Европейски избори 2019 и участието на българските националистически партии в тях

[Петкан]

Изборите за Европарламент ще се проведат на 23-26 май 2019 г.Последните избори за евродепутати се проведоха на 22 - 25 май 2014 г.
След Брекзит-а  Великобритания ще изгуби 73-те си места в Европейския парламент, като около 1/3 (28)от тях ще бъдат разпределени между други държави.
Ще припомня на читателите, че обединяването на депутатите в групи се извършва не по националност, а по партийна принадлежност.
В групата на европейските консерватори и реформисти в ЕП участва единствено Ангел Джамбазки, представител на ВМРО.
Може да се дискутира за това, какво ще бъде участието на българските националистически партии от ОП в тях и дали ще се приеме политическо решение да участват на тези избори?
На предсрочните парламентарни избори на 26 март 2017 г., коалицията ОП получи 318 513 гласа или 9.07%, което е много слаб резултат, показващ, че поотделно нито една от трите партии не може да прескочи задължителните 4% за влизане в Народното събрание на Република България..
В 44-то Народно събрание коалицията ОП има 27 народни представители – 11 от ВМРО, 8 от НФСБ и 8 от Атака.
Замисълът за създаването на коалицията ОП може да се определи като политически проект, реализиран с цел за въздействие върху мисленето на обществото, за да може партия ГЕРБ да управлява с някой, който е различен от БСП и ДПС в условията на отсъствие на политическо доверие от страна на българските избиратели.
Има и още една особеност на политическото сватосване на ГЕРБ с ОП, и тя се състои в това, че ГЕРБ не искат БСП и ДПС за партньори във властта, не заради нещо друго, а заради това, че лидерите на ОП имат нисък авторитет, имат спорно минало и това, че доказано са по-нискотарифни партньори в управлението, и които едва са се добрали до Народното събрание.
Конфликтите в ОП-коалиционния партньор на ГЕРБ във властта са доста сериозни и авторитета на трите партии е почти никакъв сред обществото, а прокремълската ПП Атака е силно компрометирана пред избирателите си, а също така и сред националистическите партии в Европа.
Въпреки това, че на различни евросрещи и форуми най-често изразяваната официална обща позиция на страните от ЕС е за "сътрудничество и съвместни действия  за укрепване на икономическите отношения, и националната сигурност, пречупени през националните особености на всяка страна", в съвременна Европа се наблюдават силно изразени тенденции на противопостяване от  отделни страни на политиката на водещите страни в ЕС и тези настроения предполагат евентуална подкрепа от страна на избирателите за европейските националистическите партии във всяка европейска страна в предстоящите избори за ЕП.
Ще помоля участниците в тази тема да изразят своите мнения и тези за това, дали парламентарно представените български националистически партии ще участват в изборите за Европарламент през 2019, какви позиции биха заели, чии интереси могат да защитават  и дали наистина имат място в европарламента?
Има доста време до изборите за ЕП през 2019 г.и дискусиите в темата биха могли да дадат отговор на въпроса, дали е изчерпан ли кредитът на доверие за националистическите партии в България или не.

[Петкан]

Бъдещето на Централна Европа и ролята на страните от Вишеградската четворка

Ако Словакия по същество доброволно се отказва от своите национални интереси, то Чешката република просто не е способна да даде ясно определение на нейните национални интереси. На чешката политическа сцена отдавна няма съгласие (дори между основните лица в държавата), поради което Чешката република се превърна в страна, където тези интереси могат да бъдат купени.

 Президентът Милош Земан откровено отстоява интересите на Русия и Китай, а новият премиер Андрей Бабиш замени националните интереси със своите собствени, търговски. При такива условия в чужбина ръководството на Чешката република в чужбина напълно сериозно вече не е възприемано и контактите с него са сведени до минимум.
 
 Така, както и други големи империи в миналото, съвременният Европейски съюз стигна до момента, когато са му необходими принципни реформи, иначе ЕС няма да избегне краха. Евросъюзът, както някога и Римската империя, се разделя на две части: на изток с неговите привърженици на традиционните християнски ценности, и на запад, чиито ценности са в упадък, а самият той буквално се се огъва под натиска на мигрантите. И тази нова граница между изтока и запада преминава именно през Централна Европа. Само че не всички централноевропейски страни разбират цялата сериозност на случващото се и са се подготвили за бъдещето развитие на събитията.

Полша и Унгария, а сега и Австрия активизираха борбата за своите национални интереси, без да се колебаят заради тях да влизагт в конфликт с европейските институции, и даже с лидера на съюза – Германия...

Трябва да се помни, че в съвременна Европа без активната защита на своите национални интереси малките и средно големи държави нямат шанс в бъдеще сами да определят своята съдба. Вместо тях тя ще бъде решавана от други.

Мартина Херанова, Natoaktual.cz. Превод: БГНЕС

http://epicenter.bg/article/Zapochna-borbata-na-badeshteto-na-Tsentralna-Evropa/160717/11/33
...
...
България не фигурира никъде в този материал...