Египетските обелиски
Източник:
http://d3bep.blog.bg/history/2011/01/24/kak-se-slagaha-dolmenite-vyzmojno-li-e-trakiiskite-megaliti-.672670Няма друга страна, която да е оставила на света такива чудовищни каменни съоръжения като Египет. Макар че чуем ли „Египет” първо ни идва на ум за пирамидите, то ще припомня, че те са детска игра. Пирамидите представляват натрупани варовикови безформени и неравномерни блокове, действително напасвани, но не твърде големи – най–големият е 3 тона.
Срещу тях имаме нещо доста грандиозно и надминаващо и нашите долмени.
Това е строежът на египетските обелиски.
Обелискът е най–масовото съоръжение в Египет. Прави се изцяло от гранит. Полиран, гладък и изписан. В много случаи и на стелите е придавана форма и размер на обелиски. Колко са били обелиските в Египет едва ли ще разберем, но и сега са оцелели стотици. Има пръснати по целия свят.
Египетският обелиск е монолит, ще рече неделим. Той е с идеална форма, изящно полиран. Той е калиграфски изписан. Може да е над 20 метра дълъг и в някои случаи надминава 1000 тона.
Макар че има единични случаи на паметници в света, например в Баалбек, които могат да спорят на египетските обелиски по тегло в рамките на 5-6%, абсолютно никъде няма тази масовост, перфекционизъм на формите и прецизност. Отгоре на това египетските обелиски в 90% от случаите са пътували стотици километри. Находището на гранита за обелиски е било в Асуан в южен Египет, а обелиски има из цял Египет.
Нямаме по–добър пример в световната история. Още повече че масовостта на строителството –всеки фараон се старае да вдигне по някой обелиск, много вдигат и по няколко - предполага „индустриализъм”. А това предполага стандартизирана технология. Което пък ни дава възможност да стигнем до същността.
И точно това се случва
В началото египтолозите откриват край стените на храмовете огромни грозновати стени от спечени и полуразрушени кирпичени тухли. Кирпичът е масов строителен материал в Египет за конвенционално строителство, но е нетраен на времето. Първоначално се счита, че това е по–късно строителство, опити за дострояване и прочие.
Постепенно обаче се вижда, че такива допълнителни стени имат много храмове и то често – двустранни.
Разкопките откриват, че много често в основата им йероглифите са изчезнали или повредени. В началото са склонни да обвинят строителите във вандализъм, времето или други проблеми.
Но в последствие истината лъсва… Египтолозите са изправени пред първообраза на днешното скеле – временна кирпичена стена, която египтяните са използвали за строителство, изписване и реставрация. В някои случаи обаче строителството е било твърде дълго, в други случаи е било изоставено и крипичените стени са ни останали на места.
Как се вдигаше обелиск?
Кирпичената стена е само едната страна на проблема. Все още не ставаше ясно как се поставя самият обелиск, как се прави. Очевидно много обелиски „изобщо не бяха на местата си” – нямаше откъде да се вземе гранит за тях. Хипотезите станаха много – че е имало находища, но са изчерпани, че са ползвали непознати видове цимент за изливането им, и прочие.
После разчетоха египетската писменост… и голямото четене започна.
На един от гигантските обелиски в Египет – този на Хатшепсут – откриха надпис, в който дамата фараон обяснява как е построила 4 обелиска. Как са били изрязани от Асуан, транспортирани по Нил, поставени и изписани, а в крайна сметка и покрити на върха с електрон – самородно злато, във формата на пирамидалният връх на обелиска, чиято функция е била обелиските да светят и да отразяват светлината като слънце, да блестят и да се виждат от километри.
Подобен надпис пак тя ни е оставила и в храма си, в Тива.
С което постави голям пирон в ковчега на „медната теория”. Хатшепсут твърди, че два обелиска, едни от оцелелите шампиони по размери, за строителство от край до край са й отнели 7 месеца. Това е безкрайно невъзможно с меднокаменни сечива, дори работниците да са един върху друг, имаме 4 страни за изправяне и нивелация, а имаме полиране, транспортиране и изписване. Изглежда много аспекти на идеята ни за древните трябва да се преосмислят; днес ние не можем да направим такава гранитна колона и безпрепятствено да я монтираме и довършим на няколкостотин километра в рамките на половин година.
При това тя има и друго творение – недовършеният обелиск. Той е по–голям от всеки познат ни каменен блок, по–тежък от баалбекския.
Но явно и на боговете им се е видял по–голям от нужното, защото при работата се е образувала или е била открита в него пукнатина в една от страните.
И той е изоставен, живо свидетелство за директното изрязване на гранита от скалата.
Технологията - стъпка по стъпкаНека разгледаме подробно как става местенето и поставянето на това чудо на древния свят.
Напомням, то е гранитено, чудовищно тежко, повече от нашите долмени, минава голям път, може да се постави само по един начин, висок е и дълъг, т.е. нестабилен, и както виждате от горната картинка, ако бъде наранен, пътува към боклука и целият къртовски труд отива по дяволите.
Направил съм и една малка картинка, на която да илюстрирам самото поставяне на обелиска.
И така, стъпка по стъпка:
Етап 1: Обелискът се изсича на мястото, където е находището. По дървени трупи се спуска до реката. Вероятно се чака и пълноводие. В реката обелискът тежи по – малко и лесно бива транспортиран от течението до мястото, където ще бъде поставен.
Междувременно, там текат подготвителни мероприятия:
1. Определяне мястото на пиедестала. Прави се нещо като основа, от твърд пясъчник или заравнена скала, където обелискът ще се постави.
2. Мястото на пиедестала и колоната била обиколено от кирпичена рама, полегата. Рамата има два полегати склона от двете страни, но на практика обхваща бъдещото място на колоната отвсякъде, като стена или кладенец.
3 Когато рамата стигнела до необходимата височина, я запълвали с пясък на мястото на бъдещата колона.
4 . Транспортирали обелиска на платформа по Нил.
5 Задвижвали го към бъдещото му обиталище на платформа върху дървени трупи, намазани с масло, които поливали с вода, за да не се запалят от триенето. Платформата била теглене от волски впряг. Забележете следните подробности:
- елементарната система макари, позната на древните, всъщност функционира като полиспасти и намалява ефективно теглото на вдиганият обект наполовина;
- полегатият наклон елиминира необходимостта да се прилага сила в размера на цялата тежест на обелиска;
- плъзгането по каменните трупчета допълнително улеснява процесса;
- впрягът волове всъщност се движи по по–лесен път – надолу;
- по – голям, но безопасен наклон значително би го улеснил;
- в тази посока впрягът действа не само със силата си, но и със собствената си тежест;
- което означава, че в помощ може да му е не само жива сила, но дори и съвсем обикновени противотежести, на които впрягът да служи като регулатор.
И какво излиза? Май не се иска толкова много…
Етап 2: В този етап започва бавното и внимателно поставяне на обелиска на мястото му. Но как? Обелискът не трябва да бъде наранен, а трябва да застане с основата си върху фундамента.
Картинката е иллюстративна, но вярвам, че пресъздава идеята.
1. При достигане на определената височина, оставяли обелиска да се наклони в пясъчната колона.
2. В основата й правели отвор, през който изгребвали пясъка. Така обелискът постепенно и без сътресения полягал на мястото си.
3. Стабилизирали го с помощта на въжета, но основната движеща сила била собствената му тежест.
Особеностите тук са:
- пясъкът, отворът и тежестта на обелиска не допускат да стане директно падане, а влизането става бавно и полека;
- на практика могат да завъртят и положат всякакъв предмет по всякакъв начин, стига правилно да подберат мястото му във «пясъчната фуния»;
- мястото в пясъчната фуния на практика може да бъде лесно манипулирано дори само в разлика между нивелацията между кирпичената стена и пясъка – задвиженият обект лесно ще падне, а и ще потъне и ще се стабилизира в пясъка.
Трети етап: Довършителни работи.
1. Постепенно разрушавали кирпичената рама отгоре надолу.
2. Достроявали златния връх.
3. Полирали обелиска.
4. Изписвали го.
Няма нищо за дообяснение тук; очевидно че «скелето» се използва перфектно и в още една, довършителна функция.