[Каракачаните]

Каракачаните

Каракачаните – всеки от нас е чувал за тях, обикновено ги свързваме с големият събор, който те провеждат през юли на Карандила до Сливен, а също и с каракачанското куче. Но какви са те и от къде идват?
Прието е, че от много дълги години те населяват нашите земи. В миналото са били номади и са се занимавали предимно със скотовъдство – отглеждали са овце за вълна. Не може да се каже колко точно е техният брой, но различните източници посочват между 12 и 15 хиляди души в България.

Една от теориите за произхода на думата каракачан е, че идва от турската ,,кара" – черен и ,,качан" – беглец, скитник. Населявали са Средна Гърция (Тесалия), най-вече в района на гр. Янина, срещат се и в България, Македония, Албания, европейската част на Турция (Одринско), Мала Азия.
Друго предание гласи, че те се били едни от последните защитници на Константинопол. Но след падането на града през май 1453 г. те го напуснали. За да покажат своята привързаност и скръб започнали да носят черни дрехи. Те се движат след своите стада и водят пастирски начин на живот. През зимните месеци са били в района на Беломорието, където климатът е по-мек, а през топлите летни дни са се връщали обратно в Родопите, като някои са стигали и до Стара планина. През време на османското владичество каракачаните са били сравнително независим етнос. Занимавали са се с продажба на кожи, месо и вълна.

Постепенно в начина им на живот настъпват промени – през 1936 г. са им издадени български документи за самоличност и са променени гръцките окончания на имената им с български. Социалистическата власт ги задължава да се установят трайно, с което се слага край на номадските им традиции. През 1958 г. стадата им са национализирани, като идеята е да няма частна собственост.

Въпреки перипетиите те успяват да запазят своя бит, традиции, част от езика си и религията, която е източноправославна. Това най-ясно може да се види на ежегодния събор в местността Карандила, където се показват песни, танци, обичаи, облекла (предимно в черен цвят). Федерацията на Културно–Просветните Дружества на Каракачаните в България (ФКПДК) се грижи да се популяризира фолклора и традиционните им обичаи.
Популярно е и Българското Овчарско Куче, известно още като Каракачанска овчарка – верен приятел на пастирите. Отличава се с едрите си размери, доверчивост и преданост към стопаните, но не допуска чуждо присъствие. Използва се за охрана на селскостопански животни и дворове.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=64451