Автор Тема: Монашеството  (Прочетена 5050 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Division

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 196
  • Country: 00
  • Карма: +58/-5
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Virgo Virgo
Монашеството
« -: Ноември 02, 2006, 21:38:34 »
 Йеромонах Иларион   


Дионисий Ареопагит, преп. Теодор Студит и дру­ги древ­но­цър­ков­ни ав­то­ри при­чис­ля­ват чи­на на пос­т­риг­ва­не­то в мо­на­шес­т­во към св. Тайнства. В са­мо­то пос­ле­до­ва­ние той съ­що е на­ре­чен тайнство. Монашеското постригване, по­доб­но на Кръщението, е уми­ра­не за пре­диш­ния жи­вот и въз­раж­да­не в но­во битие; по­доб­но на Миропомазанието е пе­чат на избраничество; по­доб­но на Брака е об­ру­че­ние с не­бес­ния же­них - Христос; по­доб­но на Свещенството е пос­ве­ща­ва­не в служ­ба на Бога; по­доб­но на Евхаристията е съ­еди­ня­ва­не с Христа. Както при Кръщението, и при постригването, чо­век по­лу­ча­ва но­во име и оп­ро­ще­ние на всич­ки грехове, от­ри­ча се от гре­хов­ния жи­вот и обе­ща­ва вяр­ност на Христа, свли­ча от се­бе си свет­с­ка­та одеж­да и се об­ли­ча в ед­но но­во одеяние. Раждайки се отново, той доб­ро­вол­но се прев­ръ­ща в младенец, за да из­рас­т­ва “док­ле всин­ца дос­тиг­нем до един­с­т­во на вя­ра­та и на поз­на­ва­не­то Сина Божий, до със­то­яние на мъж съвършен, до пъл­на­та въз­раст на Христовото съвършенство.” (Еф. 4:13).


По своя за­ми­съл мо­на­шес­т­во­то е под­ра­жа­ние на Христовия на­чин на живот. Евангелският Христос ни се раз­к­ри­ва ка­то иде­ал за съ­вър­шен монах: Той не е женен, сво­бо­ден е от род­нин­с­ки връзки, ня­ма пок­рив над гла­ва­та си, странства, жи­вее в доб­ро­вол­на нищета, пости, пре­кар­ва но­щи­те Си в молитва. Монашеството е стре­меж да се доб­ли­жиш до то­зи иде­ал в най–вис­ша степен; то е ус­т­ре­ме­ност към светостта, към Бога,  от­каз от всич­ко онова, ко­ето те за­дър­жа на зе­мя­та и ти пре­чи да се въз­диг­неш на небето. “Монах е онзи, който, би­дей­ки об­ле­чен в  ма­те­ри­ал­но и тлен­но тяло, под­ра­жа­ва на жи­во­та и със­то­яни­ето на безплътните. Монах е онзи, чи­ето тя­ло е очистено, ус­та­та чис­ти и умът просветен. Отричането от све­та е от­х­вър­ля­не на ес­тес­т­во­то за­ра­ди по­лу­ча­ва­не­то на на­дес­тес­т­ве­ни блага. Монах е онзи, кой­то неп­ре­къс­на­то въз­ди­га ума си към Бога. Монахът е ед­на неп­рес­тан­на свет­ли­на в очи­те на сърцето. Светлина за мо­на­си­те са ангелите, а свет­ли­на за всич­ки хо­ра е мо­на­шес­ки­ят живот, за­то­ва не­ка мо­на­си­те се ста­ра­ят да да­ват до­бър при­мер във всич­ко” (преп. Йоан Лествичник).

“Монах” оз­на­ча­ва “са­мо­тен” (от гръц­ко­то “monоs” - “един”). В Русия на­ри­ча­ли мо­на­си­те  “ино­ци” (от ду­ма­та “иной” - “друг”). Монашеството е необикновен, из­к­лю­чи­те­лен живот, за кой­то са приз­ва­ни малцина;  жи­вот из­ця­ло и без ос­та­тък от­да­ден на Бога. Монашеското от­ри­ча­не от све­та не пред­с­тав­ля­ва от­в­ръ­ща­не от не­го­ва­та кра­со­та и от ра­дос­ти­те на живота, а от­каз от страс­ти­те и греха, от плът­с­ки­те нас­ла­ди и въжделения, от всичко, прив­не­се­но в жи­во­та ни след грехопадението. Целта на мо­на­шес­т­во­то е зав­ръ­ща­не към пър­во­на­чал­но­то със­то­яние на чис­то­та и безгрешност, при­те­жа­ва­ни от Адам и Ева в рая.  Светите Отци  на­ри­ча­ли мо­на­шес­т­во­то “еван­гел­с­ки жи­вот” и “ис­тин­с­ка фи­ло­со­фия”.  Както фи­ло­со­фи­те се стре­мят към съ­вър­шен­с­т­во по пъ­тя на ин­те­лек­ту­ал­но­то познание, та­ка и мо­на­хът тър­си съ­вър­шен­с­т­во по пъ­тя на ду­хов­ния под­виг и под­ра­жа­ни­ето на Христа.

“Ако ис­каш да бъ­деш съвършен, иди, про­дай имо­та си, и раз­дай на сиромаси; и ще имаш сък­ро­ви­ще на небето; па дой­ди и вър­ви след Мене” (Мт. 19:21), каз­ва Христос на бо­га­тия младеж. “Ако ня­кой ис­ка да вър­ви след Мене, не­ка се от­ре­че от се­бе си, да взе­ме кръс­та си и Ме последва; защото, кой­то ис­ка да спа­си ду­ша­та си, ще я погуби; а кой­то из­гу­би ду­ша­та си за­ра­ди Мене, ще я на­ме­ри” (Мт. 16:24-25), каз­ва Христос на уче­ни­ци­те Си. “Който оби­ча ба­ща или май­ка по­ве­че от Мене, не е дос­то­ен за Мене; и кой­то оби­ча син или дъ­ще­ря по­ве­че от Мене, не е дос­то­ен за Мене” (Мт. 10:37).  Тези ду­ми на Спасителя съ­дър­жат ця­ла­та “фи­ло­со­фия” на монашеството. То е из­бор за онези,  ко­ито се стре­мят към съвършенство,  ко­ито ис­кат да след­ват Христа и да от­да­дат ду­ша­та си за Него,  ко­ито ис­кат да при­до­би­ят сък­ро­ви­ще на небесата. Подобно на търговец, който, от­к­ри­вай­ки  ху­бав бисер, е го­тов да се от­ка­же от ця­ло­то си богатство, за да го притежава,  та­ка и мо­на­хът се от­каз­ва от це­лия свят, за да при­до­бие Христа. И жер­т­ва­та би­ва отплатена, за­що­то наг­ра­да­та  е голяма: “Тогава Петър от­го­во­ри и Му рече: Ето, ние ос­та­вих­ме всич­ко и Те последвахме; какво, прочее, ще ста­не с нас? А Иисус им рече: всеки, кой­то ос­та­ви къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, за­ра­ди Моето име, ще по­лу­чи сток­рат­но и ще нас­ле­ди жи­вот ве­чен” (Мт. 19:27-29).

