Храмовият комплекс в Карнак (Тива) Карнак е село в Горен Египет край Луксор. Известно е със своите древно-египетски останки.
Това е най-голямото религиозно средище в Древен Египет, което се състои от многобройни паметници, разпределени в 3 групи сгради, всяка оградена от стена.
Зад входа, отбелязан с монументален портал, се откриват големият двор, а зад него хипостилната зала (чийто таван се крепи на колони).
Следва гранитното светилище, обиталище на бога. Именно там се провеждат церемониите;там се пази лодката, която служи за пренасяне на божеството по време на шествията.
Храмът е свързан с кей на брега на канала, захранван с водите на р. Нил чрез алея, по дължината на която са разположени сфинксове с овнешки глави.
По-нататък се простира голямото свещено езеро, където по време на празниците са разхожда на лодка статуята на бога. Зад стените на Амон се издига също храмът на Хонсу, син на Амон. Стените на Мут обграждат многобройни храмове, сред които и този на Мут, съпруга на Амон.
Свещеното езеро в храмовия комплекс Карнак е храмов комплекс, разположен на 2.4 км. на север от Луксор, в Горен Египет. На това място се е разполагал религиозният център на древноегипетската държава. Този невероятен архитектурен комплекс е строен в продължение на дълго време - от управлението на фараона Сенусерт I (ок. 1970-1934 г.пр.Хр.) до времето на император Август. На езика на древните египтяни името на комплекса означава “най-почитано място” - Ипет Сут. Въпреки че много от храмовете в Карнак са напълно разрушени, запазените представляват най-обширният комплекс от древни постройки, съществуващи на планетата ни. Карнак е включен в Списъка на ЮНЕСКО за Световното културно наследство през 1979 година (“Тива с нейните некрополи”).
Египетската цивилизация е удивителна. Достиженията и будят възхищение до ден днешен. Характерни черти на египетската архитектура са нейната мащабност и величественост. Храмовият комплекс в Карнак е доказателство за невероятното въздействие на древните строежи. Застанал до огромните статуи и колони, човек се чувства твърде малък и нищожен. Можем да си представим въздействието на комплекса върху съвременниците му - хора дълбоко религиозни, изпълнени с абсолютна вяра в могъществото и недостижимостта на божествата.
Комплексът Карнак се състои от:
- Големият храм на Амон. Амон първоначално е бог на вятъра и въздуха, по-късно е приеман за създател на целия свят и покровител на плодородието. Слива се с култа към Ра и от този момент божеството е наричано Амон–Ра, върховен бог на Египет по време на Новото царство.
- Храмът на Мут. Мут е вторият член на божествената триада. Тя е майка, съпруга и дъщеря на Амон. Почитана е като покровителка на майчинството и като изражение на божествената вечност. Майка е на Хонсу и осиновителка на Монту. Царица на боговете и майка на всички живи същества. Постоянен епитет на Мут е “владетелка на езерото Ишру”, по името на свещеното езеро при нейния храм, направено по времето на Аменхотеп III на североизток от главния храм на Амон в Карнак, и съединен с него посредством алея от сфинксове.
- Храмът на Монту. Монту по време на Новото царство е част от триадата Амон-Мут-Монту, син на Амон и богиня Мут. Първоначално е слънчево божество, но по време на управлението на XIX династия е почитан като бог на войната. Негова съпруга е богиня Тененет.
- Храмът на Хонсу. Бог на луната, син на Амон и Мут. Понякога е отъждествяван с Тот, на места даже почитан като Хонсу-Тот.
- Храмът на Ипет (на гръцки Опет). Богинята, родила Озирис. Наричана е “Господарка на магическата защита”. Всяка година се провеждал фестивал в нейна чест, на който бог Амон идва, за да се съедини с нея и да обезпечи по този начин продължението на природните цикли. Понякога е изобразявана като хипопотам, понякога като жена с тяло на хипопотам, уста на крокодил и лъвски лапи, със соларен диск и рога. Покровителка на дома. Асоциира се с Амонет и Нут. Ипет е едно от най-старите египетски божества.
- Храмът на Пта. Наричан и Птах, покровител на изкуствата и занаятите, създател на имената на предметите, от които се появяват. “Господар на магията”, патрон на зидарите, архитектите, “Майстор строител”. Негова съпруга е богиня Сехмет – покровителка на войната и жарещото слънце. За негови съпруги се считат още и Маат, Баст, Хатхор и Тефнут. Притежава силата да лекува.
На територията на храмовия кoмплекс се разполагат и свещено езеро, множество храмове и параклиси с малки размери, както и складове и помещения за престой. Диодор Сицилийски твърди, че в Карнак се намират най-старите тивански храмове.
При построяването на египетските светилища са заети огромно множество хора, процесът на строителство и украса е продължителен и поглъща много време и средства. При управлението на повече от 30 фараони протичат строителните работи в Карнак, който се простира на площ от около 30 хектара.
Колони с форма на папирус Някои от най-древните храмове в комплекса са разрушени по заповед на фараони от следващите епохи и каменните блокове са използвани като строителен материал. Построеният от бял варовик неголям храм на Сенусерт I е напълно разрушен и блоковете са използвани за построяването на огромния пилон на Аменхотеп III (1455-1419 г.пр. Хр.)
С изключение на храма на Сенусерт I и няколко запазени до наши дни варовикови блока от XII династия, намиращи се в централната част на храмовия участък, множеството запазени обекти са от периода на Новото царство (ок. 1580 - ок. 1071 г.пр. Хр.). Първият фараон от тази епоха, започнал строителна дейност в Карнак, е Тутмос I (XVIII династия: 1538-1525 г.пр.Хр.). При неговото управление са оградени със стена паметниците останали от XII династия. Издигнати са два големи пилона (прието е да се номерират с римски цифри) от пясъчник – пилони IV и V, и колонада зад пилон V. Изграждат се и два великолепни обелиска от червен асуански гранит, единият може да се види и днес в Карнак, на мястото, където е поставен от строителите, пред пилон IV. Древноегипетският пилон представлява съоръжение, подобно на кула с форма на пресечена пирамида.
Обелискът на Хатшепсут В периода на управление на забележителната царица Хатшепсут, дъщеря на Тутмос I, е построено от черен и червен гранит светилище, по-късно разрушено и използвано по времето на фараон Аменхотеп III като източник на строителен материал. Днес е пресъздадено в музея, разположен под открито небе. Две крила, покрити с цветни релефи, обгръщат това интересно съоръжение. Релефните сцени изобразяват Хатшепсут, изпълняваща обреди пред боговете в качеството си на пълновластен господар на Египет. Между двата пилона на Тутмос I царицата поставя два обелиска. Единият от тях е запазен до наши дни и предизвиква удивление с размерите си – изработен е от цял гранитен блок в червен цвят, с височина 30 м. Квадратната му основа е със страна 2.6 м. Историческите сведения удостоверяват, че двата обелиска са доставени от Асуан – на 209 км надолу по течението на река Нил. Издигнати са, покрити са с надписи и са полирани за 7 месеца. Обелискът на Хатшепсут е един от най-добре съхранените паметници от този вид.
Следващият владетел, Тутмос III, става един от големите строители на Карнак. Първата цел, която си поставя е да унищожи всички свидетелства за управлението на царицата. Това никак не е случайно, Хатшепсут прави всичко възможно да не допусне до властта Тутмос. От малкото постройки, които не са разрушени, са изличени всички надписи с името на Хатшепсут. По заповед на Тутмос са издигнати обелиски, от които днес нито един не е на територията на Египет, колонада и пилони, както и известната церемониална зала в източната част на комплекса. На главната ос на храма, простираща се в посока изток–запад, Тутмос III издига пилон VI. Следвайки примера на баща си, Тутмос II, новият владетел издигна още един пилон, днес известен като пилон VII (пилон VIII е издигнатият от Тутмос II) на напречната ос. По този начин е променен първоначалния правоъгълен план на храма в Т-образна изтеглена форма. На изток от тази сграда е създадено голямо “свещено езеро”. В първия двор на напречното крило на храма има тайник, в който периодично са оставяни натрупващите се дарове от богомолците. През 1902-1907 година, по време на разкопки, са открити 17 000 бронзови и 779 каменни статуи, някои от които са ненадминати шедьоври на египетското изкуство.
Наследниците на Тутмос III издигат няколко съоръжения в Карнак, но следващият голям строител в комплекса е Аменхотеп III. По време на неговото управление е издигнат още един голям пилон (пилон III) пред обелиска на Тутмос I. Това е най-амбициозното от намиращите се в комплекса съоръжения. Основата му се състои от парчета от разрушени постройки на други владетели. В течение на времето и този пилон, както и предшествениците му се превръщат във фасада на големия храм. По време на следващия активен строителен период, управлението на фараоните от XIX династия (1342-1206г.пр. Хр.) Сети I и Рамзес II, пред него се издига голямата хипостилна зала. Може би още при Аменхотеп III е планирана като голям открит двор с величествена централна колонада. С фасадата е заграден пилон II, дело на Хоремхеб, първия владетел от III династия. Хипостилната зала е престроена и приема вида, в който ни е позната при Сети I и Рамзес II. Колоните и опиращото се в тях заграждение на двора между пилони II и III изграждат единно помещение с площ 5 000 кв.м. Хипостилната зала сама по себе си е едно от чудесата на древната архитектура. Състои се от 134 огромни колони: по шест в двата централни реда, останалите 122 са разпределени в седем реда от всяка страна. Цялата структура на колонадата е удивителна. Изградена е от най-големите, изработвани от човек колони - по размери ги превъзхожда само колоната на император Траян в Рим. Високи са по 24 метра (Траяновата е с височина 29 м, но е една единствена). Страничните колони са с височина 13 м. Опиращите на колоните стрехи представляват първото познато на човечеството съоръжение, наподобяващо по конструкцията си катедрала с висок централен неф и странични олтари.
Колонната зала в Карнак При Хоремхеб широко се използват като строителен материал частите от разрушените здания, строени при “фараона-еретик” Аменхотеп IV – Ехнатон. По това време е удължено храмовото пространство по оста север-юг с издигането на още два масивни пилона – IX и X. Строителството по оста изток-запад приключва по време на управлението на Етиопската династия (751-656 г.пр.Хр.) с издигането на най-големия пилон – пилон I, който е и последен. Така е формирана фасадата на големия храм на Амон в Карнак, обърната към Нил. Канали свързват реката и светилището. На пристана пред храма личат знаците, с които редовно се отбелязвали разливите на Нил.
На територията на Карнак са разположени храмове с по-малки размери от този на Амон. На север е светилището на бога на войната Монту, на около един километър на юг след пилон X, се издига впечатляваща група от три храма. Два от тях са строени по време на управлението на Аменхотеп III, последният – по времето на Рамзес III (около 1180 г.пр.Хр.). Двата комплекса се съединяват с широк път, отстрани на който се извисяват две редици каменни сфинксове с глави на овни. Това никак не е случайно (в египетската култура, както и във всяка друга древна цивилизация нищо не е инцидентно) – свещеното животно на бог Амон е овен. Тези светилища са посветени на богиня Мут, майка, съпруга и дъщеря на Амон. Днес са силно повредени. До тях, във формата на подкова, е съградено изкуствено езеро. На запад от пилони IX и X се издига великолепен храм, посветен на бог Хонсу – син на Амон и Мут. Той е отделен малко по-встрани от другите постройки. Началото на неговото строителство се поставя при фараона Рамзес III, но релефната украса е завършена много по-късно, чак след 12 века – по времето на император Август, когато Египет вече е римска провинция.
В древността Карнак е обкръжен с дебели и високи кирпичени стени. На определено разстояние се разполагали каменни врати с огромни размери. Една от най-впечатляващите е тази, която се намира пред фасадата на светилището на Хонсу. Строена е по време на управлението на фараона Птолемей III (246-222 г.пр.Хр.) и е била един от главните входове на комплекса. Свързана е с град Тива и с разположените наблизо (2.4 км на юг) храмове посредством алеята на сфинксовете. Голямата част от тях днес са под град Луксор, открит е само малък участък от алеята. Върху древната Тива, могъщ и величествен град, днес се намира селото Ел Карнак.
Всяка една среща с египетското изкуство е среща с вечността. В храмoвете на Карнак се отдава почит и благоговение на боговете в продължение на близо 2000 години, почти толкова, колкото е и нашата ера.
Източници:
Илиана Т. Илиева-Дъбова (
http://www.sivosten.com/)
https://bg.wikipedia.org/wiki/Карнак