронирани сили, танковите поделения на Германия армия . [ 3 ]
Както светкавичната започва да се забави на Източния фронт , както и мобилен война избута напред-назад из Северна Африка , Германия бързо бе принуден да се надпревара във въоръжаването в броня и противотанкови оръжия . 88 мм зенитни оръдия са били използвани като противотанкови оръжия, хиляди на заловени противотанкови оръдия са били подредена в Германската служба за 7.62 cm Pak, 36 (R) , нови евтини разрушители на резервоара като Мардер серия са пуснати в производство, а Panzer III и IV танкове и Sturmgeschütz бяха набързо до брониран и победена.

Ето според мен танка Panzer е една чудесна военна машина... :smiley-1:

БЪЛГАРИЯ НАПРЕД ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ !!!

Неактивен Петкан

  • Site Supporter
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8444
  • Country: bg
  • Карма: +1284/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Firefox 24.0 Firefox 24.0
    • http://www.spletnik.ru/avatar/2000/1831.jpg?908
Re: За любителите на немското превъзходство
« Отговор #7 -: Септември 23, 2013, 23:36:41 »
Газваген(Gaswagen)
Цитат
"Albert Widmann vom "KTI" (Kriminaltechnisches Institut) im RSHA (Reichssicherheitshauptamt) und Arthur Nebe , Leiter des Reichskriminalpolizeiamtes, entwickelten zusammen die Methode, Auspuffgase von fahrbaren Gaskammern (Vergasungsanhänger und Gaswagen) zur Tötung von Menschen einzusetzen. Erste Experimente fanden zwischen Ende 1939 und Juni 1940 in Polen.Das "Sonderkommando Lange " benutzte einen LKW-Anhänger mit der Beschriftung "Kaiser's Kaffee".In dieser fahrbaren Gaskammer wurden geistig Behinderte aus dem Warthegau, Danzig, Ostpreußen und Pommern getötet. Die Mörder benutzten Kohlenmonoxid-Gas aus Gasflaschen. Diese Methode wurde später auch in den Gaskammern der Aktion T4 (Euthanasie) angewandt.
Noch früher fanden Vergasungsexperimente mit Gaswagen in den KZs Mauthausen und Sachsenhausen statt..."

http://www.deathcamps.org/gas_chambers/gas_chambers_vans_de.html


http://www.deathcamps.org/gas_chambers/pic/bigkulmhof.jpg


http://www.deathcamps.org/gas_chambers/pic/bigkulmhof2.jpg



Цитат
"Im Herbst 1941 wurde der Experte, der inzwischen zum Leiter der chemischen Abteilung des KTI aufgestiegen war, zum Ost-Einsatz befohlen, um zur Entlastung der SS-Erschießungskommandos "eine andere Tötungsart" zu entwickeln.Widmann reiste mit acht Zentnern Sprengstoff, zwei Metallschläuchen und zwei Autos in den Raum Minsk und experimentierte in Mord... "

http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-46450716.html
...

"Ein erstes Ergebnis der Arbeit war die zeitweilige Aufstellung des „Denkmals der Grauen Busse“ am 18. Januar 2008 vor der Philharmonie. Dort wieder abgebaut wurde das Denkmal am 17. Januar 2009. Das Denkmal wird nun in verschiedene Städte versetzt, sodass die Erinnerung an die Ermordung kranker und behinderter Menschen im Dritten Reich ebenfalls in Bewegung bleibt..."
http://wiki.verkata.com/de/wiki/Aktion_T4?page=4



Редактирано от администратор: Премахване на невалиден линк.
« Последна редакция: Септември 23, 2016, 20:41:27 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8765
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 64.0.3282.140 Chrome 64.0.3282.140
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: За любителите на немското превъзходство
« Отговор #8 -: Февруари 13, 2018, 06:56:20 »
Хладното оръжие на Третия райх


Оръжия на честта на Третия райх до 1945 г., тук камата на Херман Пистер SS-Номер: 29892. Уикипедия

Всяка историческа епоха, колкото и да е значителна, трагична и жестока, оставя следите си не само в глобални постижения и икономически, военни и геополитически последици. Историята остава и в бита, в сферата на културата и в областта на изкуството, включително приложното. Тази нейна страна е най-добре отразена в различните колекции от исторически артефакти. Хладното оръжие на Третия райх е един от най-популярните и ценни елементи в сбирките на  съвременните исторически колекционери.

