Ахмед Доган в ЕС

[Skarlet]

Лидерът на ДПС ще се превърне от проблем на българската политика в проблем на европейската, с оглед на трудните взаимоотношения на Турция с ЕС

     Влизането на България в Европейския съюз, съчетано със силното присъствие на ДПС във властта, ще превърне страната ни в подставено лице на Турция в тежките и преговори за членство. Ахмед Доган е на път да се превърне в най-влиятелния турски политик в Европа – по-важен за самата Турция, от собствените и президент и премиер.
     Европейският съюз е много силна организация – особено в икономическата област. Той обаче е изключително уязвим отвътре. Доколкото е съставен от страни, които само до преди няколко десетилетия са били върли врагове, и е изпълнен със съмнения и предпазливост, неговите вътрешни процедури са създадени така, че да пазят интересите на членките откъм посегателство от страна на самия съюз, и на по-големите членки. Тези процедури обаче могат да се окажат слабост на съюза, ако върху някоя от тях установи контрол външна сила, преговаряща с него по някакви въпроси.
     Макар и не най-важно, най-добре илюстриращо ситуацията, е правото на вето на всяка държава върху ключови политики на съюза. Това право се притежава от абсолютно всяка членка – дори от най-малката – Люксембург. В миналото то е било ползвано дори пасивно – достатъчно е представителят на дадена страна да не присъства на заседанието на Съвета на министрите, и решение не може да се вземе.
     Влизането на България обаче е малко по-особен случай. Тук съществува етническа партия, проводник на интересите на чужда държава, която от своя страна е в тежко противопоставяне със самия ЕС. България се намира между чука и наковалнята и ще бъде заложник и на двете страни.
     Не е изключено в близко бъдеще да настъпи разместване в коалицията и Ахмед Доган да поиска постове по-пряко свързани с външната политика. Чрез тях той ще може да ползва процедурите на ЕС, за да оказва натиск от Турция към самия съюз за отстъпки.
     Ако България започне поголовно на блокира важни политики и да внася обструкции, съюзът ще търпи сериозни проблеми. Достатъчно е например вето върху бюджета или върху институционалните реформи и ЕС ще изпадне в несвяст. Това ще го притисне да направи отстъпки на Турция в доста важните преговори за присъединяване.
     Сърцевината на тези преговори е Турция ли ще се промени и ще стане европейска, преди да влезе, или съюзът ще се турцизира и ислямизира, допускайки подобна държава без да се е реформирала. Залогът е много голям, защото влезе ли Турция, тя ще бъде най-голямата държава вътре, ще има най-много депутати в Европейския парламент и винаги ще бъде фаворит за ключови постове в институциите. Принципно не би било лошо това да е така, стига да става дума за нормална държава, в която се спазват човешките права и не се води необявена гражданска война с партизани в Югоизточните и територии.
     За Турция обаче е много трудно да се реформира, особено сега – когато на власт са ислямисти, които не са съвсем искрени в лоялността си към светския характер на страната. Делото на Кемал Ататюрк е в заспало състояние от много години и дори има опити за връщане назад. А в около една четвърт от територията и действат непримирими кюрдски бунтовници, борещи се за независима държава. Самото кюрдско малцинство непрекъснато увеличава относителния си дял и става все по-важен политически фактор.
     Подобен тип държава не може да влезе в ЕС. Необходим е огромен компромис – много по-голям от този, който бе направен с България и Румъния. Но за разлика от нас – които сме две малки страни, способни да бъдат преглътнати от съюза, дори с проблеми, Турция е непреглътваема хапка. Тя може да „задави” ЕС или дори да предизвика „повръщане”…
     Така, реалистично погледнато, Турция и ЕС в скоро време не могат да имат общо съжителство и е разумно то да бъде отложено. Турция обаче има голям интерес от членството си – точно както и България го има, без да е готова. И тя ще ползва всички възможни средства, за да оказва натиск над съюза за компромиси. Вероятно едно от основните оръжия на този натиск ще се казва Ахмед Доган.
     ДПС вече има един ключов лост за влияние в ЕС. Това е земеделският министър Нихат Кабил. Аграрният сектор е един от основните обекти на управление на ЕС. Често той е наричан „земеделски съюз”, защото твърде голям дял от бюджета му отива точно за субсидии на този бранш. Важните решения в съюза се вземат от Съвета на министрите. Когато се дискутират земеделски въпроси, този съвет се състои от министрите на земеделието. Т.е. в момента Турция, чрез ДПС, разполага със свой представител в органа, регулиращ една от най-важните политики на ЕС.
     5Оперативната власт в ЕС е в ръцете на европейската имперска бюрокрация. Някои вместо „имперска” употребяват понятието „наднационална”, но значението е едно и също. В тази бюрокрация всяка страна-членка има задължително определен брой представители, и то разпределени равномерно в йерархията. На върха е задължителният еврокомисар от всяка членка. Ако в някакъв момент в бъдещето Доган се добере до този пост, Турция ще има човек и в правителството на ЕС. Изобщо не е изключено това да стане, защото в коалиционните пазарлъци в България отстъпването на поста еврокомисар, в името на получаване на други постове в самата България, никак няма да е невъзможно.
     Разбира се, еврокомисарят е само върха на националното представителство в оперативните органи. Както и във всяка друга бюрокрация, реалното управление се осъществява от чиновниците на по-долните нива. Много опасно за ЕС би било, ако заради България, те се окажат с турски имена.
     Влиянието на ДПС в България се смята за проблем на самата България. Но с влизането в ЕС, то ще стане проблем и на ЕС, и от там ще мултиплицира проблемите за България. Ако защитавайки турски интереси България разбърка европейските, обратният удар ще е върху нея, а не върху Турция. Правата на власт в ЕС на всяка държава са дадени, за да защитава тя своя интерес. Всяко тяхно ползване предизвиква ползване на други права на власт на други държави, както и реакция от самия съюз. Това води до някакви резултати отново по отношение на нея. Ако обаче една страна ползва ресурса си в чужд интерес, тя ще остане само с негативите от реакцията на другите. Повече от очевидно е, че нещо такова се готви на България, която е безкрайно слаба, за да избегне от позицията между чука и наковалнята. Тя е зависима и от двете страни. Нещо, което може би е добре да се преосмисли внимателно, и ако трябва – да се направят промени в политическата система, преди да са започнали да ни засипват негативите.
     
     Добри Божилов
     12.10.2006 г.

[Петкан]

http://www.obshtestvo.net/content/view/1567/8/
"...В него той(Доган) е акцентирал върху един важен аспект, свързан с процеса на разширяване на ЕС, както и провеждането на балканската политика на България. Това е символично представена позиция за необходимостта и значението на приобщаването в ЕС на страна с голям икономически потенциал и важна роля в регионалните и глобалните международни отношения, каквато е Турция.. Известно е, че от 2005 г. Турция води преговори за членство в ЕС, но сред политиците и гражданите на страните членки на съюза няма единство по въпроса дали турското присъединяване е оправдано, поради това, че само малка част от територията на страната е на европейския континент, а населението й е мюсюлманско.
Всъщност това е въпрос от принципно значение, тъй като се отнася не толкова за географския обхват на европейската интеграция, колкото дали ЕС трябва да остане своеобразен „християнски клуб” или да има по-широка религиозна и ценностна  „отвореност” в съответствие със задълбочаващите се процеси на глобализация. В мнозинството страни членки на ЕС преобладаваща е позицията, че, ако Турция изпълни необходимите критерии за членство, евроинтегрирането й ще допринесе за повишаване на международната тежест и роля на съюза, включително за развитието на отношенията на Европа с мюсюлманския свят. Такава е политиката и на България, която има силен специфичен интерес от членството на Турция, най-големият съсед на страната ни, в ЕС... "
...
...
Някой знае ли,защо Ахмед Доган си седи до несъбореното барбекю,брои пари от хонорари като хидроинженер(!)и... не критикува управляващите?
Кои са неговите приятели,които имат "силен специфичен интерес от членството на Турция, най-големият съсед на страната ни, в ЕС"?
Бих желал да попитам всички,кой е по-голям фокусник-Дейвид Копърфийлд или Ахмед Доган?

[omerzen]

От какъв зор Евросъюза е длъжен да присъедини една ислямска страна. То си е ясно че Евросъюза ще се разруши ако Турция влезе там. Все едно САЩ да присъединят Иран към себе си. Хайде, да не е Иран но поне Турция може да бъде присъединена към САЩ.