По вся­ка ве­ро­ят­ност мо­на­шес­т­во­то съ­щес­т­ву­ва в Църквата от един мно­го ра­нен период, но ста­ва ма­со­во яв­ле­ние през IV в., ко­га­то се прек­ра­тя­ват го­не­ни­ята сре­щу християните. Ако пре­ди то­ва вя­ра­та е би­ла под­виг и жертва,  го­тов­ност за мъченичество,  то то­га­ва  хрис­ти­ян­с­т­во­то ста­ва дър­жав­на ре­ли­гия и тър­са­чи­те на подвизи,  жа­ду­ва­щи­те за скър­би и лишения,  тър­се­щи­те “тес­ния път”, се ус­т­ре­мя­ват към пустинята,  за да съз­да­дат там своя “дър­жа­ва в дър­жа­ва­та”. Безплодните пре­ди то­ва пус­ти­ни на Египет, Палестина и Сирия би­ват за­се­ле­ни от монаси, ко­ито ги прев­ръ­щат в градове: “В пла­ни­ни­те се по­яви­ха манастири, пус­ти­ня­та се на­се­ли от монаси, ос­та­ви­ли соб­с­т­ве­нос­т­та си и при­чис­ли­ли се към  не­бес­ни­те жители. Манастирите в  пла­ни­ни­те на­по­до­бя­ва­ха скинии, из­пъл­не­ни с бо­жес­т­ве­ни­те ли­ко­ве на псалмопевци, лю­би­те­ли на учението, постници, молитвеници. Това бе­ше ед­но осо­бе­но мяс­то на бо­го­чес­тие и правда: ня­ма­ше ни­то потисник, ни­то пък потиснати, бир­ни­ци­те ни­ко­го не притесняваха; има­ше мно­го подвижници, и всич­ки с ед­на об­ща цел - да се под­ви­за­ват в доб­ро­де­тел­та” (Житие на преп. Антоний Велики). Скоро след то­ва ма­нас­ти­ри се по­явя­ват и в градовете: в сре­да­та на VI в. са­мо в Константинопол е има­ло 76 манастира.

Монашеството през IV - V в. съ­щес­т­ву­ва­ло в три раз­но­вид­нос­ти - общежително, пус­тин­но­жи­тел­но и полуотшелническо. В об­ще­жи­тел­ни­те ма­нас­ти­ри всич­ки  жи­ве­ели заедно, все­кид­нев­но и по ня­кол­ко пъ­ти на ден се съ­би­ра­ли в хра­ма за богослужение.

Отшелниците жи­ве­ели все­ки по­от­дел­но и оти­ва­ли в хра­ма са­мо в неделя,  за да се при­чес­тят със све­ти­те Тайни.

Средният път бил онзи, при кой­то мо­на­си­те  жи­ве­ели на гру­пи от по двама, трима. “Цялото мо­на­шес­ко жи­тие се съ­дър­жа в три на­чи­на на уред­ба и подвизаване: или в под­виж­ни­чес­ко уеди­не­ние и отшелничество, или в то­ва да без­мъл­в­с­т­ват с едного, най-мно­го с двамина, или най-нак­рая в това, тър­пе­ли­во да пре­би­ва­ват в общежитието. Не се отклонявай, каз­ва Еклисиаст, ни­то надясно, ни­то наляво, а вър­ви по цар­с­кия път. Средният  на­чин на жи­вот е под­хо­дящ за мно­зи­на” (преп. Йоан Лествичник). Понастоящем в Руската Църква има пре­дим­но об­ще­жи­тел­ни манастири. На Атон са се за­па­зи­ли всич­ки­те три ви­да монашество.

Монашеските обе­ти се свеж­дат до три основни: послушание, нестяжание* и целомъдрие. Послушанието е  доб­ро­вол­но от­си­ча­не на соб­с­т­ве­на­та во­ля пред Бога, пред ду­хов­ния наставник, пред все­ки друг човек. Монашеското пос­лу­ша­ние пред Бога е вслуш­ва­не в Неговата воля, в за­ми­съ­ла Му за човека; един про­ник­нат с без­г­ра­нич­но до­ве­рие към Бога стре­меж във всич­ко да бъ­деш по­ко­рен Нему. Много от бе­ди­те на чо­ве­ка ид­ват от стре­ме­жа му ви­на­ги да пра­ви всич­ко по своему, да прек­рои света, кой­то не е такъв, ка­къв­то той иска, да про­ме­ни за­оби­ка­ля­щи­те го хора, ко­ито не са дос­та­тъч­но съвършени. Монахът от своя стра­на с бла­го­дар­ност при­ема всич­ко такова, как­во­то е: той се учи с ед­нак­ва ра­дост да при­ема от Божията дес­ни­ца как­то утешението, та­ка и скръбта, как­то здравето, та­ка и болестта, как­то добронамерените, та­ка и зло­на­ме­ре­ни­те хора. Живеейки по то­зи начин, той при­до­би­ва особен, нес­му­ща­ван от ни­що вът­ре­шен мир, ед­на неп­рес­тан­на ра­дост в Бога, ко­ято не мо­гат да пом­ра­чат ни­как­ви външ­ни обстоятелства. “Слава Богу за всич­ко”, ка­зал св. Йоан Златоуст, ли­шен от епис­коп­с­ка­та си катедра, из­го­нен от оте­чес­т­во­то си и уми­ращ в теж­ки стра­да­ния в ед­на чуж­да страна. Подобно на Христа, Който “сми­ри Себе Си, би­дей­ки пос­лу­шен до­ри до смърт, и то смърт кръс­т­на” (Фил. 2:8), и мо­на­хът се стре­ми да бъ­де пос­лу­шен пред Бога до смърт, до кръст.

Нестяжението е доб­ро­вол­на нищета, от­каз от вся­как­во зем­но притежание. Това не означава, че мо­на­хът не тряб­ва да при­те­жа­ва нищо, ни­как­ви свои ве­щи или зем­ни утешения: то­ва означава, че той не тряб­ва да е прис­т­рас­тен към как­во­то и да било. Вътрешно от­ре­къл се от богатството, той  при­до­би­ва еван­гел­с­ка ле­ко­та на духа, след ка­то ве­че не е при­вър­зан към нищо.

Думата “це­ло­мъд­рие” не е си­но­ним на ду­ма­та “без­б­ра­чие”: целомъдрието, раз­би­ра­но ка­то “ця­лос­т­на мъд­рост”, ка­то жи­вот спо­ред Евангелските заповеди, ка­то въз­дър­жа­ние от сла­дос­т­рас­т­но за­до­во­ля­ва­не на плът­с­ки­те похоти, е не­об­хо­ди­мо и в брака. Монашеското целомъдрие, включ­ва­що ка­то със­та­вен еле­мент и безбрачието, е ед­на ця­лос­т­на ус­т­ре­ме­ност към Бога, же­ла­ние да съг­ла­су­ваш вся­ка своя постъпка, все­ки свой помисъл, вся­ко свое ду­шев­но дви­же­ние с ду­ха и бук­ва­та на Евангелието. Що се от­на­ся до безбрачието, в кон­тек­с­та на мо­на­шес­т­во­то то е ед­но на­дес­тес­т­ве­но състояние. Самотата е непълнота, ущърбност. Тя се пре­одо­ля­ва в бра­ка с на­ми­ра­не­то на другия. Този друг в мо­на­шес­т­во­то е сам Бог.

Преп. Симеон Нови Богослов в един от сво­ите хим­ни го­во­ри за мо­на­шес­т­во­то ка­то за еди­не­ние с Бога:

Ако живее в някого Христос,
то как изобщо се говори,
че той е сам, осиротял?
Нали с Христа пребъдват вечно
и Бог Отец, и Дух Свети?
Как може някой да е сам
щом с Троицата се съедини?
Не е самотен, който с Бог е,
макар и да се скита сам,
дори в пустиня да живее
или в подземията скрит.
Той с праведния си живот
в небе килията си е превърнал –
оттам смирено съзерцава
Твореца на небето и земята.
Той винаги живее в светлина –
негаснеща и необикновена –
от Него без да се откъсва,
без никога да Го напуска –
ни денем, нито нощем, ни в съня.
Със Бог се съчетават само тези,
които във покайния си път
оставили са другите далече,
да облекат монашеското расо.
Килията им е небе, а те
са слънцето, защото в тях пребъдва
негаснещата светлина на Бога.
Наричат се монаси затова,
че в своята щастлива самота
със Него и във Него пребивават.

Разпространената пред­с­та­ва за мо­на­шес­т­во­то ка­то мрач­но и су­ро­во съществуване, ли­ше­но от вся­как­ва радост, е дъл­бо­ко пог­реш­на и из­г­ра­де­на вър­ху пъл­но­то не­поз­на­ва­не на мо­на­шес­кия дух. “Радостта на мо­на­си­те е тиха, чиста. Тя е тък­мо ве­се­ли­ето на доб­ро­де­тел­на­та ду­ша”, пи­ше архиеп. Иларион (Троицки). Та на­ли то­ва упоение, та­зи омая от живота, ко­ято е при­ето да се на­ри­ча “ра­дос­ти­те на жи­во­та”, е всъщ­ност не­що мрачно, во­де­що до пре­си­ща­не и махмурлук. Ние, монасите, от радост, от уми­ле­ние пла­чем и бла­го­да­рим на Господа. Всеки мо­нах поз­на­ва съл­зи­те на уми­ле­ние и в срав­не­ние с те­зи съл­зи всич­ки мир­с­ки ра­дос­ти му из­г­леж­дат бед­ни и жалки. Самият аз съм при­ел мо­на­шес­т­во­то и мисля, че не ще ми се слу­чи още вед­нъж в то­зи жи­вот да пре­жи­вея ра­дост ка­то та­зи в де­ня на пос­т­риг­ва­не­то ми. Цели два ме­се­ца пре­ли­вах от радост. Всичко в ду­ша­та ми та­ка ликуваше, та­ка се радвах. Ненапразно при пос­т­риг­ва­не­то постригващият, взе­май­ки расото, казва:

“Колкото си по–да­леч от страстите, тол­ко­ва по–го­ля­ма е ра­дос­т­та в сър­це­то ти. Сърдечната чис­то­та е не­раз­рив­но свър­за­на с веселието.”

Чинът на пос­т­риг­ва­не в мо­на­шес­т­во се из­вър­ш­ва в хра­ма от епис­ко­па или от нас­то­яте­ля на манастира. Постригваният пред­ва­ри­тел­но е снел всич­ки­те си дре­хи и е об­ле­чен в дъл­га до пе­ти­те бя­ла риза, с ко­ято стои пред игумена. Постригваният про­из­на­ся обе­ти­те и из­с­луш­ва по­уче­ни­ето на игумена, след ко­ето той сим­во­лич­но пос­т­риг­ва ко­са­та му и го об­ли­ча в чер­ни мо­на­шес­ки одежди. Цялото ма­нас­тир­с­ко братс­т­во се приб­ли­жа­ва до но­во­пос­т­ри­га­ния мо­нах и го пита: ”Как е име­то ти, брате?”. За ед­на или ня­кол­ко но­щи мо­на­хът ос­та­ва в храма, къ­де­то че­те Псалтира и Евангелието.

Монашеството е вът­ре­шен и сък­ро­вен живот, то е аб­со­лю­тен из­раз на ду­ха на хрис­ти­ян­с­т­во­то ка­то “те­сен” път, во­дещ към Небесното царство.

Съсредоточеността вър­ху вът­реш­ния жи­вот не оз­на­ча­ва его­изъм или от­със­т­вие на лю­бов към ближния. Намиращ се из­вън свет­с­ка­та суета, мо­на­хът не заб­ра­вя за хо­ра­та и в ти­ши­на­та на ки­ли­ята си се мо­ли за це­лия свят. “Някои казват, че мо­на­си­те тряб­ва да слу­жат на света, за да не ядат да­ром на­род­ния хляб, но е нуж­но да се раз­бе­ре в как­во се със­тои то­ва слу­же­ние и с как­во мо­на­хът е длъ­жен да по­ма­га на све­та”, пи­ше преп. Силуан Атонски. “Монахът е мо­лит­ве­ник за це­лия свят и в то­ва се със­тои не­го­ва­та глав­на работа. Благодарение на мо­на­си­те на зе­мя­та ни­ко­га не се прек­ра­тя­ва мо­лит­ва­та и тък­мо то­ва е пол­за­та за света. Преподобни Сергий чрез пост и мо­лит­ва е по­мог­нал на рус­кия на­род да се ос­во­бо­ди от та­тар­с­ко­то иго. Преподобни Серафим мис­ле­но се по­мо­лил и Светият Дух сля­зъл вър­ху Мотовилов. И то­ва е бла­го­да­ре­ние на те­зи монаси. Ти мо­же би ще кажеш, че се­га ня­ма та­ки­ва монаси, ко­ито да се мо­лят за це­лия свят, но аз ще ти отговоря, че ко­га­то на зе­мя­та ве­че ня­ма да има молитвеници, све­тът ще свърши. Светът се дър­жи бла­го­да­ре­ние на мо­лит­ви­те на светиите.”

Отците на Църквата са разбирали, че об­но­вя­ва­не­то на све­та и щас­ти­ето на хо­ра­та за­ви­сят не от външ­ни­те обстоятелства, а от вът­реш­но­то усилие. Социалната ак­тив­ност и бур­на­та дейност на онези, ко­ито по раз­лич­но вре­ме са ис­ка­ли да при­не­сат ня­как­ва пол­за на човечеството, та­ка и не са нап­ра­ви­ли хо­ра­та по-щастливи. Същинското об­нов­ле­ние на жи­во­та е въз­мож­но са­мо в Духа. Монасите не се стре­мят да по­доб­ря­ват света, а да пре­об­ра­зя­ват са­ми­те се­бе си, та све­тът да бъ­де пре­об­ра­зен отвътре. “Придобий ми­рен дух и хи­ля­ди око­ло теб ще се спасят", каз­ва преп. Серафим Саровски.

Неактивен Бай Иван

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1377
  • Country: bg
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Re: Монашеството
« Отговор #1 -: Ноември 02, 2006, 21:58:24 »
                 Отче, св.Серафим Саровски винаги ми е бил за пример. И ще ти обясня защо - той е опитал и от монашеския живот и от проповядването на Христа в света и от изпитанието на отшелничеството, но никога не е загубил себе си и абсолютната си убедост в доброто у хората. И католиците си имат такъв светец - св.Франциск/може да не е канонично да го казвам, но е така. При нас Българите олицетворение на този истинен път в религията е св. Иван Рилски.

Неактивен Division

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 196
  • Country: 00
  • Карма: +58/-5
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Virgo Virgo
Re: Монашеството
« Отговор #2 -: Ноември 02, 2006, 22:04:18 »
                 Отче, св.Серафим Саровски винаги ми е бил за пример. И ще ти обясня защо - той е опитал и от монашеския живот и от проповядването на Христа в света и от изпитанието на отшелничеството, но никога не е загубил себе си и абсолютната си убедост в доброто у хората. И католиците си имат такъв светец - св.Франциск/може да не е канонично да го казвам, но е така. При нас Българите олицетворение на този истинен път в религията е св. Иван Рилски.
Така е чедо от тук идвам http://forums.pravoslavie.bg/ Идваите както дохожда Императора :)

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8654
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Монашеството
« Отговор #3 -: Февруари 24, 2011, 19:03:09 »
Този текст показва реалната картина на монашеския живот в манастирите на Света Гора (Атон) през втората половина на XIX век. Този режим е бил според най-строгия Светогорски (Йерусалимски) устав. В манастирите в България режимът е бил по-лек, така е и днес.

"Приказки или нравоучителни примери"

отец Матей Преображенски-Миткалото



"...всяка мирска мисъл или весело възпоменание се счита тежък грях, сяка потребност на природата - за бесовско изкушение, (където) в неестествена борба със самото себе си изминуват синките години на отшелника, додето най-после той, според светогорското изражение, стане "по-горе от човешката природа и достигне ангелско състояние"... Труд голям, но затова и самоумъртвяването бива пълно - физическо и нравствено.

За да докара човека в това състояние и тъй да улекчи за него пътя към спасението, общинский устав преди всичко се старае да измачка и обезсили грешното тяло на подвижника... Връх това е основана цела(та) система на физическо изтощаване, за изпълнението на която строго следят изповедниците и игуменът: обикновената утринна се продължава шест часа, литургията - два, вечернята -- два часа", повечерието - час. Следователно калугерът трябва да престои в църквата единайсет часа, без да излезе. За спане му дават само пет часа в денонощието; в другото време той изпълнява други обществени работи... Освен тези обществени служби секи калугер си има свои килийни правила. Особено са тежки правилата на схимиците, които са длъжни секи ден да правят в килията си 1200 поклона до пояса и 100 земни.

С какво се хранят отшелниците подир такива извънредни трудове?
- Нема с какво да се хранят: дадат им супа от грах или картофи, после боб или бакла и при това - една чаша вино наполовин с вода- ето сичкият им обед!

...Само един път в годината калугерът чисти и мете стаята си, чини ми се, пред пасхата... Забранено е да се мие. За топли бани няма и дума на Света гора. Понякога се позволява на калугера да си умие главата, и то само в краен случай, когато келят по главата стане нетърпим.

Ще ли ми повярвате, че на Света гора във вид на лъжливо разбраното умъртвяване на плътта нарочно не изтребват бълхите и дървениците и други подобни на тях насекоми! С тях са пълни не само креватите и калугерските стаи, но даже и троновете в църквата. В някои от манастирите калугерите сами просили от духовниците за благословение да измият троновете, но те не им позволили: "Дървениците не ще ви дадат да спите във време на службата" - такъв бил отговорът на изповедниците!

Същата мръсотия е и в килиите:
Въздухът им е дотолкова развален, вкиснат и задушлив, шото заболява главата. Сичко, що е в килията, обикновено е покрито с един слой кал и в тази гнила атмосфера посред вечна кал преминува килийният живот на отшелника. Ще попитат: защо е тая мръсотия? Чистотата е мирска работа, която на Света гора е запретена! Въздухът в килията - разкош!

И това още не е всичко.
Игуменът и изповедниците имат право да назначават сякакви послушания и да управляват работите на секиго от калугерите, както те заискат, без никакъв контрол. Те могат да накарат некого да преброи пясъка или да чука в чутора вода, за по-надребно, и калугерът е обязан да ся покорява безусловно. В разпорежданията си те се ръководят от първата мисъл, която са появи в главите им и която те считат за внушение на Светия дух."... (стр. 99- 100)

... "Едни току си хапят брадата която я препъват и налапват цяла в устата си, после отка я погладят малко, че хайде пак я налапат. Други пък току си засукват мустаките и ги хапят със зъби си, за което никой не смее да им каже нищо. Други пък току глождат нещо със зъбите си или ги чистят и разкървяват, а после плюят на земята, без да се засрамят от присъствуващите, на които може да се погнуси. А некои си, като се протягат безобразие, разкършват си снагата, и скимтят или са прозяват невнимателно срещу оногова, който са случи напреда им, и издават глас: а-а-ха!... Други пък кихат с глас, колкото си можат, като да ся чуе надалеч, и с лигите си попръскват ония, които са наоколо им, без да са посвенят некак. Котката, като е едно животно, пак не оставя мръсотия около себе си, а го заравя с пръст или пепел, за да са не погнуси и сама: а колко повече човекът, който има повече ум и разум?" ... (стр. 101)

Из "Прикаски или нравоучителни примери за протичението на всекиго, който желае своето поправление". Събрал и наредил монах Матей Петров Преображенский. Издание първо, Руссе, в печатницата на Дунавската област, 1872.

http://www.matey.hit.bg/knigi.htm


Вижте обновения Виртуален музей на отец Матей Преображенски:

http://www.matey.hit.bg.
« Последна редакция: Април 01, 2015, 07:43:19 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8654
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 26.0.1410.43 Chrome 26.0.1410.43
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Монашеството
« Отговор #4 -: Ноември 28, 2013, 12:44:17 »
В "Господари на ефира": Разврат цари в Троянския манастир


"Доста похотливи са нашите духовници, а би трябвало да учат на морал, смирение и прочие добродетели", разказва младеж

Млад мъж, пожелал да запази своята анонимност, потърси "Господари на ефира", за да разкрие потресващи факти за разврат, който цари в Троянския манастир.
От предаването, което се излъчва по Нова телевизия, съобщават: "От една седмица Варненската митрополия се тресе от скандали, чуха се обвинения в подкупен вот, дори в убийство. Междувременно до нас достигна друг сигнал, който потресе целия екип".
"Във "Фейсбук" получих покана от йеромонах Кирил Тодоров от Троянския манастир, а в процеса на писане получих предложение за гости в манастира. Искаше да бъдем гаджета понеже много ме харесва. Аз съм с нестандартна сексуална ориентация и реших да приема, тъй като си търся нещо по-сериозно. Запознахме се и след прекарани няколко нощи там имаше чувства и у двамата. Той се влюби в мен, аз в него съответно. И така няколко месеца. Разстоянието и ред други причини обаче попречиха и нямаше как да бъдем заедно.
Аз му отправих предложение да се разделим, той обаче на няколко пъти злобееше и отправяше заплахи,
аз се връщах при него и така три-четири пъти. Преди две седмици взех окончателното решение да се разделим и той в яд и нерви започна да ме заплашва, че ще плати на хора да ме пребият. Или ще съм негов, или няма да бъда на никой друг, ми каза той", разказва момчето в репортажа, което пояснява още, че се е обърнало за съдействие към органите на реда и Прокуратурата, след като е било нападнато в столичен квартал.

По думите на момчето в Троянския манастир се случвали ужасни и непристойни за божии служители неща.
В стаичките, когато се приберат, някои духовници мастурбират, показват си половите органи, казва младежът.
"Имам дори един видеоматериал, на който ясно се вижда как йеромонах Кирил Тодоров си показва члена.
В друго видео същият разказва как наричат отец Августин - баба Гуси, а към отец Пахомий се обръщат с името Палома. Те си говорят в женски род. Тези хора водят всякакъв друг живот, но не и духовен", твърди още той.
"Доста похотливи са нашите духовници, а би трябвало да учат на морал, смирение и прочие добродетели.
Не е скрито, че освен в Троянския манастир, и в Рилския манастир много монаси също са с обратна ориентация. Някои от тях си позволяват дори да ходят на столични заведения.
Може да ги разпознаете по това, че те поддържат предимно много къси бради", обясни обърналият се към екипа на предаването мъж.

http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/v-gospodari-na-efira-razvrat-v-troianskiia-manastir-5999358

Запис от предаването: http://gospodari.com/?go=reportages&p=detail&videoId=8987


Баба Гуси и Палома – калугерите в Троянския манастир


Монаси избраха секса пред Бога, поп си вади члена и крещи: „Ето я принцесата“

Кошмарен разврат кипи зад стените на третия по красота и значение български манастир – Троянския. Тук бог е не Исус, а сексът, се разбра от откровенията на хомосексуален младеж от София пред камерата на „Господари на ефира”. Той описа цветно похожденията си в светата обител заедно с последното си „гадже” – йеромонах Кирил Тодоров, които завършили трагично.

Патилата му са готов сюжет за порно филм с работно заглавие „Калугери с нежни имена”. Макар че приликата с крими сериала по Богомил Райнов „Тайфуни с нежни имена” се крие само в първите четири букви на „аналогия”. Днес светинята, където първите си стъпки във вярата прави покойният патриарх Максим, повече прилича на бардак, отколкото на православен храм. За това свидетелства столичанинът, който надживял няколкомесечна любовна афера с палавия йеромонах зад стените на третия по достойнство ставропигиален (патриаршески) манастир.

„Преди време получих покана за приятелство във фейсбук от Кирил Тодоров от Троянския манастир”, започва разказа си мъжът с различна сексуална ориентация, както сам се описва. С течение на времето двамата обменяли по някое и друго съобщение от типа „как си, добре съм”, докато един ден отецът го поканил на гости в светата обител, за да си обменят телесни течности. „Поиска да бъдем гаджета, защото много ме харесвал. Реших да приема предложението и да отида на гости на отеца, защото си търсех сериозна връзка“, разказа пред потресения репортер Боби Ваклинов софиянецът.
Речено-сторено.

Отишъл той до Троянския манастир, където прекарал няколко нощи с йеромонах Кирил в неговата килия. „Имаше чувства и от двама ни, той се влюби в мен, аз – в него”, призна изпатилият любовник. Консумирали връзката си и в монашеската стая, и в близък хотел. Новото завоевание на свещеника било представено пред игумена на манастира като „моя братовчед”, за да не буди подозрение. Любовта им продължила няколко месеца, но разстоянието и „други причини” сломили връзката им. Затова нашият герой пръв предложил на отеца да се разделят. Той обаче категорично отказал. Започнал да отправя заплахи при евентуална раздяла, младежът се връщал в манастира, отново пламвали позаспали чувства. И така няколко месеца.

В началото на ноември обаче столичанинът решил окончателно да сложи точка на греховната връзка. Когато с твърд глас съобщил новината на нежната си половинка в расо, йеромонахът избеснял и заплашил, че ще плати на мутри да го пребият. „Или ще си мой, или на никого друг”, извадил железен аргумент калугерът. Разлюбилият го младеж обаче не обърнал внимание на заканата, която отдал на гнева от окончателния край на взаимоотношенията им. Докато преди десетина дни лукавият свещеник му спретнал капан в столичния кв. „Мусагеница”, където едрички приятели на Кирил Тодоров го нападнали изневиделица. „Впоследствие от полицията разбрах, че гамените са близки до йеромонаха”, призна жертвата.

Влюбен монах (Кака Кичка) изпратил биячи на бившето си гадже

„Опитаха се да ме приклещят в един вход, където да ме набутат в апартамент, за да ми го набутат”, откровен бе ошашавеният гей. Отмъстителният поп наредил неверният любовник да бъде пребит, което бандитите и сторили. За пореден път към него били отправени заплахи за живота му. „Изведнъж усетих прилив на енергия, щях да изкъртя стълбището, но успях да се отскубна и побягнах”, обясни как се е спасил от капана столичанинът с разбит нос и сърце.

Веднага сезирал органите на реда и прокуратурата. До момента обаче резултат няма, затова младежът се обърнал към „Господари на ефира”. „Искам да покажа на цялото общество какви са нашите духовници, за да знаят, че като им целуват ръцете като на свети хора, не знаят какво точно целуват. Защото в стаичките си в манастирите някои мастурбират, други си показват пишките в един известен сайт за гейове. Имам видеоматериал, в който много ясно се вижда как йеромонах Кирил Тодоров си показва члена. А би трябвало да ни учат на морал и смирение…”, вдига рамене озлочестеният любовник.

Похотливи като разгонени магарета се оказаха и други иначе божи служители. Палавият йеромонах Кирчо далеч не е изключението, което превръща Троянската обител в бардак. Според обръгналия в отношенията с брадати любовници столичанин монасите там са си направили своего рода женско царство. Всеки свещеник си имал женско име, което се използва само при вербални или телесни диалози на четири очи и под завивките.


Кака Кичка и кака Фифи (монах Филарет)

„Отец Августин например е „баба Гууууси”, с много дълго „у”, архимандрит Пахомий е „Палома”. Те водят всякакъв друг живот, но не и духовен. Не може отец Филарет пред хората в градинката да си вдига расото и да се бие по оная работа с думите: „Ето я принцесата, ето я великата”. Не може това да са ни божите служители. Не може като отидеш да ти осветят кръстче, понеже няма такса, а се дава по усмотрение на вярващия, ако отецът получи 2-5 лева, плюе встрани от ярост, че си му платил малко”, разочаровано споделя мирянинът с позагубена вяра.

Според него и други манастири са в капана на разврата. „Рилският манастир например. Там повечето монаси са с обратна сексуална ориентация, обичат да ходят по лъскави столични гей заведения. Лесно се разпознават, защото поддържат много къси бради, за да не бъдат разпознати от клиентите, а да се впишат в обстановката“, докладва потресеният очевидец на макиажа. Засега официална реакция от монасите в Троянския манастир по секс скандала няма.

Секс оргии тресат и Рилския манастир!

Секс оргиите не са приоритет само на Троянската обител. „Всеки ден” вече писа, че похотливи монаси обръщат с хастара навън и един от най-красивите манастири на Балканите – Рилския. Свещениците се напиват до безпаметност, после се отдават на хомо и би ласки без никакъв свян.

Безпрецедентната разюзданост взела връх в средата на юли, когато възбуден като пръч свещеник преследвал с щръкнало „достойнство” и явни намерения за интимна близост свой колега по расо. Последният обаче успял да се отърве, като избягал в град Рила и се скрил в жилище за временно настаняване.

Разбрахме, че спасилият се от любовните щения монах е 50-годишният архимандрит Виталий Рилски, който често се набърква в гей афери. От случката насам Виталий бил постоянно на градус. Така лекувал стреса, причинен от примамливите, но и плашещи намерения на разгорещилия се отец.

http://ovarna.bg/blog/newsbulgaria/baba-gusi-i-paloma-kalugerite-v-troyanskiya-manastir/
« Последна редакция: Декември 02, 2013, 12:59:11 от Hatshepsut »

Неактивен Sturmmann Батбаянов

  • Фашага
  • Site Supporter
  • Senior Member
  • *
  • Публикации: 725
  • Country: bg
  • Карма: +124/-12
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Firefox 25.0 Firefox 25.0
Re: Монашеството
« Отговор #5 -: Ноември 28, 2013, 21:26:07 »
Капитализъм = диктатура на капитала

Неактивен vailen

  • Respected user
  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 383
  • Country: bg
  • Карма: +116/-13
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 8.0 Firefox 8.0
Re: Монашеството
« Отговор #6 -: Ноември 28, 2013, 21:47:25 »
Честно казано монасите при встъпването си, трябва да се кастрират, т.е. да се избавят от генераторите на похот.
България над всичко!

Неактивен Петкан

  • Site Supporter
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8131
  • Country: bg
  • Карма: +1279/-104
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Firefox 25.0 Firefox 25.0
    • http://www.spletnik.ru/avatar/2000/1831.jpg?908
Re: Монашеството
« Отговор #7 -: Ноември 29, 2013, 03:46:16 »
Цитат
" even celibate homosexuals must be kept out of the priesthood...Homosexuality is incompatible with the priestly vocation... "(Pope Benedict XVI)

http://www.awrsipe.com/Click_and_Learn/pope-bans-gay-priests.html
....

Английската църква предлага "благословии" за гей браковете

Цитат
"This year, parliament introduced new laws to allow gay marriages from 2014 after legalizing civil partnerships in 2005 and the church dropped its ban on gay clergy in civil partnerships becoming bishops... "

http://www.reuters.com/article/2013/11/28/us-britain-religion-samesex-idUSBRE9AR0D220131128
...
Църквата навсякъде е населена с доста съмнителни личности, заради което на човек му се налага да пази здраво вярата си и да не целува ръката на свещеник, която преди това вероятно е държала нечий надървен к*р.
« Последна редакция: Ноември 29, 2013, 11:49:51 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8654
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 48.0.2564.116 Chrome 48.0.2564.116
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Монашеството
« Отговор #8 -: Март 02, 2016, 19:56:48 »
Нечувано! Поп Рафаил ходи на гей парад!
Отецът брани със зъби и нокти еднополовата любов



Отец Рафаил от манастира „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ край пернишкото село Кладница не спира да скандализира обществото с изяви, граничещи с човешката лудост. След като обяви героя на Елин Пелин Ян Бибиян за вреден, анатемоса Киприяновите молитви и нахока християните, че се редят на опашки за курбан, светият мъж се хвърли в подкрепа на гей двойките.