На пръв поглед, в армията на високо развита индустриална държава през ХХ-ти век било напълно излишно и дори абсурдно да има на въоръжение хладно оръжие. Но в модерните армии то имало и има преди всичко атрибутивен характер: дан на традициите, нагледен начин за разграничаване по род войски и по звания, като символични награди и т. н.

Обаче, ножовете на Третия райх (както, впрочем, и на всички останали армии от Втората световна война) все още са обект на дискусии – тъй като са имали и реално бойно приложение в условията на ръкопашен бой. А не бива да забравяме, че и в специалните части на съвременните армии хладното оръжие (по-специално, ножовете, както и прочутите японски „шурикени“ – звездообразните бойни пластини за хвърляне), се използва без никакво колебание. Достатъчно е да си спомним прословутия нож на Рамбо, който е само реплика на реално бойно оръжие. Ако пък включим тук и днешните бойни арбалети, използвани от командосите във въоръжените сили на различни държави, става ясно, че хладното оръжие дори днес далеч не е изхвърлено от реална бойна употреба.

Нацисткото ръководство обръщало голямо внимание на традиционните символи – преди всичко на военните. Първо, хладното оръжие било символ на немската армия. След поражението през Първата световна война на Германия била разрешено да има само 100-хилядна войска – просто за поддържане на вътрешния ред в държавата. Ето защо, когато Хитлер идва на власт, възстановяването на армейските традиции и символика било важен елемент в неговата военна политика.

На второ място, хладното оръжие е подходящ отличителен знак за всяка милитаризирана структура: то дава представа за званието и ранга на офицера или боеца, определя неговата принадлежност към съответното военно ведомство и т. н.

В хитлерова Германия били създадени многобройни видове кортици (парадни ками-кинжали) и/или бойни ножове за почти всяка партийна и военна част. За да бъдат одобрени за използване, те трябвало да бъдат сертифицирани със знак за качество „RZM“ от Държавната контролна служба.

Освен това, свои клейма слагали и отделни нацистки групировки. Отделен вид били ножовете и кортиците за различните родове войски – сухопътните, „Луфтвафе“ (авиацията) и „Кригсмарине“ (Военно-морския флот), както и за SA (щурмоваците на нацистката партия) и елитните гвардейски части SS. Такива ножове на Третия райх имали не само външни “дизайнерски” особености, но и специални знаци с информационна стойност. Чрез тях можело да се разбере от коя регионална организация или военна единица е собственикът на оръжието. Например, върху кинжалите на SS бил отбелязван кодът на съответната бойна част.

Освен това, всяко ведомство притежавало официален девиз, който се нанасял върху острието. Ножовете на SA имали надпис „Всичко за Германия“, на SS – „Моята чест се нарича вярност”, на „Хитлерюгенд“ – старият германски имперски девиз “Кръв и чест”.

За съжаление, днешните колекционери са изправени пред доста трудности, защото сега са твърде разпространени фалшификати, копиращи хладното оръжие на Третия райх. Ето защо, трябва да се внимава за редица признаци, по които е възможно да се разграничат фалшивите нацистки кортици и ножове от истинските. Такива знаци са: очевидно ново оръжие, без драскотини, признаци на корозия и следи от зацапване; липса на специални обозначения, номера и надписи върху детайлите.

Трябва да се внимава и за клеймото върху оръжието; днес вече има доста каталози с клеймата на фирмите-производители на студено оръжие в Третия райх, които улесняват особено начинаещите колекционери, любители на историята.

https://iskamdaznam.com/hladnoto-ora-zhie-na-tretiya-rajh/


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf