Стихове за България

[Hatshepsut]

Българийо, обичам те

Родината започва от бащиния дом,
от ласката на майчините песни,
от дядовата пушка, прадядовия кон,
от бабините приказки чудесни.

Родината е цвете и полет на орли,
морето, небосвода, планините,
реките,езерата, хайдушките скали,
Балканът и житата в равнините.

Българийо, обичам те синовно,
гори във мене любороден плам.
Ще пазя всичко българско достойно,
и няма никога да те предам.

Донка Кацарева

[Hatshepsut]

Обичам те, Българийо

Обичам те, Българийо – похулвана, отричана,
разкъсвана, ограбвана от чужди и от свои!
Посрамвана, обиждана и как ли не наричана,
но знаеща да ражда във трудности герои.

Обичам те, омайнице – рисувана, възпявана,
пленяваща до приказност с неземна красота!
Разпъвана, предавана, до смърт изпепелявана,
но моя ненагледна, единствена страна.

Където и да скитам, при тебе ще се връщам
да вдишвам аромата на родните земи.
Тук всичко ми е мило. В душата си прегръщам
труда и благослова на нашите бащи.

Ивелина Георгиева

[Hatshepsut]

Нестинарка

Нестинарко моя...
Майчице България!
Векове танцуваш
по сълзи – жарава...
Как превръщаш всяка
болка – в лъчезария?
Непокорен скитник
твоят Дух остава.

Още ли те хулят
жалките бездария?
Лутат се, незрящи,
след мираж – пустиня.
Ех, Богоизбрана,
слънчева България!
Щедра длан протягаш.
Не – за милостиня.

Екнат долините...
Чуй Балканът – стария.
Кой, с Любов извечна,
бди над връх и бездна?
Нестинарка пее...
Кърши стан България.
Мъченица свята –
със корона звездна.

Ласка и Стихия –
в мен прелива силата.
Лумне ли в сърцето
нестинарски огън...
С благослов целувам
пак Земята – милата.
Все за Теб се моля,
Майчице,
на Бога!

Павлина Стаменова

[Hatshepsut]

Ти, Родино

Ти имаш хиляди лица, Родино –
девойка млада, старец и дете,
гора, връх снежен, розова градина,
бунтовно знаме, нива, къс небе.

Ти носиш много имена, Родино –
Копривщица, Калофер, Драгоман,
Преслав, Силистра, Плевен, Лом и Видин
и още Плиска, Дряново, Троян…

Ти пазиш толкова сълзи, Родино,
в реките Искър, Вит и Тунджа.
Затуй солено е морето синьо
и буйни са и Камчия, и Дунав.

Ти любиш своите чеда, Родино –
Апостола, Крум Страшни, Симеон…
Пастири, учени, царе, робини
в сърцето ти намират вечен дом.

За мен си всичко ти, Родино –
камбана, люлка, въглен, кръст,
вековен дъб, мед, старо вино,
хляб, сол, светиня, капка кръв.

Ивелина Никова

[vailen]

Към Родината

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.

Да търсим, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.

Атанас Далчев

[Hatshepsut]

Обич

Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми!

Ти ли, моя майчице, направи
тая обич толкова голяма,
че света във нея се побира,
че в света на нея равна няма?

Че прегръщам с обичта си, майко,
нашата земя с цветя покрита,
с пресен дъжд на пладне оросена
и с дъга на златен сърп извита.

Че ме греят право във сърцето:
златно слънце, ниви позлатени,
утрин рано сребърна зорница,
в топла вечер облаци червени!

Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми...

Дора Габе

[Hatshepsut]

Родино моя – българска земя

Родино моя, свята и добра
дошла от мъдростта на вековете,
от старата бакърена пара,
Която на гръдта ти още свети.

Родих се тук, на твоята земя,
от корена й тъй дълбок и силен,
тече във мен на траките кръвта,
затуй сега до болка те обичам!

Отпивам глътка бисерна вода
от твоите живителни потоци,
сърцето ми се радва на това,
душата ми от тебе обич проси

Ти си девойка, чиста и добра,
честта и гордостта си съхранила,
с венче от горски билки и цветя,
пристъпяш леко като самодива.

И аз по стъпките ти днес вървя,
родино моя, нежна и красива,
целувам с устни твоята земя
и искам да останеш вечно жива!

Запазила си своя древен знак,
отколе издълбан от вековете,
съдбата ти белязана е там,
да бъдеш светлина на световете!

Аз знам, родино, идва твоя час,
на твоята съдба богоизбрана
и живи извори ще потекат от нас
и ти ще бъдеш силна и голяма!

Петя Михайлова

[Hatshepsut]

В скута на сърцето

От Бога с райска хубост надарена,
предавана, разпъвана на кръст,
в Батак измъчена, на Шипка извисена,
земя от песен и земя от кръв.

България от пепел и от рози,
във пропаст хвърляна и стреляна с куршум,
възкръснала с очите на Апостола
в родопско утро и в тракийски звън.

Нашарена с неукротими багри,
като вълшебен чипровски килим,
втъкала спомена за Калиакра
и мъката на Самуил.

И долетя през вековете
докато сме на таз земя
да носим в скута на сърцето
България и песента.

Даниела Атанасова

[Hatshepsut]

България

Българийо, от Дядо Вазова възпята
за твоите безкрайни диви красоти,
с юнашка кръв по хълми и бърда пролята –
не ще загинеш, ще живееш дълго ти!

По дяволите всякакви дочути думи,
от картата, че някой ще те заличи –
ти векове вървя сред бури и куршуми
и никога не падна ниско по очи.

Макар че пак над теб е мрачен небосклона
и се разбиват в теб свирепи ветрове –
ще издържиш и днес в борбата си изконна,
понесла в себе си пак чужди грехове.

По-твърда от гранита вечен на Балкана,
с възпетите от Дядо Вазов красоти –
сто българи в тебе само да останат,
сто пъти пак България ще бъдеш ти!

Андрей Василев

[Hatshepsut]

Раят

Чувал ли си-България.
Тя е (на мен), Родина.
Тези земи са стари. И
носят прекрасно Име.

В утрото пеят славеи.
Черно Море разлива,
в нея-води. И ален е.
Залезът, горделивец.

Чудни са. И Реките ѝ.
Вярвай: И планините,
дето Орфея скитал е
(има и плод), опитай.

Има небе и Синьо е.
Златна е Равнината.
И от лета отминали,
тук си царува Вятър.

Радва се. А Жените
(те са красиви) гали.
Господ е посетител,
често-и ти повтарям:

Хубаво е, Читателю,
само ела-ще знаеш.
Тука е за мечтатели.
Тази страна е: Раят.

Ангел Колев


https://www.facebook.com/245199855601141/photos/a.245204685600658.55714.245199855601141/979332745521178/?type=3&theater

[Hatshepsut]

Защо?

Защо, Българийо, защо
от ден на ден все по си пуста?
Къде са твоите чеда?
Защо Родината напускат?

Защо да ринат нейде сняг,
да мият някъде чинии
и да целуват чужди бряг?
Каква е тази орисия?

Защо, кому е тъй угодно
да спят по паркове и гари?
Да тъпчат името си родно
И да проклинат теб, Българийо!

Пустеят нашите села,
угасват български огнища
обрастват с бурени поля,
а ние май... не правим нищо!

Защо един богат народ,
с дълбоки корени и с име
запазвано от род във род
стотици, хиляди години...

Народ изграждал градове,
можал държави да създава
през още ранни векове,
какво, какво сега му става?

Народ с култура, с книжнина,
народ с история голяма,
народ с велики имена
как бъдеще за него няма?...

Защо пропъждаш умове?
Защо нехаеш за таланти?
И караш българско дете
да е дете на имигранти,

които ходят по света
отчаяно да търсят изход
и от Българин, с голямо „Б”
такива стават по произход.

И когато някои от тях
успеха там далеч прегърнат
нали се знае, че назад
те никога не ще се върнат.

Не ти ли липсват те на теб?
Нете ли, „майко”, заболява,
че там роденото дете
то българин не се явява.

То няма Вазова да знай
и българче, да се нарича.
А с чужди букви в чужди край
то чужди думички ще срича.

Че няма то в Балкана стар
да търси ягодка и китка
и няма то на 3- ти март
със гордост да изкачи Шипка.

Че с Левски не ще се гордей,
че няма Ботева да жали,
„Върви народе” не ще пей,
„Мила родино” пък.... едва ли.

Таня Танасова-Тодорова
Родена на 19 юни 1963 г. в с. Валя Пержей, Чадълунгрски район, Молдова. Завършва журналистика в Кишиневския държавен университет. Работила е във в. «Родно слово» (Кишинев, Молдова), редактирала е в. «Камбана» (Болград, Украйна). В момента живее със семейството си в Габрово, България.
Издала е стихосбирките: «Това съм аз» (Кишинев, Молдова, 1990), «Нежни листа» (Болград, Украйна, 1994), «Полет от Онгъла» (Габрово, България, 1999), «Ще ме харесаш после» (Габрово, България, 2004).

[Hatshepsut]

Родина

Много малко те познавам аз!
Скъпа, аз почти не те познавам!
Само спикер с монотонен глас
някога за тебе ми разправя.

Само някога за теб чета
в някой вестник с остаряла дата.
Само два квадрата от света
ти ми пращаш денем през стъклата...

Ала този бъбрещ апарат,
ала този малък къс хартия
могат ли, кажи ми, твоя свят,
твойта чудна прелест да разкрият!

Ти не си един декор скалист,
нито нива с два-три бели сърпа,
ти не си един атласки лист,
малък като носната ми кърпа!

О, аз чувствам топлата ти пръст,
щом за малко стъпя върху нея!
И да извървя света на кръст,
пак при теб ще дойда да живея,

пак при теб ще дойда да умра,
да погледам пак над теб простора,
шепа родна пръст да събера
и тогаз клепачи да затворя!!!

Дамян Дамянов

[Hatshepsut]

Българио на живи и на мъртви

Българио на живи и на мъртви,
Българио с безброй Баташки църкви,
със гробища и с паметници светли,
със този жертвен въздух, който свети
над тебе вечно, като вечен огън,
аз искам да те събера във стих! Не мога!
Аз искам цялата да те прегърна -
ръцете ми не стигат! Как да върна
това, което ти си ми дарила?
Не мога.
И пред братската могила,
пред Шипка и пред Вола коленича.
И без да казвам колко те обичам,
с една сълза, и кървава, и страшна,
за цялата ти обич се отплащам.
Сълза на радост и от скръб проляна!
Сълза, в която ти си цяла сбрана!


Снимка: Църквата Светя Неделя в Батак

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1601909756553602&set=a.720040734740513.1073741828.100002037784211&type=3&theater