И макар, че в библията черно на бяло пише, че не бива „мъж да ляга до мъж като с жена“, отчето не вижда нищо нередно в това. дори напротив – приема го като чиста форма на братска обич и подкрепа. Самият свещеник, чието светско име е Росен, е щастливо задомен и се радва на стабилно семейство. Това обаче не му пречи да ръси хвалебствени слова към хомосексуалистите.

Догодина отец Рафаил дори смятал официално да се появи на гей парада, за да подкрепи нежните души. Стига се дотам, че в желанието си да се хареса на всички, минали под дъгата, той обяви, че думи като „родолюбие“ и „патриотизъм“ идват от кухнята на Сатаната. Последваха „сказания“, че човек няма нито отечество, нито родина, че това са измислени писания.

„Поведението на отец Рафаил се разграничава от това на мъж, врекъл се в Бог. Той скочи против Синода, когато от там обявиха, че са против бежанците. Той защити мигрантите, но вероятно или не прави разлика между икономически емигрант, мигрант, престъпник, който се възползва от ситуацията и бежанец. Най-вероятно от НПО-фондацията „Америка за България“ му плащат за да сее глупости и да обърква съзнанието на вярващите християни! Друго обяснение няма за нелогичното му поведение. Не може човек, който е женен да защитава гейовете, да има такива развратни приятели. Та нали се е врекъл да служи само на Бог, да спазва каноните. Как ще кръщава деца и ще стиска ръцете на мъжеложци?! Това е повече от скандално. Жалко че „Българският хелзинкски комитет“ го номинира за отличието „Човек на годината“ Но не е учудващо. Там са номинирани грантови журналисти, хора с нестандартни сексуални прояви. Отчето дори се обяви в защита на гей парадите. Подкрепя нежните мъже яростно, което води нормалния човек към размисъл- Защо го прави?“, разказват запознати с историята на монасите от манастира край Кладница. Съмненията, че Отец Рафаил получава грантово финансиране от фондациите на Сорос се подклаждат допълнително от поредицата интервюта, които е дал за сайта Svobodata.com на друг един грантов герой Едвин Сугарев. Във въпросния соросоиден форум отецът громи руската хибридна война, левите партии в Европа, които според него до една били комунистически, анатемосва Волен Сидеров и всички русофили в България… и приветства „светия празник“ Хелоуин! – все опорни точки на соросоидната пропаганда, за пропагандирането на които в България доста американски фондации плащат крупни суми.

Дякон Рафаил е завършил Богословския факултет на Софийския университет през 1996 г. Работил е в социалната сфера на различни столични общини. Бил е дори редактор на богословска литература в издателска къща „Тавор“. През 2008 г. отецът е подстриган за монах в храма „Св. Йоан Рилски“ и отива на послушание в Чипровската света обител. под благословията на патриарх Максим по-късно заминава за Софийската епархия, който и до ден днеешен обгрижва с много старание и любов.

Това не му пречи да изригва във Фейсбук, където пише: „Курбанът, прерязването на хляба и Киприяновите молитви са отвратителна, езическа и несъвместима с християнството и цивилизования свят практика. В християнството жертвоприношения няма! господ Исус Христос бе последната и финална жертва.

http://skandalno.net/
« Последна редакция: Октомври 17, 2016, 22:11:25 от Hatshepsut »

Неактивен Haidutow

  • Account Disabled
  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 347
  • Country: it
  • Карма: +6/-11
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Firefox 48.0 Firefox 48.0
Re: Монашеството
« Отговор #9 -: Септември 12, 2016, 19:46:02 »
Честно казано монасите при встъпването си, трябва да се кастрират, т.е. да се избавят от генераторите на похот.
Честно казано има си причина да не е така. Трябва с волята си да победят изкушенията.

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8654
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 56.0.2924.87 Chrome 56.0.2924.87
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Монашеството
« Отговор #10 -: Февруари 07, 2017, 08:18:49 »
Нов гей-скандал в Църквата, този път с монаха от Троянския манастир Филарет


За похотливостта на нашите духовни лица се говори отдавна. На няколко пъти ставахме свидетели на ужасяващи видеа, на които се вижда как попове си показват достойнството, говорят за секс с мъже и признават открито, че са гейове. Източникът, който разкри Троянската афера прави нови шокиращи разкрития. Той разказва пред "Господари на ефира", че монах Филарет вилнее в гей сайтове и си търси мъже за секс.
 
Понастощем едни гостоприемни хора са приели известната кака Филка - монах Филарет, в една църква в Лом, разкрива анонимен мъж, който застава пред камерата на предаването. 
Обръщам се към патриарха на българската църква, ще му помогна, ще му дам имената на всички ***** в църквата, а не той да бъде водач на такива хора. Но не към служителката в Синода, защото тя казва, че ако изгоним всички ***** от църквата, тя ще остане без монаси, издава анонимният информатор на предаването.
 
Решихме с един мой приятел да разобличим "кака Филка" и го пратих при него, посочва още свидетелят на скандала. Преди срещата с Филарет "кандидатът" за "обладаване" провежда скайп-разговор с него:
 
- Здрасти, какво си търсиш?
Филарет: Здрасти, търся някого да издухам и да ме бодне

- Държа изключително на дискретност, метни снимки.
Ф: - Тук снимки нямам, поп съм много повече държа на дискретност...

- Ето мои снимки, за да добиеш представа. Кажи ако те кефя, свали снимка от фейсбук само да те видя. Ако имаш снимка на дупето прати. Имаш ли терен и кога си фри?
Ф. Нямам снимка на дупето, тесничко е, имам терен и сега съм фри...
(ОТЕЦЪТ ПОСТВА ЛИНК С ФЕЙСБУК ПРОФИЛА СИ)

- Като каза поп, мислех, че си стар и грозен, симпатичен си, ако имаш терен, можем да се видим
Ф. Хаха, мерси
- Ще мога след час, час и малко,трябва ми време да се пооправя, ако искаш дай телефон да се чуем
Ф. 0886....

- Влизам да си взема душ само и тръгвам към теб.
 
След кратък разговор, любовната среща е уредена. Радостен,  Филарет посреща госта си пред вратата....

http://pik.bg/


Значи "отеца" не се хвали с богословското си образование или с праведния си живот, а с тясното си дупе...  :devil-1:
А пък някои уж вярващи се опитват да потулят скандала, вижте как:


Цитат
Уважаеми продуценти, автори и сътрудници на предаването „Господари на ефира“,

Не мога да не изразя потреса си от излъчения във вашето предаване на 2 февруари 2017 г., на големия Господски празник Сретение Господне, репортаж, дискредитиращ по недвусмислен начин един монах, изгонен след скандал от един манастир (отново след ваше разследване). Петно, което този човек хвърля върху себе си, но което петно вие съзнателно или не прехвърляте върху монашеството изобщо, върху духовенството и върху Църквата в България. Това, което показвате, е срамно за претенциите за духовен сан на този човек. Духовник не може да извършва подобни деяния, без да бъде в недвусмислен конфликт със себе си, със своята вяра, с Бога и Църквата. И ако този конфликт липсва и той съзнателно и целенасочено извършва това, то той не е духовник. Безспорно такива хора според каноните на Църквата не могат да възглавяват богослужението на църковната общност – манастирска, енорийска и т. н., дори след покаяние.

Но такива хора са факт и това е един от проблемите, един от кризисните моменти в живота на Църквата ни. Защото Църквата ни е отражение на обществото ни. Монасите не идват в манастирите, спуснати с ангелска колесница от небето. Те са продукт на семейното възпитание, на образователната система, на социалната среда, дори и на медийната среда. И те са подвластни на същите греховни съблазни, на каквито и всеки друг човек. И тяхното падение е възможно и за голямо съжаление то се случва. Но държа да отбележа, че това, което вие показвате, НЕ е масово явление в църковните среди. То не е църковен живот, не е духовен живот, а една от метастазите на псевдодуховността. На опита на една малка група хора да намерят лесно препитание, кариера, власт, възможности. И в Църквата активно се работи за превенцията на това явление, което е антицърковно по своя характер. Но тези лица и тези действия, които показвате, не са преобладаващата част от клира, не са и една десета от него, не са и една десета от малобройното ни монашество! Убеден съм в това и мога да го свидетелствам свободно, базирайки се на моя духовен опит в Църквата.

В Църквата можете да откриете и много други неща, които не са рейтингови и които няма да съберат пред екрана гладните да мрънкат и критикуват представители на българското общество. Това са покаянието, смирението, търсенето на грешката първо в себе си, опитът да живееш с любов към Бога, към другите, да пребориш личния егоизъм, желанието да преодолееш себе си, да откриеш смисъла в живота си, да откриеш Бога и да постигнеш спасението за себе си и чрез проповедта и личния пример – за другите, които вече си поставил над себе си, да пречупиш отношението си към тях през призмата на съвършената Божия любов. Това няма да видим във вашето предаване, но не означава, че го няма в Църквата и че много хора не са устремени да постигнат този идеал и по този начин да се спасят за Бога.

Вместо това вие ни поднасяте в един светъл ден за Църквата – Сретение Господне, поредната порция „загриженост“ на хомосексуалните към чистотата на духовенството в Църквата. За Бога, това е шизофренно. Крадецът да вика дръжте крадеца. Содом да изобличава Гомор. Как ние да повярваме на искреността на тези хора, които сами са се отлъчили от общение в Църквата, чрез своя личен свободен избор, а днес ни се представят като стожери на морала в Църквата. Как съучастникът и подбудителят в греха съди грешника и го изобличава? Това е нелепо. И вие давате трибуна на тези хора с антицърковно отношение с доза артистична загриженост.

Вие не сте искрени в това, което правите, защото ако бяхте искрени, нямаше да го правите. Църквата е стожер на морала, на християнските ценности, но нима това не се отнася и до журналистиката, която също е стожер на морал, на обективност в отразяването на истината на ценностно развитие и усъвършенстване, или до която и да е друга сфера на обществения живот. Нима в журналистиката няма хора, които да израстват и да се развиват кариерно по същия начин, както в излъчения от вас запис? И нима това се възприема за морално и неукоримо. Но не съм видял да се затичате и да надигате чаршафите на колегите си със скрита камера и да го пускате в публичното пространство, за да се надсмивате на гилдията и да трупате личен рейтинг. Грехът за мнозина от вашата сфера е средство и необходимост и това е толкова укоримо, колкото излъченият от вас запис.

Но Църквата ви е удобна мишена и вие се възползвате от нея, злоупотребявайки с формите на човешко падение, които могат да се видят абсолютно навсякъде. Вашата загриженост е привидна и фалшива. Ако вие наистина държахте на чистотата на църковните свещенослужители, щяхте да предоставите тези данни и записи първо на духовните надзорници в съответните епархии или на Св. Синод и да изискате от тях вземане на съответните мерки. Вместо това, вие подбирате определени църковни празници, за да споделяте в платформите си в социалните мрежи позорни записи, уличаващи духовници в неприсъщо за сана им непристойно поведение. С това вие не помагате на Църквата и духовенството.

Опитът да се срива авторитетът на духовенството чрез публично изобличаване на няколко паразитиращи субекта в него, е повече от вреден, защото създава предпоставката да се лепне клеймо върху цялото духовенство. В Църквата има много достойни свещенослужители, чиито труд, неуморни десетилетни усилия в името на вярата, добродетелта, смирението, се подлага на съмнение, унижение, ехидна подигравателност, заради публичното афиширане на аморалните прояви на едни псевдодуховници.

Уважаеми от екипа на „Господари на ефира“, моля ви, не унижавайте духовенството, което не е виновно за наличието на тези недоразумения в редиците му. Не позволявайте чрез вашия ефир масовият зрител да похулва Бога, вярата, църквата, честното служение на духовенството, което има качества и достойнства, заради няколко болни клетки. Моля ви, спрете да атакувате Църквата с привидната и фалшива загриженост. Църквата е обиталище на Св. Дух. И когато хулим Църквата, хулим Св. Дух, а хулата против Св. Дух, според Свещеното Писание, не се прощава!

 

С уважение,



Пламен Иванов
филолог, докторант по богословие


http://www.pravoslavie.bg/
« Последна редакция: Февруари 07, 2017, 09:20:18 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8654
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 58.0.3029.96 Chrome 58.0.3029.96
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Монашеството
« Отговор #11 -: Май 04, 2017, 06:40:34 »
Монах: Църквата стана още по-мъртва...

https://2.bp.blogspot.com/-2gmiFIQ6w34/WQorRLd532I/AAAAAAAANAo/_Y9BGckCURQmcyvre6fxuu7NoX4WKrLFQCLcB/s1600/11054349_788615534556847_481750136810402930_n.jpg
Монашеството

„…Млади владици - а никаква дейност, само се кичат…Старите митрополити сякаш бяха по-работни от младите. Те като че ли нямат енергия, не правят нищо хубаво. Не става и само да ги плюем. Те нямат почти никакви дейности…! Монашески пострижения няма. Младите владици не замонашват никого…! Никой като че ли не милее за монашеството…след 10 години като умрат старите, ще останат 30 бройки и ще се реве, че има криза…!“.

Това е мнението на монах, който се свърза с нас, за да го сподели. Това мнение отразява впрочем позицията на повечето българи, които се интересуват от бъдещето на Църквата ни, но най-вече – от нейното настояще.

До къде се докарахме като църква, до там, че да говорим, че институцията е мъртва, НО….за сметка на това….става още по-мъртва…!!!

Да, младите митрополити, като че ли се наместиха на троновете и замряха, застинаха като восъчни фигури там. „Нищо не правят“, споделя монахът, а това означава, че бездействат, което е истинско престъпление, в духовен смисъл, разбира се…! Проблемът обаче е, че ако въобще правят нещо, то явно не намират начин да го огласят, което ги поставя в позицията на нищоправещи…, а от това отново произлиза проблем – обществото не знае, какво прави църквата, миряните не знаят, какво правят владиците и на практика нещото се превръща в едно още по-голямо нищо…!

Не може и само да плюем по владиците ни, млади или стари, това също не е начин. Да, казваме истини, посочваме недъзи, не защото се изживяваме като ментори, а защото считаме, че по този начин можем да помогнем да се изправят кусурите, като ги назовем и им придадем „географска“ плътност,…но уви…!

Само че с критиката е до време, то не може да се върви напред само с ръжена, да се ръчкат с остри статии, а ръчканите да си правят, каквото си искат, защото тогава голямото нищо, се превръща в бедствие, което сякаш вече дойде…! Няма какво да се пише за църквата ни, нищо не се случва там – само протоколни срещи и събития и нищо повече от това…НИЩО…!!! А това не е духовен живот, това не е общение, това не е институционална структура…!

Монахът е прав, когато след години монасите намалеят до 30-тина, както той отбелязва, тогава какво правим…!?

„…Ще трябват поне за пазачи на манастири да се намерят хора и ще почнат да замонашват куцо и сакато…И тогава картинката ще е…Ще сме жалки…“, споделя още монахът и може би е прав, защото нови монаси няма…!

А защо няма нови монаси!? Причините са комплексни и едва ли могат да се изчерпат с една статия, но в кратце, те са: младите хора няма интерес, новото време не предполага подобни психологически нагласи, условията са лоши – и битовите, а и чисто социалните.

От една страна е въпросът, как младите хора ще отидат да стават монаси, като нямат дори елементарни условия, да ползват дори и интернет…!? От друга страна са други, които питат, защо му е на монаха интернет…?! Не може обаче да се разсъждава по този начин, защото ако това е водещият мотив, тогава никой няма да иска да облича расото. Как ще привлечем един млад човек за монах, ако той няма елементарната възможност да си влезе в електронната поща…!? Все пак, в ХХI век сме, не може да искаме от младите хора да вярват като в днешния ден, но да живеят като в Средновековието, не става, няма и как да стане…!!!

От тук идва и актуалността на това, което монахът споделя пред нас, той не говори за интернет, не споменава дори и битовите условия, напротив, той говори за вяра, за монаси, за бъдеще…!!!


Може би и този текст ще потъне като повечето други, ще се прочете от няколко човека, останалите ще го лайкнат във фейсбук по инерция, ако имат интернет, разбира се, а после…, после всичко ще се разводни, ще се разтвори като в спирт и темата ще избледнее, до следващия път, когато някой друг ще се сети за бъдещето на църквата ни,…ако все още я има, де…!!!

http://vencijekov.blogspot.bg/2017/05/blog-post_3.html

Неактивен Индивидуалист

  • Moderator
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 2614
  • Country: bg
  • Карма: +375/-87
  • Пол: Мъж
  • Не бойте се!
  • OS:
  • Windows NT 6.3 Windows NT 6.3
  • Browser:
  • Firefox 53.0 Firefox 53.0
  • Зодия: Virgo Virgo
Re: Монашеството
« Отговор #12 -: Май 05, 2017, 11:29:14 »
Има Бог, значи има и надежда!

Неактивен Индивидуалист

  • Moderator
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 2614
  • Country: bg
  • Карма: +375/-87
  • Пол: Мъж
  • Не бойте се!
  • OS:
  • Windows NT 6.3 Windows NT 6.3
  • Browser:
  • Firefox 53.0 Firefox 53.0
  • Зодия: Virgo Virgo
Re: Монашеството
« Отговор #13 -: Май 05, 2017, 11:42:56 »
Монах: Църквата стана още по-мъртва...

https://2.bp.blogspot.com/-2gmiFIQ6w34/WQorRLd532I/AAAAAAAANAo/_Y9BGckCURQmcyvre6fxuu7NoX4WKrLFQCLcB/s1600/11054349_788615534556847_481750136810402930_n.jpg
Монашеството

„…Млади владици - а никаква дейност, само се кичат…Старите митрополити сякаш бяха по-работни от младите. Те като че ли нямат енергия, не правят нищо хубаво. Не става и само да ги плюем. Те нямат почти никакви дейности…! Монашески пострижения няма. Младите владици не замонашват никого…! Никой като че ли не милее за монашеството…след 10 години като умрат старите, ще останат 30 бройки и ще се реве, че има криза…!“.

Това е мнението на монах, който се свърза с нас, за да го сподели. Това мнение отразява впрочем позицията на повечето българи, които се интересуват от бъдещето на Църквата ни, но най-вече – от нейното настояще.

До къде се докарахме като църква, до там, че да говорим, че институцията е мъртва, НО….за сметка на това….става още по-мъртва…!!!

Да, младите митрополити, като че ли се наместиха на троновете и замряха, застинаха като восъчни фигури там. „Нищо не правят“, споделя монахът, а това означава, че бездействат, което е истинско престъпление, в духовен смисъл, разбира се…! Проблемът обаче е, че ако въобще правят нещо, то явно не намират начин да го огласят, което ги поставя в позицията на нищоправещи…, а от това отново произлиза проблем – обществото не знае, какво прави църквата, миряните не знаят, какво правят владиците и на практика нещото се превръща в едно още по-голямо нищо…!

Не може и само да плюем по владиците ни, млади или стари, това също не е начин. Да, казваме истини, посочваме недъзи, не защото се изживяваме като ментори, а защото считаме, че по този начин можем да помогнем да се изправят кусурите, като ги назовем и им придадем „географска“ плътност,…но уви…!

Само че с критиката е до време, то не може да се върви напред само с ръжена, да се ръчкат с остри статии, а ръчканите да си правят, каквото си искат, защото тогава голямото нищо, се превръща в бедствие, което сякаш вече дойде…! Няма какво да се пише за църквата ни, нищо не се случва там – само протоколни срещи и събития и нищо повече от това…НИЩО…!!! А това не е духовен живот, това не е общение, това не е институционална структура…!

Монахът е прав, когато след години монасите намалеят до 30-тина, както той отбелязва, тогава какво правим…!?

„…Ще трябват поне за пазачи на манастири да се намерят хора и ще почнат да замонашват куцо и сакато…И тогава картинката ще е…Ще сме жалки…“, споделя още монахът и може би е прав, защото нови монаси няма…!

А защо няма нови монаси!? Причините са комплексни и едва ли могат да се изчерпат с една статия, но в кратце, те са: младите хора няма интерес, новото време не предполага подобни психологически нагласи, условията са лоши – и битовите, а и чисто социалните.

От една страна е въпросът, как младите хора ще отидат да стават монаси, като нямат дори елементарни условия, да ползват дори и интернет…!? От друга страна са други, които питат, защо му е на монаха интернет…?! Не може обаче да се разсъждава по този начин, защото ако това е водещият мотив, тогава никой няма да иска да облича расото. Как ще привлечем един млад човек за монах, ако той няма елементарната възможност да си влезе в електронната поща…!? Все пак, в ХХI век сме, не може да искаме от младите хора да вярват като в днешния ден, но да живеят като в Средновековието, не става, няма и как да стане…!!!

От тук идва и актуалността на това, което монахът споделя пред нас, той не говори за интернет, не споменава дори и битовите условия, напротив, той говори за вяра, за монаси, за бъдеще…!!!


Може би и този текст ще потъне като повечето други, ще се прочете от няколко човека, останалите ще го лайкнат във фейсбук по инерция, ако имат интернет, разбира се, а после…, после всичко ще се разводни, ще се разтвори като в спирт и темата ще избледнее, до следващия път, когато някой друг ще се сети за бъдещето на църквата ни,…ако все още я има, де…!!!

http://vencijekov.blogspot.bg/2017/05/blog-post_3.html


Сигурно е така както казва. Даже съм сигурен,че е така и му вярвам. Но:
В положението в което е България като цяло, като народ и състояние- дали е подходящо в наше време да се отдели човек и да се замонаши. Където да расте в познание за Бога. Където да укрепява духа си в Божията благодат и където може да е полезен на други в изучаване и напредване в Христовото учение.
Не е ли по-добре и няма ли да бъде по полезен на обществото ако живее вътре в обществото? Да покаже,че може да се живее и по друг начин, различен от светския. Да живее добродетелен живот, нелицемерен, загрижен за другите наистина по подобие и пример на Божия Син. Да зарази и други с добрия пример. Аз мисля.че в обществото ще бъде по-полезен един стабилен християнин. Отколкото да се усамоти и да живее почти само за себе си.
За тези неща/ както и за всички други/  се търси Божията воля. И ако Бог не благоволява сега да имаме много монаси, кои сме ние да страдаме от този факт? Повече хора са нужни сред народа, да носят Божията светлина. Да светят.
По времето на апостолите Христови...те са били църквата. Те са ходили и обикаляли да говорят за Христа и Благовестието. Да вършат благодеяния и да изцеляват. Бог да изцелява чрез тях и тела и души.
Днес църквата е статична. Седи и чака хората да дойдат вътре. Затова нещата вървят много трудно,а понякога изглежда че и не вървят. Вярата означава действие,а не пасивност.
Когато човек се покори на Бог, много от страданията, безпокойствата и терзанията му изчезват. Бог е Бог на мира.
Нека монасите си зададат този въпрос: Къде съм по нужен? Усамотен или сред братя и сестри.
« Последна редакция: Май 05, 2017, 11:52:24 от Индивидуалист »
Има Бог, значи има и надежда!


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf