Проф. Александър Цанков

[Дашо]

Обругаван и хулен, проф. Цанков има своето място в историята


Обругаван и хулен, проф. Цанков има своето място в историята
Част от народа го нарече „кръволок”, но той защитава принципно политическите си позиции и недопуска анархията и улицата да подровят държавата. Противоречива личност, тия дни се изпълниха 130 години от рождението му
Александър Цанков е изявен български икономист, професор по политическа икономия в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Същевременно той е политик и държавен деец на Царство България - водач на Демократическия сговор, а след това и на Народното социално движение, министър-председател на страната ни от 1923 до 1926 г.
Родното място на бъдещия професор по политическа икономия е малкото крайдунавско градче Оряхово, откъдето той започва земния си път на 29 юни 1879 г.  Следва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски". След това специализира държавни науки и политическа икономия в Германия. Същевременно през този период той членува в Българската работническа социлдемократическа партия-БРСДП. Когато партията се разцепва минава към течението на широките социалисти, напускайки го през 1907 година.
Завърнал се в България Александър Цанков постъпва на работа в БНБ, а след това работи в Министерството на търговията и земеделието. От 1911 до 1923 година преподава политическа икономия в Софийския университет „Св. Климент Охридски", като е избран за професор по специалността през 1919 година. По време на Първата световна война 1914 -1918 година симпатизира на външнополитическия курс на Радославовото правителство, насочен към въвличане на България на страната на Централните сили във военните действия. Във връзка с това в периода 1915 -1918 година е назначен от радославистите за заместник-директор на Дирекцията за стопански грижи.
След края на световната война проф. Цанков е сред основателите на Народния сговор (1921 година), противопоставящ се на самостоятелното земеделско управление. Когато през май 1922 година е убит Александър Греков той е издигнат за председател на сговора. Участва дейно в подготовката на 9-юнския преврат през 1923 година. След успеха на преврата, чрез който е свалено земеделското превителство на Александър Стамболийски и той е убит в родното му с. Славовица, проф. Цанков става министър-председател на България, като поема и Министерството на народното просвещение.
Александър Цанков е сред инициторите за образуване на новата политическа формация Демократически сговор през август 1923 година. Въпреки положените големи усилия от негова страна не успява да се наложи като неин едноличен лидер. Същевременно още в първият месец от неговото управление избухват Юнските бунтове и инспирираното от Коминтерна Септемврийско въстание. В опита си да се справи с болшевишката опасност проф. Цанков прокарва по-късно в Парламента през януари 1924 година „Закон за защита на държавата", с който се обявяват за незаконни всички организации, поставящи си за цел насилствено вземане на властта в страната. През април с. г. с решение на Върховния касационен съд е разтурена БКП и е поставена извън закона.
Когато на 16 април 1925 година крайно настроените дейци на компартията извършват кървавия атентат в църквата „Света Неделя" правителството на Александър Цанков предприема ответни действия срещу комунистите. Същевременно използва атентата за да се разправи и с други свои политически опоненти и леви интелектуалци, сред които Гео Милев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст и др. Репресивните действия на правителството довеждат до ответен „червен терор". В страната се появяват чети от анархисти, комунисти и леви земеделци и започват да извършват нападения срещу служители на властта. Същевремнно е направен неуспешен опит за покушение срещу цар Борис III в прохода Арабаконак. В резултат на предприетите ответни мерки от кабинета на проф. Цанков, за около година по-голямата част от въоръжените чети са разбити или разпръснати.
Във външнополитически план правителството на сговора се намира в почти пълна изолация, тъй като съседните балкански държави и Великите сили се опасяват, че то ще се стреми към реваншистка политика. Същевременно сръбската армия започва да се съсредоточава на границата с България. За да намали напрежението проф. Цанков признава сключената от Александър Стамболийски Нишка спогодба, но Белград продължава да подкрепя нелегалната българска опозиция. Същевремно Лондонските и Парижките банки отказват да дават заеми на изтощената от войната България. Близки връзки кабинета демонстрира единствено с режима на Мусолини в Италия, като Дучето обещава да сътрудничи на страната ни, за да бъде облекчен режима на репарациите по Ньойския договор.
През есента на 1925 година при т. нар. Петрички инцидент войските на съседна Гърция нахлуват на българска територия и окупират десет наши села. След намесата на Обществото на народите обаче, гърците са принудени да се изтеглят, както и да платят обезщетение на България.
Така се стига до януари 1926 година, когато Александър Цанков е принуден да подаде оставка на оглавявания от него кабинет. Веднага след това е съставено ново правителтво от умереното крило на Демократическия сговор, начело с Андрей Ляпчев, а проф. Цанков е избран за председател на 21 ОНС. На същия пост е издигнат и след изборите за 22 ОНС, спечелени отново от Демократическия сговор. От 15 май 1930 до 29 юни 1931 година той е министър на народното просвещение в кабинета на Андрей Ляпчев.
При разцеплениета на Демократическия сговор през 1932 година Александър Цанков възглавява едното от двете му течения, като наскоро след това го преобразува в самостоятелна политическа формация-Народно-социално движение, оглавявана от самия него. След 19-майския преврат през 1934 година партията на проф. Цанков е забранена заедно с останалите политически сили в страната. Поради тази причина той е принуден да премине към полулегална политическа дейност. Същевремнно се обявява в опозиция на монархическия режим отдясно, ратувайки за по-тясно икономическо и политическо обвързване на България с хитлеристка Германия.
След като на 2 септмври 1944 година се съставя правителството на Константин Муравиев Александър Цанков емигрира, като се установява във Виена. В столицата на Австрия на 16 септември 1944 година, с подкрепата на нацистка Германия той формира Българско правителство в изгнание, като към него се присъединява част от офицерския корпус, забягнал от страната. Когато Отечествения фронт, начело с комунистите взема властта, проф. Цанков е осъден задочно от т. нар. Народен съд на смърт. Същевремно през 1949 година той е принуден да напусне Австрия и заминава за Аржентина, където остава до края на живота си.
Поради напредналата си възраст, в началото на 50-те години на 20 век се оттегля от активна политическа дейност, след като преди това се опитва неуспешно да обедини усилията на всички български политически емигранти против отечесвенофронтовската власт в България.
Александър Цанков умира на 27 юли 1959 година в Аржентина, където е погребан от своите близки. След началото на демократичните промени у нас той е реабилитиран и присъдата му от Народния съд е отменена с решение № 243 на Върховния съд на Република България.
Като икономист научните интереси на проф. Цанков са насочени към стопанската история на страната ни, а също и на Европа. По-важни негови трудове са: „Македонският въпрос и Балканският съюз", излязъл от печат през 1906 година, „Войната на народите. Икономическа студия."-1916 година, „Нашите икономически интереси на Дунава и на морето."-1917 година, „Последствия от войната"-1919 година, „Политическа икономия"-1931 година, „Капитализъм и комунизъм."-1933 година, „Трите стопански системи. Капитализъм, комунизъм и национал-социализъм."-1942 година. Същевремнно той е автор на две мемоарни книги - „Моето време. Мемоари." и „България в бурно време-спомени."

http://bolgari.org/

[Ivo_the_MOnsTer]

Ехх надявах се да има информация за неговто Народно-социално движение ,което доколкото знам се характеризира с краен национализъм.Моля ако може някой да намери информация за него

[Nordwave]

 Слeд Стeфан Стамбoлoв мoжe би най-oбpугаваната пoлитичecка личнocт в нoвата ни иcтopия e Aлeкcандъp Цанкoв. Дo 9.IХ.1944 г. тoй ce oпитва да oтгoваpя на нападкитe cpeщу нeгo главнo чpeз изявлeния в пeчата или oт тpибуната на Hаpoднoтo cъбpаниe, а пo-къcнo, пo вpeмe на пpинудитeлната cи eмигpация, ce залавя за пepoтo и пишe cвoитe мeмoаpи. Ваpиант oт тяx пoд заглавиe "Бългаpия в буpнo вpeмe" вeчe cтана дocтoяниe на бългаpcкия читатeл. В cлeдващата cи книга, oзаглавeна "Moeтo вpeмe", пpoф. Aлeкcандъp Цанкoв нe cи пocтавя за цeл да oпpавдаe или oнeвини дeйcтвията cи катo пoлитичecки и дъpжавeн дeeц, а да pазкажe за cвoeтo вpeмe, къдeтo игpаe активна poля в живoта на бългаpcкoтo oбщecтвo - oт началoтo на ХХ в. дo кpая на Втopата cвeтoвна вoйна. Aвтopът oтнoвo ce впуcка в пoлeмика cъc cвoитe идeйни пpoтивници и наpeд c тoва xвъpля oбилна cвeтлина въpxу малкo пoзнати мoмeнти нe cамo oт личния cи живoт, нo и oт пoлитичecката иcтopия на Бългаpия.

[Nordwave]

"Цaнков нe e съзнaтeлeн свидeтeл нa тогaвaшнитe процeси, твърдe мaлък e, зa дa можe дa вникнe нeпосрeдствeно в тяx, но той приeмa кaто оргaничнa чaст от същeството си всичко, коeто сe e случвaло прeз отрeдeнитe му от Богa зeмни дни. Зaтовa, мaкaр и със зaкъснeниe, търси отговор и нe сe дистaнцирa от отговорности, които с пълно прaво би трябвaло дa приeмa кaто лично свои. Hо той ги приeмa кaто отговорности нa бългaрскитe политици, зaщото сaм избирa дa бъдe eдин от тяx и дa слeдвa тexния път...." (Aтaнaс Свилeнов)

[кан Тервел]

Това е моят идол. За НСД можете да прочетете в "Нарекоха ги фашисти" от Алтънков.

[Siegfried]

ПРОГРАМНАТА РЕЧЬ НА МИНИСТЪРЪ-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ПРАВИТЕЛСТВО, г-нъ  проф. АЛЕКСАНДЪРЪ ЦАНКОВЪ.



Българи!
Днешниятъ день е единъ отъ праздницитѣ въ най-новата история на Европа. На днешния день преди 4 години бѣ подписанъ Тристранниятъ пактъ съ великия германски Райхъ, фашистска Италия и Япония. Тия три велики сили, които, съюзени образуватъ една непобедима общность, рѫководени отъ смѣли и далновидни държавни мѫже, чиито имена съ право ще се наредятъ между имената на най-великите мѫжѣ въ историята, обявиха въ този день походъ противъ едно зло, противъ най-голѣмото зло за днешна Европа, противъ болшевизма, противъ онази сурова рушителна сила, надигаща се изъ степитѣ на Изтока, която заплашваше да разбие и унищожи европейската цивилизация, изградена презъ много вѣкове чрезъ труда, борбитѣ и жертвитѣ на много поколения.
Тази епична борба продължава.
Отъ изхода на тази борба зависи свободата ка Европа, въ частность сѫдбата на нашата скѫпа родина. България се бѣ присъединила къмъ тази коалициа на Тристранния пактъ.
Едно подло правителство, което на драго сърдце бѣ готово да извлѣче предимствата отъ този пактъ, което, обаче, бѣ по-малко готово да поеме борбата, която бѣше станала необходима; избѣгна чрезъ предателство задълженията, които бѣше поело спрямо силитѣ отъ Тристранния пактъ.
Националното българско правителство отрича това предателство и обявява отново принадлежностьта на България къмъ Тристранния пактъ, както и непоколебимата си решителность да продължи борбата въ духа и опредѣленията на Тристранния пактъ до крайна победа на страната на Германия.
Вземайки това решение, националното българско правителство знае, че като единственъ и действителенъ застѫпникъ на интересите на българския народъ, то действува споредъ наговитѣ чувства и политическата му воля.
Борбата е трудна, тя иска жертви, но въ нея всѣки народъ, който иска да заслужи свободата си, е дълженъ да вложи всичкитѣ си сили. Тая борба съ разни перипетии може би ще продължи още дълго време. Но едно нѣщо може да се предвиди: каквито и да сѫ трудноститѣ, каквито и да сѫ перипетиитѣ на борбата, колкото и време тя да продължи, тя единъ день ще завърши съ разгромяването на болшевизма, защото Европа съ нейната висока култура не бива да се остави да бѫде смазана отъ силитѣ на рушението. Този успѣхъ Европа ще дължи на Тристранния пактъ, въ основата на който е вложена една голѣма държавническа международна програма.
Българи!
Къмъ васъ, мои съотечественици, по микрофона се обаждамъ за трети пѫть, сега като шефъ на националното правителство. Вземамъ думата, за да изразя моя и на правителството и на цѣлата национално-мисляща България протесть срещу рускитѣ болшевишки изстѫпления въ предѣлитѣ на нашето отечество.
Отъ седмици рускитѣ войски безпрепятствено маршируватъ презъ роднитѣ поля.
Тѣ сѫ вече въ София.
Граждани и гражданки!
Чудовищно е вероломството и лицемѣрието на хората отъ Московския Кремълъ.
Съ какво предизвикахме ние руситѣ?
Защо ни обявиха тѣ война?
Отъ петь години рускитѣ агенти у насъ рушатъ единството на България, на което сме свидетели днесъ.
Русия ни обяви война не за това, че ние я предизвикахме. Не, тя ни обяви война въ изпълнение на своитѣ политически задачи, въ достигане на нейнитѣ политически цели. Тя иска да се настани въ България, за да се укрепи и отъ тамъ презъ Тракия да стане господарь и на Срѣдиземно море. Русия е най-голѣмата и най-опасна империалистическа държава.
Граждани!
При все това нищо не бѣ загубено.
Национална България бѣ будна, тя бѣ на своя постъ. Лично азъ на нѣколко пѫти предупреждавахъ и сочехъ последицитѣ и предупреждавахъ и регентитѣ, предупреждавахъ и правителството за опастноститѣ, на които България ще връхлети, ако следва политиката, която бѣ въ последствие усвоена.
Българскиятъ народъ бѣ подведенъ отъ лекомислено и предателско правителство.
То излѣзе предъ народа и му обяви, че ще успѣе чрезъ политически маневри да извлѣче България отъ войната и да я обяви за неутрална.
И обещаваше, и убеждаваше, че всичко това става, съ приятелското съгласие на Германия. Това бѣше чиста лъжа.
Сега, граждани, ние сме въ война, и, за съжаление, въ война съ всички държави въ Европа.
България скоро ще бѫдѣ арена на кървави опустошения.
Ето до къде ни доведе политиката на една фалшива и лекомислена власть.
Граждани и гражданки!
Тая война, навлизаща вече въ шестата година, си даватъ сражение два свѣта, две култури, две идеологии. Тази война е борба за Европа и за свѣта, да бѫдатъ или да не бѫдатъ, война на страшни опустошения, война, която нѣма равна на себе си по бедитѣ, които ще донесе на човѣчеството.
Въ тази война България, трѣбваше да намѣри мѣстото си.
Тя го подири и го намѣри на страната на Германия.
Защо?
Затова, защото рускитѣ болшевици и болшевишка Русия не сѫ наши приятели. Болшевишката система е противна на европейската култура.
Българи и българки!
Войната е въ разгара си.
Презъ 1945 г. ние ще преживѣем най-решителнитѣ и най-сѫдбоносни последици отъ нея. Но най-решителни ще бѫдат нѣколкото месеци, които ни оставатъ отъ тази година. Върховни напрежения се полагатъ отъ всички народи, кръстосали мечоветѣ си по бойнитѣ полета и воюватъ за крайната победа. Европа е на тежки изпитания.
Единствена е Германия, която брани Европа, нейната култура и цивилизация.
Тя има волята да победи.
Не само защото това искатъ нейнитѣ жизнени интереси и интереситѣ на единъ великъ народъ, но и защото историческата мисия на Германия е да положи основитѣ на единъ новъ свѣт, на една нова социална система.
Плутократическия болшевизъмъ и капитализма си отиватъ.
Тѣ заедно дойдоха въ тази война, и заедно ще бѫдатъ ликвидирани.
Въ тази война и въ това ново международно положение България е, за нещастие, въ най-тежко и застрашено състояние. Тя е наистина най-застрашена, защото заема географско мѣсто, въ което се кръстосватъ рускитѣ интереси и интереситѣ на Европа.
Въпросътъ е: ще бѫдемъ ли малодушни пасивни зрители на нашето падение? Ще измиемъ ли петното на позора и измамата отъ челото на България? Ще понесемъ ли ярема на робството? Умръзнали ни наистина 65 години свободенъ животъ?
На менъ се възразява и сигурно пораженцитѣ и въ този моментъ ще ми възразятъ: вие, г. Александъръ Цанковъ, не преставате да проповѣдвате война. Не, азъ война не проповѣдвамъ, но вие, господа, мислите че отбраната на отечеството е безполезна.
Защо?
Затова, защото сме щѣли да предизвикаме умразата на Русия, яростьта на болшевицитѣ и ненавистьта на англо-саксонцитѣ. Този опиумъ вие, пораженци, години поредъ поднасяхте на българското общество. Въпросътъ не е за победа, въпросътъ е да допринесемъ и ние нѣщо за спечелването на победата. Въпросътъ не е да победимъ, а да защитимъ нашта честь и свободата на България.
Победата ще бѫде на страната на Германия, тя ще победи. Намъ се налага не да просимъ милость, а да извоюваме уважение и достойнство. Защото народъ, който не брани честьта си, не заслужава сѣществуването си.
Доживѣхме, граждани, това чудо, България да обяви война на Германия.
Кой извърши това безчестие, кой подписа манифеста на войната?
Князъ Кирилъ Преславски и генералъ Никола Миховъ. Ето две имена навеки опозорени.
Тия господа нека знаятъ, че тѣ нѣма да бѫдатъ опозорени само отъ историята, но че отъ тѣхъ ще се иска смѣтка и ще бѫдатъ наказани за погрома на България.
Защо обявиха война на Германия?
Какво налагаше тази измѣна?
Защо да прибѣгватъ офицери и войници къмъ орѫжието? Съ какво ви предезвикаха нашитѣ довчерашни съюзници? Правителството не смѣе да каже истинскитѣ причини за обявяването на войната. То я обяви подъ натиска на Съветския съюзъ, Англия и Америка, обяви я, за да приобщи българската армия, като голѣмъ резервъ, къмъ англосанксонската и руски войски.
Ще излѣзе ли наистина България извънъ войната? Не. Фактитѣ, граждани и гражданки, сѫ пред насъ.
Въ този моментъ моята мисъль се носи къмъ васъ, войници и офицери, за васъ мисля.
Честьта на България е поругана.
Честьта на войската е поругана. Нашата армия се отличаваше съ високи добродетели, съ храбрость, съ вѣрностъ, съ духъ и високо национално съзнание. Тия добродетели бидоха, проявени въ три войни. Нашата армия бѣше носителка на идеалитѣ за национално обединение. Тя не е завоевателна, тя е освободителна. Но какво чудо стана? Кой похаби, кой разложи, кой изложи, кой уби духа и разколеба вѣрата на нашия войникъ и офицеръ?
Азъ отговарямъ и въ сѫщото време обвинявамъ: вѣрата въ българската армия се погроми поради безчестието, лекомислието на онѣзи, които управляваха страната, и на дворцовата камарила. Дворцовата камарила, въ угода на трона, дирѣше винаги не способни, а удобни военоначалници и тѣхъ поставяше на най-важнитѣ постове. Нашата армия не познава измѣната и предателството.
Какъ ще вдигнете вие, български офицери и войници орѫжието?
И за какво ще го вдигнете срещу германцитѣ, отъ които вие бѣхте така сърдечно посрѣщнати? Така се отнесоха нѣмцитѣ към вас. Вие, на които бѣха достѫпни всички учебни заведения и всички мѣста, развеждаха ви по фронтоветѣ, за да се убедите въ непобедимото германско орѫжие.
Съ такова довѣрие се ползувахте вие, офицери и войници.
За жалость намѣриха се офицери и то голѣми военоначалници, които имаха безпримѣрната глупость и безчестие да посегнатъ съ орѫжие срещу германцитѣ, нашитѣ съюзници.
Войници и офицери!
Вие ставате съучастници въ едно предателство на собственото си отечество.
Вие заробвате България и я продавате на болшевишкия комунизъмъ. Вие ще бѫдете разформировани и отведени въ Русия като пленници и заложници, защото и въ Русия не търпятъ предателитѣ и измѣнницитѣ.
Войници и офицери националисти!
Ако се чувствувате българи, ако у васъ още тупти българско сърдце, свалете орѫжието, насочете го срещу заклетитѣ врагове на България, срещу руснаците, приобщете силитѣ си къмъ германцитѣ, присъединете се къмъ тѣхъ и рамо до рамо воювайте и бийте се за свободата на България противъ страшния врагъ руския  болшевизъм. Знайте и вѣрвайте, войници и офицери, победата е сигурна.
Въ това скоро ще се убедите.
Наближава края на войната, разплатата и ликвидацията иде.
Следъ това опастностьта ще бѫде премахната.
Не се подчинявайте на измѣнници и предатели военоначалници.
Азъ не проповѣдвамъ бунтъ, азъ припомнювамъ вашиятъ отечественъ дългъ.
Вие сте длъжни да поведете борба срещу противника.
Иначе вие, генерали, и вие офицери, които и да сте, ще бѫдете заклеймени отъ историята и поколѣнията като измѣнници и предатели на отечеството.
Това ще тежи на васъ и вашата лична съвѣстъ, но то ще тежи на вашитѣ потомци.
Не мога да не се обърна въ този моментъ и да не отправя моятъ позивъ къмъ селска България.
Селяни българи!
Апелирамъ къмъ васъ.
Безразлично какви политически убеждения имате, вие ще бѫдете най-голѣмата жертва, вие ще претърпите най-голѣмитѣ разочарования, вие ще оплаквате своята участь, защото васъ ви очаква черно робство, черна робия.
Вие ще бѫдете роби или аргати прикрепени къмъ болшевишкитѣ колхози или совхози.
Вие ще бѫдете ограбени.
Вашиятъ трудъ пропилѣнъ, въпрѣки голѣмото изобилие и плодородие, което има нашата земя тая година.
Вие сте обречени на гладъ, мизерия и болести.
Гладната комунистическа тълпа ще настѫпи и разграби плода на вашия трудъ.
Мнозина отъ васъ, селяни ще бѫдатъ отвлѣчени и изпратени въ Сибиръ и рускитѣ степи като работници и роби.
Искате ли примѣръ? Ето ви Италия. Искате ли още по-убедителенъ примѣръ? Ето ви Румѫния.
Между условията, които трѣбваше да приеме Румѫния при своята капитулация, тя се задължи да достави на болшевикитѣ минимумъ единъ милионъ работници. Този милионъ ще бѫде взетъ отъ селскитѣ срѣди. Сигурно ще поискатъ и отъ насъ най-малко единъ милионъ работници.
Това ще бѫдатъ вашитѣ млади синове, подрастващото поколѣние.
Тѣ ще бѫдатъ изпратени тамъ да оплакватъ сѫдбата си и своята неволя. На васъ такава сѫдба последното правителство ви е приготвило.
Азъ не ви говоря, за да ви плаша и угнетявамъ.
Казвамъ ви истината.
Искате ли да бѫдете свободни, борете се мѫжки, борете се за България съ всички срѣдства, позволени и непозволени, въ защита на нашата независимость.
Бѫдете готови за борба!
Следвайте ни, вѣрвайте ни, организирайте се, елате подъ нашето националистическо знаме.
Вие, селяни, ме познавате, защото съ васъ не единъ пѫть съм водилъ политическа борба и съ ваша помощь съмъ побеждавалъ.
Селяни!
Часътъ на свбодата скоро ще удари, защото Германия ще победи и ще изгони плутократитѣ и комуниститѣ отъ Европа и отъ Балканитѣ.
Работници!
Не мога да не отправя своя позивъ къмъ васъ. И вашата участь е тежка и мрачна. Носители на идеи, носители на социализъмъ, на социална правда. Вместо социализма вие ще изпитате терора и тормоза ка болшевишкия комунизъмъ. Комунизмътъ е сурова, терористическа система, възможна само въ Русия.
Рускиятъ болшевизъмъ се крепи само благодарение на пасивностьта и покорството и низкото културно ниво на руския селянинъ. Рускиятъ болшевизъмъ се крепи на терора на еврейството и на болшевишката бюрокрация. За Европа болшевишкиятъ комунизъмъ е варварство.
Той нѣма равенъ на себе си. Работничеството въ Европа скоро ще го познае. То позна вече болшевишката система. И нѣма нищо чудно, работници, ако скоро чуете зова: работници отъ цѣлъ светъ, обединявайте се за задружна борба срещу комунизма, обединявайте се въ защита на социализма.
Комунизмътъ и капитализмътъ си отиватъ. Тѣ ще си отидатъ, защото ще бѫдатъ ликвидирани, защото ще се изгради подъ рѫководството на Германия, съ общитѣ усилия на всички европейски народи, нова обществена система.
Тази система ще бѫде социалистическа.
Работници!
Азъ отправямъ своя зовъ къмъ васъ: елате и се наредете и вие подъ националното знаме, напуснете комунистическитѣ организации, издигнете и вие високо знамето на борба, защото нищо добро не ви очаква.
Вие ще последвате участьта на селянитѣ. Много отъ васъ ще бѫдатъ отвлечени въ рускитѣ заводи и ще оплаквате съ горчиви сълзи сѫдбата си.
Не се подавайте на никакви уловки, не вземайте участие въ манифестациитѣ и изстѫпленията на болшевишкитѣ тълпи. Правете саботажъ, организирайте се тайно, подкрепете националнитѣ синдикати. Тѣ не сѫ загинали, наредете се въ тѣхъ и подайте си по български братски рѫка.
Всички заедно съ насъ, заедно съ всички национално мислещи българи, елате да поведемъ борбата. Ние ще воюваме и ще победимъ и ще освободимъ България отъ комунизма.
Българи и българки!
Едно предупреждение искамъ да отправя къмъ васъ, български граждани.
Не се подвеждайте и вѣрвайте, че краятъ на болшевизма е сигуренъ, защото е сигурна и германската нобеда.
Скоро ще бѫдете свидетели на последното действие на кървавата драма. Това ще бѫде победа - Виктория, победа на германското славно орѫжие.
Българи и българки!
Не злословете срещу Германия, съ възмущение отхвърляйте клеветитѣ и обидитѣ, съ които водачитѣ на разюзданитѣ комунистически тълпи си позволяватъ да отправятъ къмъ Германия и голѣмия германски народъ. Тия предупреждения отправямъ и къмъ нѣкой отъ новопроизведенитѣ генерали, отправямъ ги и къмъ господа министритѣ.
Господа!
Дръжте се прилично, защото се държи смѣтка за вашитѣ думи. Вие ще бѫдете жестоко наказани за всѣка обида, която нанасятѣ на нашитѣ съюзници и съ която обида излагате българския народъ.
Отправямъ предупреждение и къмъ господа комуниститѣ.
Господа комунисти!
Престанете съ вашитѣ предателства и престѫпления, престанете съ избиването на националиститѣ. Тия предупреждения ви отправямъ азъ, Александъръ Цанковъ, старъ вашъ познатъ, познатъ ви отъ 9-то юнскитѣ събития, познатъ ви отъ септемврийскитѣ събития презъ 1923 г., познатъ ви отъ 15 априлъ 1925 г.
Познаваме се отъ политическото полесражение дето не единъ пѫть сме се срѣщали, познаваме се отъ парламентарната трибуна. За всѣко ваше престѫпно деяние ще бѫдете наказани съ десетократно по-голѣмо и ще ви се наложи десетократно по-голѣемо наказание.
Престанете, защото вашиятъ край е близъкъ и нищо нѣма да ви спаси.
Вие нѣма да можете да избегнете участьта си.
Ние ще ви следимъ.
Ние ще ви преследваме и унищожимъ.
Българи!
Чуйте моето ободрително слово.
Не се отчайвайте, не изпадайте въ малодушие и униние, бѫдете смѣли и дейни.
Знайте, че Германия ще победи, но всѣки ще трѣбва да допринесе нѣщо за общата победа.
Вие не сте изоставени, драги мои съотечественици, вие не сте сами.
Българскиятъ народъ не е болшевизиранъ, него го унищожи дворцовата камарила и предателството на лекомислени и лоши управници.
Презъ най-сѫдбоноснитѣ дни в историята България се управляваше отъ дворцова клика и за нещастие се управляваше отъ некадърници.
Такива сѫ заслугитѣ на регентитѣ. Тѣ не се погрижиха да създадатъ авторитетно управление. Тѣ биваха послушни орѫдия и служители на чужда кауза.
Българи отъ всички краища на България!
Чуйте наново моятъ зовъ: елате съ насъ въ националното правителство, подъ знамето на национална България. Това знаме е ново, то е чисто, неопорочено, то нѣма нищо общо съ миналото. Това знаме се развѣва високо днесъ от националното правителство.Националното правителство, което образувах неотдавна, се подкрепва отъ нашия силенъ съюзникъ Германия. То ще продължи политиката на вѣрностъ и честно сътрудничество между национална България и националсоцилистическа Германия.
Нашата цель е да задълбочимъ и затвърдимъ крайно приятелскитѣ и здрави отношения между България и великия нѣмски народъ.
Българското правителство денонощно е на своя постъ въ борба и съ непосиленъ трудъ работи за дѣлото на свободна и независима България.
Нашитѣ задачи ще бѫдатъ да измиемъ позора и безчестието на челото на България. Да обединимъ политическитѣ сили въ България и да ги поведемъ срещу общия врагъ.
Комуниститѣ и предателитѣ, отъ кѫдето и да изхождатъ, ще бѫдатъ наказани.
Нашата задача е да укрепимъ вѣрата на българския народъ въ победата на Германия.
Германия, български граждани, вѣрвайте, че ще победи.
Въ това вие ще имате възможность скоро да се убедите. Тя ще победи, защото германската армия нѣма равна на себе си въ свѣта, тя е армия на най-културния народъ, най-организирания, най-работѣщия...
Тя е най-храбрата и съ високо съзнание, за своята историческа мисия.
Въ съюзъ съ тая Германия българскиятъ народъ ще извоюва свободата си. Но той не може да бѫде нѣмъ зрителъ и да чака на готово...
Призовавамъ ви граждани и гражданки отъ всички краища на България, въ който тупти българско сърдце и се чувствувате българи националисти, призовавамъ ви къмъ борба, призовавамъ ви да се наредите подъ нашето знаме, подъ знамето на националното правителство.
Победата ще бѫде наша.
Нея ще извоюва храбрата германска армия.
Затова сме тукъ.
Ние изпълнихме нашиятъ дългъ.
Денемъ и нощемъ мислимъ и работим за васъ.
Да живѣе свободна и независима България!
Долу рускиятъ болшевизъмъ!


PS- Текстът се огласява по оригинала, който се съхранява в архива на МВР. Правописът не е осъвременен, за да се запази атмосферата на текста.
-Александър Цанков напуска България на 2 септември 1944 г. заедно с немските войски и говори по Радио Донау - Нацистката радиостанция, която в първите седмици след Девети не се заглушава.
На 16 септември Александър Цанков формира антикомунистическото Българско национално правителство в изгнание, подкрепяно от Нацистка Германия. Първоначалното му седалище е в хотел "Империал" във Виена !
- Името на Цанков е име на голям водач-антикомунист, който е привърженик на физическа разправа с опонентите си. По времето, когато произнася тази реч, преди и след това, той е наричан от комунистите - "кръволока Цанков" !

-Преврата на 9 юни 1923 година e предвождан от Алексанъдр Цанков, когато избраното със законни избори правителство на БЗНС е свалено, а министър-председателят Александър Стамболийски е убит по особено жесток начин, избити са много активисти на БЗНС и комунисти.
Септемврийското въстание от 1923 година, което макар и подтикнато от Коминтерна е насочено срещу властта на Александър Цанков, установена с преврата на 9 юни, в боевете на въстанието и при неговото потушаване,  ВЕЛИКИЯТ Александър Цанков ни показва единственият възможен начин за борба с комунистите и единственият възможен начин по който комунистите могат да бъдат отстранени от властта !

[Siegfried]

Има ли днес десни партии в България, и защо т. нар. десни партии не почитат Александър Цанков и неговото антикомунистическо дело в интерес на майка България ?!
Всеки средно интелигентен българин знае, че от 09.09.44г. до днес в България няма десни партии, както няма и антикомунистически партии. Обругаван и хулен, проф. Цанков има своето място в историята, защото той паказа пътя за справяне с комунистическата зараза в България.
проф.Александър Цанков участва в подготовката и е един от основните двигатели на Деветоюнския преврат през 1923 г., а след него оглавява коалиционното правителството и Демократическия сговор. При неговото управление вдъхновени от комунистическия интернационал избухват Юнското и Септемврийско въстание от 1923г..
В опита си да се справи с болшевистко-комунистическата опасност, през януари 1924 г. правителството на Цанков прокарва Закон за Защита на Държавата/ ЗЗД, с който се обявяват за незаконни всички организации, които си поставят за цел насилствено вземане на властта. През април същата година с решение на Върховния касационен съд са разтурени БКП и свързаните с нея Партия на труда, Общ работнически синдикален съюз и Български комунистически младежки съюз. Заради международната изолация, кабинета на Цанков демонстрира близки връзки единствено с режима на Мусолини в Италия, като Дучето обещава да сътрудничи на страната ни, за да бъде облекчен режима на репарациите по Ньойския договор.
През януари 1926 г. Александър Цанков е подмолно отстранен от премиерския пост от Цар Борис III, ползвайки умереното крило в Демократическия сговор. Цанков разбира двойнствената политика на монарха, който не закрива легацията на СССР в България въпреки множеството настоятелни молби на Цанков, след като тайните служби установяват, че всички подмолни действия на комунистите срещу българската държава са спонсорирани и предизвикани от СССР. След мекушавото отношение на царя спрямо комунистите и най – вече спрямо СССР, Цанков се обявява в опозиция на монархическия режим отдясно, ратувайки за по-тясно икономическо и политическо обвързване на България с Националсоциалистическа Германия.
Логично е днес Александър Цанков да бъде смятан за флагмана на българския Националсоциализъм, а това доказва и факта, че на 2 декември 1936 г. Цанков е приет лично на специална среща в берлинската райхсканцелария от Адолф Хитлер. На 2 септември 1944 г. проф. Цанков е принуден да напусне страната с войските на Райха и възглавява задграничното национално правителство в Австрия. Там създава и Българската Вафен СС бригада, на германски: SS Panzer-Zerstörer Brigade bulgarische Nr. 1 която в заключителния етап на Втората световна война воюва активно срещу Червената армия в състава на войските на Вафен-СС ! Обругаван и хулен, проф. Цанков има своето място в българската история, която за съжаление след 09.09.44г., до днес не се пише от българи !

[Panzerfaust]

Велик българин! Спасява България 1923 г.

[omerzen]

Александър Цанков
Този човек е един от видните ни политици (един от многото) които са съвременници на една дивашка касапница.
Дивашка касапница защото българи са унищожавали българи заради политически пристрастия.
Дивашката касапница е точно толкова дивашка преди водораздела 09.09.1944г. и не по-малко дивашка след това.

Обругаван и хулен, проф. Цанков има
своето място в историята

  Част от народа го нарече
„кръволок”, но той
защитава принципно
политическите си позиции
и не допуска анархията и
улицата да подровят
държавата. Противоречива личност

Александър Цанков е изявен български икономист, професор по политическа икономия в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Същевременно той е политик и държавен деец на Царство България - водач на Демократическия сговор, а след това и на Народното социално движение, министър-председател на страната ни от 1923 до 1926 г.

http://bolgari.net/%D0%9E%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%B8_%D1%85%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%BD___%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84__%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%B8%D0%BC%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%B2_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-h-266.html